Приоритет 6: Бургаска област – външна граница на ЕС, трансгранично сътрудничество и интегрирано териториално развитие на черноморския басейн

Приоритет 6: Бургаска област – външна граница на ЕС, трансгранично сътрудничество и интегрирано териториално развитие на черноморския басейн

Приоритетът е насочен към постигането на балансирано и устойчиво развитие на областта, посредством иницииране на икономическо и социално сближаване на крайграничните райони, и в частност чрез интензифициране на обмяната на стоки и услуги, подобряване на условията за бизнес, повишаване на жизнения стандарт на населението, опазване на околната среда и съхранение на културното и природно наследство.

Географското местоположение на Бургаска област ще я превърне във външна морска граница на ЕС, своеобразна “европейска врата” и логистичен център между Европа, Близкия изток и Азия, което създава предпоставки за активни международни контакти. Тя се явява входно-изходен транспортен възел със своите пристанища, летища, железопътни артерии, телекомуникационна мрежа, преминаване на транспортни коридори и други инфраструктурни съоръжения с международно значение.

Отпадането на границите в дългосрочен план /при приемане на Р България и Р Турция за пълноправни членове на ЕС/, неминуемо ще доведе и до засилен пътнически трафик между страните – членки на ЕС, като цяло и между балканските държави, особено в крайграничните райони, превръщайки го от международен във вътрешен за ЕС трафик. Изграждането и подобряването на транснационалните пътища и ГКПП ще спомогне за прогресивното намаляване на „ефекта на границата“, възпрепятстващ развитието на търговията и общия процес на трансграничното сътрудничество.

Сътрудничеството в тези области ще укрепи икономическите връзки от двете страни на границата и същевременно ще създаде нови възможности за заетост, ще благоприятства развитието на човешките ресурси, ще намали обезлюдяването на селските райони и ще засили трансграничните социални връзки.

• 
  Иницииране на дейности за икономическо и социално сближаване на крайграничните райони;
  
• 
  Развитие на пристанище Бургас като трансгранична секция и рехабилитация на трансевропейски коридор № 8 и TRASECA;
  
• 
  Модернизация на съществуващите и отваряне на нови КПП;
  
• 
  Международни споразумения за граничен контрол в Черно море;
  
• 
  Рехабилитация и модернизация на техническата инфраструктура в граничните територии;
  
• 
  Разширяване и модернизация на телекомуникационните мрежи към по-отдалечените райони;
  
• 
  Развитие на съвместни транснационални финансови и инженерингови инструменти за подкрепа на изследванията и технологичното развитие на МСП;
  
• 
  Насърчаване на транснационални комуникационни и информационни мрежи за технологии, услуги и иновации;
  
• 
  Създаване на мрежи между университети и връзки за улесняване достъпа до научни знания и технологичен трансфер;
  
• 
  Създаване на програми за задълбочаване на регионалното сътрудничество;
  
• 
  Съвместни дейности за опазване на околната среда и съхранение на културното и природно наследство от двете страни на границата;
  

Положителен е фактът, че политиките и дейностите за опазване на Черно море намират подкрепа на широка международна основа. Създаването на Целевата група ДАБЛАС през 2001 г. предостави нова платформа за регионално сътрудничество. Заявеният интерес към черноморския регион от страна на Европейската комисия даде значителен тласък на развитието на процесите в Черно море. Неоспоримо е, че присъединяването към ЕС е най-значимата движеща сила за много страни в процеса на модернизиране на техните системи за управление на околната среда и мощен инструмент за пренасяне на положителния опит и знания. Готовността на черноморските страни да работят заедно с ЕС за подобряването на водната среда в региона повиши надеждността на този процес от гледна точка на международните финансови организации и донорската общност.

• 
  Дейности за опазване и мениджмънт на ресурсите в черноморския басейн;
  
• 
  Изработване на системи за интегрирано управление на крайбрежните зони, водните ресурси и влажните зони;
  
• 
  Интегрирани мрежи за изпълнение на задълженията на Черноморските страни по Конвенцията за опазване Черно море от замърсяване и международните договори за предотвратяване на замърсяване от съдове – МARPOL;
  
• 
  Мониторинг на областната крайбрежна морска среда – осъществява се от система за наблюдение, като данните от тази система допълват националните данни за екологичен мониторинг;
  
• 
  Финансова подкрепа за проекти в района на Бургаска област, свързани с Черно море;
  

Замърсяването с нефт и нефтените разливи се считат за една от основните заплахи за екологичното равновесие в Черно море. Наличието на риск, свързан с натоварения транспорт, изисква координиране на всички ресурси за противодействие при аварии на областно и национално ниво.

Стратегическият план за действие за Черно море (СПДЧМ), подписан през 1996 г. от министрите на околната среда на черноморските страни е подробен документ, извеждащ приоритетните дейности за неговото възстановяване и опазване. Той е резултат от политическата воля на най-високо ниво за опазването на Черно море и се е утвърдил като важен репер за съвместните дейности в Черноморския регион. Стратегическият план за действие поставя целите, свързани с намаляване замърсяването от наземно-базирани източници, от вливащите се реки, както и морското замърсяване, възстановяване на черноморската екосистема и устойчивото развитие на крайбрежните страни. Успехът зависи от обединяването на усилията на областно ниво с дейностите на национално ниво, както и от подкрепата на признати международни организации и финансови институции.

Стратегиите за намаляване на замърсяването акцентират върху възможности за постижими екологични инвестиции в подобряване пречистването на битови и промишлени отпадъчни води, възстановяването на влажни зони за подобряване на капацитета им на утаители на биогенни елементи, реформа на селскостопанската политика за намаляване на замърсяване от дифузни източници, причинено от изкуствени и естествени торове, промени в моделите на потребление (напр. насърчаване използването на перилни препарати, несъдържащи фосфор).

Всичко това трябва да се прави успоредно с подобряване условията за изпълнение на различни инвестиционни проекти, включително установяването на стратегическо партньорство с донори и МФИ и прилагането на разнообразни финансови инструменти.
Мерки:

• 
  Системи и съоръжения за интегрирано управление на рисковете от замърсяване на Черно море, в т.ч. областни, национални и транснационални системи при отчитане на замърсяването;
  
• 
  Оборудване и развитие на инфраструктурата, проектиране и прилагане на планове за борба с нефтени и други аварийни замърсявания на акваторията на Бургаска област;
  
• 
  Картографски системи за общи рискове и развитие на общи инструменти за изучаване, предпазване и мониторинг на природните и технологични рискове на държавите от Черноморския басеин;
  
• 
  Транснационални системи за предотвратяване на риска на корабоплаването в Черно море;
  
• 
  Изготвяне на програми за изграждане на физическа защита от ерозия и абразия, земетресения, щормове и шквалове;
  
• 
  Намаляване на замърсяването от наземно-базирани източници;
  
• 
  Областен план за действие при аварийни ситуации /изготвен е Национален план за борба със замърсяването на Черно море с нефтопродукти/;
  
• 
  Създаване на подходящи мерки за готовност и ефективни системи за откриване и докладване на инциденти на замърсяване;
  
• 
  Развитие и прилагане на регионално сътрудничество в аварийното планиране, предотвратяване, контрол и операции за отстраняване и борба със замърсяването, причинено от нефтени разливи;
  
• 
  Създаване на необходимите мерки за ограничаване разпространението и минимизирането на вредите, причинени от нефт;
  
• 
  Изготвяне и изпълнение на програма от обучителни курсове и практически упражнения за областно и общинско ниво на персонала, ангажиран в предотвратяването и борбата с нефтеното замърсяване;