В. Грешникът заслужава ли просветление?

О. А кой друг? Светецът си е просветлен, само греш­ниците са останали непросветлени. Обаче религиите ви учат на нещо, което създава проблем. Те ви заклеймяват като грешници, тогава как можете да станете просветлени?

Грехът не е нищо друго освен грешка. Тази дума не съдържа укор - чисто и просто, грешка! А който греши, той научава.

Всички светци са били грешници. Няма светец, който да не е бил грешник, иначе как ще се превърне в светец? Той скитал, грешил, отлъчвал се, падал и ставал милион пъ­ти. Но е достигнал. През целия си път е бил грешник. Обаче след като се научил, повече не грешал. Станал е мъдър чрез грешките си и греховете си. Сега знае, станал е просветлен. От тъмнината на нощта се ражда зората.

Всеки светец е бил грешник и всеки грешник ще стане светец. Миналото на светците е свързано с греха, а бъдеще­то на всеки грешник е свързано със святост. Така че между светеца и грешника стои само разликата между миналото и бъдещето. Това е всичко.

Не се чувствайте осъдени. Грехът сам по себе си е дос­татъчен. Защо трябва да се натоварвате с повече обвинения? Бъдете бдителни. Това е всичко. Вие трябва да правите грешки, но не повтаряйте едни и същи грешки. Това е. Внимавайте, наблюдавайте и се учете! Всъщност, ако ме попитате, ще ви отговоря, че светът на греха е свят на уче­нето. Човек не може да се научи без него. Той трябва да по­тъне в греха.

Това е като коренът на дървото. Колкото по-дълбоко слиза коренът на дървото, толкова по-високо стигат клони-

те му. Дървото се извисява на голяма височина, но тя зависи от базата, от корените, които навлизат все по-надълбоко.

Ако попаднеш на голям светец, трябва да знаеш, че той е бил и голям грешник. Корените трябва да са стигнали надълбоко! Иначе как може да знае толкова много? Ако ни­кога не е вършил грях, той няма да е невинен, а глупав.

Има и глупави светци, но за мене те не са светци, а просто страхливи хора. Те са страхливци. Никога не стори­ли грях, никога не се отклонили от правия път. Винаги следвали правилната посока по отъпканата пътека към иде­ологията, която обществото им определило и концепциите, които религията е натъпкала в умовете им с условието, че те са родени за тях и трябва да се придържат към тях. Затова те не са се отклонили и са страхливци, които нищо не са на­учили. За мене тяхната стойност е равна на нула. Те може да са добри хора, но добротата им е безвкусна, без сол и аро­мат - малко тъпа и мъртва.

Ще откриеш два вида светци в тоя свят. Единият вид са светци от страх. Тези, които се плашат от ада и последи­ците, затова никога не правят грях. Такъв светия е като нап­равен от кал, не истински и не е постигнал нищо. Ще разбе­реш, че той не е мъдър. Ами откъде може да му дойде мъд­ростта? Никога не се е отклонил от правия път, как тогава може да узрее за истината? Той си остава дете - невежо, глупаво и неразумно. Не е вреден, но не научаваш нищо от него. Най-много да научиш неговата тъпотия и страхли-вост.

Има и друг вид светци - ти ще си щастлив, ако попад­неш на светец от втория вид, тъй като от сто светци девет­десет и девет са тъпи. Такава е пропорцията между тъпостта и интелигентността и това съотношение се запазва навсякъ­де. По света и по пазаря съществува тази пропорция: 99 тъ-

паци и 1 интелигент - мъдър, знаещ. Същата пропорция се запазва и при светците. Така е по всички посоки.

Ако попаднеш на този, който е живял рисковано и се е движил по всички посоки без страх, той е научил чрез пре­живяното да превъзмогва греха. Не че не е вършил грехове, той ги е вършил тотално, интензивно, затова е можал да се извиси над тях. Можал е да прозре през тяхната абсурдност, затова е станал трансцедентален. Попаднеш ли на такъв светец, то през него минава пътя ти, пътеката.

Христос е можел да каже на хората: Аз съм пътят. Той не е обикновен глупав светец и това е причината, поради която е възкресен. Ако е бил обикновен глупав светец, ще­ше да бъде въздигнат в култ! Евреите щяха да провъзгласят: Той е син божий. Но бедата е в това, че неговите пътища не са били съвсем прави - това, което евреите са считали за право - пътищата му не били съвсем морални.

Понякога той оставал с проститутка, а това не било за свят човек. Понякога се събирал с пияници и сам обичал да пие вино, харесвало му. Не се държал почтено и нехаел за почтеността. Неморални хора и такива, които обществото осъждало, били негови приятели. Участвал във всякакви компании.

Това е причината, основната причина, поради която свещениците и всички глупави тъй-наречени светци били срещу него. Много надълбоко той режел корените на стара­та нравственост. Този човек бил опасен и трябвало да се премахне. Той носел нещо на света, което щяло да причини хаос в обикновения морал. Обикновеният морал живее по правила, а светецът живее чрез осъзнаване, не чрез правил­ници.

Правилникът е за тези, които са страхливци. Светецът живее по своята вътрешна дисциплина и не вярва в друга дисциплина. Собственото му съзнание е единственият закон

за него. Той го следва. Където и да го заведе, той е готов да го следва. Ако го води в ада, ще отиде в ада, тъй като това е неговият начин да научи истината. Той следва собственото си битие. Не позволява на никого да го насилва за нищо, бунтува се.

Обикновените светци са безопасни, но светци като Христос са опасни - за обществото, за културата, за утвър­дения начин на живот, за статуквото и за системата. Хрис­тос може би е изглеждал като хипи - бунтар, който руши правилата.

Човек трябва така да живее! Докато не си живял на­пълно свободен, докато не си страдал поради собствения си избор, ти не можеш да се издигнеш над нищо. Ти ще си све­тец от глина.

Питаш ме: - Заслужава ли един грешник да бъде прос­ветлен? Аз ти отговарям: - А кой друг? - Той си го е спече­лил. Заради греха е страдал, чрез него е достигнал зрелост. Но аз не казвам, че само по пътя на греховете се постига. Иначе всички щяха да са го постигнали! Грехът плюс осъз­наването - това е формулата (грях + осъзнаване). Тогава върви, където щеш, прави, каквото щеш, но това осъзнаване винаги ще те връща. Осъзнаването е стълбата, по която се издигаш над преживяното.

Ако Христос беше роден в Индия, той нямаше да бъде разпънат на кръста. Ние тука не познаваме такава практика. Знаем много по-опасни люде - Христос е нищо. Ние позна­ваме Кришна, а всъщност има вариант, че Христос е изопа-ченото име на Кришна. Христос трябва да съдържа нещо от качествата на Кришна. В Бенгали Кришна е Кристо, а в много европейски езици Христос е Христо. Така че може би Христос е производно от Кришна. Христос не е името на Исус. Исус Христос означава Исус Кришна, т.е. че в него

има нещо от Кришна. А любовта му към Мария Магдалена е нещо като любовта на Кришна към Радха.

Евреите не му вярвали. Те са големи моралисти, мате­матици, пресметливи и изведнъж идва този човек, който ще им разтури системата!

Ние позволихме на Кришна да има 16 000 приятелки, които наричаме гопи. Гопи е по-добрата дума за любовни­ца, по-приятна и съдържателна. Позволихме му да има 16 000 гаджета и не го разпънахме на кръст. Разбира се те всички не бяха женени за него, някои си имаха съпрузи, бя­ха чужди съпруги. Самата Радха не беше негова жена, а на друг.

Само преди няколко дни имаше процес в Утар Прадеш в съда заради някаква земя. Някакво парче земя от векове се е водило на името на Радха Кришна. Сега влязъл в сила нов правилник и тази нива не можела да бъде на името на един човек. Но съдията отсъдил добре и казал:

- Тъй като земята е на името на Радха Кришна, то не е име на един човек. И тъй като Радха никога не е била за­конна съпруга на Кришна, тук имаме две лица. Така че зе­мята може да остане както е поради факта, че е на имената на двама души, а тази големина на земя е разрешена за два­ма души.

