Жизненият план се оформя така, че да преживеем това, което не сме, преди да си припомним кои сме всъщност

Така например някоя дълбоко състрадателна душа, която желае да се опознае посредством състраданието, може да избере да се прероди в изключително проблемно семейство. Тъй като към нея се отнасят несъстрадателно, тя започва да цени по-силно състраданието. Именно липсата на нещо ни учи най- добре от всичко да го ценим и да проникваме в смисъла му. Липсата на състрадание във външния свят принуждава душата да се обърне навътре, където си припомня своето състрадание. Контрастът между липсата на състрадание във физическия свят и нейното вътрешно състрадание й позволява да разбере по-пълно състраданието и като следствие - самата себе си. От гледна точка на душата, болката, с която неминуемо е свързан процесът на това обучение, е временна и кратка, но придобитата в резултат мъдрост е вечна. Във всяка една от историите в тази книга съществува компонент на учене чрез противоположности.

Един от начините да преодолеем препятствията в своя живот е като си спомним кои сме всъщност - величествени, транс- цендентни, вечни души. Хората, които се възприемат като тяло, ще изпитат безгранична тревога, ако тялото им пострада сериозно. Затова пък други, претърпели същата телесна травма, но се определят като душа, съвсем няма да страдат толкова. Тъй като нашите предизвикателства ни призовават да си припомним, че в действителност сме души, същото събитие, което първоначално ни е причинило болка, може в крайна сметка да я облекчи.

Разширяването на начина, по който се възприемаме - от личност-тяло до душа - може да намали или да не намали болката, но със сигурност ще облекчи страданието. Такова пробуждане е едновременно цел и дълбоката полза от жизнените предизвикателства. То дава силен импулс на страстта ни за живот, страстта, която сме изпитвали, преди да се въплътим. Това е достойна причина за тържество.

Когато се пробудим или реагираме по друг позитивен начин на трудностите, ние прокарваме “енергиен път”, който улеснява справянето на другите с техните предизвикателства, и изцелението им от техните последствия. Тази идея се базира върху факта, че всички сме свързани енергийно и си влияем едни на други. Историите в тази книга навеждат на мисълта, че въздействието на всеки от нас е много по-голямо, отколкото ни се струва. Способността ни да влияем на света толкова мощно е както прекрасна възможност, така и огромна отговорност.

Всеки един от нас е семе, посадено в настоящата вибрация на нашия свят. Когато повишаваме своята честота благодарение на водещи до растеж и развитие жизнени предизвикателства, ние повишаваме честотата на света отвътре. Като капката вода, добавена към чаша вода, всеки човек променя цялостния оттенък. Когато създаваме чувство на радост, дори да живеем съвсем сами в планината, ние излъчваме честота, която прави по-лесно усещането на радост от другите. Като пораждаме чувство на покой, създаденият от нашата енергия резонанс допринася за приключването на войните. Когато обичаме, ние помагаме на другите да обичат, както на тези, които познаваме, така и на онези, които никога няма да познаем. Следователно много по-голямо значение има кои сме, отколкото какво правим.

В Седма глава ще се запознаете с Кристина и нейния дух- водач Касандра. Ето какво обясни Касандра за енергийния път:

“Когато конкретно жизнено предизвикателство бъде прието, човек може да получи целебна енергия от онези, които са проправили пътя. Пътят от светлина е павиран със състрадание и целебна любов, които повишават честотата на вибриране на човека, минаващ по него (зад тях).

Когато се учим и се лекуваме от конкретно жизнено препятствие, полето на нашата аура се извисява, трансцендира. Другите, които се намират в присъствието на такъв човек, усещат, че нещо ги къпе в надежда и вяра. Не е нужно опитът да бъде един и същ; само целебната честота може да отведе душата напред, но получаващата душа трябва да бъде подготвена да получава. Дори ако физическата форма (ца получаващия) да не се променя или

“лекува” според Земните стандарти, душата се издига на нови висоти.

Страданието е подарък с невероятни пропорции както за душата, така и за избраните да й помагат по нейния път към изцелението. Езикът на страданието е конкретна честота. Тя влиза в очите, сърцата и умовете на онези, които са там. Тя е едновременно дълбока и земна. Виждайте я, вярвайте й и давайте любов и състрадание на нуждаещите се. Дребните прояви на съвестта и добротата правят възможно изцелението. Мислите за красота и милосърдие могат да бъдат излъчвани и възприемани, дори и смътно, от онези, които могат да се възползват от тях.”

Енергийното ни въздействие се разпространява не само в това, а и в други измерения. Ще срещнете места, където се споменава за “по-високи” и “по-ниски” измерения. По-висо- ки не означава “по-добри”, нито пък по-ниски означава “по- лоши”. Тези термини са свързани единствено с честотата. По- високите измерения вибрират с по-голяма честота от нашето и следователно не са физически, но те се препокриват и включват по-ниските измерения. Накратко, всичко е едно. Поради тази причина нашите индивидуални честоти, както на любов, така и на страх, се разпространяват безкрайно навън, засягайки както други хора, така и непроявени на физически план същества, които може да ни се струват “другаде” и напълно отделени от нас.

Докато четете историите, ще бъде от полза да имате предвид езиковите ограничения при обсъждането на някои от тези концепции. Така например понякога споменавам, че хората “идват от” духовното царство, когато инкарнират, и се “връщат” в това царство след смъртта на тялото. Предназначението на тези и други подобни думи е да насочат вниманието към промяната във възприятията, а не към някакво място, и не да намекнат за разделение на измеренията. Прераждането не ни отделя в буквалния смисъл от нашия вечен Дом; по- скоро то просто ограничава способността ни да виждаме неговата нефизическа част. В такъв случай смъртта е разпадане на воала, крил нефизическото царство от нас.

Концепциите за единството и разделението са важни, за да разберем напълно защо избираме да изживеем едни или други трудности в живота. Когато сме в духовна форма, осъзнаваме постоянно неразрушимата си връзка с всички други същества. Знаем, че сме едно с другите и с всичко сътворено. Абсолютното състрадание и симпатия са самата ни природа. Макар да притежаваме индивидуална самоличност, ние не се възприемаме като отделени от другите индивиди. Тази фундаментална концепция е парадоксална за човешкия мозък, който, в съответствие със замисъла, възприема илюзията за разделението. Когато ние като души проектираме част от своята енергия във физическо тяло, без да искаме ограничаваме фокуса си до това тяло и така блокираме усещането си за единство. Стесняването на обсега на нашите възприятия ни позволява да планираме живот, в който играем предварително замислена роля и така си осигуряваме предизвикателства едни- други. Надяваме се да отвръщаме на тези предизвикателства с любов. Успеем ли да го направим, след завършването на физическия живот се връщаме към духовното съществуване с по-дълбоко разбиране за състраданието, симпатията и единството, които временно сме преградили от своето съзнание.

Както демонстрират историите, ние планираме жизнените предизвикателства, за да постигнем някакви цели. Една от най- разпространените е изцелението, по-точно - излекуването на “негативните” енергии, останали неразрешени от минал живот. Да речем, че някой е бил разяждан от страх по време на предишно превъплъщение. И при приключването на този живот той ще отнесе следи от енергията на страха, особено ако е умрял, изпитвайки силен страх. Нискочестотната енергия на страха не може да бъде пренесена напълно във високочестотното нефизическо царство, което обитава душата, но известни енергийни! остатъци все пак са в състояние да прекосят тази граница. Човекът чувства тази остатъчна енергия и това го мотивира да планира нов живот, в който ще бъде изцелен посредством изразяването на любов.

Една душа от групата може при предишно превъплъщение например години наред да се е грижила за физически болен човек. Ако тази душа след това планира живот, в който фигурира предизвикателството болест, душата, за която се е грижила досега, може да избере да балансира енергийната размяна, като сега на свой ред се грижи за нея. Щом се въплътят в тела обаче и двете души няма да си спомнят плана. Избралият да се грижи за болния човек може да се чувства обременен от това, дори да гледа на ставащото като на наказание за извършени в минал живот злодеяния. В действителност обаче няма наказание, само желание за балансиране на карма. А тъй като сами пишем сценария на ролите, които играем, не може да става и дума да се изживяваме като жертви. Няма кого да виним; всъщност няма вина. Вселената не ни наказва, като предизвиква “лоши” неща. Също като гравитацията, кар- мата е неутрален, аперсонален закон, в съответствие с който действа светът. Ако се спънем и паднем, не обвиняваме гравитацията, нито се чувстваме наказани или превърнати в жертва от нея. Когато осъзнаем, че карма действа по същия начин, обвиненията и чувството, че сме станали жертва или сме наказани чрез жизнените предизвикателства, се изпаряват. На тяхно място може да намерим разбирането какво сме се надявали да научим и да оценим истински предизвикателствата, които разширяват нашата душа.

Разбирането на карма ни помага да минем отвъд оценките и осъждането, особено към преживелите големи травми или “неуспехи” като наркомани или бездомници. Обикновено тези хора преживяват това превъплъщение и балансират енергиите от миналите си животи точно както са планирали. Животът им, често характеризиран като “пълен провал” от гледна точка на персоналността, често е абсолютен успех от гледна точка на душата.

Повечето души планират жизнените си предизвикателства така, че да служат на другите. Това желание е фундаментален аспект на истинската ни природа като вечни души. Когато сме в духовното измерение и осъзнаваме единството помежду си, гледаме на служенето като на основна цел в живота и гледаме на възможностите да служим като на благословия. Като балансиращи карма души, мнозина от тези, които като че ли се борят с живота, в действителност извършват акт на служене. Възможно е душата да планира да преживее алкохолизъм, за да даде възможност на други да изразят състрадание и така да се познаят по-дълбоко като състрадание. Обществото дамгосва с едни от най-тежките си присъди алкохолиците и другите, които ни даряват точно с преживяванията, към които се стремим. Ако само повече хора знаеха това!

Работник на светлината е човек, чийто жизнен план е особено ориентиран към служенето. Терминът се използва широко за всеки, който се е посветил да помага на другите. Макар да не е необходимо да планираш големи предизвикателства, за да бъдещ работник на светлината, много от работниците на светлината правят точно това с намерението да преодолеят тези предизйикателства за благото на обществото като цяло. Този тип жизнен план не е по-добър (или по-лош) от всеки друг. И наистина, като се има предвид големия брой прераждания, планирани от всеки от нас, мнозина ще изпълняват тази роля в един или друг от тях.

Естествено, ние планираме трудностите в живота отчасти заради личностното си израстване. Като души научаваме много между отделните прераждания, но уроците стават наистина част от нас, когато ги конкретизираме на физически план. Ученето във вид на дух е като работата в класната стая; животът на Земята е практическото обучение, при което прилагаме, тестваме и подсилваме това знание - мощно преживяване за душата.

Но независимо от конкретните си предизвикателства, всеки жизнен план в крайна сметка се базираше на любовта. Всяка душа се мотивираше от желанието да дава и да получава любов свободно и безусловно, дори когато се беше съгласила да играе “отрицателна” роля, за да стимулира израстването на друга душа. Много души се мотивират също така от желанието да си спомнят любовта към самите себе си. Всички ние буквално сме любов. Това твърдение се основава не само върху моите проучвания, но и върху директния ми, личен опит - откровенията на собствената ми душа, описани в предговора. Жизнените предизвикателства ни дават възможност да изразим себе си и така да се опознаем по-дълбоко като любов в множеството й проявления: симпатия, прошка, търпение, не- осъждане, смелост, равновесие, приемане и вяра. Земният ни опит от нас самите като любов може да приеме също така формата на разбиране, спокойствие, доверие, благодарност и смирение, и други добродетели. Любовта е основната тема на планирането преди раждането и затова - основната тема на тази книга.

Щом влезем във физическия план, ние сме любов, временно скрита от себе си. Когато си припомним кои сме в действителност, нашата вътрешна светлина, нашата любов заблестява, така че да я видят всички.

И аз вярвам, че сме тук именно заради това.

Когато реших да пиша за планирането преди раждането, разбрах веднага, че физическата болест е едно от жизнените предизвикателства, които бих изследвал. Като се има предвид, че буквално всяко човешко същество се изправя пред здравословни предизвикателства, важността на темата не може да бъде отречена. Исках да разбера дали душите избират, преди да се въплътят да боледуват физически. Един въпрос особено не ми даваше мира: планират ли душите да се разболеят от конкретна болест и ако го правят - защо?

