2.1.10.2.1Здравеопазване и медицинско обслужване
Системата на здравеопазването в ЮЗР е сравнително най-добре развита в страната и като цяло покрива нуждите от здравна помощ както на региона, така и на страната. На територията на района се намират 96 болнични заведения с капацитет общо 13 537 легла.
Извънболничната помощ разполага с 515 заведения – диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрове, медико-диагностични и технически лаборатории (със 181 легла), като здравни услуги се предлагат и в 45 други здравни и лечебни заведения (със 799 легла).
Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в област София, относително по-малка – в Софийска област и област Благоевград, и най-малка в областите Перник и Кюстендил.
В предоставянето на услуги в системата на извънболничната помощ за всички области се наблюдава недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ и грижи в периферните и отдалечените населени места.
Таблица 2.1.10.2.1-1 Болнични заведения на територията на ЮЗР
|
Заведения
|
Брой
|
Легла
|
Югозападен район
|
Лечебни заведения за болнична помощ
|
96
|
13 537
|
в това число:
|
Многопрофилни болници
|
37
|
8 063
|
Специализирани болници
|
55
|
5 254
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ
|
515
|
181
|
Диагностично-консултативни центрове
|
47
|
58
|
Медицински центрове
|
156
|
108
|
Дентални центрове
|
18
|
2
|
Медико-дентални центрове
|
22
|
13
|
Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории
|
272
|
-
|
Други лечебни и здравни заведения
|
42
|
828
|
От особено значение за системата е доболничната медицинска помощ, която включва първичната и спешната помощ. Тя се реализира основно от общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти, организирани в индивидуални и групови практики.
Болничната помощ заема основно място в здравната система и най-вече в нейната инфраструктура.
Осигуреността на населението с лекари на 10000 души за Югоизточен район е 33.7 при средно за страната 37,3. В териториален аспект на областно ниво изпъква област София, където осигуреността с лекари на 10000 души от населението е 44,7 – значително по-високо от средното за страната, Софийска област – 38.2 и Кюстендил с 34.1. Област Благоевград е с най-ниска степен на осигуреност с лекари – 26.0 на 10000 души.
Осигуреността на населението от ЮЗР с дентални лекари на 10000 души през 2011 г. е съпоставима със средната за страната. Подобни, както при лекарите, са различията в осигуреността на населението с дентални лекари – като цяло тя е най-добра в област София с 12.0 на 10 000 души и област Перник – 9.8.
Таблица 2.1.10.2.1-2. Осигуреност с лекари и медицински персонал в ЮЗР – 2011 г.
Област
|
На 10 000 население
|
Население на един
|
Лекари
|
Лекари дентална медицина
|
Медицински специалисти по здравни грижи
|
Лекар
|
Лекар по дентална медицина
|
ЮЗР
|
33.6
|
8.4
|
55.8
|
250
|
950
|
Благоевград
|
27.0
|
7.8
|
50.8
|
352
|
1 234
|
Кюстендил
|
34.1
|
7.9
|
56.3
|
287
|
1 174
|
Перник
|
27.6
|
9.8
|
39.5
|
377
|
857
|
Софийска област
|
38.2
|
4.8
|
63.6
|
257
|
1 949
|
Област София
|
44.7
|
12.0
|
68.9
|
222
|
817
|
Общо за страната
|
37.3
|
8.5
|
63.2
|
258
|
1 101
|
Социални услуги
Мрежата от социални дейности и услуги в ЮЗР е сравнително добре развита. Разполага със 141 заведения от различен тип и с общ капацитет от 4000 места (около 2000 само в София). Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища е силно ограничен.
Социалното включване е процес на приобщаване в групата на всички уязвими социални общности, деца и лица, които имат нужда от подкрепа. Политиката за социално включване се изразява в две насоки:
-
Социално подпомагане на лицата в риск и на определени категории лица с висока степен на бедност;
-
Превенция на рисковите фактори за социално изключване и изолация, водещи до попадане в трайно маргинализирани социално уязвими групи.
Бедността е един от най-острите социални проблеми на обществото. ЮЗР не е изключение:
Рутинно проучване на НСИ на бедността в България (представително до ниво област) илюстрира неблагоприятните въздействия на кризата върху групата хора, съществуващи под прага на бедност. Най-влиятелен фактор за влошаване е безработицата и обратно – увеличената заетост ще означава и движение към една от целите – намаляване на бедните.
Фиг. 2.1.10.2.1-1 Относителен дял на бедните по икономическа активност
(Източник: НСИ, 2011 с данни до 2010 г.)
Разпределението на заведенията за социални услуги в района е неравномерно, като най-много такива заведения има в област София. Увеличаване на местата в заведенията за социални услуги се наблюдава в Софийска област, докато в останалите области местата намаляват.
Таблица 2.1.10.2.1-3 Предлагани социални услуги в общността в ЮЗР през 2011 г.
Социални услуги, които се предоставят в общността
|
Заведения
|
Капацитет
|
Преминали лица, ползвали социални услуги
|
Югозападен район
|
|
|
|
Социални услуги, извършвани в общността
|
201
|
16 283
|
40 037
|
в това число:
|
Дневен център за деца и младежи
|
22
|
618
|
834
|
Дневен център за възрастни с умствени увреждания
|
13
|
330
|
388
|
Дневен център (вкл. дневен център за стари хора)
|
12
|
537
|
790
|
Домашен социален патронаж2
|
-
|
9 955
|
10 584
|
Център за социална рехабилитация и интеграция
|
82
|
1 281
|
20 819
|
Център за временно настаняване
|
9
|
666
|
1 062
|
Социален учебно-професионален център
|
2
|
160
|
129
|
Основните проблеми в здравеопазването в района са аналогични на тези за страната и са свързани с протичащата здравна реформа. Освен недостатъчното финансово обезпечаване и апаратура, е ограничен достъпът до здравни услуги (поради липса на здравно осигуряване и ниски доходи); недобро е взаимодействието между извънболничната и болнична помощ; състоянието на майчиното и детското здравеопазване е незадоволително; недостатъчен е обхватът на нуждаещите се от домове за социални услуги; липсва единна информационна система за здравните услуги, координацията между партньорите в системата е слаба. Редукцията на болничните легла дава отражение на здравната осигуреност на населението.
Налице са и вътрешнорегионални различия: по-добре изградена здравна инфраструктура и здравни услуги в област Пловдив, сравними параметри на здравната система в област Хасково със средните за района и по-ниски показатели от средните за района за останалите области.
Тенденциите в системата на здравеопазването в ЮЗР са свързани с ресурсите на здравеопазването: приватизиране на базата; намаляване на болничните легла и детските ясли; увеличаване на лекарите и стоматолозите, но по-ниска осигуреност на населението с лекари и стоматолози от средната за страната; високо квалифициран медицински персонал.
2.1.10.2.2 Здравен статус на населението от ЮЗР
Разгледани са основно двата информативни здравни показатели - заболеваемостта и болестност.
«Заболеваемост» е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината).
Данните от Националния център по обществено здраве и анализи (за последните 6 години – 2005-2011 г.) показват, че здравните показатели на населението в ЮЗР като цяло са по-добри от средните за страната.
Таблица 2.1.10.2.2- 1 Регистрирани инфекциозни заболявания през 2011 г. в ЮЗР (на 100 000 жители)
|
Туберкулоза
|
Скарлатина
|
Варицела
|
Хепатит
|
Дизентерия
|
Благоевград
|
115,0
|
12,8
|
141,0
|
14,7
|
12,8
|
Кюстендил
|
164,9
|
13,2
|
165,6
|
95,6
|
12,5
|
Перник
|
64,2
|
21,4
|
700,5
|
11,8
|
2,2
|
Софийска област
|
114,0
|
10,7
|
93,7
|
20,7
|
2,0
|
Област София
|
79,1
|
41,7
|
368,2
|
12,3
|
5,4
|
Страната
|
90.5
|
34.3
|
261.8
|
39.9
|
7.9
|
Инфекциозната заболеваемост в областите на ЮЗР е доста различна. Сред заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване, през 2011 г. с най-висока заболеваемост на 100 000 души от населението в страната са варицела (261.8) и туберкулозата (90.5), следвани от остър вирусен хепатит (39.9) и скарлатина (34.3)
Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Кюстендил, над средната за страната и в Благоевград и Софийска област. В останалите области тя е по-ниска от страната, с най-ниска честота в Перник.
Заболеваемостта от скарлатина в ЮЗР е по-ниска от средната за страната, варицела е имало през 2011 г. най-често в област Перник и в област София, в останалите области заболеваемостта е под средната за страната.
Остър вирусен хепатит през 2011 г. е регистриран най-често в Кюстендил, а най-рядко в област София. Дизентерия като цяло има значително по-рядко в сравнение със средната стойност за страната, с изключение на Благоевград и Кюстендил, където случаите са повече от средния брой за страната.
Хроничната заболеваемост сред населението в ЮЗР е по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици - особено важните социално-значими заболявания като туберкулоза, злокачествени заболявания са значително по-редки в областите от ЮЗР спрямо общо за страната.
Таблица 2.1.10.2.2- 2 Регистрирани хронични заболявания през 2010 г. в ЮЗР (на 100 000 жители)
|
Психични заболявания
|
Кожно-венерически -сифилис
|
Общо хоспитализирани
|
Първично инвалидизирани (общо)
|
Благоевград
|
138,7
|
16,8
|
18942,3
|
7,5
|
Кюстендил
|
1875,2
|
11,1
|
26297,6
|
11,5
|
Перник
|
4256,3
|
7,4
|
14184,6
|
11,1
|
Софийска област
|
2244,6
|
-
|
28488,1
|
11,1
|
Област София
|
1509,5
|
21,0
|
32197,3
|
9,2
|
Страната
|
2075,2
|
43.9
|
25446,3
|
10,0
|
Регистрираните психични заболявания преобладават в област Перник, но сравнителния анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи.
