Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия

А. ВЪВЕДЕНИЕ

а) Предговор

Европейският съвет в Люксембург реши следното:

“От края на 1998 г. Европейската комисия ще представя на Съвета редовни доклади, както и всички необходимите препоръки за започване на двустранни междуправителствени конференции, за преглед на напредъка на всяка страна-кандидатка от Централна и Източна Европа в процеса на присъединяването, в светлината на Копенхагенските критерии, по-специално с оглед на темпа на приемане на законодателството на ЕС”... “Докладите на Европейската комисия ще бъдат базата за вземане, в рамките на Съвета, на необходимите решения за хода на преговорите за присъединяване и включването в тях на други страни-кандидатки. В този смисъл, Европейската комисия ще продължи да следва принципите, заложени в “Програма 2000” при оценяване на възможностите на страните-кандидатки да изпълнят икономическите критерии за членство и ангажиментите си, произтичащи от присъединяването”.

На тази основа, Европейската комисия представи първите редовни доклади през м. октомври 1998 г., във връзка с Европейския съвет във Виена; вторите доклади бяха приети през м. октомври 1999 г., във връзка с Европейския съвет в Хелзинки. Европейският съвет в Хелзинки отбеляза, че следващите редовни доклади ще бъдат представени своевременно преди Европейския съвет през м. декември 2000 г.

Структурата, следвана в настоящия редовен доклад за България е до голяма степен подобна на структурата на Становището на Европейската комисия от 1997 г. и следващите редовни доклади; тя се различава, обаче, от структурата през предишните години в три незначителни момента. Първо, частта от настоящия доклад, в която се прави оценка на способността на България да поеме задълженията на членството (Част Б.3.1.), е структурирана така, че да следва двадесет и деветте раздела на преговорите, съответстващи на законодателството на Европейския съюз. Второ, тази част е разширена и обхваща също и административния капацитет на България за прилагане законодателството на ЕС по всеки от преговорните раздели (разгледани предварително в отделен раздел на доклада). Трето, в доклада за първи път е включен раздел, в който се оценява напредъка, постигнат от България в превеждането на законодателството на ЕС на нейния официален език.

Както и при предишните редовни доклади, настоящият доклад:

• 
  третира отношенията между България и Европейския Съюз, по-конкретно в рамката на Споразумението за асоцииране;
  
• 
  анализира състоянието по отношение на политическите критерии, заложени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. (демокрация, върховенство на закона, права на човека, защита на малцинствата);
  
• 
  прави оценка на състоянието и перспективите по отношение на икономическите критерии, дефинирани от Европейския съвет в Копенхаген (функционираща пазарна икономика и капацитет за устояване на конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза);
  
• 
  разглежда капацитета на България да изпълнява ангажиментите си на член на бъдещия ЕС, по-конкретно да прилага законодателството на ЕС, както е заложено в Договорите, вторичното законодателство и политиките на Съюза. В тази част се отделя специално внимание на ядрената безопасност, в съответствие със заложеното от Европейския съвет в Кьолн и Хелзинки. Тя обхваща не само сближаване на законодателството, но също и укрепване на съдебния и административен капацитет, необходим за прилагане на законодателството на ЕС, в съответствие с изискванията на Европейския съвет в Мадрид и Фейра съответно през м. декември 1995 г. и м.юни 2000 г. На Европейския съвет в Мадрид бе подчертана необходимостта, страните-кандидатки да усъвършенствуват своите административни структури, за да бъдат създадени условия за хармоничната интеграция на тези страни. На Европейския съвет във Фейра през м. юни 2000 г. бе подчертано жизненото значение на капацитета на страните-кандидатки ефективно да прилагат законодателството на ЕС и бе добавено, че това предполага значителни усилия от страните-кандидатки за укрепване на техните административни и съдебни структури. Европейският съвет във Фейра призова Европейската комисия да докладва пред Съвета за своите констатации по този въпрос.
  

В съответствие с този подход, оценката на напредъка по отношение изпълнението на политическите критерии и критериите, свързани с възприемане законодателството на ЕС (включително административния капацитет на България за изпълнение на законодателството на ЕС) е съсредоточена върху извършеното след последния редовен доклад и е допълнена със становище по общото състояние по всеки един от разглежданите въпроси. Икономическата оценка, от своя страна, се базира върху ориентирана към бъдещето перспективна оценка на икономическите резултати на България.

Докладът съдържа също отделен раздел, в който се разглежда изпълнението от България на краткосрочните приоритети на “Партньорството за присъединяване” и започнатото изпълнение на средносрочните приоритети, заложени в този контекст.

Както и при предишни доклади, “напредъкът” се отчита въз основа на действително взети решения, действително прието законодателство, действително ратифицирани международни конвенции (със съответното внимание върху изпълнението) и действително осъществени мерки. По принцип, законодателството или мерките, които са в различни стадии на подготовка или парламентарно обсъждане, не са взети под внимание. Този подход осигурява равностойно третиране на всички страни-кандидатки и дава възможност за обективна оценка и съпоставка на страните по отношение на действителния напредък в подготовката им за присъединяване.

В настоящия доклад са използвани редица информационни източници. Страните-кандидатки бяха поканени да предоставят информация относно постигнатия от тях напредък в подготовката им за присъединяване, в периода след публикуването на предходния редовен доклад. Националните програми за приемане достиженията на законодателството на ЕС на всяка страна-кандидатка, както и информациите, представени в контекста на Споразуменията за асоцииране и на аналитичния преглед на законодателството на ЕС (скрининг) и преговорите, послужиха като допълнителни източници. Обсъждания по различни въпроси в рамките на Съвета и доклади и резолюции на Европейския парламент¹ също бяха взети под внимание при изготвянето на доклада. Европейската комисия също е ползвала оценки на различни международни организации и по-специално Съвета на Европа, ОССЕ и международните финансови институции, както и неправителствени организации.