Научни основи на психологията

Херман Хелмхолц - Сблъсква се с психологични проблеми завършва медицина, работи като военен хирург; човек с многостранни интереси. 1847г. предлага математическата формула, изразява. закона за съхраняване на енергията. С тази формула придава на закона всеобщност, както за органичната, така и за неорганичната материя.

Определя всеки организъм като енергийна система, която може да се изследва, чрез прилагане на физико-химически методи, характерни за биологията. Така чрез нея сложните организми могат да се подлагат на експериментални програми и да се търсят относително обективни данни за техните характеристики.

ІІ половина на 19 век развива физиологията на сетивните органи /физиологията дава много на Психологията много знания за това, как протича информацията . при z 90% от информацията се получава от зрителния анализатор/.

19 век/ІІ половина/- физиологията отчитат, че за различните видове една част от сетивните органи са водещи при адаптивно поведение, друга част играе допълваща роля.

Хелмхолц преминава от медицинска практика към физиологични изследвания и става един от най-силните физиолози за времето си.

Определя метод за измерване сетивата на нервната възбуда. Конструира апарати /физиологични и медицински/ използвани и до днес./острота на зрението с табло/

1863г. Хелмхолц издава книга “Учение за слухови усещания или физиологични основи на теорията на музиката” известна като физиологична акустика

1867г. нов труд “Физиологична оптика” Поставя основите на науката за сетивността.

В изследванията си Хелмхолц се сблъсква с проблеми които не могат да получат обяснение, само в границите на физиологията./например: че човек предварително е решил как да реагира спрямо различни дразнители/ това е необяснимо от гледна точка на физиологията и биологията. Хелмхолц създава ново понятие - подсъзнателно умозаключение.

Хелмхолц активно изследва зрителните и слуховите възприятия. При анализ на зрителните възприятия Хелмхолц определя негови характеристики, които в наше време се обозначават като задължителни свойства на зрителното възприятие - например константа на зрителното възприятието.

Хелмхолц - Определение- Приема, че усещането не може да бъде константно, защото е елементарен образ, пряко зависим от конкретния обект. Факторите от които зависи усещането са постоянно променящи се, защото пряко произтичат от околната среда. Изгражданият образ става константен единствено с помощта на подсъзнателно умозаключение, което дава възможност образа да се отдели и обобщи.”

Хелмхолц формулира относителната психология определени за възприятието но физиологичното отношение за усещането./при възприятие следва действие на някои анализатори/

Хелмхолц създава някой хипотези, говори за знакова теория на усещането; за специфична енергия на сетивата в понятие инервационни усещания. Не успява да развие хипотезите си . А само очертава тенденциите да се търси анализ и на неспециални особени фактори, проявяващи се в психологичните изследвания.

Дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си “Рефлекси на главния мозък” -1863г.- дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.

Рефлекса спрямо него притежава три компонента структура:

1. 
   сетивен орган - възпроизвеждане въздействието от външната среда
   
2. 
   мозъчен център - обработка на информацията
   
3. 
   орган за действие -мускулно влакно или група мускулни влакна
   

Сеченов включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение.

Идеите на Сеченов са силен удар срещу привържениците на едностранчивото тълкуване на психиката, които я отъждествяват с понятието гносеологизъм или с понятието бихевиоризъм или с вътрешни преживявания на хората - едистенциализъм.

Сетивността според Сеченов - като движение между формата на примитивна, неразчленена и сложна, разчленена и координирана.

Там където усещането не е способно към разчленяване, сетивния орган е устроен сравнително просто.

При окото и ухото има сложна сетивност породена от сложното устройство на анализатора.

Сечено приема идеята за диференциация на информацията, която постъпва чрез тях.

Той настоява сетивните органи да се делят на висши и низши, субективни и обективни/ низши-субективни, висши-обективни.

Именно обективността определя жизнения смисъл на висшите сетивни органи, сложното им устройство и координираност.

Психологичен образ

Сеченов смята, че идеята за недостъпността до външния свят по отношение на човека се обосновава на факта, че много често се сравняват външните причини с низши - неразчленени усещания. Сходно подобие може да бъде дадено, като знание за индивида само, чрез висшите разчленени усещания, които са еквивалентни на външния свят и затова са обективни. Всеки индивид трябва да се стреми в своето развитие към опознаване на външния свят, чрез висшите разчленени усещания.

Сеченов настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник - тогава имаме пространствено виждане.
Бехтерев и Павлов - руски физиолози и се насочват към изследване на сложната структура на рефлекса и изгражда методика.

Безусловен рефлекс - /БУР/-чрез безусловния рефлекс се осъществяват жизнено важни функции на организма. БУР- консервативен рефлекс - не се променя в зависимост от средата.(например - дишането независимо в каква среда се намира не може по-дълго време да го подтискаме. БУР осигурява съществуването на организма.

Бехтерев - за изследване на условни рефлекси - разделя ги на два дразнителя - безусловен и условен - към него няма вродена реакция, съчетава се с безусловния дразнител случайно. Най-често условния дразнител е елемент от промяната на средата.

Павлов изследва светлината.

Бехтерев - изследва удара/убождане/болка - безусловен дразнител е съкращаване на мускула.

Павлов решава, че болката не дава точна картина за изследване. Той приема, че подаването на храна винаги се контролира, а отделянето на количество слюнка е постоянно. Постоянен фактор е слюнкоотделянето.

Условен дразнител е подаване на светлина. Избира го заради сложно устроения сетивен орган.

Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение - изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип - система от условни рефлекси използващи без изкл. Разход на психична енергия, индивида да се справя с повтарящите се условия на средата.

