Групирането на населените места е свързано с броят на населението и неговата динамика

Групирането на населените места е свързано с броят на населението и неговата динамика.

• 
  Град Елхово е единствения град на територията на община Елхово. Той съсредоточава 66% от населението и по големина се причислява към малките за страната градове - трети функционален тип;
  

• 
  Големи села (над 1000 д.) на територията на общината няма;
  

• 
  Друго “стъпало” в кривата на емпиричното правило “ранг – размер” се образува от селата с население над 600 д. – Изгрев, Малък Манастир, Гранитово, Лесово, Бояново. С изключение на Лесово, останалите села от този ранг и общинския център са разположени в равнинната северна част на общината. Те са предимно разположени в западната част на общината проследявани от север на юг.
  

• 
  Отделна група формират 7 села с брой на населението около средния за селските селища в общината (388 д.) – Пчела, Кирилово, Мелница, Маломирово, Раздел, Жребино и Трънково. Всички те имат постоянно население над 200д. и са разположени предимно около общинския център.
  

• 
  Най-малките села са в последната група предимно в югоизточната, планинска част и в североизточната част. Те са с население под 200 д. това са Борисово, Вълча Поляна, Голям Дервент, Добрич, Лалково, Малко Кирилово, Славейково, Стройно и Чернозем;
  

Първата обхваща общинския център и близките големи и средни села Изгрев, Малък Манастир, Гранитово, Бояново, Мелница, Маломирово, Пчела, Кирилово. Заедно с Лесово те съсредоточават над 80% от трудоспособните в общината.

Втората група включва средни по големина села с надтрудоспособно население 45 – 60%. Сред тях са Мелница, Раздел, Жребино и Трънково.

В третата група са малките и много малките села с дял на надтрудоспособните от 60% - до 100%. В нея попадат селата от югоизточната периферия и североизток - Борисово, Вълча Поляна, Голям Дервент, Добрич, Лалково, Малко Кирилово, Славейково, Стройно, Чернозем.

Процесите на депопулация са причина за намаляването на селското население и преминаването на селата към все по-ниски по ранг групи. В селата от третата група показателите на естественото възпроизводство на населението изключват възможността за демографското му стабилизиране.

По приетата категоризация от Национален център за териториално развитие на населените места гр. Елхово е трета категория /функционален тип/. За сравнение гр. Ямбол е първа категория, а общинските центрове Стралджа и Болярово четвърта.

Поляризацията на територията проличава и от факта, че от 21 села, само село Бояново е пета категория, седем села са шеста категория – Изгрев, Малък Манастир, Гранитово, Лесово, Кирилово, Маломирово и Раздел. В седма категория попадат осем села - Мелница, Трънково, Жребино, Борисово, Вълча Поляна, Голям Дервент, Добрич и Лалково. Най-ниска 8-ма категория са селата Малко Кирилово, Славейково, Стройно и Чернозем.

Вътрешнообщинските пътни връзки са важен фактор за интензитета на социално – икономическите развитие, респ. за формиране на опорните селища. Съвременна конфигурация на пътната мрежа и новооткрития ГКПП определят направлението на транзитните транспортни връзки предимно в посока “север-юг”. Транспортната достъпност на всички села до общинския център е вторият важен индикатор. Той има отношение към трудовите пътувания, административните услуги, достъпа до спешна медицинска помощ и пожарна безопасност. С отдалечаване от общинския център в югоизточна посока, честотата на връзките намаляват значително, като се увеличава и времето за пътуване поради полупланинските пътни условия.

Пространствени зони

Разпределението на населените места по брой на населението има съществено значение при определяне на вторичните центрове, само ако се разглежда във връзка с функциите на населените места в общината. В Северната равнинна част на община Елхово преобладават сравнително големи села, с население в диапазона 600-1000д. Потенциалните, но практически нереализирани вторични центрове, са в силна зависимост от обслужването и ежедневния трудов обмен с гр. Елхово. Същевременно в южната част на общината, някои големи села – напр., Лесово и Мелница, са важни центрове, които могат да изпълняват по-широки функции. Депопулацията на малките селища в планинските територии през последните десетилетия е устойчива тенденция в развитието на селищната мрежа.

В очертаните зони необходимостта от развитие на опорните (вторичните) центрове на територията са основа за устойчиво и балансирано развитие на общината. Перспективни опорни центрове са определени във всяка зона, като те могат да изпълняват обслужващи функции и за селища от друга зона.

2.S W O T А Н А Л И З: Силни и слаби страни, възможности и заплахи
СИСТЕМАТИЗАЦИЯ И РАНЖИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ

ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
СИЛНИ СТРАНИ		СЛАБИ СТРАНИ
Значителен природно – ресурсен потенциал за развитие на аграрно стопанство; Природен комфорт и оптимално състояние на околната среда; Традиции, опит и квалификация на работната сила в общината в областта на аграрното стопанство; Природни и човешки туристически ресурси за развитие на туристически продукт; Значителен промишлен потенциал и традиции; Благоприятно гранично географско положение поставящо град Елхово, като административен център на територия през която се извършва ефективното преминаване и управление на трансграничните потоци		Критична демографска ситуация и задълбочаващ се процес на депопулация на общинската територия; Неразвита общинска икономика; Екстензивно развитие с ниско ефективен аграрен сектор; Силно влошена възрастова структура и продължаващ процес на интензивно изселване; Неблагоприятна образователна структура на населението; Неразвита техническа и социална инфраструктура; Не развити опорни общински селищни центрове; Недостатъчен административен капацитет за усвояване на средства от ЕС; Нисък жизнен стандарт спрямо ЕС; Остаряла и амортизирана МТБ на заведенията за социално подпомагане, образование и здравеопазване
ВЪНШНИ ФАКТОРИ
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
Трансгранично и междурегионално сътрудничество; Използване на предимствата на природно-ресурсния потенциал за развитие на високотехнологично, интензивно и биологично земеделие; Откриване на Европейския пазар за български стоки и услуги; Достъп до финансови средства от ЕС и др.външни източници; 5. Развиваш се пазар на алтернативни форми на туризъм в Европа и света	Ограничени финансови ресурси за развитие на общинската икономика и човешките ресурси; Задълбочаване на демографската криза и негативните демографски процеси; Конкурентен натиск от европейски продукти и услуги на българския пазар; Високите изисквания на ЕС;