Името на съпругата на Кришна е забравено напълно. Тя се е казвала Рукмани. Това име е забравено напълно. А Радха не е била негова съпруга, била негова метреса.

Индия никога не е мислила да убива този човек. Нап­ротив, ние твърдим, че той е абсолютен аватар - тоталното слизане на Бога на земята. Защо го наричаме тотален Бог? Защото той може да прави грехове като грешник - велик грешник, а си остава светец - най-великият светец познат досега. При него се срещат двете крайности, значи той е то­тален.

Ако един светец е само светец и никога не е съгрешил, той е еднополярен. Нещо липсва. Когато един човек е двуполярен и са налице два полюса, значи че той е тотален и жив. Той е едновременно денят и нощта, животът и смърт­та, хаосът и космосът.

Така че ти питаш: - Заслужава ли грешникът да бъде просветлен?, а аз отговарям: - Да. Само грешникът заслу­жава. Обаче осъзнаването трябва да се възпитава.

Аз не осъждам греха. Аз само го посочвам - грях, но грях при съзнателен, буден и осъзнат ум.

Прави каквото ти харесва. Искаш ли вино, пий, но бъ­ди нащрек. Скоро ще разбереш, че това е невъзможно. Ко­гато пиеш вино, ти губиш разбирането, а това е грях. Така че не е възможно да има святост. Ако можеш да пиеш и да останеш бдителен, пий колкото си искаш, но то е вода и нищо друго.

Казват, че Христос е превърнал водата във вино, а пък аз ви уча на друг трик - как да превърнете виното във вода -бъдете осъзнати. Тогава ще направите по-големи чудеса от Христос.

Бъдете осъзнати и виното ще стане вода. Бъдете осъз­нати и сексът ще стане любов. Бъдете осъзнати и любовта ще стане молитва. Бъдете осъзнати и молитвата ще стане медитация. Само трябва да се помни едно нещо: прави как­вото ти харесва, но го прави с пълно съзнание и тогава няма да се отклониш.

О. Да. Умът има болест с дълбоки корени. Аз наричам тази болест С.Д. - свръхдозиране, свръхдействане. Пазете се от болестта С.Д. Може от всичко да направите прекалено много и тогава вместо полза ще имате вреда.

Храната е хубаво нещо. Тя е жизненост, но ако изядеш много, ще стане отрова. Можеш да умреш от преяждане. Всъщност медиците-изследователи казват, че хората повече умират от преяждане, отколкото от глад.

Вестниците продължават да публикуват съобщения, че няколко души някъде са умрели от глад, но никога не съоб­щават колко души са умрели от преяждане. А това трябва да се публикува на първо място. Винаги повече хора умират от преяждане.

Човек може да живее три месеца без да яде абсолютно нищо. Но, ако преяждате дори само три седмици, не можете да останете живи. Опитайте. Само три дена яжте толкова много, колкото сте способни да поемете ...

Веднъж Мулла Насрудин и един ученик тръгнали за Мека. Дегизирани като пътуващи дервиши, те спирали пред портите на богатите къщи и получавали храна и вода. Кога­то се хранели, Насрудин ядял колкото може повече, а след това лягал да спи. А неговият ученик имал странен навик: ядял по малко, след това се поразкършвал и пак ядял. Един ден Мулла Насрудин го попитал:

- Какво правиш? Кажи ми тайната. Аз не съм ли ти учителят?

Ученикът отговорил:

- Ами, учителю, аз открих, че ако изям малко и след това пия вода, а после го наместя с друсане, мога да поема повече. То е като кутията - наместиш ли се и нещата в нея се наместват.

Насрудин си свалил чехъла и го цапнал по главата.

- Глупак, казал той, - как си посмял да скриеш такава ценна тайна от мене! Само като си помисля колко храна съм пропуснал от това, че не съм можал да я изям! Знаех, че пределът на ядене е далеч по-нататък, защото в края на краищата пределът на ядене е да се спукаш, но никога не

съм знаел тази хитрост. Ти да скриеш от мене такава вели­ка тайна, та сега се чувствам нещастен, дето съм пропуснал толкова много храна!