Понятие динамичен - възможност за разрушаване на тази система и изграждане на нова система от рефлекси.

ВНД - висша нервна дейност.

И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси.

Пет компонентна структура на рефлекса:

1. 
   сетивен орган
   
2. 
   аферантен път
   
3. 
   мозъчен център
   
4. 
   еферантен път
   
5. 
   органа, чрез който се извършва ответна реакция
   

Павлов е много близко до психологичния анализ, при формирането на понятието условен рефлекс е невъзможно и стига до изработване на понятие, което да обясни двете постоянно взаимодействащи си сфери - психологията и физиологията.

1.сигналност

2.подкрепа на действието

Сигналност - Павлов взаимодейства от Сеченов и го доразвива, като започва експериментални изследвания на механизма на заучаване. Според Павлов сигналността категорично се различава от дразнителя, защото освен активизиращи поведенчески характеристики, сигналността винаги има и информационна характеристика (характерен за нематериалния свят - външен тласък).

За органичния свят сигнала активира поведението, защото притежава информационна характеристика, т.е. информационни условия на средата, в която се намира индивида или за обекта, с който взаимодейства.

Само благодарение на информационната характеристика е възможна разл. на отделните условия на средата, оценката, като приемлив или неприемлив за индивида. Това разграничава изразяваното действие на специфични и психични ресурси, обуславящи поведението на индивида, в зависимост от получения сигнал.

Когато говорим за условни рефлекси, основно значение за тяхното изграждане и реализация има подкрепата чрез ф-р, от които зависи съществуването на организма.

Според Павлов чрез подкрепа един дразнител добива сигнално значение за организма, друг не.

Самото заучаване е точно затвърждаване на оценката за един сигнал като вреден, друг като полезен. Експеримента може да контролира адаптивното поведение като подбира дразнителите като ги превръща в сигнали.

Павлов се доближава чрез сигнал до психичен образ като основна категория.

Не всеки сигнал е образ, но всеки образ е сигнал, защото носи информационна характеристика.

Условен дразнител придобива сигнална форма чрез съчетание с безусловния дразнител.

Създаденият от Павлов експериментален модел за изследване на условния рефлекс налага известни ограничения върху изследване на цялостното поведение, защото Павлов налага като основни единици на поведението и представлява цялостно поведение като п-с на изграждане и развитие на подхода условен рефлекс.Така от неговия анализ се изключват основополагащи категории в психологията като потребност, мотив и цел.

Вунд определя предмета, задачите, основните методи на изследване;

1.Формулира категориалния апарат на Психологията

2.инстуционална защита на Психологията като самостоятелна наука

3.Преподавателска дейност

Вунд развива школа, която обучава всички силни имена от началото на 20век./Фройд/

Вунд е Роден в Манхайм, в семейство на пастор. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг. Отказва се от лекарска практика. Заминава за Берлин при Йохан Мюлер - прави експериментални изследвания.През 1856г. в Хайд защитава докторска дисертация - става преподавател по физиология; става асистент на Хелмхолц - води практикуми.

Вунд и Хелмхолц работят дълго но никога не се сближават, защото научните им възгледи са крайно противоположни.

Вунд се увлича от идеалистическа философия.

Вунд в изследванията си открива влиянието на специфични фактори и започва да преобладава интерес към психологията.

През 1858г. издава книгата “Учение за мускулни движения”. В периода 1858/62г. - втора книга “Материя към теорията за сетивните възприятия”. В книгите му присъстват модерните теми за физиологичното дразнение и усещане.

През 1862г. прави курс лекции в Хайделберг “Психологията от гледна точка на естествознанието.

Опитва се да заяви близост между двете области.

През 1863г. издава най-известната си книга “Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология - експериментална и културно-историческа.

Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ.

1873/74г. издава книгата “Основи на физиологичната психология” - основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години.

1875г. - става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология - първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879г./ - скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, който се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по Психология;/ученици на Вунд са Фроид, Кетел, Джеймс, Лазурски, има и българи проф. Шишманов, д-р Кръстев - написва първия учебник по Психология в България; проф. Петър Койков - създава първата лаборатория по Психология на Балканите.

Вунд вижда необходимост от печатен орган, който да публикува научните доклади и Психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881г. създава списание “Философски изследвания” а по-късно го преименува “Психологични изследвания” - първото Психологично списание. Там се публикуват предимно трудове на сътрудниците му и негови собствени - той е бил много продуктивен.

Увлича се от научни изследвания.

Изследванията на школата на Вунд се групират около няколко направления:

1.Анализ, изследвания на усещанията и възприятията

2.Психофизика

3.Изучаване времето на реакция

По-късно включва още направления.

4.Асоциациите

5.Чувствата

Основен метод - интроспекцията /самонаблюдение/ - въпреки, че е обективист смята, че тези особени фактори не могат да се изследват само чрез методики на физиологията и биологията. За самонаблюдението е необходимо специално обучение; тренировка.

Детерминиране на предмета

Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се детерминира само по своята същност (психичното се детерминира от психичното).

Предмет на Психологията - Уникален предмет: Непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция.

Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване:

1.Психологични процеси

2.Психологични преживявания

3.Психологични черти на личността

Психологичните процеси - включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение

Психологични преживявания - афекти, емоции, чувства

Психологични черти на личността - потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент

Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята (тя е причината за протичане на някои психологични процеси) обвиняват - го във волунтаризъм.

