Какво мислиш за Църквата и за нейната роля в живота на днешния човек?

Всички хора са на различни етапи от своето развитие, и в зависимост от това имат различни потребности, т.е. различни фактори са полезни за тяхното развитие. За някои хора църквата е необходимост и е полезна. И църквата ще съществува докато хората имат нужда от нея.

Доколкото аз мога да преценя противоречия няма. Противоречия откриват хора, знанията, на които не достигат за да свържат два елемента, които по законите на формалната логика изглеждат непоследователни и противоречиви.

Това е въпрос на самоосъзнаване. Когато група индивиди, благодарение на телепатията и любовта, изчистят всички противоречия помежду си, размяната на мисли (енергия) между тях става все по-хармонична и те все по-често започват да забравят, че са групова душа. Докато съществуват макар и минимални различия те винаги се определят като НИЕ, но когато хармонията стане пълна - всеки един индивид казва АЗ СЪМ, без дори за миг да допусне, че изразява колективно мнение. Всеки един от вас казва АЗ СЪМ, без дори и да се замисли за миг, че неговото съзнание също е колективно - сборното съзнание на милиардите клетки, на милиардите атоми, от които е създаден. Съзнанието е резултат на хармонични енергийни взаимодействия, докато дисхармоничните съставки разграничават индивидите. Това е доста странно за повечето хора, за които връзката с "оня свят" е много слаба, но за индивиди, от които зависят съдбите на много хора, връзката е много по-плътна. Например, царе или управляващи държавите, често несъзнателно говорят за себе си НИЕ РЕШИХМЕ, НИЕ МИСЛИМ и т. н. Когато питат Христос: Ти Бог ли си?, той съвсем естествено отговаря АЗ СЪМ, както и съвсем естествено твърди, че е син на Бога.

Докато в хората е залегнала здраво представата им за ограниченото по време съществуване, те винаги ще се възприемат отделно от Бога. В земното битие всеки знае баща си, майка си, роднините си. Но когато излезете от илюзията на материалния свят, нещата коренно се променят. Вашият създател и баща е Бог и всичко създадено от него са ваши братя и сестри - включително минералите, растенията и животните. Някой сигурно ще забележи, че сме канибали, ядейки братята и сестрите си. Но ние не можем да се храним с нищо, което е извън Бога, защото нищо не съществува отделно. Затова избягвайте безсмисленото унищожение. Много е важно да не се забравя, че всички сме божии деца, и да се работи по изграждането на еднакво отношение към всички като любими братя и сестри. Tук ми се иска да цитирам един стих от библията: "Лука 14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази (тук цитата явно е неточен, защото човек проповядващ всеобща любов, не може да иска някой да мрази - по-правилно е да се каже: пренебрегне) баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик" - колко е важно да сменим приоритетите си. Колкото по-бързо си изработите ново отношение, толкова по-бързо ще станете свободни от кармичните вериги.

Приблизително най-точен смисъл се получава, ако замените думата "слово" със съвременното понятие информация: В началото бе Информацията; и Информацията беше у Бога; и Информацията бе Бог. Тя в начало беше у Бога. Всичко това чрез Нея стана; и без Нея не е ставало нищо от това, което е станало

Човек трябва да се чувства щастлив - усещането за постоянно щастие е показател за духовни постижения. Ако човек се чувства подтиснат и угнетен, означава че напълно е обсебен от илюзорните представи за действителността. Две са основните причини, човек да се чувства нещастен: Първата е целта, която си е поставил пред себе си - колкото по-материален смисъл имат ценностите, които преследва, толкова по-краткотрайно е щастието при постигането на тази цел. През останалото време го мъчи въпроса, защо хората имат, а той (тя) все е ощетен. А когато си постави вечна цел, например непрекъснатото самоусъвършенстване и постоянно забелязва малки постижения - естествено е да се чувства щастлив. И второ: един човек се чувства нещастен, защото страхове и безпокойства отравят ежедневието му. Необходимо е да свикнете с мисълта, че всичко има две страни - добра и лоша, и да престанете да обръщате внимание на лошото в ежедневието. Търсете само доброто. Опитайте да бъдете като Христос, който дори и в полуразложения труп на едно куче е успял да намери нещо красиво - белите му зъби. Желателно е да свикнете с мисълта, че сте дошли на този свят за страдания, да ги приемате като нормални и необходими, и ако престанете да се страхувате от смъртта (защото сте вечни) ще престанете и да се страхувате от страданията. Замислете се над въпросите: Какво ви кара да се чувствате подтиснати и нещастни? Наистина ли тези причини са толкова важни, че да тровят живота ви? Наистина ли няма нищо около вас, на което да се възхищавате? Потърсили ли сте друга гледна точка? Бъдете щастливи! Повярвайте, не е много трудно.

Ако очаквате конкретни правила и методи за духовно усъвършенстване, значи не сте разбрали основния смисъл - вие продължавате да търсите абсолютната истина. Правила за всички е безсмислица. Могат да съществуват някакви насоки, но само за отделни хора, когато това е съобразено с тяхната индивидуалност. Ако престанете да търсите абсолютната истина, ще дадете шанс на способностите, които имате - много по-свободно ще започнете да разсъждавате (няма да абсолютизирате никакви догми и правила), ще се почувствате много по-разкрепостени да търсите и експериментирате. Никой не знае по-добре от вас, кой е правилния път, това е записано в подсъзнанието ви.

Атомите и молекулите трептят, следователно те излъчват в пространството вълни. Действително, ако става въпрос за единични екземпляри, тяхното излъчване е без значение, но когато става въпрос за голямо количество материя, сблъскваме се с едно явление наречено интерференция (наслагване на вълните една върху друга) или казано по-просто - това е нещо подобно на резонанса. Това е така да се каже, принципа на предавателя, а сега няколко думи за приемника. Атомите и молекулите трептят, тяхната амплитуда на трептене е много малка. Необходим е много малък външен импулс за да се внесе смущение в това трептение. Може би ви е правило впечатление, че на някои места се чувствате приятно на други не особено, смятате ли, че това са субективни усещания?

Аза е нещо съвсем дребно - това са всички наблюдения, внушения и разбирания, които сте събирали през съзнателния си живот, благодарение на които, се осъзнавате като отделен индивид. На практика, това са вашите недостатъци, защото нарушават (ограничават) вашето единение с Цялото. И само Аза си е лично ваш, всичко останало е общо - тела, знания, умения, способности и т.н.

Човешката същност е преди всичко енергия, при това доста трайна. Външния ни вид (материалното тяло) е изцяло производно на този енергиен "скелет", който се състои от доста съставки - материална карма (родова карма или това, което науката нарича генетична наследственост), астрална карма (нивата на всички чувства и страсти определяли живота ви през хилядолетията), умствена карма (всички умствени постижения), духовни способности, волеви способности и т.н. Всички тези аспекти имат някакво изражение на човешкото тяло, при това един аспект оставя своя белег на няколко места. Затова и промяната на човешките разбирания, макар и слабо, се отразява и в промяна на външния вид. Както и за всеки вид човешка дейност, много е важно, тези които се занимават с тези науки да не абсолютизират признаците, защото всяка една човешка черта е много сложна енергийна конфигурация, всички нюанси не могат да се разчетат по механичен път. Колкото е по-слабо абсолютизирането в този, който се занимава с тези науки, толкова е по-отворен за интуицията, а само тя може да посочи действителните подробности.

Стига да сте достатъчно самокритични можете да го установите много лесно. В ежедневието си всеки прави предвиждания за последици от някакви събития. Колкото по-подробно познавате действителността, с колкото повече нейни елементи се съобразявате, толкова по-често ще правите правилно предположение. Затова направете си един експеримент, правете си прогнози (например сто опита), но не отчитайте резултата след събитието, а си записвайте предположението предварително. Намалете положителните резултати с 20% за субективност, защото подсъзнателно ще подбирате тези събития, които са по-лесни за прогнозиране. И ако проведете сто опита, ще получите точното съотношение в проценти - колко е реалната и колко нереалната ви представа за живота.

За всеки, който смята, че понятието Бог е приоритет само на религиите, написаното тук ще прилича на религия. Но ако Бог е физическа реалност, която има отношение към всичко, как тогава можем да разглеждаме каквото и да е, без да отчитаме тази реалност. Защо това тук не е религия? Защото преди всичко дава свобода, за разлика от религията, чиито основи са канона и догмите. Друг е въпроса, че много хора, привикнали с правилата, не знаят какво да правят с тази свобода - за тях са религиите, а тези, които канона и догмите ги задушават, да опитат това тук. Като най-важното е, не да повтаряте написаното по-горе, а да търсите и намерите собственото си отношение по повдигнатите въпроси. Това не е религия, защото не може да доведе до: "Убий неверника!", но може да доведе до такава крайност, като слободията. Това не е толкова опасно, ако не се опитвате да го налагате на другите - умереността създавана от горните възгледи предпазва от насилието, типично за някои религии или отделни техни секти. Ако се отнасяте към написаното тук, като правила задължителни за всички, то за вас това се превръща в религия, независимо от моите желания и намерения. Аз се опитвам да ви кажа, че можете да летите, а вие ми обяснявате, че можело да паднете и най-добре било да си стоите на земята.

Ако се отчита Всеобщото единство, то трябва да се има в предвид, че всички знания на човечеството са отражение на някакви области от действителността. Философията през всички времена, религиите, съвременната наука, предания, легенди, приказки и т.н., всички отразяват някаква реална действителност. Друг е въпроса, че върху отражението на тази действителност влияят човешките недостатъци (най-вече егоизма, гордостта и илюзорното възприятие). Но ако потърсите на базата на разширеното съзнание, общото между всички тези области на човешката култура, и пренебрегнете натрупаните предразсъдъци, с безкрайно удивление ще откриете, колко много общо имат по между си и в действителност между тях няма никакви противоречия - всичко застава на мястото си. Така е и с науката - тя изучава действителността, но за съжаление, в много тесен сектор. Това се дължи на много причини, но най-съществената е, че в началото на XVII век обществената нагласа е станала нетърпима към относителността на истината (под влияние на религията). Френсис Бейкън е формулирал канона на науката - тя може да се базира само на повторяемия опит (експеримент). Това силно желание за абсолютната истина, стеснил кръгозора на науката, защото от полезрението и изпадат всички феноменални явления, т.е. тези явления, които не могат да се изследват многократно по един и същ начин и да дават винаги едни и същи резултати. Но все по-често се установява, че повторението и заключенията са в резултат на компромиси.

Всички хора, малко или много са подвластни на нагласата да абсолютизират истината - или действителността е предварително разписана до най-малките подробности, или другата крайност: всичко е хаос и не може да бъде предвидено никакво бъдещо събитие. Съществуват два много съществени фактора, които не позволяват абсолютно точните прогнози (предсказания): "всяко правило си има изключение" и "правото и задължението на свободната воля". Тези два фактора правят всяко предсказание относително, а не неточно. Всеки, който прави предсказание, се основава на своите знания за действителността, при всички положения се вземат в предвид и глобалните космически процеси. Колкото повече подробности се вземат предвид, толкова по-точна е прогнозата, а всичко това зависи от нивото на развитие на правещия прогнозата (не предсказателя, ясновидеца - в повечето случаи те предават чужди предсказания). Затова много рядко можете да срещнете точно изказана прогноза, винаги всичко се предсказва условно. Но човешката склонност към абсолютизиране превръща условните понятия в абсолютни, особено когато се възпроизвежда висшо мнение. Друг фактор, който в крайна сметка дава неточности е, че предсказанията са дадени на базата на една действителност, която след време се променя и предвидените събития губят своята основа - в случая прехода на хилядолетията - всички предсказания са били напълно реално възможни, но човечеството неочаквано бързо започва да наваксва пропуснатото, а това неутрализира натрупаните катастрофални ефекти. Но да не забравяме, че все още не сме излезли от този критичен период.

Ролята на човешкия мозък се абсолютизира, най-вече защото не може да бъде нарочен друг обект, който да изпълнява функциите му. И така ще бъде докато не се разбере, че истинската същност на човека е енергия. В действителност, мозъкът и нервите са материя-посредник между материалното (биологичното) тяло и енергийните тела. В тях се индуцират импулси, които управляват цялото тяло и съответно се осъществява обратната връзка, която съобщава за процесите протичащи в тялото и неговите нужди. Въпреки че медицината не можа да открие център на паметта, на мислите, продължава да твърди, че тези процеси се извършват в мозъка, подвеждайки се от реакциите предизвикани като обратна връзка с енергийното тяло.

Телепатията е основното средство за общуване във всички светове. Това средство е било използвано от хората, в началото при слизането им в материалния свят, но поради процеса на обособяване на отделните индивиди е било постепенно забравено и заменено с днешния начин на общуване (спомнете си преданието за Вавилонската кула). В останалите светове (освен материалния) телепатия си е основно средство за общуване и при хората. За това общуването с думи е способност само на материалното съзнание. Астралното съзнание се възприема като предаване на чувства без думи. Аналогично е положението и при менталното съзнание - навярно понякога ви прави впечатление, че се разбирате с някой човек без да си говорите: получавате информация, усещате емоции и т. н., всичко, което се има предвид в израза “да се разбереш с някого от половин дума” е телепатия. Но понеже от първите ви дни ви възпитават да възприемате като нормално единствено словесното общуване, не обръщате особено внимание на общуването без думи и го смятате са случайност, за феномен, който разглеждате повече като куриоз, а не като по-богата възможност за общуване, която може да се усъвършенства. Сега след като знаете за това, ще започнете много по-често да обръщате внимание на тези явления, и ще забележите, че те не са толкова редки, колкото ни се струват.

При определяне достоверността на дадена относителна истина винаги се съобразявам с две основни нагласи: първо, всеки факт е относителен, непълен - това ме предпазва от прибързаното изхвърляне в кошчето като неверен и ми дава възможност по-късно, при придобиването на нова информация, отново да го разгледам от всички страни. Второ: разглеждам действителността като един гигантски пъзел, като при обработката на нов факт, търся неговото място в общата картина и взаимовръзките с останалите елементи, ако на първо време не успея да открия такива, отлагам завършването на процеса при възникването на по-подходящи условия.

Това, което ми идва веднага на ум е, необяснимото противоречие, което открива науката в дуалистичното поведение на познатите енергии. Например, доказано е, че светлината проявява свойства на вълна и на частица - има поведението и на енергия, и на материя. Факт, който все още няма задоволително официално обяснение.

Друго постижение на науката, също е въпрос без отговор: Според закона на Нютон, силата на гравитационното привличане между две тела е право пропорционална на масата им и обратно пропорционална на разстоянието между телата. Но когато се проанализират гравитационните взаимодействия на космическите тела, се появява едно огромно противоречие. Например, известно е разстоянието между Слънчевата система и предполагаемия галактичен център, около който се върти Слънцето. Приблизително е изчислена масата на Слънчевата система. Когато се съпоставят масата и разстоянието излиза, че в центъра на галактиката трябва да има девет пъти по-масивна звезда от наблюдаваната в действителност. И тъй като закона на Нютон е проверен, остава да се допусне, че 90% от материята, която държи в стабилна орбита Слънцето е невидима (всичко това важи и за центъра на видимата Вселена, около който се въртят всички галактики). Тези изчисления и изводи е направил един много виден физик-теоретик, името на когото, за съжаление, не си спомням.
От какво зависи пола на децата в едно семейство?

Преди всичко от ефекта, който се търси - всяко едно условие в материалния свят дава своето отражение и променя някакви недостатъци. Всеки избира тези условия, които могат да постигнат максимален ефект. Семейството е една енергийна система, която естествено се стреми да бъде в равновесие. Ако жената е с по-мощна енергетика, за да се уравновеси семейството, се раждат момчета, и обратното. Когато мъжът и жената са с равни енергийни възможности, момчетата и момичетата в семейството са равни по брой. Интересно е също да се знае, че домашните любимци също влияят на семейния енергиен баланс и със своя пол допълват равновесието.

Мозъкът не е нищо повече от парче проводник, което свързва биологичното тяло с енергийната същност на човека. Съществуващото мнение за ролята на мозъка, създава най-малко две заблуди - доколкото мозъкът има ограничен обем, веднага навежда на мисълта, че и възможностите му (памет, интелект, творчески способности) са ограничени. В действителност, способностите приписвани на мозъка са енергийно поле, което не е ограничено пространствено. Човешката аура може да нараства с километри - т.е. човешките възможности нямат предел и ограничения. Друг е въпроса, че егоистичната нагласа на човека, не му позволява да натрупва по-интензивно енергия. Това зависи преди всичко от човешкото съзнание, от волевата му способност да променя поляритета на енергийните си потоци, като по този начин въздейства на околното пространство. Следователно, умствените способности на всеки един човек зависят преди всичко от съзнанието му (от устремеността), от целите, от приоритетите, които поставя пред себе си и от това, колко неща е готов да пожертва за да развие тези способности. И втория още по-важен аспект на човешките способности е осъзнаването, че мислите са поляризирана енергия, която взаимодейства в пространството с милиарди други мисли, те си влияят взаимно и се връщат при автора си обогатени с нови подробности и решения. Способностите на всеки един човек са резултат на колективно творчество, и колкото той е по-отворен и беззлобен, толкова са по-големи способностите му, а колкото е по-самовлюбен и надменен, толкова е по-безплоден. Друг е въпроса, кой, колко е самокритичен към себе си и има реална представа, какво трябва да е отношението му към другите хора.

Методът се нарича "Пътя на мистика". Той се състои в следното: най-важното е да имате дълбоката вътрешна потребност да разберете смисъла на нещата. След това трябва да си направите труда да търсите съществуващата информация, т.е. да изчетете колкото се може повече литература по въпросите. И ако любопитството ви остане силно незадоволено, започвате да търсите причините за противоречията, празнотите, и какво се крие зад мъглявия смисъл. При продължителни занимания с такива разсъждения, започвате да изпадате в своеобразно медитативно състояние, при което достигате до отговори и разбиране на смисъла. Ако продължите да се занимавате с тази дейност, времето необходимо за да влезете в съответното медитативно състояние се скъсява все повече и повече. Започвате да получавате отговори на повечето си въпроси моментално и в по-редки случаи след ден, два. Но най-важното е: във вашето съзнание да се оформят въпроси. Без тях никога няма да намерите отговорите им. Или както е казал великия Енрико Ферми: "Най-важното в решаването на един научен проблем е неговото формулиране, останалото е въпрос на време и на средства."

В основата си молитвата е признаването на Висшата воля и е остатък от древните знания за същността на битието. Но тези знания отдавна са забравени, а остатъците от тях отхвърлени като суеверие. Днес молитвата не е вече връзка с Цялото, една дълбока и осъзната вътрешна потребност, а по-скоро просия за удовлетворяване на илюзорната си ценностна система. Но всеки сам трябва да определя отношението си към тези проблеми, на базата на вътрешните си потребности. Дори молбите за лично благоденствие имат своя процент положително въздействие, защото дори извършени формално, са някакъв плах опит за признаване и единение с Цялото. А колективните молитви са нещо опасно. Особено когато се провеждат с предварителна подготовка за емоционална настройка на аудиторията. Обединената психическа сила многократно надвишава сбора на енергиите на всички присъстващи индивиди (получава се резонанс). Тази сила влияе както на не достатъчно убедените в аудиторията, така и ако е насочена към един индивид или група хора. Ефекта е подобен на хипнозата. Това се знае и се използва в някои религии като исляма, евангелизма и др. Това, което аз съм избрал за поведение, на базата на разбирането ми за същността на нещата е - избягвам да се моля за каквото и да е, убеден съм, че Висшите сили знаят много по-добре от мен, какво трябва да се случва в живота, и че моята намеса в тези събития, поради ограничените ми знания и илюзорни възприятия, може да бъде повече вредна, отколкото полезна. А за да поддържам и развивам единението с Цялото се опитвам да бъда благодарен за всичко, което ми дойде на ум. Но както вече казах, всеки сам трябва да определи отношението си, важното е да няма механично отбиване на номера, а винаги да е в резултат на дълбока вътрешна убеденост и потребност.

Действително във вселените съществуват доста еволюции, чиито развитие минава доста по-безболезнено, но има и доста, които са по-мъчителни. От друга страна етапа на развитие е такъв, че в момента условията са най-неблагоприятни. Но всичко тече, всичко се променя - неблагоприятния период завършва. Основното е: страданията са субективно явление и са следствие на илюзиите завладели съзнанията на хората. Първия фактор, който прави страданията особено болезнени е убеждението, че те са нещо изключително, нещо ненормално. Това е нещо като мързела за един много ленив човек - и най-дребното задължение е в състояние да му развали настроението и да го направи нещастен. Втория сериозен фактор е нашата субективна преценка, че другите хора не страдат за разлика от нас или поне не в такава степен. И третия постоянен източник на страдания е убеждението, че живота ни е единствен и неповторим. Смъртта виси като дамоклев меч над главите ни и прави събитията в живота ни много контрастни, приятните мигове се ценят много, а неприятните се ненавиждат за това, че са пропилени възможности. Убеждението, че смъртта е край, прави загубата на близък човек болезнена, а понякога споменът разтяга болката много продължително време. Ако се вгледаме в историята на много древни цивилизации, ще ни направи впечатление, че не са ценили особено човешкия живот. Днес това се обяснява като лекомислие следствие недостатъчното развитие. Но дали това не е поради по-малкото илюзии и по-доброто познаване на действителността?