За периода 2008-2011 г. заетостта в СЗР бележи тенденция на намаляване. Абсолютният брой на заетите намалява от 345,5 хил. (2007 г.) на 282,5 хил. д., което е спад от 21,4%. Това е най-високият спад в заетостта, отбелязан от районите от ниво 2, което свидетелства за силната уязвимост на СЗР пред въздействието на икономическата криза и в известна степен отразява гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на кризата.
Таблица 15. Динамика в броя на заетите лица и на коефициента на заетост в СЗ район – по области, за периода 2007-2011 г.
Район,
|
Показатели по години (хил. д.)
|
Показатели по години (хил. д.)
|
области
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Брой заети лица
|
Безработни лица (брой)
|
Северозападен
|
345,5
|
359,3
|
337,4
|
313,7
|
282,5
|
53967
|
43140
|
48744
|
57513
|
55342
|
Област Видин
|
37,7
|
38,7
|
34,9
|
33,2
|
30,0
|
7927
|
6021
|
6536
|
7848
|
7220
|
Област Враца
|
75,2
|
76,0
|
71,8
|
67,9
|
61,1
|
12023
|
9760
|
10042
|
12739
|
12926
|
Област Ловеч
|
65,2
|
64,7
|
63,1
|
57,2
|
47,2
|
7787
|
6316
|
8372
|
9230
|
8623
|
Област Монтана
|
58,0
|
61,2
|
58,2
|
55,1
|
47,5
|
11749
|
9156
|
10033
|
11718
|
11637
|
Област Плевен
|
109,4
|
118,8
|
109,5
|
100,3
|
96,6
|
14480
|
11887
|
13761
|
15978
|
14936
|
Коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години (%)
|
Равнище на безработица (%)
|
България
|
58.6
|
64.00
|
62.60
|
59.7
|
58.5
|
9.0
|
6.9
|
5.6
|
6.8
|
10.2
|
Северозападен
|
|
59.30
|
57.50
|
53.8
|
53.0
|
11.0
|
9.0
|
7.1
|
8.0
|
11.0
|
Област Видин
|
51,70
|
54,80
|
50,80
|
48,70
|
47.3
|
14.2
|
13.4
|
12.9
|
13.0
|
13.1
|
Област Враца
|
55,80
|
57,50
|
56,10
|
53,10
|
53.7
|
11.7
|
10.0
|
9.0
|
7.9
|
8.6
|
Област Ловеч
|
66,70
|
64,80
|
64,70
|
59,80
|
55.4
|
14.7
|
7.6
|
(3.9)
|
(3.0)
|
8.0
|
Област Монтана
|
54,70
|
58,20
|
58,70
|
55,40
|
52.0
|
10.9
|
10.9
|
8.5
|
10.1
|
12.2
|
Област Плевен
|
56,50
|
59,80
|
56,70
|
52,40
|
54.0
|
7.3
|
6.2
|
4.7
|
8.1
|
12.8
|
Източник: НСИ
Най-голям спад в броя на заетите лица за разглеждания период има в област Ловеч – 27,6%, следвана от областите Видин и Монтана (22,4%), а най-малък – 18,7% - в област Плевен. Коефициентът на заетост е с ясно очертана тенденция на намаляване. Данните за 2011 г. показват, че коефициентът за заетост средно за СЗР е 53, като в отделните области той варира от 47,3 (Видин) до 55,4 (Ловеч). СЗР е с най-нисък коефициент на заетост за 2011 г. и е в много неблагоприятна ситуация по отношение на коефициента на заетост средно за ЕС - 68,6%.
В периода след 2008 и 2009 г. с развитието на икономическата криза се очерта спад в производството, нарасна броят на фалитите на фирми, което в крайна сметка формира тенденция на нарастване на безработицата. За посочения период броят на фалиралите предприятия нараства от 116 (2007 г.) на 250 (2010 г.), като този процес е валиден за всичките 5 области в района. В същото време новоразкритите фирми са основно без наети лица.
Като резултат от намаляване на броя на заетите лица и на коефициента на заетост в СЗР се наблюдава тенденция на нарастване както на броя на регистрираните безработни лица, така и на коефициента на безработица. За периода 2007-2011 г. броят на безработните в региона е нараснал с 1375 д. Известно минимално намаление в броя на регистрираните безработни се наблюдава в области Видин и Ловеч. В останалите три области е налице обратен процес – на нарастване на броя на безработните (Таблица 14).
Фигура 33. Коефициент на безработица по общини в СЗР към 31.08.2012 г.
Източник: Агенция по заетостта
Позиционирането на СЗР по отношение на равнището на безработица в национален и междурегионален контекст го характеризира като един от най-проблемните региони в страната. При средно за страната равнище на безработица 9,7%, за СЗР този показател е 14,6%. В сравнение с останалите райони, към 2011 г. СЗР е с коефициент (равнище) на безработица над 2 пъти по-висок от това на ЮЗР (6,43%) и с около 4 пункта по висок от останалите 4 района.
Основните изводи за трудовия пазар и безработицата в СЗР могат да бъдат формулирани по следния начин:
-
Пазарът на труда в региона е критерий за недоброто състояние на регионалния социално-икономически комплекс;
-
Налице е трайна тенденция на намаляване както на абсолютния брой на наетите, така и на коефициента на заетост във всички области в границите на региона;
-
СЗР е с по-неблагоприятен коефициент на заетост от средния за страната и средните за останалите региони и доста под средния за ЕС и заложения в Лисабонската стратегия;
-
Секторната структура на заетостта, показва, че вторичния сектор е най-силно засегнат от икономическата криза, докато първичния сектор успява за запази позициите си по отношение на броя на наетите;
-
Регионът е в най-неблагоприятно положение (в сравнение със средното за страната и останалите региони) по отношение на коефициента (равнището) на безработица;
-
Бавното преструктуриране на икономиката, неблагоприятните демографски тенденции и отслабвалия инвестиционен интерес към територията на района продължават да оказват отрицателно въздействие върху равнищата на безработица;.
-
На СЗР към 2011 г. се падат 19,6% от продължително безработните (потенциално обезкуражените) лица от общия им брой за страната. Те са 6,1% от всички безработни в региона.
I.3.8.Образование, професионално обучение и учене през целия живот
Водеща цел на стратегията „Европа 2020” е интелигентният растеж, а една от петте цели е подобряване на образователното равнище на населението, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше образование. Стойностите на националните цели, приети за постигане от България до 2020 г., са намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до 11% и нарастване на дела на висшистите на 30-34 г. до 36%.
Сравнителните данни за образователната структура на населението по райони, показва че СЗР е с по-нисък относителен дял на високообразовано население (с висше образование) в сравнение с Югозападен, Южен централен и Североизточен райони.
Таблица 16. Образователната структура на населението в Северозападния район за периода 2011 г. (по области)
Район и области
|
Степени на образование
|
висше
|
средно
|
основно
|
начално
|
никога не посещавали училище
|
Общо лица
над 7 години
|
Брой лица
|
Северозападен
|
118017
|
365450
|
204619
|
100157
|
7593
|
795836
|
Видин
|
13247
|
43397
|
26332
|
11500
|
881
|
95357
|
Враца
|
26186
|
81887
|
44715
|
21054
|
1525
|
175367
|
Ловеч
|
20646
|
60629
|
32965
|
17099
|
1378
|
132717
|
Монтана
|
17068
|
63538
|
38595
|
19050
|
1115
|
139366
|
Плевен
|
40870
|
115999
|
62012
|
31454
|
2694
|
253029
|
Относителен дял, %
|
Северозападен
|
14,8
|
45,9
|
25,7
|
12,6
|
1,0
|
100,0
|
Видин
|
13,9
|
45,5
|
27,6
|
12,1
|
0,9
|
100,0
|
Враца
|
14,9
|
46,7
|
25,5
|
12,0
|
0,9
|
100,0
|
Ловеч
|
15,6
|
45,7
|
24,8
|
12,9
|
1,0
|
100,0
|
Монтана
|
12,2
|
45,6
|
27,7
|
13,7
|
0,8
|
100,0
|
Плевен
|
16,2
|
45,8
|
24,5
|
12,4
|
1,1
|
100,0
|
Източник: НСИ
Вътрешнорегионалните различия в образователното ниво на населението в СЗР към 2011 г. показва, че те са основно в броя и дела на населението с висше образование. При среден относителен дял за района 14,8%, този относителен дял варира от 12,2% за област Монтана до 16,2% за област Плевен. Влияние за тези различия оказва степента на развитост на отрасли от третичния сектор, в които са ангажирани висок брой лица с висше образование – отрасъл “Образование” в т.ч. и висши училища, отрасъл “Здравеопазване”, “Култура”, “Финансово посредничество”, “Държавна администрация” и др. Териториалните различия при средното и основното образование между отделните области в региона са много по-слабо изразени. Вариационният размах при дела на лицата със средно образование е твърде стеснен – от 45,5% (област Видин) до 45,8% (област Плевен) при среден за региона 45,9%. Аналогични са и различията при основното образование.
В границите на отделните области се наблюдават по-силно подчертани различия на дела на населението с по-високо образование. С нисък относителен дял на лица с висше образование (под 7%) са общини Бойница (4,8%) и Димово (6,0%) от област Видин, Борован и Криводол (5,8%) от област Враца и общини Якимово (4,8%), Бойчиновци (5,5%). С висок относителен дял (над 20%) са общини Плевен -23,0%, Ловеч – 21,2% и др. С дял над 2,0% неграмотни лица са общини основно от област Ловеч – Луковит (3,1%), Ябланица (2,9%), Угърчин (2,4%).
Районът e с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 - едва 0,6%. Това показва неустойчивост в ръста на образователните услуги и дисбаланс в осигуреността с високопрофесионално и специализирано образование за нуждите на една по-конкурентна регионална икономика. Висши учебни заведения има в гр. Плевен – Медицински университет и Педагогически колеж Плевен - Филиал на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”; в гр. Ловеч - Техническия колеж – Ловеч, който е основно звено в структурата на Технически университет –Габрово, гр. Враца – Педагогически колеж - Филиал Враца на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий” и филиал на Медицински университет София. Такива липсват в областите Видин и Монтана. Мрежата от средни професионални училища е сравнително добре изградена.
Таблица 17. Инфраструктура на образованието в Северозападния район – през учебната 2011/2012 г.
Регион и области
|
Общо образование (брой)
|
Професионално образование (брой)
|
училища
|
паралелки
|
ученици
|
училища
|
паралелки
|
ученици
|
ЗСР
|
295
|
3 619
|
56 843
|
199
|
2 266
|
11 368
|
Видин
|
31
|
409
|
6 185
|
53
|
508
|
1 092
|
Враца
|
66
|
884
|
13 377
|
6
|
79
|
1 546
|
Ловеч
|
50
|
630
|
9 616
|
9
|
73
|
1 374
|
Монтана
|
57
|
650
|
9 911
|
9
|
88
|
2 199
|
Плевен
|
91
|
1 046
|
17 754
|
24
|
221
|
5 157
|
Източник: НСИ
Инфраструктурата на общото и професионалното образование (брой училища) в СЗР през 2011 г. в резултат от оптимизиране на училищната мрежа е променена. Броят на общообразователните училища е намален от 365 (2007 г.) на 295 (2011 г.), а на професионалните е запазен – от 71 е редуциран на 70. През този период са закрити редица училища с маломерни паралелки и паралелки със слети класове в редица общини. С най-голям брой закрити училища за периода 2007-2011 г. са области Враца (24 училища) и Видин (18 училища), а с най-малко – област Ловеч (8 училища). Оптимизацията на училищната мрежа е резултат от намаляване на броя на учениците, като в СЗР за посочения период те са с 13 912 по-малко (общо и професионално образование).
