Този, който владее света, често го е постигнал като не прави нищо. Когато човек е заставен да прави нещо, светът за него остава непостижим

Никога не заставяйте някого да върши нещо. Никога не заставяйте себе си да вършите нещо. Оставете нещата да се случват. Тогава бог ще ги върши чрез вас. Има два начи­на на правене на нещата: единият - вие ги правите, а други­ят - бог ги прави чрез вас. Ако вие ги правите, създавате безпокойство, терзание, нещастие, защото така вие се об­вързвате с резултата. Мислете си: "Ще успея ли или няма да успея?" Повече мислете за крайния резултат , отколкото за процеса. И така сте в постоянна тревога. Каквото и да стане, вие се разочаровате. Ако успеете, ще бъдете разочаровани, че успехът няма да ви донесе тези блага, които сте мислели, че ще получите. Ако не успеете, разбира се ще бъдете много нещастни.

Хората, които не са успели, са нещастни. Хората, кои­то са успели, също са нещастни. Всъщност успелите са по-нещастни от неуспелите, защото неуспехът е все пак надеж­да. А човекът, който наистина е успял, няма надежда. Той става напълно безнадежден. Той няма къде да отиде - той е успял. Питайте богатите хора защо са така нещастни. Бед­ният човек - ние ще го разберем, но защо богатите са тол­кова нещастни? Те са успели и сега като преуспяващи раз­бират, че е било ненужно и че успехът им не им е дал нищо. Той просто е пропилял живота им. А изгубеното време не може да се върне. Сега изглежда, че няма бъдеще и няма надежда. Те може да имат милиони долари и в най-добрия

случай, ако продължат по същия начин, ще имат още повече милиони долари. Но какво от това? Щом като тези толкова много пари не са им дали удовлетворение и повечето пари няма да им го дадат.

Думата "задоволство" трябва да се разбере. Тя е много странна - произхожда от латинския корен "сатир". "Задо­волство", "задоволявам", "засищам" произхождат от "са­тир", а думата сатир има санскритски корен "сат". "Сат" оз­начава реален - абсолютно реален. От същата дума "сат" произхожда японската дума сатори - човек, който осъзнава истината.

"Сат" означава истината, човек, който знае истината и е постигнал сатори. Но думите "засищам" и "задоволявам" са загубили връзка с първоначалния корен. Нищо друго не може да задоволи освен истината. Така че, когато вие успее­те в света, няма задоволство. Само "сат" може да задоволи. Вие можете да трупате милиони долари и лири, и изведнъж да разберете, че нищо не ви засища - жаждата си остава съ­щата, не можете да я угасите. Не остава никаква надежда. Вие сте научили трика как да успявате. Сега сте успели, но сте пропилели целия си живот за този успех. Няма удовлет­ворение, а дълбоко разочарование, безнадеждност. Ако вие не успеете? Тогава как ще има задоволство? В света е така: ако загубиш, ти губиш, ако успееш, пак губиш. Има такъв израз "нищо не успява както "успехът". Аз съм го променил малко и казвам: "Нищо не се проваля както успехът".

Провалът се проваля и успехът се проваля. Има само една възможност - ти да познаеш своето битие, истината. Само това може да задоволи и само това никога не се про­валя. Но това не е част от ставането. То не е свързано с вре­мето. Точно сега, в този момент, то съществува. То е тук в цялата си слава. Царят е на трона в тебе самия, но ти никога не си поглеждал натам. Ти търсиш пари, знания, престиж,

власт и си тръгваш. Всички вие, които сте си тръгнали, влезте! Оставете знанията, научете незнанието. Влезте! Оставете извършителя, научете се да вършите нещата, без да ги правите. Има тайна. Това е най-голямата тайна от всички, най-голямото чудо, което може да се случи някому. То е, че вие просто ставате проход, средство, куха флейта и божествените песнопения преминават през вас.

Не заставайте между себе си и пътя. Това е цялото| при йога, тантра и религията. Моля, отдръпнете се, не заставайте на пътя. Само стойте отстрани и оставете Господ да мине с колесницата си. Ако можете да научите едно единствено нещо - как да стоите встрани - вие сте научили всичко. Тогава осъзнавате, че всичко става от само себе си. Цялото) функционира. Частта не е нужно да работи, а само да участвува. Тя просто не бива да създава грижи и конфликти. Тя| само трябва да е с цялото. Да бъдеш с цялото, значи да бъдеш религиозен. Да бъдеш срещу цялото, значи да си светски човек.

МОМЧЕ, НАЛИ НИЕ ГО РАЗТРЕСОХМЕ?

В. Доколкото разбираме, Вие схващате невинността като противоположна на знанието, а какво е тогава невежеството? Хората, които нямат знания, са често жертва на тези със знания. Молим Ви, кажете ни не­що във връзка с това.

О. Невежеството е състояние, което съществува преди знанието, а невинността е състояние, което съществува след знанието. Невежеството е предзнанийното, а невинността е следзнанийна. Те изглеждат сходни, но са в известна степен коренно различни.

Детето е невежо. Когато го наричате невинно, вие съз­давате недоразумение. Невежеството прилича на невин­ността, защото детето не знае и изглежда невинно, но то ще знае, то ще опита горчивия плод на знанието, трябва да го опита. Точно като Адам в райската градина то трябва да бъ­де изхвърлено от там. Ще мине по този път, ще стори грях и ще се поквари. Неговата невинност не е действуваща, тя е безплодна. Тя не може да го отклони от знанието. Знанието

ще влезе и змията ще го изкуши, светът ще го разврати. То ще тръгне по пътя на знанието, по пътя на ума. То е готово като семето да покълне в знанието. Невинността я няма, то е невежо.

Обаче мъдрец като Лаодзъ, който е познал света, се е завърнал в къщи. Бил е развратен, бил е на пътя на греха и знанието, вкусил е горчивия плод, но е узрял, захвърлил знанието и е станал отново като дете - той е невинен. Само мъдрецът е невинен.

Исус казва: "Само тези, които са като децата, ще могат да влязат в моето царство господне." Запомнете: той казва като деца, а не децата. Децата не ще могат да влязат в царс­твото господне, а само тези, които са като деца. Какво значи това? Кои са като деца, а не са деца? Тези, които са минали през света, познали са разврата, но са си възвърнали девст­веността.

Знанието има два антипода: невинността - невинност­та на мъдрите, и невежеството - невежеството на детето.

Не ме разбирайте криво, че държа на невинността, а не на невежеството. Аз просто не казвам: "Бъдете невежи! Ако сте невежи, вие само отлагате знанието - рано или късно, един ден вие ще влезете в капаната знанието. Преминете през него, живейте с него, опознайте го. Вкусете горчивия плод! Ще бъдете изхвърлени от рая, така че можете да се върнете у дома си и да се поправете. Тогава качеството е коренно различно. Когато са ви изхвърлили, вие сте били невежи. Когато Адам е бил изхвърлен от рая, той е бил просто невежа.

Когато Исус се върнал отново, той не бил същият Адам. Един невинен мъдрец, знаещ добре какво значи света и познавайки го добре, той го разбирал добре и го превъз­хождал.

В. Каква е връзката между медитацията и процеса на неученето?

О. Няма връзка - медитацията е неучене. Те не са две неща, които трябва да се свързват - те са едно нещо, един процес. Медитацията е ненаучаване, ненаучаването е меди­тация.

Какво всъщност правите, когато медитирате? Вие просто не научавате ума - лека-полека вие разграждате пластовете на ума. Вие сте като лука - сами се отлюспвате: един пласт - най-повърхностният, се отлюспва, друг пласт се показва и него обелвате - махате го, друг се появява и т.н. Но един ден последният пласт е отлюспен и в ръцете ви остава нищото. Целият лук е изчезнал. Оглеждате се и не можете да откриете себе си.