Джон помни точно на коя дата животът му се променил: 23 януари 1997 година. На този ден го диагностицирали със

Запитах се как ли се чувства човек, чиято болест обществото смята за нещо толкова срамно, че се налага пациентът да има номер вместо име. Както щях да науча скоро, срамът беше една от темите в живота на Джон.

Джон е роден в Ливингстън, Алабама, град с 2 5000 човека население, през 1959 година, време на обществени катаклизми и расова нетърпимост на Юг. Като дете Джон, който е от бялата раса, гледал новини за походи в Селма, където срещу желаещите да гласуват чернокожи американци използват противопожарни маркучи и немски овчарки.

Като млад мъж Джон съобщил на баща си за своята сексуална ориентация, като му показал рубриката “Скъпи Аби”; в нея Аби поздравявал някакъв мъж за просветленото му отношение към хомосексуалните наклонности на сина му.

- Какво опитваш да ми кажеш? - попитал баща му.

- Ами… опитвам да ти кажа, че съм гей.

Бащата се разридал.

- Даваш ли си сметка, че ти си Джон Елмор и родовото дърво спира с теб? Мога да те заведа на другия бряг на реката. Можеш да си намериш жена и да си прекараш добре.

Джон опитал друг подход с майка си. Една телевизионна мрежа рекламирала предстоящо интервю с хомосексуалист. (“Той е млад. Той е успяващ. И е хомосексуалист! Ще разговаряме с него и с неговите родители”) Джон помолил майка си да му напомни да гледа предаването.

Докато Джон гледал програмата в дневната, майка му стояла на два-три метра от него, до кухненската маса. “Правеше това, с което опитваше да облекчи стреса - редеше пасианс - спомни си Джон. - На всеки четири секунди чувах чаткането на картите. Тя ги хлопваше шумно на масата. Трак. ТРАК. Чаткането ставаше все по-силно” - додаде през смях той.

Представих си напрежението във въздуха и застиналото лице на майка му, опитваща да се концентрира върху картите.

“Тайно се надявах да влезе в дневната и да седне с мен, но не стана така” - промълви тъжно Джон.

Съучениците, които знаели за хомосексуалните му наклонности, го подигравали. Наричали го “педи” и го блъскали. Веднъж един учител го дръпнал встрани и казал: “Джон, ти си мъж. Защо не се държиш като такъв?”

Джон сподели, че религиозният климат, сред който израснал, проявявал същата нетърпимост към неговата сексуалност.

- И коя е тази религия? - поинтересувах се аз.

- Методистката.

- Какви са методистките възгледи за хомосексуализма?

- Това е грях срещу Бога.

- От коя религия бяха повечето жители на Ливингстън?

- Баптисти.

- Какво смятат баптистите за хомосексуализма?

- Че ще гориш в ада - засмя се Джон. - Баптистите са войнствено настроени срещу него.

- Джон - започнах аз, - от всичко става ясно, че в личния ти живот е имало срам - в училище, семейството и религията - и ти си избрал да се въплътиш на място, където цяла раса хора бива посрамвана публично. - Изследванията ми показваха недвусмислено, че душите избират своите родители и мястото и времето да се преродят. - Срам както в интимно, така и в обществено отношение - додадох аз. - Навсякъде.

- Така е, навсякъде - съгласи се той. - И не е спирал изобщо. Преродих се в семейство на срам, на място на срам, в епоха на срам.

Джон каза, че се чувствал засрамен от грубите думи на не един от романтичните си партньори. Тогава още не знаех, но по-късно, когато получихме информация от Духа за плановете преди раждането, се изясни, че този аспект от миналото на Джон има изключително значение.

СПИН е част от модела на срама, на който Джон или е ставал свидетел на Юг, или е изпитвал лично. Когато чу диагнозата си, той заяви мрачно: “почувствах нещо като: “Е, получих си каквото заслужавах”.

Въпреки усещането, че го е заслужавал, той беше зашеметен.

- Качих се във вана си. Помня, че карах по улиците и гледах как хората вървят насам-натам по работите си. Обикновено не забелязваме това, но аз виждах тези хора. Струваше ми се, че всички се движат в нещо като меласа. Прекосяваха улицата. Влизаха в аптеки и бакалии или разговаряха по тротоарите. Минах покрай пожарната. Пожарникарите се занимаваха с екипировката си. Бях вдигнал стъклата на всичките си прозорци. Закрещях: “Не знаете ли, че светът току-що се промени?” За мен наистина се беше променил.

По едно време Джон се разболял тежко и състоянието му станало критично. В болницата имал близко до смъртта преживяване.

- Някак е мъгливо - сподели той, - но помня, че бях в някаква стая. Беше тъмно. Бях заобиколен от много хора. Приличаше на коктейл с много поканени. Не се чуваше никакъв шум, нямаше разговори, но усещах присъствието на много хора, които не бяха от същото измерение като мен. Усещах, че мога да избера дали да се присъединя или да не се присъединя към тях. Ясно помня, че предпочетох да не го правя. Решението беше вътрешно. Беше нещо като: “Не искам да остана”.

Джон избрал живота. Не просто да продължи физическото си съществуване, а да заживее по нов начин.

- След като си се сблъскал с Ангела на Смъртта, започваш да цениш там, където си бил - призна той. - Престанах да изпитвам срам. Бях толкова близко до смъртта и открих, че не искам да умра.

- Джон, как разболяването от СПИН и близкото да смъртта преживяване ти помогнаха да преодолееш срама? - попитах аз.

- Какво по-голямо изпитание от смъртта бих могъл да преживея? - отвърна той. - Най-добрият начин да се излекуваш от страховете си е като ги целунеш по носа, и те изчезват. Това, че едва не умрях, ми помогна да осъзная, че Те - с глав- но “Т” - нямат повече власт над мен. всички знаем кои са Те. Съседите, учителите и всички хора, които от време на време сякаш се появяват от гори галилейски и започват да ми говорят някакви врели-некипели. Те не съществуват вече. - И додаде: - Единственото ми желание е да живея и да живея в истина.

- Джон, какво би искал да кажеш на тези, които изпитват срам?

- Носещите срам думи бяха солидни, непоклатими събития в живота ми. Какво правиш със солидното и непоклатимото? Градиш върху него.

Когато осъществява контакт, Глена изпада в транс и тогава чрез нея започва да говори съзнанието на друго същество. Някои контактьори осъзнават всяка дума, изречена от същността, с която са влезли в контакт; други имат само смътна представа за това, което е било обсъждано, но не са в състояние да си припомнят нито дума. Глена например няма никакъв спомен за разговорите. След сеансите проявяваше голямо любопитство за това, което е било обсъждано и изобщо как са минали. Тя е изключително мил човек и винаги се интересува дали са били от полза.

Веднага става ясно кога Глена влиза в контакт. Гласът й леко притихва; интонацията, тонът и дикцията се променят забележимо. Понякога, както стана при сеанса на Джон, се появява повече от едно непроявено на физическо ниво същество и говори чрез нея.

- Дойдохме да ви видим трима, тъй като и вие сте трима - започна осъществяващата контакт чрез Глена същност. - Ние не сме от материални свят, а от духовното царство… иззад воала, както ви се струва. Двамина от нас не са били в човешка материална форма като вас. Ние сме от ангелския свят. Оставаме безименни за вас, защото имената ни не могат да се произнесат. Ние се явяваме в съзнанието ви само като цветове с неопределени форми и повече - като усещане.

Изпълни ме учудване от факта, че сега говорехме с ангели. Чрез Глена осъществявахме връзка с нефизическия свят от другата страна на воала. В тона на ангела се долавяше мекота, която ми действаше успокояващо. Поздравът му ми напомни, че духовните същества често общуват с нас посредством чувства и че медиумите често виждат цветовете както на непро- явени на физическо ниво същества, така и на човешката аура.

Обичайно беше при тези сеанси невъплътените същества да не използват имена. Всяко същество, както физическото, така и нефизическото, е енергия. Терминът енергийна сигнатура говори, че всяко съзнание може да бъде’ идентифицирано посредством присъщата му уникална енергия. Ангелите бяха успели да разпознаят Джон, Глена и мен - както и едни- други - именно благодарение на тази енергия.

- Един от трима ни е бил във въплътено състояние неведнъж - продължи ангелът. - И сега това същество ще общува директно с вас.

- Да, аз съм се прераждал във вашия свят 867 пъти - поде вторият ангел. - Толкова пъти съм бил в човешко тяло. Освен това съм избирал да прекарам времето си като въплътено същество не като човек. Избрах да бъда един от твоите (на Джон) водачи, когато се инкарнираше. Били сме заедно много пъти при много инкарнации. Били сме сестри. Били сме майка и дъщеря. Били сме врагове, които са се убивали един друг. И сме били скъпи приятели.

- Всеки път ти и аз решавахме къде и при какви обстоятелства ще се срещнем, за да изживеем тези прекрасни преживявания, благодарение на които израстваме. Ние сме души с доста подобна вибрация - честота, при която и цветът, и звукът ни са близки.

Искам да ти кажа, че се гордея и съм щастлив от много стъпки напред, които осъществи при това свое прераждане. Ти доказа много неща и произведе много енергии. Аз вървях до теб. Понякога стрях отпред и те насърчавах в миговете, които ти се струваха най-мрачни. Да, моята енергия ти е позната. Искам да си спомниш, скъпи, красотата на твоята душа, невероятната светлина, която може да влиза в сърцето ти. Труд- но е да бъдеш подобна блестяща светлина, когато повечето около теб желаят единствено мрак. Само истинският целител, истинският мъдрец остава мъдрец сред онези, които не са се събудили. Не губи кураж.

На мен ангелът каза:

- Чухме твоите въпроси, но искаме да ни ги задаваш един по един.

- Благодаря - започнах аз. - Джон планирал ли е преди раждането си в този живот да се разболее от СПИН, и ако е планирал - защо?

Преди сеанса с Джон се бяхме споразумели да започнем с главния въпрос. Той не по-малко от мен искаше да чуе отговора.

- Да, определено - отговори ангелът. - В този свят (нефизическия) няма тежки енергии, които да възпрепятстват прогреса, да потискат способността му да вижда напред. Междинното време (периодите между отделните инкарнации) се посвещава на преценка и планиране на онова, което според душата е следващата стъпка, следващото ниво или стъпало. Отговорът на твоя въпрос е “да”.

Онова, което обсъждахме, беше генетичният родител и системата на вярване да не бъдат от групата на душите, с които Джон се смята от едно семейство. (Както щяхме да разберем скоро, ангелът имаше предвид минал живот на някой от членовете на групата на Джон. През този живот действията на инкарнираната личност се базирали върху страха и това я накарало да забрави напълно, че е душа - нещо, което нито една душа от групата на Джон не беше преживявала дотогава.) Всички членове на групата бяха единодушни, че Джон ще поеме основния товар и, въпреки т. нар. “отвличащи вниманието” или “родени от илюзията” неща, ще започне да блести, да се превръща в тази светлина, и да вижда и да разбира истината за себе си.

Събралите се да си помагат (души) оставят отпечатък от своята личност и възприятия в Джон по начин, създаващ препятствията, които той трябва да преодолее, за да може неговата истина да стане очевидна за него самия. (Както ще видите при допълнителния контакт, осъществен от медиума Стейси Уелс за случая с Джон, ангелът имаше предвид членове от групата на душите на Джон, които преди раждането се бяха договорили да го посрамват, като част от предизвикателствата в неговия живот.) Това е почти като бягане с препятствия. Колкото повече пъти се изправиш пред същото препятствие, толкова по-лесно ти е да катапултираш над него, да пропълзиш под него или да го заобиколиш, докато накрая то се превърне в твоя втора природа. Когато Джон престане да се вижда като по-маловажен, не толкова любящ, не толкова прекрасен, не толкова свещен като другите около себе си, препятствията му ще се изпарят.

С тези думи ангелът съобщи една от главните цели на жизнените предизвикателства: да покажат как нашите мисли и чувства творят нашата реалност. Предизвикателствата са огледало, което отразява нашите чувства за нас самите. И в този смисъл са подарък. Мъдростта ни позволява да ги разпознаем като такива.

- И наистина - обясни ангелът, - тялото се използва като инструмент за осъзнаване на това, за да заблести светлината там, където трябва да се изцели. Й тъй като оказва силно въздействие върху неговото душевно семейство и този (нефизически) свят, това се осъществява по един изключително интензивен и мощен метод, така че всички да имат полза от разкритите истини. Ако бъде създадена друга пречка, победата не би била толкова голяма.

Ето го и отговорът: потвърждение, че Джон беше планирал конкретно опитността със СПИН, не само заради собственото си обучение, а за растежа на цялата група от души, с които е сроден. Както потвърдиха сеансите и с други интервюирани, прогресът, който постигаме като личности на Земния план, разширява не само нашата индивидуална душа, но и всяка душа от нашата група.

- Би ли ни казал още малко - помолих аз, - как опитът със СПИН помага на Джон да се развива?

- Това е необходимостта да се видиш такъв, какъвто си наистина - отвърна ангелът, - и да вярваш в своята истина, в своята идентичност. Свързано е с вярването, че любовта трябва да се заслужи, че безусловната любов е заслужена. Когато засегнатата група от души изпитва само заслужена любов, която трябва да бъде изживяна по определен начин - съобразяване, традиция - неконформизмът (на Джон) ги кара да отдръпнат любовта си . Така се оформя мнението, което има Джон за себе си: че не заслужава любов в безусловно количество, а че трябва да бъде обичан само когато се държи по определен начин, когато задоволява очакванията на другите и получава одобрението им. В резултат на настъпилото объркване развиващата се личност на малкото дете се разцепва, разделя се на части. Болестта СПИН е свързана с разцепването на желанието за безусловна любов с вярването, че човек трябва да я заслужи. Следователно изцелението идва, когато душата на Джон заблести и личността му види тази светлина и повярва, че това е самият той.

Ангелът бе описал красиво сърцевината на процеса на духовно израстване на Земята: любовта към нас самите пламва, когато престанем да мислим за себе си като за ограничени, несъвършени личности и си припомним, че сме трансцендентни същества. За да разпознаем тази вътрешна светлина, трябва да променим мисловните си модели и, като следствие - физическото си здраве.

- Как душата на Джон планираше да блесне и откъде знаеше, че това ще се случи? - попитах аз.

- Всички прераждания във вашето царство - отговори ангелът, - имат за цел движението през по-базовите нива на мрака. Съществува вибрация на омразата. Вибрация на разделението от Бог, вибрация на неприемането, вибрация на страха… всички тези неща съществуват там като скрити нива на честота, която ще приравним на звука. Влиянието им върху човешките тела е неизвестно, невидимо, невъзможно да бъде измерено.

Тези, които сте в това царство, вярвате, че това сте вие, че вие сте страхът, че вие сте омразата и неприемането. И затова сте способни да се избивате едни-други. Способни сте да се малтретирате и експлоатирате. Действате върху по-базови честоти. Когато душата влезе в тялото, яснотата изчезва в по- голямата си част и човек започва да вярва, че е тялото. Забравя, че в действителност е душа. Това е част от плана, защото да забравиш своята божественост и посредством множество изпитания да си спомниш истината носи голяма сила, за- твърждава вярата и издига честотата на по-високо ниво.

(По-късно Джон щеше да каже във връзка с тази забележка: “Точно към такава сила се стремя. Правя видими крачки към същността, която знам, че е вътре в мен. Опитът ми със СПИН ми помогна да повярвам, че тялото ми е заплашено, но не и моята душа, моето същество и моето съзнание.”)

- Това отговаря ли на въпроса ти? - попита ангелът.

- Да - казах аз, макар все още да ми се искаше да разбера откъде душата на Джон можеше да знае или как бе усетила, че жизненият му план би предизвикал такъв огромен растеж. - Бяха ли планирани конкретни събития за живота на Джон, които биха позволили на светлината на неговата душа да блесне и да бъде разпозната от неговата личност?

- Бяха имплантирани (от душата) и преживени от Джон много събития, които той може да си спомня или да не си спомня, чиято цел беше да разкрият осъзнаването му на тази светлина - поясни ангелът. - Това е постепенен процес. Човешкото тяло вибрира с много ниски честоти. При по-високи честоти започва разкриването на истини. Тялото не е в състояние да се справи с по-високи вибрации с голяма скорост. Затова хората си позволяват само да хвърлят поглед към по-ви- соките честоти и по този начин аклиматизират тялото на малки порции, давайки възможност на клетките да акумулират светлина и да пораждат по-високи честоти постепенно.

Ангелът ми помагаше да разбера как физическата болест може да стимулира духовното изцеление. Но дори сега се питах защо на първо място е нужно такова изцеление.

- Срамът, от който Джон опитва да се изцели… вярата, че не заслужава безусловна любов - откъде произхожда това? Как е било създадено? - запитах аз.

- В родословието на тази духовна група е било замислено в един индивид, участвал в организирана религия. Важен религиозен сановник. Личността на този индивид била пропита с пресметнат дисбаланс. Този дисбаланс се проявил в човешкото тяло като ментално заболяване, изпълнено със страхове. Тъй като предшественикът действал в съответствие с тези страхове, те запазили цялостта си и така придобили голяма мощ, не само в неговото тяло, но и в телата на неговите наследници.

При други сеанси бях чул, че действията на физически план конкретизират емоциите и ги превръщат в още по-неотделима част от нашето същество. Поради тази причина следващите превъплъщения често са предназначени за изцелението. Създаденото на физическо ниво най-добре се лекува на физическо ниво.

- Това бе пресметнато спускане в мрака - продължаваше ангелът, - в толкова ниска вибрация, която тази група души не била изпробвала досега. Затова при този експеримент, генетично чрез ДНК, този код (енергията на страха) бил предаден и се превърнал във въздействащ далече напред в бъдещето код, присвоен от много други групи души, разбрали колко е полезен за спускане в по-ниските честотни нива. - Ангелът имаше предвид желанието на душите да преживеят контраст, с чиято помощ да опознаят по-добре себе си. - Колкото по- далеч е от истината едно същество, толкова по-тьмно става и по-ниска - неговата честота на трептене.

И когато, инкарнация след инкарнация, групата души си проправя път из тази мрачна, тежка енергия, тя се пречиства.