Вунт формулира три принципа

1. 
   Принцип за Закономерности в психологията - привържениците на атомиското схващане за психологията - цялото се изгражда от елементи и свойства на цялото могат да се изведат чрез анализ на свойствата на елементите. Винаги елементите се намират в закономерност.
   
2. 
   Принцип за Психологично взаимодействие - психологичните единици образуват структурата на психологията - винаги са във взаимодействие и образуват по-сложни явления.
   
3. 
   Принцип за хетерогенния характер на волята - волята се разглежда не като самостоятелен процес, а като задължително съставна във всички процеси. (затова критикуват Вунд)
   

Вунд е ярка личност, води изключителна борба за изграждане на институцията - разчупва границите в консервативна Германия.

Става професор във Вюрцбург. Организира лаборатория по експериментална психология. През 1883г. издава книга “Очерк по Психология” - излага идеи близки до Вунд, но по-късно ги ревизира. Експериментите в лабораторията му са оценени като едно от най - значимите събития в психологията в началото на 20век.

Кюлпе изследва прага на чувствителност, време на реакция, асоциативен експеримент.

Прави промени в инструкциите та изследваните лица - трябва не само да определи нещо /например реакцията между тежестта на два предмета/, но и да опише какви процеси протичат в него преди да изгради крайно съждение. Това променя насочеността на изследователския анализ.

При Кюлпе - насочване към интелектуалните процеси, вместо изграждане на възприятни образи. Търси се ефекта от действието а не самото действие. Промени в инструкциите пренася акцента от ефекта към изследване структурата на самото действие. Изследваното лице трябва да направи обектна интроспекция в процеса на изграждане на самото действие довеждащо до някакъв резултат.

Кюлпе усложнява все повече задачите, като ги доближава до формулата логични задачи.

Първите опити да се анализира самото действие не са много успешни, защото изследва лица и при най - силна концентрация успяват да отчетат само неясни състояния, които с нищо не напомнят сетивните образи. А именно сетивните образи изграждат съзнанието, така Кюлпе стига до извода, че съзнанието притежава както сетивни, така и несетивни компоненти, а вземането на решение е особен процес, който по скоро е свързан с несетивни компоненти. Експерименталния модел вече не включва само двата компонента: 1.дразнител, който въздейства върху изследваното лице и 2.ответна реакция, включва 3-та променлива състоянието, в което се намира изследваното лице преди възприемане на дразнителя. Появява се термина нагласа на съзнанието, което обяснява факта, че на съзнанието е присъщо пренастройване и спрямо дразнителя и спрямо типа ответна реакция.

Спрямо Кюлпе нагласата трябва да се изследва интроспективно. Действието на нагласите е ретроспективно, т.е влиянието на нагласата се проявява видимо едва след като се изпълни задачата.

Кюлпе нарича основния си изследователски метод систематична експериментална ретроспекция. Метода е систематичен, защото изпълняването на задачи се развива на интервали, контролира се с хроноскоп (специален уред) с цел да се открие структурата на интервала.

Кюлпе пръв в началото на 20век говори за нагласата.

Задачите са с чисто логически характер и различните варианти на експеримента показват, че в подготвителния етап, когато изследваното лице получава инструкции, в него възниква нагласа, насоченост към определено разрешение на задачите.

Преди възприемането на дразнителя именно нагласата регулира развитието на процеса на решаване на задачата, но тя остава скрита за човека, които изпитва нейното действие, т.е. тя не се осъзнава.

Фактора на сетивните органи или не се осъзнава от човека, не се забелязва от него, или не играе същата роля.

Нагласата е консервативна. Тя се осмисля при крайна криза, много бавно. Нагласата често определя начина за решаване на задачата.

Школата на Кюлпе приема, че асоциацията се подчинява на същността на самите задачи и затова се казва, че задачата има детерминираща сила за процеса на мисленето.

Дефиниция на процеса мислене - процес на разрешаване на задачи с различна сложност.

В изследванията си Кюлпе въвежда нови променливи:

1. 
   Нагласа - /мотивация, умение/, възникнали при приемане на задачите от изследваното лице.
   
2. 
   Самата задача /целта/
   
3. 
   Процес на търсене на отговор, т.е. операциите, които изграждат този процес, и които често носят емоционална окраска.
   
4. 
   Мисловни образи - несетивни компоненти в съзнанието.
   

Понятие във физиката да се обозначат формите които са цялостни и изграждат т.н. физично поле. Елементите на физичното поле са взаимосвързани и формата на различните елементи могат да се определят чрез формата на цялостната структура, но обратния път е невъзможен.

Психолозите са предизвикани да приемат идеите /формата на Гещалтите като път на противопоставяне на Атомиския път в Психологията.

Лидер е Макс Вертхаймер, който въвежда понятието Гещалт в психологията.

Дефиниция - Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото.

Той въвежда понятията: - цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура които за него представляват характера на Гещалта, чрез тях Вертхаймер се противопоставя на Атомистите.

Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. Гещалти.

Той тръгва към изследване на зрителното възприятие и възприятие на движението и е откривателя на ФИ-ФЕНОМЕНА /кино, анимация/ - със специални за онова време уреди - тахистоскоп стротископ /прадядото на шрайпроектора/. Представя пред изследваните лица дразнители: - две прави или криви линии с различна скорост. Той отчита, че когато интервала е относително голям изследваното лице възприема дразнителите като подавани последователно, а когато интервала е много малък лицето възприема дразнителите като представени едновременно /изцяло. При интервал 60 мили секунди при лицето се изгражда впечатление за движение. Ако е над 60 мили секунди изследваното лице изгражда впечатлени за движение но в съзнанието си осмисля, че движението е нереално - това е фи-феномена. От началото на 20век до сега този феномен се използва в масовите комуникации.

Осмислянето на възприятието движение т.н. чисто движение за Вертхаймер е силния довод срещу тезата на Атомистите за изграждане на цялостна картина от възприятия /усещане в индивида.

Вертхаймер открива фи-феномена но друг автор го описва в публикации - Кьолер - 1920г. издава книгата “Физическите Гещалти в покои и в стационарно състояние”.

Гещаутите се стремят да направят психологически анализ по подобие на физико-математическия с цел на максимална обективност, защото Кьолер отхвърля апостолата за физичното поле, а говори за психично поле изградено от цялостни динамични структури Гещалтите. Опитва се да разбере тяхната материална структура.

Изследва се структурата /физиологията на мозъка, чрез физико-математични понятия и стига до невъзможността да съществува самия психичен свят на човека. Търси обяснение за взаимодействие между материалното и психичното чрез принципа на изоморфизъм - който означава - елементите и свойствата на една система могат еднозначно да съответства на елементите и свойствата на друга система т.е. елементите и свойствата на физиологичните процеси изоморфно съответстват на психичните процеси.

Според Кьолер съзнанието запазва своята относителна самостоятелност, като в същото време носи в себе си съответстваща материална структура.

Заложена е основна грешка, материалната структура и психологичната структура стават паралелни т.е. взаимовръзката и взаимодовода се изключват от анализа. Вертхаймер и Кьолер обясняват причината за зараждане на психичните Гещалти като разположени в сферата на съществуване на самите Гещалти. Това може да е валидно за физичните полета Гещалти но е неприложимо към психологичния анализ. Гещалтите се колебаят как да изразят своята идея, описване на законите на които се подчинява действието на психологични Гещалти.

На ниво възприятия анализа е много точен - възприятие, константност. Гещалтите формират законите: законите за константност, цялостност, фигура и фон, транспозицията (да допълва с нова информация за цялостност). Те ги обясняват с целостта и съществуващата динамика на структурите на Гещалта. Те действат върху цялата съзнателна система, което днес се оценява като грешка.

Когато анализа се отнася към възприятието теоретичните постулати са верни, но когато анализът тълкува по-сложни процеси /мислене тогава законите не позволяват сериозен научен анализ.

Вертхаймер се съблазнява да изследва продуктивното мислене (творческа) чрез анализ на Гещалтите. За него характерна особеност на продуктивното мислене е елементарно преобразуване на опознавателни Гещалти. Продължава своя анализ на продуктивното мислене като изследва обучението на деца в училище и твърди, че нормално логичните принципи на които се изгражда образователната програма унищожава възможностите за творчество в децата. Според него изграждане на навик за обработка на информацията винаги влияе отрицателно върху изграждането на продуктивно решение.

Според Вертхаймер умствените операции /задачи са различни от логическите, умствените се изграждат чрез термини, реорганизация, групиране, центриране.

Вертхаимер се опитва да изследва отделните страни на интелектуална дейност, но отричайки мястото на нормална логика в анализа, не успява да открие причинната обоснованост на акта. Творческото мислене е винаги на база дълъг опит.

Кьолер разглежда интелекта като поведение насочено към решаване на задачи с всякакъв характер. Интелектуалната дейност като начин за решаване на задачи.

Кьолер провежда изследване с човекоподобни маймуни, станали класически в зоопсихологията. Той създава ситуация в която маймуната за да достигне целта трябва да измине обходен път т.е. да използва допълнителни действия. Използват се допълнителни елементи от околната среда (кубове, пръчки) които добиват значение за животното само във връзка за решаване на задачата. Откриване на тяхната роля в средата, животното без грешка намира вярното решение. Кьолер обяснява верните действия на животното, че възприятието придобива нова структура като средство за решаване на проблема.

Инсайт /догатка, еврика/ за Гещалтите означава преход от една опознавателна структура към друга нова опознавателна структура, съответствието на този преход се променя и характера приспособителната реакция. Първо е разбирането на същността на задачата на Гещалт е промяната в образното поле. Вторично е двигателното приспособление. Преустройство на изпълнителното звено на действие.

Следователно за тях адаптацията на индивида към средата е възможна само при съществуване на образни Гещалти които осигуряват приспособяването на организма.

Интереса на Гещалтите към същността на процеса мислене играе положителна роля в границите на цялата психология.

Изследване на интелектуалния процес става една от тематиките на психологията. Но грешката която допуска Гещалт психологията, че тя се отнася /обявява срещу динамиката на процеса мислене с вътрешен фактор /Аз-а/ на индивида. Реално в психологията собственото АЗ много често влияе върху сложните форми на интелектуалната дейност която оказва влияние при оценяване целите на индивида.

Силно направление в американската психология. Американските психолози се насочват към изучаване на поведението, затова са толкова чувствителни към практиката - нарастване на производителността, изостряне на конкуренцията на различни нива, и така се създава култ предприемчивостта и практицизма.

Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс.(баща на Американската психология). Роден 1842г. в Ню Йорк, в богато семейство. Баща му има влияние в политиката.

Теорията му е много противоречива поради противоречия в детството му.

През 1867г. слуша лекции по физиология, които тълкуват възможната близост до психологията и стига до извода за сформиране на нова наука, която трябва да намери място в Америка и да влияе на другите утвърдени вече научни системи.

Владее френски и немски език и почва да общува с психолози от групата на Вунд.

Познава трудовете на Хелмхолц, изучава книгата “Елементи на физиката”. Категорично решава, че психичното обоснование трябва да бъде еволюционно-биологическото.

Пет години по-късно той става преподавател по анатомия и физиология в Харвард и малко по късно чете лекции за Отношението между психологията и физиологията. Работи в Харвард и през 1898г. издава най - значимия си труд “Основи на Психологията” и дефинира предмета на психологията като наука за Менталните явления т.е. тя е една естествена наука, която изучава условията за възникване на психичните явления.

След смърт му възниква спра дали е имал в предвид нервната структура на съзнанието или нервното устройство.

Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870г. членува в клуба на Пиърсън - един от най - известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите. Там работят много психолози, философи.

Оригиналната идея на Джеймс се заражда в следствие на промяната в някаква анатомична система - теорията за емоцията. Външния дразнител предизвиква в организма изменения наречени - пертурбации, които се преживяват от субекта като емоционални състояния.

Действието на заинтересования субект е проблема който насочва научния интерес на Джеймс т.е. при нежелани емоции човек може да ги подтисне като извършва видими /външни действия характерни за емоция с противоположен /обратен знак.

Основна причина за преобладаване на отрицателни емоции Джеймс показва силата на волята и причината за тази роля се крие в нейната същност.

Джеймс ревизира идеята на Вунд за атомарния състав на психиката и се обявява срещу класификацията на психичните свойства и качества на личността. За Джеймс не е възможно психичния живот на човек да бъде така точно класифициран и няма точна подредба между различните процеси и тяхната сложност. За него съзнанието представлява психичен поток.

Човек възпроизвежда своите усещания и възприятия като елемент на индивидуалното му състояние, но свързващи се в постоянно променящи се комбинации и те са в непрекъсната динамика. Според Джеймс човек не може да преживее в буквалния смисъл два пъти един и същ психичен процес /еднакво състояние.

Тази непрекъсната динамика се проявява в човешкото поведение и в психичните функции чрез които съзнанието се свързва със света. Той стига по-далеч и определя два потока в съзнанието: 1.Уравновесен спокоен - относително неподвижен, този поток позволява на индивида да добави знания и да ги съхранява. 2.Поток с изключително силна динамика, Джеймс и казва поток на летене свързан е с идеите на индивида възгледите, моралните основания с всички сложни психически състояния /образования.

За втория потока казва Джеймс е върхово движение и стабилитет не е възможен и неподвижността е недопустима характеристика.

Издига като основа постулата за “Индивидуалните способности на съзнанието”.Със своята теория той показва, че човешката част на психиката е непостижима за изследване защото е в движение /динамика.

Към 30 годишна възраст Джеймс говори за активно приспособяване на индивида към средата в която живее и активността на АЗ е свързана с биологичната природа на всеки индивид.

Според Джеймс човек е субект който се връща към биологичното си, осигуряването на съществуване на живот на организма и затова същността на Аз-а е приспособен орган към деловия живот /среда подсигуряващ комфорт на органа към средата.

Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое.

Той описва четири форми на АЗ

1. 
   Материалното АЗ - телесността, дрехи имущество и т.н.
   
2. 
   Социалното Аз - определя всичко което се отнася до лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите.
   
3. 
   Духовното АЗ - включва процеса на съзнанието и психичните способности.
   
4. 
   Лично /чисто АЗ - чувство за идентичност - лична идентичност самооценка.
   

Социалното АЗ пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него

И съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени.

Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота.

Той прави следната формула:

УСПЕХ

ПРЕТЕНЦИИ

Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него. Джеймс предпочита втория вариант. Всяко решение на АЗ е излишно бреме и усилие.

Отказвайки се от претенциите се Джеймс си противоречи.

Джеймс разбира успеха чисто формално само като стремеж да бъдеш преди другите. Не се отнася успеха със силата на желаната цел и за това смята, че успеха не винаги води до обогатение на личността.

В началото на 20век в Джеймс започват колебания и насочване към мистицизъм.

През 1904г. написва статията “Съществува ли съзнание”. Колебае се между двата постулата: 1. Че съзнанието в своето съществуване постоянно се съотнася с реалния свят; 2. Че съзнанието се появява не толкова в елементарното приспособително поведение колкото в мислите, чувствата, поведение, идеи и т.н.

Те го водят до ревизия на класификацията на личността /личното АЗ.

Джеймс казва, че социалния АЗ има две форми: 1.емпирична - реална форма; 2.особено потенциално социално АЗ което се реализира само в сферата на идеалния свят на духовността, чрез общуване или с Бог или абсолютния разум.

Следователно всяко социално АЗ трябва да се стреми към усъвършенстването на този потенциал на духовната форма, чрез общуване с абсолютния разум.

Типичен предмет на неговия научен интерес е високо развитата личност постигнала присъствие в идеалния свят, чрез усъвършенстване на своята духовност.

Джеймс се определя като Екзистенлист - затваряне и самоосъвършенстване.

През 1886г. издава труд наречен “Психология” и става първия американски учебник по този предмет.

Дюи постига влияние в научните кръгове през 1896г. със статията “Понятие за рефлекторния акт в психологията”.

Предмет на психологията според Дюи е организма като цяло с неговата непрекъсваща адаптивна активност, съзнанието е един от елементите на тази активност, то възниква когато има разрив между организма и среда и организмът за да съхрани живота си се стреми да се приспособи към новите условия.

През 1894г. е поканен в Чикагския университет и под въздействието на психолози членуващи в клуба на Пиърсън се увлича по функционализма.

С много активна преподавателска дейност привлича много студенти към идеите си /съмишленици.

Възгледите на функционализма за първи път е изложена в статия 1906г. от Джеймс Енджъл пише, че функционалната психология се създава като учение за психичните операции /ситуации като противоположност на структурализма. Операциите играят роля на посредник.

Главната функция на съзнанието е акомодация към новото. Организма действа като психо-физическо цяло затова психологията не трябва да се ограничава само в изучаване на съзнанието, но да се насочи в изследване на разнообразните връзки на индивида. От тук произтича необходимостта от сближаване /зависимост на психологията с други научни области - неврология, социология, педагогика, антропология.

Карди Кер - 1925г. издава своя книга “Психология” там той дефинира предмета на психологията по-общо - че предмета на психическата дейност, за него това понятие включва появата на всички процеси и явления, като дейност; мислене, памет, воля и т.н.

Психичната дейност (воля) се изгражда в придобиване съхраняване, организация и оценка на опита и неговото по- нататъшно използване за управление на поведението.

Като изследователски методи се използват интроспекцията и обективното поведение, те дефинират експеримента като контролирано движение /поведение. Продукти на дейност - езика и изкуството.

Чикагската школа не постига качествено нови открития но нейната дейност е методологическо обоснована на функционализма и мощна образователна програма.

В Чикагския университет почти ежедневно се провеждат имперични изследвания и учените успешно разрешават такива проблеми – психодиагностика.

КОЛОМБИЙСКАТА ШКОЛА

Той порицава психологическите школи които претендират за монопол на психологията.

За него психологията е теоретична система.

Еклиптика - сбор смесица

В Америка се работи с формулата символ реакция /SR/ Удуърт разширява формулата символ организъм реакция /SOR/. За него това е нова променлива в изследването и тя се изразява в изследване механизмите на поведение, отделно от мотивацията.

Според Удуърт самите механизми на поведението задължително съдържат две звена: 1.предварително представено от нагласите; 2.консуматорно - в него присъства завършваща реакция благодарение на която се постига целта.

Той казва, че мотива активира механизма на поведението, но когато потребностите на организма са задоволени, прилагането му може да придобие мотивационна сила.

Следователно това което е средство се превръща в цел.

Научните постижения тласкат Удуърт към неясната теза като функция на съзнанието, като се опитва да направи експериментални програми изследващи действията.

Функционализма -това направление се стреми към изучаване на всички психически процеси и явления съобразно техния приспособителен характер. Това изисква да се определи поведението към условията на средата от една страна от друга към потребностите на организма.

С тълкуването на психиката съобразно биологичния модел, функционализма се противопоставя и срещу атомистите и структуистите.

Функционалистите винаги разглеждат действието от гледна точка на разрешаване на жизнено важни за индивида проблеми и ситуации.

Функционализма предопределя развитието на Американската психология и до ден днешен.

Направление обозначаващо Американската психология през 20век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението - стимул реакция /SR/.

Едуарт Торндайк - Той няма висше образование. Интересува се от психологични експерименти от книгите та Джеймс.

Привлича вниманието на Джеймс с желание да прави психологични изследвания. Джеймс го привлича в лабораторията в Харвард и се заема с експерименти с животни (с пилета при подаване на различни стимули). Налага му се да напусне Харвард и е приет на работа в групата на Кетел в Коломбийския университет. Продължава експериментите с животни освен с пилета той започва работа и с кучета и котки. Създава постоянна постановка “Проблемна кутия” входа е свободен, но на изхода трябва да преведе в действие някакво устройство, за да стигне до целта.Поведението на животните е еднотипно.В началото извършват множество хаотични движения - те са безполезни движения в кутията, в даден момент едно от хаотичните движения става удачно. При следващите опити започват да намалява броя на безполезните движения и животното за кратко време открива изхода и накрая действа безпогрешно- постижения в зоопсихологията.

В хода на опитите Торндайк представа графично чрез крива на заучаването /координатна система, където на абсцисата се отбелязва броя на повторенията, а на ординатата загубеното време в минути/ тя дава основание на Торндайк да направи извода, че животното действа хаотично по метода проба грешка и случайно постига успех, и този успех се включва в опита и така поведението става координирано.

Торндайк написва докторска дисертация през 1898г. “Интелекта при животните”.Той подбира своите ръководители.

Те са съществували и преди Торндайк и са отбелязани в асоциативната психология. Но Торндайк пренася акцента, асоциативните връзки вътре в нервната система между връзките организъм среда.

Торндайк налага нов вид детерминизъм - биопсихичен детерминизъм, който създава четвърти закон: 4.Ефекта - ефекта от даден двигателен акт изразяващ се в даден акт успеха се включва между причините за изграждане на самото движение.

Именно ефекта помага на организма при сходни условия да реализира адаптивно поведение.

Бихейвиористите високо оценяват теорията на Павлов но самия вариант чрез изграждане на условни рефлекси за бихейвиористите е нужно доказателство, че предмет на психологията трябва да бъде поведението.

Джон Уотсън разработва бихейвиориската парадигма - категорично обявява психологията като наука за адаптивното поведение към света в който живеем.

Поведението е единствен предмет на психологията на Уотсън, то е възможно за обективно наблюдение.

Уотсън отхвърля интроспекцията и стига до крайния извод, че конкретните елементи на съзнанието не могат да бъдат пряко изучавани.

За Уотсън поведението е изградено от мускулни и секреторни реакции детерминирани от външни стимули. Подчертава, че анализа на поведението трябва да бъде строго обективен и да се ограничи като при други науки само с това до външно наблюдение.

Уотсън казва, че всички психологични понятия трябва да се преведат на бихейвиориски език с формулата стимул реакция /SR/.

През 1914г. издава книгата “Увод в сравнителната психология” където представя своя опит да преведе на бихейвиориски език. Книгата става популярна в научните среди. В 1915г. Уотсън е избран за президент на Американската психологична асоциация на 37 годишна възраст.

Върху научните възгледи на бихейвиористие силно влияние оказва учението на Павлов и Бехтерев, макар че Уотсън и неговите последователи в изследванията се отдалечават от физиологичния механизъм на поведението.

Основната характеристика на бихейвиоризма е антифизиологизма и отрича ролята на психологичния образ при регулация на поведението.

Уотсън през първата световна война постъпва във военовъздушните сили и след уволняването си започва да изследва емоционалното състояние - опити с хора.

Поведението на всички живи същества се подчинява на едни и същи закони, така човек да се представи стимулира активната структура

Отрича идеята на Джеймс за емоцията. За Уотсън емоцията е вътрешно субективно състояние, което има вътрешен израз. Именно външния вид може да се изследва и щом има възможност за изследване може да се контролира поведението.

Уосън решава да изследва страха - приемайки, че страха е основна емоция.

Прави опити, като избира един неутрален дразнител и променлива на дразнителя. Работи основно с деца - избира животно /заек/ променлива е поведението на детето. Изследва как неутралния дразнител при определени условия може да предизвика дори страх.

Уотсън разкрива в своите изследвания, че неутралния дразнител може да се превърне в причина на силно емоционално преживяване, трайно вграждащо се в поведението на индивида. Независимо от възрастта на детето когато се изгражда страха, този страх се преобразува във фобия, фобията се тълкува като заболяване. За Уотсън единствения начин да се преодолеят страховете е изграждане на емоция с противоположна емоция /емоция с обратен знак/.

Оказва се че традиционните начини за справяне със страха /уговорки, обяснения, демонстрация на положителна емоция от друг човек са неефективни. Затова Уотсън решава да избере нетрадиционен път - животното предизвикало страха е представено пред детето в спокойно състояние, когато му се дава вкусна храна - експериментатора намалява разстоянието между детето и животното, и накрая детето заинтересувано от това което става може да вземе животното в ръце.

Силните емоции присъстващи в поведението на възрастни хора дори фобията възникват в детска възраст, в следствие на условно-рефлекторни връзки между дразнител и афект.

Условно-рефлекторните връзки са трайни - без участието на емоционално преживяване не само се запомня, но може да премине, като нагласа в индивида. Уотсън излага тези възгледи в книга “Психологията от гледна точка на Бихейвиоризма” -1919г.

Уотсън през 1920г. прекъсва научната си кариера по лични причини и започва да се занимава с рекламен бизнес.

През 1925г. издава книга “Бихейвиоризъм” и чете лекции, но не се занимава с научна дейност. Присъства много мощно в рекламния бизнес и през 1945г. е президент на рекламна фирма. Завършва кариерата си като бизнесмен.

Опитва се да създаде и създава програма за преустройство на обществото съобразно Бихейвиориските закони. Убеден е, че не само индивидуалното поведение но и на група хора може да се контролира чрез контрол на дразнителите подавани към тях.

Реално Уотсън о отрича както ролята на наследствеността, така и ролята на личните нагласи, убеждения, интереси, цялото многообразие на съзнанието.

На пръв поглед приема идеята чрез контролирано въздействие върху индивида или групата, може да се изгражда социално приемливо поведение /изглежда съблазнително/. Но опасността в този възглед се крие в тълкуването на поведението само от поредица на двигателни актове, то се разглежда прекалено елементарно и от него се изключват мотивационните фактори.

Реално Бихейвиористите се доближават до идеята за машинообразно поведение, водени от желанието за крайно обективен анализ. Тази тяхна идея в социално практичен план става разрушителна.

Възниква методологическа криза в психологията, изразяваща се в неголямата точност на отчитането в понятията и научния анализ се затруднява. Учените се насочват в търсена на критерии за точна дефиниция на понятията. Дори издигат посолата, ако едно понятие не може да бъде точно дефинирано от научната система то отпада.

Операционалистите представят научни понятия чрез експериметални операции, с които учените изследват даден обект

Идеята е на физика Бричман - понятието е синоним на система от операции посредством от които е установено. Този постолат е приемлив за повечето бихейвиористи които изпитват трудности при дефиниране на формулата символ реакция /SR/. Отъждествяването на понятието изключва неговото съдържание характеристиките на обективната действителност.

Понятието от обобщено отражение на различни страни на обективната действителност се превръща в отражение на операциите /действията на учения.

Стивънс формулира няколко категорични правила - задължителни за всяка научна система: 1.Всички твърдения за дадено явление, Стивънс ги нарича имперични предложения - се свеждат до прости термини в отношението между които трябва да се постигне съгласие; 2.Опита на отделната личност, винаги се изключва; 3.Изучава се някакъв обект а не самия експериментатор; 4.Експериментатора може да изследва процеси и явления протичащи в него самия но да ги разглежда като протичащи в друга личност; 5.Приемливи са само такива съждения, чиято истинност или неистинност при нужда може да се провери конкретната ситуация; 6.Основна операция при изграждане на понятието е разграничаването - Разграничаването на тези операции е характерно само за тези операции; 7.Формалните и имперични предложения (съждения) които се изграждат - да се формират максимално точно и ясно, трябва да се изключи всякаква двусмислица;

Стивънс казва, че не е нова школа, а възможен път за постигане на точност при създаване на апарат на науката.

Операционализма придобива популярност, защото е създаден с надеждата на част от психолозите по онова време - да преодолеят методологически проблеми.