Това е моментът, в който се постига медитация. Но това не е повече медитация, а става самадхи: станало е това, което вие на запад наричате екстаз. По-скоро трябва да се нарича енстаз, отколкото екстаз. Думата екстаз произхожда от гръцкото екстазис, което означава да стоиш отвън, да бъ­деш извън личността си или кожата си изцяло, така че да не си част от тях - това е екстаз.

Самадхи е по-скоро енстаз - да стоиш вътре в себе си, така дълбоко, че вътрешното и външното изчезват. Ти ставаш всеобщност, самата съвкупност: не че ти си застанал вътре в нея, а ти си съвкупността. Това е самадхи. Думата самадхи ,има два корена: първият е сам, което означава за­едно, съвкупно, другият е адха, което означава постигане, т.е. отиване, достигане, съставляване. Да бъдеш вкупом, да достигнеш съвкупността значи да станеш съвкупност. Са­мадхи означава, че си станал толкова съвкупен, толкова един, като кристал, че няма нищо срещу тебе в тебе. Ти си станал единство, съюз, унисон, Хармония на всички проти­воположности.

Умът е противоположност. Ти мислиш едно нещо, а изведнъж друга част от ума го отхвърля. Искаш ли да меди­тираш? Една част от ума ти казва "да", а друга веднага казва "не". Искаш ли да станеш санясин? Една част от ума ти каз­ва "разбира се" , а друга част на ума казва: "Внимавай! Как­во правиш? Недей? Почакай!". И за дребните неща е така, например какво да облека днес. Заставаш пред огледалото, а умът не може да реши. Умът е тълпа. Ненаучаването озна­чава да зарежеш тази тълпа, да оставиш хората да си вървят, а ти да станеш едно, така че сам да не можеш да кажеш, че е едно, защото едно има смисъл само в тълпата. Едно има значение само, ако две има значение. Ето защо индийците никога не го наричат едно, те казват недвойно. Те просто казват недве, за да покажат, че, ако кажем едно, две влиза от задната врата, защото какво би означавало едно, ако нямаше две? Ако кажем, че бог е един, ако кажем, че в самадхи ти си един, тогава две е просто на ъгъла, след него - три... и след това целият свят.

Индийците настояват, че бог" е не две, не двоен - ад-вайта - в самадхи ти не си две, това е всичко. Нищо друго не се казва освен отрицанието, така че числата да не влязат от задната врата.

Чрез ненаучаване ти ставаш недве. Чрез научаване ставаш много. Чрез научаване ти ставаш легион, тълпа, и тълпата все расте. Колкото повече научаваш, толкова повече тълпата нараства. Крайният резултат от научаването може да бъде лудост и нищо друго.

Така че не е случайност дето великите мислители на Запада почти всички рано или късно са полудели. Всъщ­ност, ако някой мислител на Запад не е полудял, това само показва, че той не е бил много задълбочен мислител, нищо друго. Ницше полудял, а той наистина е бил мислител. Бер-

транд Ръсел? Той не е полудял, останал повърхностен, по­пулярен и немного задълбочен.

На Изток става съвсем различно. Не можем и да си помислим, че Буда е полудял. Това е най-невероятното не­що в света: Буда да полудее. Ницше е полудял защото е мислител. Буда не може да полудее, защото е немислител. Той изоставя мисленето, така че как да полудее? Един ден тълпата си отива, а той си седи сам и никой не го безпокои. Толкова е сам, че даже не е един, защото кой да каже "ти си един"? Ако има кой да каже, че ти си един, другият е също там.

Медитацията е ненаучаване. Обелете си лука. Трудно е, защото сте идентифицирани с лука. Вие си мислите, че тези слоеве — люспите сте вие, така че е трудно да ги обели­те, освен това е болезнено, понеже не е като да си свалиш дрехите, а по-скоро като да си обелиш кожата, твърде мно­го си свързан.

Но щом разбереш, щом си обелиш един пласт, ти чув­ствуваш появата на свежест. Ставаш нов. Тогава идва кура­жът, а след това надеждата, след това ти се чувствуваш по-уверен. Тогава ти можеш да обелиш още един слой. Колко­то повече отлюспваш, толкова повече ставаш тих, щастлив и блажен. Сега си на прав път. Не си далече от момента, ко­гато ще изхвърлиш целия лук.

