Факторингът

ФАКТОРИНГЪТ

СОФИЯ, 2007 г.

§ 1. Понятие за факторинг

§2. Видове факторинг

§ 3. Историческо оформяне на концепцията за финансовия факторинг.

Развитие на факторинга в САЩ, Великобритания и Европа. Поява на факторинга в България

§ 4. Отграничение на факторинга от сходни правни фигури

§ 1. Източници на нормативната уредба на договора за факторинг

§ 2. Договорът за факторинг съгласно българското обективно право

§ 3. Договорът за факторинг съгласно Конвенцията за международния факторинг

§ 4. Правна характеристика на договора за факторинг

§ 5. Отграничение на договора за факторинг от сходни договори

ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ФАКТОРИНГА

§ 1. Предпоставка за възникване на правните проблеми при факторинга. Очертаване на кръга на основните правни проблеми

§ 2. Забраната за прехвърляне на вземания

§ 3. Възраженията на длъжника срещу фактора

§ 4. Защита на изправния длъжник при неизпълнение на доставчика

АС при БТПП Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата

БНБ Българска народна банка

ВАД Вътрешно арбитражно дело

ВАС Върховен административен съд

ВКС Върховен касационен съд

ВС Върховен съд

ГГК Германски граждански кодекс

ГК на РФ Граждански кодекс на Руската федерация

ДВ Държавен вестник

ЕПГП Еднообразни правила за гаранциите на поискване

ЕТК Еднообразен търговски кодекс на САЩ

ЗБ Закон за банките

ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност

ЗДСО Закон за договорите между социалистическите организации

ЗЗД Закон за задълженията и договорите

ЗЗК Закон за защита на конкуренцията

ЗЗП Закон за защита на потребителите

ЗКИ Закон за кредитните институции

ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане

ЗНА Закон за нормативните актове

ЗОДФЛ Закон за облагане доходите на физическите лица

ЗЛС Закон за лицата и семейството

ЗПУ Закон за пощенските услуги

КСО Кодекс за социално осигуряване

МАД Международно арбитражно дело

ОСГК Общо събрание на гражданската колегия

ОСНК Общо събрание на наказателната колегия

ПМС Постановление на Министерския съвет

СК Семеен кодекс

СЮБ Съюз на юристите в България

ТЗ Търговски закон

ТК Търговска колегия

ШКО Швейцарски кодекс на облигациите

Най-разпространени измежду модерните правни фигури са лизингът, франчайзингът и факторингът. Между тях най-непознат в България е факторингът. Той обаче има същото практическо значение, каквото и другите две правни явления, за развитието на стопанската дейност особено на малките и средните предприемачи.

Широкото приложение на факторинга в международните търговски отношения и все по-широкото му използване в търговската практика на българските предприемачи обуславят актуалността на темата за факторинга и за договора за факторинг.

Актуалният характер на настоящия труд се определя и от отсъствието на самостоятелно и цялостно научно изследване в българската правна литература, посветено на факторинга и на договора за факторинг. Има няколко теоретични разработки от български автори, които засягат различни правни аспекти на анализираните правни явления. Независимо от постиженията в правните изследвания на авторите, посочени в представената научна разработка, темата за факторинга и за договора за факторинг не е достатъчно изследвана от българската правна наука, а някои въпроси изобщо не са анализирани в юридическата ни литература. Тази е причината за терминологичните неясноти, които водят до невъзможност да бъдат разграничени един от друг правните фигури на факторинга и на договора за факторинг, за непознаване на спецификите и правната същност на тези правни явления, което представлява сериозна пречка за тяхното практическо използване.

Недостатъчната научна разработеност както и теоретичната и практическата значимост на правните фигури на факторинга и на договора за факторинг правят настоящият труд актуален.

Обект на изследване в представената научна разработка са факторингът и договорът за факторинг. Направен е опит за разграничаване на тези две правни явления. Факторингът се състои от две свързани правоотношения: между доставчика и длъжника и между доставчика и фактора. Договорът за факторинг е юридическият факт, от който възниква едно от правоотношенията в системата на факторинга – това между доставчика и фактора. Другото правоотношение се поражда от договор за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги. Двата договора се съотнасят помежду си като главен към акцесорен, като главен е договорът за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги, а акцесорен е договорът за факторинг.

Обектът на изследване определя начина на структуриране на съдържанието на труда. Първата глава е посветена на изясняване на понятието и правната същност на факторинга, разбиран като система от две свързани правоотношения. Във втората глава се разглежда договорът за факторинг, като се анализират основните елементи на договора, за да се стигне до изводи относно неговата правна характеристика като вид договор и относно неговата юридическа природа. В третата глава се представят най-често срещаните в практиката правни проблеми при факторинга, произтичащи от акцесорната връзка между договорите, образуващи в своето единство това правно явление.

Предмет на изследването са правоотношенията в системата на факторинга, като акцентът е върху правоотношението, породено от договора за факторинг. Правоотношението, възникващо от договора за доставка на стоки, респ. за изпълнение на услуги, е включено в изследването, доколкото това е необходимо за представяне в пълнота на юридическите белези на факторинга.

Потребността от намирането на ясни отличителни критерии, които да характеризират факторинга, налага отграничаването му от сходни правни фигури. За изясняване на правната същност на факторинга от значение е и представянето на неговите икономически функции, отразени в различните видове факторинг, както и историческото му развитие. Ето защо тези въпроси също са предмет на изследване в настоящия труд.

Представената научна разработка съдържа анализ на легалното определение на договора за факторинг в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, както и на онези правни норми от българското гражданско и търговско законодателство, които се отнасят до договора поради характеристиката му на правна сделка. Анализът обхваща всички основни елементи на правоотношението, породено от договора за факторинг, разгледани в контекста на легалната дефиниция на договора и насочени към нейното усъвършенстване с оглед точното, ясното и пълното представяне на юридическите специфики на разглежданото правно явление. С тази цел в съчинението е включена правната характеристика на договора за факторинг като вид договор, както и съпоставката между него и други сходни нему правни фигури.

Следва да се отбележи, че към момента на завършване на настоящото изследване в България няма нито съдебна, нито арбитражна практика по въпросите на факторинга и по прилагането на легалните дефиниции на договора за факторинг, съдържащи се в отмененото и в действащото българско законодателство. Представената в труда практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Република България, както и на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата се отнася до анализираните правни норми на българското гражданско и търговско право, които, както бе посочено, имат своето значение за изясняване на основните белези на факторинга и на правоотношението, възникващо от договора за факторинг. В цитираната съдебна и арбитражна практика са търсени аргументи в подкрепа на формулирани в изложението тези.

Предмет на изследване е и Конвенцията за международния факторинг, макар че тя не е ратифицирана от Република България и не е част от българското обективно право. При анализа на разпоредбите на Конвенцията е отделено място и на чужда национална правна уредба по важни въпроси относно договора за факторинг. Целта е да се посочат различията между отделните национални законодателства, от където произтича и необходимостта от създаване на унифицирани правила за регулиране на договора за международен факторинг.

Обстоятелството, че факторингът все по-широко навлиза в търговската практика на българските предприемачи, както и фактът, че Конвенцията съдържа унифицирани правила за договора за международен факторинг, са доводи със сериозна значимост, обосноваващи необходимостта от ратификацията на Конвенцията от Република България.

Конвенцията за международния факторинг служи като критерий, чрез който се определя кръгът от правни проблеми при факторинга, подложени на изследване в настоящото научно съчинение. Вниманието е фокусирано само върху онези правни проблеми, на които Конвенцията предлага решение посредством съдържащите се в нея унифицирани правила. Другите проблеми, които могат да възникнат при факторинга поради акцесорната връзка между правоотношенията, образуващи неговата структура, остават извън предмета на това изследване.

Основните цели на представената научна разработка са да бъде разкрита правната същност на факторинга и на договора за факторинг, да се конкретизират най-често срещаните правни проблеми при факторинга, породени от неговата структура, както и да се анализират възможностите за тяхното преодоляване съгласно българското обективно право и Конвенцията за международния факторинг.

Въпросите на данъчното облагане на правните сделки в системата на факторинга надхвърлят целите на настоящото изследване. Затова те са изключени от обхвата на настоящия труд.

За реализирането на посочените по-горе цели се поставят следните основни задачи: да се дефинира понятието “факторинг”; да се представят в пълнота юридическите характеристики на договора за факторинг; да се изследва взаимодействието между правните отношения в системата на факторинга.

Методологическата основа на изследването представлява комплекс от общонаучни и специални методи за провеждане на научни изследвания.

От общонаучните методи се използват диалектическият, историческият и критично-аналитичният.

Диалектическият метод помага да се обяснят тенденциите в развитието на разглежданите правни явления. Факторингът и договорът за факторинг се изследват в неразривна връзка с икономическите и историческите условия, които са обусловили тяхната поява и техните специфики.

Чрез историческия метод се проследява историческото развитие на изследваните правни фигури. От него могат да се почерпят аргументи в подкрепа на формулирани предложения за усъвършенстване на българското обективно право относно договора за факторинг.

С помощта на критико-аналитичния метод е направена оценка на правната уредба на договора за факторинг в България, като са посочени препоръки de lege ferenda за нейното подобряване.

От специалните научни методи се използва сравнително-правният. Посредством сравнително-правния анализ на чуждата законодателна уредба се представят съществените различия в националните законодателства относно договора за факторинг, които обосновават необходимостта от унифициране на правната регламентация на договора за международен факторинг.

В труда са приложени и някои способи за тълкуване в правото, каквито са езиковото, логическото, систематическото, телеологичното, разширителното и ограничителното тълкуване. Използват се и част от логическите способи за преодоляване на празнини в законодателството като аналогия на закона, аналогия на правото и правоприлагане с аргумент на по-силното основание.

Теоретичната основа на настоящото научно изследване е изградена върху анализа на теоретичните разработки на български и чуждестранни учени – специалисти в областта на общата теория на правото, на гражданското и търговското право и на международното частно право. Тъй като факторингът е икономически инструмент за постигане на определени икономически резултати, той е широко изследван в икономическата литература. Ето защо в представеното научно съчинение по въпросите за икономическите функции на факторинга са използвани научните достижения на български и чуждестранни автори в областта на икономиката.

Анализите и изводите в настоящото изследване биха били от полза на бъдещото нормотворчество, на лица и учреждения, които в дейността си се ползват от факторинга, на правоприлагането при решаване на различни правни казуси, както и в процеса на преподаване и обучение по учебната дисциплина търговско право.

1. Факторингът се появява и се оформя под напора на практически потребности, реално появили се в търговския оборот. Изясняването на тези потребности е необходимо за разбиране на икономическата същност на факторинга. Без осветляване на неговата икономическа природа е невъзможно да се разкрие неговата правна същност.

В търговските отношения факторингът се утвърждава като полезен икономически способ за преодоляване на проблеми, свързани с движението на стоки, услуги и капитали. Проблемите възникват за онези малки и средни предприемачи-участници в търговския оборот, които предоставят търговски кредити, т.е. доставят произведените от тях стоки, респ. извършват предлаганите от тях услуги при отложено плащане на цената на стоките, респ. на услугите за период от 30, 60, 90 или най-много 120 дни¹. Проблемите, които тези предприемачи успешно решават чрез факторинга, са: недостигът на ликвидни парични средства; кредитният риск (т. нар. риск “делкредере”); липсата на достатъчно ресурси за осъществяване или за качествено осъществяване на административни и счетоводни дейности. Очертаните проблеми обуславят трите основни функции на факторинга. Те са финансиране, поемане на кредитния риск, извършване на административни и счетоводни услуги.

Функциите на факторинга са обвързани с предоставяните търговските кредити. Тази обвързаност се проявява не само в обусловеността на икономическите функции на факторинга от предлаганите търговски кредити, но и в механизма на реализиране на тези функции. Те се осъществяват вследствие на продажбата на съществуващите неизискуеми вземания, както и на бъдещите вземания, представляващи цената на доставените на кредит стоки, респ. на изпълняваните на кредит услуги.

При факторинга предприемачите, които доставят стоки, респ. изпълняват услуги при условията на търговски кредит, се назовават с термина “доставчик” (на английски “client”, на немски “Klient”, “Anschlußkunde”). Техните съконтрахенти, които се ползват от предлаганите от тях търговски кредити, се обозначават с термина “длъжник” (на английски “customer”, на немски “Kunde”, “Drittschuldner”, “Abnehmer”). А за лицата, които купуват вземанията на доставчиците и им предоставят услуги, се използва терминът “фактор” (factor).

Функцията финансиране се осъществява, когато факторът преди падежа плаща на доставчика между 70% и 90% от номиналната стойност на купените вземания². Останалите между 30% и 10% факторът задържа като гаранция, в случай че доставчикът не изпълни спрямо длъжниците свои задължения от договорите за доставка на стоки или за извършване на услуги. Тази част от вземанията се плаща на доставчика в рамките на уговорен между него и фактора срок, който започва да тече от деня, следващ деня на падежа на всяко вземане, като продължителността на този срок не може да е по-дълга от 120 дни³.

Осигурените чрез факторинга парични средства доставчикът използва през периода, през който длъжникът си служи с предоставения му от доставчика търговски кредит. През този период факторът на практика кредитира доставчика. С оглед продължителността на периода на кредитиране в икономическата литература факторингът се определя като форма на краткосрочно финансиране⁴.

Чрез факторинга посредством функцията финансиране доставчиците на стоки и услуги успешно решават проблема с недостига на ликвидни парични средства. Преодоляването на този проблем има особено благоприятно въздействие върху по-нататъшното развитие на стопанската им дейност, а именно:

Осигуреният чрез факторинга паричен ресурс позволява на доставчиците както да запазят, така и да разширят обема на произвежданите от тях стоки и на извършваните от тях услуги, а също и да продължат да предоставят търговски кредити. Следва да се отбележи, че предлагането на търговски кредити е свързано с редица преимущества за доставчиците като напр. своевременна реализация на произведените стоки и на изпълняваните услуги, както и разширяване на кръга на съконтрахентите. За последните купуването на стоки, респ. получаването на услуги с отложено плащане на цената е икономически твърде изгодно, тъй като по този начин те получават необходимите средства за производство, преди да разполагат с финансов ресурс за това.

Доставчиците на стоки и услуги, които благодарение на факторинга разполагат с ликвидни парични средства, имат възможност да купуват от своите доставчици стоки с незабавно плащане на цената. Това ги прави предпочитани съконтрахенти в търговските отношения и им дава редица предимства като напр. уговаряне на по-благоприятни цени и на търговски отстъпки.

Факторингът предвид своята функция финансиране е особено изгоден за малките и средните предприемачи. Те поради ограничения по размер собствен капитал⁵ срещат трудности при получаването на банкови кредити и при тяхното обезпечаване. Във връзка с предоставянето на кредити банките проучват кредитоспособността на доставчиците, а факторите – на техните съконтрахенти – длъжниците по търговския кредит. Ето защо ако доставчикът не отговаря на изискванията за получаване на банков кредит и затова такъв му е отказан, то той чрез факторинга може да получи нужния му финансов ресурс, при условие че неговите длъжници по търговския кредит са кредитоспособни и се ползват с добра търговска репутация⁶.

Същевременно чрез използването на факторинга с оглед функцията финансиране се увеличават възможностите на доставчиците да получат допълнителни кредити от банките. Плащането на цената за прехвърлените вземания преди техния падеж води до намаляване на размера на всяко едно вземане, т.е. до увеличаване на активите и до намаляване на пасивите на доставчиците. Това означава подобряване на балансовите им позиции, а оттук и на тяхната кредитоспособност.

Поради посочените преимущества факторингът се определя като един от най-удобните начини за обслужване на договори за доставка на стоки и за извършване на услуги и се утвърждава като атрактивна алтернатива на останалите форми за краткосрочно финансиране⁷.

Втората функция на факторинга – поемането на кредитния риск – се проявява, когато факторът поеме риска от евентуално неплащане от длъжниците по търговските кредити поради неплатежоспособност или неоснователен отказ да платят⁸.

Чрез поемането на риска “делкредере” факторът се задължава, дори ако не получи плащане от длъжниците, да плати на доставчика цената на купените вземания.

В търговската практика е установено, че факторът може да поеме риска “делкредере” само за онези вземания, които той писмено е одобрил пред доставчика⁹. Ето защо е възможно в търговските отношения между един и същи фактор и един и същи доставчик за някои от вземанията факторът да носи кредитния риск, а за други – не.

Предпоставка за одобряването на всяко вземане е положителният резултат от проучването на фактора за платежоспособността на длъжника по конкретното вземане. Факторът оценява платежоспособността на длъжника въз основа на същите критерии, които банките използват за преценяване на платежоспособността на техните клиенти.

В търговската практика са се утвърдили два способа за одобряване на вземанията: първият – определяне на максимална сума (лимит), в рамките на която се простира отговорността на фактора, и вторият – одобряване на всяко едно вземане на доставчика поотделно.

Първият способ се прилага в следните два варианта:

За всеки длъжник се определя максимална сума, като за одобрени от фактора се считат всички вземания на доставчика срещу този длъжник, чийто общ размер е в границите на тази сума.

За всеки длъжник се определя максимална сума на неговите задължения към доставчика, произтичащи от търговските кредити, предоставени му в рамките на един календарен месец; за одобрени от фактора се считат вземанията на доставчика срещу този длъжник, чийто общ размер е в границите на определения месечен лимит.

Двата варианта на първия способ се различават в един съществен аспект. Ако лимитът се определя въз основа на всички вземания на доставчика към отделен длъжник, в случай че длъжникът погаси вземане, включено в лимита, неговото място се заема от друго вземане, което се превръща в одобрено от фактора. Ако лимитът се определя въз основа на вземанията на доставчика, възникнали към един и същи длъжник в рамките на един календарен месец, всички вземания, породени след изтичането на съответния календарен месец, остават извън установения месечен лимит и се считат за неодобрени от фактора. С оглед интересите на доставчика по-подходящ е първият вариант на първия способ, тъй като при него е реална възможността всички вземания на доставчика да получат статут на одобрени от фактора вземания.

При втория способ факторът одобрява поотделно всяко вземане на доставчика. Този способ осигурява на фактора висока степен на контрол относно събираемостта на вземанията, но е по-трудоемък и следователно по-скъп в сравнение с първия. Тази е причината, която обяснява защо в търговския оборот факторите прилагат най-вече първия способ за одобрение на вземанията на доставчиците.

Икономическото значение на функцията “делкредере” се оценява с оглед на предимствата, които чрез нея се предоставят на доставчиците на стоки или услуги във връзка с упражняваната от тях стопанска дейност. Посредством факторинга с функция “делкредере” доставчиците получават гаранция за пълната събираемост на вземанията си за цената на доставените стоки, респ. на извършените услуги. А това им позволява да продължат да използват преимуществата на търговския кредит.

Същевременно факторингът чрез поемането на риска “делкредере” осигурява на доставчиците бърз достъп до парични средства, който не е свързан с продължителни съдебни процедури или такива на принудително изпълнение.

Третата функция на факторинга се проявява посредством предоставянето от фактора в полза на доставчика на различни административни и счетоводни услуги във връзка с прехвърлените вземания. Обичайно факторът поема задължението да води счетоводството за тези вземания, да съставя и изпраща фактури, да напомня за дължимите плащания, да инкасира дължимите суми включително и да предприема действия за принудително изпълнение срещу неизправните длъжници, да проучва платежоспособността на трети лица – потенциални клиенти на неговите съконтрахенти, да консултира доставчиците по данъчни и финансови въпроси и по въпроси, свързани с тяхната инвестиционна политика, с търговската им дейност и с рекламата на предлаганите от тях стоки и услуги, както и с възможностите за появата им на международните пазари. Факторът може да поеме задължение да предоставя периодично на доставчика информация относно състоянието на сметките на длъжниците и относно промените в тяхната платежоспособност, да съставя обобщени анализи и баланси, както и финансови прогнози и стратегии за развитие. При международния факторинг факторът обикновено контролира движението на стоките, включително тяхното складиране, сортиране, транспортиране, застраховане и обмитяване.

Икономическото значение на третата функция на факторинга следва да се оценява в светлината на една от модерните тенденции в съвременните търговски отношения, т.нар. outsourcing или трансфер на бизнес дейности. За него е характерно разтоварването на предприемачите от определени дейности, свързани с упражняваната от тях стопанска дейност, и възлагането на тези дейности на външни консултанти - високо квалифицирани професионалисти, специализирали се в извършването на такива услуги и разполагащи с обширна постоянно актуализираща се база данни.

Необходимостта от външни специалисти се появява поради липсата на собствени ресурси за качественото изпълнение на изброените по-горе дейности или дори за каквото и да е извършване на такива дейности. Чрез използването на високо квалифицирани външни консултанти доставчиците преодоляват този проблем.

Икономическите функции на факторинга разкриват икономическите проблеми, за преодоляването на които факторингът се създава. Те, разгледани поотделно, могат да се решат и чрез прибягване до услугите на традиционни институции като банки, застрахователни дружества, дружества, специализирали се в събиране на вземания, както и такива, предоставящи счетоводни услуги.

Особеното при факторинга е, че той обединява в единство финансовите и нефинансовите услуги, предоставяни от множество и различни институции, като ги обвързва с предлаганите търговски кредити; икономическата цел е да се създадат благоприятни условия за разрастване на търговската дейност на доставчиците. По тази своя особеност факторингът се отличава от другите финансови дейности. Тя разкрива и неговото икономическо значение, с което се обяснява утвърждаването на факторинга като нова форма на икономическо сътрудничество.

2. От значение за изясняване на правното понятие за факторинга са разпоредбите на чл. 1 от Конвенцията за международния факторинг и на чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ. Анализът на посочените разпоредби разкрива структурата на факторинга като правно явление. Стига се до заключението, че юридическата форма, в която се извършва факторингът, са договорът за доставка на стоки, респ. за изпълнение на услуги и договорът за факторинг. Специфичната за факторинга обвързаност на неговите три функции с предоставяните търговски кредити в юридически план се проявява, от една страна, в акцесорната зависимост между двата договора, като главен (обуславящ) е договорът за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги, а акцесорен (обусловен) е договорът за факторинг, и от друга страна, в изискването обект на договора за факторинг да бъдат неизискуемите вземания на доставчика, произтичащи от договора за доставка на стоки или за изпълнение на услуги.

Договорът за доставка на стоки, респ. за предоставяне на услуги се сключва между доставчика и длъжника, а договорът за факторинг – между доставчика и фактора.

Тъй като договорът за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги и договорът за факторинг са юридически факти, които пораждат правоотношения, факторингът от юридическа гледна точка може да бъде характеризиран като система от две свързани правоотношения.

Правоотношението, което възниква от договора за доставка на стоки, респ. за извършване на услуги, в правната литература се означава с термина “отношение на покритие”¹⁰.

Правоотношението, което произтича от договора за факторинг, в правната доктрина се определя като “валутно отношение”¹¹.

Правното понятие за факторинга не може да бъде разбрано, ако не бъде изяснено съдържанието на термините “договор за доставка на стоки”, “договор за извършване на услуги” и “договор за факторинг”.

Терминът “доставка на стоки” е легален, макар че с него не се назовава отделен вид договор. Това е така, защото в сега действащото българско гражданско и търговско законодателство доставката на стоки не е регламентирана като самостоятелен вид договор¹².

Този термин се използва с две различни значения. С него се означава или фактическото действие по транспортиране на стоките от едно място до друго (чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗЗП), или правни действия със значение само в рамките на нормативния акт, в който са регламентирани (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки¹³).

С оглед целите на настоящия труд на изследване ще бъдат подложени само правните норми, в които терминът “доставка на стоки” е използван за назоваване на правни действия.

В чл. 6, ал. 1 от ЗДДС като доставка на стоки се определя всяка правна сделка, с която се прехвърлят право на собственост или други вещни права върху стоки.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Виенската конвенция за международната продажба на стоки договорът за доставка на стоки има за обект стоки, които предстоят да бъдат изработени или произведени; по своите правни последици той се приравнява на договора за продажба освен в случаите, когато възложителят се задължава да достави съществена част от материалите, необходими за изработката или производството на стоките¹⁴.

Тълкуването на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 3, ал. 1 от Виенската конвенция за международната продажба на стоки с оглед особеностите на факторинга като икономическа дейност води до следните изводи относно договора за доставка на стоки:

Доставката на стоки е възмезден договор с вещно-прехвърлително действие. Предвид тази негова особеност под “доставка на стоки” следва да се разбират договорите за продажба и договорите за изработка¹⁵. Не всички договори за изработка обаче имат транслативно действие. Такова действие нямат договорите за изработка на ишлеме, при които възложителят доставя съществена част от материалите, необходими за изработването на стоките¹⁶. Тези договори трябва да се изключат от кръга на договорите за изработка, които се обозначават с термина “доставка на стоки”.

