Анализ и оценка на компонентите на средата

Анализ и оценка на компонентите на средата

Микрорелефът в границите на компактния град, поради незначителните различия във височините не се изявява със значими пространствени акценти. При разработването на окончателния проект от особено значение за пространствената силуетна структура на града е обвързването на проектното решение с релефните особености на ландшафта и съхраняването на характерните възвишения и “вежди” - Коньовица, Банишора, Слатина, Лозенец, Симеоново, Гърдова глава. Тези ландшафтни акценти в общата градска структура е възможно да бъдат подчертани с добре подбрани като мащаб архитектурни доминанти или чрез напластяването на сградите по терена. Желателно е тези силуетни акценти да се обвържат функционално и зрително с композиционните центрове на града, като се запазят както най-характерните гледки и далечни перспективи, така и по възможност пространствено-зрителните връзки и между отделните възвишения. Най-голямо внимание трябва да се отдели на Лозенец, поради присъствието на тази част от града в множество близки и далечни перспективи, поради фона, на който се изявяват отделните акценти. Там територията е преуплътнена и са влошени екологичните характеристики на средата, поради което нови високи акценти само биха влошили допълнително екологичната картина и биха натоварили значително съществуващата инфраструктура.

Другият важен аспект на естетическата оценка на тези компоненти на ландшафта е запазването и увеличаването на гледките към водните площи, което обогатява пространствената среда. Това може да се осъществи при проучване на традиционните и новопроектирани туристически маршрути и обекти в близост до водните площи на територията на Столична община.

Водните елементи и ефекти в градската среда увеличават естетическата стойност на градските пространства, но те придобиват съществен смисъл на равнище на подробни проучвания. Тогава могат да се предвидят такива водни елементи – динамични или статични, с които да се постигне търсения ефект за редуциране на шума, за закриване на неприятни гледки, за рамкиране на забележителни изгледи.

Растителността - дървесна, храстова, тревна и цветна, освен своите качества на жив организъм, който подобрява екологията на средата, формира и нейния характер и обемно-пространствена структура, маркира пространствената рамка, служи за акцент, променя и обогатява колорита, осъществява прехода от урбанизирана към естествена среда. Тя е изследвана подробно във всички предходни фази на ОУП и в доклада на ОВОС. От всички проучвания и наблюдения на място се прави извода за лошото поддържане на озеленените и парковите пространства, с което се намалява тяхната естетическа стойност, както и тази на градската и извънградска среда. Предвидените мерки да подобрят съотношението м. кв./жител, както и включването на старите градски паркове в единна система “Зелената памет на София” предполага промяна на отношението, на грижите за поддържането и съответно подобряване на облика на парковата среда.

Посредством системата от озеленени пространства - чрез градини и паркове, зеленината на улиците и булевардите, в промишлените зони, върху фасадите и покривите на сградите се осъществява реалното присъствие (не само визуалното) на природния ландшафт в структурата на столицата. Зелената система на града разчленява, обогатява и свързва плътно застроените градски пространства с природния ландшафт на крайградската зона.

Необходимо е да се заложи изграждането на пространствена система от частично или изцяло запазили естествения си облик ландшафти, контрастиращи на урбанизираната градска среда и на промишления земеделски ландшафт. По този начин ще се избегне дисперсната туристическа и рекреационна урбанизация и ще се създадат условия използването на зоните за отдих да се съчетае с опазването на природния ландшафт. Това донякъде е постигнато при съчетаването на проучванията за зелената система, спорт, отдих, туризъм и културно-историческо наследство, но е необходимо в следващите фази на работа да се интегрират заложените идеи в плана около обединяващи разнообразните дейности маршрути и обекти на отдиха и туризма.

Архитектурата, която участва в определянето на естетическата стойност на градската и извънградска среда може да включва както обекти на високото строителство, така и малки архитектурни форми, които придават завършен облик на откритите и парковите пространства и свидетелстват за социалната психология, за възприемането на пространствата и за човешкото поведение. Столичният град има емблематични сгради от различни епохи, разположени в централната част на града, които оформят урбанистичната рамка на културното наследство от по-ранни епохи, посочени в списъците на архитектурните паметници. Най-новото поколение архитектурни акценти пренася образци от световната практика, което води до еднотипност на средата. Но градът има уникален шанс, подобно на малко европейски столици да изгради своя градски център в началото на новия век и от това, какви функции и дейности ще бъдат заложени в ОУП зависи жизнеността и способността на този главен градски център да привлече интерес, инвестиции, посетители и туристи към града. Изследването на обемно-пространственото въздействие при подробното проектиране е възможно да стане посредством създаване на виртуални модели, в които може да участва и релефа, тъй като пълната информация за него е налице, а това е най-важното условие.

Съществена роля ще играе архитектурата и при оформянето на “входовете” на града, малко от които са в задоволително състояние от естетическа и комуникационно-транспортна гледни точки. Това важи особено за подходите към града от югоизток и югозапад, от север и северозапад, за приемните пространства около ж. п. гари и автогари. Положителното в ОУП е извеждането на тези проблеми за приоритетно решаване в раздела за транспортно-комуникационната инфраструктура.

След провеждането на транспортните коридори, за да се удовлетворят техническите изисквания ще се наложат значителни промени върху ландшафта върху една голяма територия около пътните платна. Доброто им изпълнение ще подобри естетическите характеристики на трасетата, но ще наложи да се приложат допълнителни мерки за възстановяване на ландшафта след приключване на строителните работи – моделиране на релефа, зачимяване и залесяване, отводняване и обезопасяване. Проучването и проектирането на тези коридори трябва да е съпроводено и с проучване за възприемането на съседните пространства в зависимост от скоростта на движение, за необходимостта от запазване на старите трасета, около които много често се срещат богати и разнообразни растителни съобщества и които предлагат живописни маршрути. Това може да доведе до известни корекции на заложените трасета в ОУП след намирането на приемливия компромис в подробното проектиране.