Дипломна работа „Екстремен туризъм на българия" Ангел Валентинов Вълчев Факултетен №07135 Специалност: „Маркетинг и управление на хотелиерството и туризма"



страница1/5
Дата06.02.2018
Размер0.65 Mb.
#55752
ТипДиплом
  1   2   3   4   5
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ “МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ” – АЛБЕНА

гр. Добрич



ДИПЛОМНА РАБОТА

„Екстремен туризъм на българия”


Ангел Валентинов Вълчев

Факултетен № 07135

Специалност: „Маркетинг и управление на хотелиерството и туризма”

Дипломант: .......................................................

Научен ръководител: .......................................................

(подпис, титла, име и фамилия)

Академичен директор: ....................................................

(подпис, титла, име и фамилия)

Добрич


2010

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА АВТОРСТВО
С настоящото декларирам, че дипломната работа е разработена само от мен, не е написана от друго лице, не съм използвал(а) неправомерно литературни източници без да са цитирани или дипломни и курсови работи, реферати или други подобни източници от платени или безплатни сайтове. Дипломната работа не е била представяна в друго учебно заведение като дипломна или курсова работа, реферат или под друга форма от мен или друго лице.

Подпис на студента: ...................................................



РЕЗЮМЕ
Екстремният туризъм е сравнително нова форма на туристическо предлагане, като интересът към този вид туризъм и последващо развитие се осъществява в синхрон с някои сравнително нови /нетрадиционни/ форми на туризъм – като алтернативния, приключенския и пр. Така, в най –общ вид, към екстремния туризъм се причисляват еко-, алтернативният и приключенският специализиран туризъм. Екстремният туризъм има съществена роля за:

  • привличане на някои целеви групи към туристическото предлагане –например младежи, спортисти и други;

  • популяризиране на природните ресурси за даден регион;

  • опазване или съдействие за опазване на някои природни ресурси;

  • осигуряване на заетост на местното население или на някои специфични групи- например треньори, аниматори, планински водачи и други.

В България има съществени ресурси за развитие на екстремния туризъм, макар и в не толкова разширена форма, както някои други форми на туризъм. Ето защо, актуалността на темата може да се дефинира както следва:

На първо място, следва да се посочи, че в научната литература има значимо много изследвания, насочени към развитие на разнообразни форми на туризъм в България. Съществуват публикации, свързани с възможностите и развитието на еко туризма, селския и религиозния туризъм и пр. Следва обаче да се посочи, че липсват изследвания именно върху екстремния туризъм, което определя интереса към тази тема.

На второ място, както бе споменато, в страната има възможности за развитие на този вид туризъм, като при това, подобни форми на туризъм могат и се предлагат в региони, в които традиционно доходите на населението са ограничени. Това изисква разработки, в това число и стратегически, свързани с възможностите за поощряване и стимулиране на разнообразните форми на екстремен туризъм.

Предвид казаното, цел на настоящата разработка е да направи анализ на същността и възможностите за развитие на екстремния туризъм в България.

Задачите, които се поставят за реализирането на тази цел са:


  • да се направи обща характеристика на същността на понятието „екстремен туризъм”;

  • да се разгледат някои основни форми за практикуване на този вид туризъм;

  • да се анализират ресурсите на България за развитие на екстремен туризъм, както и основните форми на този вид туризъм, които се предлагат в страната;

  • да се обобщят възможностите и препоръките за развитие на екстремния туризъм в страната.

Методологията на изследване включва анализ на български и чужди литературни източници, наблюдения и анализ на практиката в страната, обобщение на изводи и препоръки.

Благодарности
Списък с използваните графики и таблици

таблица 1 Фактори, влияещи върху степента на риск от злополуки при приключенския туризъм 20


Съдържание

Въведение

Параграф първи: Общи аспекти на екстремния туризъм

1.1. Същност на екстремния туризъм

1.2. Мотиви за практикуване на екстремния туризъм

1.3. Изисквания за качество и безопасност при този вид туризъм

Параграф втори: Ресурси и развитие на екстремния туризъм в България

2.1. Видове екстремен туризъм

2.2. Най- често срещани видове екстремен туризъм в България

2.3. Ресурси и региони за практикуване на екстремен туризъм

2.4. Организации, предлагащи екстремен туризъм в България

Параграф трети: Изследване на възможностите и развитието на екстремния туризъм в България