(Групата души) познава отново светлината, истината. Осъзнаването й се стабилизира. Когато най-сетне напуснат това колело на преражданията и се придвижат в други измерения, тези същества ще отнесат знанието за това слизане от светлината към тъмнината. Това отговаря ли на въпроса ти?

- Да, благодаря - отвърнах аз. - Както разбирам, душите от групата на Джон са го помолили да се съгласи да се разболее от СПИН, а другите да се преродят около него, за да го осъждат, да го отхвърлят и да не го обичат безусловно. Прав ли съм?

- Прав си - потвърди ангелът.

- Този план ми се струва рискован, тъй като не е изключено Джон да възприеме възгледите на хората около себе си и да заключи, че действително не заслужава да бъде обичан безусловно.

- Да, той така и направи при много прераждания. Това е част от изцелението на неговата душа.

- Групата на душите ще продължи ли да използва този план, докато в някоя инкарнация индивидът стигне до извода, че в действителност заслужава да бъде обичан безусловно?

- Да, ще продължи.

Така стигнахме до безвременния въпрос за човешкото страдание. Не исках ангелът да се почувства предизвикан от следващия ми въпрос, но страданието в собствения ми живот в някои моменти беше толкова дълбоко, че не бях в състояние да проумея нуждата от него. В много отношения именно необходимостта да разбера това ме беше стимулирала да организирам този сеанс.

- Но защо по този начин? - възкликнах аз. - Защо не замислят приятен живот, преливащ от безусловна любов? Не е ли по-лесно да научим така, че я заслужаваме?

- Баланс се постига, когато преживеем както светлината, така и тъмнината - поясни ангелът. - Всеки индивид, който инкарнира във вашата реалност, се преживява както като светлина, така и като мрак в някое превъплъщение. Възможно е някой да избере да бъде този, който ще изтреби цяло човешко племе. Или пък да малтретира деца. Всички тези неща създават определено ниво на обучение и познание. Това е измерението, в което съществуват полярностите добро и зло. Откриването на баланса между светлина и тъмнина, добро и зло ти помага да излезеш от това царство, да се придвижиш по-нататък от двойствеността, и вместо нея да родиш в себе си вяра във Всичко, Което Е.

Ангелът говореше за божествената природа и единството на всичко съществуващо във вселената.

- Означава ли, че групата души на Джон лекува срама както чрез приятни, любящи въплъщения, така и посредством изпълнени с повече предизвикателства като боледуване от СПИН?

- Да - съгласи се ангелът.

Поуспокоих се, като научих за баланса при планирането на живота.

- Спомена преди малко за някаква по-ниска честота - обади се Джон, задавайки първия си въпрос. - Как мога да повиша честотата?

- Ще ти кажа, Джон, че най-високата честота във вселената е тази на любовта. Така че тайната е да задържаш в себе си тази честота колкото може по-дълго, винаги когато е възможно.

- Какво би казал на болния от СПИН човек - намесих се аз, - който опитва да проумее по-дълбокото духовно значение?

- Остани с напълно отворено сърце - промълви ангелът. - Следвай само това, което излиза от сърцето и по този начин ще настъпи изцеление на много нива, които са отвъд твоето разбиране.

Щях да чуя подобни слова от Духа многократно при други сеанси. Когато затворим сърцето си, ние блокираме енергиите - предимно енергията на любовта - и те не могат да ни изцелят. Поради тази причина емоционалното вкоравяване на сърцето води до физическото му вкоравяване.

- А защо душите от групата на Джон избраха именно него да преживее СПИН? - поинтересувах се аз.

- Беше неговият ред - отговори ангелът.

- Само защото е бил неговият ред?

-Да.

- Какво друго е важно да се разбере във връзка със СПИН?

- Правилно ли е да се каже в такъв случай, че СПИН лекува човечеството?

- Да, правилно е - потвърди ангелът.

Макар сеансът на Джон да не беше първият, в който участвах, и макар вече да бях чувал Духът да потвърждава, че другите интервюирани също бяха избрали и планирали жизнените си предизвикателства, казаното ме изуми. Джон беше избрал да се разболее от СПИН… и току-що бяхме научили защо. Питах се колко от болните от СПИН или от която и да е болест гледаха на нея като на наказание от Бог или вселената или, в най-добрия случай - като на безсмислено страдание. От разговора с ангелите стана ясно, че макар и мъчително, преживяването на Джон има дълбоко значение. Всъщност то е средство за трансформация.

Джон сподели, че сеансът му отворил очите”.

- Помогна ми да осъзная, че доброто в мен е много повече, отколкото мислех. , Сега се чувствам толкова целеустремен, колкото не съм се чувствал от години. - Каза също, че душата му го подтиквала към модифициране на личността по същия начин, по който шивачът променя костюма. - Следите от кредата изчезват и дрехата пасва по-точно по формата на тялото. Душата е най-чистата форма за мен, която може да съществува.

Макар да я описвам като медиум, и Стейси Уелс като Глена има способности на контактьор. Понякога нейният дух-водач говори чрез нея и после тя има само най-смътна представа за казаното. В други случаи съзнанието й остава на преден план, когато повтаря казаното от него или описва визуални картини и усещания.

Както обясних във въведението на тази книга, Стейси притежава забележителната способност да вижда и чува сеансите, на които се планира предстоящият живот. Често имах усещането, че се пренасям в друг свят, че е достатъчно да протегна ръка, за да докосна присъстващите души. Да бъда свидетел на тези разговори е истински подарък от Духа. На нас със Стейси, както и на всички, които прочетат тези редове, се дава възможност да хвърлим поглед към друго измерение и същевременно - към един изключително личен процес. Тук душите обсъждаха най-интимните си надежди за своята еволюция и понякога открито признаваха разочарованието си от минали животи. Водачът на Стейси не можеше да ни предостави тази информация без разрешението на участващите души. Благодаря им за тяхната откритост, която ни позволи да се превърнем в участници на подобно интимно преживяване.

С времето стана ясно, че духът-водач на Стейси е високо еволюирало същество. Беше ми оказана честта да си сътруднича с него. Тъй като предпочита да се представя пред Стейси в мъжка форма, когато става дума за него, използвам ме- стоимения и прилагателни в мъжки род.