Запомнете болестта С.Д., тя убива по много начини. Прекаленото ядене и прекалената любов могат да ви убият. Много хора идват при мене с оплакване, че са прекалили със секса. Те убиват себе си. Или пък прекаляват с ядене и пак убиват себе си.

Да, ти също можеш да прекалиш с медитация. Умът обича да стига до крайност. Той е екстремист. Никога не се задоволява със средата, защото да си на средата, значи да си без ума. Ако си точно на средата, умът го няма. Ако се дви­жиш към крайност, той се появява. Колкото повече се отда­лечаваш от центъра, толкова повече навлиза умът и те об­себва. Ако ядеш много, или гладуваш много, умът ще участ­ва, затова не съм поддръжник нито на многото ядене, нито на многото гладуване. Само дръж средата - правилното ядене, точно балансирано ... и помни във всичко бъди ба­лансиран.

Ти можеш да прекалиш с медитация и тогава ще бъ­деш по-скоро изтощен отколкото възроден или възкресен, съживен, обновен, подмладен. Ти просто ще се чувстваш изтощен. Така ще стигнеш до другата крайност. Ще си ка­жеш:

"Медитацията не е нищо. Аз трябва да спра, защото ще ме умори."

Ти няма да умреш от нея, а ще умреш от прекаляване-то.

Тогава как ще разбереш, че това е средата? Трудно е, много е трудно. Човек трябва да е с много будно съзнание и тогава ще разбере. Когато ядеш, къде е средата? Средата е тогава, когато се чувстваш малко гладен, само малко гладен, но знаеш, че ако продължиш да ядеш, ще ти стане тежко.

Точно тогава спри. Ако изядеш четири чапати и ти стане тежко, тогава нека да са три чапати, правилно ще бъде да спреш на три. Три четвърти от стомаха ти ще са пълни и ед­на четвърт празна. Така е правилно, защото трябва да оста­виш малко място на храната да се движи, да се обработва и да се превръща в кръв - дай й малко местенце! Храната има нужда от свободно място в стомаха.

Ако медитираш и почувстваш, че си постигнал голям катарзис, този катарзис може да се превърне в силно изто­щаващо явление. При медитация ти плачеш. Плачи до мо­мента, в който почувстваш, че губиш сили и ставаш все по-слаб. Ако продължиш да плачеш, ти просто ще се изтощиш и нищо повече. Спирай. Винаги спирай, когато чувстваш, че силите те напускат и не се възстановяват.

Ако катарзисът е истински и необходим, тогава чрез катарзис ти ще почувстваш смъкване на бремето, олекотя­ване, все едно че можеш да летиш. Но ако продължиш да го правиш още, мислейки, че колкото повече правиш, толкова повече ти помага, тогава скоро ще разбереш, че ти си прос­то изчерпан, мъртъв и не можеш да помръднеш. Човек трябва да се наблюдава. Не може да има точно правило за всеки, защото тялото на всеки един е с различни качества, различна енергия и различно количество енергия, затова всеки трябва да се самонаблюдава.

Ако спиш по-малко от необходимото, ще ти се спи по цял ден. Ако спиш повече от необходимото, пак по цял ден ще ти бъде тъпо, не сънливо, а тъпо. Има точно определен момент и, ако станеш в този момент, ще се чувстваш бодър през целия ден - нито сънлив, нито мрачен. Ти трябва да си откриеш този момент, защото няма да ти послужи моментът на някой друг.

Така всичко написано става ненужно. Ако някъде е ка­зано: ставай в 5 часа сутринта, това може да е удобно за чо-

века, който го е написал, но не и за тебе. Ако пък станеш в 5 часа, ще се мъчиш и ще си мислиш: аз съм грешник и съм наказан заради стара карма, иначе моят учител нямаше да ме кара да ставам точно в 5 часа.

В ашрама Виноба стават в 3 часа и много хора се мъ­чат. Те дремят по цял ден. Ако не им разрешат да си поспят, те се чувстват сънливи, нямат будно съзнание и ходят като сомнамбули.

Това устройва Виноба, но не значи, че ще устрои все­ки. За него е подходящо, защото храната му е такава, че по­вече сън не му е нужен. Той се храни само с извара. Дори млякото има нужда от смилане, а изварата е почти смляна. Млякото като влезе в организма, се пресича и става на изва­ра, а изварата е почти готова смляна храна. После той яде много малко, защото има язва, хронична язва, така че това е подходящо за него.

Но неговите последователи също се хранят с извара и ако нямат язва, ще имат. Глупаво е. Те просто увеличават киселинността в стомасите си.

После той става в 3 часа, защото не може да спи до по-късно. И те стават в 3 часа и целият ашрам са сънливи по цял ден. Аз съм бил там и съм виждал лицата на тези хо­ра - сомнамбули, като че ли са хипнотизирани.

Как могат те да бъдат бдителни и осъзнати и как могат да медитират? Открийте собствения си ритъм - всеки си има свой ритъм. Ритъмът ви е различен както отпечатъците от пръстите ви. Както отпечатъкът на твоя палец е различен от отпечатъка на палеца на всеки друг в света, точно по съ­щия начин всичко в индивида е уникално - ти си имаш твой собствен ритъм за всичко.

Аз съм работил върху много хора и съм разбрал след­ното: всеки си е различен и не може да се прилага фиксира­но правило, а само гъвкаво разбиране. Така е.

Ти трябва да откриеш собствения си ритъм. Отнася се и за катарзиса - трябва да намериш собствения си ритъм. Критерият е следният: ако катарзисът е изтощителен, значи си прекалил. Ако не си прекалил, ще се чувстваш след него много много добре, като че ли гравитацията не ти действа. Ще вървиш като че ли танцуваш, походката ти ще бъде като танц. Това чувство трябва да го откриеш.

Ако работиш добре и внимаваш, в рамките на три ме­сеца ти ще можеш да установиш за себе си всички видове ритъм - кога трябва да си лягаш, кога да ставаш. Ти трябва да създадеш собствената си йога. Не се води по ритъма на никой друг, защото ще изпаднеш в затруднения и никога няма да се чувстваш здрав.

О. Ако можеш да решиш собствените си проблеми, това е твърде много. Но, моля ти се, никога не се опитвай да решаваш чуждите проблеми, защото ще създадеш бъркотия. Не си решил твоите проблеми, затова не се захващай. Умът проявява тенденция и изкушение да действа.

Ти питаш каква е връзката между любовта и отговор­ността. Няма връзка, защото любовта е отговорност. Но трябва добре да се разбере смисълът на тази дума. Аз се придържам към коренното значение на думата. Отговорност означава способност да отвърнеш, а не значи задължение.

Отговорност - да се върнем към коренното значение на тази дума - означава да си отговорен. Любовта е отговор! Когато другият те зове, ти си готов! Когато другият те кани, ти влизаш в него. Когато другият не кани, ти не се намес­ваш, не престъпваш границата. Когато другият пее, ти пееш

в отговор. Когато другият ти дава ръката си, ти я вземаш с дълбок отговор

Отговорността означава откритост, готовност да от­върнеш. Някой зове, а ти не отвръщаш, оставаш затворен. Някой иска да те обича, но ти не му помагаш, не му сътруд­ничиш, а по-скоро му създаваш препятствия. Ако това е нещото, което правиш и болшинството от любовниците го правят ... когато другият зове, ти не отговаряш, а когато ти зовеш, другият не отговаря. Защото когато другият зове, ти виждаш, че този свят може да бъде добър за изтъкване на егото и не отговаряш. Тогава чувствуваш, че си сам госпо­дар на себе си: никой не те дърпа, никой не може да те бут­ни за нищо, в което ти сам не се ангажираш, затова не след­ваш никого.