2.1. Обща организация на изследването

2.2. Резултати от изследването

2.3. Изводи и обобщения

Заключение

Източници

Приложение


ВЪВЕДЕНИЕ

Терминът "туризъм" произлиза от френската дума "tour" - обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Зараждането на съвременния туризъм е през XIX в. Към този времеви период броят на туристите е твърде ограничен, а туризмът като продукт е достъпен само за най- богатите и аристокрацията във водещите индустриални държави - главно Англия, Франция и САЩ. През последвалите години ,туризмът много динамично се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина) и се развива комплексна теория за тяхното обслужване.

Туризмът играе значителна роля в развитието на свободната пазарна икономика. Той е генератор на чуждестранни инвестиции и има директен принос за баланса на капиталите на развиващите го дестинации. Създава и поддържа работни места чрез директно или косвено наемане на хора, като резултат от изразходваните от чуждестранните посетители средства в приемащата страна. От своя страна, всяко работно място способства за разкриването на три до пет места в другите отрасли, свързани с него. Това е достатъчно условие за твърдението, че мултипликаторният ефект в туризма има много по-силно проявление в сравнение с другите клонове на икономиката.

Съществуват редица водещи тенденции в отрасъл туризъм, а именно:



  • нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания;

  • оптимално съчетание на добро качество на ресурсите и услугите с разумни цени (туристическите продукти с такива качества са най-търсените и най-печелившите);

  • задълбочаване координацията и интеграцията между туризма и другите стопански дейности;

  • разнообразяване на туристическите оферти и насочване вниманието върху опазване на екологичното равновесие в посетените места;

  • ускорено обновяване на туристическата материално- техническа база, с цел постигане на по-високо качество на предлаганите услуги;

  • подготовка и професионално усъвършенстване на туристическите кадри;

  • доминиращо търсене на туризъм в чиста природна среда - т.е. видове, базирани на природни рекреационни ресурси;

  • насочване на вниманието към форми на отдих с екстремен характер;

  • динамично развитие на деловите посещения и срещи (бизнес и конгресен туризъм, панаирен и т.н.) като източник на значителни приходи.

Свидетели сме на формирането на нов, различен от сегашния тип туристически пазар. Новите поведенчески модели са резултат от промяната в начина на живот на хората и нарастващото свободно време. Те са свързани преди всичко със стремежа към здравословен начин на живот, желанието да се получи повече от живота, да се живее по-дълго, по-активно и по-съзнателно.

В своята съвкупност, както и в съчетание с традиционните видове туризъм, алтернативните форми разширяват номенклатурата от предлагани туристически маршрути и развиват положителни нагласи и познания в местните общности към опазване на биологичното разнообразие и културното опознаване.

Същевременно, оказват трайно положително въздействие върху продължаването и/или съживяването на местните занаяти и поминък, щадящи природната среда.

Развитието на онези форми на туризъм, които могат да се приемат за алтернатива на традиционните туристически практики, дава значим принос и за разкриването на нови финансови механизми за опазване, консервиране или реставриране на природното и културно богатство. Също така, способства за ориентиране на инфраструктурните решения едновременно към удовлетворяването на потребителя- турист и опазването на природната среда.

Според различни данни и проучвания, туристическия отрасъл е един от петте най- важни източници на доход за съвременните организационни структури. Не по –малко е неговото значение за заетостта на трудоспособното население. Туризмът заема първо място в света като икономически сектор по осигурявани работни места.

Пред туристическата индустрия обаче съществуват и редица проблеми, като например:

- на първо място, настоящата икономическа криза сериозно се отрази върху доходите на населението и предвид нейната обхватност - се очаква туристическата индустрия сериозно да претърпи поражения, което пък ще се отрази върху търсенето на традиционните пакети за почивка;

- на второ място, съществува определено насищане на пазара на туристически продукти, независимо от предлагане на някои иновативни или алтернативни форми на туризъм. Така например, културно – познавателния туризъм, селския туризъм и други се радват на популярност, но се очаква техния продукт да навлезе в период на зрялост, което е съществена предпоставка за търсене на други форми на туристическо предлагане.

