Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия



страница11/21
Дата05.10.2017
Размер2.16 Mb.
#31665
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21

Глава 10: Данъци


България продължи да отбелязва законодателен прогрес по отношение на ДДС в периода след последния Редовен Доклад. През януари 2000г. бяха направени няколко важни законодателни промени включително въвеждането на специални схеми за търговски пътници и златни инвестиции, премахване на нулевата ставка за доставката на ценни метали за Българска Народна Банка, увеличаване на броя на облаганите лица, така че публични власти, занимаващи се с радио и телевизия с търговски цели се считат за облагаеми лица, независимо от обхвата на тяхната дейност. В допълнение беше увеличен минималният праг за доброволно регистриране по ДДС и стоките доставени или транспортирани извън територията на България от или за сметка на купувача бяха признати в Закона за ДДС като сделки по износ.

Не е отчетен напредък в областта на акцизните мита от мащабната реформа в началото на 1999г. Не бе постигнат прогрес в областта на директното данъчно облагане.

По отношение на административния капацитет, България започна процес на пълно модернизиране на данъчната администрация. През януари 2000г. бе въведен новия Правилник за данъчната процедура, което позволи реструктурирането на данъчната администрация на функционално ниво, съпътствано с екстензивно обучение на данъчните служители във връзка с новите процедури. Правилникът също така консолидира всички предишни наредби във връзка с процедурата по събиране на данъците. Съгласно правилника, бе създадена Държавна комисия за събиране на вземанията към Министерство на финансите, чиято задача е да подобри събираемостта на публичните вземания. Освен това през април 2000г. бе създадена Дирекция за данъчна политика с цел контролиране бъдещото хармонизиране на законодателството. Накрая на октомври 1999г., Министерският Съвет прие решение за създаването на полуавтономна Агенция за унифицирано събиране на данъците, която служба ще бъде отговорна за администрирането и събирането на повечето такси и вноски за социално осигуряване.

Обща оценка

След съществения законодателен прогрес в областта на ДДС и акцизните мита през януари 1999г., България продължи хармонизирането на законодателство по ДДС, за да може още повече да се доближи до acquis. Въпреки това, е необходимо по-нататъшно хармонизиране в сферата на ДДС, особено по отношение на изключенията, правото на прихващане на ДДС, въвеждането на система за връщане на ДДС на лица, подлежащи на данъчно облагане в чужбина, които не са регистрирани в страната, както и на специална схема за стоките от втора ръка.

Въпреки че България е в процес на определяне на времева рамка за постигането на по-нататъшен прогрес в областта на акцизните мита, със загриженост може да се отчете липсата на прогрес в периода след последния Редовен Доклад. Трябва да се обърне особено внимание на обхвата и размера на акцизните мита, които за повечето продуктови групи остават под минималните нива възприети в Общността. Важно е да се положат усилия за създаването на добре структурирана предприсъединителна стратегията за по-нататъшно законодателно хармонизиране, включително и междинни стъпки в сферата на индиректното облагане. Въпреки че бяха предприети някои стъпки за стартиране модернизирането на данъчната администрация в България, резултатите от тези усилия все още не са налице. Ръстът на текучество е висок, много постове са незаети и нивото на просрочените данъци е високо. За да се осигури, че България е в състояние ефективно да въведе, контролира и наложи правото на Общността, е необходимо страната да ускори реформата на данъчната администрация. Успехът на новата Агенция за унифицирано събиране на доходите частично ще зависи от нейната роля по увеличаване на междуведомственото сътрудничество и стратегията за прилагането на интегрирани информационни системи.


Глава 11: Икономически и валутен съюз


Подробна оценка на икономическата политика на България в нейните различни аспекти беше изложена по-горе в главата, разискваща икономическите критерии (В-2). Ето защо настоящият раздел се ограничава само до разискване на онези аспекти на acquis за Икономически и валутен съюз, както са дефинирани в част VII от Договора за ЕС и другите съответни текстове, които страните-кандидатки трябва да въведат най-късно до приемането си в Европейския съюз, т.е. забраната за финансиране на публичния сектор от страна на централната банка, забраната за привилегирован достъп на публичния сектор до финансовите институции и независимостта на централната банка. Що се касае до либерализирането на движението на капитали, от изпълнението на което зависи и изпълнението на acquis в областта на Икономическия и валутен съюз, този аспект бе разгледан по-горе в Глава 4 – Свободно движение на капитали.

От последния Редовен Доклад, България нe предприе някакви мащабни ходове за възприемане на acquis в областта на Икономическия и валутен съюз.


Обща оценка

България ще участва в Икономическия и валутен съюз от момента на приемането си в Европейския съюз със статуса на страна с дерогация по член 122 от Договора за ЕС. Ще е необходимо страната да приеме съответните промени на институционалната и законовата рамка до датата на присъединяването си към Европейския съюз.

Като цяло България е доста напреднала в приемането на acquis в тази област, включително по отношение на координацията на икономическата политика, минало поведение по отношение на гъвкавост на фискалната политика и механизмите за подобряване на управлението и контрола на разходите.

България постоянно поддържа (и възнамерява да поддържа) Паричния съвет, с който се осигурява стриктна монетарна, валутна и фискална дисциплина, както и независимост на монетарната власт и се изключва възможността за директното финансиране на публичния сектор от Централната банка.

Главният нерешен проблем се отнася до състава на Управителния съвет на централната банка, което ще наложи промяна на Закона за Българската народна банка. Съществува също така необходимост от подобряване на сравнимостта и качеството на бюджетните данни.

Въпреки че беше засилен административния капацитет на компетентните органи (Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и Българска народна банка), все още съществува необходимост от развитие и укрепване на човешкия ресурс.


Каталог: dox
dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч
dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година
dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения
dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала
dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен
dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов”
dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic)


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница