Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Изисква се на учредителното събрание да присъстват всички лица, които записват акции, допустимо е представителство чрез пълномощник /изрично пълномощно с нотариално заверен подпис/. Основните задачи на учредителното събрание са: а/ взема решение за учредяването на дружеството; б/ приема устава; в/ установява размера на разноските по учредяването; г/ избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите. Когато АД – то се учредява от едно лице, се съставя в писмена форма, учредителен акт, с който се утвърждава устава и се назначава първият надзорен съвет. Законът определя минимално съдържание на устава, а именно: а/фирмата, седалището и адресът на управление на дружеството; б/ предметът на дейност и срокът, ако има такъв; в/ размерът на капитала, видът и броят на акциите; г/ органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им; д/ видът и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броят и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; е/ преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако се предвиждат такива; ж/ условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване; з/ начинът на разпределяне на печалбата; и/ начинът за свикване на ОС. Наименованието, което се включва във фирмата, наред с означението АД или ЕАД се избира свободно, не е необходимо да съдържа името на някой от съдружниците.

За да възникне дружеството, не е достатъчно само учредителното събрание, необходимо е АД да бъде вписано в търговския регистър при окръжния съд. Конститутивно действие има вписването на дружеството, то възниква като ЮЛ от деня на вписването в регистъра. Изискванията за вписването са изброени в закона : а/ да е приет устава; б/ да е записан целият капитал; в/ да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция; г/ да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен съвет; д/ да са изпълнени другите изисквания на закона.

Един от най-малко разпространените видове търговски дружества, към което се прибягва, когато учредителите искат, от една страна, да съберат във вида на акции средствата на сравнително голям брой участници, а от друга страна, не желаят да предоставят на последните право на глас по дружествените работи, с какъвто разполагат акционерите в общото събрание. Командитното дружество с акции е дружество, което се образува с договор и при което размерът на вноските на всички съдружници в дружествения капитал, включително на неограничено отговорните съдружници /на комплементарите/, се определя в устава му, а за вноските на ограничено отговорните съдружници /на командитистите/, най-малко трима на брой, се издават акции.

Учредители на командитното дружество с акции са неограничено отговорните съдружници. Те свикват учредително събрание и на тях принадлежи правото да изберат акционерите измежду участниците в подписката. Подобно на обикновеното командитно дружество, учредителният договор на командитното дружество с акции трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите.

Те съвпадат с фазите на учредявяне на акционерното дружество, а именно : учредително събрание и вписване в търговския регистър. Дружеството като ЮЛ възниква от датата на вписването му в търговския регистър. Учредителите изготвят устава на командитното дружество с акции. Капиталът се образува от вноските на съдружниците, които биват парични и непарични. Паричните се превеждат по банкова сметка, а непаричните подлежат на оценка от три вещи лица.

Капиталът на АД представлява предвидената в устава парична сума, разделена на акции. Тя се състои от сбора на номиналните вноски на всички акционери. Изисква се капиталът и стойността на акциите да се изразяват в левове, друго изискване е капиталът да бъде изцяло записан. Капиталът е икономическата основа за дейността на АД – то, от него се удовлетворяват кредиторите за вземанията си срещу дружеството. В закона е определен минималният размер а капитала – 50 000 лева. Осъществява се съобразяване на минималния размер на капитала с предмета на дейност на АД, за банкова дейност напр. капиталът не може да е по-малък от 10 милиона лева. От капиталът се различава дружественото имущество, което е съвкупността от оценими в пари права и задължения, по точно от неговите активи и пасиви. Докато капиталът е постоянна величина, дружественото имущество се променя, съобразно с успешния или неуспешния ход на работата на дружеството. То може да се равнява, да надвишава или да спада по стойност пад размера на дружествения капитал. По време на учредяването на дружеството капиталът и имуществото съвпадат по стойност.

Допустими са четири алтернативни начина за увеличаване на дружествения капитал: а/ чрез издаване на нови акции; б/ чрез превръщане на част от печалбата в капитал; в/ чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции; г/ чрез превръщане на облигации в акции. Вземането на решение за увеличаване на капитала влиза във функциите на ОС и изисква мнозинство от 2/3 от гласовете. Няма пречка увеличаването на капитала да бъде осъществено под условие. /напр. акциите да се закупят от опр.лица на опр.цена, както и срещу облигации на дружеството /. ТЗ съдържа изискванията за вписването на увеличаването на капитала в търговския регистър : а/ да са записани новите акции; б/ да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции; в/ да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Като новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните

Вземането на решение за намаляване на дружествения капитал влиза във функциите на общото събрание на акционерите. Това е лесно разбираемо като се има предвид, че намаляването на капитала представлява преди всичко изменение на устава. Намаляването на капитала не може да слезе под минималния размер, който законът предвижда за капитала на акционерно дружество от съответния вид. Допустими са два начина за намаляване на дружествения капитал : а/ чрез намаляване номиналната стойност на акциите; б/ чрез обезсилване на акции. /или се обезсилват принудително или се обезсилват след придобиване на акции от дружеството/. Законът позволява принудително обезсилване само ако е предвидено в устава и акциите са записани под това условие. Намаляването на капитала е в състояние да застраши интересите на дружествените кредитори и затова има законово изискване за предизвестие и обнародване в ДВ.

Допустимо е капиталът на дружеството да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие, само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. В този случай капиталът може да бъде намален и под минималният размер.

Законът определя акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва в посочената от нея номинална стойност в капитала. Качеството на ценна книга означава, че акцията като писмен документ материализира определени права. За упражняването им е необходимо да се притежава самият документ, съответно той да бъде представен, когато се търси реализацията на тези права. В акцията е въплътено волеизявлението на акционерното дружество, че е приело нейния носител за член на дружеството. Тя представлява основание за възникване на членственото правоотношение между притежателя й и съответното АД. Стойността, която е посочена в акцията, представлява нейната номинална стойност, минималната номинална стойност на акцията е един лев. Наред с номиналната акциите имат емисионна стойност. Емисионна е стойността , по която

1. 
   Права на акционерите
   

Б/ Неимуществени – те се разделят на управителни /право на участие в управлението на дружеството, право на глас в общото събрание, право до бъде избиран в управителен орган на дружеството/ и контролни /право да иска отмяна на решение на общото събрание и право да се интересува за хода на дружествените работи/.

Освен индивидуални контролни права, в закона са предвидени права на малцинството – акционери, които притежават 5 на сто от капитала, могат : а/ да предявят иск пред окръжния съд за търсене на отговорност от членовете на надзорния и управителния съвет за вредите, причинени от тях на дружеството; б/ да искат от общото събрание или от окръжния съд да назначи контрольор, който да провери годишния счетоводен отчет и да изготви доклада за констатациите си.

2. 
   Задължения на акционерите
   

Органите за управление на командитното дружество с акции са еднакви с органите на управление на акционерното дружество по едностепенната система. Такива органи са общото събрание и съветът на директорите.

1. 
   Общо събрание
   

2. 
   Съвет на директорите
   

Акциите не са единствените ценни книги, които акционерното дружество издава. Наред с тях то може да издава и облигации. Допустимо е облигации да се издават най-малко две години след образуването на акционерното дружество и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание. Издаването на облигации е начин за осигуряване на допълнителни парични средства, необходими на дружеството. По същество това е сключване на заем от страна на дружеството. Набраните парични средства увеличават не капитала, а оборотните средства на дружеството. Недопустимо е размерът на облигационния заем да е по-голям от 50 на сто от внесения капитал.За облигационния заем се открива подписка, която се обнародва в ДВ.

В едномесечен срок след приключване на подписката, органите на акционерното дружество, свикват облигационерите на общо събрание. Поканата за събранието се обнародва. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството. Групата се представлява от представители, избрани то общото събрание. Представителите не могат да бъдат повече от трима. Недопустимо е да бъдат представители на облигационерите : а/ дружеството длъжник; б/ други дружества, които притежават повече от 1/10 от неговия капитал или в които то притежава повече от 1/10 от капитала; в/ дружества, които са гарантирали изцяло или от части поетите задължения; г/ членовете на надзорния съвет, на управителния съвет или на съвета на директорите, както и техни низходящи, възходящи и съпрузи; д/ лицата, на които по закон е забранено да участват в органите на управление на дружеството.

Общото събрание на акционерите може да реши да бъдат издадени облигации, които да се превръщат в акции. Редът за превръщането на облигации в акции се определя в решението на общото събрание за издаване на облигации. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на акциите, които облагационерите биха придобили срещу тях. Превръщането на облигации в акции е един от начините за увеличаване на капитала. След като се вземе решение за увеличаване на капитала, управителният съвет, съответно съветът на директорите определя срок за превръщане на облигациите в акции. Недопустимо е срокът да бъде по-дълъг от 3 месеца.

За управлението на акционерното дружество се предвиждат две системи: двустепенна и едностепенна. При двете системи висш орган на дружеството е общото събрание на акционерите, което се състои от акционерите с право на глас. Членовете на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите вземат участие в общото събрание без право на глас. Изключение е случаят, когато те са акционери. Общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно, а освен това могат да се свикват и извънредни общи събрания. Общото събрание избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго. Свикването на общо събрание се извършва чрез покана, обнародвана в ДВ, която трябва да съдържа : а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ мястото, датата и часа на събранието; в/ вида на общото събрание; г/ съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас; д/ дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения.

Други органи на акционерното дружество при двустепенна система са надзорния съвет и управителният съвет, а при едностепенна система – съветът на директорите.

Членове на съветите на директорите могат да бъдат дееспособни физически лица /ако уставът допуска и юридически/ и е недопустимо да бъде член лице, което е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години или което не онговаря на други изисквания предвидени в устава.

Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение и може да ги заменя по всяко време. Броят на членовете на УС се определя в устава, но не може да надвишава девет души. УС докладва за дейността си най-малко веднъж на три месеца пред надзорния съвет на дружеството. Той уведомява незабавно председателя на НС за всички обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. НС има право да поиска от УС по всяко време сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дружеството.

При едностепенна система дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите, който се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. СД приема правилник за работата си. Той избира председател и зам.председател измежду своите членове

Годишно приключване и разпределение на печалбата

До края на месец февруари ежегодно УС, съответно СД съставя за изтеклата календарна година годишен счетоводен отчет и го представя на експерт – счетоводителите, избрани от ОС. Отчетът е придружен от доклад за дейността на дружеството. НС при двустепенна система на управление проверява годишния счетоводен отчет, доклада за дейността и предложението за разпределяне на печалбата. При едностепенна система на управление предложението за разпределение на печалбата се прави от СД, който свиква общото събрание.

Дивиденти и лихви се изплащат, само ако според проверения и приет счетоводен отчет за съответната година нетната стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, на фонд “Резервен” и на другите фондове, които дружеството е длъжно да образува. По смисъла на закона нетната стойност на активите е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството, съгласно баланса му.

Ако са извършени плащания, без да са налице споменатите законови предпоставки, акционерите не са длъжни да върнат получените суми. Изключение съставляват случаите, когато дружеството докаже, че те са знаели или са могли да узнаят за липсата на предпоставки.

1. Произход. Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Първата кооперация е създадена от Р. Оуен през 1828 г. в Англия, а първият закон е в Германия от 1868 г. В българското право кооперациите традиционно са уреждани в самостоятелни закони, като първият е от началото на ХХ в., след 1991 г. е създаден нов режим, а през 1999 г. е приет и новия Закон за кооперациите.

2. Понятие. Чл. 1 ЗК дава легално определение: Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице. Въз основа на това определение могат да се изведат и различията между кооперациите и ТД:

1) В чл. 1 се казва, че дейността, която кооперацията извършва, изисква взаимопомощ и сътрудничество, т.е. кооперацията цели не е само извличането на печалба, но има и социални цели – подпомагане на членовете и т.н.

2) Кооперацията има променлив капитал, всъщност тя няма капитала в смисъла, който има това понятие при капиталовите ТД. Капиталът на кооперацията е като на персоналните ТД.

3) Кооперацията има променлив членски състав. Идеята е, че кооперацията има много членове – едни влизат, други излизат и т.н. Членовете на кооперацията не се вписват никъде. От гледна точка на членствения състав и във връзка с изискването за взаимопомощ, членове на кооперацията могат да са само физически лица.

4) За кооперациите е характерно наличие на трудови правоотношения между кооперацията и членовете. Това е по-скоро изключение при ТД. Наличието на трудови правоотношения е още едно доказателство, че кооперацията е обединение на дребни търговци и занаятчии.

5) Съществува и разлика в органите, която се провежда на няколко нива: а) органите са различни; б) лицата, които са членове на органите трябва и да са членкооператори; в) при кооперациите съществува 1 специфичен орган, който отсъства при ТД.

6) Законът третира по-благосклонно кооперациите отколкото ТД. Делът на членкооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение. Предвиждат се и някои данъчни и финансови облекчения за кооперациите – чл. 35: Кооперациите и кооперативните съюзи се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация.

3. Учредяване на кооперациите – става само по симултантната система. Фактическият състав има 2 елемента:

1) Провежда се УС – чл. 2 (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет. (2) Управителният съвет избира своя председател.

2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие. Вписването се обнародва, което е нововъведение с новия закон.

Обстоятелствата, които подлежат на вписване са посочени в чл. 3, ал. 2: На вписване в регистъра подлежат данните по чл. 2, ал. 3, т. 1 (преписи от протокола на учредителното събрание и от устава) и 3 (само органите) и т. 7 (видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер), както и: 1. името и единният граждански номер на председателя на управителния съвет на кооперацията; 2. размерът на отговорността на членовете на кооперацията над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава.
4. Имущество на кооперацията. В ЗКооп. има текст (чл. 29), който казва кои обекти може да включва в имуществото си кооперацията – всички без ограничения. 4.1. Относно имуществото обаче има няколко специални правила, които имат различна цел.

1) Не може да се придобие по давност вещ на кооперацията – няма основание за съществуването на такова правило. То по-скоро е остатък от положението преди 1989 г. Според Калайджиев това ограничение е противоконституционно.

2) В кооперацията не може да се апортира собственост и вещни права върху земеделски земи. Кооперацията може да ползва земеделска земя на членовете само по договори за аренда и наем (в писмена форма за действителност). Според Калайджиев това правило е въведено за ограничаване на “орсовките” и също е противоконституционно. Извън това ограничение източниците на приходи са различни – вноски, заеми, приходи от самостоятелна дейност и т.н.

4.2. В закона е уреден капитала (дяловия капитал). Този капитал е променлив (не е като при ТД) и по същество това е имуществото на кооперацията. Капиталът е разделен на дялове между членовете. Особеното е, че както капитала така и дяловете са променливи величини и се изменят непрекъснато. При учредяването капиталът е равен на имуществото и на дяловете. След това капиталът не е равен на сбора от дяловете. Всяка година капиталът и имуществените дялове се актуализират – съобразно заделените средства за инвестиции, амортизации, дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. За кооперацията съотношение основен дял-дружествен дял не съществува. Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са няколко вида:

1) встъпителни вноски – правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се включват в капитала;

2) дялова вноска – формира капитала и определя дяловото участие на всеки членкооператор (дяловата вноска в зависимост от изменението и във времето). В устава може да се определи минимален и максимален размер на дяловите вноски. Размерът на встъпителната вноска също се определя свободно. При непаричните вноски в кооперациите не се спазват правилата на чл. 72 и 73 ТЗ.

4.3. Друг източник за формиране на имуществото са заемите от членкооператорите. Заеми се поемат с решение на ОС, който определя и лихвите по заемите.

4.4. Имуществена отговорност. Законът казва, че кооперацията отговаря със собственото си имущество за задълженията си. Има правило, че членкооператорите отговарят до размера на дяловете си – според Калайджиев това означава, че те не отговарят пряко към кредиторите. Има ново правило, че в устава може да се предвиди, че членкооператорите ще отговарят до определен размер по-голям от дела. Това дава възможност да се поеме лична, гаранционна отговорност към кредиторите в размер по-голям от дяловете.

4.5. Счетоводство – има изменения в уредбата. Кооперацията трябва да води счетоводство като всеки търговец. Кооперациите трябва да изготви годишен счетоводен отчет, който да се завери от дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие. Кооперацията подлежи на контрол по линията на държавния финансов контрол. Според Калайджиев това изискване е прекалено.

Общото събрание на кооперацията съобразно с устава разпределя печалбата и загубите и определя вида на паричните фондове и размера на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и разходването им. Размерът на печалбата се намалява с размера на отчисленията за фондовете на кооперацията. Остатъкът от печалбата се разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете.

4.6. Кооперациите задължително формират фонд “Резервен”, чийто размер не може да е по-малък от 20% от капитала (т.е. имуществото). Размерът на фонда се определя от ОС. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на общото събрание на кооперацията със средства от фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години.

5. Членстевни правоотношения.

5.1. Членове на кооперацията могат да бъдат само физически лица. Те трябва да бъдат дееспособни. Законът допуска лица, които са навършили 16 години да са членкооператори. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. За членува 2 лице в кооперацията то трябва де приеме устава й. Минимално необходими са 7 лица, за да се формира капитала на кооперацията. Едно лице може да членува в повече от 1 кооперация

5.2. Членственото правоотношение може да възникне по 2 начина: 1) при учредяването (оригинерно); 2) при приемане на нови членове (деривативно). Първата хипотеза не съдържа особености. В закона са създадени специални правила за приемане на нови членове:

1) Необходимо е кандидатчлена да подаде писмена молба до УС на кооперацията. Молбата се разглежда се разглежда на първото заседание на УС или най-късно на второто, ако първото се е състояло, преди 14 дни от подаването на молбата.

2) Ако решението на УС е положително, смята се че членственото правоотношение възниква от решението. Във всички случаи ОС трябва да утвърди решението и ако не го одобри, то отпада, а ако го одобри – остава.

3) Ако УС откаже, ОС може да одобри молбата и членственото правоотношение възниква от деня на решението на ОС. Това обжалване трябва да се извърши в 14дневен срок от писменото уведомяване за отказа на УС. Срокът е преклузивен и ако бъде изпуснат или ОС потвърди отказа нова молба за членуване може да се подаде след една година.

4) Приетите членове с вписват в книгата на кооператори, но това не е елемент от фактическия състав.

5.3. Права на членкооператорите.Имуществени права:

1) Право на дивидент. Особена е по-кратката давност за дивидента – 3 вместо 5 години.

2) Всеки членкооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е вземане подобно на ликвидационния дял при ТД.

3) Всеки членкооператор има право на социално и здравно осигуряване.

1) Всеки членкооператор може да участва в работата на ОС, лично или чрез пълномощник. Новият закон предвиди, че пълномощникът не може да представлява повече от 3ма кооператори и формата за действителност на пълномощното е нотариална заверка на подписа. Според Калайджиев и това изискване е прекалено.

2) Всеки членкооператор има право на 1 глас, т.е. правото на глас се формира по глави като при персоналните ТД, въпреки че дяловете може да са неравни.

3) Всеки членкооператор може да бъде избран в управителните органи на кооперацията.

Неимуществени права – контролни:

1) Всеки членкооператор може да иска информация от за изпълнението на приетите решения, както и по въпроси, които засягат неговите интереси.

2) Всеки кооператор има право на постоянен достъп до книгата за регистриране на кооператори.

3) Всеки членкооператор може да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на управителните органи. Това право е по-широко от правото по чл. 74 ТЗ.

Други права:

1) Общо право на всеки кооператор да участва в дейността на кооперацията и да се ползва от нея.

2) Особено право за членовете на кооперации, които имат за предмет на дейност производство на стоки с цел продажба – право на работа. Те могат да сключват трудови договори според възрастта си, квалификацията и т.н.

5.4. Задължения на кооператорите:

1) Задължение за вноски – встъпителна и дялова.

2) Задължение да спазват устава и да изпълняват решенията на кооперацията.

Неизпълнението е основание за налагане на санкции. Законът предвижда 3 санкции: 1) бележка; 2) предложение за изключване и 3) изключване. Първите две санкции са с морален характер и се налагат по ред определен в ЗКооп.

2.5. Прекратяване на членството – законът предвижда 4 хипотези:

1) Напускане на кооперацията – с едностранно волеизявление на членкооператор с едномесечно предизвестие до управителния съвет.

2) Изключване – за да бъде изключен членкооператор, той трябва да е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията. Би следвало нарушението да е тежко. Изключването изисква приемане на решение от ОС, т.е. само ОС може да изключи членкооператор. Ако се налага до свикването на ОС УС при условията и по реда определен в устава може да отстрани кооператора (да суспендира правата му). Членкооператорът се кани с писмена покана на да присъства на ОС, на което ще се взима решение за изключването му.

3) Смърт.

4) Прекратяване на кооперацията (при ликвидация или несъстоятелност).

5.6. Последици от прекратяване на членственото правоотношение. На членкооператора, чието членствено правоотношение е прекратено, се връща равностойността на дела. Това обаче не става веднага, а след приемането на годишния счетоводен отчет за съответната година. Ако членът има непогасени задължения към кооперацията те могат да се прихванат с равностойността на дела.

В случай на напускане вземането за ликвидационен дял може да се разсрочи за срок от 5 години. Вземането за ликвидационен дял се погасява с 5годишна давност (за разлика от 3те години при вземането за дивидент).

1. Управление на кооперацията. Кооперацията има доста органи: ОС, УС, КС всичките колегиални. При кооперациите има и 1 особен едноличен орган, наречен или изпълнителен директор или председател на УС.
УПРАВЛЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА

1.1. Общо събрание.

1) Обща характеристика. ОС включва всички членове на кооперацията. Ако кооперацията има повече от 200 члена то тогава се свиква и провежда събрание на пълномощниците, чиито брой е не по-малко от 70 – това е облекчение на приемането на решения от ОС. ОС е върховен орган и може да приема решения по всички въпроси, които не са в компетентността на другите органи. Компетенциите на ОС са изброени в чл. 15 ЗК, като изброяването не е изчерпателно: Общото събрание:1. приема, изменя и допълва устава; 2. определя броя на членовете на управителния и на контролния съвет и ги избира с тайно гласуване; 3. определя дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие; 4. дава съгласие за сключване на договор с определен прокурист; 5. одобрява отчета на управителния съвет за годишната дейност, баланса и разпределението на общия доход след изслушване на заключението на контролния съвет; 6. одобрява доклада на контролния съвет; 7. взема решение за членуване и за прекратяване на членството в кооперативни съюзи и в търговски дружества; 8. одобрява годишния счетоводен отчет на кооперацията; 9. опрощава парични задължения към кооперацията и отсрочва или разсрочва изпълнението им; 10. взема решение за разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията; 11. утвърждава решението на управителния съвет за приемане на нови членове; 12. изключва членове; 13. взема решение за събиране на допълнителни и целеви парични вноски на членовете; 14. отменя решенията и действията на другите органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава или са неправилни; 15. взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица; 16. взема решение за преустройство и прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация. Това са правомощия, които засягат най-съществените въпроси, свързани с кооперацията. Много важно е правомощието на ОС, че може да отменя решенията на останалите органи.

2) Свикване. По начало ОС се свиква от УС с писмена покана, разгласена по ред, предвиден в Устава. В поканата трябва да са посочени дневния ред, деня, часа и мястото на събранието. Ако на събранието се поставят въпроси, които не са включени те могат да се разискват и по тях може да се вземе решение, ако всички членове на кооперацията присъстват и са съгласни с обсъждането на тези въпроси. УС трябва да осигури достъп за всички членове до материалите по въпросите, които ще се обсъждат на ОС.

3) Видове. ОС на кооперациите също бива 2 вида:

а. Редовно ОС – свиква се веднъж годишно за приемане на годишния счетоводен отчет.

б. Извънредно ОС – може да се свика по всяко време. По начало също се свиква от УС. УС трябва да свика ОС и по искане на КС, ИД, 1/3 от членовете на кооперацията, представителите или на УС на Кооперативния съюз, в който кооперацията участва. В тази хипотеза УС трябва да се свика в 14дневен срок от искането. В противен случай КС, 1/3 от членовете на кооперацията или УС на кооперативния съюз могат сами да свикат ОС.

4) Кворум и мнозинство. Тясната връзка между членовете на кооперацията и самата кооперация е причина законодателят да предвиди кворум за ОС – повече от половината членове. При вземане на по-важните решения (изменение и допълнение на устава, преустройство и ликвидация) обаче кворумът трябва да бъде 2/3 от членкооператорите или пълномощниците. Доколкото кооперацията има много членове това изискване може да е пречка. Законът въвежда принципът на спадащия кворум – ако няма кворум може да се проведе повторно ОС след 7 дни при същия дневен ред. Ако пак няма кворум се изчаква 1 час и се започва. Това обаче не означава, че кооперацията може винаги да приема валидни решения, защото мнозинствата се формират въз основа на всички членове, а не на присъстващите. По-принцип решенията се приемат с обикновено мнозинство, а някои решения с квалифицирано от 2/3 – решенията по чл. 15, т. 9, 10 и 16. Правилата за мнозинствата явно са императивни, защото законът, че може да се предвиди по-голямо мнозинство, но не и по-малко. Гласуването е явно, но понеже се гласува по глави може в Устава или от ОС да се реши да бъде тайно. Всеки челнкооператор има 1 глас. Участието в ОС може да бъде както лично така и чрез представител, с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Един пълномощник не може да представлява повече от 3ма членкооператори.

5) За протичането на ОС се води протокол, който се подписва от председателя на събранието. Решенията се вписват в протокола и се прочитат в края на заседанието. За протокола отговаря председателя на УС.

1.2. Управителен съвет.

1) Общи бележки. В УС могат да участват само членове на кооперацията, като не е посечено в закона колко трябва да бъдат на брой. Членовете на УС се избират за срок от 3 години и за да се установи някаква гаранция за участие на нови членове – по закон не повече от 2/3 от членовете на УС могат да се преизбират. В чл. 20, ал. 2 са определени предпоставките за членовете на УС: В управителния съвет не могат да бъдат избирани лица, които: 1. са под 18 години и поставените под запрещение; 2. са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност; 3. се намират с член на управителния или на контролния съвет в брак, в родство по права линия или са братя или сестри. В закона е установено правилото, че ако някои от членовете на УС го напусне по време на мандата си, то този който го замества има права само до изтичане на мандата му (такова правило не съществува при ТД). За кооперациите на инвалиди е предвидено специалното изискване поне половината от членовете на УС да са инвалиди.

2) Правомощия на УС. УС изпълнява решенията на ОС и управлява дейността на кооперацията. УС може да има и други функции ако са предвидени в устава. УС се избира от ОС и се отчита пред него. УС може да форми спомагателни органи – комисии и т.н.

3) Свикване на УС. Председателят на УС е длъжен да го свиква поне веднъж месечно. Освен това той може да се свиква по искане на 1/3 от членовете или от изпълнителния директор. В този случай заседанието трябва да се свика в 7дневен срок, ако не се свиква от КС.

4) Кворум – 2/3 от членовете. Решенията се взимат с явно гласуване и обикновено мнозинство като това правило е диспозитивно. За заседанията се води протокол, който се подписва от присъстващите членове.

5) Членовете на УС носят солидарна отговорност към кооперацията за вредите които са причинили. Ако възникне съдебен спор между кооперацията и член на УС, кооперацията се представлява от лица избрани от ОС.

1.3.Изпълнителен директор.

1) Обща характеристика. ИД е специфичен орган, който се избира от УС. Ако не бъде избран ИД функциите му се изпълняват от председателя на УС (не е ясно какъв е смисълът на това правило). По старият закон е съществувал председател на кооперацията, който се избира то ОС. Според Калайджиев промяната е разумна. Особеността е че този едноличен орган не е член на УС – участва само със съвещателен глас. Това изрично е предвидено за изпълнителния директор, но дали се отнася до председателя на УС.

2) ИД е самостоятелен орган с правомощия описани в закона (при АД ИД е лице, което няма собствени правомощия, а на което другите органи делегират правомощия). При кооперациите е точно обратното. ИД има права както с оглед вътрешните отношения в кооперацията, така и спрямо външни лица. ИД е постоянно действащ управителен и изпълнителен орган – орган изпълнител на решенията на УС и ръководещ цялата текуща дейност на кооперацията. Освен това ИД представлява кооперацията пред 3тите лица. Законът въвежда и ограничения в правомощията му:

а. При сделки на разпореждане с имущество на кооперацията, е необходимо предварително разрешение на УС, а с недвижими имоти – на ОС.

б. Управителният съвет може да спира изпълнението или да отменя действията на изпълнителния директор или на председателя на управителния съвет. В такъв случай той е длъжен да свика незабавно общото събрание, което решава спора.

1.4. Контролен съвет.

1) Обща характеристика. За ОС важи общото правило, че в него могат да участва само членове на кооперацията. Законът не е уредил броят на членовете му. Мандатът на КС също като на УС е 3 години. Законът предвижда, че КС избира свой председател, който да организира дейността му, но той не е орган на кооперацията. В чл. 27, ал. 2 се съдържат отрицателните предпоставки за членовете на КС: Не могат да бъдат членове на контролния съвет лица, посочени в чл. 20, ал. 2, както и кооператори, които заемат или са заемали през предходната година материалноотговорна или отчетническа длъжност в кооперацията или са били членове на управителния съвет.

2) Правомощия. КС извършва проверки, като главен обект на контрола е дейността на УС. За резултатите от проверките КС се отчита пред ОС. Членовете на КС могат когато пожелаят да вземат участие заседанията на УС. Израз на контролните правомощия е възможността КС да свиква ОС, когато се установят съществени нарушения на закона или устава от страна на УС или когато УС не свика ОС.

2. Преустройство по ЗКооп. Преустройството по ЗКооп. съответства на преобразуването по ТЗ. На практика става дума за преобразуване в широк смисъл, преобразуване в тесен смисъл по ТЗ не е уредено по ЗКооп. Под преустройство по ЗКооп. се разбират различните форми на реорганизация (вливане, сливане и т.н.). Правилата по ЗКооп. се явяват субсидиарни на тези по ТЗ, но това не означава, че последните се прилагат субсидиарно.

2.1.Особености на преустройството по ЗКооп.:

1) Фактическият състав на сливането и вливането, изисква сключване на договор между УС на кооперациите. Тези договори трябва да се одобрят от ОС на кооперациите, което приема и решение за сливането или вливането. При сливане и вливане е налице универсално правоприемство, следователно членственото правоотношение на влелите или слелите се кооперации се запазва по право.

2) Разделяне и отделяне се извършва само по решение на ОС. При разделянето и отделянето членството по право се запазва в една от новообразуваните кооперации. Детайлите са оставени на ОС на кооперацията, която се разделя или отделя (в решението на ОС за разделяне или отделяне следва да се детайлизират последиците от него).

Всички форми на реорганизация следва да се впишат в търговския регистър.

2.2. Правила за гаранция на кредиторите при преустройството:

1) При разделяне или отделяне преобразуваните кооперации носят солидарна отговорност за задължения на кооперацията, от която е извършено преобразуването.

2) При сливане и вливане се предвижда разделно управление на имуществото. Тук сроковете са по-разумни от тези по ТЗ. В 1месечен срок от приемане на решение за вливане или сливане, тези решения трябва да се съобщят на кредиторите на всяка една от кооперациите. Съобщението трябва да е в писмена форма Законът казва, че уведомяването трябва да се направи от УС на новообразуваната кооперация, но това не винаги е възможно, защото технически не винаги е възможно в 1месечен срок да се реализира фактическия състав по образуване на нова кооперация. В 6месечен срок от съобщението кредиторите могат да предявят правата си. Имуществото на прекратените кооперации се управлява разделно в 9месечен срок от момента на взимане на решението за вливане или сливане. УС на приемащата или на новообразуваната кооперация е длъжен да осигури имущество като обезпечение на кредиторите от имуществото на кооперацията, чиито кредитор е бил поискалия обезпечение. Отговорността на членовете на УС при неизпълнение на задълженията им е солидарна – отговорността на членовете на УС е деликтна, тъй като между тях няма договорни отношения (деликтната отговорност е солидарна по общите правила).

3. Прекратяване на кооперацията. Основанията за прекратяването са посочени в чл. 40 ЗКооп. Законът не е прецизен, защото смесва основанията – има 3 основания при, които се извършва ликвидация + още 2 без ликвидация.

3.1. Ликвидация се извършва при:

1) Решение на ОС;

2) Изтичане на прекратителен срок ако има такъв.

3) По решение на окръжния съд по искане на прокурора или кооперативния съюз, в който кооперацията членува. Искът е конститутивен, за да бъде уважен е необходимо да е на лице поне едно от посочените основания: а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност; б) е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът й не бъде попълнен.

Може да има и други основания предвидени в устава.

3.2. Прекратяване без ликвидация:

1) В случай на преустройство по смисъла на ТЗ. Мястото на това основание не е при тези за прекратяване. Не е необходимо преустройството да се смесва с прекратяване. При преустройството се прекратява юридическото лице, което става и при прекратяването, но при него има общо правоприемство, каквото в общия случай на прекратяване няма.

2) При несъстоятелност.

Решението за прекратяване се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ. Прекратяването и обявяването на ликвидацията имат сила от деня на вписването, а не на обнародването в ДВ.

4. Ликвидация.

4.1. Ликвидатори.

1) Прекратяването на дейността и поставянето на началото на ликвидационното производство, изисква назначаване на орган, който да го ръководи. Този орган може да е едноличен – ликвидатор или колективен – ликвидационна комисия, която се състои от 3ма членове. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията. Отрицателните предпоставки за ликвидаторите са посечени в чл. 20, ал. 2.

2) От основанието за прекратяването зависи това кой определя ликвидатора – ако прекратяването е последица от уважаване на иск на прокурора или на кооперативния съюз ликвидатор се назначава от съда, в останалите случаи с решение на ОС. Органът който взема решение за прекратяване на дружеството и назначава ликвидатори, определя и срока за ликвидацията. Органът, който назначава ликвидатори има възможност и да ги сменя. Ликвидаторът или членовете на комисията имат правата на председателя на УС.

3) Ако ликвидаторът е едноличен орган, то той представлява кооперацията пред 3ти лица. Ако пък има ликвидационна комисия кооперацията се представлява от определен от ОС или от съда член на комисията.

4) Ликвидаторите имат право на възнаграждение за сметка на кооперацията, размерът, на което се определя от ОС. Възнагражденията на ликвидаторите са привилегировани и се плащат преди всички останали вземания, дори и пред обезпечените. Това е така защото възнагражденията са част от разноските по ликвидацията, а по право разноските се плащат първо. Ликвидаторите носят отговорност пред кооперацията за своето поведение – договорна и солидарна.