Добре е обаче да обелваш слой след слой, тъй като може да не ти е възможно да изхвърлиш целия лук. Това е възможно и се е случвало, но става при интензивно разби­ране, което не е в обикновения ред на нещата.

Има два начина да се постигне просветление: единият е внезапен, а другият - постепенен. Внезапното се случва много рядко, но се случва. Постепенният начин е по-лесният, защото тогава не ви карам да изхвърлите целия лук, тъй като това е твърде много. Аз ще ви убеждавам

просто да обелите външната люспа, понеже е станала мръс­на, но вие също чувствувате, че тя е мръсна. Толкова много прах се е натрупал върху нея, а е станала и много суха. Вие сте в капан - лукът се свива ли свива и става затвор. Така че, чуйте ме! Обелете го. Втората люспа се бели по-трудно. Тя е прясна и на вас ще ви се иска да я запазите. Третата люспа е още по-трудна. Колкото по-навътре стигате, тол­кова по-трудно става, защото започват да се случват хубави неща. Още не сте стигнали центъра, но го приближавате, точно като че ли приближавате реката. Въздухът е хладен и вие се чувствувате добре. Чаршията остава зад вас. Мръсни­ят въздух го няма. Небето е открито. Реката е бяизо. Реката изпраща по въздуха знак: "Аз съм близо. Хайде!"

Колкото повече се приближавате, толкова повече се привързвате към люспите, защото си мислите "това го пра­ви люспата." Това не става поради люспата, а става, защото приближавате центъра.

Има много хора, които се придържат към светските неща и аз съм попадал на толкова много хора, които държат на духовните неща, те са люспи. Някой казва: "Каква хубава светлина ми се яви!" Той идва и казва: "Бхагван, помогни ми да се радвам винаги на тази светлина".

Какво ще правиш с нея? Светлината е преживяване, това не си ти. Тя е нещо различно от тебе. Ти си този, който преживява, свидетелят. Преди ти се радваше на парите, а сега се радваш на светлината - то е едно и също: това е обект, а ти искаш да се привържеш към него. Ако ти бях ка­зал: "Остави парите и всички светски неща." Тогава щеше да разбереш. Но ако кажа: "Остави тези глупости, тази свет­лина, тази твоя Кундалини, виденията, цъфтящия лотос в тебе! Махни всички тези глупости!", ти ще се зачудиш що за духовен човек съм аз. Аз ще ти помогна да разцъфтят по­вече лотоси в тебе.

Но те ще останат в люспите и трябва да се обелят. Аз трябва да ти помогна да отлюспиш целия лук. Няма да ти помагам да спреш преди настъпване на нищото. Целта е нищото - шунята: всички люспи са махняти и в ръката ти е празнота. Ти оставаш сам, без преживявания. Духовността не е преживяване. Тя идва и остава при този, който я пре­живява, но тя не е преживяване. Всичко, което се преживя­ва, е светско, защото принадлежи към люспите, а те не ти принадлежат.

Медитацията е процес на ненаучаване. Не питай за връзката между тези две. Няма връзка, няма две неща, зато­ва не могат да са свързани.

В. Моето схващане е, че когато всичко е едно, човеш­ките същества са едно. Така че според мене да се пренебрегва мизерията на улицата, е да се отрича това едно. Моля кажете нещо за него.

О. Когато всичко е едно, не може да се поставя въпро­сът за пренебрегване или непренебрегване. Когато всичкото не е едно, възниква въпросът дали да се пренебрегва или не, тогава има избор. Но когато чувствувате, че всичко е едно, няма избор. Аз не казвам, че вие ще пренебрегвате или че вие няма да пренебрегвате, защото вас ви няма, и каквото ще стане, ще стане.

Ако вземете да помагате на хората от улицата, това е хубаво нещо. Но ако не стане, нищо не може да се направи.

Опитайте се да ме разберете, защото вие мислите, че когато осъзнаете, че всичко е едно, ще започнете да се гри­жите за тези хора. Това може да е така, но може и да не е така. Защото, когато почувствувате това едно, кой ще е този, който ще се грижи и за кого ще се грижи? Тогава вие кои сте? Кой чувствува нещастието и състраданието? Кои са те?

Те изчезват. Затова нищо не може да се каже, какво ще се случи. Нещо ще стане, но никой не може да предскаже.

Въпросът се поставя, защото не е разбрано едното - то е само идея на ума. Вие размишлявате и това е логически извод, не е екзистенциално.

На улицата има просяк. Вие минавате и чувствувате болка. Егото е това, което чувствува болката. Вие чувству­вате състрадание или не чувствувате състрадание и просто го игнорирате. Игнорирането е егото и чувствуването на състрадание също е его - и в двата случая това сте вие. Раз­бира се състраданието е по-доброто его, по-изтънчено и даже позлатено, но то е его. Човекът, който игнорира, може да е със съвсем обикновено его, не благочестиво, не религи­озно, не възпитано, но той си има его и за мене двата вида его са едно и също. Дали чувствувате състрадание или пре­небрегвате - това сте си вие.

Моите усилия са за нещо съвсем различно. Моите уси­лия са насочени към това вас да ви няма и да оставите да става каквото ще става.

Ако почувствувате появата на състрадание, значи, че вас ви няма, а има само състрадание. Тогава вие не можете да кажете: "Аз чувствувам състрадание към този просяк". Тъй като това Аз не може да чувствува състрадание. Аз -как може да чувствува състрадание? А състраданието, което протича през Аз-а, е вече корумпирано. То няма тази не­винност, тази красота, която трябва да е налице. Това е част от егото и тя укрепва егото. Тя ще ви създаде препятствия при постигане на егото. Вие ще бъдете милосърдният, вие ще станете велик мъж или велика жена, велик слуга на на­рода. А великите слуги на народа са извършили толкова зло през вековете. Няма вече нужда от тях. Те са пакостливи хора.

Всъщност, ако ви радва вашето его чрез състрадание, дълбоко в себе си вие ще искате по улицата да има просяци, иначе как ще почувствувате състрадание? Дълбоко в себе си ще искате да има прокажени, просяци, сакати, слепи - нав­сякъде, така че да ви е приятно да давате милостиня и да сте в услуга.

Ако цялото нещастие изчезне от земята, великите слу­ги на народа ще бъдат много нещастни, защото тогава те няма да има какво да правят. Изглежда, че бог е милостив към тях и поддържа нещастията.

Не, аз не съм дошъл да ви казвам да ставате слуги на народа. Това не помага. Това създава лукаво набожно его, а когато егото е набожно, то е още по-отровно, защото изг­лежда много красиво и ти можеш да се привържеш към не­го.

Аз съм тук, за да ви помогна да зарежете егото - на­божен или не, светец или грешник. Егото трябва да се изх­върли и тогава каквото и да се случи, ще е хубаво.

Отивате и сядате до просяка, помагате, но вас вече ви няма там. Бог преминава през вас и цялото работи чрез вас. Тогава вие не очаквате резултат, нито благодарност от про­сяка. Вие не търсите фотограф да ви снима, нито журналист да ви интервюира, нито пък правителството да ви забележи, или пък комитетът за нобелови награди да помисли за вас. Не! Вас ви няма и вие не слагате в ума си, че сте изпълнили дълг, че сте помогнали, че вие сте били в услуга на някого, изпаднал в беда. Не, не го отнасяте, защото не сте го из­вършили. Бог е бил там и той е работил чрез вас. Вие сте били обсебени: когато сте празни вие сте обсебени от не­бесни сили. И тогава всичко, което се случва, е много хуба­во.

Понякога е възможно вие да сте в услуга, в помощ, но понякога може да се случи вие просто да отминете. Човек

не знае. Може просто да се отмине. Ако цялото не пожелае, ако цялото си има други планове, вие не можете да се наме­сите.

