Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя

(2) С наредбата се уреждат и минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите за предотвратяване на рисковете при работа с оглед предпазване от трудови злополуки, професионални болести, аварии, инциденти и други опасности за живота и здравето на членовете на екипажа.

(2) Разпоредбите на глава втора не се прилагат и по отношение на риболовните кораби.

(2) Не се допуска наемане на работа на борда на кораб на лица, които не притежават необходимата компетентност в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК).

(3) Капитанът на кораба създава организация за спазване на изискванията за работното време и почивките на борда на кораба по време на плаване и в пристанищата и за безопасни и здравословни условия на труд.

(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Корабопритежателите на кораби, плаващи под българско знаме, които за наемане на работа на моряци ползват услугите на посредници, установени в държави, в които Морската трудова конвенция от 2006 г., приета в Женева на 23 февруари 2006 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (ДВ, бр. 76 от 2013 г.), не се прилага, осигуряват чрез мерките, предвидени във вътрешните им процедури, че тези посредници отговарят на изискванията на конвенцията.

(2) Лица между 16 и 18 години се допускат на борда на кораба за провеждане на учебна плавателна практика.

(3) Не се допуска лица под 18 години да провеждат учебната си плавателна практика през нощта, освен когато програмата за обучение изисква изпълнение на задълженията им през нощта и при условие че това няма да навреди на здравето им.

Чл. 5. За наемане на работа на борда на кораб кандидатът трябва да отговаря на изискванията за:

1. минимална възраст по чл. 4;

2. квалификация, необходима за заемане на длъжността;

3. медицинска годност за заемане на длъжността и за плаване в съответния район.

(2) Трудовият договор се сключва в писмена форма и съдържа:

1. трите имена на лицето, единен граждански номер (личен номер на чужденеца), дата и място на раждане, постоянен адрес и настоящ адрес;

2. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) данни за работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК;

3. място и дата на сключване на договора;

4. начало на изпълнението на трудовия договор;

5. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) място на работа;

6. длъжност, на която е наето лицето;

7. (доп. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения на лицето, с постоянен характер, както и периодите на изплащането им;

8. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) времетраене на договора;

9. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) размер на платения годишен основен и допълнителен отпуск;

10. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) продължителност на непрекъсната работа на борда на кораб;

11. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) място/право на репатриране;

12. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) срок на предизвестие за едностранно прекратяване на договора, който е еднакъв и за двете страни;

13. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) договорените от страните парични помощи и/или обезщетения във връзка с опазване на здравето и социалното осигуряване на член на екипажа;

14. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) препратки към колективен трудов договор, ако е приложим;

15. други условия.

(3) Максималната продължителност на непрекъснатата работа на борда на кораба не може да надвишава 8 месеца.

(4) Прехвърлянето на член на екипажа от един кораб на друг при условия, различни от посочените в трудовия договор, както и всяко друго изменение на трудовото правоотношение се извършва с писменото съгласие на страните.

(5) Работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение на член на екипажа.

(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Трудовият договор се изготвя и подписва в три екземпляра. Един екземпляр се съхранява на борда на кораба от капитана, а останалите са за страните по договора. Трудовият договор се изготвя в двуезични екземпляри – на български и на английски език, като предимство има текстът на български език. В случай че трудовият договор не е изготвен по предвидения в предходното изречение начин, на корабите, с изключение на тези, които извършват плаване само между български пристанища, задължително се съхранява екземпляр от стандартния формуляр на договор на английски език.

Чл. 7. Преди постъпване на работа работодателят запознава кандидата със степента на риска, с естеството и характера на работата на борда на кораба, като това се удостоверява писмено от лицата.

Чл. 8. (1) Колективният трудов договор между работодателя и синдикалните организации, когато има сключен такъв договор, не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в отрасловия или браншовия колективен трудов договор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Копие от Морската трудова конвенция от 2006 г., копие от колективен трудов договор, когато такъв договор е сключен, копие от Споразумението относно Морската трудова конвенция от 2006 г., сключено на 19 май 2008 г. между организациите, представляващи работодателите и работниците в сектора на морския транспорт (Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF), и копие от наредбата се съхраняват на леснодостъпно място на борда на кораба. На членовете на екипажа на борда на корабите, плаващи под българско знаме, се предоставя достъп до горепосочените документи. Достъпът може да се предостави по електронен път.

1. мястото, на което членът на екипажа е встъпил в трудово правоотношение;

2. мястото, посочено в колективния трудов договор;

3. държавата, в която живее членът на екипажа;

4. друго място, което е договорено в трудовия договор.

Чл. 10. (1) Всеки член на екипажа има право да бъде репатриран при настъпване на следните обстоятелства:

1. изтичане на максималната продължителност на непрекъснатата му работа на борда на кораб;

2. прекратяване на трудовия му договор;

3. болест, злополука или неотложна причина от здравословно естество и когато лицето е в състояние да бъде транспортирано;

4. конструктивна загуба на кораба;

5. работодателят не е в състояние да изпълнява своите задължения по трудовия договор поради несъстоятелност, продажба на кораба, смяна на регистрацията или други сходни причини;

6. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) писмен отказ от страна на члена на екипажа за изпълнение на трудовите му задължения във военни зони или при насочване на кораба към военна зона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) В случай на смърт на член на екипажа работодателят е длъжен да репатрира тленните му останки.

(2) Когато транспортирането с въздушен транспорт е невъзможно или неудобно, работодателят организира репатрирането с друг подходящ транспорт.

(3) Репатрирането се счита за започнало от момента, в който членът на екипажа напусне кораба с личния си багаж.

(4) Всички разходи по репатрирането се поемат от работодателя.

(5) В случаите, когато са констатирани нарушения на действащото българско законодателство, на индивидуалния трудов договор или на системата от правила за безопасно управление на кораба, работодателят има право на възстановяване на разходите по репатрирането от члена на екипажа.

(6) Разходите по репатрирането на член на екипажа включват:

1. разходи за пътуване до мястото на репатриране;

2. разходи за храна и квартира от момента, в който членът на екипажа е напуснал кораба, до момента, в който пристигне в мястото на репатриране;

3. разходи за превоз на багаж до 30 кг до мястото на репатриране;

4. разходи за неотложно медицинско обслужване, ако е необходимо, докато здравословното състояние на члена на екипажа позволи пътуване до мястото на репатриране.

(2) Когато репатрирането не може да бъде осъществено по реда на ал. 1, то може да се извърши от администрацията на държавата, на чиято територия членът на екипажа се намира или чийто гражданин е.

(3) В случаите по ал. 2 разходите по репатрирането се възстановяват от Министерството на външните работи.

(4) В случаите на невъзможност за репатриране от страна на работодателя капитанът уведомява съответната консулска служба или Министерството на външните работи. Когато капитанът не изпълни задължението си, членът на екипажа уведомява консулската служба.

(5) Работодателят възстановява разходите по репатрирането на Министерството на външните работи.

(6) В случаите по ал. 1 и 2, когато членът на екипажа е извършил нарушение по чл. 11, той възстановява разходите по репатрирането на Министерството на външните работи.

1. нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно при петдневна работна седмица;

2. работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период, който не може да бъде повече от 12 месеца, при работа на смени и/или по график с продължителност на работното време над нормалната продължителност, установена в т. 1.

(2) Работодателят след консултации със синдикални организации там, където има, може да отлага ползването на седмичните почивки, когато това е предвидено в трудовия договор, подписан между работодателя и член на екипажа, и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. В случаите на предходното изречение работодателят може да установи и сумирано изчисляване на работното време за период, който не може да бъде повече от 12 месеца.

(2) При сумирано изчисляване на работното време действително отработеното време на член на екипажа след превръщането на нощните часове в дневни при всички случаи се отнася единствено към нормата, определена съгласно установения период на сумиране и нормалната продължителност на работното време (8 часа при 5-дневна работна седмица).

(3) Нормата работно време при сумирано изчисляване на работното време се определя като произведение от броя на работните дни за установения период на сумирано изчисляване и нормалната продължителност на работното време през деня.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е в съответствие с установената в действащото законодателство, но не по-малка от 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа.

(3) Работното време на члена на екипажа се прекъсва с една или няколко почивки. Капитанът осигурява на члена на екипажа почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Почивките по ал. 3 не се включват в работното време. Прекъсването на работното време с почивки до 15 минути два пъти дневно се включва в работното време.

(2) В случаите по ал. 1 или при извънредно повикване на работа на лицата, чиято почивка е нарушена, се осигурява съответната компенсационна почивка.

(2) В случаите по ал. 1 капитанът създава организация на работата за ограничаване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на членовете на екипажа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) След възстановяване на нормалната обстановка капитанът осигурява на всяко лице, работило по време на планираната по график почивка, ползване на съответна компенсационна почивка.

Чл. 21. (1) На достъпно място на борда на кораб, плаващ под българско знаме, се поставя табло за организацията на работата по отношение на всяка длъжност съгласно приложение № 1, съдържащо най-малко информация за:

1. организацията на работното време на борда на кораба на море и в пристанище;

2. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) минималното време за почивка (брой часове за почивка), регламентирано в чл. 17.

(2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език.

(2) Отчетната форма по ал. 1 се изготвя на български и на английски език.

(3) Отчетната форма по ал. 1 ежемесечно се утвърждава от капитана или от упълномощено от него лице.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Всеки член на екипажа получава копие от отчетната форма по ал. 1, отнасяща се за него, което е заверено от капитана или от друго лице, упълномощено от капитана, и от члена на екипажа.

(2) При констатирани нарушения инспекторите по ал. 1 дават предписания по организацията на работното време и почивките, които са задължителни за изпълнение от капитана и корабопритежателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Отработените часове през дните на отложените междуседмични почивки по смисъла на чл. 16, ал. 2 и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време не се считат за извънреден труд.

(3) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) При установено сумирано изчисляване на работното време часовете над нормалната продължителност на работното време се считат и се заплащат като извънреден труд, изчислен на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, само ако компенсационните почивки по чл. 88б, ал. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване не са реално използвани до приключване на установения период на сумирано изчисляване на работното време.

Чл. 25. При изготвяне на графика за работното време на борда на кораба капитанът е длъжен да вземе всички мерки за избягване или свеждане до минимум полагането на извънреден труд от членовете на екипажа.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Членът на екипажа има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени изискванията на действащото законодателство, с изключение на случаите, свързани с действия по спасяване на кораба, човешкия живот, товара, имущество или на друг кораб, както и за опазване на околната среда от замърсяване.

Чл. 27. Нощен е трудът, който се полага от 22 до 6 часа.

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) За положения от всеки член на екипажа труд се води отчетна форма за действително отработените часове съгласно приложение № 2.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Положеният извънреден и нощен труд се заплаща при условията и по реда на Кодекса на труда и/или на колективния трудов договор, освен ако не е предвидено друго в Кодекса на търговското корабоплаване.

(2) Членът на екипажа придобива право да ползва отпуска по ал. 1 след изтичане на срока на непрекъсната работа на борда на кораба съгласно трудовия договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Работодателят осигурява допълнителен платен годишен отпуск в размер на броя отработени седмични почивки в случаите на отлагането им по чл. 88б, ал. 12 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) При репатриране след изчерпване на всички компенсационни почивки и отпуски работодателят по своя преценка може да предостави или прекрати без съгласието на члена на екипажа ползването на допълнителен целеви отпуск за изчакване качване на кораб до 60 календарни дни последователно или с прекъсвания. Заплащането на този отпуск се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер само за дните реално използван целеви отпуск.

(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Когато през време на ползването на отпуск по ал. 4 на член на екипажа бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на допълнителен целеви отпуск се прекъсва. Дните установен допълнителен целеви отпуск за изчакване качване на кораб не се считат за част от годишния отпуск и не се натрупват за календарната година или за следващата такава. Работодателят не начислява и не дължи парично обезщетение за непредоставен/неизползван допълнителен целеви отпуск за изчакване на кораб и такова не се начислява и изплаща и при прекратяване на трудовото правоотношение.

Чл. 30. В случаите, когато член на екипажа е назначен за период по-кратък от една година или при прекратяване на договора, размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на прослуженото време.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Платеният годишен отпуск се ползва от члена на екипажа след писмено разрешение от работодателя и след репатриране. При сумирано изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва след използване на компенсационните почивки в съответствие с установеното в действащото законодателство по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.

(2) Искането се заявява пред работодателя не по-късно от 3 работни дни преди началото на ползването на отпуска по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 8.04.2014 г.) Работодателят може да предостави ползването на платения годишен отпуск без съгласието на члена на екипажа в случаите на изтичане на договорената продължителност на непрекъсната работа на борда на кораба.

(4) Работодателят не може да задължава член на екипажа да ползва платен годишен отпуск извън мястото на репатриране, определено в трудовия договор.

1. официалните празници и почивните дни;

2. времето на временна или трайна неработоспособност;

3. кратките престои и/или ползването на компенсационни или друг вид почивки на брега;

4. участието в курсове за задължителна допълнителна подготовка по одобрени учебни програми;

5. времето за репатриране или прехвърляне за работа на друг кораб.

(2) Правото на обезщетение по ал. 1 възниква, когато членът на екипажа е придобил най-малко един месец трудов стаж.