Централна част(„подзона”). Тя е с обща дължина 40 km и има субекваториално удължение. От север е ограничена от трасето или мисленото продължение на Момчилград-Джанковската крипторуптура (к. л. Студен кладенец и Кърджали в М 1:50 000), а в западна посока – от възможен крипторазлом с аналогична И–З ориентация. От юг част от границата ù се бележи с тектонски скъсвания по флексурни пропадания от системата на Пресешката дислокация или нормално по скалите, изпълващи Бенковското понижение (ЮЗ част – к. л. Златоград и Джебел в М 1:50 000). Ширината между указаните граници е около 17 km.
В пределите на изследвания район към централната част на МГП са застъпени площи от Кърджалийската депресия, обособения при настоящите изследвания Синделски участък, както и източната периферия и източните дистални участъци на Звезделския вулкан.
Кърджалийска депресия.Това е наложена „трансзонална” структура, характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф, 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група. На територията на картния лист освен Ковил-Пчеларския пояс от югоизточната част на Североизточнородопското понижение, неголяма площ, заета от скалите на варовиковата пачка от пирокластично-варовиковата задруга на групата се разполага в района на селата Рударка и Снегово.
Синделски участък („зона” от Нановишкия вулкан). Участъкът, именуван на с. Синделци, се въвежда с цел разграничаване на централните, собствено магматогенни участъци на Нановишката магматогенна полукръгова структура от проксималните и дистални зони по нейната югоизточна периферия. Като такъв се очертава периметърът, разположен южно от Момчилград–Джанковската магмоконтролираща крипторуптура между с. Свирец (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) и с. Рибино. Участъкът е изтеглен в ЮЮЗ–ССИ (20º) посока, с дължина между указаните села 16 km и ширина 4–6 km. Той е с продължение на север–североизток (в основата и част от сомата на Нановишкия вулкански масив). Очертава се по разпространението на туфитно-туфозната задруга и лавови потоци от състава на Рабовския вулкански подкомплекс, пясъчниково-брекчоконгломератната задруга, както и варовиково-пирокластичната задруга към Чифлишкия подкомплекс. Южно от с. Свирец към него до голяма степен условно са причислени части от серия лавови потоци и покрови от Зорнишкия етап на Нановишкия вулкан. Единиците в основата са югоизточен аналог на разположената на северозапад т. нар. Груевска зона (к. л. Кърджали – М 1:50 000), а киселата пирокластика и подстилащата я теригенна задруга са част от пълнежа на Плазищенското понижение, чиито корени са привързани и проникват на север към централните участъци на Нановишката калдера.
Заедно с преориентираните на R41-1 етапа (табл. 3) подстилащи единици Синделският участък представлява елемент от югоизточното крило на голямата Момчилградска синклинала.
Плазищенско понижение. Като самостоятелна структура се обособява при настоящото проучване. Понижението не е отразено на фиг. 18, тъй като се възприема като част от ареала на Нановишкия вулкан, в конкретната изучена площ приобщена към периметъра на Синделския участък. На територията на картния лист разкрити фрагменти от него се наблюдават в районите около селата Карамфил, Синделци, Крепост, Месари и Рибино.
Понижението представлява южен аналог на Високополянското понижение (Йорданов и др., 2008a). Заложено е на един междинен (R32–R33) пиренейски подетап, предопределящ нова конфигурация на олигоценския басейн. В основата му се разполагат скалите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга, бележещи етап на вулканска активизация, регресия и трансформиране границите на басейна. Структурата се маркира по преобладаващия пълнеж от скалите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишкия вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс), отложен в топло плитко море. Южната дистална зона от рамките на Плазищенското понижение, застъпена в изследваната площ, се обособява по ареала на периодични насочени взривове и пирокластични потоци. Те са продукт главно на Църквишкия сърповиден канал, разположен в източната при калдерна зона от централните участъци на Нановишкия вулкан (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000). Периодите на затишие на експлозивната дейност се бележат от интензивна рифогенеза. В западна посока тези вулканитите се зацепват и покриват от делтови наслаги, изпълващи Джебелското понижение (к. л. Златоград, Джебел и Кърджали в М 1:50 000).