Ако на онзи мъж му е нужно нещастието, ако онова нещастие ще се превърне в растяща болка в него, ако то ще му даде ново прераждане - тогава бог няма да му помогне. Той трябва да узрее чрез нещастието и помощта ще бъде вредна за него.

Така че не насилвайте себе си заради него - оставете го. Ако бог, а когато казвам бог, аз имам предвид цялото, не отделен човек, а цялото - ако цялото иска да го измъкне от нещастието, то ще започне да действува чрез твоите ръце....

Ти не знаеш какво става и какво ще стане. Защо този човек е нещастен? Трябва да има нещо. Той може да страда за нещо, което е сторил - може да е неговата карма, или може да се преражда в родилни мъки, след което ще бъде обновен.

Това е точно като да попаднеш на жена в родов про­цес. Тя вика, ридае и крещи, а ти чувствуваш състрадание и помагаш, но по такъв начин, че детето не се ражда. Тогава ти си враг, а не приятел. Защото това дете ще умре, в утроба­та и жената ще умре заради него. Понякога е нужна хирур­гическа намеса, понякога е нужно безразличие, понякога е нужно състрадание, но не си ти, който ще решиш. Решенето не вземаш ти. Така че ти можеш да направиш само едно не­що, а то е: остави се, ненаучавай, изключи се и стани про­водник. Но тогава изборът не е твой. Тогава просто заявя­ваш с цялата си същност: да бъде волята Ти! И това, което става, е хубаво.

О. Няма такова нещо свободна воля. Това е само поня­тието за егото и нищо друго не може да бъде. Аз не твърдя противното, че вие сте подчинени и роби. Умът лесно пред­полага противоположното. Той създава дихотомията: или си със свободна воля или си роб. И двете положения са не-истинни, и двете са грешни представи. След като тебе те няма, не можеш да си роб и не можеш да си свободен дея­тел, тъй като и за двете е нужно ти да бъдеш.

Животът е една огромна взаимна зависимост. Ти си само органична част от цялото, не си отделен, така че как можеш да бъдеш свободен? Но аз не казвам , че ти не си свободен, запомни това добре. Как можеш да не си срободен или да си свободен след като ти не си и изобщо не съ­ществуваш? Това е голямата взаимна зависимост, а тази взаимна зависимост е тоталността - бог. Но егото продъл­жава да търси своите пътеки.

Чувал съм как веднъж един голям слон преминавал през мост. Мостът бил стар и се тресял застрашително. Ед­на муха седяла на главата на слона близо до ушите му. Ко­гато преминали и почти разрушили моста - аз казвам почти - когато преминали, мухата казала на слона: - Момко, виж как разтресохме това нещо! - Но слонът не чул. Затова му­хата казала: - Какво ти е? Глупак ли си или нещо подобно? Не ме ли чуваш? - Слонът не чул.

Цялото е огромно. А ние не сме дори като мухи. Про­порциите са много много огромни. Това не е пропорцията между мухата и слона - тя е нищо. Ние сме почти нищожни, а цялото е огромно.

И вие продължавате да упорствувате, че мостът се е разтресъл от вас.

Мухата била много деликатна в известен смисъл. Тя казала: - Момко, ние ли разтресохме този мост? - "Ние" е от деликатност.

Ако мухата имаше човешки ум, естествено, че щеше да каже "Аз". Мухите са много деликатни. Тя поне включи­ла и слона. Но човекът казва "свободна воля" и дори не вк­лючва цялото - то е напълно шкартирано. Той казва "Аз".

Така че на света има две философии и едната провъзг­ласява свободната воля. Но тъй като това цяло понятие е грешно, абсолютно погрешно, то може да се оспори и се е оспорвало. Съществува и друга страна, която казва: "Никой не е свободен". Ние просто сме марионетки, а конците ги дърпат ръцете на непознат и каквото той реши, това става. Ние сме само роби и нищо друго.

