І. обобщени изводи за дейността на прокуратурата и на разследващите органи

1. 
   Резултати и тенденции в противодействието на престъпността.
   

Дейността на Апелативна прокуратура-Бургас и разследващите органи през 2016г. бе изцяло съобразена с Конституцията и Законите на Република България, съответните подзаконови нормативни актове, заповедите и указанията на Главния прокурор на Р. България, указанията на ВКП и ВАП по отделните надзори, плана на Апелативна прокуратура – Бургас за 2016г., наказателната политика на държавата и международните актове, свързани с ангажиментите на страната към Европейския съюз.

В системата на АП-Бургас са включени три окръжни прокуратури - ОП-Бургас, ОП-Ямбол и ОП-Сливен, както и съответните общо 14 районни прокуратури - РП-Бургас, РП-Несебър, РП-Поморие, РП-Айтос, РП-Карнобат, РП-Средец, РП-Царево, РП-Малко Търново, РП-Ямбол, РП-Елхово, РП-Тополовград, РП-Сливен, РП-Нова Загора и РП-Котел.

Във всеки окръжен район има специфична престъпност, като например за ОП-Ямбол характерни са престъпленията срещу собствеността и личността, контрабандата и по чл.279-281 от НК, поради наличието на МП-Лесово и външна граница, а за ОП-Сливен са характерни престъпленията против собствеността, против стопанството, общоопасни престъпления, трафикът на хора, наркотици. Особено значима е престъпността в региона на гр.Бургас - четвъртият по големина град в страната, като тук са ситуирани летище, пристанище, най-голямата в страната Митница-Бургас, МП-Малко Търново, множество търговски фирми и промишлени предприятия, включително и „ЛУК-ОЙЛ“, които са предпоставка за извършване на престъпления против собствеността, контрабанда, наркотици, престъпления по чл.279-281 от НК, свързани с бежанската вълна и външната граница на страната, данъчни и корупционни престъпления, общоопасни престъпления, престъпления срещу личността и множество други. Специфично за региона е и значимо активизирането на криминогенната обстановка през летните месеци, с насочване на множество извършители на престъпления в морските курорти, населението в които се увеличава многократно, с пострадали и извършители чужди граждани, водещо и до значителна натовареност на прокуратурата и разследващите органи през този период, както и до необходимостта от кратки срокове за провеждане на разследванията.

ОП-Ямбол – 1 626 регистрирани престъпления, срещу 1 510 регистрирани престъпления през 2015г. и 1 439 регистрирани престъпления през 2014г. През отчетната година се отчита увеличение на регистрираните престъпления със 116 броя или с 7,68%, в сравнение с предходната година, на фона на увеличението на регистрираните престъпления през 2015г. с 4,93%, в сравнение с 2014. От регистрираните престъпления 1 347 са криминални /1301 през 2015г./ и 279 са икономически /209 през 2015г./. Разкрити са 1 086 престъпления /987 за 2015г./, като процента на разкриваемост е 66,79%, срещу 65,36% за 2015г. и 64,70% за 2014г., т.е. процента на разкриваемост през 2015г. е увеличен с 1,43%, в сравнение с предходната година. През отчетната година са разкрити и 151 престъпления от минал период, от които 128 криминални и 23 икономически престъпления.

ОП-Сливен – 2 361 регистрирани престъпления, срещу 2 321 регистрирани престъпления през 2015г. и 2 632 регистрирани престъпления през 2014г. През отчетната година се отчита незначително увеличение на регистрираните престъпления с 40 броя или с 1,72%, в сравнение с предходната година, когато е отчетено намаление с 13,40%, в сравнение с 2014г. От регистрираните престъпления 2 107 са криминални /2 142 за 2015г./ и 254 са икономически /179 за 2015г./. Разкрити са 1 471 престъпления /1 266 за 2015г./, като процента на разкриваемост е 62,30%, срещу 54,55% за 2015г. и 50,04% за 2014г., т.е. процента на разкриваемост е увеличен със 7,75%, в сравнение с предходната година. През отчетната година са разкрити и 384 престъпления от предходни години, от които 325 криминални и 59 икономически престъпления.

ОП-Бургас – 8 499 регистрирани престъпления, срещу 8 390 регистрирани престъпления през 2015г. и 8 142 регистрирани престъпления през 2014г. През отчетната година се констатира увеличение на регистрираните престъпления със 109 броя или с 1,30%, срещу увеличение на регистрираните престъпления през 2015г. с 3,05%, в сравнение с предходната година. От регистрираните престъпления 7 704 са криминални /7 719 за 2015г./ и 795 са икономически /671 за 2015г./. Разкрити са 3 091 престъпления /3 082 за 2015г./, като процента на разкриваемост е 36,37%, срещу 36,73% за 2015г. и 30,26% за 2014г., т.е. процента на разкриваемост незначително е намален с 0,36%, в сравнение с предходната година. През отчетната година са разкрити и 1 071 престъпления от предходни години, от които 921 криминални и 150 икономически престъпления.

По окръжни прокуратури данните са следните: в района на ОП- Бургас са разследвани общо 18 278 ДП, срещу 16 809 ДП за 2015г. и 16 360 ДП през 2014г., т.е. съществено увеличение с 1 469 ДП или с 8,74%, в сравнение с предходната година; ОП-Ямбол – общо 4 170 ДП, срещу 3 947 ДП за 2015г. и 4 424 ДП през 2014г., или увеличение с 223 ДП или с 5,65%, в сравнение с предходната година и ОП-Сливен – общо 4 407 ДП, срещу 4 298 ДП за 2015г. и 4 738 ДП през 2014г., т.е. увеличение със 109 ДП или с 2,54 %, в сравнение с предходната година. Видно е увеличението на броя на наблюдаваните досъдебни производства през 2016г. и в трите окръжни района.

Наблюдавани в прокуратурите от апелативния район през 2016г. са 666 незабавни производства и 2 662 бързи производства, съответно за 2015г. - 318 незабавни производства и 2 632 бързи производства и за 2014г. - 423 незабавни производства и 1 869 бързи производства. При незабавните производства увеличението на броя им през отчетната година е над два пъти повече от предходната година, което е изключителен резултат и се дължи най-вече на активната дейност по незабавните производства на РП-Царево. Радваща е несъмнено и положителната тенденция през последните години на непрекъснато увеличение на броя на бързите производства в апелативния район, които заедно с незабавните производства, са много сериозен ресурс за ускоряване и поевтиняване на наказателния процес. Увеличението на незабавните производства през 2016г. е с 348 броя или с 109,43%, в сравнение с предходната година, а на бързите увеличението е с 30 броя или с 1,14%.

От наблюдаваните производства, новообразувани през отчетния период са общо 14 494 ДП, срещу общо 14 319 новообразувани ДП за 2015г. и общо 14 456 новообразувани ДП за 2014г. Налице са сравнително сходни данни през последните три години на броя на новообразуваните досъдебни производства. Все пак се констатира увеличение на новообразуваните ДП през 2016г. със 175 броя или с 1,22% спрямо предходната година /намаление с 0,95% за 2015г. спрямо 2014г./.

По окръжни прокуратури: ОП-Бургас са новообразувани общо 10 197 ДП, срещу 9 936 ДП за 2015г. и 9 529 ДП през 2014г., т.е. увеличение с 261 ДП или с 2,63%, в сравнение с предходната година; ОП-Ямбол – общо 1 645 новообразувани ДП, срещу 1 791 ДП за 2015г. и 1 903 през 2014г., т.е. намаление със 146 ДП или с 8,15%, в сравнение с предходната година; ОП-Сливен – общо 2 652 новообразувани ДП, срещу 2 592 за 2015г. и 3 024 през 2014г., т.е. увеличение с 60 ДП или с 2,31%, в сравнение с предходната година. Съществен е спада на новообразуваните ДП в региона на ОП-Ямбол, което е и трайна тенденция през последните три години при тях, докато в регионите на ОП-Бургас и ОП-Сливен се констатира сходен ръст по този показател.
Приключени са общо 15 588 производства, срещу 15 085 приключени производства за 2015г. и 16 970 приключени производства за 2014г. Констатира се ръст на приключените досъдебни производства с 503, в сравнение с предходната година, което несъмнено е добър резултат. Същевременно е намалял броя на приключените разследвания през последните две години, в сравнение с 2014г., което сочи на известни проблеми при разследващите органи, най-вече поради непълен щат и напуснали разследващи полицаи.

Срочността на разследване на ДП през отчетната и предходните две години в апелативния район е съществено подобрена, което е видно от следната диаграма:

През последните три години е налице тенденция, която свидетелства за повишаване качеството и срочността на работата на разследващите органи и прокуратурата, като значително преобладават досъдебните производства със срок на разследване до 7 месеца. Особено съществено е намалението на делата на производство над 1 година през последните три години, в сравнение с 2013г. – над 6 пъти. Бързото разкриване, разследване и наказване на извършителите на престъплението оказва възпиращо въздействие върху лицата с престъпни намерения и е важен фактор за ускоряването на наказателния процес и за ръста на одобрението на обществото за работата на органите на съдебната власт и МВР.
В съда през 2016 г. са били внесени 4 798 прокурорски акта, срещу внесени 4 320 прокурорски акта през 2015г. и 5 125 внесени прокурорски акта през 2014г. Видно е увеличението на внесените прокурорски актове в съда през отчетната година, в сравнение с предходната, като увеличението е с 478 внесени акта или с 11,06% спрямо 2015г., което несъмнено е положителен резултат. Същевременно има известно намаление на внесените прокурорски актове през последните две години, в сравнение с 2014г., което се дължи на по-малкото приключени досъдебни производства от разследващите органи.

По прокуратури: ОП-Бургас – общо 3 012 внесени акта, срещу 2 563 внесени акта за 2015г. и 2 372 внесени акта за 2014г., като се констатира съществено увеличение с 449 внесени акта или с 17,52% спрямо 2015г.; ОП-Ямбол – общо 700 внесени акта, срещу 752 внесени акта за 2015г. и 1 548 внесени акта за 2014г., като се констатира намаление с 52 внесени акта или с 6,91% спрямо 2015г.; ОП-Сливен – общо 1 086 внесени акта, срещу 1 005 внесени акта за 2015г. и 1 205 внесени акта за 2014г., като се констатира увеличение с 81 внесени акта или с 8,06% спрямо 2015г. Увеличение на внесените прокурорски актове се констатира основно в района на ОП-Бургас и то съществено, както и в района на ОП-Сливен. Специално за ОП-Ямбол, същественото намаление на внесените актове през последните две години се дължи на по-честото прилагане на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК при т.н „бежански“ дела, както и на намаляването на техния брой, поради изграждане на оградно съоръжение на границата, като това касае основно РП-Елхово.

По прокуратури: ОП-Бургас – общо 85 върнати дела, срещу 108 върнати дела за 2015г. и 94 върнати дела за 2014г., като се констатира намаление с 23 върнати дела или с 21,30% спрямо 2015г. и намаление с 9 върнати дела или с 9,57% спрямо 2014г.; ОП-Ямбол – общо 49 върнати дела, срещу 54 върнати дела за 2015г. и 47 върнати дела за 2014г., като се констатира намаление с 5 върнати дела или с 9,26% спрямо 2015г. и увеличение с 2 върнати дела или с 4,26% спрямо 2014г.; ОП-Сливен – общо 48 върнати дела, срещу 44 върнати дела за 2015г. и 39 върнати дела за 2014г., като се констатира увеличение с 4 върнати дела или с 9,09% спрямо 2015г. и увеличение с 9 върнати дела или с 23,08% спрямо 2014г. Съществен е спада на броя и процента на върнатите дела в района на ОП-Бургас през 2016г., в сравнение с предходните две години, което е много добър резултат, като спад на този показател регистрира и ОП-Ямбол, в сравнение с 2015г., докато при ОП-Сливен има известен ръст на върнатите дела.

По прокуратури: ОП-Бургас – общо 31 влезли в сила оправдателни присъди по лица през 2016г., срещу 43 за 2015г. и 53 оправдателни присъди за 2014г., като се констатира намаление с 12 оправдателни присъди или с 27,91% спрямо 2015г. и намаление с 22 оправдателни присъди или с 41,51% спрямо 2014г.; ОП-Ямбол – общо 21 влезли в сила оправдателни присъди през 2016г., срещу също 21 през 2015г. и също 21 оправдателни присъди през 2014г., като се констатира еднакъв показател през последните три години; ОП-Сливен – общо 14 влезли в сила оправдателни присъди през 2016г., срещу 23 за 2015г. и 28 оправдателни присъди за 2014г., като се констатира намаление с 9 оправдателни присъди или с 39,13% спрямо 2015г. и намаление с 14 оправдателни присъди или с 50% спрямо 2014г. Като цяло и ОП-Бургас и ОП-Сливен отчитат значително по-малко на брой оправдателни присъди по лица през 2016г. по този важен показател, което е похвално, а при ОП-Ямбол показателите са идентични.

Относителен дял на внесените в съда ДП /4 765 бр./ спрямо решените от прокурор ДП /20 513 бр./ е 23,23% през 2016г. Съответно този процент е бил 22,44% през 2015г. и 25,34% за 2014г. Тук показателите са сходни, като все пак се констатира известен ръст през отчетната година, в сравнение с 2015г., макар и не значителен. По прокуратури този показател е: за ОП-Бургас – 22,15% през 2016г., срещу 20,66% за 2015г. и 18,88% за 2014г.; ОП-Ямбол – 20,95% през 2016г., срещу 23,60% за 2015г. и 41,98% за 2014г.; ОП-Сливен – 29,06% през 2016г., срещу 27,43% за 2015г. и 29,95% за 2014г. Констатират се сходни данни през последните три години при ОП-Сливен, ръст при ОП-Бургас, докато при ОП-Ямбол спада на показателя е вече тенденция.

От отчетния доклад за изминалата година могат да се изведат следните тенденции /включително и от данните по другите раздели/:

Много съществено е увеличението на броя и процента на незабавните производства през 2016г., което се дължи основно на работата на РП-Царево, а традиционно висок през последните години е и броя и процента на бързите производства. Проведените през годината 666 незабавни производства и 2 662 бързи производства, са много сериозен ресурс за ускоряване и поевтиняване на наказателния процес. Увеличение на незабавните производства през 2016г. е с 348 броя или с 109,43%, в сравнение с предходната година, а на бързите увеличението е с 30 броя или с 1,14% /предходната година увеличението при бързите производства бе с над 40%/.

• 
  Подобрена е срочността на разследване на делата през последните три години. Нараснал е дела на делата на производство до 7 месеца. Особено съществено през последните три години е намалението на делата на производство над 1 година, в сравнение с 2013г. – над 6 пъти.
  
• 
  Изключителна е и срочността в друга насока - в законовия срок са приключени всички 15 588 приключени досъдебни производства или 100% от тях /за 2015г. срочността бе 99,99%, а за 2014г. – 97,30%/.
  
• 
  Отлична е срочността на прокурорите от апелативния район при произнасянията по преписките - в срок до 1 месец са постановени общо 32 544 бр. акта, което съставлява 99,41 % от общия брой актове по преписки. За 2015г. срочността също бе много висока, като в срок до 1 месец бяха постановени 30 556 акта или 99,82%/.
  
• 
  Много висок през последните три години е процента на съотношението на общо решените към наблюдаваните преписки, съответно 2014г. – 95,95%, 2015г. – 93,52% и 2016г. – 94,41%.
  
• 
  За разлика от предходния отчетен доклад, когато бе констатирано съществено намаление на решените досъдебни производства от прокурор, то през 2016г. е увеличен броя на решените дела, съответно 20 513 решени дела за 2016г., срещу 19 093 решени дела през 2015г. и 20 043 решени дела през 2014г. При това много висок е и процента на решените от прокурорите досъдебни производства в месечен срок – 99,08%.
  
• 
  Също за разлика от предходния отчетен период, когато бе отчетен спад на внесените в съда досъдебни производства, през 2016г. има ръст на внесените в съда досъдебни производства, съответно 4 765 за 2016г., срещу 4 285 за 2015г. или ръст от 11,20%. Ръст има и при внесените в съда прокурорски актове, съответно 4 798 за 2016г., срещу 4 320 за 2015г.
  
• 
  Намаля процента на оправдателните присъди и решения спрямо внесените прокурорски актове в съда, съответно 1,63% за 2016г., срещу 2,3% за 2015г. и 1,93% за 2014г., като и трите окръжни района имат положителен спад по този показател.
  
• 
  Много нисък е броя на влезлите в сила оправдателни присъди по лица, които през 2016г. са общо 66, срещу 87 влезли в сила оправдателни присъди по лица през 2015г. и 147 влезли в сила оправдателни присъди по лица за 2014г., като се констатира намаление с 21 оправдателни присъди или с 24,14 % спрямо 2015г. и намаление с 81 оправдателни присъди или с 54,42% спрямо 2014г., което намаление намирам освен като положително, но и за много съществено.
  
• 
  Съществено намаля и то като тенденция, броя и процента на оправданите лица. През 2016 г. са оправдани общо 94 лица /74 по обвинителни актове и 20 по предложения по 78а от НК/, което е 1,84% от общо осъдените/санкционирани през годината 5 122 лица. За 2015г. са оправдани общо 109 лица или 2 % от общо осъдените/санкционирани 5 290 лица, а през 2014 г. - 139 лица или 2,37% /.
  
• 
  Отличен като показател е и относителния дял на оправданите лица, с влезли в сила оправдателни присъди през 2016г. /66 лица/ спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт /4 998 лица/ - 1,32%, срещу 1,7% за 2015г. и 2,01% за 2014г. Това всъщност е най-обективния показател за оправданите лица, т.к. касае само окончателните съдебни актове. Радващо е, че този показател трайно се подобрява през последните три години, като показателите се движат около и под 2%, което е много добър резултат за една демократична правна система.
  
• 
  За разлика от предходния годишен доклад, когато бе отчетен ръст в апелативния район с около 1% на върнатите за доразследване дела, благодарение и на набелязаните мерки от АП-Бургас, през 2016г. резултатите видимо се подобриха. Върнати за допълнително разследване през настоящия отчетен период са 182 ДП, срещу 206 върнати ДП за 2015г., т.е. намаление с 24 върнати дела или с 11,65% спрямо 2015г. Относителния дял на върнатите за доразследване дела /182 бр./ спрямо внесените в съда прокурорски актове /4 798/ през 2016г. е 3,79%, срещу 4,77% за 2015г. Особено значителен е спада на броя и процента на върнатите дела в района на ОП-Бургас през 2016г. – спад с 21% на броя на върнатите дела, в сравнение с 2015г., при това имат и ръст с 15% на броя на внесените в съда дела. Върнатите им от съда дела са само 2,8% от внесените в съда прокурорски актове през годината.
  
• 
  Има положителна тенденция за увеличаване на броя и процента на досъдебните производства, разследвани от следователи от окръжните следствени отдели. За 2016г. от следователи са разследвани 819 досъдебни производства, срещу 683 за 2015г. и 661 за 2014г. През 2016г. разследваните дела от следовател са били 4,06% от всички разследвани досъдебни производства по общия ред в апелативния район, съответно 3,54% за 2015г. и 2,59% за 2014г.
  
• 
  Положителна тенденция се наблюдава и по отношение исканията на прокурорите по реда на чл.64 от НПК за взимане на мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, съответно 372 искания през 2016г., от които уважени 83,79%, срещу 285 искания за 2015г., от които уважени 84,21% и 236 искания за 2014г., от които уважени 82,63%. Това е отличен резултат, показателен за качеството и обосноваността на прокурорските искания, а и за по-честото им прилагане. През отчетната година с МНО „Задържане под стража“ са били 334 обвиняеми лица, срещу 267 за 2015г. и 201 за 2014г., а с МНО „Домашен арест“ са били 47 лица, срещу 31 за 2015г. и 24 за 2014г.
  
• 
  Съществено са подобрени резултатите по делата за престъпления, свързани с незаконосъобразно използване на платежни инструменти през 2016г. – повече наблюдавани досъдебни производства, повече приключени и решени досъдебни производства, повече осъдени лица /36, срещу 25 за 2015г./, като процента на осъдените лица, спрямо предадените на съд за тези престъпления е 103% /осъдени са били и лица, предадени на съд в предходната година/. При това само едно лице е оправдано и само едно дело е върнато от съда.
  
• 
  През последните две години съществено са подобрени показателите по делата за престъпления, свързани с наркотични вещества и прекурсори – повече наблюдавани досъдебни производства /ръст през 2016г. с 3,14% и ръст през 2015г. с 40,19%/, повече внесени в съда дела /ръст с 12,10% за 2016г. и ръст с 12,05% за 2015г./, повече осъдени лица с влязла в сила присъда /ръст с 11,44% за 2016г. и ръст с 18,01% за 2015г./, много нисък процент на върнати от съда дела /0,96% за 2016г. и 1,85% за 2015г./, много нисък процент на оправдани лица /2,44% за 2016г. и 1,84% за 2015г./. Положителен ръст има и при делата за контрабанда на наркотични вещества, като например през 2016г. са били осъдени 15 лица, срещу 7 за 2015г. и 6 за 2014г. За тези също много добри показатели очевидно са допринесли ред инициативи на Кмета на община Бургас, ОД на МВР-Бургас и прокуратурите в Бургас, относно престъпленията свързани с наркотични вещества, включващи полицейски патрули около училищата, поставяне в тях и около тях на камери, на кутии за сигнали, изнасяне на лекции от прокурори във всички училища, изготвяне на бланки на декларации за съгласието на родители и ученици, последните да бъдат проверявани за употребата на наркотици и др.;
  
• 
  Съществено е подобрена през последните две години дейността по протестите, вследствие и на издадено през 2015г. подробно указание на адм. ръководител на АП-Бургас в няколко насоки, като вече не се допускат бланкетни протести или ако такива обективно е следвало да се изготвят, поради забавяне на мотивите на съдебните актове, то своевременно са подавани допълнителни мотивирани изложения по първоначалните протести. За това през 2015г. и 2016г. се отчита и повишение на показателите - протестите срещу изцяло и частично оправдателни актове на съда през 2016г. са общо 86 протеста /97 за2015г./, от които разгледани 50 протеста, от тях уважени 18 протеста или 36% /за 2015 г. - 32% уважени протести, за 2014 г. - 19% уважени протести/.
  
• 
  Традиционно на високо ниво през последните години е и дейността на прокуратурата по делата по чл.306 от НПК. От общо образуваните в апелативния район през 2016г. 568 частни наказателни дела с правно основание чл.306 от НПК, 530 броя дела са образувани по предложения, изготвени от прокурорите и само 38 по молби на осъдени лица. В процентно съотношение през 2016г. 93,3% от общо образуваните дела по чл.306 от НПК са по предложения на прокурорите, съответно през 2015г. – 92%, а през 2014г. – 87,2%. При това от внесените от прокурорите 530 предложения са разгледани 416 и всички те са уважени от съдилищата. Очевидно въпреки кратките срокове, в които се изготвят предложенията по чл.306 от НПК, а и често значителната им сложност, тази дейност се осъществява на изключително професионално ниво. Освен това през 2015г. и 2016г. не е допуснато нито едно задържане на осъдени лица над определения с присъдата срок.
  
• 
  Съществено активизирана през последните години в апелативния район е и дейността по Административно-съдебния надзор и Надзора за законност. По лична преценка прокурорите са участвали в 90 административни дела през 2016г., при 32 за 2015г. и 18 за 2014г. През годината са изготвени 23 протеста и предложения в съда срещу незаконосъобразни административни актове, съответно 13 за 2015г. и 14 за 2014г., при това само два прокурорски акта не са уважени. От общия брой преписки по Надзора за законност 1 140, 1 038 са по инициатива на прокурор и само 102 по искане на граждани и организации. Общият брой проверени актове по Надзора за законност през 2016г. е 17 715, срещу 5 899 през 2015г. и 9 005 за 2014г. Установените при проверките по надзора закононарушения през 2016г. са 526, срещу 438 за 2015г. и 201 за 2014г. Подадените протести по Надзора за законност през 2016г. са 85, срещу 46 за 2015г. и 11 за 2014г. – твърде съществено увеличение, при това само три от разгледаните 61 протести не са уважени, а уважените са 95,08%.
  
• 
  Активизирана е и дейността по гражданско-съдебния надзор. През отчетния период прокурорите в апелативния район са предявили общо 103 иска, срещу 86 за 2015 г. и 53 за 2014 год. Следователно, през отчетната 2016 г. броят на предявените искове е завишен спрямо тези от предходната година с 19,77 %, а за сравнение – през 2015 г. е било налице увеличение с 61,6 %, спрямо 2014г. При това от предявените от прокурорите 103 иска са разгледани от съдилищата 51 иска и всички те са уважени, което е показателно за високото им качество и обоснованост.
  
• 
  Положителна тенденция се отбелязва и относно размера на присъдените обезщетения по влезлите в сила през 2016г. съдебни решения по водените срещу Прокуратурата на Р. България граждански дела по ЗОДОВ. Съответно през отчетната година размера на присъдените обезщетения в апелативния район е общо 160 971,77лв., през 2015г. – 180 074лв., а през 2014г. – 230 658лв. Това несъмнено се дължи на активната позиция на прокурорите, участващи по тези дела, в защита на интересите на Прокуратурата на Р. България, както и на по-точното прилагане на чл.52 от ЗЗД от страна на съдилищата.
  
• 
  Съществено е подобрена дейността по медийната политика на АП-Бургас. Докато през 2015г. са били изготвени 52 прессъобщения и организирани 6 брифинга, то през отчетната 2016г. са изготвени 525 прессъобщения /10-кратно увеличение/ и проведени 16 брифинга /8 брифинга в гр.Бургас, 6 брифинга в гр.Ямбол и 2 брифинга в гр.Сливен/. Чрез прессъобщенията и брифингите до медиите бе сведена информация за положителната дейност на разследващите органи и прокуратурата по дела с висока обществена значимост и интерес, включително за корупционни престъпления, по дела със задържани лица и резултатни дела, по които извършители на престъпления са осъдени за деянията си, за положителни резултати по административно-съдебния надзор и по надзора за законност, за наградени прокурори и служители, за новоизбарин административни ръководители на прокуратури.Тази активна дейност се организира и проведе, основно благодарение на новоназначения експерт за връзки с обществеността при АП-Бургас и говорителя на АП-Бургас, както и на административните ръководители на прокуратурите. В Апелативна прокуратура-Бургас се проведе и инициативата „Ден на отворените врати“, на която студенти и ученици бяха запознати със спецификата на дейността на прокуратурата, в частност и на АП-Бургас и се срещнаха и разговаряха с адм. ръководител на АП-Бургас, а прокурори от АП-Бургас изнесоха и лекции. В края на отчетната година в АП-Бургас стартира инициатива за запознаване на магистратите със спецификата на разследване при компютърните престъпления, с пострадали малолетни и непълнолетни, с изнасяне на лекция от специалист, а зам. на адм. ръководител и говорител на АП-Бургас стартира цикъл от лекции по темата сред учениците от средните училища в гр.Бургас, съвместно със служители на Община Бургас и ОД на МВР-Бургас, която инициатива продължава и през настоящата година.
  

• 
  Завишен е, макар и не значително, процента на отменените актове на прокурорите от Апелативна прокуратура-Бургас, съответно 9,56% за 2014г., 12,93% за 2015г. и 13,86% за 2016г. Същевременно е намалял броя на обжалваните актове на прокурорите от АП-Бургас пред ВКП и ВАП, съответно – 101 за 2016г., 116 за 2015г. и 136 през 2014г.
  
• 
  Намалял е значително броя на преписките по материали от ДАНС, съответно 22 през 2016г., 40 за 2015г. и 71 за 2014г., както и броя на наблюдаваните ДП, внесените прокурорски актове и осъдените лица по материали на ДАНС. Същевременно това е показател, който касае по-скоро дейността на ДАНС, отколкото на прокуратурата.
  
• 
  Сравнително по-висок е процента на върнатите дела по някои от категориите дела по раздел ІІІ от доклада, като делата на специален надзор, делата за корупционни престъпления и за незаконен трафик на хора, но за други от категориите дела, този процент е намалял или е сходен с предходния период. Сравнително по-висок е процента на върнатите дела на трите окръжни прокуратури - ОП-Ямбол – 15,38%, ОП-Бургас – 12,93% и ОП-Сливен – 8,33%, но все пак не може да не се отчете значителната фактическа и правна сложност на техните дела, а и показателите им са по-добри от 2015г.
  
• 
  През 2016 година с влязъл в сила съдебен акт са осъдени и санкционирани 4 932 лица /за 2015 г. – 5 029 лица, а за 2014 г. – 7 177 лица/, което сочи на спад на броя на осъдените с влязъл сила съдебен акт лица, но пък има ръст на влезлите в сила наказания по лица, съответно 7 308 наказания за 2016г., срещу 6 702 наказания за 2015г.
  
• 
  Прави впечатление и значителното намаление на осъдените и санкционирани лица по внесени обвинителни актове, съответно 2 552 лица през 2016г., срещу 3 022 лица през 2015г. и 5 340 лица през 2014г. Същевременно се констатира ръст на осъдените и санкционирани лица по внесени споразумения – 1 984 лица през 2016г., срещу 1 713 лица през 2015г. и 1 569 лица през 2014г. Ръст има и при осъдените и санкционирани лица по внесени предложения по чл.78 а от НК – 586 лица през 2016г., срещу 555 лица през 2015г. и 537 лица през 2014г. Очевидно прокурорите от апелативния район все по-често използват института на споразумението, като бърза форма на провеждане на наказателния процес.
  
• 
  Спад има в показателите за делата по чл.83 а-е от ЗАНН. Докато през 2015г. са били внесени 15 предложения в съда срещу 15 ЮЛ, влезли са в сила 7 съдебни решения, с размер на постановената санкция от 2 244 171, 88лв., то през 2016г. са внесени 11 предложения, влезли са в сила 6 съдебни решения, с размер на постановената санкция от 475 099лв. Но все пак е повече от 2014г., когато е имало 3 влезли в сила съдебни решения, с размер на постановената санкция от 54 605лв.
  

Анализирайки данните за дейността на прокуратурите от района на Апелативна прокуратура-Бургас се установява, че през 2016г. са постигнати много добри резултати, но констатираните проблеми налагат извод за необходимост от законодателни инициативи за промени, които да доведат до ограничаване на формализма в процесуалното ни законодателство и ускоряване на наказателния процес, както и набелязване на мерки за подобряване на резултатите в апелативния регион.

Такава необходима законодателна промяна е ограничаване на възможността за връщане на внесените в съдилищата дела на прокурора с формални доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното разследване, ограничаващи правата на страните в процеса. С въвеждането на предварителното изслушване в разпоредително заседание на участващите в наказателното производство страни, ще бъде преустановено връщането на делата от страна на първостепенния съд или от въззивната и касационна инстанции, за несъществени нарушения, технически грешки или нарушения, които по никакъв начин не ограничават правата на обвиняемите и пострадали лица. Предварителното изслушване и предявяване на исканията и възраженията, свързани с нарушаване на процесуалните правила и накърняване на правото на защита, ще доведе и до провеждане на наказателното производство в разумни срокове.

Горепосочената промяна ще доведе и до отпадане на необходимостта да се регламентира процедура в НПК за отстраняване на явни фактически грешки в прокурорските актове, с които делото се внася в съда, по подобие на аналогичната такава в разпоредбите на ГПК. Практиката установява, че в тези случаи по никакъв начин не се нарушават или ограничават правата на обвиняемите/пострадали лица, но тези грешки формално се ползват като основание за прекратяване на съдебните производства и връщане на делата в предходната фаза на процеса. Отстраняването на явните фактически грешки следва да се осъществява по време на разпоредителното заседания по делото, по инициатива на страните или на съда, след изслушване на предварителното становище на заинтересованите лица.

Необходимо е по дела от фактическа и правна сложност, да бъде регламентирана процесуална възможност за удължаване на предвидения в разпоредбата на чл. 242 ал. 4 от НПК едномесечен срок за осъществяване на правомощията на наблюдаващият прокурор след приключване на разследването, което би дало възможност за подобряване на качеството в работата на прокурорите. Факт е, че неточностите и грешките, допускани в обстоятелствената част и диспозитива на съдебните актове в посочения кратък срок, са най честата причина за връщането на делата на прокурорите.

Практиката показва, че е необходимо да се предвиди процесуална възможност за връщане на делата на разследващите органи за извършване на допълнителни действия по разследването в определени кратки срокове и то не само в случаите на чл. 242 ал. 2 от НПК. При провеждане на разследване по обемни и сложни от фактическа и правна страна дела, допуснатите при първоначалното разследване пропуски и грешки е трудно да бъдат отстранени по реда на чл. 242 ал. 3 от НПК поради множество обективни причини /натовареност, липса на материални условия и възможност за провеждане на допълнително разследване от страна на наблюдаващия прокурор и др./. В тези случай би следвало прокурорът да има възможност да върне делото на разследващия орган за конкретен период от време и с ясни указания за действията, които следва да бъдат и извършени.

Констатирани са и случаи, при които неоправдано дълго продължават процесуалните действия по предявяване на разследването, включително и поради шиканиране на процеса от страна на обвиняемите и техните защитници, което увеличава продължителността на досъдебните производства, а в някои случаи води и до опасност да изтече срока на по-тежките мерки за неотклонение на обвиняемите. В тази насока предложенията на прокурорите са за отпадане на тези действия, като предявяването на разследването и запознаването с доказателствата по делото следва да съвпадне с предявяване на прокурорския акт във фазата на разпоредителното заседание.

Реформата в наказателното законодателство следва да доведе до ясно диференциране и разграничаване на същинските престъпления от по-леките такива - т. н. „простъпки”. По отношение на последните, в разпоредбите на НПК следва да се установи облекчен ред за разследване, както и да се предвиди възможност да отпадне наказателната репресия за тях, а извършителите да се санкционират по административно наказателен ред. Това ще даде възможност, както на органите на прокуратурата, така и на разследващите органи, да съсредоточат своите усилия към наказателно преследване и санкциониране на тежката престъпност, която е очевидно с висока обществена опасност и значимост.

Необходимо е да се предвиди възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК и при други предпоставки - например: по отношение подсъдими, които не само са допринесли съществено за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретното дело, но и за разкриване и доказване на тежки престъпления по други дела. В тази насока може да се предвиди и възможност за предоставяне на имунитет на лица, допринесли за разкриване на тежки престъпления.

В законодателството следва ясно да се дефинират квалифициращите обстоятелства като: „големи размери”, „особено големи размери”, „значителни щети”, „значителни вреди” и др. подобни, например по начин, както това е сторено при данъчните престъпления /чл. 93 т. 14 НК/.

Сериозен проблем пред разследващите органи продължава да е разпоредбата на чл.159а от НПК и въведения в нея нов, но безспорно тромав и утежнен ред за изискване, разрешаване и получаване на информация от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и краткия срок, в който се съхраняват такива данни. Ограничаването на възможностите на разследващите органи да получават достъп до необходимата им за провеждане на обективно, своевременно и пълно разследване информация, води до невъзможност за разкриване на телефонни измами, тежки криминални престъпления, в извършването на които има достатъчно данни да се предполага, че са участвали няколко лица, компютърни престъпления, свързани основно с осъществени неправомерни достъпи до банкови сметки на граждани и други.

Затруднения създава и процедурата по изготвяне на искания за одобряване или разрешаване на процесуалните действия за обиск, претърсване, изземване, използване на СРС и т.н. от страна на наблюдаващия прокурор. Същата предполага окомплектоване и описване на делото от страна на разследващия орган, изпращане на същото със съответното придружително писмо на прокурора, внасянето му в съответния съд с искане или предложение, произнасяне от страна на съда, връщане на прокурора и т.н. Процедурата е формализирана и усложнена, като всяка от тези стъпки подлежи на деловодно оформяне и описване в съответните дневници и регистри, което предполага време за това, а често вида и характера на разследването изисква незабавни действия. Предложението в тази насока е посочените действия да се извършват от разследващия орган, съответно необходимите искания и предложения да се изготвят от него до съда.

През 2016г. се наблюдава съществено увеличение на проведените бързи и особено на незабавните производства /с 348 бр. или 109,43% спрямо 2015г./ в прокуратурите от апелативния район, които ускоряват наказателното правораздаване и имат пряк превантивен ефект върху престъпността, но е необходимо законодателно усъвършенстване на правила за работа по тях. Следва изрично да се уредят сроковете за призоваване на лица за привличането им в качеството на обвиняем в тези производства, като се регламентира и възможност за 72-часово задържане на извършителите при наличие на предпоставките за това /например: при рецидив, липса на постоянно местоживеене и др./, установени в хода на производствата. Същите следва да бъдат разглеждани от съдилищата по специален /от гледна точка на сроковете/ ред, различен от този, прилаган когато наказателното производство е образувано въз основа на обвинителен акт, внесено споразумение за решаване на делото или по предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК.

Намираме за необходимо да се промени разпоредбата на чл. 396 ал.1 от НПК, като се възстанови компетентността на военните прокуратури и съдилища да разследват и разглеждат дела за престъпления, извършени от държавни служители в МВР. Професионалните и лични взаимоотношения между прокурорите и съответните служители на МВР в апелативния район с оглед на естеството на работата им, водят на практика до множество самоотводи от страна на прокурорите, определени да работят по конкретни преписки и дела, включително и до случаи, в които всички прокурори в една прокуратура /ОП-Бургас/ мотивират своя самоотвод, резултат от което е липсата на ефективността и срочност при работата по преписки и дела.

Необходимо е да се промени редакцията на разпоредбата на чл. 368 ал. 1 от глава ХХVІ на НПК, която създава неяснота по отношение на срока, които съдилищата определят за приключване на разследването и внасянето му за разглеждане в съответния съд. Второто изречение на посочената разпоредба „В тримесечния срок не се включва срокът по чл. 242 ал. 4 от НПК“, не е обвързано с разпоредбата на ал. 2, като не става ясно с какъв срок разполага прокурорът за да внесе делото в съда /три или четири месеца/.

Липсва законова регламентация в случаите, в които със спорни мотиви /поради превишаване на законовите изисквания и краен субективизъм и формализъм/ делата се връщат от страна на въззивния съд на прокурора на основание чл. 334 т. 1 и чл. 335 от НПК, последният да има възможност да оспори този съдебен акт. По тази причина са върнати 22 бр. дела или 14% от общо върнатите дела в апелативния район през 2016г. Това ще наложи практиката въззивните съдебни състави да връщат делата на посоченото основание, само когато действително са налице законовите основания за това.

Прокурорите считат, че леките наказания, които се налагат на подсъдимите лица в диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК, нарушават принципите за справедливост и индивидуализацията на наказанието, съобразно тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на дееца. Със задължителното прилагане на този текст се създава много често неоправдана привилегия за извършителите на тежки престъпления, чиято вина е безспорно доказана чрез разследване, които признавайки фактите на обвинителния акт, до голяма степен да избягват налагането на справедливи наказания. Такава привилегия те получават дори и в случаите, в които по време на цялото досъдебно производство не само не признават вината си и с нищо не допринасят за по-бързото приключване на предварителното разследване, но на практика с действията си го затрудняват. По този начин до голяма степен се обезсмисля и споразумението като начин за решаване на делото в съдебната фаза на процеса, тъй като при него се изисква съгласието на прокурора и възстановяване на щетите от престъплението, а при съкратеното съдебно следствие не са защитени в пълна степен интересите на пострадалите от престъплението лица. Добре би било института на съкратеното съдебно следствие да се прилага въз основа на преценка на съда във всеки конкретен случай, съобразно поведението и приноса на подсъдимия за своевременното и обективно приключване на разследването, а наказанието да се съобрази и с морала, както е при споразумението. Друга процесуална възможност за налагане на справедливо наказание може да се постигне чрез изменение на разпоредбата на чл.58 а ал.1 от НК, при което законовата редукция да не е конкретно определена за всички случай /винаги с 1/3/, а да бъде определена в определени параметри (..от …до), което дава възможност за преценка при определяне на подлежащото на изпълнение наказание във всеки конкретен случай.

Необходимо е да се намалят до минимум проверките, възлагани от страна на Върховна административна прокуратура по всякакви видове дейности в Р. България /като например проверки на безопасността на въжени мостове, язовири и т.н./, тъй като същите се осъществяват и контролират от специализирани контролни органи на държавната и общинска администрация. Понастоящем териториалните прокуратури осъществяват голяма по обем административна дейност, която не влиза в служебните им задължения, отнема изключително много време, като следва да се преодоляват много и то съществени трудности при извършване на проверките.
Необходими мерки в апелативния район:

Прокурорите от Апелативна прокуратура-Бургас следва да завишат своята активност по оказване на методическа помощ на прокурорите от долустоящите прокуратури по делата от предходни години, с по-голяма фактическа и правна сложност, както и по делата за корупционни престъпления. В тази насока следва да продължи и утвърдената през предходните години /2014г.-2016г./ практика по всяко досъдебно производство, по което мотивирано е поискана от страна на наблюдаващите прокурори такава помощ, да бъде определян подпомагащ прокурор от АП-Бургас, който съвместно с тях да обсъжда и подпомага разрешаването на възникналите в хода на разследването процесуални и материално-правни проблеми.

Необходимо е да продължи и установената през предходните години практика за ежемесечно провеждане на съвещания в Апелативна прокуратура-Бургас с участието на административните ръководители на АП-Бургас, ОП-Бургас, РП-Бургас, ръководството на ОД на МВР-Бургас и на ОСС-Бургас за обсъждане на работата по делата от минали години с неприключено разследване, както и на други проблеми, възникнали в работата.

За подобряване на срочността на разследване по досъдебните производства е необходимо да се извършат тематични проверки в Окръжните следствени отдели и при полицейските разследващи органи с цел подобряване на организацията на дейност по разследването на неприключените досъдебни производства от минали години. Специално внимание следва да се обърне на делата с предстоящо изтичане на давностните срокове за наказателно преследване, на спрените дела срещу известен извършител и делата, по които е направено искане по чл. 369 от НПК. Да се проведат служебни съвещания със следователите и разследващите полицаи за предприемане на действия по приключване на разследването по тези дела.

Необходимо е да се анализира натовареността на следователите в окръжните следствени отдели и организацията на тяхната дейност, с оглед оптимално използване на потенциала им като опитни разследващи органи. Следва да бъде завишена активността на наблюдаващите прокурори и административните ръководители по прилагането на разпоредбата на чл.194 ал.1 т.4 от НПК, като е важен не само броят на възлаганите производства, а и преценката за фактическата и правна сложност на провежданото разследване, което обосновава промяна на компетентността на разследващите органи. Приложението на посочената разпоредба на чл.194 ал.1 т.4 от НПК ще бъде предмет на проверка при извършване на ревизии на дейността на прокуратурите, като при необходимост ще бъдат изготвени указания в тази насока.

Необходимо е да продължи утвърждаването на електронния обмен на документи между прокуратурите в апелативния район, особено по отношение на справки, анализи, доклади и материалите по СН, както и активното използване от всички прокурори и служители на възможностите на УИС-2 и на въведените електронни регистри.

Следва да се изпълнят качествено и в срок всички задачи, залегнали в плана на АП-Бургас за дейността през 2017г., като се анализират и обобщават данните, установени при извършените проверки и се набележат мерки за подобряване на дейността по отделните видове надзори, като от особено значение ще бъде дейността по надзора на досъдебното производство и по наказателно съдебния надзор.