Идва твоята любима - тя е щастлива и иска да остане до тебе в дълбоко мълчание, но ти оставаш затворен. После, когато ти повикаш, няма отговор. Чувал ли си птичките как се зоват? - Това е отговорност. Кукувицата изкуква - тиши­на и след малко друга кукувица отговаря. Чрез своите звуци и песни те си отговарят. Могат да бъдат отдалечени една от друга, в отдалечени дървета, но те прелитат по-близо и отв­ръщат на зова. Полека-лека те се събират на едно дърво, седят една до друга и се любят. Когато друго същество ти каже: готов? Бъди готов и отвърни с цялото си същество. Не бъди скъперник. Това е значението на отговорността.

Във вашия разум обичта няма отговорност. Думата е корумпирана, унищожена, отровена. Майката казва на дете­то си:

- Аз съм ти майка и ти си отговорен за мене. Съпругът казва:

- Аз съм твой съпруг и работя много заради тебе. Ти трябва да си отговорна за мене.

Бащата казва на сина:

- Не бъди безотговорен. Каквото и да правиш винаги мисли за мене.

Това не е отговорност. Извратена е хубавата дума и е станала грозна. Отговорността е станала почти синоним на дълг. А дългът е грозна дума.

Обичта е красива. Ако обичаш майка си, ти обичаш, но това не може да е дълг. Ако е дълг, по-добре не обичай, защото задължението ти няма да я задоволи. Ако ти изпъл-няваш дълга си, защото ти е майка и те е родила, какво можеш да направиш? Трябва да се грижиш! Когато тя е болна, ти трябва да седиш до леглото й. Тогава през цялото време, ако е твой дълг, твоят ум ще бъде срещу нея, ти ще се чувс­твуваш задушен, обременен, обвързан, ще се бунтуваш и въставаш. Ако майка ти умре, ти можеш да не кажеш на ни­кого, но ще чувствуваш облекчение.

Що за отговорност е това, когато майката умира, синът да чувствува дълбоко облекчение? Разбира се, че той плаче и ридае - разбира се - и то не е за да покаже на другите, че той плаче и ридае. Всъщност, ако си обичал майка си, може и да не рониш сълзи, но ако не си я обичал, сега възможността за тебе е загубена. Никога не си обичал майка си, а тя си отиде! Ето ги сълзите - толкова рев и вопъл - па­тологично е, не е здравословно. Ако наистина си обичал майка си, за какво да плачеш и ридаеш? Тя си е отишла!

Обзема те дълбоко мълчание. В това дълбоко мълча- ние започваш да разбираш смъртта, започваш да схващаш собствената си смърт! Когато майка ти умре, или бащата ти умре, това е индикатор, че ти трябва да умреш. Така се об­вързваш със смъртта. Мъчиш се да я разбереш.

Когато тя беше жива, тя ти помагаше да разбереш живота. Сега тя си отиде и ти отвори друга врата - вратата на смъртта, през която да погледнеш, защото тя си отиде, а ти трябва да я последваш.

Ако си обичал някого, когато той си отде от този свят, ти не чувствуваш облекчение и не плачеш и не ридаеш. В дълбоко мълчание ти приемаш факта, неговата безпомощ­ност, но обичта продължава, защото обичта не свършва с тялото и ума, тя си тече.

Не, не питай каква е връзката между обичта и отго­ворността - такава няма. Когато няма обич, идва въпросът за отговорността. Когато няма любов, ти започваш да гово­риш за дълг. Когато има любов, самата любов е отговор­ност.

Сега, дали обичането на друг човек означава да се мъ­чиш да му решиш проблемите, както и твоите? Не. Никога не се опитвай. Това е преминаване в чужда територия. При­емай човека такъв, какъвто е, с всичките му проблеми - това е любовта.

Ако те попита, сподели своето мнение, но никога не се опитвай да промениш неговото. Трудно е, тъй като умът е манипулатор. В името на доброто, в името на правене доб­ро, той се мъчи да манипулира, той е политик. Жена ти каз­ва:

- Тъй като ти си пушач, аз трябва да се боря с тебе, за да промениш навика си за пушене. Това не е добро, то руши здравето ти.

