Постановяване на решението. Същност и видове рошения. Стабилитет на решението

В 30 дневен срок след приключване на устините прения. Инструщтивен срок. При нарушаването на другите срокове е съществено процесуално нарушение - чл. 218 б,в ГПК. Минкова - основание и за въззивно обжалване. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните преуния и тези доказателства се релевират в процеса.

Другият случай на отмяна е свързан с изаскването кой трябва да постанови съдебното решение - състава на съда, който е чуствал при разглеждането на делото в последното заседание - чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание - нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстан;ия - съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция - изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:

1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:

2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (нпра. представителят няма представителна власт - основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива - не се постановява решение.

3. Дали всички процесуални действия по разглеждане наделото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не - основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.

4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен(т.е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима рещение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение - предмет на делото.

РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ - чл. 189 (2):

- технически пподробнисти

- диспозитив

- мотиви - фактическите констатациина съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът - логично е да предхожда диспозитивът.

На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев - дали и мотивите се обжалват - не. Заразлика от практиката, коятотвърди, че и чотивите се обжалват.

чл. 189г-е - същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви - от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му - неотменяемостта (чл. 192 (1) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

1. В публично съдебно заседание. Насрочва се сллед взимането на решение. Прочита се решението пред страните. Не се прави в практиката. Практическо значение, тъй като от момента на връчване на съобщението за решението на страните започва да тече срокът за обжалване. Срокът започва да тече по едно и също време, може съобщението за постановяванетона решениетода се връчи по различно време на двете страни - по разчино време започва да тече срока за тях, което нарушаване на равнопоставеността на страните като част от състезателното начало.

2. Вписване на съдебното решение в срочната книга. В съда има две книги: а) азбучник - по номера на делото.

б) Срочна - по дати, след датата, разгледаните същия ден от съответния съд. Дата на обявяване, посочва се в тази книга, след нея решението става публично и не може да се оттегля. Датата на обявяването може да е различна от дадате на решението. Меродавна е датата на обявяването.

Актовете на съда са три групи: разпореждания, определения и решения. Решениета са актове по същество, заразлика от разрешението и опроделенията. Стяп приключва делото. Актовете, с които съдът се произнася по повдитнатия пред него същностен спор, в повечето случаи се произнася по същество по повдигнатия материалноправен спор, но не винаги (напр. при касационните разглеждания - решението по процесуален, а не по материален спор). Стози акт делото приключва.

Деление - видове решения:

1. Уважаващи и отхвърлящи иска. Значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решеня могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.

2. Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е такаВ същност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:

а) Установителни решения - констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само засилата на присъдено нещо.

б) Осъдителни решения - притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.

в) Конститутивни решения - преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно - преобразуващо действие (променят материални правоотношения).

СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко стерени на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:

1) Настъпване с обяваване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.

2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.

3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени по чл. 231, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.

Няма ограничение в броя случаи на обжалване по чл. 231 и връщане във втората инстанция.

б) Спиране и прекратяване на делото

Спирането е временна недопустимост на развитието на висящ процес, т.е. важаща за известен период. Забрана да се извършват от съда и страните процесуални действия по делото. Запазват се: извършените процесуални действия,висящността на процеса, възможносттта да се поднови развитието на производството. Спирането на делото настъпва:

1. По силата на закона - осъществяване на предвидения от закона факт - смърт на едната страна, ставането на една от страните недееспособна.

2. По разпореждане на съда - при наличието на предвидените от закона факти, не е нужно преценка на съда, изразена в определението му за спиране на делото.

3. По волята на страните. Съвпадащи искания на двете страни да се спре делото, отправени до съда.

Последици от спирането на делото.

1. Невъзможност да се извършват действия, насочени към движение на делото.

2. Спират да текат всички процесуални срокове (законни и съдебни).

3. Всички последици на спряното дело отпадат занапред от деня, когато то бъде възобновено. Възобновяване на делото означава подновяване на процесуалните действия по неговото радвитие. Вдигане на временната забрана да се процедира. Възобновяването на делото става с нарочно определение на съда. Почин за възобновяване на делото могат да вземат както страните, така и съдът. Производството започва с това процесуално действие, което следва непосредствено процесуалното действие, след което производството е било спряно. Въз основа на чл. 182 “а” в течение на 6м., ако спряното дело не се поднови се прекратява.

Прекратяване на делото - пресича възможността да се завърши процеса с решение и заличава с обратна сила процесуалните действия, извършени до прекратяване на делото. Отличава се от завършването на делото, общото е, че се слага край на процеса. Радлика от спирането. Основания за прекратяване на делото.

