8.1. Необходими диагностични възможности за първо ниво (болница за активно лечение):
1. Биохимични изследвания: ПКК, СУЕ, време на кървене и съсирване, кръвна захар, кръвна урея и креатинин, пълно изследване на урина.
2. Обзорна рентгенография на гръден кош и сърце, на корем.
3. Ултразвуково изследване.
4. ЕКГ.
8.2. Необходими диагностични възможности за второ ниво (многопрофилна болница за активно лечение:
1. Биохимични изследвания - пълна биохимия.
2. Микробиологична лаборатория.
3. Рентгенови: обзорна графия на гръден кош и корем; контрастни изследвания на гастроинтестиналния тракт, на бъбреците.
4. Ендоскопия - горна, долна.
5. Цистоскопия.
6. Патоморфологична лаборатория, възможности за спешно биопсично изследване (гефрир).
7. Ултразвукови изследвания.
8. ЕКГ.
9. Интраоперативна диагностика.
- рентгенографска (ангиография, холангиография, нативна снимка, фистулография и др.);
- гефрир.
8.3. Необходими диагностични възможности за трето ниво (многопрофилна или специализирана болница за активно лечение със статут на университетски или национален център):
1. Биохимични изследвания - пълна биохимия.
2. Специализирани изследвания: туморни маркери, изследване на хормони и др.
3. Изследване на хемостазелогичния статус.
4. Микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби.
5. Вирусологична лаборатория.
6. Имунологична лаборатория.
7. Рентгенови изследвания: обзорни, контрастни, ангиографии и др.
8. Компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс.
9. Ендоскопия и ендоскопски манипулации:
- горна с биопсични изследвания;
- долна с биопсични изследвания;
- ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография;
- възможност за ендоскопска хемостаза (медикаментозна, лазер, аргон);
- бронхоскопия с биопсия и лаваж;
- цистоскопия;
10. Ултразвуково изследване на корем, гръден кош, ретроперитонеално пространство, урогенитална система, щитовидна жлеза, ендолуменна.
11. Доплер-сонографско изследване на кръвоносни съдове.
12. Сцинтиграфия.
13. Патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир, цитологична лаборатория.
14. Тънкоиглена биопсия и диагностични пункции - перкутанни, под ехографски или КТ контрол.
15. ЕКГ, ехокардиография.
16. Специализирани инструментални изследвания.
17. Интраоперативна диагностика:
- контрасни рентгенови изследвания;
- ендоскопска (гастродуоденоскопия, холедохоскопия, ректоскопия, фиброколоноскопия, лапароскопия, бронхоскопия, токароскопия, цистоскопия и др.);
- гефрир, цитология;
- видеоасистирана диагностика;
- интраоперативна ехография, вкл. ендолуменна.
8.4 Специфични изисквания за обем на диагностичните възможности в болнични условия в профилирани ХО/клиники:
# В областта на неврохирургията задължителната диагностика включва ЕЕГ, електромиография, милография, каротинна ангиография.
# в областта на съдовата хирургия задължителната диагностика включва използването на ултразвуков доплер и ангиограф, а като препоръчителна норма - използването на компютърен томограф и ядрено-магнитен резонанс.
# В областта на сърдечната хирургия задължителни диагностични методи са:
-
ехокардиография
-
трансторакална и трансезофагеална;
-
сърдечна катетъризация;
-
изследване показателите на външното дишане;
-
хемостазеологичен статус;
-
микробиологични изследвания;
-
патоморфологични изследвания.
# в областта на детската хирургия за диагностични процедури се използват подходящи за детската възраст инструменти:
-
трансдюсер за интраоперативна ехография при деца;
-
фиброгастродуоденоскоп за деца;
-
фиброколоноскоп за деца.
# хирургически клиники/отделения за лечение на изгаряния и пластика трябва да притежават следните диагностични възможности:
-
диагностика на площ и дълбочина на изгарянето;
-
микробиологична диагноза на ранева и обща бактериална инфекция;
-
артериографска диагностика при електрически изгаряния и хемангиоми;
-
ЕЕГ при комбинирани травми;
-
ЕМГ при увреди от електрически изгаряния;
-
ЕКГ при електрически изгаряния и общо охлаждане;
-
Хистоморфология при кожни тумори;
-
КТ при нужда (електрически изгаряния, комбинирана травма).
Забележки:
1. Допустимо е извършването на биохимични и други специализирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания и консултации със специалисти от друго лечебно заведение или лаборатория в същото населено място при планови болни в предоперативния период. Необходимите в следоперативния период лабораторни и инструментални изследвания трябва да бъдат гарантирани от болничното заведение, в което се извършва хирургическата намеса.
2. Обемът на оказваната спешна хирургическа помощ трябва да бъде съобразен с възможностите за извършване на необходимия обем на диагностичните изследвания.
3. Забранено е извършването на ПЛАНОВИ хирургични намеси за онкологични заболявания в болнични заведения, които не разполагат с опитен патологоанатом и добре оборудвана патоморфологична лаборатория, позволяващи провеждането на срочни (гефрир) и планови биопсични изследвания.
9. Стандарти за интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на хирургично болни.
9.1. Интердисциплинарни консултации, наложителни при хирургични пациенти, биват:
9.1.1. Задължителни консултации:
- специалист по анестезиология и интензивно лечение;
- кардиолог;
9.1.2. Консултации по показания:
- рентгенолог;
- ендоскопист по профили;
- ехографист;
- специалист по клинична лаборатория;
- хемостазеолог;
- гастроентеролог;
- нефролог;
- уролог;
- пулмонолог;
- гинеколог;
- педиатър;
- невролог;
- ендокринолог;
- химиотерапевт /лъчетерапевт.
- профилирани тесни специалисти по хирургични области.
- микробиолог;
-
катоморфолог, цитолог.
-
други.
Сподели с приятели: |