В. Възможен ли е прогрес в цивилизацията, култура­та и религията, ако ние приемаме живота такъв, какъвто е, без да търсим промяна по какъвто и да било начин?

О. Не е нужен никакъв прогрес. Прогресът е най-фалшивият бог, измислен от човека. Не е нужен.

Какво означава прогрес? Прогрес значи да навлезеш дълбоко, за да пожертваш настоящето в името на бъдещето. Ти жертваш днес, за да живееш утре, а утре става днес и от­ново ти го жертваш заради следващото утре. Бащата се жер­тва заради децата си, децата се жертват заради собствените си деца и никой никога не си живее живота.

Едно поколение се жертва заради друго, тъй като трябва да има прогрес, а никой никога не го живее. Прогре­сът не е нужен. Самата дума "прогрес" ви отнася в бъдеще­то. И така без край. Не стигаш до състояние, при което да кажеш: "Сега прогресът е постигнат." Защото прогресът не е нещо, което се постига, той е процес. Така че състоянието, когато всеки може да се радва, когато прогресът е осъщест­вен, никога няма да настъпи! Прогресът си остава вечен процес.

По този начин се е мъчило човечеството да живее до сега. В името на прогреса са жертвали блаженството си. Не е нужно повече да се жертва. Забравете бъдещето. Живейте за себе си! Докато има време, живейте цялостно. Вашите деца ще живеят собствения си живот. Не жертвайте вашия. Бащите, които се жертват, са много опасни - те никога не прощават на децата си. Техните деца са винаги срещу бащи­те си, тъй като не могат да им простят това отношение, че са се жертвали. Всеки е поучавай да стане мъченик заради ня­кой друг.

Това е глупаво, просташко, чиста ненормалност, но се прави в името на прогреса. Не се тревожете за прогреса. Птичките не се тревожат за него, а какво им е на птичките? Какво им липсва? Дърветата не се тревожат, Хималаите не се тревожат - и какво им липсва? Те са се наслаждавали хи­лядолетия, наслаждават се и сега. а ще се наслаждават и в

бъдеще, винаги. Само човекът страда от болестта, наречена "прогрес". Това е рак.

А ти продължаваш да се жертваш. Казваш си: "Как мога да се наслаждавам? Днес трябва да работя много, за да имам пари утре, а след това ще се радвам на живота." Но това утре никога не идва. Как можеш да се наслаждаваш? Имаш деца, трябва да работиш, за да могат децата ти да се радват на живота. Но те ще имат собствени деца, и техните деца ще имат деца ... Кога ще дойде моментът, в който чо­век ще може да се наслаждава? Майка ти се е жертвала за тебе. Била е мъченица. Не е имала един миг наслада, защото е работила за тебе, жертвала се е за тебе. А сега ти радваш ли се на живота? Нали майка ти се е жертвала заради тебе? Ти не се радваш, защото тя те е научила ти да жертваш себе си заради някой друг - за страната си, за религията си, за човечеството - просто жертвай се. Боговете са били раз­лични, но саможертвата останала една и съща - ту заради нацията, ту заради човечеството, ту заради християнството, ту заради исляма - и все саможертва!

В човека винаги се таи една тайна - и тя го убива, тро­ви го. Но стига сме говорили за саможертвата! Стига сме говорили за прогреса! Живейте живота си! Ако се получи нещо от това, добре, ако не се получи, вие не носите отго­ворност. Не сте вие, които управлявате света.

Всичко, което вие наричате прогрес - големи къщи, техника, коли - те допринесли ли са нещо за човешкото блаженство? Точно обратното - те убиват всички възмож­ности. Ти може да живееш в палат, но палатът не е щастие­то. Може да се возиш в ролс-ройс, но возенето в ролс-ройс не е блаженство. Ти може и в него да си нещастен като нав­сякъде.

Целият въпрос се свежда до това как да стане човекът по-щастлив. Ако този прогрес продължава да ви трови, чо-

векът никога не може да бъде щастлив. Това е хитър номер, заговор, да ви накарат да извършите самоубийство в името на другите, а след това карат другите да се самоубият в име­то на други. Целият свят се е превърнал в ад.

Зарежете тази постоянна лудост по'прогреса. Всичко е хубаво такова, каквото е днес, а ти си тук и точно сега зара­ди него - изживей го. Ако от твоя живот излезе нещо и е красиво, аз ще ти кажа, че то е свързано с твоето живеене. Но аз не го наричам прогрес, понеже тази дума е грозна. Тя е насочена към бъдещето. Аз по-скоро ще го нарека "израс­тване", а не "прогрес".

Ти живееш в този момент и от този живот израства друг момент - разбира се, по-хубав е по-богат от първия. Ти го изживяваш по-дълбоко, защото си се научил да живе­еш в дълбочина. Ти се учиш постоянно, и всеки момент ста­ва все по-силен. От всеки един миг се ражда нов миг, от днес се ражда утре - по-богато, по-блажено, по-вълнуващо. От тебе се раждат децата ти - ти им даваш живот в екстаз. Не че ти си се мъчил да им дадеш живот, а само си се нас­лаждавал на любовта! Всъщност ти не си пряко ангажиран с това - те се раждат в резултат на твоя екстаз и оргазъм.

Ти сливаш с тях екстаза си и те израстват с тебе, учат се на екстаз и блаженство. Техните деца ще израснат от тях - това е растеж, а не прогрес.

При прогреса израстват несъществени неща, а същест­вените умират. При растежа несъществените неща си оста­ват несъществени. Ако ги има - добре, ако ги няма - още по-добре. Обаче същественото расте. Кое е същественото? Съществено е блаженството, твоето вътрешно щастие, твоят оргазъм, върховното преживяване.

Нямаш палати, а имаш върховно преживяване. Това е съвършено. Може да живееш в колиба, но и тя стига! Може

да нямаш скъпи дрехи, но не са и нужни, ти имаш богато битие. С растежа се разкрива тотално различно измерение.

До последната генерация прогресът доминираше в чо­вешкия ум. Но за новото поколение растежът стана дума с по-голямо значение и важност. Всички групови мероприя­тия, посветени на израстването, като срещи, школи и тера­певтични центрове, не се занимават с прогреса, а само с растежа. За мене точно тази дума има съдържание.

Растежът е обърнат към настоящето, а прогресът към бъдещето. Растежът е свързан с живота, а прогресът - със саможертвата. Растежът е живеене, а прогресът - самоу­бийство.