I. Цел от първи ранг (finalite)

психо-физиологичните особености на личността. Не само в отделните исторически епохи, а дори и в една съща се наблюдава по-голямо или по-малко различие при определяне на целите и задачите на образованието и възпитанието. Същевременно и при формулировката на основните (психолого-педагогическите) цели се срещат най- разнообразни варианти, които до голяма степен се обуславят от нееднаквите схващания за същността на човека и на човешката природа (Вж. 6, 6).
Когато образователните цели и задачи се формулират от отделни педагози, държавници или училищни организатори, твърде често върху формулировката им определено влияние оказват социалното положение и светогледът на тези дейци, интересите, които те защитават.
Така например в Древна Гърция образователният идеал е формирането на хармонично развита личност (“калоагатията”), което осигурява свобода на дейността и. В Спарта основното внимание е насочено към подготовка на здрави и силни граждани, които да могат да защитават отечеството от врагове. Затова и основният учебен предмет е гимнастиката. В Атина официалната цел е постигането на единство между физическото и духовното развитие. Атинският образователен идеал е значително по-богат от спартанският, тъй като обхваща повече страни на човешката личност.
Според Сократ обучението трябва да създава добродетелни хора. Той смята, че добродетелите могат да се изучат. Известна е неговата мисъл “Опознай себе си!”. Според Платон образованието се стреми да осигури на душата и тялото съвършенството, на което са способни. Социалната цел на гражданското общество е според него да се развиват разума и нравствеността. Подрастващите трябва да станат физически здрави, интелектуално развити и мъдри. Аристотел разглежда тялото и душата като две различни части на човека. Най- напред е необходимо да се полагат грижи за тялото, а след това и за душата. Според Марк Фабий Квинтилиан обучението трябва да развива способностите на учениците, да стимулира тяхната самостоятелност и активност. Но над всичко поставя нравствените качества на личността.
През Средните векове християнството е господстваща религия в европейските страни. То се отказва от класическата култура, която разглежда като езическа и издига за образователен идеал усвояването на основните начала на религията, възпитанието в смирение, послушание, лишаването от земни удоволствия и прочие. Различните интереси на двете съсловия - рицарите (светските феодали) и духовенството определят двете основни църковни направления в образованието и възпитанието - рицарско и църковно. Грамотността
(изучаването на четене, писане и смятане) не се разглежда като необходима. В църковните и манастирските училища цялото възпитание се извършва в религиозен дух. От античността се

възприемат “седемте свободни изкуства”: тривиум (граматика, реторика и диалектика) и квадривиум (аритметика, геометрия, астрономия, музика). Типичен представител на средновековната схоластика, която се стреми да примири вярата (постулатите на религията) с разума е Тома Аквински.
През епохата на Възраждането отново на преден план се издига идеята за хармонично развитие на личността, за всестранно духовно и практическо овладяване на материалния свят. Върху училището все по-осезателно започват да влияят хуманизмът, идеализмът, рационализмът, икономизмът и редица други направления. Много педагози - хуманисти поставят поставят пред училището целта да разпространява класическата, предхристиянската култура, като същевременно прибавят и нови цели.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: