Годишно тематично разпределение по учебния предмет човекът и природата

Знае, че телата се състоят от градивни частици, които се движат хаотично.

Разбира разликата между топлина и температура.

Описва с примери основни топлинни явления – температурно разширяване, топлопроводност, конвекция, преходи между състоянията на веществата.

път, (m, km)

Сравняване на криволинейни и праволинейни движения.

Изясняване на понятието „траектория“.

Даване на примери за изминат път.

(km/h, m/s)

Въвеждане на физичната величина скорост.

Превръщане на единиците за скорост.

Даване на примери за по-бързи, по-бавни, равномерни и неравномерни движения.

Оценка на участието в часа.

Решаване на задачи.

Прилагане на знания за аритметични действия с десетични дроби.

Характеризира силите с големина, посока и приложна точка.

Измерване на сили със силомери.

Гледане на симулации и правене на изводи за силата на тежестта на други планети.

Илюстриране на полезното и вредното действие на силите на триене.

сила на реакция на опората

Демонстриране на действието на сили, които не се уравновесяват.

Представяне с насочени отсечки на сили с еднакви и с различни посоки.

Работене с различни източници.

Систематизиране на информация по предварително зададена тема.

Представяне на презентации с помощта на мултимедийни средства.

лост,

рамена на лоста,

едностранен лост,

двустранен лост,

подвижна макара,

неподвижна макара

Демонстриране на уравновесяване на лост с различни тежести.

Четене на текстове за прости механизми.

Даване на примери от бита за използване на прости механизми.

Прави измерване със силомер и линийка.

Проверява опитно условието за равновесие на лост.

Обобщаване и систематизиране на получените резултати.

Правене на изводи.

Дава примери за ролята на налягането в бита и техниката.

налягане,

паскал, (Ра, kPa )

Обясняване на някои явления чрез връзката между силата на натиск и налягането.

хидростатично налягане

Изясняване на ролята на атмосферното и хидростатичното налягане за корабоплаването и въздухоплаването.

(g/cm³, kg/m³),

средна плътност

Пресмятане на плътността на тела с известни обем и маса.

Правене на изводи за плаването и потъването на телата.

Работене с таблица.

Прилагане на знания от математиката за пресмятане на обем на паралелепипед.

Прилагане на връзката плътност, маса и обем в различни ситуации.

Получаване на информация от илюстрации и таблици.

Знае, че протоните имат положителен електричен заряд, а електроните – отрицателен.

електричен заряд,

атом, атомно ядро, електрон, протон, неутрон

Разглеждане на изображения на атоми.

Сравняване на гравитационната сила и електричната сила.

Описва качествено наелектризирането на телата.

Дава примери за електрични явления в природата.

опити за наелектризиране на тела чрез триене.

Обясняване на привличането и отблъскването на наелектризираните тела с действието на електрични сили.

Описва предназначението на елементите на проста електрическа верига (батерия, лампа, прекъсвач, диод).

изолатори,

електричен ток,

консуматори на ток,

източник на ток,

прекъсвач,

полюси

Даване на примери за тяхното приложение.

Чертаене на схема на проста електрическа верига.

Запознаване със схемните обозначения на елементите в проста електрическа верига.

Изследване на електрическа верига от две последователно или успоредно свързани лампи.

Разбира опасността от токов удар и спазва основни правила за безопасна работа с електрически уреди.

светлинно и механично действие на тока,

електрична енергия,

токов удар

Използване на различни източници на информация.

Систематизиране на информация по предварително зададена тема.

Представяне на презентации с помощта на мултимедийни средства.

Илюстрира с примери приложението на магнитите (магнитни карти и дискове).

магнитни полюси

и оценка

Различава атоми, молекули и йони по техни характеристики.

Познава получаване на йони от атоми и определя заряда им.

Дава примери за атоми, молекули и йони.

Въвеждане на понятието „йон“ и схема за получаване на йони от атоми.

Определяне на заряд на йон, получен от атом.

Описване на характеристики на атоми, молекули и йони и даване на примери.

Разпознаване на атоми, молекули и йони по дадени модели и схеми.

Определя химичния елемент като вид атомни с еднакъв брой на протоните в ядрото.

Дава примери за атоми и йони на един и същи химичен елемент.

Разширяване на знанията за строежа на атомното ядро – въвеждане на протоните и неутроните като градивни частици.

Обяснение защо атомът е електронеутрална частица.

Въвеждане на информация, че атоми, които имат еднакъв брой протони в ядрата, са от един и същи вид.

Даване на примери за атоми от един вид (кислородни атоми).

Описване на получаването на кислородния йон от кислороден атом, който присъединява 2 е–.