Фигура 34 Население в СЗР според степента на завършено образование, Преброяване на населението 2011 г. (НСИ)
Един от показателите за сравнение за условията за провеждане на качествен учебен процес е средната пълняемост на паралелките. При среден показател за СЗР от 21,1 ученика/паралелка в общообразователните училища, не се наблюдават съществени различия между отделните области – тя варира от 20,4 ученика (област Монтана) до 21,3 ученика (област Плевен). При професионалните училища средната пълняемост е по-висока- 22,3 ученика/паралелка и варира от 22,2 ученика (област Видин) до 26,6 ученика (област Ловеч). Тази пълняемост е в границите на действащите нормативи.
Важен социален проблем в сферата на образованието е този за преждевременно напусналите училище ученици. За последните три учебни години, за които има официални статистически данни, средногодишно около 3 500 ученика преждевременно напускат училище. В сравнение с останалите региони, Северозападният район е с най-висок относителен дял на напускащите преждевременно училище от общия брой на учениците в основните училища – за учебната 2009/2010 г. те са 11,4%, при 8,5% средно за страната. За останалите 5 района делът е под 10%, а за Югозападния район – 4,6%. Като резултат от провежданата политика за ограничаване на преждевременно напусналите ученици се очертава тенденция за намаляване на техния брой – от 3 835 ученика през 2007 г. на 3 261 ученика през 2010 г. Същата тенденция се очертава и при отпадналите преждевременно ученици от основните училища – съответно от 2 625 на 2 217 ученика. Изключение от тази тенденция е област Ловеч, където се наблюдава нарастване на броя на преждевременно отпадналите ученици.
Вътрешнорегионалните различия по този показател показват, че с високо ниво е област Враца – 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно, докато в област Плевен те са 9,9%. С висок дял на отпадналите ученици от общия им брой са редица общини в границите на отделните области в СЗР – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на учениците в основното образование, община Летница (обл. Ловеч – 11,2%), община Бойчиновци (обл. Монтана -11,4%), община Искър (обл. Плевен) – 10,9% и др. Проблемът с ранното отпадане на ученици от училище е със сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, част от тези лица попадат в кримогенна среда.
В сравнение с осигуреността на районите с висши училища, СЗР е на последно – 6-то място. В СЗР има само един университетски център с акредитирано висше училище – гр. Плевен. Тук се намира един от 4-те медицински университета в страната, допълнен с два колежа-филиали на други университети. Броят на обучаваните студенти и колежани през учебната 2010/2011 г. е 1 672, или само 0,6% от броя им в страната.
I.3.9.Социално включване и борба с бедността
Намаляването на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е една от основните цели на стратегията „Европа 2020” и българската национална и регионална политика. Политиката за социално включване се изразява в две насоки:
-
Социално подпомагане на лицата в риск и на определени категории лица с висока степен на бедност;
-
Превенция на рисковите фактори за социално изключване и изолация водещи до попадане в трайно маргинализирани социално уязвими групи.
Северозападният район е с по-висок относителен дял на инвалидизираните лица (8,08%) от средния за страната (6,31%). Вътрешнорегионалните неравенства не са силно подчертани – с изключение на област Видин (6,12% лица с увреждания от общия брой на населението), в останалите области този дял варира от 7,25% (област Ловеч) до 8,80% (област Плевен). Тревожен факт е, че има увеличаване в броя на първично регистрираните лица до 16 години с определена степен на увреждания. През 2008 г. и 2009 г. за СЗР те са 3,7 на хиляда при 3,3 на хиляда средно за страната. В област Плевен лицата до 16 години с увреждания са 4,0 на хиляда, при 2,9 на хиляда за област Ловеч.
В сравнение с останалите райони, СЗР е с добре развита мрежа от институции за предоставяне на социални услуги. Тук се намират 18,7% от социалните заведения в страната. Вътрешнорегионалните различия също са подчертани – с най-малък брой социални обекти е област Плевен (6 обекта), а с най-висок – области Враца (13 бр.) и Монтана (17 бр.). Същите различия се наблюдават и при капацитета (брой места) в социалните институции.
Тенденцията на намаляваване както на броя, така и на капацитета на обектите за социални услуги в СЗР е резултат от промяната в модела на предоставяне на тези услуги. Той се изразява в деинституциализация на системата и предоставяне на социалните услуги в обичайната среда на лицата с увреждания, в риск и др. През последните години се преминава към разкриване на дневни домове за лица с различни видове увреждания, защитени жилища и т.н.
Следва да се отбележи, че в област Видин е много добре развита мрежата за предоставяне на социални услуги. В областта е разработена и се изпълнява Областна стратегия за развитие на социалните услуги 2010-2015 г., чиято основна цел е поетапно извеждане на децата и лицата от специализираните институции и закриването им до края на 2015 г. За тази цел се работи активно от всички заинтересовани лица в посока разкриване на нови социални услуги в среда, близка до семейната. Само през 2011 г. се отчита значително намаляване капацитета на специализираните институции за деца и лица, действащи на територията на област Видин (намален капацитет на 3 специализирани институции за възрастни – Домът за възрастни хора с деменция, с. Салаш, община Белоградчик; Домът за възрастни хора с физически увреждания, с. Балей, община Брегово и Домът за възрастни хора с психически разстройства, с. Бориловец, община Бойница, както и на 2 специализирани институции за деца – Домовете за деца лишени от родителски грижи в гр. Белоградчик и в с. Ново село).
Социалната интеграция е насочена и към лица от ромската етническа група и по-конкретно към лицата в “училищна” възраст, тъй като е преценено че повишаването на образователното равнище на децата от този етнос е една от приоритетните мерки на политиката за тяхното интегриране.
В областите и общините от СЗР са разработени или са в процес на разработване стратегически и програмни документи за социално включване и социална интеграция на социално уязвими групи от населението.
Линията на бедността, използвана за целите на стратегия „Европа 2020”, е относителна величина – 60% от националния/регионален медианен еквивалентен разполагаем доход. Това означава, че не се мери бедността като възможност за посрещане на основните нужди (абсолютна), а бедността, съотнесена към равнището на доходите в дадена страна или регион (относителна). Както е посочено от Евростат, „този индикатор не мери богатство или бедност, а ниски доходи в сравнение с останалите в страната”.
Съществува силна диференциация в риска от бедност поради ниски доходи. Под линията на бедността са 21% от населението в България при 16% средно за ЕС-27, от 9% от населението в ЮЗР до 30,6% от населението на Северозападен район.
Една значителна част от населението има нагласата, че живее при материални лишения (45,7% - средно за страната), като с изключение на Югозападен район (33,9%), в останалите райони той е близо половината на населението, в т.ч. 46,3% за СЗР. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, е най-висок в Северозападен район, където 13,8% от населението на възраст 0-59 г. живее в домакинства, в които възрастните са работили по-малко от 20% от общия им потенциал за работа през изминалата година.
Таблица 18. Относителен дял на бедните по райони, %
Райони от ниво 2
|
Дял от населението под
линията на бедността, %
|
Дял от населението,
живеещо с материални
лишения, %
|
Лица живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, %
|
Население в риск от бедност или социално изключване (комбиниран индикатор), %
|
2008
|
2009
|
2010
|
2008
|
2009
|
2010
|
2008
|
2009
|
2010
|
2008
|
2009
|
2010
|
Северозападен
|
32,6
|
32,9
|
30,6
|
46,2
|
43,6
|
46,3
|
13,5
|
15,4
|
13,8
|
50,5
|
49,4
|
51,3
|
Северен централен
|
25,8
|
27,8
|
28,8
|
51,3
|
52,9
|
55,2
|
7,5
|
5,4
|
8,2
|
54,5
|
54,8
|
57,6
|
Североизточен
|
23,0
|
23,3
|
24,2
|
45,1
|
41,4
|
48,1
|
9,5
|
8,1
|
8,2
|
46,4
|
44,4
|
51,6
|
Югоизточен
|
22,5
|
22,8
|
25,1
|
47,1
|
45,0
|
49,6
|
6,4
|
5,0
|
7,0
|
50,1
|
47,8
|
51,0
|
Югозападен
|
12,2
|
10,6
|
9,0
|
30,8
|
30,0
|
33,9
|
5,0
|
3,8
|
3,8
|
35,7
|
35,9
|
39,7
|
Южен централен
|
22,6
|
25,2
|
20,6
|
39,7
|
48,4
|
51,8
|
7,7
|
6,8
|
7,1
|
42,6
|
51,4
|
53,7
|
Общо за страната
|
21,4
|
21,8
|
20,7
|
41,2
|
41,9
|
45,7
|
7,7
|
6,7
|
7,3
|
50,5
|
49,4
|
51,3
|
Източник: НСИ
Съгласно методологията в ЕС във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2010 г. близо половината от населението в СЗР (51,3%), или 462,7 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност. Делът на населението, засегнато най-малко от една от трите форми на бедност или социално изключване, е най-нисък в Югозападен район (39,7%) и най-висок – в Северен централен район (57,6%).
За периода 2007-2010 г. в СЗР е налице променлива тенденция на нарастване на доходите както на домакинствата, така и на лице. Тази тенденция е характерна както за страната, така и за останалите региони. Темповете на нарастване на доходите през първите две години на разглеждания период са по-високи от тези през 2009 и 2010 г. Причината за това е в икономическата криза, която освен в заетостта оказа влияние и върху доходите на населението.
Дисбалансите в ръста на доходите на домакинствата в отделните области на Северозападния район са ясно изразени. С най-нисък ръст на доходите на лице от населението е област Ловеч (на практика тук има намаление с 5,4%), а с най-висок –област Плевен (20%). Област Видин е с най-влошени показатели за среден доход на лице и домакинства от всички области в СЗР.
Таблица 19. Динамика в доходите на населението в Северозападния район за периода 2007-2010 г. (средно на 1 лице)
Район, области
|
Среден доход по години (лв./лице)
|
Ръст 2010/2007 (%)
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
Доходи на лице (лв.)
|
България
|
3 105
|
3 502
|
3 693
|
3 648
|
117,5
|
СЗР
|
3 255
|
3 793
|
3 505
|
3 551
|
109,1
|
Област Видин
|
2 671
|
2 928
|
3 385
|
2 794
|
104,6
|
Област Враца
|
3 741
|
3 033
|
3 447
|
3 798
|
101,5
|
Област Ловеч
|
3 209
|
3 236
|
3 124
|
3 037
|
94,6
|
Област Монтана
|
2 611
|
2 887
|
2 838
|
3 037
|
116,3
|
Област Плевен
|
3 506
|
3 817
|
4 275
|
4 206
|
120,0
|
Доходи на домакинствата (лв.)
|
България
|
7 818
|
8 686
|
9 122
|
9 023
|
115,4
|
СЗР
|
7 628
|
3 793
|
8 264
|
8 526
|
111,8
|
Област Видин
|
6 371
|
6 243
|
7 435
|
6 042
|
94,8
|
Област Враца
|
8 871
|
7 627
|
8 547
|
9 522
|
107,3
|
Област Ловеч
|
7 179
|
7 586
|
7 008
|
7 207
|
100,4
|
Област Монтана
|
6 221
|
6 532
|
6 879
|
7 732
|
124,3
|
Област Плевен
|
8 210
|
9 355
|
10 100
|
9 911
|
120,7
|
Източник: НСИ
Основният извод от анализа на доходите на населението дава основание СЗР да бъде класифициран като “най-беден” от гледна точка на размера на доходите от труд. Това дава отражение върху стандарта на живот на населението и намаляване на привлекателността на региона като място за труд и живеене, независимо от наличието на други предпоставки които играят ролята на предимства – запазена природа, изгодно транспортно-географско положение, наличие на природни и културно-исторически дадености, по-ниски цени на имотите и др.
I.3.10.Здравеопазване
СЗР има сравнително добра изграденост на болнична мрежа – 24 Многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), вкл. МБАЛ – ВМА, гр. Плевен, 6 Специализирани болници за активно лечение, 1 Център за психично здраве, 1 Център за кожно-венерически заболявания, 1 Комплексен онкологичен център, 2 Държавни психиатрични болници, 1 Специализирана болница за рехабилитация, 3 Болници за долекуване и продължително лечение, 5 Центъра за спешна медицинска помощ и 32 Филиала за спешна медицинска помощ. Броят на болничните легла е 5 441, като на 100 000 души се падат 613,48 легла, което съответства на средното за страната – 611/1 000 000 души население.
Към 2010 г. на територията на СЗР има 3 458 лекари, което е 12,4% от този за страната. По показателя “брой лекари на 1000 души от населението” СЗР към 2010 г. (3,9 лекари/1000 д.) е съизмерим с ЮЗР (3,9 лекари) и е в по-добра позиция от останалите 4 района. Аналогични са и данните за осигуреността със стоматолози. При 0,8 стоматолози на 1 000 души средно за страната, за СЗР е 0,7 стоматолози. Няма съществени вътрешнорегионалните различия (по области) в осигуреността на населението с лекари и стоматолози.
Доболничната медицинска помощ включва първичната и спешната помощ. Тя се реализира основно от общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти, организирани в индивидуални и групови практики. Броят на обектите на доболничната помощ в СЗР към 2010 г. е 164, което е 10,2% от този за страната. В сравнение с останалите региони СЗР е с най-малък брой обекти за извънболнична помощ, но подобен вид сравнение е некоректно, тъй като между отделните региони има определени различия. Във вътрешнорегионален план, с най-нисък брой обекти за извънболнична помощ е област Ловеч (21 заведения), следвана от области Видин (27 заведения) и област Монтана (28). С най-добре развита мрежа от обекти за извънболнична помощ са области Враца (39) и област Плевен (49).
За периода 2007-2010 г. в СЗР не се наблюдава съществена динамика както в броя, така и в капацитета на болничните лечебни заведения. От общо 38 болници през 2007 г., броят им през 2010 г. нараства до 40, или само с 2 – по една в област Враца и област Плевен. Обратната тенденция – на намаляване на броя на болничните легла – от 5 652 бр. (2007 г.) на 5 441 (2010 г.) е резултат от провежданата национална политика за преструктуриране на болничната мрежа. Общият брой на болничните легла във всички здравни заведения на територията на СЗР през 2010 г. е 6 421, от които в болничните лечебни завадения 5 441. Като резултат от ограничаване на средния престой на болните в лечебните заведения за сметка на профилактиката и долекуването и рехабилитацията в друг тип здравни обекти се редуцира броят на болничните легла.
През 2010 г. брой болнични легла на 1 000 д. от населението е 7,2 болнични легла във всички здравни заведения. В сравнение с останалите 5 района, СЗР е с най-висока задоволеност с болнични легла (7,0 за ЮЗР, 6,6 – ЮЦР, 6,8 – ЮИР и др.). Вътрешнорегионалните различия в обезпечеността на населението с болнични легла варират от 5,4 легла/1000 д (област Видин) до 8,3 легла/1000 (област Ловеч). По сериозни проблеми с отдалечеността (транспортния достъп) до най-близката болница има населението в област Видин.
Таблица 20. Динамика в броя и капацитета на болничните лечебни заведения в СЗР
Области
|
Брой обекти
|
Брой легла
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
Видин
|
3
|
3
|
3
|
3
|
2
|
476
|
461
|
470
|
458
|
Враца
|
12
|
13
|
13
|
13
|
14
|
1 365
|
1 375
|
1 427
|
1 219
|
Ловеч
|
7
|
7
|
7
|
7
|
7
|
1 253
|
1 257
|
1 264
|
1 180
|
Монтана
|
5
|
5
|
5
|
5
|
5
|
924
|
930
|
960
|
910
|
Плевен
|
11
|
12
|
12
|
12
|
12
|
1 634
|
1 585
|
1 635
|
1 674
|
СЗР
|
38
|
40
|
40
|
40
|
40
|
5 652
|
5 608
|
5 756
|
5 441
|
България
|
338
|
351
|
352
|
346
|
344
|
48 749
|
49 507
|
50 041
|
48 934
|
Източник: НСИ
Обяснението на по-високата задоволеност на СЗР е, че капацитетът на болничната инфраструктура е бил планиран за по-висок брой на населението. С намаляване на броя на населението наличните болнични легла формират по-висока осигуреност на 1 000 д. С продължаване на реформите в болничната помощ, ще се продължи тенденцията на намаляване броя на болничните легла, което ще доведе и до повишаване на ефективността от използването им.