- Виждам разговор между Джон и баща му преди неговото раждане - започна Стейси. - Тези два индивида излъчват голяма любов един към друг. Виждам ги като души, но във формата на телата, които обитават през този живот. Бащата му казва колко го обича. Очевидно Джон вече е решил да получи опитност като хомосексуалист. Става дума, че ще се разболее тежко от болест, която може да причини дори смъртта му. Тези неща вече са решени.

Макар вече да бях работил със Стейси, отново останах изумен, като я слушах как предава разговора дума по дума:

Бащата на Джон: - Няма да те карам да изпитваш срам.

Джон: - Имам нужда да преживея това (причиняващите срам думи). Необходимо ми е да те чуя да го казваш, защото то ще ми помогне да открия себе си. Срамът ще засили волята ми и ще ми даде смелостта да срещна лице в лице съдбата си.

Бащата на Джон: - Добре тогава, съгласявам се да го направя, защото те обичам. (Майката на Джон стои до бащата. Баща му се присяга и я придърпва по-близо до себе си.) Съгласяваме се също така да се отнасяме покровителствено-снизходително към теб.

Майката на Джон: - Съгласявам се да те обичам и да се грижа за теб, да ми бъдеш скъп през целия ти живот. Съществува вероятност да те отблъсна. Ще ми бъде много трудно, но ще приема това предизвикателство заради теб.

- Една от темите на предишните животи е опитът да постигне емоционална и финансова независимост - продължава Стейси. - Четири живота подред Джон е много беден, при един от тях - в страна от Третия свят. При неуморните си опити да се издигне до това предизвикателство, да изгради силно и поддържащо възприемане на самия себе си, той се споразумява със своите родители и с някои други индивиди да го мачкат психически, за да го принудят да намери сили в себе си и да съгради своя характер.

Стейси описвашe класически жизнен план за обучение чрез противоположности. При него, преди да се роди, индивидът избира да преживее липсата на онова, което желае най-силно да разбере и оцени. По-късно Джон направи следния коментар на казаното от Стейси:

- Както разбирам, избрал съм точно противоположния тип живот на този, който искам (сега като личност), за да разкрия състраданието си към другите.

И сподели, че през голяма част от своя живот мислел, че страданията му са наказание за проявената от него жестокост към хората в предишни животи. Сега знаеше, че не е така.

- Улавям още нещо - продължаваше Стейси. - Джон избира този момент да се въплъти, за да преживее революцията в съзнанието и сексуалната революция. Искал е да живее по това време, като част от това поколение, за да може да изпита и двете.

Освен това неведнъж в минали животи не е успявал да се контролира добре в романтичните взаимоотношения и дори в семейните взаимоотношения. И все още работи върху това в сегашния си живот. Планирал да хване вируса на СПИН от човек, с когото здравият разум му казвал, че не трябва да бъде и заради рискованото си поведение, което е резултат от слабата му самодисциплина.

По-късно Джон сподели, че Стейси била абсолютно права, защото “самоконтролът и самодисциплината са ми напълно непознати”.

- Сега виждам на сеанса за планирането на бъдещия живот на Джон една от училищните му учителки - продължи Стейси. - Тя се идентифицира като артистична. В този си живот, като негова учителка, тя работи за засилване на най- агресивните си черти, за да балансира артистичния си темперамент. Развива мъжката енергия в себе си и й дава възможност да се проявява. Каквото и да му е казвала (което го е карало да се срамува), е прекарвала през своя филтър. Тя е идеалният човек за това споразумение. Джон я познава от други прераждания преди много, много време, някъде през IIIV век сл. Хр.

- Имало ли е други разговори с хора, които карали Джон да се срамува? - попитах аз.

- Казват, че съучениците му не са от неговата група души, т.е. не са се споразумявали на нивото на душата с него - отговори Стейси, повтаряйки думите на своя водач. - Но казвали неща, внушени им от техните водачи. Техните водачи работили в съгласие с водача на Джон. И те им давали фразите, които трябвало да изрекат. Току-що попитах дали е ставало така всеки път когато се е случвало нещо подобно, и чух: “Да, така ставаше всеки път и те най-вероятно няма да си спомнят за това.

Тази информация ме изненада. Досега не бях чувал, че духовните водачи влияят на хората как да говорят. Въпреки всичко това съответстваше на други сеанси, при които бях научил, че нашите водачи правят необходимото да ни подсигурят преживяванията, които сме планирали преди да се родим, дори когато са мъчителни. Макар да изглежда неприятна или трудна за разбиране от перспективата на личността, тази идея придобива съвсем ново значение от гледната точка на душата. Като души ние знаем, че животът е драма, която се играе на сцената на Земята, и ние няма да бъдем наранени завинаги, така както актьорът няма да пострада от думите на друг актьор.

Исках да разбера кой друг в живота на Джон се бе съгласил да го посрамва.

- А романтичните му партньори? - попитах аз.

Стейси замълча, настроила вниманието и съзнанието си към друга част от сеанса на планирането на живота на Джон, а именно - разговорa му с мъж, който беше станал негов романтичен партньор в младостта.

Мъжът: - Не искам да правя това. Не искам да се отнасям по този начин с теб.

Джон: - Но аз го искам. Искам да бъдат казани определени фрази. Искам отношение, което да ме мотивира. Искам това.

-Джон желае да се издигне над тези съждения, защото това са нещата, които е мислел за себе си в предишни животи - поясни Стейси.

Джон: - Толкова те обичам, че ще ти простя. Няма да го отнеса в сърцето си, когато изляза от този живот. Няма да те обвинявам и няма да бъде създадена нова карма, която ще наложи да създаваме нови взаимоотношения в друг живот, за да работя върху прошката.

Мъжът: - Детинско е да се правят подобни твърдения и да се държиш по такъв начин. (Прави пауза, обмисляйки молбата на Джон.) Ще се съглася да направя това, което ме молиш, но помежду ни трябва да има любов. Трябва да преживеем любов.

По-късно Джон ми каза:

- И ние го направихме. Преживяхме любов.

