Лекции Берлин, 20. 10. 1910 до 16. 03. 1911 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр. Духът на растителното царство

ДУХЪТ В РАСТИТЕЛНО ЦАРСТВО

Така ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ем това, ко­ето Ботаниката на 19-то сто- ле­тие донесе. В то­ва има не­що дейс­т­ви­тел­но ве­ли­чес­т­ве­но и фрапира- що. Тогава този, кой­то прис­тъп­ва по то­зи на­чин със здра­во чув­с­т­во за ис­ти­на­та към при­ро­до­на­уч­ни­те понятия, констатира, че те­зи по­ня­тия дейс­т­ву­ват вър­ху не­го внушително, с не­чу­ва­на сила, че те не го отпус- кат, а пос­то­ян­но и пос­то­ян­но му на­шеп­ват в ушите: Ти вър­виш ед­на глупост, ко­га­то на­пус­каш си­гур­ния път, по кой­то се проследява, как ед­-

Това е нещо, ко­ето ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел тряб­ва да съб­лю­да­ва за це­лия об­х­ват на на­ши­те наблюдения, на на­ши­те обяснения. Той тряб­ва да дър­жи смет­ка за вся­ко нещо, ко­ето среща, да­ли то мо­же да бъ­де раз­г­ле­да­но за се­бе си или да­ли ос­та­ва не­обяс­ни­мо за са­мо­то се­бе си, да­ли не

Така и в пла­не­та­та Земя ние има­ме пред се­бе си нещо, за ко­ето тряб­ва да предположим: По от­но­ше­ние на ней­но­то на­й-­гъс­то ка­чес­т­во на­ша­та Земя е би­ла ня­ко­га от рас­ти­тел­но естество, би­ла е със­та­ве­на от рас­ти­тел­ни съ­щес­т­ва и от то­ва жи­во ес­тес­т­во се е раз­ви­ло пър­во неживото, ка­то пос­ле­до­ва­тел­но се е втвърдило, вдър­ви­ло се е и се е вкаменило. Всъщност как­то на­ши­ят ске­лет се е от­де­лил пър­во от организма, та­ка и в скал­ния ске­лет на Земята ние тряб­ва да виж­да­ме ве­ли­кия ске­лет на съ­щес­т­во­то Земя, на зем­ния организъм. Но ко­га­то раз­г­леж­да­ме то­зи зе­мен ор­га­ни­зъм в свет­ли­на­та на Духовната наука, ние мо­жем да оти­дем и по-далече. Днес аз мо­га да дам за то­ва на­й-­на­чал­ни­те линии, за­що­то ние

Лятното със­то­яние на зем­ния ор­га­ни­зъм се със­тои в ед­но съв­сем осо­бе­но от­но­ше­ние на Земята към Слънцето, а имен­но в това, че Земята зас­та­ва в ед­но та­ко­ва от­но­ше­ние спря­мо дейс­т­ви­ето на Слънцето, ко­ето е ед­но ду­хов­но дейс­т­вие из­ли­за­що от Слънцето. Това ние тряб­ва да ка- жем, за­що­то има­ме ра­бо­та с един жив, из­пъл­нен с дух организъм. За зим­но­то със­то­яние Земята се зат­ва­ря за то­ва дейс­т­вие на Слънцето, зем­ни­ят ор­га­ни­зъм се зат­ва­ря един вид в се­бе си. Нека срав­ним се­га то­ва със­то­яние с чо­веш­ко­то със­то­яние на сън. Сега аз ис­кам да го­во­ря са­мо външ­но при­вид­но за ед­на аналогия; оба­че Духовната на­ука ни дос­та­вя до­ка­за­тел­с­т­ва­та за са­мия факт.

Нека раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка вечер, ко­га­то е уморен, как не­го­во­то съз­на­ние потъва, как всич­ки мис­ли и чувства, ко­ито се вли­ват през де­ня в не­го чрез външ­ни­те неща, вся­ко удо­вол­с­т­вие и страдание, вся­ка ра­дост и скръб по­тъ­ват в ед­на не­оп­ре­де­ле­на тъмнина. През то­ва вре­ме ду­хов­но­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка - как­то по­ка­зах­ме то­ва в сказ­ка­та вър­ху "Същността на съня" - из­ли­за от чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло и вли­за в един ду­хо­вен свят, от­да­де­но е на ду­хов­ния свят. Присъщо е за човека, че в то­ва със­то­яние на сън той из­губ­ва сво­ето съзнание. За ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел –
ние ще видим, как той знае то­ва - се показва, че вът­реш­но­то съ­щес­т­во на човека, Астралното тя­ло и Азът, фак­ти­чес­ки се из­лъч­ва от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, но не са­мо се из­лъч­ва и ви­си над не­го ед­но об­лач­но образуване, то­ва вът­реш­но съ­щес­т­во на чо­ве­ка се разширява, раз­ли­ва се над це­лия пла­не­та­рен свят, кой­то е око­ло нас. Колкото и не­ве­ро­ят­но да изглежда: ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел установява, че чо­веш­ка­та ду­ша се раз­ли­ва един­но над звез­д­ния свят, над астралното. Изследо- вателите, ко­ито са би­ли за­поз­на­ти в та­зи област, са зна­ели добре, за­що това, ко­ето се излъчва, но­си име­то Астрално тяло. Защото то­ва вът­реш­но съ­щес­т­во на чо­ве­ка чер­пи от не­бес­но­то пространство, с ко­ето об­ра­зу­ва ед­но единство, силите, от ко­ито се нуждае, за да въз­с­та­но­ви това, ко­ето през де­ня умо­ра­та и ра­бо­та­та са из­ха­би­ли във фи­зи­чес­ко­то тяло. Така през вре­ме на съ­ня чо­ве­кът пре­ми­на­ва във ве­ли­кия свят, а сут­рин от­но­во се от­тег­ля в гра­ни­ци­те на сво­ята кожа, в мал­кия чо­веш­ки свят, в микрокосмоса. Там той от­но­во чув­с­т­ву­ва своя Аз, сво­ето себесъзнание, по­не­же тя­ло­то му про­ти­во­пос­та­вя съпротива.

Това из­диш­ва­не и от­но­во вдиш­ва­не на ду­ша­та е чу­дес­на­та смя­на в чо­веш­кия живот. От всич­ки онези, ко­ито не са го­во­ри­ли нап­ра­во от гле­ди­ще­то на Окултизма, на Духовната наука, аз на­ме­рих са­мо при един еди- н­с­т­вен чо­век ед­на та­ка спо­луч­ли­ва за­бе­леж­ка вър­ху смя­на­та на буд­нос­т­та със съня, че тя нап­ра­во мо­же да бъ­де при­ета в Духовната наука, за­що­то се пок­ри­ва с фак­ти­те от­к­ри­ти от та­зи наука. Във все­ки слу­чай то­ва е бил един дъл­бок ма­те­ма­ти­чес­ки мислител, но един ра­зу­мен човек, ко- й­то е раз­би­рал да об­г­ръ­ща по един ве­ли­чес­т­вен на­чин при­ро­да­та със своя дух: Новалис. Той казва: "Сънят е ед­но сме­се­но със­то­яние на тя­ло­то и на Душата. В съ­ня тя­ло­то е хи­ми­чес­ки свър­за­но с душата. В съ­ня ду­ша­та е рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­на в тя­ло­то - чо­ве­кът е неутрализи- ран. Будността е ед­но раз­де­ле­но - по­ляр­но състояние. В буд­нос­т­та ду­ша­та е пун­к­ти­ра­на - локализирана. Сънят е хра­нос­ми­ла­не на душата; тя­ло­то хра­нос­ми­ла душата. /оттегляне на възбудата на душата/. Будно- стта е със­то­яние на въз­дейс­т­вие на въз­бу­да­та на ду­ша­та - тя­ло­то се нас­лаж­да­ва на душата. В сън връзките на системата са по-хлабави - в буд­нос­т­та те са затегнати.

Следователно за Новалис съ­нят зна­чи хра­нос­ми­ла­не на ду­ша­та чрез тялото. Новалис ви­на­ги има съзнанието, че фак­ти­чес­ки в съ­ня ду­ша­та ста­ва ед­но с Вселената и е храносмилана, за да мо­же чо­век да си по­мог­не по­-на­та­тък за фи­зи­чес­кия свят.

Така чо­ве­кът сме­ня сво­ите със­то­яния по от­но­ше­ние на сво­ето вът­реш­но съ­щес­т­во по та­къв начин, че при днев­на­та буд­ност той се сви­ва в мал­кия свят, в гра­ни­ци­те на сво­ята кожа, а през нощ­та се раз­ши­ря­ва в го­ле­мия свят и от­да­вай­ки се на то­зи свят чер­пи от не­го си­ли за въз­с­та­но­вя­-

За она­зи част на Земята, къ­де­то е лято, има­ме не­що по­доб­но на това, ка- к­то при един човек, кой­то се на­ми­ра в със­то­яние на сън. Земята се от­да­ва на всич­ко онова, ко­ето иде от Слънцето и се офор­мя­ва така, как­то тряб­ва да се офор­ми под вли­яни­ето на слън­че­во­то въздействие. За она­зи част на Земята, къ­де­то е зима, тя се зат­ва­ря за дейс­т­ви­ето на Слънцето, жи­вее в са­ма­та се­бе си. Там е така, как­то ко­га­то чо­ве­кът е свит в мал- кия, вът­ре­шен свят и жи­вее в са­мия се­бе си, до­ка­то там, къ­де­то е лято, по­ло­же­ни­ето е по­доб­но на това, ко­га­то чо­век е от­да­ден на це­лия вън­шен свят.

Суеверие е и от стра­на на ес­тес­т­ве­на­та наука, ко­га­то се казва, че рас­те­ни­ята възприемат. Духовните Същества, ко­ито при­над­ле­жат на дейс­т­ви­ето на Земята и на Слънцето, те въз­п­ри­емат чрез ор­га­ни­те на рас­те­ни­ята и всич­ки органи, от ко­ито се нуждаят, за да ги съ­бе­рат към цен­тъ­ра на Земята, те ги на­соч­ват по­ра­ди то­ва към то­зи цен­тър на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната по- кривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде за­бе­ле­жи­тел­но е в на­ша­та епоха, че имен­но Естествената на­ука се на­соч­ва към това, да приз­нае те­

зи неща, из­не­се­ни от Духовната наука. Защото то­ва не е ни­що дру­го ос­вен ед­но признание, че на­ша­та фи­зи­чес­ка Земя е са­мо ед­на част от ця­ла­та Земя, че и със­та­ве­но­то от га­зо­ве слън­че­во къл­бо е са­мо ед­на част от ця­ло­то Слънце, и че на­ше­то Слънце, та­ка как­то то ни се явя­ва физиче- ски, е са­мо ед­на част от ду­хов­но­-ду­шев­ни­те Същества, ко­ито вли­зат във вза­имо­дейс­т­вие с ду­хов­но­-ду­шев­ни­те Същества на Земята. Както чо­веш­ки­ят свят се на­ми­ра във връз­ка с ок­ръ­жа­ва­щия свят и как­то чо­ве­ци­те имат сво­ите органи, за да жи­ве­ят и се развиват, та­ка и Съществата, кой­то са действителни, си съз­да­ват в рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка един орган, за да въз­п­ри­емат са­ми­те се­бе си. Суеверие е - ка­зах аз -, ко­га­то хо­ра­та вярват, че рас­те­ни­ето ка­то та­ко­ва въз­п­ри­ема или пък ка­то от­дел­но рас­те­ние има един вид душа. Това е ед­но съ­що та­ко­ва суеверие, как­то ко­га­то бих­ме го­во­ри­ли за ду­ша­та на ед­но око. Въпреки че бла­го­да­ре­ние на ед­но чудно, но по­нят­но за Духовната на­ука съ­че­та­ние на фак­ти­те офи­ци­ал­на­та на­ука през ця­ло­то 19-то сто­ле­тие е на­соч­ва­ла уче­ни­те да приз­на­ят това, ко­ето то­ку ­що бе казано, в дейс­т­ви­тел­ност ра­бо­та­та стои така, че в та­зи об­ласт офи­ци­ал­на­та на­ука е твър­де мал­ко ориентирана, тя се на­ми­ра в та­ко­ва по­ло­же­ние и днес. Защото това, ко­ето на­ука­та е от­к­ри­ла до се­га вър­ху се­тив­ния жи­вот на растенията, е без ос­та­тък ед­но пот­вър­ж­де­ние на това, ко­ето аз ка­зах се­га вър­ху ду­ха и не­го­во­то дейс­т­вие в рас­ти­тел­но­то царство, но хо­ра­та на офи­ци­ал­на­та на­ука не мо­гат да го раз­бе­рат ка­то такова. Това мо­жем да ви­дим от след­ния пример.

В 1804 го­ди­на Зиденхам Едвардс от­к­ри чуд­но­то ус­т­ройс­т­во на рас­те­ни­ето мухоловка, ко­ето има вър­ху сво­ите лис­та оп­ре­де­ле­ни косми. Когато ед­но на­се­ко­мо ид­ва в бли­зост с листа, та­ка че ста­ва из­вес­т­но до­кос­ва­не с космите, то би­ва хва­на­то от лис­та и изя­де­но и храносмляно. Забележи- телно беше, ко­га­то хо­ра­та откриха, че рас­те­ни­ята мо­гат да ядат, че те мо­гат да при­емат вът­ре в се­бе си да­же животни, че са месоядци! Но те не мо­же­ха да нап­ра­вят ни­що смис­ле­но с това, за­що­то то­ва от­к­ри­тие е би­ло ви­на­ги заб­ра­вя­но и от­но­во намерено, та­ка от Нутал в 1814 годи- на, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 го­ди­на и от Оудеманс в 1859 година. Петима уче­ни са на­ме­ри­ли пос­ле­до­ва­тел­но ед­но и съ­що нещо! По-нататък на­ука­та не мо­жа да нап­ра­ви ни­що от това, ос­вен да зас­та­вят един та­къв учен ка­то Шлайден, кой­то има го­ле­ми зас­лу­ги в из­с­лед­ва­не­то на рас­ти­тел­ния свят, да каже, че уче­ни­те тряб­ва да се па­зят да не из­пад­нат в мис­тич­ни настроения, ка­то пре­пис­ват на рас­те­ни­ята душа! Но и днес хо­ра­та на на­ука­та са го­то­ви да при­пис­ват на от­дел­но­то рас­те­ние - как­то нап­ри­мер на му­хо­лов­ка­та - душа, ко­ето оба­че би би­ло суеверие, как­то ко­га­то бих­ме пре­пи­са­ли ду­ша на окото. Именно хо­ра ка­то Раул Франсе нап­ри­мер са взе­ли та­ки­ва не­ща в съ­вър­ше­но вън­шен сми­съл и са казали: Тук ние виж­да­ме не­що душевно, ко­ето се про­явя­ва

Аз ве­че обър­нах вни­ма­ни­ето вър­ху това, че ня­кои жи­вот­ни по­каз­ват не­що по­доб­но ка­то памет. Когато един слон е во­ден на во­до­пой и по пъ­тя го раз­д­раз­ни ня­кой човек, то­га­ва мо­же да се случи, що­то ко­га­то се връ­ща да но­си в своя хо­бот во­да и се­га да нап­ръс­ка човека, кой­то го е раз- дразнил. Тогава хо­ра­та казват: Ето ние виж­да­ме следователно, че сло­нът има памет; той си е бе­ля­зал човека, кой­то го е раз­д­раз­нил и е сло­жил на­ме­ре­ние на връ­ща­не да го нап­ръс­ка с вода! Но то­ва не е така. При ду­шев­ния жи­вот е важ­но да прос­ле­дим точ­но вът­реш­ния про­цес и да не го­во­рим вед­на­га за памет, щом по­-къс­но нас­тъ­пва ед­но съ­би­тие ка­то след­с­т­вие на ед­на пре­диш­на причина. Само тогава, ко­га­то ед­но съ­щес­т­во дейс­т­ви­тел­но пог­лежда на­зад вър­ху нещо, ко­ето се е случи­ло в ед­но ми­на­ло време, има­ме ра­бо­та с памет, във всич­ки дру­ги слу­чаи има­ме ра­бо­та са­мо с при­чи­на и следствие. А то­ва значи: Сега ние би тряб­ва­ло да се вгле­да­ме точ­но в струк­ту­ра­та на сло­но­ва­та душа, ако бих­ме ис­ка­ли да видим, как раздразнението, ко­ето е би­ло упражнено, про­из­веж­да пос­ле не­що такова, че и след оп­ре­де­ле­но вре­ме то пре­диз­вик­ва ед­но действие.

