Отговорност на продавача за недостатъци

Тези недостатъци пораждат отговорност за продавача, ако:

• 
  недостатъкът е съществувал по време на продажбата;
  
• 
  ако е съществен; и
  
• 
  ако не е бил известен на купувача.
  

Необходимо е недостатъкът да е съществен. Съществен е този недостатък, който чувствително намалява цената или годността на продадената вещ. Дали недостатъкът е съществен, или не, е чисто фактическо въпрос и се решава с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Несъществеността на дефекта доказва продавача.

Продавачът отговаря, само ако същественият недостатък, не е бил известен на купувача при продажбата. ЗЗД не провежда /на плоскостта на отговорността на продавача/ никаква разлика между явни и скрити недостатъци. Поради това продавачът не може да се освободи от отговорност под предлог, че недостатъкът бил явен, че купувачът бил могъл да го съгледа и че не му бил отдал значение, щом въпреки това е купил.

Ако продавачът знае за недостатъците, трябвало е да уведоми купувача за тях. Тогава няма да отговоря, защото недостатъкът става известен на купувача. В случай, че не знае за недостатъците, сам трябва да носи последиците на собственото си незнание.

Когато продавачът гарантира на купувача, че вещта ще има определени качества /гарантирани са само тези качества, които са били изрично уговорени/, те са задължителни за продавача, защото с уговарянето им са превърнати в част от съдържанието на договора. В случай, че доставената вещ няма обещаните качества, купувачът разполага със същите възможности, с които разполага и когато доставената му вещ е с недостатъци.

При доставяне на друга вещ, различна от купената, е налице пълно неизпълнение винаги когато разликата между купената и доставената стока е толкова съществена, че доставената стока не може да служи за предназначението, за което е купена.

Необходимо е недостатъците на продадената вещ да бъдат навреме открити и установени по безспорен начин. Продавачът трябва да може да разчита, че щом изтече определено време, продаденото от него е прието като напълно редовно – че няма да бъде обезпокояван след това с претенции за недостатъци. Това налага купувачът да:

• 
  прегледа продадената му вещ веднага след приемането /получаването/ и
  
• 
  уведоми незабавно продавача за открити при прегледа недостатъци, като му даде по този начин възможност да се убеди сам в тяхната наличност /чл. 194 ЗЗД/.
  

Някои недостатъци обаче са такива, че не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар и компетентно извършен и напълно грижлив преглед, а се откриват по-късно. Това са т.нар. скрити недостатъци. Това са недостатъци, които се проявяват бавно едва в течение на употреба на вещта. Отговорността не продавача е ангажирана, стига недостатъкът да е бил открит до изтичане на установения в чл. 197 ЗЗД срок за предявяване на искове поради недостатъци.

За да запази правата си купувачът трябва с откриване на недостатъците на вещта незабавно да уведоми продавача за тях. последицата от неуведомяване или несвоевременно уведомяване на продава е: отговорността на продавача отпада.

По отношение на явните недостатъци законът установява необоримо предположение /една фикция/, че вещта е одобрена, ако купувачът не уведоми незабавно продавача за забелязаните явни недостатъци. Неуведомяването или късното уведомяване следователно е приравнено към одобряване. То има преюдициращо действие по отношение правата на купувача: той ги губи.

Това законно предположение важи и когато недостатъците са от категорията на тези, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед – когато недостатъците са скрити. Открие ли недостатъците, трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Иначе губи правата си. Едва тогава се предполага, че одобрява вещта със скритите й недостатъци, които впоследствие е открил. В случай, че вещта е абсолютно негодна, става дума за пълно неизпълнение и уведомление не е необходимо.

Само в един случай купувачът запазва правата си спрямо продавача и без да го е уведомил за забелязаните недостатъци – когато продавачът знае за тях.

Уведомяването се свежда до пряка или косвена покана за съвместно проверяване твърденията на купувача. Форма за уведомяването не е установена. То може да стане по всякакъв начин.

В някои случаи, колкото и съществени да са недостатъците на продадената вещ, поради които отказва да я приеме, купувачът не може да я върне на продавача, ако тя му е била изпратена от друго място. Затова купувачът трябва да държи продадената вещ на разположение на продавача и е длъжен да се грижи привременно за нейното запазване на разноските на подавача /ако възраженията му са основателни/, докато продавачът в разумен срок се погрижи са за стоката си.

Правните последици при продажба на вещи с недостатъци се изразяват в следните права на купувача:

• 
  да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата;
  
• 
  да задържи вещта и да иска намаляване на цената;
  
• 
  да отстрани недостатъците за сметка на продавача;
  
• 
  да иска да му бъдат предадени родови вещи без недостатъци в замяна на доставените.
  

Правото на купувача да върне вещта поради нейните недостатъци и да иска обратно цената не е нищо друго освен едно особено приложение на установената в чл. 87 ЗЗД възможност за разваляне, с тази само разлика, че развалянето не е обусловено от наличността на вина у продавача /то е допустимо и когато продавачът не знае за недостатъците/ нито от безрезултатното изтичане на даден от продавача срок за изпълнение. Купувачът може още да претендира загубата, която е претърпял и позите, които е пропуснал да реализира, в рамките на предвидимото при договарянето /чл. 82 ЗЗД/, макар и продавачът да не е знаел за недостатъците, стига да е могъл да узнае за тях при полагането на дължимата грижа на добър стопанин. Отговорността му ще се разпростре до преките вреди, ако той е знаел за недостатъците и въпреки това е престирал некачествена стока /чл. 82, изр. 2 ЗЗД/.

Когато вещта може да бъде полезна и с недостатъците, които я обременяват, договорът не се разваля, ако купувачът иска само да се постави цената в съответствие със стойността на вещта, т.е. намаляването на цената. С упражняването на това си право купувачът не иска да му бъдат възмездени /обезщетени/ вредите, а да се установи фактически онова равновесие между престация и насрещна престация.

Третата възможност на купувача е да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В този случай договорът не се разваля. Купувачът не иска всъщност нищо друго освен точното му изпълнение. Той иска цената да се постави в съответствие със стойността на вещта. Затова и в този случай не се намираме пред иск за обезщетение. недостатъците може да бъдат отстранени от самия купувач за сметка на продавача, като чл. 195, ал. 1 ЗЗД го освобождава от това да иска разрешение за поправянето. Недостатъците могат да бъдат отстранени и от продавача.

Купувачът на родово определени вещи разполага с всички изложени до тук възможности, като има и възможност да му бъдат доставени вещи без недостатъци в замяна на доставените с недостатъци.

Купувачът не губи ни едно от правомощията си, дори ако обременената с недостатъци вещ би погинала или би се повредила в неговите ръце именно поради недостатъците си. И в този случай купувачът има право да иска:

• 
  връщане на покупната цена с разноските и вредите, които претъпява;
  
• 
  изпълнение с други вещи от рода на купените макара да не връща повредената вещ. Следователно загубата която настъпва с погиване на купената вещ, не се отразява в имуществото на купувача.
  

Продавачът отговаря независимо дали е знаел, или не е знаел за недостатъците на продадената вещ и в този смисъл отговорността му е обективна.

Купувачът има право да иска обезщетение за вредите съгласно с общите правила относно неизпълнението на задължението. Тези общи правила обуславят отговорността за вреди от наличието на вина. Купувачът трябва да докаже, че продавачът е знаел за недостатъците на продадената вещ, ако смята да претендира всички вреди, които са пряка последица на такова недобросъвестно изпълнение. Във всички други случаи той не е длъжен да доказва вината /небрежността/ на продавач. Законът предполага, че продавачът не е положил дължимата грижа, че той е проявил небрежност, щом е доставил вещи с недостатъци, и го държи отговорен на това основание за вредите, които се могли да бъдат предвидени при договарянето. Задължение на продавача е да обори това предположение, като докаже, че неизпълнението се дължи на невъзможност, предизвикана от причина, която не може да му се вмени във вина.

Всяко съглашение, с което продавачът би се опитал да се освободи от отговорност е недействително.

Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публична продан.

Купувачът има право да избира от възможностите по чл. 195 ЗЗД, като изборът може да бъде направен с едностранно изявление, отправено до продавача. Ако между продавача и купувача не се постигне съгласие, купувачът извършва избора си чрез предявяване на иск. Купувачът трябва да избира една измежду възможностите си. Той може съобразно с правилата за изменение на иска да премине от иск за поправяне на вещта или за намаляване на цената към иск за разваляне на договора или заменяне на вещта или обратното. Изборът на купувача следователно не е още окончателен и става неотменим едва с отпадане на процесуалната възможност за изменяване на петитума.

Давностният срок за предявяване на претенцията поради наличност на недостатъци е 1 година при продажба на недвижим имот и 6 месеца при продажба на движимости. Срокът започва да тече от деня на предаване на вещта. Ако продавачът съзнателно е премълчал известният му скрит недостатък, исковете на купувача се погасяват с изтичане на 3 години от предаването.

Така установените в чл. 197 ЗЗД срокове могат да бъдат удължавани или скъсявани при съгласие на страните.

Паричните задължения са носими, следователно задължението на купувача да плати цената е носимо: трябва да плати покупната цена на продавача там, където последният е имал местожителството с, когато се е сключвал договора /чл. 68, б. „а”/.

Цената следва да бъда платена веднага, защото за плащането на цената обикновено не се уговаря срок в полза на купувача, а кредиторът на безсрочно вземане може да иска веднага изпълнението му /чл. 69 ЗЗД/.

Съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД, цената трябва да бъде заплатена едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, ако друго не е уговорено. Следователно изпълнението на задължението за плащане на цената е обусловено от изпълнението на задължението за предаване на продадената вещ. Следователно никоя от страните по договора за продажба не може да иска изпълнение от другата, без самата да предлага изпълнение на своето задължение.

Страните обаче са свободни да уговорят друго. Но независимо дали цената трябва да бъде платена срещу вещта, дали е уговорено вещта да се предаде преди да бъде платена цената, или цената се плаща, преди да бъде предадена вещта, във всички тези хипотези купувачът има право да откаже да плати цената, докато не му се даде надлежно обезпечение, ако съществува опасност да претърпи съдебно отстраняване поради по-силните права на трети лица върху продадената вещ /чл. 90, ал. 2 ЗЗД/.

Срещу продадената вещ купувачът дължи определена цена свободно уговорена. Нея трябва да плати и нищо друго, освен ако страните са уговорили лихви на цената. Лихва се дължи и при забава на купувача. Според чл. 200, ал. 3 ЗЗД ако продадената вещ е плодоносно, купувачът ще дължи лихви върху цената от деня на предаването, макар тази цена да не е изискуема.

Продавачът има право да получи цената на вещта. За да му я обезпечи, законът признава на продавача редица права:

• 
  Право на задържане. Продавачът не е длъжен да предаде продадената вещ, ако купувачът не му предлага насреща покупната цена, освен ако друго е уговорено. Дотогава той може да задържи продадената вещ, с което обезпечава вземането си за цената.
  
• 
  Право да развали договора за продажба на осн. чл. 87 ЗЗД. В резултат на упражняването му продажбата отпада с обратно действие. Предадената вещ трябва да бъде върната на продавача. Освен това купувачът ще дължи на продавача и вредите, които същият търпи от неизпълнението на договора.
  

Когато обаче третите лица са придобили добросъвестно права върху движима вещ, те ще могат да ги запазят на осн. чл. 78 ЗС.

Развалянето на договора също няма да засегне правата, придобити от купувач на недвижим имот, ако те са придобити преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за продажба. Третото добросъвестно лице купува от купувач, който се легитимира като собственик, без да знае, че правата на това лице могат да отпаднат с обратна сила. Ако обаче вписването на исковата молба е станало, то третото лице знае че правата на праводателя му са спорни следователно купува на свой риск.

Чл. 201 ЗЗД дава възможност на продавача да развали договора без да спазва изискванията на чл. 87 ЗЗД, когато:

• 
  Купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;
  
• 
  Ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане на цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.
  

При продажба с периодична доставка, неплащането на цената на една от периодично дължимите доставки би могла да бъде основание за разваляне на договора за всички бъдещи доставки, но не и за вече извършените такива. Развалянето няма обратно действие /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/.

Иск по чл. 202 ЗЗД, с който разполага продавачът на движима вещ. Този текст позволява на продавача да иска връщане на продадената вещ:

• 
  ако тя е движима;
  
• 
  ако не е дал срок за плащане на цената, а купувачът е получил без да плати вещта;
  
• 
  стига тя да се намира още у купувача;
  
• 
  да не е преработена от него;
  
• 
  искането за връщане да е предявено в 15-девен срок от предаването й.
  

• 
  срещу трето лице, което добросъвестно е купило и е влязло във владение на продадената вещ. Това трето лице е защитено от правилото на чл. 78 ЗС.
  
• 
  срещу кредитори на купувача, които са наложили запор върху вещта или са я получили в залог, щом тези лица са добросъвестни, т.е. след като не са знаели, че цената е платена.
  

Купувачът се освобождава от това задължение, когато вещта не отговаря на уговореното, не му се предава в уговореното време, на уговореното място, с уговорените качества и т.н.

Извън горните случаи, ако купувачът не получи вещта отговаря за неизпълнението на това си задължение.

Ако плащането не става едновременно с предаването на вещта, купувачът е длъжен да получи определената вещ, която е купил, там, където тя се е намирала при договарянето, а родовата вещ – там, където е местожителството на продавача. При дистанционна продажба купувачът трябва да получи продадената вещ в местоназначението й.

Времето, в което купувачът трябва да получи продадената вещ, може да е уговорено. В такъв случай купувачът изпада в забава след изтичане на деня, определен за изпълнение на това му задължение.

Ако няма определен ден, продавачът може да иска вдигането /получаването/ веднага. Но купувачът изпада в забава само след като е бил поканен от продавача до изпълни това си задължение /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на купувача, който забавя изпълнението на задължението да получи продадената вещ, възникват редица неблагоприятни последици:

• 
  Най-напред върху него преминава рискът от случайното погиване или повреждане на продадената вещ, ако този риск е тежал дотогава върху продавача, напр. вследствие неговата забава /чл. 85 ЗЗД/;
  
• 
  Забавата на купувача дава на продава правото да избира измежду две алтернативи:
  

При продажба на движимост, когато купувачът не се явява да получи на уговорения срок или отказва да приеме, макар веща да съответства на уговореното, продавачът има право да развали договора без да спазва изискванията на чл. 87 ЗЗД, т.е. без да дава на купувача подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Следователно с изтичане на уговорения срок за получаване на продадената, но още неплатена движима вещ продавачът може свободно да разполага с нея, без да се счита обвързан от договора. Продавачът е само длъжен да съобщи в 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.

2. Продавачът може, вместо да развали договора, да иска пряко изпълнение на задължението на купувача: да иска той да бъде осъден да вдигне продадената вещ и да заплати вредите, които с невдигането й причинява на продавача.

След като купувачът забави вдигането, продавачът може да предаде продадената вещ за пазене в определеното му за това място от районния съд, където тя е на разположение на купувача, респ. да я продаде с разрешение на съда, ако тя подлежи на бърза развала, и да внесе полученото в банка на името на купувача. С това продавачът се освобождава от собственото си задължение за предаване на вещта и от грижите за нейното съхраняване, без да е лишен от правото да търси направените от него разноски, станали необходими вследствие поведението на купувача.

Върху купувача тежи задължението да посрещне редица разноски във връзка с договора за продажба. Разноските биват няколко вида:

• 
  Разноски по договора. Те тежат върху купувача. Тези разноски се понасят поравно от купувача и продавача, когато се касае за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.
  
• 
  Разноските по вписване на нотариалния акт за продажбата тежат винаги върху купувача.
  
• 
  Разноските по приемането /получаването/ на продадената вещ са също за сметка на купувача.
  

Именно защото се касае за продажба на съвкупност, наследникът, който е продал някоя наследствена вещ или е събрал наследствено вземане, е длъжен да върне полученото на купувача. Ако е платил някое наследствено задължение, купувачът трябва да му върне платеното. Може обаче да бъде уговорено, че се продава цялото с изключение на конкретно определена вещ или конкретно определено вземане.

Наследството може да се продава само след като продавачът е станал вече наследник, т.е. след като наследодателят е починал и наследникът е приел наследството. До смъртта на наследодателя биха могли да се продават само евентуални бъдещи наследствени права, което законът забранява. Сключената въпреки тази забрана продажба на наследство е нищожна.

Продавачът често сам не знае и не гарантира на своя купувач бил ли е наследодателят наистина собственик, имал ли е вземания, дължал ли е конкретен дълг. Всички облаги са за купувача, всички рискове също. Сделката е алеаторна, защото купувачът не е сигурен какво съдържа имуществото, което включва съвкупност от права и задължения.

Договорът за продажба на наследство следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Формата е условие за действителност на договора.

Договорът за продажба на наследство, в който има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица, само ако е вписан. Това вписване трябва да стане по искане на купувача на наследството, понеже той е заинтересован да бъдат запазени правата му.

Съществува особеност на продажбата на наследство при прехвърлянето на собствеността на ценни книжа. правото на собственост на тези ценни книжа следва да се прехвърли чрез джиро или по друг начин определен за прехвърляне на ценните книжа.

Договорът за продажба на наследство няма действие по отношение на третите лица. Продажбата на наследство не отменя качеството на наследник на продавача по отношение на неговите кредитори. Наследникът остава техен длъжник. Но те имат още един длъжник, който отговаря с наследника. Това е купувачът.

Освен това той запазва това си качество и в отношенията си с другите наследници.