И двете страни грешат. Ние не сме нито роби, нито свободни деятели. Това е малко трудно за разбиране, тъй като вие не сте, значи сте част от цялото. Но, ако вие мис­лите себе си отделно, вие ще сте чувствувате роб. Ако раз­бирате себе си като част от цялото, вие ставате господар, но ставате господар с цялото, а не срещу цялото. Ако сте срещу цялото, вие ставате роб. Ако течете с реката, вие ставате господар. Вие ставате реката. Ако се опитвате да вървите срещу течението, ставате роб.

Няма свободна воля, нито пък робство. Зависимост и независимост са две фалшиви думи. Те трябва изцяло да от­паднат и не бива да се употребяват. Има взаимна зависи­мост. Аз съществувам в тебе, а ти съществуваш в мене. Та­къв е животът: ние съществуваме един в друг, ние населя­ваме един дух. Дъхът, който преди малко беше в мене, се придвижи и влезе в тебе. Само преди миг аз можех да кажа: "Това е моят дъх - но къде е той сега?" Сърцето на някой друг бие чрез него.

В твоето сърце тече кръв, а само преди няколко дни тя е текла като сок в дърво - станала е плод и сега тече в твое­то тяло. После ти ще отидеш в земята - пръст в пръстта - и отново ще израсне дърво, ти ставаш тор и дървото оживява, ражда се плодът на твоите дела, децата ще го изядат. Ти си изял прадедите си - ти си ги изял.

И това така си продължава! Цялото минало е изядено от настоящето. Цялото настояще ще бъде изядено от бъде­щето. Животът е взаимно свързан, дълбоко взаимообвързан. Точно като мрежа. Ти си само пресечната точка на два ко­неца, тебе те няма, ти си само една връзка между два пре­минаващи конеца. Когато разбереш това, ти се смееш, наис­тина се смееш! Ти си толкова много обременен!

Затова Христос казва: Ела след мене, моето бреме е леко. Твоето бреме е много тежко. Твоето бреме си ти. Христос казва: Моето бреме е леко, то е безтегловно, защото когато те няма, няма тегло, гравитацията не действува. За­почваш да се издигаш. Порастват ти криле и можеш да ле­тиш.

Остави дихотомията: независимост - зависимост.- те са взаимосвързани. Ако се опиташ да бъдеш независим, веднага ще почувствуваш, че си зависим. Ако се опиташ да бъдеш независим, няма да успееш и ще се разочароваш, ще разбереш, че си зависим. И двете положения са грешни.

Само погледни навътре: тебе те няма, а космически лъчи преминават и плетат паяжина, рисунки... Няколко дни си тука, после изчезваш, а след това отново си тук, пак из­чезваш. Откъде идваш? Къде отиваш? - в цялото! Ти изчез­ваш, за да си починеш. След това си отново тук.

Настъпва пролет, дърветата разцъфтяват и птичките запяват - нов живот. Това отминава и всичко се успокоява, тя пак ще дойде. Ти си бил тук много пъти и много пъти ще бъдеш тук. Но веднъж разбереш ли, че ти не си, а това е ця-

лото, което си играе чрез тебе. Веднъж разбереш ли, няма да е нужно да бъдеш постоянно връщан в тялото. Не е нужно, защото ти си станал бдителен и съзнателен. Сега не е нужно да се проявяваш - ти си почиваш в цялото и това ние нари­чаме мокша, нирвана. Него наричаме съвършената свобода.

На Запад е трудно да го разберете, защото, когато вие говорите за свобода, мислите за свободната воля. А когато Изтокът говори за свобода, той говори за състоянието да бъдеш свободен от всякаква свободна воля. Свобода озна-чава да се освободиш от себе си. На Запад тя означава да се освободиш от всякакви пречки и ограничения, но Ти оста­ваш и това е Твоята свобода.

На Изток, когато говорим за свобода, ти не оставаш в нея - ти си неразривна част от ярема, ти вървиш с робство­то. Свободата остава, но Ти не - това е мокша. Не значи, че ти ставаш свободен. Напротив, ти се освобождаваш от себе си. Няма го себето. Себето просто изчезва - то е фалшива представа, произволно понятие, полезно, но неистинно.