Ето за­що тряб­ва да кажем: Такива неща, как­ви­то сре­ща­ме при мухолов- ката, ние не тряб­ва да ги схва­ща­ме по друг начин, ос­вен че ця­ло­то ус­т­ройс­т­во на рас­те­ни­ето не съ­щес­т­ву­ва за това, за да обус­ло­ви ед­на вът­реш­на ду­шев­на същност, а това, ко­ето ста­ва тук, се про­из­веж­да отвън. И за не­що по­доб­но рас­те­ни­ето слу­жи ка­то ор­ган на це­лия зе­мен органи- зъм. Как рас­те­ни­ята при­над­ле­жат от ед­на стра­на на Аза на Земята, от дру­га стра­на на аура­та на Земята - на ас­т­рал­но­то тяло, на све­та на усе­ща­ни­ята и на чув­с­т­ва­та на Земята -, то­ва по­ка­за по осо­бен на­чин имен­но из­с­лед­ва­не­то на 19-то столетие. Ние сме дейс­т­ви­тел­но бла­го­дар­ни на оне­зи при­ро­до­из­пи­та­те­ли - ка­къв­то е нап­ри­мер Готлиб Хаберландт -,
ко­ито из­на­сят фак­ти­те сухо, фак­ти ко­ито те са проучили, а не - как­то Раул Франсе и дру­ги - да пра­вят от то­ва чисто външ­ни изводи. Ако един та­къв чо­век би се за­до­во­лил са­мо да из­не­се нещата, та­ки­ва как­ви­то са, бих­ме мог­ли дейс­т­ви­тел­но да му бъ­дем благодарни; но ако ис­ка да нап­ра­ви от то­ва из­во­ди от­нос­но ду­шев­ния жи­вот на ед­но от­дел­но растение, той би мо­гъл съ­що та­ка да нап­ра­ви из­вод за ду­ше­вен жи­вот и на от­дел­ния ко­съм или на от­дел­ния зъб. Когато наб­лю­да­ва­ме оне­зи растения, ко­ито са в дейс­т­ви­тел­ност рас­те­ния да­ва­щи клас, констатираме, че при всич­ки те­зи рас­те­ния съ­щес­т­ву­ват чуд­ни мал­ки органи. Констатирани са мал­ки об­ра­зу­ва­ния от скор­бял­ни клетки. Тези клет­ки са чуд­но устро- ени, те са ус­т­ро­ени така, че в тях­на­та вът­реш­ност има ка­то ед­но хал­та­во ядро. Особеното е, че кле­тъч­на­та сте­на ос­та­ва не­чув­с­т­ви­тел­на за яд­ро­то са­мо на ед­но място. Ако то­ва яд­ро се прид­ви­жи ня­къ­де другаде, кле­тъч­на­та сте­на е до­кос­на­та от не­го и пос­лед­с­т­ви­ето от то­ва е, че рас­те­ни­ето от­но­во го връ­ща на пре­диш­но­то положение. Такива скор­бял­ни клет­ки се на­ми­рат при всич­ки растения, ко­ито в тях­но­то глав­но нап­рав­ле­ние со­чат към цен­тъ­ра на Земята. По то­зи на­чин рас­те­ни­ето има в се­бе си един орган, кой­то ви­на­ги му да­ва въз­мож­ност да се на­соч­ва в сво­ето глав­но нап­рав­ле­ние към цен­тъ­ра на Земята. Това е раз­би­ра се чу­дес­но нещо, ко­ето е би­ло от­к­ри­то от раз­лич­ни из­с­ле­до­ва­те­ли в те­че­ние на 19-то сто­ле­тие и ко­ето се по­каз­ва най-добре, ко­га­то не­ща­та са из­не­се­ни просто. Когато нап­ри­мер Хаберландт счита, че тук има­ме ра­бо­та с един вид се­тив­но усе­ща­не на растението, все пак той раз­ли­ча­ва не­ща­та та­ка ясно, че ние тряб­ва да му бъ­дем бла­го­дар­ни осо­бе­но мно­го имен­но за то­ва су­хо и трез­во изложение.

А се­га не­що друго. Когато раз­г­леж­да­ме един лист от растение, всъщ­ност ви­на­ги външ­на­та по­вър­х­ност е ед­но сгло­бе­ние от мал­ки ле­що­об­раз­ни образувания, по­доб­ни на ле­ща­та на на­ше­то око. Тези ле­щи са та­ка насочени, че свет­ли­на­та дейс­т­ву­ва са­мо тогава, ко­га­то тя па­да вър­ху по­вър­х­нос­т­та на лис­та в ед­на съв­сем оп­ре­де­ле­на посока. Когато свет­ли­на­та е в дру­га посока, лис­тът вед­на­га по­лу­ча­ва под­тик да се обър­не така, че свет­ли­на­та да пад­не в сре­да­та на лещата, за­що­то ко­га­то па­да настра- на, тя дейс­т­ву­ва по друг начин. Следователно на по­вър­х­нос­т­та на лис­та­та на рас­те­ни­ята съ­щес­т­ву­ват ор­га­ни за светлината. Тези ор­га­ни за свет- лината, ко­ито фак­ти­чес­ки мо­гат да бъ­дат срав­не­ни с един вид око, ко­ето е раз­п­рос­т­ря­но вър­ху растението, но чрез ко­ето не рас­те­ни­ето вижда, а чрез не­го слън­че­во­то съ­щес­т­во гле­да зем­но­то същество, - те­зи ор­га­ни за свет­ли­на­та правят, що­то рас­те­ни­ята ви­на­ги да имат стре­меж да на­соч­ват сво­ите лис­та ви­на­ги пер­пен­ди­ку­ляр­но спря­мо па­да­ща­та вър­ху тях свет­ли­на­та Слънцето. В това, как рас­те­ни­ето се от­да­ва на дейс­т­ви­ето на Слънцето през про­лет­та и лятото, ние има­ме ед­но вто­ро нап­рав­ле­ние на

Ако ис­ка­ме се­га да оти­дем още по-далече, би трябвало, ако до­се­гаш­ни­те обяс­не­ния са правилни, да намерим, че чрез то­ва от­да­ва­не на Земята на Слънцето рас­те­ни­ята из­ра­зя­ват по ня­ка­къв начин, как чрез това, ко­ето произвежда, Земята дейс­т­ви­тел­но жи­вее във ве­ли­кия Макрокосмос. Би тряб­ва­ло та­ка да се ка­же да ви­дим не­що в растенията, ко­ето би ни по- казало, че всъщ­ност в рас­ти­тел­ния свят дейс­т­ву­ва така, ко­ето на­вън се про­из­веж­да имен­но от слън­че­ви­те същества. Още Лине бе обър­нал вни­ма­ни­ето на това, че при оп­ре­де­ле­ни рас­те­ния цъф­те­не­то ста­ва към пет ча­са сут­рин­та и в ни­кое дру­го време. Това значи: Земята е от­да­де­на на Слънцето и то­ва се из­ра­зя­ва чрез факта, че при оп­ре­де­ле­ни рас­те­ния цъф­те­жът е въз­мо­жен са­мо в на­пъл­но оп­ре­де­ле­ни ча­со­ве на деня. Така нап­ри­мер рас­те­ни­ето Hemerocallie fulva, чер­ве­ни­ят крин, цъф­ти са­мо око­ло пет часа, Nimpaea alba, вод­на­та роза, са­мо към се­дем часа. Calen- dula, не­ве­нът са­мо към де­вет часа. В то­ва ние виж­да­ме чу­дес­но из­ра­зе­но от­но­ше­ни­ето на Земята към Слънцето, ко­ето още Лине на­ре­че "слън­чев часовник". Даже и заспиването, зат­ва­ря­не­то на цвет­ни­те лис­тен­ца е ог­ра­ни­че­но са­мо в оп­ре­де­ле­ни ча­со­ве на деня. В жи­во­та на рас­те­ни­ята се крие ед­на чу­дес­на за­ко­но­мер­ност и правилност.