1. Липсва или ненадлежно упражняване на правото на иск.

2. Десезиране на съда (оттегляне, отказ СС).

3. Смърт на страната относно строго лични правоотношения. Сливане на качеставта ищец и ответник в един и същ субект. Невъзобновяване н срок - 6м. Пропущане на срока по чл. 193.

Последици: 1. Заличава се с обратна сила процесуалното правоотношение.

2. Всички процесуални действия се обезсилват.

3. Прекратяване на делото не може да бъде възобновено.

4. Пречи да се формира СПН освен при отказът от иска при съдебната спогодба.

72.ДРУГАРСТВО В ИСКОВИЯ ПРОЦЕС

а)Понятие и видове другарство.

б)Значение на вида другарство

в)Особености на съдебното решение при наличие на другарство и последици при обжалването му

Другарсктво има, когато в Гп-с участват повече от две лица на есна или и от двете страни. Терминът е легален. Отклонение от типичното развитие та гражданското производство, статистически обаче не е. Отразява функционалната връзка между материалното право и Гп-с. В материалното правоотношение, когато има повече лица, те могат да заемат положението на страни и в процеса. Целта на института е процесуална икономия и да се постановяват различни съдебни решения по различни дела, коита да са противоречиви.

Предпоставки за допустимост: чл. 171 - две условия, които са алтернативни:

а) Другарите да търсят защита на общи права и задължения;

б) Общност в основанието на различните материални правоотношения. За наличието им съдът следи служебно. Следи не обективното съществуване, а дали субективното ще се появи твърдението. Обективната проверка може да се извърши едва при постановяване на съдебното решение, а тя трябва да се извърши при допускане на другарството.

Други кумулативни предпостваки: чл. 103 ГПК - общ ред на разжлеждане. Ако няма условия, съдът има право да раздели исковете и да образува отделни дела, които да разгледа - чл. 103 (2).

Учредяване на другарството: а) чрез предявяване на обща искова молба.

б) привличане на допълнителен ответник в хода на разглеждане на делото.

в) по инициатива на съда, когато има процесуален субституент (съдът служебно констатира и носителя на материалното право).

ВИДОВЕ: 1. Според това дали съществува от страна на ищеца или на отватника:

а) активно

б) пасивно

Делението е условно, тъй като това са страни, които иман право активно или пасивно да участват в процеса. Следователно се влага различно съдържание.

2. Материално правен критерий - чл. 171, б. “а”, “б”.:

а) Обектовено

б) Необходимо

Ако предмета на делото е едно материално право е налице необходимото другарство (чл. 171,б “а”). При различни материални правоотношения, които имат съвпадане във ФС - обикновено другарство. Чл. 172 (2) - използва термина необходимо другарство. Ако материалното правоотношение е едно - решение е еднакво за всички другари.Материално право може да не е общо, а трябва да е едно и също.

3. а) Фасултативно

б) Задължително

Критерият е процесуален - правото на иск. Процесуалната легитимация е индивидуална ( всяка страна притежава собствено право на иск. Тук има факултативно другарство) и съвместна (правото на иск се притежава от повече от едно лице. Съвместно право на иск. Тук има задължително другарство).

Обикновеното другарство е винаги факултативно. Необходимото може да е задължително или факултативно. При обикновеното другарство правата са различни, правоотношенията са повече от едно и не е възможно да съществува съвместно право на иск. При необходимото другарство има много тясна връзка и следователно може да се появи съвместно право на иск. Задължителното другарство - СИО, процесуалната субституция (чл. 134 ЗЗД, търговската несъстоятелност).

При задължителното другарство предмет на делото е едно и също материално право; има съвместно право на иск. Следователно всички действия на разпореждане с предмета на делото се предприемат от всички другари. Мсички разпоредителни действия и с правото на иск трябва да се извършват съвместно със съгласието на всички другари.

При необходимото факултативно другарство. Има индивидуално право на иск и общо материално право, което се защитава. Следователно всички разпоредителни действия с материалното право нрябва да са съвместими. Всички действия при доказване на материалното право ползват всички другари - чл. 172 (2). Всички разпоредителни действия с правото на иск могат да се извършват от другарите за неговото индивидуално право на иск.

При обикновеното другарство има различни материални правоотношения. Следователно почти пълна самостоятелност. Имат за цел правото на иск. Тук има частично съвпадане на основанията. Общи факти трябва да се установят от съда. Когато се доказват обстоятелствата за тези факти, те ползват всички другари. Те трябва да се установят по еднакъв начин за всички другари. Ако някой от другарите обжалва съдебното решение и другите не се присъединят към вазивната или касационната жалба, съдебното решение по отношение на тях влиза в дила.

73.УЧАСТИЕ НА ТРЕТИ ЛИЦА

а)Встъпване и привличане

Появяват се допълнителни страни, които не стават главни.

I. ВСТЪПВАНЕ: За да може да се осъществи, тлябва да има висящ исков процес между други страни, като трябва да се намира най-късно във фазата на устните състезания. Няма уточнение на инстанцията - чл. 174 във вр. с чл. 175 - само в първата инстанция. Друго гледище (Стамболиев) - възможно е до последните устни състезания. Следователно е възможно встъпване и във втората инстанция, и в третата инстанция, и ако делото е върнато за преразглеждане, т.е. докато е висящо. Началният момент на встъпването е от момента на подаване на исковота молба, тъй като от този момент има висящ процес. Лицето, всъпващо в процеса трябва да има интерес от постановяването на съдебното решение в полза на страната, която подпомага. Следователно е пряка защита на правата на страната в процеса и косвена защита на своите материални права, тъй като правното му положение е поставено в зависимост от страната, която подпомага. Интересът е правен. Встъпването може да се направи по два начина:

а) Чрез писмена молба до съда.

б) В устна форма в съдебно заседание.

Дали ще го конституира, съдът се произнася с определение. Преценява предпоставките - висящо дело и интерес. Следователно преценява се дали лицето има или не право на встъпване. Определение с отказ подлежи на обжалване. Режимът е различен, тъй като отрицателното определение е определение по процесуалното право на встъпване, което трябва да се защити, като се накърни. В обратния случай, дори лицето да няма право на встъпване и се допусне, не се засяга ничие процесуално право.

Определението, с което едно лице се допуска, може да се оттегли от постановлия го съд (служебно или по искане на другата страна). Отрицателното определение също е оттегляемо от постоновилия го съд. Стамболиев смята, че няма пречка при отказ в следващото заседание да се направи ново искане.

II. ПРИВЛИЧАНЕ: чл. 175. Необходима е инициатива на някоя главна страна. Необходимо е този, който привлича да има интерес от привличането, заразлика от всътпването, където встъпващият трябва да има интерес. Главната страна има интерес, согато от изхода на делото зависи регресно право (съществуването или възникването му) на главната страна срещу привлечената страна. Привличането може да се направи най-късно до първото заседание по разглеждане,т.е. ограничаване във времето. Ограничение във формата - само с писмена молба до съда, с копие до третото лице, което ще се привлече.

Ш при двете интересът е обективен. При встъпването интересът се преживява субективно като собствен. При привличането интересът субективно се преживява като интерес на главната страна. Обикновено обаче няма разлика.

Привличането става писмено. Съдът задава въпрос на насрещната страна дали е съгласна. Тази практика е неудачна, тъй като не води до никакви, нито положителни, нито отрицателни резултати. Ако привличането е допустимо по чл. 175, независимо от възпротивяването на ответника, съдът ще привлече лицето. Волята на насрешната страна е правно релевантна. Необходимо е само привличането да отговаря на закона.

Определението, с което се допуска привличането/встъпването конституира лицето като подпомагаща страна. Според чл. 175 (1, изр. посл.) казво, че от лицето зависи дали ще вземе реално участие, факническо участие в процеса, но тое страна по делото. Ако третото лице заяви, че пожелае да встъпи, в някои съдилища не му изпращат призовка. Третото лице обаче е страна и следователно може да подаде въззивна жалба, защото не е призовано и на това основание може да се отмени решението.

Допълнителната страна има права почти равни на главната, но с някои особености, свързани с нейното положение, тъй като това лице е трето спрямо материалното правоотношение:

1.Има право на иск за материалното правоотношение, т.е. не може да се разпорежда със спорното материално право. Не може да се разпорежда с правото на иск.

2. Може да извършва всички съдопроизводствени действия - чл. 177. Поставя се въпросът трябва ли главната страна да поиска съгласието на допълнителната страна - и да, и не. Да, ако допълнителната страна би могла да има право на иск, ако не - не трябва да иска съгласието й. Друг въпрос е може ли допълнителната страна да обжалва съдебното решение сама. Всичко зависи от първонамалната обстановка. Ако правото на въззивна/касационна жалба е самото право на иск - може. Но правото на иск е право и първоинстанционното решение. Правото на встъпване е право на правосъдие, както и правото на иск, т.е. допълнителната страна има право да обжалва, независимо от съгласието на главната страна.

Ефектът на съдебното решение, когато влезе в сила: Според чл. 175 (2) има установително действие, т.е. фактите се считат за установени за допълнителната и насрещната страна. Това, което е установено в мотивите за отношенията между главната и допълнителната страна също се счита за установено и не може да бъде пререшено. Ако е пропуснато да се предяви регресен иск, няма нужда да доказва това, което вече е станало и фиксирано в мотивите.

б)Спор между кредитори

в)Главно встъпване

Главно встъпване - чл. 171. Това е специфичен способ за обективно и субективно съединяване на искове. По пътя на главното встъпване едно трето лице се включва в процеса, като предявява два нови иска срещу първонамалните страни. Главното встъпване е средство за защита на третото лице. Предпоставки:

1. Висящ процес между други лица.

2. Чл. 171 (2) - до приключване на устните състезания в първата инстанция (ако решението е било нищожно и е било върнато от втората инстанция, може да се направи главно встъпване. Ако решението е било обезсилено като недопустимо поради нарушение на родовата подсъдност - също може). Ограничено или главно встъпване се налата от това, че има обиктивно съединяване на искове, т.е. трябва да е подчинено на режима на субективно съединяване на искове (чл. 171 към чл. 103 и 104), заразлика от допълнителното встъпване. Делата трябва да се намират в една фаза и в едно прозводство. Дори при главното встъпване срокът е прекалено дълъг.

74.ОБЕКТИВНО СЪЕДИЯВАНЕ НА ИСКОВЕ

а)Понятие и видове

ОСИ - множество на исковете при един и същ ишец или ответник. Обратно на субективното съединяване.

Целта е да се изчерпи конфликтността вежду страните. Да се изключи постановяването на противоречащи решения.

ОСИ е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство. ОСИ води до множество процесуални отношения. Всяко от тях има з апредмет различно спорно право. При другарството обединяващ е предмета, неговото пълно или частично сходство при ОСИ обединяващо звено е сходството на страните.

Видове ОСИ: 1 Според способа :

а) няколко иска с обща искова молба или чрез разширяване на първонамално предявения.

б) чрез предявяването на насрещен иск от ответника

в) предявяване на ИУИ било от ищеца, било от ответника

г) обратен иск от подпомаганата страна срещу подпомагащата.

2. По чии почин се осъществява ОСИ: на ищеца; на ответника; на ищеца или на ответника; на съда.

3. Според времето, когато се предприема ОСИ:

а) първоначално - ищеца с исковата молба

б) последващо - при всички останали способи на ОСИ

4. според съотношението на съединените искове

а) Кумулативно - при което от съда се иска да разгледа всеки от съединените искаве и да се прозинесе по всеки с решение, напр. ОСИ чрез ИУИ чрез насрещен иск, по почин на ищеца.

б) Алтернативно - когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Недопустимо е поради неопределеност на петитума. Но в някои случаи е наложително. Изборът на дължимата престация е предпоставен на трето място, а то до деня на Пр.И не е направило своя избор.Когато ищецът разполага с няколко конщуриращи се притезания или основания на същото право.

в) Евентуално. Съединяват се няколко, напр. два иска, но страната иска защита за едно право. Предявяват се няколко иска, от които единият е главен и от неговото уважаване или не зависи предявяването на другите. Когато ищецът прибягва до евентуално ОСИ, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважането на главния иск. Предявен под условие. Съдът е длъжен да извърши по него всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Не се ли сбъдне условието, съдът не може да се произнесе по него с решение. Поводи за евентуално ОСИ могат да бъдат:

- един и същ петитум, обоснован с различни взаимно излючващи се факти.

- въз основа ва един и същ факт сде предявява едно главно и едно евентуално искане.

- въз основа на различни факти, различни искания, от които едното е главно, а другото евентуално.

Допустимост на ОСИ:

1. Общи условия (за всички способи на ОСИ)

- да са подведомствени на съдилищата.

- да подлежат на разглеждане по един и същ съдопризводствен ред.

- да бъдат насочени срещу същия ответник.

б)Насрещен иск и възражение за прихващане

Насрещен е искът, който ответника предявява срещу ищеца и който съединява за общо разглеждане с първоначалния иск в образуваното по него производство.

За допусдтимостта на НИ важат общите условия. Висящ процес до приключване на първото заседание. НИ е иск наответника срещу ищеца.

Предмет на НИ е такова спорно право, което се намира във връзка с правото предмет на първия иск или може да се компенсира с него. Зависимост между двата иска. Предявява се с писмена искова молба пред съда по първонамалния иск, съобразно подсъдността поради връзка между делата.

С НИ ответникът търси самостоятелна защита срешу ищеца. Затова не е акцесорен спрямо първоначалния. Съединяването надвата иска е кумулативно. Може да бъде предявен и като евентуален.

Разлика от възражението за прихващане. НИ е не само средство за защита срещу първоначалния иск, но е и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника. ВП е само средство за защита срещу първоначалния иск.