Табл. Урбанизационни процеси в България 1956-2003

Табл. Урбанизационни процеси в България 1956-2003

С образуването на градски агломерации се изострят проблемите в периферните райони с незначителна концентрация на население. Проблемите на населените места в тези региони прерастват в общи регуионални проблеми – икономически, социални, екологически, културни и т. н. Степента на развитие на териториите и на районите зависи от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието и т.н. , това са градове с над 100 000 жители , като София , Пловдив, Бургас , Русе… Територии и райони без присъствия на голям град са изостанали в своето развитие. Наличието на средно големи градове не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център. Наблюдаваните тенденции за увеличаване на населението в някои малки градове, се дължи на силен икономически фактор, туристическа функция и др., но не е в резултат на държавна регионална политика. Добре е в този аспект това да се подкрепи и чрез допълнително държавно стимулиране.

В контекста на това добре е Община Камено да намери своето място сред общините , които ще получат държавно стимулиране. За това обаче е необходима добра общинска политика и стратегия.

ЖИЛИЩНИ СГРАДИ НА 31.12.2003 Г. ПО ОБЩИНИ И
ВИД НА КОНСТРУКЦИЯТА
				(Брой)
Общини	Жилищни сгради - общо	По вид на конструкцията
		стомано-бетонни	тухлени	други
Общо	98150	7587	80625	9938
Айтос	8011	359	6966	686
Бургас	19062	1958	15955	1149
Камено	6203	226	5676	301

ПОЛЕЗНА ПЛОЩ НА ЖИЛИЩАТА НА 31.12.2003 Г. ПО ОБЩИНИ (Квадратни)
Общини	Полезна площ				Полезна площ на човек от населението	Жилищна площ на човек от населението	Спомагател-на площ на човек от населението	Средна полезна площ на едно жилище
	Общо	жилищна	спома- гателна	площ на кухни
Общо	11771160	7653095	2671258	1446807	28,03	18,22	6,36	61,28
Бургас	5553571	3446974	1435414	671183	26,77	16,62	6,92	62,62
Камено	381404	264299	62880	54225	30,71	21,28	5,06	57,15

Основни урбанизирани територии в община Камено са населените места в общината. Извън границите на населените места има обособени:

• 
  териториите на бившите стопански дворове;
  
• 
  самостоятелни поземлени имоти с променено предназначение;
  

Създаването на актуална градоустройствена основа – общ устройствен план и подобрени устройствени планове е приоритет не само на държавните институции, тъй като от това пряко зависи бързото и акуратно обслужване на гражданите и бизнеса, и дейността на общинската администрация. Основната задача е чрез подходящо устройствено планиране да се гарантират за по-дълъг период от време инвестиционните намерения, в атрактивните терени в урбанизираните територии и извън строителните граници на населените места, осигуряване на необходимото инфраструктурно обезпечаване, запазване на екологичното равновесие в региона и др. Резултатите от едно отговорно и прецизно устройствено планиране – синхронизирано с инвестиционните процеси в съответствие с общите и трайни интереси на съответната териториална общност ще осигурят в обозримо бъдеще нови работни места и намаляване на броя на безработните в общината, което ще спре негативните процеси на миграция на хората в трудовоактивна възраст.

В по-голямата си част сградният фонд в общината е в добро състояние. Процентът на физически износените жилища е малък, голяма част от сградите са реконструирани и модернизирани .
3.2.5.5 Идентифициране на проблемни зони и места/ обекти, степен на упадък
Оценката на социално – икономическото развитие определя българските райони за планиране като относително балансирани регионални структури . Проблемите намират своите характеристики на местно ниво – специфичен местен потенциал за развитие, административен и човешки капацитет.

В закона за регионалното развитие са регламентирани 6 вида райони за целенасочено въздействие :

• 
  Райони за икономически растеж- характеризират се със силно развитие икономически и обслужващи функции
  
• 
  Райони в индустриален упадък;
  
• 
  Изостанали гранични райони;
  
• 
  Изостанали селски райони;
  
• 
  Изостанали планински райони;
  
• 
  Столична община;
  

Тъй като предприсъединителните фондове са изградени върху принципите на действие на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС необходимо е да се изградят такива механизми, че България да отговори на четирите принципни изисквания за концентрация, програмиране, допълняемост и партньорство, залегнали в основата на управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Време е да се изведат поуки и да се осъзнае, че коренна промяна в социално – икономическия живот на дадената община може да настъпи, при добро стратегическо планиране, добра бюджетна дисциплина, добро партнъорство и успешно изготвяне и защитаване на проекти както по предписъединителните, така и в последствие пред Структурните фондове. Основните трудности при кандидатстване обикновено са ограничените ресурси и сложните процедури, поради което е добре общините да търсят партньори както сред други общини, така и сред неправителствените организации (НПО ). Много от външните донори предпочитат да работят с НПО. Характерно за българските общини е, че не използват възможностите са съвместно търсене на решения по общи проблеми или за обединяване на ресурсите си. Този ограничен капацитет за т.н., хоризонтално партьорство представлява сериозен риск за усвояване на средствата по фондовете.

ЮИРП разполага с най-много служители в общинските администрации (97 служители, при средно за страната 72 служители). По дял на обучените служители от общинските администрации (5,2%) е на трето място в страната (средното за страната е 5,7% ),а по дял на владеещите английски (само 2,7%) е на 4 място в страната (средното за страната е 3,3%). Въпреки големия брой служители общинските администрации в изследвания район на планиране не разполагат с достатъчно служители, владеещи английски език. Това представлява проблем за обработване на документацията на английски език, т.е. на документацията по програмите на ЕС. Делът на областните служители, обучени в стратегическо планиране и разработване на проекти, е два пъти по-голям в сравнение с общинските служители. Основният проблем на общините и областите е недостатъчната информация за регламентите и начина на действие на структурните фондове. Досега общините и областите са получавали информация за тези фондове основно чрез интернет (характерно за областите и по-големите общини), служебни материали и семинари.

Възможността за усвояване на средствата от Структурните фондове и Фонд “ Сближаване “ на ЕС на местно и регионално равнище зависи от :

• 
  добра дългосрочна стратегия , базирана на целите и изискванията при усвояване на средствата по помощта на ЕС;
  
• 
  наличието на подготвени специалисти ;
  
• 
  наличие на добри практики и процеси , опит в прилагане на принципите на партьорство в стратегическото планиране и разработване на проекти ;
  
• 
  финансови ресурси за изготвяне на проекти и съфинансирането им;
  

Проблемите в този аспект са най-вече по отношение липсата на информация , кратките срокове за изготвянето на проектите и не на последно място обема на документацията , който най- често следва да се представи и на английски език .

Очерталите се проблеми до момента в тази насока са :

• 
  липса на добра комуникация между институциите;
  
• 
  липса на информационния обмен;
  
• 
  незадоволително качество, пълнота и съгласуваност на информацията;
  
• 
  липса на интерактивна комуникация, ориентирана към конкретни проблеми;
  
• 
  слаба прозрачност и обратна връзка в комуникационния процес по избор на проектите;
  

На ниво стратегически цели РПР за развитие на ЮИР е предвидил за Стратегическа цел 1 от Плана за ЮИРП, в общата индикативна таблица средства (предвидени) в размер на 834.49 млн.лв. от общо 1 144.08 млн.лв.

В ЮИРП като райони за целенасочено въздействие са определени:

• 
  “за икономически растеж” - 2 общини: Бургас и Несебър;
  
• 
  “райони в индустриален упадък” - 4 общини: Сунгуларе, Твърдица, Елхово и Странджа;
  
• 
  “изостанали гранични райони” - 6 общини: Средец, Малко Търново, Царево, Созопол, Болярово и Елхово;
  
• 
  “изостанали селски райони” - 12 общини: Средец, Камено, Карнобат, Малко Търново, Сунгуларе, Котел, Нова Загора, Твърдица, Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа;
  
• 
  “изостанали планински райони” са определени 3 общини: Руен, Котел и Твърдица.
  

• 
  да се идентифицира позицията на обекта на анализ
  
• 
  въз основа на това – да се подпомогне изборът на най-подходяща стратегия
  

а) силните страни (предимствата) на обекта на планиране (страна, район, област, община) (напр. благоприятно географско положение, развита транспортна инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси, растящи отрасли и т.н.);

б) слабите страни (недостатъците) на обекта (напр. несъответствие на квалификацията на работната сила на пазарните изисквания, липса на пазарна и информационна инфраструктура, остарели технологии на производство и т.н.);

в) възможностите, предоставяни главно от външната за обекта среда (напр. растящи пазари за отрасли развити в района, повишен инвестиционен интерес на чужди инвеститори към страната, развитие на нови организационни форми и т.н.)

г) заплахите, произтичащи главно от външната за обекта среда (напр. политическа и икономическа дестабилизация, намалено търсене или бариери пред продажбите на традиционни изделия, изострена конкуренция в основни отрасли и т.н.)

SWOT анализът събира на едно място както собствените (вътрешните) характеристики на разглежданата територия (нейните силни и слаби страни), така и определящите фактори на средата, в която ще се осъществява изпълнението на плана или стратегията. От друга страна, той събира на едно място характеристиките на настоящето и очакваните тенденции в бъдеще.