Сравняване на състава на ядрата на кислородния атом и кислородния йон.

Въвеждане на понятието „химичен елемент“ като вид атоми и йони с еднакъв брой на протоните в ядрото.

Разпознаване на атомни частици (атоми и йони), които принадлежат на един и същ или на различни химични елементи.

Различава прости и сложни вещества по описание на състава или по модел.

Дава примери за прости и сложни вещества от ежедневието (практиката).

сложно вещество, химично съединение

Въвеждане на понятието „просто вещество“.

С помощта на обемни модели на молекули на кислород, озон и др. разширяване на съдържанието на понятието „просто вещество“.

Описване на състава на водата с помощта на обемен модел и въвеждане на понятието „сложно вещество“.

Въвеждане на понятието „химично съединение“.

При използване на обемни модели и чертежи на молекули определяне на вида на вещества.

Сравняване на прости и сложни вещества по описание на състава.

Даване на примери за прости и сложни вещества от практиката.

а) вида на веществото – просто или сложно;

б) вида на градивните частици;

в) броя на различните химични елементи.

Съставяне на схеми за получаване на йони.

Участие в беседа.

Решаване на задачи от учебника или работната тетрадка.

Припомняне на изучени в 5. клас физични свойства на вещества и как може да бъдат описани.

Разширяване на знанията за определяне на физичните свойства чрез опити и чрез пресмятане и измерване.

Групиране на физичните свойства около външния им вид, физико-механичните им свойства и физични константи.

Затвърдяване на знанията чрез решаване на експериментални задачи.

Описване на физични свойства на вещества, познати от практиката.

Възлагане на домашен експеримент и анализ на отчетените резултати.

Знае, че при химичните реакции видът на химичните елементи се запазва.

Познава начини за означаване на химични реакции.

Описване на явлението и веществата, които се получават.

Припомня се отитът от 5. клас – взаимодействие на желязо и сяра, с акценти върху описание на свойствата на изходните вещества, признаците на реакцията и свойствата на крайния продукт.

Въвежда се понятието „химична реакция“, като такива промени на веществата, при които става превръщане на едни вещества в други, нови вещества.

Въвеждат се понятията: изходни или реагиращи вещества и реакционни продукти.

Разсъждава върху същността на химичните реакции – прегрупиране на градивните частици на изходните вещества, при което в резултат на свързването им се получават нови вещества.

Затвърдява се знанието, като се обяснява свързването на желязото и сярата.

Въвеждане на означаването на химичните реакции, както и на прочита на химичното уравнение.

Наблюдаване на опити за определяне на вида на промените на едно вещество – физични или химични.

Записване схематично на демонстрирани химични реакции.

Решаване на задачи, изискващи определяне на изходни вещества и продукти на реакцията.

Сравняване на физични и химични процеси чрез конкретни примери.

Извличане на информация от модели и схеми за химични процеси.

С помощта на опита взаимодействие на мед с хлор се заключава, че важно условие е веществата да са в добър контакт помежду си. Постигането на този контакт става по няколко начина: чрез стриване, разтваряне в подходящ разтворител, разбъркване.

Описване на опита взаимодействие на мед с хлор и уточняване на условието, че веществата трябва да се нагреят до подходяща температура.

Въз основа на примера с фотосинтезата се допълва и наличието на светлина в определени случаи.

Описвайки разлагането на вода под действие на електричен ток, се уточнява и условието действие на електричен ток.

Обобщаване на условията за протичане на химични реакции.

Обсъждане как може да се прекрати протичането на химична реакция.

Решаване на задачи с цел затвърдяване чрез описване на условия за протичане на химични реакции, извършени като демонстрационни опити или познати от практиката химични реакции.

Записване на химични реакции.

Решаване на задачи от учебника и от тетрадката.

Обсъждане на външните признаци, по които се заключава, че между сярата и желязото е протекла химична реакция – отделяне на топлина и светлина и промяна на магнитните свойства.

Описване на признаците за разлагането на амонячна сода при приготвяне на сладкиши в кухнята – отделяне на миризма.

Чрез опита получаване на меден дихидроксид от меден сулфат и основа и разтварянето на утайката под действие на солна киселина се извеждат и другите два признака.

Обобщаване на признаците за протичане на химични реакции.

Решаване на задачи – определяне на признаци за протичане на химични реакции, извършени като демонстрационен експеримент или познати от практиката.

Записване на реакции с уравнения и уточняване на изходните вещества и реакционните продукти.

Дефинира закона за запазване на масата на веществата при протичане на химичните реакции.

Обяснява защо не се променя масата на веществата при химичните реакции.

Въвеждане на схема за изучаване на непознато вещество в последователност: физични свойства по известния алгоритъм и опитно – химичните промени, които търпи веществото.

Въвеждане на понятието „химични свойства“ като свойства на веществата да участват в химични реакции.

Затвърдяване на схемата за изучаване на вещество върху конкретен пример.

Анализиране на химична реакция с акцент, че при химичните реакции се променят веществата, но се запазват химичните елементи.

Поставяне на проблема дали се променя масата на веществата.

Въз основа на исторически факти и описание на опити се заключава, че сборът от масите на реагиращите вещества е равен на сбора от масите на веществата, които се получават при взаимодействието.

Обясняване защо не се променя масата на веществата при химичните реакции.

Решаване на задачи от учебника или от тетрадката.

Приложение на горенето за добиване на енергия в бита, промишлеността и транспорта.

Извеждане на дефиницията за горене чрез сравняване на два опита – горене на водород в среда от кислород и в среда от хлор.

Уточняване на важните условия да протича процесът горене – вещество, което да гори, кислород или друго вещество, коeто да участва в химичната реакция, и източник на запалване.

Обсъждане на приложението на горенето за добиване на енергия в редица промишлени предприятия, за транспорта.

Поставяне на екологични проблеми, които съпровождат процеса.

Извличане на информация от различни източници с цел самостоятелно проучване или в екип на приложението на процеса горене.

Съставяне на текст за същността и приложението на процеса горене.

Извлича информация от химични експерименти, описва опитни резултати и прави изводи в протокол.

Поставяне на целта на занятието.

Проверяване на наличните вещества и лабораторни съдове.

Запознаване с техниката за безопасна работа.

Изследване на физични и химични свойства на алуминия, описани подробно в учебника и работната тетрадка.

Описване на опитните резултати в протокол.

Решаване на тестови задачи с изборен отговор.

Дефинира химичното съединяване като вид химична реакция, при която от две или повече вещества се получава само едно химично съединение.

Разпознава по описание и по модел реакции на химично съединяване.

химично съединяване

Припомняне на алгоритъма, по който се изучават веществата.

Като се използват знанията за прости вещества и при използване на обемен модел на молекулата, се уточнява молекулният строеж на кислорода.

Като се използват цилиндри, пълни с кислород, се описват състоянието и външният вид на веществото.

С помощта на таблици за физични константи се уточняват плътността, температурите на топене и на кипене.

Обсъжда се и разтворимостта на кислорода във вода и се свързва с практическото значение на това свойство.

Последователно се извършват опитите взаимодействие на кислород с въглерод (нажежено въгленче, което се разпалва – реакция, която се използва и за доказване на кислород); със сяра, както и с метали (магнезий).

След всеки опит се записват уравненията, уточняват се изходните

вещества и реакционните продукти.

Въвеждане на процеси, свързани с отделяне на топлина.

Характеризират се реакциите, в които участва кислородът.

Въвежда се понятието „оксид“.

Сравняват се трите реакции на свързване на кислорода с въглерод, сяра и метали, обсъждат се броят на изходните вещества и реакционните продукти и се въвежда реакцията химично съединяване.

Решаване на задачи с цел обобщаване и затвърдяване на знанията за химично съединяване и свойства на кислорода.

Дефинира химичното разлагане като вид химична реакция, при която от едно вещество се получават две или повече нови вещества.

Разпознава по описание и по модел реакции на химично разлагане.

Описване на промишлени методи за получаване на кислород от въздух и чрез електролиза на вода.

Въвеждане на процеси, свързани с поглъщане на топлина.

Запознаване с лабораторни методи за получаване и събиране на кислород – от водороден пероксид и от калиев перманганат.

Обсъждане на методи за събиране на кислород чрез изместване на въздух и чрез изместване на вода. Обясняване на двата метода на основата на физичните свойства на кислорода.

Схематично записване на химичните процеси.

В резултат на анализ на записите на химичните процеси се извежда химичното разлагане като вид химична реакция.

Използване на знания за разпознаване на химичното разлагане по описание, по модел или по представена със схема химична реакция.

Затвърдява получаване на кислород от калиев перманганат и методите за неговото събиране и доказване.

Поставяне на целта на занятието.

Проверяване на наличните вещества и лабораторни съдове.

Запознаване с техниката за безопасна работа.

Провеждане на експерименти.

Описване на опитните резултати в протокол.

Дава примери за реакции на химично разлагане и съединяване.

Дава примери на горене.

Решаване на логически и приложни задачи върху видове химични реакции.

Сравняване на двата вида химични реакции по описание, по модел или по представяне със схема.

Решаване на тестови задачи с изборен отговор.

Описва молекулния строеж, състоянието и характерни физични и химични свойства на водорода.

Познава важни области на приложение на водорода.

Опитно въвеждане на лабораторен метод за получаване на водород чрез взаимодействие на киселина с метал – взаимодействие на цинк и сярна или солна киселина.

Припомняне на алгоритъма за изучаване на веществата.

С използване на топков модел на молекулата на водорода се уточнява молекулният строеж на простото вещество.

Като се използват цилиндри, пълни се водород, се описват състоянието и външният вид на веществото.

С помощта на таблици за физични константи се уточняват плътността и температурата на топене и на кипене.

Обсъжда се и разтворимостта на водорода във вода.

Последователно се извършват опитите за взаимодействие на водород с кислород (водородът гори) и опитът, че не поддържа горенето.

Подробно се обсъжда, че с кислорода и с въздуха образува взривоопасни смеси.

Акцентира се на техника за безопасна работа с водород – необходимост от проверка на неговата чистота.

След всеки опит се записват уравненията, уточняват се изходните вещества и реакционните продукти, характеризира се видът на химичните реакции.

Познава разпространението и употребата на желязото.

Извличане на информация от наблюдения на образци от вещества, таблични данни и схеми за физичните свойства на желязото.

Опитно разкриване на химичните свойства на желязото: взаимодействието му с кислород и с киселини.

Обсъждане на корозията на желязото, както и на пътищата и средствата за ограничаване на процеса.

Описване на приложението на желязото.

Представяне на текст, схема или постер, свързани със значението и приложението на метала, в резултат на самостоятелно или в екип проучване на приложението на желязото.

Характеризиране на желязото като биоелемент.

Поставяне на целта на занятието.

Проверяване на наличните вещества и лабораторни съдове.

Запознаване с техниката за безопасна работа.

Провеждане на експерименти, описани в учебника и тетрадката – изследване на електропроводимостта, проявата на магнитни свойства на желязото, както и взаимодействието му със солна киселина и кислород.

Попълване на протоколи, съставяне на изводи и заключения.

Решаване на тестови задачи с изборен отговор.

Описва ползите и вредите при употребата на горивата.

Характеризира водорода като гориво на бъдещето.

Използва знания от практиката при характеризиране на горивата, които човек използва в ежедневието си: въглища, нефт, земен газ.

Обръщане на внимание за икономично и разумно използване на горивата в човешката дейност.

Акцентиране на използването на водорода като гориво на бъдещето.

Описване на ползите и вредите при използването на горивата.

Разглеждане на фотосинтезата като процес, изключително важен за растенията и за баланса на въглеродния диоксид в атмосферния въздух; процес, при който се поглъща (натрупва) енергия.

Обсъждане на дишането като процес, обратен на фотосинтезата, при който се освобождава енергия.

Коментиране на производствени процеси, при които се освобождават:

въглероден диоксид, серни и азотни оксиди и други газове, и произтичащите при това екологични проблеми: парников ефект, киселинен дъжд, озонова дупка.

Характеризиране на химични реакции в човешката практика.

Представяне на проекти, презентации, встъпване в роля.

Дискутиране на предварително поставени въпроси.

Работа в екип и обсъждане на получените от проучването резултати.

Описва и проследява по схема движението на вещества в растителния организъм.

Оценява значението на транспортната система за единството на обменните процеси (хранене, дишане, отделяне) в многоклетъчния организъм.

Използване на схема за описване и проследяване на движението на веществата в растителния организъм.

Приложимост на микроскопското наблюдение на препарати на устица и на проводящо снопче като метод за познание. Означаване на частите на проводящата система върху изображение или схематична рисунка. Участие в дискусия за значението на проводящата система.

Проверка на практическите умения за работа с микроскоп, за наблюдение на микроскопски препарати и за анализ на резултатите от наблюдението. Оценка на умението за обсъждане и обосноваване на значението на транспортната система за единството на обменните процеси при растенията.

Описва и проследява по схема движението на веществата в животинския организъм.

Оценява значението на транспортната система за единството на обменните процеси (хранене, дишане, отделяне) в многоклетъчния организъм.

Наблюдаване на схеми и изображения за описване и проследяване на движението на кръвта в животинския организъм. Използване на илюстрации, схеми и макети на кръвоносни системи на безгръбначни и гръбначни животни за сравняване на кръвоносни системи. Наблюдение на трайни микроскопски препарати на кръв от гръбначни животни за определяне на формените елементи и функциите на кръвта.

Решаване на задачите от учебната тетрадка и от електронния учебник за обобщаване на знанията и за определяне на значението на транспортната система.