В настоящата дипломна работа ще се изследва развитието на екстремния туризъм в България, като форма, която далеч не се практикува от всички туристи, но която успешно може да привлече избрани групи на туристическия пазар.

Мотивите за избор на настоящата тема са следните:

-на първо място, България има съществени ресурси за практикуване на трите основни вида екстремен туризъм – по суша, вода и въздух;

- на второ място, екстремния туризъм има съществено предимство за привличане на широки групи от туристи, които се различават то масовия турист, но които имат силна мотивация за практикуването му;

- на трето място, екстремния туризъм съдейства за повишаване на заетостта сред точно определена група от местното население- например бивши спортисти, треньори и други.

Всичко това определя значението на този вид туризъм за развитието на съвременната туристическа индустрия.

Освен това, този вид туризъм е интересен като обект на изследването, тъй като в литературата не съществуват значими изследвания по отношение на неговото развитие. Нещо повече, голяма част от авторите го причисляват към алтернативния туризъм, други го разглеждат като елемент на приключенския туризъм, трета група автори се отнасят към него като част от спортно –рекреативния туризъм и пр. Следва да се посочи, че екстремния туризъм има елементи от трите посочени форми на туризъм, но предвид неговото развитие след 80- те години на 20 век, има пълни основания, той да се отдели от посочените групи туризъм, за да формира самостоятелен клон на туристическата индустрия.

Цел на изследването е да разгледа настоящето състояние, възможностите и перспективите на развитие на екстремния туризъм в България.

Задачите на изследването са:


  • да се направи обща характеристика на същността на понятието „екстремен туризъм”;

  • да се разгледат някои основни форми за практикуване на този вид туризъм;

  • да се анализират ресурсите на България за развитие на екстремен туризъм, както и основните форми на този вид туризъм, които се предлагат в страната;

  • да се обобщят възможностите и препоръките за развитие на екстремния туризъм в страната.

Хипотезата на изследването е, че в България има съществени възможности за развитието на този вид туризъм, като е необходимо популяризиране на неговите основни проявления на територията на страната.

Изследването е осъществено с научна /учебна/ цел. Тъй като в разработката се правят някои изводи и заключения, то се счита, че тя успешно може да послужи както за бъдещи мащабни проучвания на същността и възможностите за развитие на екстремния туризъм, така и би могла да бъде предоставена на местната власт или други власти за разглеждане на предложените мерки и вземане на решения по отношение на бъдещето стимулиране на този клон на туристическата индустрия.


Параграф първи: Общи аспекти на екстремния туризъм

1.1. Същност на екстремния туризъм

За този вид туризъм е характерно следното:



  • най- често, той се базира на практикуването на даден вид спорт. това, разбира се, далеч не е задължително – например, някои страни предлагат изключително интересни форми на екстремен туризъм – за пример за дава Украйна и възможностите за посещение на авариралия ядрен реактор, но малко страни разполагат с подобни ресурси, което определя спортното направление на този вид туризъм;

  • екстремния туризъм обикновено се практикува от лица в отлично здравословно състояние, тъй като е свързан с физическо натоварване на организма;

  • най- често, екстремния туризъм трябва да бъде практикуван с подходящо лице –треньор, аниматор и други, въпреки че, съществуват и редица възможности за неговата самостоятелна практика;

  • екстремния туризъм изисква определен тип облекло, съоръжения и други, осигуряващи безопасността на туристите и аниматорите;

  • екстремния туризъм може да бъде практикуван и се практикува и в международна форма, като и в национален обхват;

  • екстремния туризъм допринася за намаление на стреса, за преодоляване на някои чисто психологически проблеми – като например фобии и др;

  • съществуват най- общо три вида екстремен туризъм – по суша, по вода и по въздух. Не съществуват обаче никакви пречки тези видове туризъм да се съчетават по между си, за да се получи комплексен туристически продукт;

  • екстремния туризъм може да бъде еднократен –например скок с бънджи, краткосрочен –например – посещения на няколко пещери или пък средносрочен – например практикуване на екстремни ски. Много рядко съществуват форми на екстремния туризъм в дългосрочен аспект;

  • най- често, екстремния туризъм се базира на наличните природни ресурси- подходящи въздушни течения /парапланеризъм/, планински върхове / екстремни ски и ски скокове или пък сноуборд/, но не са рядко случаите, когато този вид туризъм се базира и на създадени от човека ресурси –например споменатото вече посещение на атомен реактор, скокове от мостове и други.


1.2. Мотиви за практикуване на екстремния туризъм

Развитието на научното познание за туризма ни въвежда в нова система от знания, включваща широк диапазон от въпроси, всеки от които има своето място и значение за изясняване на новите явления в туризма. Те са свързани с преструктуриране на туризма, психологическите потребности на човека, ре- имаджинейшъна, рекреационните възможности на сетивните възприятия и свързаните с това изисквания към туристическите обекти, както и генерирането на преживявания.

От психологическа гледна точка, мотивите са подбудите, които най-добре познаваме и на които се позоваваме твърде много във всекидневието. Когато обясняват подбудите си, хората са склонни да се позовават на мотиви. Това се разбира лесно от гледна точка на същността на мотивите. За тях е валидно следното определение:

Мотивът е вид подбуда, функционираща на съзнателно равнище. Съдържанието на мотива може да е предмет, ценност, дейност, склонност, която се изказва с думи. Индивидът е убеден, че осъзнаваното съдържание на мотива има причинно действие върху неговите преживявания и действия.

От горното определение става ясно, че мотивът се преживява достатъчно отчетливо, за да се превърне в тема на преживяване. Субектът има действителното или мнимо чувство, че преживяваното като мотив е достъпно за истинно разбиране и би могъл да го съобщи на други хора. Мотивът участва в рационалния контрол над собствените подбуди и се включва задължително в построяването и реализацията на волевото действие. Така, във връзка с осъзнаването и публичното заявяване на мотивите са възможни следните казуси:


  • Индивидът знае действителния си мотив и го съобщава достоверно;

  • Индивидът знае действителния си мотив, но заблуждава другите индивиди;

  • Индивидът не знае действителния си мотив и изявлението му за мотив не е валидно, независимо дали се опитва да заблуждава или да бъде честен.

От трите казуса се вижда, че мотивите често са непрозрачни както за своя носител, така и за страничния наблюдател или участник. Дори в по-голяма степен са непрозрачни за наблюдателя. Споменатата принципна трудност в разбирането на мотивите се преодолява забележително лесно във всекидневния живот: на участниците в социалните взаимодействия се приписват типични мотиви при типични обстоятелства и не се полагат особени усилия за проникване във вътрешните светове на участниците. Мотивите изпълняват следните функции:

  • подбуждат и насочват активността на индивида;

  • задават смисъл на действията на индивида;

  • служат като обяснителни схеми

Какви обаче са мотивите за практикуване на екстремен туризъм?

Животът в условията на динамика и стрес, обезличаване и затваряне на личността, както и отчуждаването от природата, повишават ценността и привлекателността на туристическите пътувания, предлагащи условия за:



  • откъсване и бягство от ежедневието;

  • за освобождаване от стреса;

  • за физическо и психическо възстановяване;

  • за интегриране към определени социо-културни групи.

В този смисъл, успехът на туристическите дейности до голяма степен е свързан именно със състоянието на околната среда, сред която протичат. Връзката между туризма и природната среда е двустранна. Така например, през последните 20 години европейският туризъм се характеризира с висок темп на развитие, който доведе до пресиране на основните туристически курорти и на досега неизползваните територии, предимно по крайбрежията. В резултат се задълбочиха управленческите проблеми по отношение на условията, удобствата и посетителите.

Същевременно, практикуването или уклона към новите туристически форми, сред които попада и екстремния туризъм са определени от промените в социално –културната сфера.

Наблюдава се редиференциация на „икономиката на културната сфера". Много популярни са онези реалити предавания, в които всеки може да получи своята доза слава за 15 минути, те намаляват разстоянието между културния обект и публиката, като я окуражават да участва в създаването на културата.

Размиват се границите между артистичните продукции и комерсиалните. Като илюстрация на влиянието на промените върху туристическата дейност можем да посочим нашите морски курорти. По много причини те вече не са особено популярни, най-вече защото вече не предлагат „необичаен" продукт, някога отличителните им черти са се превърнали в нещо съвсем обикновено. Някои от тях като плаж и море са нещо обичайно за много дестинации, и то най-вече извън страната, добри средства за настаняване също има и в много градове в страната ни не само по крайбрежието, а що се отнася до съоръженията за забавление, много такива са построени във вътрешността на страната.

Много градове са се специализирали в предоставянето на различни услуги, които преди това са били приоритет само на курортите. Така редица места са се превърнали в туристически центрове, поради което курортите трудно могат да изпъкнат с нещо необикновено. Типичният курорт е въплъщение на определен тип природа, която се противопоставя на определен тип култура. Курортите не могат толкова бързо да се променят и да отговарят на различните изисквания на новите си клиенти, което пък предполага определен отлив от покупка на този вид туристически пакети.

Разбиранията за истинска и пълноценна почивка също са се променили под влияние на културните различия. Според изследванията повечето богати туристи смятат, че такава почивка има няколко основни характеристики:

Първата е да се избере място, което е достатъчно далече от популярните сред масовите туристи дестинации. Истинската почивка включва и романтичната туристическа нагласа, която носи различни емоционални преживявания и удоволствие.

Втората характеристика на пълноценната почивка е изборът на туроператор или турагент. Обикновено не се предпочитат големите имена, а по-малки и тясно специализирани туристически посредници. Проучванията показват, че голяма част от почивките в чужбина са организирани от няколко основни турагенти. Това не отговаря на настоящите предпочитания на по-платежоспособните туристи, а по-скоро на потребностите на средната класа, която търси масов туризъм на разумна цена. Пазарът трябва да отговори на желанията на всеки сегмент и за това е необходимо да се създадат повече специализирани турагенти, които да успеят да отговорят на предпочитанията на различните клиенти. В този смисъл дори и тези няколко турагенти трябва да реструктурират своите услуги - туристическите продукти, които предлагат, да обърнат внимание, че вече се набляга повече на пътуването като изживяване, отколкото на масовия туризъм, на индивидуалния избор, а не на пакетните почивки, на услуги, които обогатяват туристите и се грижат за индивидуалните им потребности, все характеристики на постмодернистичното общество.

Третата характеристика предполага търсене на нещо ново, което едновременно да е свързано с отдиха на туриста и да допринесе за формиране на истинско, но и различно преживяване.

Днес туристите искат да видят свети места, утре да се информират, да се обогатят, а вдругиден - нещо съвсем различно, защото са отегчени. Туристите са освободени от ограниченията на „високата култура", от една страна, и безпрепятственото търсене на удоволствието, от друга. Всеки турист може да преминава от едното в другото, като се наслаждава на контраста между тях.

Друга характеристика на съвременните туристи е че те осъзнават своето положение и туризмът за тях е серия от игри, които им осигуряват автентични и разнообразни преживявания. Характерът на туристическата нагласа е социален и поради това производството и консуматорството са социално организирани, а погледът на туристите се насочва към различното, необикновеното, което отличава едно място от друго. Обикновено има неща във физическите дадености на обекта, които го правят необикновен, макар че много често това е въпрос на производство, което отразява модата и тенденциите.

Особено важно място в предоставянето на забавления на туристите е да се подбират тези, които са малки нарушения на табутата и ежедневните норми, които господстват при потреблението. Ето защо често туристите консумират храни и алкохолни напитки прекомерно, харчат пари безразсъдно, носят предизвикателни дрехи, променят своята програма и т.н. Някои автори твърдят, че хората се мотивират да харчат от дезорганизацията на рутинните, „приемливи" модели на потребление.

В резултат на това туристите непрекъснато търсят нови и „необикновени" преживявания и атракции и се появяват нови продукти на пазара като космически туризъм, приключенски туризъм и много други. Интересен е въпросът дали всъщност е възможно да се изгради място, което да привлича туристите. Някои автори считат, че получаването на удовлетворение от почивката по начина, по който правят това туристите, прави всяко преживяване незадоволително и става много трудно да се оценят „простичките" забавления, които предлага един морски курорт например.

Поради глобализацията на туристическата нагласа почти всички места започват да се превръщат в туристически атракции, които не искат да си създадат облик на центрове за производство или символи на властта, а на места за удоволствие и забавление.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница