Доклад на тема „Относно качеството на висшето икономическо образование изнесе проф д. ик н. Васил Манов

Предложената оценъчна решетка позволява да се изгради обща представа за качеството на продукта в редица разрези:

А) Определящо поле на иновиране в изследователската дейност - показаните 24 вида обновени продукти.

Б) Приоритети в творческите приноси - индикатори от А до И.

В) Определящ реквизит на практико-приложното значение на изследването - индикатори от К до Н.

3. Фактори на качеството на изследователската дейност

Качеството на изследователската дейност е функция на комплекс от фактори с пряко или косвено значение. Един опит за обобщение показва, че те са, първо, в изследователя, и второ, извън него.

В индивидуалните фактори могат да се структурират следните фази: идентифициране на изследователските качества в личността, тяхното съхраняване, нарастване и използване.

Към царството на интелекта, като условие за високо качество, могат да се отнесат редица личностни умения, по-важните от които засягат възможностите на личността за: генериране, допълване и обработка на информация и разпознаване на важни страни от заобикалящия ни свят; формулиране на идеи и пътища за тяхното доказване; обработка на цифрова информация и нейното съчетаване с идеи; идентифициране на проблеми и визуализация на пътищата за тяхното решаване; алтернативно логично мислене и ситуационно моделиране; контекстуалност като действие в различна среда; достатъчност в уважението към направеното до момента (обективна критика и точно цитиране) и др. В същото време изследователят трябва да владее инструментариума на методологията на научното търсене, да може свободно да комуникира езиково и по елетронен начин със световното научно пространство, да работи в екип и др.

В обобщен вид, научният работник трябва да е способен да осъществи изследване на определен процес или явление като мобилизира и приложи пълноценно своята креативност -интелигентност и новаторство. Тази креативност е функция и на „дремещото „ в него зрънце на бионаследство като заложба, чиято природа е все още тайнство за науката. И преди всичко на развитие на способностите….

Извънличносттите фактори на качеството на научното изследване се отнасят до средата и ресурсите, с които научният работник разполага: етичен и екипно организиран колектив, удобни помещения, досттъчна и достъпна информационна осигуреност, мотивираност за кариерно развитие, добро заплащане, перспективи за израстване, удовлетвореност от собствената работа и др.

Изграждане на програма за развитие на студентското творчество в УНСС, която да включва например въвеждане изучаването на методологията на изследователския процес: работа с информационни източници, изграждане на архитектурата на изследователската тема, теория на обобщението и на изложението, защита на дипломна работа и на магистърска теза и др. Това обучение да присъства като факултативни дисциплини в учебните планове (за магистърската теза да е задължителна дисциплина), или да се организира като факултативно обучение.

Организиране на периодични научни форуми на студенти и докторанти по злободневни социални и икономически проблеми с акцент към тяхното осмисляне и очертаване на насоки за решаването им.

Безкомпромисно отхвърляне на недостатъчно качествени изследвания, представени за отпечатване в научните издания „Трудове на УНСС”, „Годишник на УНСС” и списание „Икономически алтернативи”.

Създаване на Научен институт за приложни икономически и социални изследвания, който да стане школа за израстване на докторанти (функциониране на постоянен семинар по теория и практика на изследователския цикъл) и начинаещи асистенти (участие в семинара и поне 6 месеца задължителен изследователски стаж) в научната кариера.

Учредяване на награда „на Ректора на УНСС за най-добра годишна монография, студия и статия, отпечатана в изданията на университета”.

„Уважаеми дами и господа,

Искам да изразя своята благодарност на организаторите на кръглата маса за поканата да участвам в разискването на важни за висшето образование въпроси в процеса на подготовка за присъединяването на страната ни към ЕС. Традиционно висшето образование се дискутира в рамките на проблемите относно неговото финансиране, както и протичащите реформи по линията на неговата демократизация. Сравнително слабо се разискват въпросите за неговото интегриране в европейското пространство на висшето образование(ЕПВО) или излизането на българските висши учебни заведения на единния пазар на образователни услуги в рамките на ЕС. Въпросът е не по-малко важен от този за готовността на българските предприятия за участие в единния вътрешен пазар. Именно в светлината на тези големи проблеми пред българското висше образование искам да се спра последователно на няколко въпроса:

• 
  ролята на висшето образование за конкурентоспособността на държавата ;
  
• 
  факторите, определящи конкурентоспособността на самото висше образование, и преди всичко връзката бизнес - университет в условията на икономиката на знанието;
  
• 
  някои форми на взаимодействие между университетите и бизнеса;
  
• 
  някои практически предложения.
  

Преди да пристъпя към изказването си по същество бих искала да отбележа,че позицията ми се основава както на внимателното изследване на ограничената теория по въпроса, така също и на резултати от два проекта, осъществени от екип към катедра „МИО и бизнес” по посочената проблематика.

В теоретичен и практико-приложен план има демонстриран консенсус на теоретици, политици и представители на бизнеса за стратегическата значимост на висшето образование при формиране конкурентоспособността на отделната страна, регионален съюз и на богатството на нациите - друг измерител за степента на икономическо развитие на отделната страна. Този извод се потвърждава от проучването на резултатите от оценките на World Economic Forum (WEF) за конкурентоспособността на отделните страни за 2005 година, както и наскоро разпространените оценки на World Bank (WB) за ролята на невидимите активи за формиране на благосъстоянието на отделните държави.

Вниманието към висшето образование се доказва от факта, че в един от индексите, с които се оценява конкурентоспособността, а именно индекса на растежа - индекса за технологичното развитие, се включва и равнището на партньорството на бизнеса с местните университети в областта на НИР. На фона на сравнително добрата оценка за общата конкурентоспособност на България – 58-о място (2005 г.) срещу 59-о (2004 г.), е налице значимо изоставане по отношение на индекса на технологичното развитие - страната бележи изоставане – 61-во място (2005 г.) срещу 59-о (2004 г.). Заслужава внимание и един косвен индекс за равнището на образование - индексът за конкурентоспособността на бизнеса – 78-о място (2005 г.) срещу 75-о (2004 г.). В случая успокоението идва от това, че по отношение на качеството на стратегиите и дейността на компаниите страната отбелязва придвижване от 86-о място (2004 г.) на 82-ро място (2005 г.) Подобна значимост се отдава и от страна на ЕС и по специално в стратегията от Лисабон и нейния ревизиран формат.

Видно е,че в Република България слабо звено е връзката между наука – обучение, и стопанска практика. И не е трудно да се заключи, че в подобряването на тази връзка се съдържат резерви за повишаване равнището на международната конкурентоспособност на страната.

• 
  Структура, в която се осъществява преподавателска изследователска и развойна дейност на световно равнище. Нейните характеристики са: критична маса на учени; добре дефинирана структура със собствени ресурси; източници на финансиране, които не се определят само от държавно финансиране; способност за привличане и обединяване на различни направления на преподавателска и изследователска дейност; динамично иновационно обкръжение;стабилност на ресурсната осигуреност; способност за значим обмен на специалисти, връзки и добро позициониране в международното изследователско и образователно пространство. Като количествени измерители за тези центрове се сочат: брой на научни публикации; подадени заявки за регистриране на патенти; оферти за места за развитие след защитени докторски дисертации; брой на изследователския персонал и гостуващи изследователи/преподаватели; брой и обем на търговски договори; участие в трансевропейска образователна система и брой на спин-оф компании. Като примери на центрове на превъзходството в областта на висшето образование се изтъкват: Университетът Стенфорд (Stanford University) с неговото взаимодействие с бизнеса от Силинкон вели ( Silicon Valley); Масачузетският технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology); Университетът в Принстон (Princeton University); Европейският център за ядрени изследвания (European Centre for Nuclear Investigation).
  
• 
  Липса на ясно и точно дефиниране на центровете за превъзходство за сметка на утвърждаване на разбирането за привлекателност на университетите и факторите за привлекателност и конкурентни предимства. Така например на конференцията, проведена през 2005 година по въпросите на висшето образование в рамките на ЕС, се лансира разбирането за факторите за привлекателност на европейските университети в световното пространство на висшето образование като¹¹:
  
  • 
    качество на образователните услуги или академичната репутация на университета;
    
  • 
    гарантиране поддържането на качеството на образованието и акредитация;
    
  • 
    интердисциплинарност;
    
  • 
    мотивираност на преподавателите;
    
  • 
    съотношение на преподаватели - студенти;
    
  • 
    финансиране на образованието (не следва да се подценява факта, че само 1,1 % от БВП в ЕС се пада на разходи за висшето образование срещу 2,3 % в САЩ);
    
  • 
    връзка между университети – бизнес – държава чрез насърчаване на публично-частното партньорство;
    
  • 
    степен на интернационализация на висшето образование в дадения университет - тъждественост на учебни програми (кредитна система и условия за мобилност), програми на английски език;
    
  • 
    връзки и взаимодействия с други университети и участие в междууниверситетски образователни и изследователски програми
    
  • 
    възможности за работа след завършване на образованието;
    
  • 
    автономност на университета;
    
  • 
    качество на живот в дадена страна.
    

• 
  представа/усещане за бизнес училището и неговите студенти, базирана на 20 показателя (вж. таблица 2);
  
• 
  вероятност за наемане на студенти от дадено бизнес училище, въз основа на два показателя: вероятност за наемане на студенти на работа през следващите две години и вероятност за офериране на работа на студенти през следващите две години;
  
• 
  брой позовавания - броят на позоваванията, които представителите на компаниите правят за даденото бизнес училище.
  

Проучванията показват използване и на други показатели, извън посочените, като например форма на обучение: редовна, дистанционна и задочна. Доминира предпочитание към редовната форма на обучение.

• 
  В материала на БСК за Лисабонската стратегия на ЕС и политиката на Република България за постигане на конкурентоспособна и просперираща икономика е отделено ограничено, да не кажем нищожно малко внимание на тази стратегическа тематика. Констатира се, че представителите на работодателите са на мнение, че: „частните университети изграждат най-добре обучени специалисти” и че спадът във висшето образование влияе върху иновативната способност на обществото. В предложенията за управление на националната конкурентоспособност и тази на фирмите само се посочва, че трябва да се възстанови връзката: образование – наука – иновации. Близко до тази визия е и предложението за обучение през целия живот - основна теза на Лисабонската стратегия, както и повишаване на квалификацията и капацитета на фирмените мениджъри¹³.
  
• 
  Резултатите от проучването на Института за пазарна икономика потвърждават слабата връзка бизнес – образование, обстоятелство което влиее зле върху конкурентоспособността на унивиреситетите, както показват приведените възгледи, а така също и на конкурентоспособността на самите стопански единици. Внимание заслужава и изводът, нагледно представен от авторите на това проучване в Таблица 3.
  

• 
  Заслужава да се види и един чисто практически аспект на конкурентоспособността на образователните услуги, предлагани от висшите училища - създаването на редица центрове за обучение по управление и предприемачество, финансирани по международни проекти - JAIKA, USAID SEEF. Създавани от грантове по техническа помощ от чуждестранни донори, те идват да покрият определени потребности чрез местни и чуждестранни преподаватели. Като цяло се предполага, че тези центрове покриват потребности, които българските институтиции не са в състояние да покрият. На практика те ползват местни и чужди преподаватели, които невинаги са в съответствие с истинските потребности на българските стопански ръководители и предприемачи. Представителите на българския бизнес са за обучение в Центъра Илиев към Американски университет в България, и финансират своите служители, но не и когато те се обучават в български университети.
  
• 
  Отношението на бизнеса към университетите може да се измери и чрез такива показатели като дарения, финансиране, привличане на представители на науката в управлението на бизнеса. Едно сравнение в тази насока заслужава внимание : в надзорните съвети на първите 20 немски компании от индекса DAX на Франкфуртската фондова борса участват средно между 1 и 4 представители на немската академична общност. Такъв феномен не бе открит при десетте български компании по SOFIX.
  

В заключение бих искала да подчертая, че проблемът за привлекателността на висшето образование у нас не е самоцел, а е част от една значима проблематика с определено въздействие върху конкурентоспособността на страната и нейното участие в европейската интеграция. Един от ключовите фактори за решаване на проблемите на висшето образование е и връзката бизнес – университет. Това е императив, налаган от съвременните и бъдещите проблеми за ефективно и устойчиво развитие на страната.”

„Висше икономическо образование и качество в началото на ХХІ век

С приетите важни актове – визия, мисия и стратегия на УНСС, ясно е постановено разбирането, че образование е различно, повече от обучение (стандартни процедури и техники, третиране на стандартни/остарели казуси)¹⁴. Преустройството на учебния процес с въвеждането на система за натрупване и трансфер на кредити, вкл. съответната учебна документация, извежда на преден план екипността като динамична и гъвкава организация на преподаването и изследванията¹⁵ и самостоятелността и увеличената роля и отговорност на студентите като партньори в образователния процес. Особено внимание заслужава нарастващото значение за работодателите на формирането и развитието още в УНСС на общи и специфични личностни качества на завършващите.

Каква е налагащата се представа за образователната среда на икономическото висше образование? Без съмнение тя включва знания и умения за количествените методи за обработка и анализ на информацията; социологическата, правната и фирмената култура; международната бизнес-среда (европейска интеграция, световна икономика). Още по-важна е интелектуалната среда на образованието, например: явното присъствие на икономическата наука в аудиториите – както най-доброто от нея, така и българското в нея (международна валидност, „конвертируемост” на знанията); участието на преподавателите в аналитичното и експертно-консултантско обслужване на икономическата политика и бизнеса, вкл. и управлението (преподавателите като модел на успеха); международното признание и съпоставимост – gens una academica sum. Не може да не се отбележи и необходимостта от преподаване на най-новото, на нестандартни ситуации, на промяната.

Естествено възниква въпросът: има ли българска икономическа наука, допринасяща за висшето икономическо образование ?

Няма спор за наличието на наши правна уредба, институции, МТБ, бюджет и човешки ресурси (научни работници, научна/академична общност), т.е. потенциал за възпроизводство и интерпретиране на съществуващи знания, за „създаване на нови” или „обогатяване на съществуващите” – по критериите на ВАК за оценка на научните приноси. Всъщност близки до истината са оценки, основаващи се на: „за първи път в българската икономическа наука” и „нов обект на изследване”. Това е естествено и се отнася пряко до нашата тема.

Първостепенни задачи на нашата икономическа наука, кратко формулирани в изпълнение на познавателната й функция, са:

- усвояването, трансферът на знания от световната икономическа наука;

- тестването на хипотези, извлечени от парадигми и концепции, обосновани с практиката на други страни, пазари, в сегашно или друго време, по примера на протичащите у нас сходни процеси, съответните изводи;

- анализът на този наш „нов обект на изследване” - трансформационните процеси в нашата икономика, адаптацията и интегрирането й в европейската;

- сравнителният анализ на трансформационните процеси у нас и в други съпоставими страни¹⁶.

Изпълнението на тези задачи от академичната общност на УНСС има пряко отношение към качеството на висшето образование¹⁷. Не по-малко важно е и ангажирането в информационно-аналитично обслужване на бизнеса, консултантски и управленски услуги (над две трети от преподавателите в икономическите катедри имат богат личен практически опит) в условията на интернационализация и интеграция¹⁸.