В структурата на болничните лечебни заведения преобладават малките и средни болници – с капацитет до 150 легла. Териториалното разположение на различните видове болнични заведения е съобразено с контингентите от обслужвано население. МБАЛ в областните центрове – Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен са с областни функции, а останалите – с надобщински. Общинските болници, разположени в средните градове на СЗР обслужват населението и от общините без болнични заведения, които са общо 26, попадащи в категорията на малките и много малките. Така напр. в област Видин от общо 11 общини, болнични заведения има само в две – Видин и Белоградчик, в област Враца – от общо 10 общини болнична инфраструктура функционира в 6, в област Ловеч – болници има в 4 от общо 8 общини и т.н.
Фигура 35. Брой болнични легла на 1 000 д. от населението по общини в СЗР, 2011 г.
Източник: НСИ
I.3.11.Културни институции
Ролята на културата е безпорна като фактор за подобряване качеството на живота и за постигане на устойчиво регионално развитие.
По данни на НСИ през 2011 г. в СЗР има 7 театъра (драматични и драматично-куклени), с 22 сцени и 3 005 места, които са локализирани в областните центрове и регистрирани 118 хил. посещения. Наблюдава се трайна тенденция за увеличение на посещенията в тях през последните 5 години, като за страната техният брой е почти постоянен.
Броят на кината в СЗР е само 2 и това е единствения район от ниво 2, в който не всички областните центрове имат кина.
Читалищата са уникална и традиционна за България културна институция, ръководена и чрез специфичен закон. Те са част от системата на децентрализираната културна мрежа в регионите. В съвременните условия, запазвайки своята социална легитимност и гъвкавост, те са призвани да откликнат на новите потребности на българското общество като средища за културна, информационна и социална дейност.
Таблица 21. Читалища и библиотеки по области в СЗР, 2011 г.
|
Читалища
|
Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя
|
общо
|
библиотечен фонд – хил.
|
България
|
2 895
|
49
|
35 421 930
|
Северозападен
|
453
|
6
|
1 782
|
Видин
|
66
|
1
|
295
|
Враца
|
69
|
1
|
245
|
Ловеч
|
98
|
1
|
236
|
Монтана
|
91
|
1
|
234
|
Плевен
|
129
|
2
|
770
|
Източник: НСИ
През 2011 г. в СЗР има 22 музеи с общ брой на персонал от 381 души. Най-голям брой музеи има областите Ловеч и Монтана (6), а най-голям брой експонати и зает персонал имат музеите в Плевен.
Таблица 22. Музеи по области в СЗР, 2011 г.
|
Музеи
|
Посещения
|
Експонати
|
Персонал
|
Приходи - хил.лв
|
Разходи хил.лв.
|
Общо
|
в т.ч. специалисти с научна степен или научно звание и уредници
|
Общо
|
в т.ч. дотации от ДБ
|
Общо
|
197
|
4 210 660
|
7 438 516
|
2 674
|
957
|
34 406
|
25 728
|
33 763
|
СЗР
|
22
|
480 182
|
869 662
|
281
|
101
|
3 319
|
2 716
|
3 119
|
Видин
|
3
|
111 473
|
77 487
|
42
|
21
|
351
|
257
|
351
|
Враца
|
3
|
34 252
|
131 197
|
32
|
20
|
415
|
380
|
415
|
Ловеч
|
6
|
114 197
|
133 110
|
59
|
20
|
653
|
387
|
621
|
Монтана
|
6
|
33 371
|
128 627
|
42
|
21
|
470
|
461
|
470
|
Плевен
|
4
|
186 889
|
399 241
|
106
|
19
|
1 430
|
1 262
|
1 262
|
Източник: НСИ
В сравнителен план може да се направи изводът, че СЗР е с най-малко културни институции в сравнение с останалите райони от ниво 2, но отнесени към броя на населението той изостава по брой на музеите, като в същото време се характеризира с най-висока посещаемост в музей (19 789) в страната.
Сподели с приятели: |