4.2. Процедура по ликвидацията. Действията, които трябва да се извършат при ликвидацията са довършване на текущите работи, изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и осребряване на имуществото. Особеност е, че ликвидаторите могат да прекратят, договорите сключени до момента на обявяване на кооперацията в ликвидация. Това правило важи не само за договори с продължително изпълнение, но и за всички договори. Ако другата страна по договора претърпи вреди от това едностранно прекратяване, законът и дава право на обезщетение за претърпените вреди.

1) Ликвидаторите в 7дневен срок от датата на вписване на решението за ликвидация трябва да уведомят да уведомят данъчните органи за започната ликвидация (в ТЗ няма такъв срок).

2) Кредиторите трябва да предявят вземанията си в 2месечен срок от обнародването на решението, пред ликвидаторите. Всички вземания трябва да се предявят дори и да не са изискуеми. Ако дадени кредитори са известни на ликвидаторите, то те трябва да ги уведомят писмено, като за тези кредитори 2месечния срок започва да тече от получаване на уведомлението. ЗКооп. казва да се уведомят с писмо с обратна разписка, но това вероятно е примерно указание, няма проблем да се уведомят с нотариална покана например.

3) При спор между кредитори за някое вземане, то ликвидаторите трябва да уведомят кредиторите, които спорят за оспорването на вземането. Ако кредиторът, който оспорва и кредиторът, който е предявил вземането искат да запазят правата си трябва да предявят иск в 1месечен срок от уведомяването или от обнародването. Не е ясно кой трябва да предяви иска – този, който е направил искането по-рано или този, който го оспорва. Важно е да се определи кой защото не е все едно дали ще е в позиция на ищец или ответник. Ако се предяви иск в този срок, ликвидаторите записват вземането като спорно и са длъжни да отделят имущество за неговото обезпечение.

4) Поредност за удовлетворяване на кредиторите в ликвидационното производство:

а) Привилегировани кредитори, по реда на тяхната привилегия;

б) Хирографарни кредитори – удовлетворяват се съразмерно.

в) Кредитори, които не са предявили вземането си в двумесечен срок – те се удовлетворяват от остатъка от имуществото след тези кредитори, които са предявили вземането си в срок.

г) Членовете на кооперацията получават своя ликвидационен дял едва след удовлетворяването на всички кредитори. Те могат да получат по-малко от ликвидационния си дял, ако е останала малко имущество.

Ако имуществото е недостатъчно за удовлетворение на кредиторите, ликвидаторите са длъжни да поискат откриване на производство по несъстоятелност. Непредявилите вземанията си кредитори в срок не губят правата си, но остава риска да не достигне имущество за тяхното удовлетворяване.

5) След окончателното разпределение имуществото между членовете се свиква ОС и ликвидаторите дават отчет за действията си. След приемането на отчета, ОС трябва да приеме решение за заличаване на кооперацията като юридическо лице. Ако ликвидаторите са назначени от съда те дават отчет на него и той служебно постановява решение за заличаването.

Обектът на гражданското правоотношение може да бъде от различно естество- материален или не , но винаги притежава качеството полезност. Обектът на гражданското правоотношение е определена ценност (благо), с което е свързано съдържаниети както на субективното право така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.

Според някои автори обект на всяко правоотношение е поведението , за което е обвързано задълженото лице.Според този възглед обектът винаги представлява човешко поведение- дейдтвие или бездействие.

Според друг възглед в обектите на гражданските правоотношения се включват всички възможни имуществени или неимуществени блага, във връзка с които се пораждат такива правоотношения.

Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Други граждански правоотношения имат за обект нематериални блага, като напр. авторските творби, във връзка със създаването на които възникват авторски права.

Възможните обекти на гражданските правоотношения могат да се разграничат на няколко вида:

1. 
   вещите като обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети
   
2. 
   нематериални блага, който се ползват с правна закрила-авторски права, ноу-хау
   
3. 
   човешко поведение- действие или бездействие, както и обективирани резултати от човешко поведение, които не са вещи
   
4. 
   отделни събективни права и/или правни задължения или съвкупност от такива
   

НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА

Към нематериалните блага се отнасят авторските творби по ЗАвПСП. Те представляват уникални съчетания с идейно съдържание и форма, в които то е изразено, и могат да бъдат произведения на науката, литературата, изкуството, архитектурата.

Към нематериалните блага се отнасят и идеите резултат на техническо и естетическо творчество, които могат да намерят приложение при производтвото на стоки и извършването на услуги, предназначени за пазара.

Нематериални блага са и отлечителните знаци. Те се използват за индивидуализиране или на правни субекти или на стоки и услуги.

ПАРИ

Парите са универсално средство за разплащане. Чрез натрупването им като капитал се осигуряват средтва за инвестиции в стопанството.

Парите са ценни книжа на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност ч/з БНБ.

Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните еденици, отбелязани в/у банкнотата или монетата. Количеството на паричните еденици се определя не от броя на кижните иле металните пари,а от отбелязаната в/у всаяка копюра стойност.

Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствено от занчение е видът на паричната еденица и количеството.От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите.

Парите са вещи които принадлежат към род който не погива. Ако едни парични знаци се изтеглят от оборот, те се заменят с други.

Парите са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други на същата стойност.