В заключение, при факторинга с термина “договор за доставка на стоки” се назовават договорите за продажба и договорите за изработка без договорите за изработка на ишлеме¹⁷.

Не всички договори за продажба и за изработка могат да бъдат елемент от структурата на факторинга, а само тези, които имат за обект стоки. Какво е съдържанието на понятието “стока”?

Терминът “стока” е легален – чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ и др. В българското законодателство съществуват легални дефиниции на това понятие, но те имат приложение само в рамките на законите, в които се намират¹⁸. Някогашният Върховен съд също е изтълкувал съдържанието на термина “стока”¹⁹.

Чрез анализа на легалните определения и на съдебната практика се стига до заключението, че стоката е продукт на трудова дейност, тя е вещ, предназначена е за потребителите и се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност.

Характеризирането на стоката като вещ поставя въпроса дали под “стока” трябва да се разбират само движими вещи, или това понятие се отнася както до движимите, така и до недвижимите вещи. В българската правна литература се поддържат и двете становища²⁰. По-правилно е виждането, според което само движимите вещи могат да се назоват с термина “стока”. Това разбиране съответства на правната уредба в българското законодателство – от чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 14 от ТЗ е видно, че законодателят изключва недвижимите имоти от съдържанието на понятието “стока”. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че с термина “стока” се назовават само движими вещи, се открива в чл. 1, ал. 2, б. “а” от Конвенцията за международния факторинг. В посочената разпоредба за означаване на обекта на договора за доставка е използван английският термин “goods”. Този термин съответства на българския термин “движими вещи”²¹.

От направените по-горе разсъждения произтича изводът, че при факторинга под договори за доставка на стоки следва да се разбират договорите за продажба и договорите за изработка без тези за изработка на ишлеме, които имат за обект стоки, т.е. движими вещи, които са продукт на трудова дейност и се намират в обръщение в търговския оборот.

Договорът за услуга няма специална правна уредба в действащото българско гражданско и търговско законодателство²². В българската правна литература обаче са изследвани характерните особености на този договор²³.

Договорът има специфичен обект – услуги. Услугата е нематериално благо. Тя се дефинира като положително действие, което се извършва в изпълнение на договор и не е свързано със създаването на вещ или с прехвърлянето на субективни права върху вещ, но е насочено към удовлетворяването на определен индивидуален или обществен интерес.

Отличителна черта на договора е специфичният характер на извършваната като услуга дейност, а не резултатът от тази дейност.

Договорът за услуга е възмезден договор – за извършеното действие, т.е. за предоставената услуга, винаги се дължи възнаграждение независимо от това какъв е постигнатият резултат.

Договорът за услуга, притежаващ изброените по-горе характеристики, подобно на договора за доставка на стоки, може да бъде елемент от структурата на факторинга.

В българската правна наука е изразено и становище, според което договорът за услуги не могъл да бъде съставна част от факторинга, тъй като с израза “предоставяне на услуги”, използван в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, не се означавал самостоятелен договор за услуги, а услуги, свързани с договора за доставка на стоки²⁴.

Това виждане не може да бъде споделено. То не намира опора нито в действащото българско законодателство, нито в Конвенцията за международния факторинг.

В чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ доставката на стоки и предоставянето на услуги са посочени като две напълно самостоятелни и алтернативни правни сделки. До този извод се стига чрез езиковото тълкуване на текста на разпоредбата, като се изхожда от синтактичната функция на съюза “или”.

Конвенцията за международния факторинг също разглежда доставката на стоки и изпълнението на услуги като самостоятелни и алтернативни правни сделки, всяка от които може да бъде елемент от структурата на факторинга. Аргументът се открива в чл. 1, ал. 3, където изрично е посочено, че при факторинга към договорите за извършване на услуги се прилагат същите правила, които се отнасят и до договорите за доставка на стоки. Приравняването на договора за извършване на услуги към договора за доставка на стоки е указание за това, че съгласно Конвенцията договорът за изпълнение на услуги има същото значение в структурата на факторинга каквото и договорът за доставка на стоки, т.е. налице са две самостоятелни правни сделки, всяка от които може да бъде алтернатива на другата като съставна част от структурата на факторинга.

Договорът за факторинг като елемент от структурата на факторинга е обект на анализ във втората глава на настоящото изследване.