“ Моминград “ – Обявен със Заповед №375/15.10.1999г на МОСВ

Защитената територия, обявена със Заповед № 665/03.05.1960г. за природен резерват е прекатегоризирана, съгласно ЗЗТ в поддържан резерват със Заповед на МОСВ № РД- 375/15.10.1999г. Поддържания резерват “Моминград” е обявен за защитена територия с цел опазване и поддържане на вековна 150 годишна елитна букова гора. Територията на поддържания резерват с площ 6,0 ха се намира във Върбишкия дял на Източна Стара планина с надморска височина 800 м. в ДГФ на ДГС „Върбица” - гр. Върбица, землище гр. Върбица, община Върбица. В подраста на елитната букова гора се срещат единично представени видове габър, явор. В защитената територия животинския свят е представен предимно от видове – обект на лов. Поддържания резерват “Дервиша” няма изготвен план за управление.

На територията на Поддържаните резервати са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра на околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.

ПРИРОДЕН ПАРК - /ПП/

“Шуменско плато” - Обявен със Заповед № 563 / 08.05.2003 г. на МОСВ

Защитената територия е обявена като Народен парк със Заповед № 79/05.02./1980г. на КОПС и прекатегоризиран в Природен парк със Заповед на МОСВ №563/08.05.2003 г. С площта си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГФ на ДГС „Шумен” и ДГС “Преслав” и 226 ха - общински фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ. Плана за управление на ПП „Шуменско плато” е приет с Решение № 464/ 23.06.2011 г. на Министерски съвет. ПП е разположен юго-западно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от площта на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение, особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората - повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност - мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представено и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга на България” като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботуриче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи, от които 1 вид е от включените 12 вида в “Червената книга на България”, а 5 от срещащите се видове са в Приложение №3 на ЗБР.  ПП “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е привлекателно местообитание за много представители на животинския свят. Висшата фауна, от средно-европейски с понтийски елементи, е представена от 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От видово най–многочислената орнитофауна 45 са гнездещи, а останалите преминаващи или зимуващи.  Разнообразието във видовото животинско  представителство се изразява с присъствието на видовете смок мишкар, голям и малък ястреб, бухал, черен кълвач, черен щъркел, включени в “Червената книга” на България. Територията на Природния парк “Шуменско плато”, с разнородния скален състав на релефа и подземните реки, определящи карстовия ландшафт, е осеяна с около 60 пещери - сухи и водни, въртопи, скални образувания; скални манастири и църкви – археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи.

На територията на Прирдния парк са забранени извеждане на голи сечи във високостеблени гори, изкл. на тополови, а в издънкови гори на площ по-голяма от 3 ха; внасяне на неприсъщи растителни и животински видове; паша, освен на определените с Плана за управление места; събиране на вкаменелости и минерали; на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научна цел; увреждане на скални образувания; замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; добив на полезни изкопаеми по открит способ и първичната им преработка; строителство и дейности неразрешени в Заповедта за обявяване, Плана за управление и устройствено-технически планове.

ЗАЩИТЕНИ  МЕСТНОСТИ - /ЗМ/

„Каньона” – Обявена със Заповед №РД-330 от 23.04.2012 на МОСВ

Обявена е със Заповед №РД-330 от 23.04.2012 на МОСВ. Защитената местност се намира в поземлен фонд на землище с. Каспичан, община Каспичан, област Шумен. Обхваща площ от 17,58 ха и е обявена с цел опазване на растителен вид Нарязанолистен тъжник (Spirea crenata L.) и неговото местообитание. Стопанисва се от община Каспичан, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед  № 4051 от 29.12.1973г. и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-960/25.07.2003г. на МОСВ. Представлява земно възвишение, намиращо се в поземления фонд на ДП ”Кабиюк”, държавна публична собственост, стопанисвана от ДП ”Кабиюк”,  землище с. Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за опазване разнообразната степна растителност, различна за всеки скат /изложение/ на могилата. Проведени научни проучвания са установили, че “Могилата” е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. Растителността е изключително богата като общия брой е около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степната растителност. По – характерни видове са: коило, руска самодивска трева, див бадем, планинско котенце, горска съсънка, храстовидна карагана, пролетен горицвет, син и сребрист конски босилек, повет-нисък, дребна перуника, жълт равнец и др.  

Обявена е като Природна забележителност със Заповед №416//12.06.1979г. и със Заповед №РД-958/25.07.2003г на МОСВ е прекатегоризирана в Защитена местност. Целта за обявяването й е да се съхрани запазилата се част от съществуващата в миналото дъбова кория от вида „летен дъб”. Защитената местност се намира в поземления фонд на землище с. Мараш, община Шумен с площ 26,87 ха, в която са разположени внушителни по своите размери вековни дъбови дървета на възраст над 350 год. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ- Шумен. 

  Обявена е със Заповед №1187/19.04.1976г на КОПС на площ 5,0 ха с цел опазване на вековна церова гора, в съжителство с единично представения дървесен вид благун. Със Заповед №333/16.05.1991г.на МОС, площта на защитената местност е разширена и е 31,80ха. Намира се в ДГФ на ДЛС “Паламара”, землище с. Хърсово, община Никола Козлево и се стпанисва и опазва от ДЛС “Паламара”, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Със Заповед  №446/09.08.1978 г. на КОПС  за природна забележителност са обявени група от 47 бр. вековни дървета от вида „летен дъб” с приблизителна възраст над 100 до 200 годишни на площ 0,5ха. След прекатегоризирането на защитената територия в защитена местност със Заповед № РД-956/25.07.2003г. на МОСВ и по точните замервания при съвместяването й в КВС, заема площ от 1,29 ха в поземления фонд на с. Ил. Р.Блъсков, община Шумен. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ -Шумен. 

На територията на община Велики Преслав в поземления фонд на землищата с. Кочово и с. Осмар  се намират две естествени находища на ценния растителен вид ”Блатно кокиче”, основание за поставянето на заеманата от вида територия  под защита. С общата им площ от 31,00 ха те са най-големите в Северна България. Обявени са за защитени местности със Заповеди на КОПС съответно №938/03.07.1970г. – находището ”Калпунар” с. Кочово и №608/23.08.1979г. находището в с. Осмар. Находищата са ливади със смесена собственост, в по-голямата си част частна. Стопанисват се от земеделските кооперации в двете селища, в чиито арендовани земи са включени по –голямата част от частните имоти  на находищата, под контрола на РИОСВ- Шумен.

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-311/30.05.2006г. на МОСВ с цел опазване на растителните съобщества, с преобладаващо представителство и висока плътност на вида „червен божур”, основен обект на защита. Намира се в землището на гр. Върбица, община Върбица. Естественото находище заема площ  от 12,0525ха в ДГФ на ДГС “Върбица” и граничи с ПР “Моминград”. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Върбица”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Защитената местност е обявена с цел съхраняване и опазване на приоритетно местообитание от типа “панонски гори”, включващо находища на червен божур, понтийска ведрица, момкова сълза и др. защитени растителни и животински видове със Заповед № РД-312/30.05.2006г. на МОСВ с площ 22,4248 ха. Намира се в землището на с. Веселиново, община Смядово, в ДГФ на ДГС “Смядово”. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.                                                                                                                                                        

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-313/30.05.2006г. на МОСВ с обща площ 28,8754 ха в ДГФ на ДГС “Смядово”, гр. Смядово, в землището на с. Веселиново, община Смядово. Целта за обявяването на ЗМ е съхраняване и опазване на естествена, вековна 120-130 год. буково-габарова гора с находища на мъжка и женска папрати, волски език, бодлив и подезичен залист. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Защитената местност е обявена със Заповед №РД-535/12.07.2007г. на МОСВ за опазване на  карстови скални венци, местообитания на петрофилни и защитени животински видове;   находища на редки и защитени растителни видове. Намира се на територията на две общини, в землищата на с. Мадара, община Шумен; с. Кюлевча, с. Калугерица и с. Каспичан, община Каспичан, област Шумен с обща площ 3191,336 ха в ДГФ на ДЛС „Паламара”. Защитената местност е част от територията на Националния историко-археологичен резерват  “Мадара”. Стопанисва се и се охранява от ДЛС „Паламара”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

  Обявена за Защитена местност със Заповед № РД-521/12.07.2007г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Патлейна”, обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС и площ  72,7 ха. Целта е съхраняване на естественото находище на растистителния вид Урумово лале, български ендемит, включен в “Червената книга” на Р. България. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Преслав”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Обявена за Защитена местност със Заповед № РД-512/12.07.2007г. на МОСВ след прекатегоризиране на Буферната зона на ПР “Дервиша”, обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС и площ  57,4 ха. Прекатегоризиране на буферна зона обявена със Заповед № 578/17.06.1986г на КОПС в ЗМ.

Природната забележителност е обявена с цел опазване на характерен ландшафт, включващ скални венци, водопад, забележителни карстови и скални образувания, най характерното, от които е “Софрата ”. Обявена е със Заповед № РД-314/30.05.2006г. на МОСВ с площ 111,0350 ха в ДГФ на ДГС “Смядово”, гр. Смядово, в землището на с. Веселиново, община Смядово. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Смядово”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Защитената територия заема каменист, силно варовит стръмен склон от ДГФ на ДГС „Търговище”, землище с. Пайдушко община Търговище, с площ 12 ха, обявена като Природна забележителност със Заповед №853/10.08.1983г. на КОПС. Прекатегоризирана е в Защитена местност със Заповед № РД-957/25.07.2003г. на МОСВ. Под защита е естествено находище на растистителния вид Урумово лале, представен в трите му форми - жълта, пъстра и червена. Последната форма е представена от единични екземпляри. Видът под защита е български ендемит, застрашен от изчезване и включен в “Червената книга” на България. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Намира се в м.”Кайрака” на нелесопригодна площ ДГФ на ДГС „Търговище”, землище гр. Търговище. Обявена като Природна забележителност е със Заповед №448/25.04.1984г. на КОПС с площ 9,2 ха. Със Заповед № РД-955/25.07.2003г. на МОСВ е прекатегоризирана в Защитена местност. Целта за обявяване е защита на естественото находище на лечебна иглика, растителен вид с ограничителен  режим на ползване с цел запазване като генетичен фонд на вида и осигуряване естественото му възпроизвеждане. Целогодишно е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколисна гора и близостта с гр. Търговище. Стопанисва се и се охранява от ДГС „Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен. 

Със Заповед №215/05.04.1979г. на КОПС защитената територия е обявена като Природна забележителност. Прекатегоризирана е в Защитена местност със Заповед № РД-959/25.07.2003г. на МОСВ. Целта за обявяване е за съхранение на вековна  церова гора в м.”Бабаконду” в ДГФ на ДГС „Търговище”, землище с. Братово община Търговище. Стопанисва се и се охранява от ДГС „Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен. 

Защитената местност е обявена със Заповед № РД-315/30.05.2006г. на МОСВ в землищата на с. Вардун и с. Стража, община Търговище с цел опазване находище на червен божур, лечебна иглика. Естественото находище заема площ от 18,07ха в ДГФ на ДГС „Търговище”, местността ”Парка’. Стопанисва се и се охранява от ДГС „Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Със Заповед №3817/28.08.1975г. на МГОПС защитената територия е обявена като Историческо място с площ 0.1 ха. Прекатегоризирана е в Защитена местност със Заповед № РД-961/25.07.2003г. на МОСВ. Целта за обявяване е за опазване на територия с характерен ландшафт в ДГФ на ДГС „Омуртаг”, землище с. Стеврек, община Антоново. Стопанисва се и се охранява от ДГС “Омуртаг”, под контрола на РИОСВ-Шумен. 

Намират се в живописната м. “Боаза”, образувана от коритото на р. Врана, живописно прорязваща склоновете на Преславската планина, дял от Източна Ст. планина. ПЗ “Коня” е скално образование – голина, наподобяващо изображение с форма на кон, намиращо се в близост до гл. път Варна-София, на площ от 0,3 ха в ДГФ на ДГС “Търговище”, землище гр. Търговище. ПЗ “Водопада” също се намира в близост до гл.път Варна-София и е малък  водопад, образуващ се от излизащ на скалната повърхност малък подземен приток на р. Врана, с площ от 0,1 ха в ДГФ на ДГС “Търговище”, землище с. Пролаз, Община Търговище. ПЗ са обявени със Заповед №97/13.03.1978 г. Стопанисват се и се охраняват от ДГС „Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Намира се на склоновете на Преславската планина, дял от Източна Стара планина в Пролазкия пролом с площ 1,0 ха в ДГФ на ДГС „Търговище”, землище с. Пролаз, Община Търговище. Пещерата е една от малкото в този край, известна освен с големината си и с богатството на ексцентричните образувания на хелектитите и дендритите, змиевидните извивки на преградите на синтровите езерца с пещерни бисери в тях и масивните сталакмити, осеяни с червеникавокафяви до розови и млечнобели кристали. Прилепите са основните видове в пещерната фауна, достигащи десетки броя. Пещерата е местообитание на особен вид малък бръмбър, родственик на вида Светломразец. Дервенската пещера е недостатъчно проучена. Стопанисва се и се охранява от ДГС „Търговище”, под контрола на РИОСВ-Шумен.

Защитената територия е с площ 0,20 ха в ОГФ на Община Антоново. Представлява скално варовиково  образувание  с височина 3 и повече метра и дължина около 10 м , образувано от отлагането на варовик от течащата силно варовита вода. Стопанисва се и се охранява от община Антоново, под контрола на РИОСВ-Шумен.

          Обект на защита е скалното образувание в ОГФ на Община Антоново, в землищата на с. Черни бряг и с. Малоградец, община Антоново. Обявено е за Защитена територия със Заповед №1635/ 27.05.1976г. с площ 5,0 ха. Представлява останки от укрепление, свързано с легенда и като такова би представлявало интерес за историко-археологическия институт. Стопанисва се и се охранява от община Антоново, под контрола на РИОСВ-Шумен.