Таблица 2.1.10.2.2 - 3 Регистрирани злокачествени заболявания в ЮЗР за периода 2005-2010 г. (на 100 000 жители)
Година
|
Област Благоевград
|
Област Кюстендил
|
Област Перник
|
Софийска област
|
Област София
|
Средно за страната
|
2010
|
2403,7
|
2450,0
|
2572,5
|
2190,4
|
3874,1
|
3469.2
|
2009
|
2187,4
|
2779,2
|
2681,8
|
2309,0
|
3952,9
|
3453,8
|
2008
|
2073,6
|
2504,1
|
2561,7
|
2162,0
|
3930,3
|
3437,6
|
2007
|
1915,5
|
2470,8
|
2518,9
|
2061,3
|
3854,4
|
3330,7
|
2006
|
1723,0
|
2720,9
|
2688,0
|
2505,6
|
3754,0
|
3229,0
|
2005
|
1735,9
|
2640,1
|
2561,2
|
2380,5
|
3381,7
|
3069,9
|
Анализът на наличните данни показва, че като цяло Софийска област е с най-добри показатели на заболеваемост от злокачествени заболявания – значително по-ниска от средната за страната. Причините за това са комплексни и могат да се свържат с възрастовото разпределение на населението, качествата на околната среда, здравното обслужване и здравната култура на населението, обръщаемостта към медицинска помощ (към общопрактикуващи лекари и/ли тесни специалисти), финансови възможности за диагностика и лечение и др.
За област София заболеваемостта е много висока, по-висока от средната за страната през целия изследван период. В областите Благоевград, Кюстендил и Перник с отчита по-ниска от средната за страната заболеваемост.
Хоспитализираната заболеваемост за 2011 г. е 10,8% или 51 792 случая, което е със 467 повече от 2010 г. Регистрираните заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2009 г. по класове болести са представени в табл. 2.1.10.2.2. -4
Таблица 2.1.10.2.2 – 4 Регистрирани заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ за 2010 г. по класове болести (на 1000 ч.население)
|
Класове болести
|
Област Благоевград
|
Област Кюстендил
|
Област Перник
|
Софийска област
|
Област София
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
12,3
|
14.9
|
16,0
|
11.9
|
10.8
|
II
|
Новообразувания
|
15,3
|
14.1
|
10,9
|
13.1
|
14.3
|
III
|
Болести на кръвта и кръвотворните органи
|
6,8
|
7.9
|
10,5
|
6.5
|
7.8
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата
|
18,4
|
29.5
|
15,7
|
89.5
|
32.6
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
12,3
|
20.1
|
11,3
|
22.1
|
21.8
|
VI
|
Болести на нервната система
|
14,5
|
10.8
|
17,0
|
10.3
|
31.5
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
33,8
|
43.5
|
46,0
|
93.5
|
36.8
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
48,2
|
56.9
|
33,6
|
46.8
|
55.2
|
IX
|
Болести на органите на кръвообращението
|
141,2
|
138.7
|
124,8
|
134.7
|
155.6
|
X
|
Болести на дихателната система
|
128,5
|
363.6
|
223,3
|
363.6
|
231.6
|
XI
|
Болести на храносмилателната система
|
71,5
|
57.9
|
53,7
|
32.9
|
44.8
|
XII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
28,4
|
50.2
|
53,2
|
50.2
|
8.2
|
|
|
|
|
|
|
|
XIII
|
Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан
|
66,1
|
58.4
|
53,7
|
48.4
|
44.1
|
XIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
43,8
|
90.0
|
95,8
|
62.0
|
50.7
|
XV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
3,9
|
4.6
|
4,3
|
4.6
|
7.1
|
XVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
2,1
|
0.1
|
-
|
-
|
0.2
|
ХVII
|
Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации
|
2,1
|
1.7
|
1,1
|
1.6
|
1.1
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонение от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
54,2
|
65.5
|
44,2
|
61.2
|
55.6
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
55,7
|
73.6
|
54,9
|
43.6
|
55.3
|
XXI.
|
Фактори, влияещи върху здрав.състояние на населението
|
4,3
|
6,2
|
-
|
5.1
|
3.6
|
Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат болестите на дихателната система (17,4%), следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти-16,7%.
За отделните области заболеваемостта е различна, но структурата й не се различава значително.
За област Благоевград преобладават болестите на органите на кръвообращението, на дихателната система, болести на храносмилателната система, Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан; травми и отравяния.
За останалите области – Кюстендил, Перник, област София и Софийска област – водещите групи регистрирани заболявания са: на дихателната система, сърдечно – съдови заболявания, пикочо-половата система, травми и отравяния, Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан.
Сподели с приятели: |