Толман и неговите ученици подържат идеята, че както поведението на животните и човека не може да се изключи понятието цел, и самия индивид е не само реактивен а действа винаги в зависимост от поставената цел.

1932г. Толман издава книгата “Целенасоченото поведение при хората и животните”, и там излага своите основни идеи.

За Бихейвиористите понятието цел е една от основните пречки и от там те дават обяснение на поведението но избягват уточняването на това понятие.

В психологията понятието цел се свързва с психичен образ и мотив, а не дразнител и нужда на организма.

Толман въвежда и тези две категории като не престава да твърди, че психологията като наука трябва да ограничи изследванията в границите на обективно наблюдаване.

В своята теория Толман нарича Молярен бихейвиоризъм - избира този термин за да се противопостави на традиционния Бихейвиоризъм, защото разглежда поведението като съвкупност от изолирани движещи актове. За Толман поведението е винаги цялостен процес. Въвежда понятието междинна променлива - са съвкупност от познавателни и подбудителни фактори действащи между непосредствените стимули (вътрешни, външни) и ответната реакция.

От характера на дразнителя Толман определя две групи променливи: 1.потребност - от храна, продължаване на рода, безопасност; 2.познавателна - психологични процеси, изработване на умения.

През 1951г. той говори за три групи променливи: 1.Потребностна система; 2-Система от ценностни мотиви т.е. предпочитание на едни обекти пред други; 3.Бихейвиорално поле - ситуация в която се извършва действието.

Той има в предвид не толкова физичните процеси на организма, колкото спецификата на човешкото съзнание. Толман казва, че когато индивида усвоява обекти от реалността той изработва нагласи т.е. някаква готовност за съотнасяне на средствата с целта още преди да е извършено самото действие. Чрез тези нагласи се разкрива ролята на междинните полета.

Той прави експерименти с мишки като усложнява проблемната кутия на Торндайк. Мишката да открие правилния изход на лабиринт, животните действат с множество хаотични безполезни действия. Но когато открият правилния път числото на хаотичните движения, рязко спада, мишката относително бързо стига до правилните действия.

Толман говори за лабиринтни навици на животните, те зависят от междинните променливи - потребност, среда, ценностни мотиви.

Толман ревизира два закона за упражнението и ефекта. За него истински смисъл от упражнението е изграждането на опознавателна структура /карта/, мишката пусната в лабиринта научава пътя към храната благодарение на опознавателната карта на бихейвиоричното поле. Устремено към целта животното различава сигналите от средата и свързва с тях своите очаквания. Ако очакванията не се потвърдят то променя поведението. Познавателната карта потвърждава очакванията на животното.

Толман въвежда термина латентно заучаване /скрито невъзможно за външно наблюдение/ - латентното заучаване свидетелства, че закона за ефекта не е универсален. Заучаване, може да съществува и в случай когато няма подкрепа. Животното заучава самата ситуация като възможност за действие, така в него се изграждат познавателни структури и с поведението на животното се постига максимален ефект в действието му.

Толман въвежда понятието междина променлива - но не обяснява причината за различното поведение. В теорията на Толман - действието не се свързва в нужния анализ с психични образи, с мотиви който го поражда. Толман нарича своите идеи Когнитивен бихейвиоризъм.
Направление ХИПОТЕТИКО - ДЕДОКТИВЕН БИХЕЙВИОРИЗЪМ

Кларк Леонард Хъл

Методологическа криза в психологията

Хъл силно впечатлен от учението на Павлов за разлика от Толман който се насочва експериментално да изучи поведението, Хъл се стреми към висока формализация на понятията - максимална точност при изграждане на научните понятия.

Хъл тръгва от това, че психологичната наука трябва да формира общи закони а коя да е форма на поведение е само частен случай на тези закони и за това към методологията на психологичната идея за научните понятия. Идеята на Толман за междините променливи и хипотативно-дедуктивния метод в точните науки.

Хъл казва, че междините променливи трябва максимално да се определят дори и количествено. Съответно психологията трябва да се базира на няколко постулата и теории валидни за всички частни случаи и научно обяснение на тези частни случаи. По влияние на операционализма Хъл приема, че твърденията отнасящи се до частните случаи ако не се повтарят, чрез експериментална проверка., трябва да се преодолеят. Хъл не отрича психичните фактори но търси техните еквиваленти достъпни за ефективен контрол. Той въвежда силата на навика той дефинира като функция на количеството опити за извършване на реакцията. Въвежда и потребността - дефинира като величина произтичаща от депривация /лишаване от вода храна/, въвежда и подкрепата.

Хъл признава, че междините променливи са недостъпни за но чрез експериментите могат да се установят с доста висока точност. При Хъл основната детерминанта на поведението е реакцията на поведението. При възникване на потребност /храна почивка/ поведението се енергизира, потребността получава своето задоволяване чрез действието на външни стимули подкрепящи външните реакции.

Според Хъл потенциал на реакцията - чрез него се опитва да включи категорията мотив в своите възгледи.

Значение има и подкрепата и Хъл определя две нива - първични и вторична подкрепа. Потребността винаги е свързана с дразнителя но намаляване на стимула на дразнителя може да се постигне не само чрез действия а чрез а и от вторичната подкрепа т.е. чрез пренасочване на индивида към друго действие.

Хъл казва, че чрез такава вторична подкрепа могат да се гарантират нови навици по точно по адаптивно поведение. Идеята за потребности които са причина за поведение могат да променят и видоизменят.

Има разлика между бихейвиоризма и целенасочеността на поведението.