- Виждам промяна в хората - обяви Стейси. - Този мъж се обръща, за да говори с други. Отвеждат ме към споразумяването той да се зарази с Н1У от някого. Разговаря с група души, които ще се разболеят по същия начин. Те казват, че освен заради собствените уроци, които трябва да научат от това преживяване, те се съгласяват да направят това и за да дадат на по-възрастните от тях важен урок по толерантност и безусловна любов. Това води отвъд личните въпроси до нещо много по-голямо в тази група души. Виждам как този човек се обръща отново към Джон.

Мъжът: - Съществува въпрос, много по-голям от личната полза от заразяването с тази болест. Можем да научи по-възрастните от нас, да ги почетем и да им осигурим ценна възможност да преживяват, учат и растат.

Джон: - Съгласен съм, но е нужно да преживея това и като част от моята съпротива срещу промяната и за да се науча да използвам повече разума и да действам мъдро, романтично.

Сега вече осъзнах в пълна степен величието на предприетото от групата души, към която принадлежеше Джон. Те работеха в полза на масите. Възнамеряваха да служат на човечеството, като увеличат търпимостта в света. Щяха да понесат главната тежест от осъждането на света, за да могат съдещите да избират, вместо да изразяват, и да се познаят като безусловна любов.

Стейси и нейният водач обрисуваха ясно как и защо една душа може да планира преди раждането си да се разболее от СПИН. Но какво беше положението с душите, които се бяха разболели от СПИН без това да бе фигурирало в жизнения им план, изработен преди да се родят? Каква роля и изобщо играеше ли някаква роля душата в такъв случай?

- Имах един приятел, който умря от СПИН, без да е дошъл в този живот с такъв план - заяви в отговор Стейси. - Той го избра.

- На нивото на душата или на личността? - попитах аз.

- На нивото на душата. Но го избра вече в този физически живот.

- Така че душата да може да извлече енергията си от инкарнацията ли?

-Да.

- Защо?

- Как душата може да подтикне личността да се зарази от СПИН? - поинтересувах се аз.

- Налице е било вече поведение, улесняващо заразяването от някой от партньорите - отвърна Стейси.

Все още не разбирах как точно би могло да стане това.

- Но по всичко личи, че душата е имала контрол, че от нея е зависело дали личността ще се зарази или няма за се зарази със СПИН. Как душата би могла да контролира този процес?

- Когато спим нощем, правим много на нивото на душата. Това решение е изкристализирало именно докато е спял.

- С други думи, нощем личността влиза в тялото от светлина, среща се с душата и се съгласява след събуждането да направи нещо, чрез което да се зарази от СПИН?

Терминът “тяло от светлина” се използва за обозначаване на външността ни, когато сме във вид на дух. Названието е буквално: тези тела са изтъкани от светлина.

- Да - отговори тя.

- Стейси, извън това, което обсъждахме с Джон, кои са главните причини душата да планира да се разболее тежко през даден живот?

Внезапно Стейси заговори по-бавно и отмерено. За първи път през този сеанс предаваше дословно думите на своя дух- водач. Той сякаш знаеше, че сме стигнали до края на срещата и искаше в заключение да обобщи казаното дотук.

- Много са (причините), включително себеотрицание и егоизъм - каза той. - Сериозните болести могат да се използват за осъществяване на големи промени вътре в нас и в системата ни на вярване и преценки и в ценностната ни система. Понякога това е форма на кармично уравновесяване.

- Какво би искал да кажеш на хората, които са покосени от болест или се грижат за болен, и опитват да проумеят по-дълбокото, духовно значение на ставащото? - попитах аз.

- Давайте много любов. И бих напомнил на твоите читатели, че макар на пръв поглед да изглежда обременяващо да боледуваш или да се грижиш за болен, това всъщност е стъпало към нещо друго. Това е стъпало по стълбата на еволюцията.

Джон бе изработил блестящ жизнен план. Като всички души, той бе имал правото да избира да се прероди на всяко място и по всяко време. И бе избрал място и исторически период, в които срамът в обществото отразява срама в неговото сърце. Като бе избрал южните щати във време на голяма расова нетърпимост, той си бе предначертал живот, способен да роди дълбоко разбиране - и в крайна сметка изцеление - на срама.

Срамът в света около Джон отразява за него срама в личните му взаимоотношения. Не е било възможно да планира по-предизвикателни обстоятелства. Той избира малък град, където анонимността е невъзможна, което налага да крие сексуалността си. Обгражда се с членове на религия, които не приемат истинската му природа. Избира родители - членове на неговата група души - които го осъждат активно и силно. Към всички тези препятствия той прибавя пораждащата може би най-голям срам болест - СПИН. Определено Джон не рисува платното на живота си с успокояващи пастелни тонове. Той подбира смело дръзки, ярки и често - груби цветове, за да създаде драматична картина, която да го разбуди отново за красотата на собствената му душа.

Родителите на Джон са не по-малко прекрасни от него. Те играят неохотно ролите, които им е определил в своя сценарий, водени от една единствена мотивация - любов. Същата любов кара бивш романтичен партньор да приеме не по-малко трудна роля. Той всъщност я приема само при условие двамата с Джон да изживеят заедно любовта. Душите на изпълнения с нетърпимост баща на Джон, осъждащата го майка и посрамващия го партйьор, са любов. Именно поради това разговорите на Джон с тях при планирането на предстоящия му живот се фокусират около любовта, едновременно като мотивация и като преживяване. Когато най-накрая се събере отново с тях като дух, Джон ще им благодари за ролите, които са изиграли.

Духът е любов. Вселената е любов. Ние сме любов. Когато се вгледаме отвъд личността до вечната душа вътре в нас, ние си спомняме кои сме в действителност. Временната загуба на тази идентичност и последващото й преоткриване - и контрастът между двете - позволяват на душата да се опознае и оцени по-дълбоко. За душата подобен ярък контраст не може да бъде осъществен или разбран без физическо въплъщение. За личността преоткриването на собствения аз като любов води до физическо и емоционално изцеление, което Джон вече започва да усеща.

Цялата група души има полза от тази опитност. След приключването на този живот Джон ще се върне в своята група души с огромни знания-чувства за срама, особено за контраста между това чувство и величието на душата. Джон ще сподели тази мъдрост с всички от своята група. Тя ще се превърне в част от тях и те заедно ще напреднат нагоре по спиралата на еволюцията. Страданията, които Джон преживява на Земята, са мимолетни; той и неговата група ще носят родената от него мъдрост вечно.