Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

„Аз искам да ви предам една нау­ка, от която да може да се ползвате във всички случаи на живота си. Аз искам да преведа окултната наука, за­щото тя е много отвлечена, аз искам да се ползвате от нея в сегашния си живот." (7-1923-24) „Аз имам най-ху­бавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Бога. Това е най-хубавото, което ис­кам да ви дам. Аз не искам да ви науча как да се обичате един друг. Не, това могат да ви научат други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата причина на нещата в Божествения свят." (28-1927) „Моето учение е правата мисъл, която е абсолютна, без никакви погрешки." (28-1927) „Не искам да се за­нимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата." (30-1914) „Аз от 20 години пра­вя опити, изследвания, за да намеря един положителен метод, който да из­разява абсолютната Истина." (27-1925)

„И българите, като народ трябва да се обновят. Дали ще ме послушат, или не, това си е тяхна работа. Аз съм длъжен да им кажа Истината. Ка­то я кажа ще си отида. Къде ще оти­да?" (32-1917) „Ние идваме в Търново, за да създадем на търновци една бла­гоприятна атмосфера. Защо съм изб­рал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България, се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите." (34-1920) „Много пъти съм казвал, аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам другаде ще отида. Но ако моето присъствие ви носи благослове­ние и ви прави свободни, да не пост­радате като народ, не изпущайте слу­чая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опит имам, но трябва време, имайте търпение. Един ден историята ще се произнесе." (34-1924) „Докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Аз искам да събудя тази Божествена вя­ра у българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, но приложения на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и има резултати." (34-1920)

„Аз ви уча едно положително уче­ние, което може да прилагате и мога да направя опит с всекиго, стига вие да сте искрени. Това е привилегията на моята философия, че може да се прилага в живота." (38-1918) „Затова съм дошел в България — да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Гос­под ме е изпратил в България да завър­тя колелото на живота в обратна посо­ка, и аз ще го завъртя по всички прави­ла на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота." (38-1919)

„На вас ви давам упътвания, и туй, което ви говоря, в миналото трябваше 30 години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дават много из­пити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам." (39-1921) „Аз ще говоря за онези които са ученици. Ако някой от другите не ме разбира, аз говоря за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновени неща." (39-1921)

„В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: защо христи­яните не са разбрали досега Христо­вото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: защо и вие не сте разбрали още сми­съла на вашия живот? И друг важен въпрос: защо досега хората не са въз­приели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота?" (39-1922) „Ето въп­роси, с които бъдещата култура, бъ­дещото човечество ще се занимава. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните, и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и воля. В това седи именно човешката еволюция: чо­век сам да завлада своя ум и своето сърце." (39-1922) „Аз искам да ви из­вадя от този затвор. Сега вие сте ка­то Петър, разтривате си очите: „дали е това вярно, дали този човек говори Истината, или ни заблуждава"? И тъй, като излезнем на улицата, и аз изчез­на, тогава ще познаете. И когато си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече. Един ден българите ще познаят, че съм им бил един голям приятел. Но, когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша." (39-1922)

„Моето учение е учение на Любов, на братство, на сестринство, на абсо­лютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото уче­ние, това е казал Христос, и това ще говори Христос, който иде сега отго­ре." (39-1922) „Аз не проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Бо­жията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Правда, и Добродетел, и на онзи Христос който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание и сила; за онзи Христос, който носи Истина, който иде да ви даде всест­ранна светлина, да построим домове­те си, да ни даде правда и с нейната мярка да мерим, да ни даде Добро­детелта." (39-1922)

„Аз ви проповядвам, като на свои бра­тя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези Истини, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. За­що? Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост." (39-1922) „Любовта подразбира да знаеш, защо обичаш хората. Аз да ви кажа. Аз оби­чам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обича? Като обича­ме, ние търсим Бога." (40-1922)

„Вярвам, онези които ме слушат не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и тряб­ва да засегне всинца ни, като братя и сестри."(40-1922)

„От 2000 години, откак е слязъл Христос на земята, мен ме учудва не защо светът не вярва в Христа, но за­що служителите на Христа не пропо­вядват неговото учение. И днес, ако идете в една евангелска църква, ще чуете много повече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христос е на трети план. А за Него те казват: „Христос е глава на църква­та,,. А сега, евангелската църква има една глава, православната — друга глава, католишката църква трета гла­ва." (40-1922) „Моето учение има ед­на глава: да направи хората свободни във всяко отношение, да разтвори ка­сите на хората, да отвори затворите. Всички хора да живеят като братя. То­ва не е мое учение, то е, което на­шият небесен баща изисква." (40-1922) „Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е заради вас. То е един вътрешен пси­хически момент за преживяване — такова преживяване, което никому не трябва да казвате." (40-1922)

„Сега аз не искам да ви направя индиферентни към живота. Обаче ис­кам да ви дам една философия за жи­вота, да мислите право." (49-1932) „Аз поставям нов закон: „Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно, като себе си." Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разб­рани и изпълнени от всички." (52-1919) „Не мислете, че ви проповядвам ня­каква религия. Да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божес­твено учение, върху което се основа­ва бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на при­родата. То разглежда въпроса за въз­питанието и самовъзпитанието; отно­шението на мъжа към жената и на же­ната към мъжа. Божественото учение не е ново, но го изнасям сега. Аз са­мо правя превод от великата книга на живота." (53-1920)

„Сега аз искам от вас чистотата. На мнозина не харесвам работите. Много от вашите прояви не са пох­вални и заради вас се сипят много ху­ли върху мене. Аз отблъсквам вся­каква отговорност от себе си. Няма защо, в мое име да се вършат прес­тъпления. Който иска да служи на ня­кого, да служи на живия Господ-Бог на всички народи, Бог на Любовта. Аз нямам нужда да ми служат." (53-1920)

„Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго нау­чен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайлности на туй уче­ние на опит, на строг опит." (59-1922) „Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без во­да. Учението, което ви проповядвам,

е учение на новия живот, в него няма смърт." (60-1922) „Аз искам да ви дам само методите и начините, как да раз­виете онова, което е заложено в бъл­гарския народ." (60-1922) „Нашето уче­ние е учение на Бялото Братство, спо­ред което всички способности и сили на човека трябва да се събудят във всичката своя интелигентност." (60-1922)

„Целта ми не е да се увеличат мо­ите съмишленици, а да могат мозъци­те на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфе­ра, и при това да се подобри положе­нието на тяхните ниви, да раждат по­вече живот." (60-1922) „Сега съм дошел в България. Много пъти съм каз­вал: аз мога на друго място да рабо­тя. Ако не ме искат българите, каз­вам, другаде ще отида." (60-1922) „Знаете ли какво ме кара и заставя да остана в България? — То е Любов. Ако нямах любов, аз никога не бих седял в България." (60-1922) „Аз желая да по­кажа на съвременните религиозни хо­ра в какво се заключава Христовото учение." (62-1923)

„Питат ме защо съм дошел на зе­мята. Пратен съм да ви вържа. Как? — Да свържа умовете и сърцата ви с Бога. Това значи: да развържа ръце­те и краката ви, да работите и да се движите свободно; да отворя вратите на прашните ви къщи, да ви накарам да излезете в природата, да се рад­вате на Божиите блага." (62-1923) „Ако съм дошел на земята да проповядвам такова учение, каквото другите про­повядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение диаметрал­но противоположно на досегашните. То е Христово учение, което трябва да се приложи в живота, поне в ма­лък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъще­ри, слуги и господари — между хора на земята." (62-1923) „Аз искам да поз­наете този Господ и да се убедите в думите му. Аз не искам да ви убеж­давам, има ли Бог, или не. Аз пропо­вядвам едно велико учение, което мо­же да опитате. Аз съм го проверил много пъти; с мене заедно са го про­верявали и други; и вие може да го проверите, не се съмнявайте в мене. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставям насила да вярва­те. Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви, разбирам мъчнотии­те ви и нямам намерение да ви крити­кувам." (62-1923)

„Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповяд­вам без да ме разбирате. Обаче аз търся причината за вашето неразби­ране. Слизам долу, до вас, и още по-долу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня." (63-1922)

„И да умра аз, учението ще жи­вее. То е Божествено учение, а Бо­жественото всякога живее. Има не­що необикновено в света — то е Бо­жественото. С него искам да ви за­позная, за него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на поч­вата на Любовта." (63-1922)

„Сега защо съм толкова строг? Ко­гато дойда тук, изпитвам едно болез­нено чувство. Тия набрали се ваши же­лания ми причиняват най-големи стра­дания. И сега аз трябва да направя уси­лия върху себе си да говоря. Аз да ви кажа Истината. И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учи­те, каквото желаете. Решил съм. Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите уче­ници да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завър­шил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече." (65-1922) „Аз от 20 години изпитвам учениците тук в България, и не съм намерил ученик с воля, позлатен с любов. Колко бълга­ри съм намерил, но в това отноше­ние, нито един не е излязъл верен, не е издържал. Затуй именно в минало­то, тук на Балкана, нито една школа не се е задържала, а са минали на запад." (65-1922)

Тази мисъл на П. Дънов обяснява съдбата на Богомилството в България. Докато то изчезва напълно в България, на запад се запазва и до ден днешен, макар и под една или друга форма (ка­тари, албигойци, бугри и т.н.) А Розенкройцерите са най-мощното рели­гиозно общество, наследник на Бого­милите и разпространено в Европа и Америка. У нас, днес се говори за Бо­гомилите само като историческо явле­ние а не като мощна духовна вълна, която поставя основата и на ренесанса в Европа.

„Вие ще кажете: „Учителя ни прави каквото си иска." Не е така, аз не пра­вя, каквото си искам. Аз правя това което Бог иска. Аз съм готов да нап­равя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто поло­жение, че и Господ прави за мен всич­ко, което искам. Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поис­кам, и Бог да го не направи." (70-1925) „Аз искам да се събуди у вас съзна­нието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко, и че няма друга си­ла, като нея. Това може да го опитате още сега." (71-1923)

„Хубаво, аз искам да ви кажа Исти­ната. Аз като говоря Истината засягам и себе си, разбирате ли това?" (71-1923) „Аз не съм ви казал мене да поставите на Христовото място. Христос не е не­що, което може да се постави отвън, а Христос е един принцип. Поставете Христа вътре във вашите сърца." (71-1923) „Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говори." (71-1923)

„Нашата задача не е да ви напра­вим щастливи, нито пък учени, да зна­ете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да поз­наете себе си. Познайте Бога в Него­вата пълнота — в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това поз­найте себе си, разберете защо сте дошли на земята." (74-1925) „Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и слу­жат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, то ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съм аз и защо съм дошел. Аз не говоря за себе си, но казвам, че съм дошел на земята да покажа на хората истинския път, по кой­то те могат да служат на Бога. И зато­ва, ако искате да знаете кой съм, иде­те при Бога, а после елате при мене, да покажа пътя по който трябва да вър­вите. Ако намерите друг който може да ви покаже пътя, идете при него." (76-1926) „Истинската цел, която имам, е да ви помогна, да станете достойни си­нове на Всемирното Бяло Братство. Бя­лото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е съществувало от памти века, но продължава да същест­вува и до днес." (76-1926)

„Ученикът трябва да се концентри­ра, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Аз давам методи, които са свързани с най-малките рис­кове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната при­рода. Методите на йогите, обаче са свързани с големи рискове." (79-1927) „Ако аз съм дошел между този народ, дошел съм за учениците — те ме интересуват." (84-1927)

„Идейната, безкористната работа — с нищо не се изплаща. Как ще се от­плати българският народ за моята 20-годишна работа сред него? Цели да се продадат българите, пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите, е да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да оби­чат Истината. Могат ли да направят то­ва, е аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали." (86-1927) „Моята задача досега е била' да внеса в умовете на хората поне един правилен възглед за Любовта и нейни­те основни, нови форми." (88-1927)

„Аз гледам на човека като на душа излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръсто­пътя, на който бяхте застанали и ви по­казах правилния път. Не мислете, че ще се освободите от мене." (91-1928)

„Аз вярвам, че ще направите то­ва, защото ви говоря великата Ис­тина. Аз ви предавам своята опит­ност. По същия начин и аз придо­бих свободата си." (92-1928)

„Аз зная много добре какво е ка­зал Христос. От това, което е гово­рил Христос, е написано само една микроскопична част. Защо църквата не изнесе другите неща, които са ка­зани от Христа? Защото и туй малко­то, което е изнесла, не им приляга на хората." (96-1923) „Значи, пътят на Лю­бовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътя, по които трябва да върви­те. Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, бра­тът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Аз поже­лах да им направя една услуга. Аз съм дошел на земята, да услужа на анге­лите и на вас. Като си свърша работа­та, ще кажете, че съм заминал някъ­де. Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: „Добре свърши работата си." (Такъв е законът на малкия брат на небето. Да направи това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слу­шали до сега." (96-1927) „Според ме­не, да проповядвам, това значи, да светя на хората. Да светя, това значи, да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бо­га и желая да изпълнявам Неговата во­ля. Това желая и на вас. Аз съм една ръка, на която Бог заповядва: простри се напред — аз простирам. Свий се — аз свивам. Направи това — и аз го пра­вя. Ще кажете, че това е ограниче­ние, отсъствие на свобода. Това е из­пълнение на волята на Бога. В изпълне­ние волята на Бога се крие свободата на човешката душа." (119-1930) „Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота, към Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него." (119-1930)

„Като говоря аз имам предвид две неща: първо да покажа, че зная, как­во говоря; второ да изнеса Истината пред вас. И някога имам следното предвид: да ви направя съучастници на благата, с които аз се ползвам." (126-1930) „Аз не се интересувам от това, което хората правят. Кой какво­то прави, за себе си го прави. Аз се интересувам от едно: каква е Първа­та причина на нещата." (128-1932)

„Мнозина ме питат кой съм аз, за­що съм дошел на земята. Дошел съм да изпълня волята Божия, да свърша една важна работа. Ще я свърша, как­то разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публи­ката доволна, не е важно. Аз съм дошел на земята да изпълня не моята воля, а волята на Отца, Който ме е изпратил. Това е казал Христос." (141-1936) „Много съм говорил на хората и продължавам да говоря, с единст­вената цел, да обърна погледа им към скъпоценните камъни в живота, за да има с какво да се откупят, като дой­де тежкият съден ден." (143-1935)

„Сега аз се питам: да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влезат в правия път, но ще минат през големи страдания. Мно­го години ще минат, ще блъскат гла­вата си, ще падат и стават, ще стра­дат и ще се мъчат, докато влезат в пътя, който им е определен." (146-1937)

„Изпратен съм на земята да се из­пита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам, да не нап­равя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех, какво съм, нямаше да прие­ма никого около себе си. Казвам: ка­то зная, какво се изисква от мене, при­емам всички хора и не се интересу­вам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. На земята заемам пос­ледното място. По-последен на земя­та от мене няма." (149-1937)

„Аз проповядвам неща които са съ­образени с великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласувано с вашите възг­леди, за мене е безразлично; за ме­не е важно, моите възгледи да бъдат съгласувани с великия закон, да не бъ­да лъжец пред Бога, пред небето, пред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене." (31-1917) „Ко­гато аз говоря нещо, аз всякога имам предвид следното: мисълта ми да е вярна пред Бога." (27-1925)

„Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите от цър­квата, или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми." (31-1915) „Аз съм срещал добродетелта, разгова­рял съм с нея; какви блага бликат от нея! Аз съм срещал и Божествената правда; тя е много красива, но стро­га, не прощава погрешките. Любовта пък е много хубава и нежна; тя не вижда хорските погрешки." (31-1917)

„Аз не довършвам (н.б. - мисълта си), оставям една година междинна между всичко казано, за да видя, как ще решите ребуса. Аз съм яснови­дец, а като гледам на вашето бъде­ще, виждам, как едни стават, други падат, едни вървят по пътя, а други — криволичат. В края на краищата всич­ки ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване." (31-1915) „Вие като дойдете на моето място и стъпало, и придобиете тези знания, ко­ито имам, аз ще бъда на друго, по-горно стъпало. Вие никога няма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и аз раста. Развитието е вечно." (27-1925) „Да, аз съм мислил върху всяка ду­ма, която казвам. Ако говоря честно, справедливо, говоря за свое добро, защото не искам да опозорявам своя­та чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря името Бо­жие, аз искам един ден, като ви срещ­на, да зная, че съм бил всякога спра­ведлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по този път." (34-1920) „Аз съм си поставил за задача, да по­могна на всички хроми, слепи, сака­ти, да оздравеят и да се радват на живота." (32-1917) „Моето учение не е теория и диспут, то е основано на строг научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките подробности на това учение на опит, на строг опит." (34-1920) „Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло, ние сме му майстора." (39-1922)

„Аз виждам доброто във вятъра, който вее; в реката, която тече; в зре­лите плодове, в бистрите планински во­ди, и в изгряващото слънце. Това ко­ето носи живот е добро. Вода, която не тече не е добра; вятър, който не духа, не е добър; слънце, което не грее не е добро." (52-1943)

„Ето аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя, и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас, и в бъдеще пак ще ви срещна." (52-1919)

„Аз съм подал заявление против българите. Този път те няма да се ос­вободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да по­насям неискренността на хората. Този път ще говоря истината, така, както никой не я е изнасял." (58-1920) „Аз се пазя, и не искам нищо да ви налагам; аз толкова обичам свободата, че ис­кам всичко да става естествено, доб­роволно, защото ако река да ви на­силвам, това ще донесе лоши резул­тати." (56-1922) „Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въ­ведението на Любовта, за себе си казвам — аз едва въведението съм разбрал на тази Любов. А вие казва­те, че знаете тази Любов." (56-1922) „Следователно, ако в България има са­мо един човек, който е свързан с Бо­га и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." „Тогава, свържи бъл­гарския народ с Бога" (н.б. казват ня­кои). Аз не съм дошел да свързвам никого. Аз съм дошел да покажа на хората правия път. „Ти истината ли про­повядваш" (н.б. - питат). Елате и опи­тайте. Връзката с Бога е единствения метод, който хората още не са опита­ли." (54-1924) „Моята цел сега, в да­дения случай, е знанието, което чо­век придобива, да може да го изпол­зва, т.е. не да го използва, защото тази дума „използване" има лош сми­съл, не, знанието, което човек има трябва да го употреби за добро." (57-1924) „От толкова време говоря, а у вас, у някои от учениците, няма те­зи елементарни разсъждения. Някои, които минават за много умни, раз­съждават детински. Ако аз мога да ви повлияя, вие светии щяхте да ста­нете. Това е един факт, вие сте та­кива, каквито си искате, а не какви­то говоря. Где съм ви повлиял? Не, не съм ви повлиял. (57-1924)

„Аз едно зная, не само вие, но и целият свят да дойдат, не могат да ме накарат да подозра себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мен докачване няма, защо­то зная, че Бог нито се променя, нито се изменя. Той е вечен." (57-1924) „Ко­гато аз говоря, имам предвид всички ви. Всяка Истина може да я провери­те, аз не я измислям от себе си." (57-1924) „Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, а при­ложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и имам резултат. Нека опитат тези закони и прин­ципи и после ще видят." (60-1922)

В редица изказвания тук Учителя П. Дънов всъщност води диалог с тези които го критикуват и изказват съм­нение за неговата искреност и за не­говата достоверност в учението му. През този период, около 1922 г. е имал най-много противници които ак­тивно са злословили по негов адрес, за да разколебаят съмишлениците му.

„Сега и аз казвам на вас: Аз съм пред вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви. Как? — Елате с мене! — Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, ако ме обичате, елате при ме­не, вратата е отворена." (60-1922) „Аз ви обичам, то е закон, подтик на моя­та душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бъда сляп." (60-1922) „Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и честна ми­съл нося в себе си: никого да не из­нудвам •— никого да не лъжа. Аз съм искрен пред себе си и пред своя бли­жен, всякога говоря Истината." (62-1923) „Моите разсъждения са така здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В моята ми­съл, ъ моите разбирания има единст­во в принципите. Онези неща, които проповядвам всеки ден, на тях почива цялото Битие." (63-1922)

Това че в „разбиранията (на П. Дъ­нов) има единство в принципите" пра­ви впечатление, при прочитане на го­лям брой беседи. А всъщност не е възможно при един мислител, фило­соф или учен който развива свое уче­ние, в течение на десетки години да не се срещнат твърдения, които да показват промяна в разсъжденията, възгледите и мисълта. За да се запази единството в принципите на едно учение, изнасяно в такъв дълъг пери­од, значи, че вижданията за същност­та на проблема, в случая Битието, са изяснени в съзнанието на говорителя; че законите и принципите за които се пледира са добре известни, проуче­ни, опознати, опитани и видяни. Само така бихме си обяснили тази сигур­ност и непоколебимост, с която П. Дънов проповядва Истината.

„Сега ние сме пред един от вели­ките опити на света. Понякога аз съ­жалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзна­ние думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съз­нанието, няма абсолютно никакво съм­нение за вечното, реалното, защото живеем вътре в този свят." (63-1922)

„Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Ко­гато отивам на слънцето, аз се движа с бързина по-голяма от тази на светли­ната. За една минута съм на слънцето. Когато отивам на най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути — отиване и връщане." (63-1922)

Въпросът за бързината с която се движи съзнанието и мисълта на чове­ка е изясняван от П. Дънов. Той счи­та, че тези съставки на човешкия дух, като нематериални елементи могат да се движат действително с по-висока скорост от тази на светлината която в своята изява на физическия свят има материална същност и скоростта й е крайния предел за този свят.

По отношение същността на наше­то слънце, П. Дънов счита, че то не изпраща светлина от себе си, а само я препраща, като я получава от друго, невидимо за нас слънце. Това ще рече, че видимото за нас слънце има свой двойник, който ние не познава­ме. Това свое становище Учителя П. Дънов изказва още в 1920 г. и предс­тавлява голям интерес, тъй като про­тиворечи на тогавашните схващания на физиците и астрономите. Но както се узнава сега, учените търсят „близна­ка” както се изразяват, на нашето фи­зическо светило — слънцето. Основа­вайки се на принципа на поляризация­та, учените считат че както всички яв­ления във вселената имат двойници, то и нашето слънце трябва да има такъв. В момента учените изследват един не­видим източник на лъчения, който нари­чат „джеминга" и който най-вероятно е черна дупка. Ще цитираме констатаци­ите на самите учени: „Ако „джеминга" е двоен пулсар, в излъчванията й тряб­ва да се наблюдава периодичност. През октомври 1983 г. е установено че в из­лъчванията й действително има перио­дичност. Нещо повече, излъчваните от нея гравитационни вълни имат същия пе­риод като вълните на слабото трепте­ние, наблюдавано върху слънчевата по­върхност. Подобно съвпадение говори, че между „Джеминга" и Слънцето съ­ществува връзка. Първата звезда из­лъчва гравитационни вълни, а втората ги приема." (239-А. Алтер)

„Аз мога много неща да ви обясня философски. Мога да ви обясня про­изхода на света; мога да ви обясня защо е създаден човека; мога да ви обясня философски защо жената е же­на и защо мъжът е мъж, мога да ви обясня защо се женят хората и т.н. Но какво ще разберете, какво ще се ползвате от тези философски разсъж­дения? Ако аз, който свири, съм един велик виртуоз и се въодушевлявам, а вие сте глухи или сляпи, то вие ще ме разберете ли?" (71-1923)

Явно, че дистанцията която същест­вува в духовно отношение, между уче­ниците и самия П. Дънов е толкова голяма, че много неща не могат да ни се поверят или че не сме в състояние да ги възприемем и изтълкуваме. И много просто, както казва той самият — ево­люцията е вечна и той е минал отдавна по нашия път, като сега само предава своя опит, като дух завършил своята ево­люция (както се изразява той).

„Някой път, като ви говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са спо­собни, аз съм причината, че не ме раз­бират, трябва да намеря някакъв ме­тод да им разправя хубаво, защото има в тях добро. В мене е погрешка-та, аз трябва да направя още по-голе­ми усилия." (71-1923)

И в други мисли на П. Дънов има нотка на разочарования относно пос­тигнатите резултати от неговата словестна дейност. Очакваните практически резултати за промяна във виждането, държанието и постъпките на слушате­лите си П. Дънов не намира, както се изказва и при други случай. Явно, че не може един школуван по друг начин в живота индивид да промени възгле­дите и схващанията си така лесно. Не­обходимо е, както казва и П. Дънов, човек Да е подготвен за възприемане­то на новото в живота, да е изчистил съзнанието си от старите схващания и сега да приема всичко, както едно чис­то в духовно отношение дете.

„Сега аз желая, като ученици на тази велика окултна школа, да не изо­пачавате думите ми. Не се съмнявай­те в моите думи. Бъдете уверени във всичко, което ви говоря, защото аз съм ви казвал и друг път, че ще дой­дат други тълкуватели във вас — Бо­жествени духове — които ще изяснят всичко, което ви казвам, но вие не бър­зайте само. Не мислете, че аз съм до­пуснал някои погрешки; не ме корегирайте вие. Ако имам някоя погреш­ка, Бог ще я корегира, и аз ще я зная

много по-рано от вас. Вие може да я знаете след хиляда години, а аз ще я зная още сега. Моето желание сега е да бъдете абсолютно свободни, да имате една трезва мисъл. Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме туряте толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме турите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете абсолютно свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, тол­кова по-добре за вас." (73-1926)

Ето и тук П. Дънов говори за обс­тоятелството, че учениците му или се считат вече в състояние да го корегират в изказванията му, или пък го взе­мат за свой кумир и нямат свободата сами да разсъждават и мислят. Това се наблюдава във всички окултни шко­ли, философски училища и среди. Как­то казват обаче учените: „парадигма­та" или преклонението пред личността на известни и признати от обществе­ността мислители и учени е причината да се спъва творчеството на послед­ващото поколение. Така и култът към личността на един учител или велик мислител е причина да се изпуска съ­щественото. Това стана и с Христово­то учение. Христос, като Син Божий създава респект в съзнанието на хо­рата и те не могат да вникнат в исти­ната, че Той иска да ни помогне да опознаем проявите на Бога и да въз­върнем чистия си свят живот, какъвто сме имали по времето на сътворени­ето на света. Възвеличаването на Христа като същност надхвърля въз­можностите на човешкия интелект и хората изказват само хвалебствия, ве­личаят образа му чрез икони и търсят неговата физическа, а не духовна същност. А учението на Христа липс­ва в живота на хората и до днес — 2000 години след неговото възкресение. Затова и Учителя П. Дънов иска да ни предпази от това да го „туряме" извънредно близо до очите си, че да не виждаме нищо друго. „Това фигу­ративно изказване има за цел да ни предпази от култа на личността. И той казва пак защо е тук при нас: „Ако аз, след толкова годишна работа в България, успея да науча българите да любят Господа, както е писано в Писанието, това ще бъде първата свет­ла страница в моя живот. Тъй щото, аз ще имам две важни страници в моя живот: една тъмна, черна страница, пълна с хули и лоши думи за мене, защото съм се осмелил да кажа Ис­тината в очите на хората. Втората стра­ница ще бъде светла, красива страни­ца на моя живот, защото съм научил хора да любят Бога с всичкото си сър­це, с всичкия си ум, и с всичката си душа и всичката си сила." (76-1926)

„Аз говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при мно­го говорене, като свърша лекцията, пак ще дойде някой при мене и ще ми каже, че не разбрал това, не раз­брал онова, ще иска още обяснения. Много неща могат да се обяснят, но време се изисква за тяхното разбира­не." (77-1926) „Изкуство е да се гово­ри добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Всяка реч. която не задоволява нито говорителя, нито слу­шателя, е обикновена реч." (77-1926)

„Някои болни идват при мене и мис­лят, че ще ги излекувам, за да повяр­ват в мен. Аз съм готов да им помог­на, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Ако някой иска първо да го из­лекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам." (81-1926) В лечебната практика е известно, а и Библията го споменава, че основният фактор за успешното излекуване от

дадено заболяване е вярата на болния в един по-висш свят, в едно no-висше съ­щество, което може да помогне за от­страняване на заболяването. Самата вя­ра, самата нагласа на болния да получи изцеление е от значение за мобилиза­цията на защитните сили в организма.

„Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши пове­че, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване момен­тално дава резултати." (79-1927)

Заболяванията, от духовна гледна точка, в много случаи са спирачка да се повтарят грешките които са причи­на за тях. Няма заболяване което да не се предхожда от съществени греш­ки в нашия духовен живот. Следова­телно, ако човек не е готов да се про­мени и откаже от пропуските си, из­лекуването няма да има резултат.

„Не, моите думи са свещенни и всички вие може да ги опитате. Ако българският народ един ден се наме­ри в затруднено положение, само мо­ите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху мо­ите думи. Това е наука. Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, кое­то ви говоря е нещо Божествено, не­що велико." (81-1926)

И действително, българският народ се намери в затруднено положение както при окупацията на страната от хитлеристите, така и при наложения му тоталитарен режим от комунистите. По време на германската окупация П. Дънов помогна за спасяване на бъл­гарските евреи, но при комунистите Той трябваше да си отиде, за да не го подложат на истезание, каквото те само могат да проведат. И все пак сло­вото на П. Дънов остана живо в стра­ната и се четеше тайно между съмиш­лениците и последователите му. Така и след 1989 г. Бялото Братство ведна­га се възроди и бе признато като юри­дическа личност.

„Сега аз говоря върху различни въп­роси, което на мнозина се вижда разх­върлено. Това са встъпителни думи и мисли само, както човек прави встъпи­телни движения, преди да започне ня­каква сериозна работа. Ние не сме дош­ли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно." (83-1928)

„Аз не разглеждам живота като ме­ханическо, но като съзнателно движе­ние на природата." (85-1926)

Нека напомним, че П. Дънов е на становището, че животът като прин­цип е жизнена сила, която е еднаква за всички живи същества, с тази раз­лика само, че при отделните биологи­чески форми различно се изявява. За­това и тук той оприличава живота на съзнателно движение на природата.

„И така, ако всичко, което ви го­воря, разглеждате в буквалния сми­съл, вие ще извадите от думите ми някаква крива философия; обаче, ако в тях разберете законите, които действуват в разумната природа, то­гава ще разберете и смисъла на це­локупния живот." (87-1927)

„В мене има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толко­ва чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта — аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен." (96-1923)

Чистосърдечието е свойствено са­мо на високо издигнати в духовно от­ношение личности. Те не се интересуват от личните качества на другите, а най-малко на неискреността им. За­щото ако вземат отношение на сла­бите страни в характера на хората, ще значи да се заангажират с низшето у тях и да са принудени да им помагат докато се изправят. Това се казва от окултна гледна точка „окалване" с грешките на хората. „Всеки трябва да намери пътя и начина за отстраняване на собствените си погрешки. Само в такъв случай ще има сигурно и точно изправяне характера на човека и осъз­наване на собственото си състояние.

„Пребродил съм целия човешки жи­вот; слушал съм възвишени Божии Ду­хове, и от придобитите опитности на­мирам, че всички хора трябва да ми­нат по пътя на радостите и страдания­та." (96-1917)

„Преди 15-20 години говорих на хо­рата за връзката, за отношенията меж­ду слънчевите петна и явленията на зе­мята, но те казваха, че това е глупава работа, някаква фантазия. Обаче, съв­ременните учени се убедиха, че дейст­вително, между слънчевите петна и жи­вота на земята има разумна връзка. Нап­ример, с увеличаване на петната на слън­цето се увеличава броят на браковете, плодородието, земетресенията, пожа­рите, убийствата и т.н." (102-1931)

Тази мисъл П. Дънов изказва през 1931 г., когато се считаше вече, че има някаква физическа връзка меж­ду състоянието на слънцето и орга­ничните форми в биосферата на зе­мята. Днес знаем действителното въз­действие на разновидните слънчеви лъчи върху живота на формите в би­осферата на земята.

„Много пъти съм се занимавал с тежката задача как да науча хората да познаят Бога. Дошел съм до зак­лючението: Бог се проявява някога та­къв, какъвто е, а някога — такъв, какъвто не е. Така се е проявявал Той към мене. И аз се проявявам към Не­го такъв, какъвто съм и такъв, какъвто не съм. Закон е: Бог може да ми се изяви такъв какъвто е; може да се про­яви и такъв, какъвто не е. Това е фи­лософска мисъл, върху която трябва да разсъждавате. Това не е нищо дру­го, освен проява на доброто и злото. Това е поляризиране. И в двата слу­чая, вие ще познаете Бога като Любов и като Мъдрост. Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия." (113-1930)

Поляризационният принцип, който за­сяга всичко видимо и невидимо в све­та, разгледахме подробно, но тук ис­каме да обърнем внимание на това, че това пулсиране на доброто и злото не винаги е по вкуса на човека. Затова считаме, че Бог ту се изявява така ка­къвто е и ту така — какъвто не е. Но това зависи изключително от нашето поведение, тъй като света приемаме чрез призмата на нашето съзнание.

„Невидимият свят е видим за ме­не, той може да бъде видим и за вас. Важно е, че той е по-реален от .видимия." (113-1930)

„Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички които ме слушат. Ка­то казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и ако погледнете с окото на ясновидеца ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разби­рате, те ще ме разберат. И ако говоря Истината, като ме слушат, те казват: така е! Ако не говоря Истината, като ме слушат, те казват: не е така! Тогава аз вземам мерки да се корегирам. Аз искам да прокарам Истината." (113-1930)

Видно е, че човек физически е свързан не само с макрокосмоса на физическия свят, но и със съществата на духовния свят. Много същества от духовния свят имат нужда да си изяснят редица проблеми, които не им са ясни от предишното пребиваване на земята. И тъй като нямат възможност да при­състват физически на лекциите на П. Дънов, те използват физическото при­съствие на слушателите и чрез техните сетива възприемат словото на Учителя.

„Аз искам навсякъде да бъда пос­леден. Това проповядвам и на вас. Ма­кар и да следвате моя път, като мене не може да бъдете. Ако не прогре­сирате, ще останете, там дето сте. Вие ще бъдете далеч от мене и не ще ме познаете. Аз вървя напред, бързо се движа." (126-1932)

Подобни мисли и изказвания сре­щаме на няколко места в словото на Учителя. Те са казани по повод на то­ва, че някои ученици считат, че вече са постигнали максималното в своето духовно развитие и могат да замес­тят своя Учител. Аипсата на смирение показва, че всъщност учениците му са далеч от възможността да са усво­или учението, както и това, че не са изменили своето себично отношение към живота. Затова Той казва: „Знае­те ли какво напрежение изпитвам, ко­гато нося вашите нечисти мисли и же­лания? Всякога ли трябва да ги нося? Докога ще търпя това? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята му, аз ще бъда между вас." (128-1932)

„Питат ме: защо търпя тия хора около себе си?— Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-мал­кото добро и като го намеря, виж­дам, че в Божия закон няма изключе­ние. Така се създава вътрешна връз­ка между хората." (128-1932) „Ето, аз употребих цели 40 години, докато раз­реша един български мотив. Често мислех да прекъсна задачата, да не я решавам, но нещо ме караше да про­дължавам. Каква беше тази задача? (питат слушателите). Да разреша ед­на игрива българска песен." (160-1944) Тези, едни от последните мисли на Учи­теля П. Дънов, говорят пак за това, че той изпитва едно разочарование от пос­тигнатите успехи при дългогодишната си дейност. Явно че под думите „игри­ва българска песен"П. Дънов изразя­ва нестабилния и нехармоничен харак­тер на българина, който се носи с ри­тъма на своите народни песни, без да се съобразява с изискванията на Бо­жествените закони в живота.

Затова П. Дънов казва и следното: „Някои казват: Да възпитаме света, хо­рата. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са ин­дивидуални клетки на Божествения ор­ганизъм, на Божественото тяло, и всеки отделно трябва да възпитава себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствувам, да лъжа Бога." (31-1915)

Учителя натъртва на обстоятелство­то, че всяка човешка душа и дух е индивидуално излязъл от Божия Дух, като свободна индивидуализирана еди­ница, със свой житейски план и зада­чи. Ако трябва нещо да се измени или добави към тази индивидуална Божия клетка — човека, то това може да ста­не само с негова воля и желание. Сле­дователно еволюцията на хората зави­си единствено от самите тях, и единс­твено от техните духовни домогвания.

„Аз рядко произнасям Божието име в душата си; произнасям го само ко­гато има голям товар и тогава целият товар ми се смъква." (31-1917) „Аз вяр­вам във вашата душа, вярвам във въз­можностите които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. Аз обичам грешните хора, които се раз­сейват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към греш­ниците." (32-1917)

„Всички добри хора, които живеят на земята, наричам светии, а източни­те народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангели-хранители. Аз ги наричам Големите Бели Братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги позна­вам, познавам ги като хора, и сега църквите трябва да знаят, че те им дължат. Христос е глава на Бялото Братство. Христос не е на небето. Ние виждаме работите другояче." (34-1920) „И сега седят някои в църквата и каз­ват: „отишел да говори на просяците, при нас да дойде." — Да, но вие ще ме разберете криво; колкото разб­рахте Христа преди 2000 години, тол­кова ще разберете и мене. Аз не лъ­жа, и ще ви кажа: когато излязох от небето, Христос ми каза: „погледни моите ръце, онези „благородници" още не са изменили характера си, те са все същите,,. (40-1922)

„И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израсне. Когато Христос казал: „род лукав и прелюдеен, не можеше ли да употреби други думи? Хубава дума ли е това: „роби ехидни? Те са думи на един човек, на когото устата са били святи. Моите думи нямат ли­чен характер." (40-1922) „За българи­те не мисля да дам нито петаче. Един­ственото наследство, което ще им ос­тавя то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го из­пълнява." Следователно, който разби­ра, само той ще се ползва — аз ви говоря за неща много важни, велики. Аз, пак съм поставен на едно изку­шение, но ще победя туй изкушение — няма да ви го кажа, видите, няма да ви го кажа — бях на едно изкуше­ние да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа." (39-1922)

„Често до мен идват ваши изкуше­ния, и си казвам: защо ще ида на те­зи да им проповядвам окултна музи­ка, да си хабя времето, да се разпра­вям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми мина­ват тия мисли. Не е ли по-добре да отложа това за далечното бъдеще?" (56-1922) „Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействие­то на безверието, безверие, безверие. Сега туй, че не го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят, вие го възприемате и понеже сте по-чувствителни души, вие притягате (прив­личате) отрицателната страна на све­та. И то е опасно." (56-1922)

„Единственият метод, който не про­извежда никакви лоши последици, той е действието чрез законите на Лю­бовта, Мъдростта и Истината." (56-1922) „Бог не се подчинява на никакъв за­кон. Любовта е от Бога. Според за­кона на Любовта, който аз познавам, не е било време, когато Бог не е оби­чал някого в този век. И в миналите, и в бъдещите векове, Бог всякога е един и същ, изобилен в своята Любов." (57-1924) „Този нов живот ще се изрази и в нови форми. За да може да се изка­ра такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултат, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата." (60-1922) (н.б. - Любовта)

„Ние трябва да очистим това без-честие в България. Но ако не ми да­дат възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадат възможност, туй младо поколение ще го издигна, ще му дам философия, знание и начин на работа." (60-1922) „Може да кажете, че ние сме бого­мили. Ние сме служители на Бялото

Братство, искаме да изпълним Хрис­товия закон, който Той приложи пре­ди 2000 години. И сега Той иде пак в света." (60-1922) „Дойдете ли до Исти­ната, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не ви говоря за обикновени неща и работи, а за тази Истина, която носи свобода на човешкия ум и човешкото сърце, във всяко направление." (60-1922)

Тези доста взискателни предложе­ния и декларации на Учителя П. Дънов са правени през 1922 г. при основава­не на специалния окултен клас. Пред­полага се, че той е считал да създаде здрава ученическа група, чрез която да реализира по-лесно намеренията си. А те са: реално приложение на Христовото учение.

„Като държа беседите си, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря Истината, ще я кажа, както е в действителност." (62-1923) „Аз съм дал на света един срок от 10 години и в тия 10 години всички глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще ви­дят, че има един друг закон в света — Любовта." (71-1923)

„Аз препоръчвам на всички ръко­водители (н.б. - на братски групи), да прочетат добре библията. Ще я про­четете един, два, до три пъти през годината.' Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки по главните мисли и закони. Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а мо­же и да ви посетят и по-напреднали братя. А аз ще присъствувам при вас с една лампа." (70-1925)

„Хората мислят, че Бог е безтеле­сен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в све­та, това е Бог. Единственото нещо ко­ето чувствуваме, това е Бог. Единст­веното нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това което ни дава сила; което ни освежа­ва, повдига, то е Неговото присъст­вие— присъствието на Бога." (63-1922)

След като светът е творение на Бо­га и вселената се приема, че е физи­ческото присъствие на Него, то явно, че най-реалното и видимо същество ще е самият Бог. Но обикновено хо­рата го търсят като фигура оприлича­ваща тази на човека, тъй като се каз­ва, че Бог създаде човека по свой об­раз и подобие. Но този образ и подо­бие съществува в аналогията на мак­рокосмоса и микрокосмоса, които са всъщност Бог и човека. Следовател­но трябва да виждаме образа на Бога във всичко видимо във вселената.

„Съществуват ли ангели? (пита някой). За мен, който живее едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях." (61-1922) „Знанието, което ви се проповядва в школата, не може да се повери на профани хора. Ако нямате чист ум, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това зна­ние. То изисква хора абсолютно чисти и с готовност в себе си да пожертват всичко за Слава Божия. Нямате ли тази мисъл, аз ще занеса със себе си ново­то знание, никому няма да го поверя. Един ден то ще се повери само на го­товите от вас." (76-1926)

„Окултно движение (н.б. - става въпрос за Бялото Братство), а започ­ва да се разделя на особени мнения. Няма нищо от това, но важно е, че Любовта няма деление. Няма човек в България, който да проповядва Любов­та по-добре от мене. Няма човек в България, който да свети повече от мене. Аз мога да светя като Христа, не повече от Христа. Аз мога да све­тя като Бога, не повече от Бога. За­щото Бог е вътре в мене." (72-1925)

Учителя П. Дънов намеква на обс­тоятелството, че индивидуализма в учениците му, пречи за пълно сплотяване на групата. Появата на разногласие е признак, че истинската Любов не е ов­ладяла сърцата на учениците. От дру­га страна съмнението разяжда съзна­нието на мнозина и се обособяват гру­пи. Това е пречка за един добър и пъ­лен успех на делото на П. Дънов.

„Аз зная, че в растенията има съз­нание, в кристалите също има съзна­ние. Може да мислите за мене, как­вото искате, но казвам: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разби­рам съзнанието на кристалите, аз раз­бирам съзнанието на животните, на ри­бите, на всички птици, и най-после раз­бирам съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин." (81-1926)

Като приемем, че биосферата на земята има свой общ и хармоничен живот, то явно, че различните биоло­гични форми ще представляват фази в развитието на живота. Тогава със­тоянието на тези форми, като съзна­нието, ще се прелива едно в друго и може да се почувства от най-висшата му форма — тази на човека.

„Преди няколко дни дойде при ме­не един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против мене, против моето учение. И тогава те се заблуждават; учение на Г-н Дънов няма. Следователно, ако го­ворят против учението на Г-н Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божес­твено учение, което ми е познато. То е велико Божествено учение за жи­вота; с него аз съм запознат от памтивека." (96-1923) „Ние не сме против духовенството, но казвам, че и те, както и вие всички ще бъдете свиде­тели на тия времена и ще разберете, дали това, което ви говоря е истинно, или не. Истински е този пророк, чиито думи, чиито предсказания се сбъдват." (85-1926) И ето П. Дънов в 1926 г. дава едни от първите си предсказа­ния, за изпитанията пред които стои човечеството — възможността да се разрази една втора световна война. Той казва дословно: „Страшно нещо иде сега за света, не само за Бълга­рия, но и за целия свят. Това нещо ще се провери, най-много в продълже­ние на десет години от днес. Хиляди и милиони същества идват от невидимия свят, въоръжени със своите огнени пушки и мечове." (85-1926) А в други свои предсказания, както вече споме­нахме, П. Дънов дава още от 1919 г. точната година за настъпването на „ре­лигията на труда" (комунизма) — това ще стане през 1945 г., казва той; а най-интересното е че предсказва дълготраенето на тази „религия,,, именно -45 години. Това ще рече, че най-къс­но до 1990 г. комунистическият строй в Европа трябва да падне. И това се сбъдна! С наближаването на втората световна война, в 1932 г. Той пак каз­ва: „Страшен, тежък изпит иде за чо­вечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне на пух и прах (пепел). Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Ще бъдете свидетели на това време и ще повярвате на истин­ността на думите ми." (128-1932) Щом казва, че слушателите му ще бъдат сви­детели, явно че това събитие за перио­да 1932 г. е било предстоящо.

За българина като човек с харак­тер П. Дънов казва: „Българин, значи човек на духа." (81-1926) Година пре­ди започване на втората световна вой­на Той съветва учениците си така: „Тази година изисквам от вас да се съвет­вате във всичко с Любовта, Мъдрост­та и Истината. Така постъпвам аз. Ако пропусна да взема съвет от тях скъпо плащам. При това моите грешки са толкова малки, че и аз не ги виждам. На земята те са невидими. Само съществата от невидимия свят могат да намерят грешка в мене и веднага ми я посочват." (149-1938)

По отношение на физическото си здраве Учителя П. Дънов беше изис­кан, както по въпроса за каляване, чрез движение и чист въздух с отво­рени прозорци и през зимата, той каз­ва: „Например, сега, при студените но­щи, когато температурата вън е 21-22 градуса под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята ми е топло. Аз оставям прозорците отворе­ни, под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частици ста­ва известно триене и в резултат на то­ва се образува топлина." (120-1929)

Спалнята на П. Дънов беше като надстройка над салона на братството и беше изложена на въздушните те­чения от всички страни, като при това имаше прозорец и врата към балко­на. Отоплението на стаята ставаше с обикновена печка — с дърва или въг­лища. През 1943 г. Той правеше ре­довно, почти ежедневно разходки до Витоша и казваше: „Аз ходя вече 35 дни на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 километра. Питате ме, защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно, всеки ден да вървиш 18-20 клм., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгваш." (155-1943) „Това лято не пра­вих екскурзия и сега мъчно се ходи. Но, казвам си: „Ще ходя." Като ставам сутрин, виждам, че съм отвикнал, но тръгвам, за да бъда полезен на себе си и на другите." (157-1943)

Така при добро общо физическо здра­ве, на възраст 80 години без да е боле­дувал от някакво заболяване, Учителя П. Дънов напусна физическия свят на 27 де­кември 1944 г.> явно за да си спести неп­риятностите, които атеистичният строй на тоталитарния режим на религията на труда можеше да му сервират.