Когато взе­мем под вни­ма­ние това, ние до­би­ва­ме имен­но ед­на наука, ко­ято ед­нов­ре­мен­но мо­же да въз­ви­си на­ша­та ду­ша и да я до­ве­де по­-б­ли­зо до то­зи свят на растенията, как­то тряб­ва да по­до­ба­ва за то­зи оби­чан от нас и рад­ващ ни свят на растенията. Ние са­ми­те се чув­с­т­ву­ва­ме с ду­ша и дух при­над­ле­жа­щи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, ка­то че един вид би тряб­ва­ло да гле­да­ме на рас­ти­тел­ния свят ка­то на нещо, ко­ето при­над­ле­жи на на­ша­та май­ка Земя. Всъщност та­ка и тряб­ва да постъп- ваме. Защото всичко, ко­ето ка­то жи­вот­но или чо­век е при­вид­но не­за­ви­си­мо от не­пос­ред­с­т­ве­но­то дейс­т­вие на Слънцето, чрез рас­те­ни­ята и по­ра­ди това, че е зас­та­ве­но да из­пол­зу­ва растенията, то е кос­ве­но за­ви­си­мо от Слънцето. Вярно е, че през зи­ма­та и ля­то­то чо­ве­кът не ми­на­ва през та­ки­ва преобразувания, как­то растенията, оба­че рас­те­ни­ето е това, ко­ето му да­ва въз­мож­ност да има в се­бе си она­зи непроменливост. Това, ко­ето рас­те­ни­ето раз­ви­ва ка­то вещества, то мо­же да го раз­вие са­мо под вли­яние на слън­че­во­то действие, чрез вза­им­но­то от­но­ше­ние на зем­ния

Така ние тряб­ва да гле­да­ме ма­те­ри­ал­но на на­ша­та май­ка Земя ка­то на ве­ли­ка кър­ме­ща майка. Обаче ние видяхме, че в рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка има­ме фи­зи­оно­ми­ята на ду­ха на рас­те­ни­ята и чрез то­ва се чув­с­т­ву­ва­ме сто­ящи в дух и душа. Ние един вид гле­да­ме в ду­ша­та на Земята - как­то бих­ме гле­да­ли в очи­те на един друг чо­век -, ко­га­то разбираме, как тя ни изя­вя­ва сво­ята ду­ша в цве­то­ве­те и лис­та­та на рас­ти­тел­ния свят.

Това беше, ко­ето на­ка­ра Гьоте да се за­ни­ма­ва с рас­ти­тел­ния свят, ко­ето го до­ве­де до ед­но занимание, ко­ето всъщ­ност не се със­тои в ни­що дру- го, ос­вен че той показва, как ду­хът дейс­т­ву­ва в све­та на рас­те­ни­ята и как лис­тът се явя­ва в рас­те­ни­ето ту в ед­на форма, ту в друга, прев­ръ­щан е от ду­ха в на­й-­раз­лич­ни форми. Гьоте бе­ше очарован, че ду­хът фор­ми­ра лис­та­та в растенията, ок­ръг­ля ги и ги раз­ви­ва в спи­ра­ла око­ло стъб- лото. И съ­що та­ка тряб­ва­ше да ос­та­не достопаметно, ко­га­то един чо­век поз­на­ващ дейс­т­ви­тел­но ду­ха - ко­га­то Гьоте про­ве­де своя раз­го­вор със Шилер след из­ли­за­не от сказката, ко­ято бо­та­ни­кът Бач из­не­се в при­ро­до­на­уч­но­то об­щес­т­во в Йена. Когато Шилер, ко­го­то сказ­ка­та не задово- ли, из­ка­за сво­ето мнение: Това е ед­но раз­г­леж­да­не на растенията, ко­ето е едностранчиво! Гьоте из­ва­ди един лист хар­тия и с ня­кол­ко щри­ха на­ри­су­ва по свой начин, как за не­го ду­хът дейс­т­ву­ва в растението. Тогава Шилер, кой­то не мо­же­ше да раз­бе­ре та­ко­ва кон­к­рет­но схва­ща­не на ду­ха на растенията, каза: но това, ко­ето на­ри­су­вах­те тук, е са­мо ед­на идея! На ко­ето Гьоте мо­жа са­мо да каже: "Ще ми бъ­де мно­го при­ят­но да имам идеи, без да зная то­ва и да ги виж­дам да­же с очи­те си!"

Точно начинът, как един та­къв чо­век ка­то Гьоте пра­ви из­с­лед­ва­ния в све­та на растенията, ко­га­то ми­на­ва над Бренер и гле­да със съ­вър­ше­но дру­ги очи подбела, как той изглежда, как Духът на Земята дейс­т­ву­ва и офор­мя­ва листата, то­ва ни показва, как мо­жем да го­во­рим за един общ дух на Земята, кой­то са­мо се из­ра­зя­ва в раз­но­об­раз­ни­те рас­те­ния ка­то в един свой осо­бен орган. Това, ко­ето е физическо, е дух. Ние пос­то­ян­но има­ме за­да­ча­та да прос­ле­дим ду­ха по един пра­ви­лен начин. Който прос­ле­дя­ва рас­те­ни­ето така, как то из­рас­т­ва от об­щия Дух на Земята, той на­ми­ра Духа на Земята, кой­то Гьоте е имал ве­че предвид, ко­га­то на­ка­ра

своя Фауст да при­зо­ве Духа про­тъ­ка­ващ Земята и дейс­т­ву­ващ в нея, кой­то Дух каз­ва за се­бе си:

Във въл­ни­те на живота, в бу­ря на де­ла­та

Вълнувам се на­го­ре и на­до­лу аз,

Тъка на­та­тък и насам!

Рождение и гроб,

Море съм вечно,

И сме­ня­що тъкане,

Пламтящ живот,

Така тво­ря аз на ста­на свис­тящ на вре­ме­то

И дре­ха жи­ва Богу аз приготвям.

А човекът, кой­то виж­да по то­зи на­чин Духа в жи­во­та на растенията, се чув­с­т­ву­ва сам укрепен, виж­дай­ки това, ко­ето тряб­ва да счи­та ка­то свое вът­реш­но съ­щес­т­во раз­ля­то вър­ху ця­ла­та арена, на ко­ято тряб­ва да обитава. И той тряб­ва да си каже: Когато раз­г­леж­дам окол­нос­т­та на мо­ето пространство, аз на­ми­рам пот­вър­де­но това, ко­ето е пър­во­из­точ­ник на всич­ки неща, то­ва на­ми­рам аз в ло­но­то на Духа! И това, ко­ето мо­же да ва­жи ка­то из­раз на от­но­ше­ни­ето на чо­веш­кия дух и на чо­веш­ка­та ду- ша, ко­ето мо­же да ва­жи съ­що и за от­но­ше­ни­ето на ду­ша­та на рас­те­ни­ята и на ду­ха на растенията, то­ва мо­жем да ре­зю­ми­ра­ме в думите:

Нещата в ши­ри­ни­те на прос­то­ра

Говорят на чо­веш­кий усет,

Те се про­ме­нят с времето.

Човешката ду­ша поз­на­вай­ки жи­вее

Неспъвана от ши­ри­ни­те на простора,

Поток на вре­ме­то я не поврежда.

Намира тя в об­лас­т­та на Духа

На сво­ето съ­щес­т­во дъл­бо­ка­та основа!