Аз съм виждал натякващата жена да руши здравето повече от пушенето. А жената продължава да си натяква като казва:

- Това е за твоето здраве, аз те обичам. Цели 30 години тя натяква.

Има експерименти с натякване и са открили много ря­дък феномен. Опитали са с храната , която приемаш: хляб, масло, зеленчуци, плодов сок. Слагат ти плодовия сок с другата храна на един поднос и съпругата започва да натяк­ва, да крещи. Това разваля плодовия сок върху подноса. Той

става токсичен, отровен. Така че само помисли какво ще стане в стомаха ти. Все пак на подноса всичко е неорганич­но, в смисъл мъртво. Плодовият сок в чашата е развален, тогава какво ще стане с него в стомаха, след като е станал част е от твоя жизнен поток и е жив.

Натякването съсипва живота и здравето, а твоята жена ти натяква заради здравето ти, тъй като ти пушиш. Ако тя наистина те обича, как може да ти натяква? Невъзможно е! Как може да ти крещи? Тя просто те обича и ще те обича толкова много и така дълбоко, че нуждата ти от пушене ще изчезне.

Всъщност хората пушат, защото не са наистина целу-вани силно. Ако те са били целувани страстно, с изливане на огромна любов, пушенето щеше да изчезне.

Хората пушат, защото майките им не са ги кърмили цялостно, както би следвало. Гърдата е подавана неохотно, много неохотно. И неосъщественото желание се е запечата­ло в ума, затова по-късно те задоволяват това желание чрез пушене.

Пушенето е много символично. Цигарата функциони­ра като зърно на гърда, а топлият дим, който преминава през нея, действува като топлото мляко, изтичащо от зърно­то на гърдата. Ако всички майки по света обичат децата си, няма да има нужда от пушене, тя просто изчезва. Това е симптом, а не болест. Майките трябва да се научат... и ни­що друго не може да спре пушенето.

Сега в Америка са решили, Конгресът е решил, на вся­ка цигарена кутия да пише: "Министърът на здравеопазва­нето е решил, че пушенето е вредно за здравето." Нищо не стана. Дали е писано на пакета, това не прави разликата. Точно обратното, продажбата на цигари се увеличи. Тъй ка­то хората са самоубийци, те искат да се унищожат. Значи цигарите могат да рушат? Добре, нека да рушат. В живота

им няма нищо ценно за съхранение, така че какво казвате -че пушенето било вредно? Хората са самоубийци. Те търсят нещо вредно, за да ги свърши. След като никой не ги прие­ма, значи и те самите не се приемат.

Ако обичаш човека, ти го приемаш цялостно, с всич­ките му кусури. Тези дефекти са част от човека.

Но любовта се променя - запомни това. Любовта не се мъчи да се промени, но се променя страхотно. Ако можеш да обичаш, това води до революция, и така тихо довежда революцията, че дори не чуваш стъпките й. Никой не е бди­телен за това, което става. Всичко става много тихо, както разпукването на цветните пъпки става без всякакъв шум. Точно така.

Никога не се опитвай да промениш човека, когото обичаш, защото самото усилие да го промениш показва, че ти обичаш наполовина. Другата половина на човека ти не приемаш. Това значи да се мъчиш да го промениш. Ти каз­ваш:

- Обичам те, но не обичам носа ти. Обичам те, но не обичам лицето ти.

Едно много дебело момиче ми каза, че само едно мом­че я обичало. То й казало:

- Обичам душата ти, но не обичам тялото ти. Всички любовници казват такива неща, т.е. "Аз те

обичам, но не мога да обичам пушенето ти, мразя го!" Това прилича на отхвърляне. За любовника пушенето е част от неговото битие. Той не може без него. Той си е такъв. Зато­ва той се свива, след като не го приемат. Ти отравяш едно толкова хубаво нещо, каквото е любовта, заради несъщест­веното пушене. Ако обичаш, ти просто обичаш. Ако любов­та доведе до промени, добре, но ако не доведе до промени, също е добре.