АСТРАЛНИ ТЕЛА ИЛИ ДОПЕЛГЕНГЕРИ
Въпрос: В съзнанието на хората съществува голяма неяснота относно различните видове привидения, двойници, духове или призраци. Не е ли необходимо веднъж завинаги да обясним значението на тези наименования? Вие твърдите, че има различни видове „двойници" — какви са те?
Елена Петрови а Блаватска: Нашата окултна философия ни учи, че има три вада „двойници", като използвам думата в нейния най-широк смисъл. Първо човек има своя „двойник" или сянка (думата е подходящо намерена), около която се изгражда физическото тяло на ембриона — бъдещия човек. Въображението на майката или някой нещастен случай, който засяга детето, ще засегне също и астралното тяло. И астралният и физическият аспект съществуват преди съзнанието да влезе в действие и преди пробуждането на атмата. Това става когато детето навърши седем години и с това дойде отговорността на пълноценното съзнателно и сетивно същество. Този „двойник" се ражда с човека, умира с него, никога не може да се отдели от тялото по време на живота и макар да го надживява, се разпада pari passu32. Именно това при определени атмосферни условия се вижда над гробовете като светеща фигура на човека, който е починал. От физическа гледна точка, приживе това е човешкия жизнен двойник, а след смъртта — единствено газовете, които се отделят от разлагащото се тяло. Но що се отнася до произхода и същността на явлението може да се каже и друго. Този двойник решихме да наричаме линга-сарира, но за по-голямо удобство аз бих предложила да се спрем на наименованието „протеанско" или „пластично" тяло.
В.: Защо протеанско или пластично?
Е. П. Б. Протеанско тяло е удачен термин, тъй като то може да приема всякакви форми; например „магьосниците-пастири", за които мълвата може би не без основание твърди, че са върколаци, и „кабинетните медиуми", чиито собствени „пластични" тела играят ролята на материализирани баби и крале. Как да си обясним по друг начин неизменния навик на „скъпите покойници" да се явяват само на малко повече от една ръка разстояние от медиума, независимо от това дали той е изпаднал в транс или не. Обърнете внимание, аз изобщо не отричам чуждите влияния при този род явления. Само твърдя, че чуждите влияния са редки и че материализираната форма е винаги на астрала на медиума или на протеанското му тяло.
В.: Как се създава астралното тяло?
Е. П. Б.: То не се създава. Както вече казах, то нараства заедно с човека и съществува в зачатъчно състояние до и преди раждането на детето.
В.: А какво представлява вторият вид двойници?
Е. П. Б.: Вторият вид е „мисловното" тяло или по-. скоро фантазното тяло, което сред окултистите е известно под наименованието маяви-рупа или „илюзорното тяло. По време на живота този образ е проводник едновременно на мисълта и на животинските страсти и желания, а източниците, които използва, с"а както най-низшето земно съзнание (манас), така и кама елемента на желанието. По своите възможности той е двойствен и след смъртта образува нещо, което на изток се нарича бхут или кама-рупа, но сред теософите това явление е известно по наименованието „привидение".
В: А третият вид?
Е. П. Б: Третият вид е истинския Аз, който на изток се нарича „причинно тяло", а в школите отвъд Хималаите се среща винаги под наименованието „кармично тяло", което е едно и също. Защото кармата, или действието, е причината, която води до непрестанните прераждания и въплъщения. Той не е монадата, нито пък манас в същинския смисъл на думата, но по определен начин е неразривно свързан и съставен от монадата и манас в девахан.
В: Следователно има три вида двойници?
Е. П. Б: Ако за вас християнската Света троица и другите видове триединства означават три бога, тогава има и три вида двойници. Всъщност двойникът.е само един, но той съществува в три различни аспекта или фази; най-материалната част изчезва заедно с тялото; междинната продължава да съществува в света на сенките едновременно като независима и временна цялост; третата остава безсмъртна през цялата манван-тара, в случай че преди това не бъде прекратена от нирвана.
В: Но няма ли да ни попитат каква е разликата между маяви и кама-рупа, или между „фантазното тяло" и „привидението", както вие предложихте да се наричат.
Е. П. Б: Най-вероятно е да ви попитат и в допълнение към казаното ние ще отговорим, че „мисловните сили", аспектът на маяви (или илюзорното тяло) след смъртта се сливат напълно с причинното тяло, или съзнателия мислещ Аз. Животинските елементи или силата на желанието на „фантазното тяло" след смъртта абсорбира онова, което е събрала през живота посредством непреодолимото желание да живееш; т. е. привидението (кама-рупа) се формира от цялата астрална жизненост, а също и от отпечатъците от нейните материални действия и мисли. Нашите теософи знаят добре, че след смъртта по-висшият манас се обединява с монадата и преминава в девахан, докато остатъкът от по-низшият манас или животинското съзнание приема формата на привидение. То живее, но в него едва ли има някаква съзнателност — с изключение на случаите, когато бъде въвлечено в потока на медиум.
В: Това ли е всичко, което може да се каже по този въпрос?
Е. П. Б: Мисля, че засега толкова метафизика ни стига. Нека се спрем на „двойника" в неговата земна фаза. Какво бихте искали да научите?
В: Навсякъде по света хората вярват в по-голяма или no-малка степен в „двойници" или допелгенгери. Най-простата форма на това явление е появата на призрак след смъртта на човека или в самия момент на неговата смърт пред очите на най-близкия му приятел. Може ли това явление да бъде наречено маяви-рупа?
Е. П. Б: Да, тъй като то се поражда от мисълта на умиращия човек.
В: Лишено ли е то от съзнание?
Е. П. Б: То е лишено от съзнание доколкото умиращият в повечето случаи не съзнава, че го поражда, нито пък знае за неговата поява. Онова, което става в този случай, е следното. Ако в момента на смъртта си умиращият мисли много съсредоточено за онзи, когото силно иска да види или обича повече от всички, той може да се яви на този човек. Мисълта се обективира; двойникът или човекът сянка не е нищо друго освен вярно копие на живия човек, нещо като огледално отражение; двойникът повтаря онова, което човекът прави дори и в мислите си. Ето защо в подобни случаи призраците често са облечени в дрехите, които са били носени точно в този момент, а образът възпроизвежда дори и изражението на умиращия. Двойникът на къпещ се човек ще изглежда като потопен във вода; ето как ако някой удавник се яви пред приятеля си от двойника сякаш ще се стича вода. Причината за появата на видението може освен това да бъде точно обратната, т. е. умиращият може да мисли, а може и въобще да не мисли за конкретния човек, пред когото се явява образа му, а точно вторият от двамата да бъде усещащият елемент на връзката. Възможно е също така неговата симпатия или омраза към човека, чийто дух е извикан по този начин, да бъдат твърде силни във физически или психически смисъл; в този случай видението се поражда и зависи от интензивността на мисълта. Онова, което става тогава е следното. Нека умиращият човек бъде А, а онзи който вижда двойника — Б. Образът на А е толкова дълбоко отпечатан върху психическата памет на Б, че между двамата се установява истинско магнетично привличане или отблъскване, независимо дали човек знае това и дали го чувства или не. Когато А умира, шестото чувство или психическо-духовния интелект на вътрешния човек при Б разбира за настъпилата при А промяна и незабавно преценява физическите усещания на А, като проектира пред очите си неговия образ, какъвто е той в момента на голямото изменение. Същото става и когато умиращият копнее да види някого; съзнателно или несъзнателно мисълта му телеграфира на неговия приятел по жиците на симпатията и се обективира. „Обществото за проучване на привиденията" би дало на това явление надутото, но и не по-малко неясно определение — телепатично въздействие.
В: Това се отнася за най-простата форма на поява на двойник. А какво ще кажете за онези случаи, при които двойникът прави обратното на онова, което човекът чувства или желае?
Е. П. Б: Това е невъзможно. Двойникът не може да действа, ако основният тон на това действие не бъде ударен в мозъка на човека, комуто двойникът принадлежи, било той мъртъв, жив, в добро или лошо здраве. Ако преди да премине към други мисловни картини, той спре на дадена мисъл за една секунда достатъчно дълга за да й даде форма, тази секунда ще бъде толкова достатъчна за обективизацията на неговата личност върху астралните вълни, колкото е необходимо за лицето ви да се отпечата върху чувствителната плака на фотографския апарат. Нищо не пречи на това вашият образ да бъде грабнат от обграждащите го сили — по начина, по който изсъхналият лист бива уловен и понесен от вятъра — и да бъде превърнат в изопачен и карикатурен вариант на мисълта ви.
В: Какво ще кажете за случаи, при които двойникът изрича с истински думи мисъл, неприятна за човека, и при това я казва да речем на човек, който се намира много далеч, може би на друг континент. Аз самият зная за такива случаи.
Е. П. Б: В този случай създаденият образ е взет и приложен в употреба чрез лишена от съдържание форма. Същото става и в помещенията за спиритични сеанси, когато „образите" на мъртвите — които може би несъзнателно се носят в съзнанието или дори в аурата на присъстващите — бъдат уловени чрез елементалите (или първичните сенки), обективирани пред аудиторията и дори накарани да действат по заповед на онзи, който има най-силна воля от всички в помещението. Освен това във вашия случай трябва да съществува свързваща връзка — телеграфна жица — между двамата души, нещо като душевен мост, по който мисълта незабавно да премине. Разбира се, винаги трябва.да има някаква основателна причина, поради която дадена мисъл да поеме в тази посока; тя трябва по някакъв начин да бъде свързана с другия човек. В противен случай подобни привидения биха се. превърнали в нещо обикновено и ежедневно.
В: Това изглежда много просто. Защо тогава това явление се наблюдава само при необикновени хора?
Е. П. Б: Затова защото пластичната сила на въображението при някои хора е много по-силна, отколкото при други. По своите възможности съзнанието е двойствено: то е физично и метафизично. Неговата по-висша сфера е свързана с духовната душа или будхи, a no-низшата с животинската душа — принципа кама. Има хора, които никога не използват no-висшите способности на ума си; другите, които правят това, са малцинство и по този начин, ако не над, те са някъде отвъд средния човек. Мислите им са в един по-висш план, дори за обикновените неща. Индивидуалната особеност на личността определя мисловния „модел" на мисленето, както и способностите от предишния живот, а понякога и унаследяването на физическия елемент. Ето откъде идва голямата трудност за материалиста — чиято метафизична част от мозъка е почти атрофирала — да се издигне над материалното, и трудността за онзи, чийто мозък е естествено предразположен към духовното да се снизи до нивото на прозаичната и вулгарна мисъл. Оптимизмът и песимизмът до голяма степен също зависят от това.
В: Но навикът да се мисли с по-висшето съзнание може да бъде придобит — в противен случай няма никаква надежда за онези, които искат да се променят и издигнат. Това наистина би трябвало да бъде възможно., защото иначе не би имало никаква надежда за света.
Е. П. Б: С огромна трудност, твърда решимост и много саможертви той със сигурност може да бъде придобит. Но в същото време за онези, които са родени с талант, е сравнително лесно. Защо става така, че едни съзират поезия в зелето и в свинята с нейните малки, докато други в най-висшите неща виждат само тяхната най-низша и материална страна, защо те се смеят на „музиката на сферите" и защо се подиграват с най-възвишените схващания и философии? Това различие зависи просто от вродената способност на ума да мисли на no-висше или no-низше ниво, или с други думи да мисли с астралния (в онзи смисъл на думата, даден и от Св. Мартин) или физическия ум. Големите интелектуални способности често не са доказателство, а препятствие по пътя към духовните и правилни схващания; вижте например по-голямата част от значителните фигури в науката. Ние трябва no-скоро да ги съжаляваме, отколкото да ги обвиняваме.
В: Но как става така, че хората, които мислят на повиеше ниво създават чрез мисълта си no-съвършени, по-ярки образи и no-обективни форми?
Е. П. Б: Това не се отнася само за тях, а и за всички онези, които са по принцип чувствителни. Онзи, който е надарен с тази способност дори за най-незначителните неща да мисли на no-висше ниво, по силата на този си дар притежава, така да се каже, пластичната сила да твори в самото си въображение. За каквото и да си мисли такъв човек, мисълта му ще бъде дотолкова по-интензивна от тази, на обикновения човек, че благодарение на самата си интензивност ще се сдобива със силата да твори. Науката е установила факта, че мисълта е енергия. Функционирайки тази енергия засяга атомите на астралната атмосфера около нас. Вече ви казах, че лъчите на мисълта имат същата способност да създават форми в астралната атмосфера, каквато имат и слънчевите лъчи по отношение на лещите. Всяка мисъл, която поражда подобна мозъчна енергия, създава форма.
В: Тази форма напълно безсъзнателна ли е?
Е. П. Б: Тя е напълно безсъзнателна, в случай че не е творение на адепт, който предварително си е поставил за цел да й даде съзнание или no-скоро да й дари достатъчно от собствената си воля и интелект, така че да изглежда съзнателна. Ето защо трябва да бъдем ..по-внимателни в мислите си.
В това отношение трябва да се има предвид и голямата разлика между адепта и обикновения човек. Адептът е в състояние по своя воля да използва собствената си маяви-рупа, но с редки изключения обикновеният човек не е. Наименованието е маяви-рупа, тъй като тя представлява вид илюзия, която се използва за даден случай и която за да постигне целта си носи достатъчно от съзнанието на адепта. Обикновеният човек просто създава мисловен образ, чиито свойства и възможности в този момент са му напълно неизвестни.
В: В такъв случай може да се каже, че формата на адепта, появяваща се на разстояние от тялото му, като например Рам Лал в „Господин Айзъкс", е просто образ.
Е. П. Б: Точно така. Това е ходеща мисъл.
В: При какви обстоятелства адептът може да се появи почти едновременно на няколко места?
Е. П. Б: Той е в състояние да направи това. Точно такъв е случая с Аполоний от Тиана, който по едно и също време бил видян на няколко места, докато тялото му било в Рим. Но трябва да се разбере, че дори и астралният адепт не присъства изцяло във всеки един от фантомите.
В: В такъв случай е крайно необходимо хората да, внимават в мислите си, независимо от тяхното въображение и умствени възможности.
Е. П. Б: Несъмнено. Това е необходимо защото всяка мисъл има форма, приемаща очертанията (външността) на човека, който е зает с акта на мисленето. Как по друг начин ясновидецът може да види във вашата аура миналото и настоящето ви? Онова, което той вижда е една подвижна панорама на самия вас, представена от последователните проявления на мислите ви. По-. питахте ме дали можем да бъдем наказани за мислите си. Не за всички, тъй като някои са мъртвородени, но за останалите, които ние наричаме „тихи" но потенциални мисли, отговорът е да. Да вземем един краен случай, когато някой човек е толкова злонамерен, че да желае смъртта на друг. Ако зложелателят не е дугпа, висш адепт в областта на черната магия, при който случай кармата се забавя, подобно желание винаги рикошира обратно към човека, у когото се е появило.
В: А ако зложелателят (без да е дугпа) има много силна воля, той би ли могъл да причини смъртта на някой друг.
Е. П. Б: Само ако има лошо око, което означава просто да притежава огромна пластична сила на въображението, която работи неволно и по този начин намира лоши приложения. А каква е силата на лошото око? Това е чисто и просто огромна пластична сила на мисълта, дотолкова голяма, че да произведе поток, наситен с възможности за всякакъв вид нещастия и злополуки, който прониква или се свързва с всеки човек, попаднал в обсега му. Един джетаторе (човек с лошо око) дори не е необходимо да бъде надарен с въображение или пък да.има лоши намерения или желания. Той може да бъде просто човек, който изпитва удоволствие от това да вижда или чете за сензационни събития като убийства, екзекуции, злополуки и т. н. Възможно е дори да не мисли за някои от тези неща в момента, когато неговото око среща бъдещата му жертва. Но потоците са произведени и вече съществуват в неговия зрителен лъч, готови да задействат в момента, в който попаднат на подходяща почва, както случайно падналото семе е готово да поникне при първа възможност.
В: А как стои въпроса с мислите, които нарекохте „тихи"? Връщат ли се подобни мисли и желания към техните автори?
Е. П. Б: Да. Точно, както непопадналата в целта топка се връща към онзи, който я е хвърлил. Това се случва дори и- с някои дугпаи, които не са достатъчно силни или не спазват правилата (дори и те имат правила, към които трябва да се придържат), но това не се отнася за истинските и опитни магьосници на черната магия, тъй като те имат силата да извършват онова, което искат.
В: Споменатите от вас правила ме накараха да си помисля, че можем да изчерпим този въпрос, като ви попитам нещо, което всеки, който се интересува от окултизъм, би искал да научи. Какъв е принципа или онзи важен съвет към онези, които искат да станат окултисти.
Е. П. Б: Първата и най-важна стъпка в окултизма е да се научите да приспособявате мислите и идеите си към вашата пластична сила.
В: Защо е толкова важно това?
Е. П. Б: Защото иначе вие създавате неща, с които може би си навличате лоша карма. Никой не трябва да навлиза в окултизма или дори да се докосва до него преди да е съвършено наясно със собствените си сили; той също трябва да знае как да ги прави съизмерими с действията си. А това може да постигне единствено чрез задълбочено изучаване на философията на окултизма, което трябва да предхожда практическото обучение. В противен случай съдбата му е предопределена - ТОЙ ЩЕ СЕ СГРОМОЛЯСА В БЕЗДНАТА НА ЧЕРНАТА МАГИЯ.
СТРОЕЖ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
A3: Разбира се, това, което е много трудно и, както казвате, „води до объркване", е правилното разбиране и разграничаване на истинските аспекти, които ние наричаме „начала" на истинското Его. Още повече, че съществува видима разлика в броя на тези начала при различните източни школи, независимо от факта, че всички те имат за основа едно и също учение.
ТОЙ: За ведантините ли говорите? Доколкото знам, те разделят нашите седем начала само на пет.
A3: Така е, но въпреки че не бих посмяла да споря по този въпрос с учен ведантин, личното ми мнение е, че те имат очевидна причина да го правят. Те наричат Човек само онази сложна духовна съвкупност, която се състои от различни аспекти на съзнанието. Презират физическото тяло и за тях то е просто илюзия. А и Веданта не е единствената философия, която разглежда нещата по този начин. Лао Дзъ в своя „Дао-дъ-дзин" споменава само пет начала, защото, също като ведантините, не включва две от тях, а именно духа (Атман) и физическото тяло. Нещо повече, последното той нарича „труп". Да вземем и школата Тарака раджа йога.
Учението й признава само три начала. Но всъщност нейното Шулопадхи, или физическото тяло в джаграта — състояние на будно съзнание, нейното Шукшмо-падхи, или същото това тяло в състояние на сън, и нейното Каранопадхи, или „причинно тяло", онова, което преминава от едно въплъщение в друго, са все двойствени в аспектите си и така стават шест. Прибавете към тях и Атман, всеобщото божествено начало или безсмъртния елемент у човека, и този който ще получите не се различава от Всемирния дух, и ще получите същите седем както при езотеричното деление.
ТОЙ: В такъв случай това деление почти напълно съвпада с виждането на християните мистици — те различават душа, тяло и дух.
A3: Съвсем същото е. Лесно бихме могли да представим тялото като носителя на „живия двойник", него като носителя на Живота или прана, кама-рупа или (животинската) душа като носителя на висшето и низшето съзнание, и да получим от това шест начала, като увенчаем всичко с един безсмъртен дух. В окултизма всяка промяна в определянето на състоянието на нашето съзнание дава на човек нов аспект, и ако той надделее и се превърне в част от живото и действено Его, то следва да му се даде (и му се дава) специално име, за да може да се прави разлика между човека в това определено състояние и същия човек, намиращ се в друго състояние.
ТОЙ: Най-трудно се разбира именно това.
A3: Напротив, аз мисля, че е много лесно, ако веднъж сте схванали основната идея, а именно, че човек действа на това или на друго ниво на съзнанието си в строго съответствие с умственото си и духовно състояние. Но поради материализма на нашето време, колкото повече обясняваме, толкова по-неспособни изглеждат хората да разберат какво казваме. Ако искате, разделете земното същество, наречено човек, на три основни аспекта, но не на по-малко, освен ако не го разглеждате наравно с животните. Вземете неговото реално тяло; после онова негово начало, определящо чувствата — а то стои съвсем малко по-високо от инстинктивното у звяра — или неговата жива елементарна душа; и накрая това, което го поставя далеч отвъд и над животните — неговата мислеща душа или „дух". Нека сега разделим тези три същности, представящи човека, според окултисткото учение. Какво се получава?
Да разгледаме първо Духа (в неговия смисъл на Абсолютното, и следователно невидимо ВСИЧКО) или Атман. Тъй като не може да бъде нито определен, нито зададен от философията, защото представлява просто това, което СЪЩЕСТВУВА във Вечността, и тъй като ВСИЧКО не може да отсъства и от най-незначителната геометрична или математична точка на материалната вселена, той всъщност не бива да бъде наричан „човешко" начало. В най-добрия случай той е онази точка от метафизичното пространство, която човешката монада и нейният носител заемат през всеки един живот. Тази точка е толкова въображаема, колкото и човекът, и е в действителност илюзия, майя; но за нас самите и за други собствени Era ние сме реалност в илюзията, наречена живот, и трябва да си дадем сметка за себе си, поне във въображението си, щом никой друг не го прави. За да го направи по-достъпен за човешкия интелект, .който за пръв път навлиза в учението на окултизма, и за .да разбере същността на загадката, наречена човек, окултизмът го нарича седмо начало, синтеза на шестте, и за негов носител определя духовната душа, Буди. А последното крие тайна, която никога никому не е давана, с изключение на поелите обет за мълчание хели, и то само онези от тях, които са заслужили доверие. По-малко объркване би съществувало, разбира се, ако тайната можеше да се разгласи, но тя грижливо се пази, защото е пряко свързана със силата на човек съзнателно и когато поиска да отделя от себе си своя двойник, и защото тази способност, също като пръстена на Гигес, може да се окаже фатална за хората като цяло и конкретно за притежателя й. Само на посветените в учението, които са изпитани и никога не биха се изкушили, е даден ключът към тайната .. Но да оставим страничните теми и да се върнем на „началата". Стигнахме дотам, че тази божествена душа (или Буди), е носителят на Духа. Заедно те представляват едно цяло, което е всеобщо, не притеж.ава никакви свойства (на това ниво, разбира се) и оформя две духовни „начала". Ако преминем .на човешката душа (манас, или мените), всеки ще се съгласи, че съзнанието на човек е най-малко двойствено, тоест че благородният не може да стане низък, че цяла бездна отделя умния и духовно извисен човек от глупавия и ограничения, от този, чийто ум е скован от материалното и чието съзнание едва ли се отличава от животинското. Защо тогава тези хора да не бъдат представени от две „начала", или по-точно, от два аспекта. Те съществуват у всеки човек, като едното е по-активно от другото, а в редки случаи едното изцяло е спряло развитието на другото — иначе казано, то е парализирано от мощта и превъзходството на другия аспект по време на човешкия живот. Това, следователно, са двете начала или аспекта на Манас, висшия и нисшия. Първият, висшият Манас, или мислещото, съзнаващо Его, е този, когото духовната душа (Буди) притегля към себе си, а вторият, инстинктното начало, се привлича от Кама — гнездото на животинските желания и страсти у човек. Така стигаме до формулирането на четири „начала", като последните три са: (1) „двойникът", когото се съгласихме да наричаме протеанска или пластична душа, носителят на (2) началото на живота и (3) физическото тяло. Разбира се, нито един психолог или биолог няма да приеме тези начала, нито пък ще може да ги проумее. И вероятно затова до днес никой не е успял да разбере функциите на далака - физическия носител на протеанския двойник, или функциите на някой орган, разположен в дясната страна на тялото — мястото на споменатите вече желания, нито пък знае нещо за епифизната жлеза, която се описва като рогово образование, съдържащо малко пясък, но която именно е ключът към най-висшето и най-божествено съзнание на човека, към неговия всезнаещ, духовен и всеобхватен разум. Този наглед безполезен израстък е махалото, което, след като часовниковата пружина на вътрешния човек е веднъж навита, извежда духовния поглед до най-високите нива на възприятие, където хоризонтът пред него става почти безкраен ...
ТОЙ: Но учените материалисти твърдят, че след смъртта на човек от него не остава нищо, че човешкото тяло просто се разпада на основните си елементи и че това, което наричаме душа, е само временно самосъзнание — вторичен продукт от органични процеси, който ще се изпари след смъртта. Не е ли странен този начин на мислене?
A3: Съвсем не го намирам за странен. Ако мислят, че самосъзнанието умира заедно с тялото, то в своя случай те несъзнателно изричат пророчество. Защото ако са напълно убедени в това, което казват, за тях съзнателният живот след смъртта е невъзможен.
ТОЙ: Но ако човешкото самосъзнание по правило оцелява, защо това правило да има изключения?
A3: Основните закони на духовния свят, които са неизменни, не допускат изключения. Но има правила за тези, които виждат и за тези, които предпочитат да останат слепи.
ТОЙ: Да, така изглежда. Това е заблудата на слепеца, който отрича съществуването на слънцето, защо-то не го вижда. Но след смъртта неговото духовно зрение със сигурност ще го застави да прогледне.
A3: Нито то ще го застави, нито той ще прогледне. Упорито отричайки по време на земния си живот отвъдния, той ще е неспособен да го усети. Духовните му сетива са закърнели, те не могат да се развият след смъртта и той ще си остане сляп. Когато настоявате, че той трябва да прогледне, вие явно имате предвид едно, а аз — друго. Вие говорите за духа от Духа, за огъня от Огъня — или, накратко, за Атмана — и го обърквате с човешката душа — с Манас ... Не ме разбирате, нека се опитам да поясня. Същността на въпроса ви е тази: вие искате да знаете дали е възможна пълна загуба на самосъзнанието и себеусещането след смъртта, когато става дума за убеден материалист. Нали така? Аз казвам: възможно' е. Защото, твърдо вярвайки в нашето езотерично учение, което третира периода след смъртта или интервала между две умирания и две раждания просто като преходно състояние, аз казвам: независимо дали този интервал между две действия на илюзорната драма на живота продължи една или милион години, това post mortem състояние може, без ни най-малко да наруши основния закон, да се окаже съвсем същото като състоянието на човек, изпаднал в не-свяст.
ТОЙ: Но как е възможно това, след като преди малко твърдяхте, че основните закони на отвъдния живот не допускат изключения?
A3: Нито пък сега твърдя, че допускат. Но духовният закон за континюитета е приложим само към не* ща, които са наистина реални. За прочелите и разбрали „Мандукя упанишада" и „Веданта-сара" всичко това е съвсем ясно. Нещо повече — достатъчно е да схванете какво ние разбираме под Буди и двойствеността на Манас, за да добиете ясна представа защо може самосъзнанието на материалиста да не оцелее след смъртта — защото Маняс в своя нисш аспект е гнездото на земното съзнание и следователно може да ни даде само онова възприемане на вселената, което се гради на доказателства, сочени му от същото това съзнание, а не на духовното ни зрение. Нашата езотерична школа твърди, че между Буди и Манас, или между Ишвара и Праджна33, разликата в действителност е не •по-голяма от тази между гората и нейните дървета, езерото и неговите води, също както учи Мандукя. Едно или сто мъртви или изкоренени дървета не могат да попречат на гората да бъде гора. Разрушаването или смъртта post mortem на една личност, отклонила се от безкрайния низ на останалите, няма да причини и най-малка промяна в духовното Его, я то ще си остане същото. С тази разлика, че ще се превъплъти веднага, вместо да изживее Девахан.
ТОЙ: Но, доколкото разбирам, в това сравнение гората символизира Его-Буди, а дърветата — индивидуалните съзнания. А щом Буди е безсмъртен, как може подобното нему, тоест Манас-тайджаси34, да остане в пълно безсъзнание до деня на новото му въплъщение? Това не мога да разбера.
A3: Не можете, защото ще смесите абстрактния образ на цялото със случайните промени в неговата форма; и защото бъркате Манас-тайджаси — озарената от Буди човешка душа със същата, сведена до животинското. Не забравяйте, че ако за Буди може да се каже, че е безусловно безсмъртен, за Манас не може да се твърди същото, а още по-малко за тайджаси, който е атрибут. Съзнанието post mortem, или Манас-тайджаси, не може да съществува отделно от Буди — божествената душа, защото първото (Манас), в своя низш аспект, е определително качество на земната личност, а второто (тайджаси) е идентично с него, и то представлява същия Манас, само че отразяващ светлината на Буди. На свой ред Буди би останал само един лишен от индивидуалност дух без онзи елемент, който взема от човешката душа и който, в тази илюзорна вселена, го определя и превръща в нещо вече отделно от всеобщата душа по време на целия цикъл на превъплъщение. По-точно казано, Буди-Манас не може нито да умре, нито да изгуби своето сложно самосъзнание във вечността, нито пък спомена от предишните си въплъщения, когато двете — духовната и човешката душа — са били здраво свързани. Но положението не е същото, когато става дума за материалист, чиято човешка душа не само не приема нищо от божествената, но и отказва да признае съществуването й. Не можете да приложите тази аксиома към атрибутите и квалификациите на човешката душа, защото ще е все едно да кажете, че щом вашата божествена душа е безсмъртна, то и руменината по бузите ви също трябва да е безсмъртна. Но всъщност тази руменина, също както тайджаси, или духовното сияние, е само преходно явление.
ТОЙ: Значи казвате, че не трябва да смесваме в съзнанието си ноумена и феномена, причината и следствието. Правилно ли съм разбрал?
A3: Точно това казвам и повтарям, че ако се сведе само до Манас, или човешката душа, сиянието на тайджаси ще е вече само въпрос на време. Защото за земната личност на човека и безсмъртието и самосъзнанието в отвъдното се превръщат в обусловени атрибути, тъй като изцяло зависят от условията и убежденията, създадени от самата човешка душа през време на живота на нейното тяло. Карма действа непрестанно: в отвъдния живот ние жънем плодовете само на онова, което сме посяли, или по-точно създали, при земното си съществуване.
ТОЙ: Но ако моето Его може, след разпадането на тялото ми, да се окаже хвърлено в състояние на пълно безсъзнание, къде остава наказанието за греховете, извършени през миналия ми живот?
A3: Нашата философия учи, че кармическото наказание постига Его-то само в следващото му въплъщение. След смъртта то получава само награда за незаслужените страдания, понесени по време на последното м у съществуване35. Следователно цялото наказание след смъртта, дори и за материалиста, се заключава в отсъствието на награда и в пълната липса на съзнанието за блаженство и покой. Карма е рожбата па земното Его, плодът на действията на дървото, което е обективната индивидуалност на човека, видима за всички, както и плодът на мислите и дори на духовното „Аз". Но Карма е също така нежната майка, която лекува раните, нанесени от нея при предишния живот, преди да започне да измъчва това Его, нанасяйки му нови. Ако може да се каже, че не съществува умствено или физическо страдание в живота на смъртния, което да не е плод и следствие на грехове в това или предишното му съществуване, от друга страна, тъй като той не е запазил и най-блед спомен от него в своя действителен живот, чувства, че не заслужава такова наказание и искрено вярва, че страда не по своя вина, само това е достатъчно, за да даде право на човешката душа на пълна утеха, покой и блаженство в нейното отвъдно съществуване. Смъртта винаги идва за нашите духовни същности като спасител и приятел. За материалиста, който въпреки материализма си не е бил лош човек, времето между двата живота ще прилича на непробудния и спокоен сън на дете — изцяло лишен от сънища или с неясни за възприятията му образи. За вярващия то ще бъде сън, ярък като живота, изпълнен с истинско блаженство и видения. Що се отнася до злия и жестокия човек, бил той материалист или не, той ще се прероди веднага и ще изстрадва своя ад на земята. Влизането в Авичи е рядко и изключително събитие.
ТОЙ: Доколкото си спомням, периодичните прераждания на Сутратма36 се оприличават в някои упанишади на живота на смъртния, който се движи периодично между съня и пробуждането. Това ми се струва малко неясно, ще ви кажа защо. За човек, който се събужда, започва нов ден, но този човек е в същото тяло и същата душа, както е бил вчера. От друга страна, при всяко следващо въплъщение настъпва пълна, промяна не само е неговата външна обвивка, пол и индивидуалност, но дори и в умствените му и психически възможности. Затова ми се струва, че сравнението не е съвсем точно. Събуденият от сън си спомня ясно какво е правил вчера, завчера, дори преди месеци или години. Но никой от нас няма и най-блед спомен от предишен живот, от факт или събитие, свързани с него... Сутрин може и да не помня какво съм сънувал през нощта^ но зная, че съм спал и съм сигурен, че по време на съня съм бил жив; а какъв спомен имам аз от последното си въплъщение? Как ще обясните това?
A3: Някои хора все пак помнят своите предишни въплъщения. Архатите наричат това Сама-Самбуда или познаването на всички изминали въплъщения.
ТОЙ: Но как може да се очаква от нас, обикновените смъртни, които не сме постигнали Сама-Самбуда да разберем това сравнение?
A3: Като изучавате и се опитвате да разберете по-правилно особеностите на трите състояния на сън. Сънят е общ и неизменен закон и за човека, и за звяра, но съществуват различни видове сън и още по-различни сънища и видения.
ТОЙ: Точно така. Но това ни отклонява от темата. Да се върнем на материалиста, който без да отрича сънищата (той и не би могъл да го направи) все пак отрича безсмъртието като цяло, и конкретно оцеляването на неговата собствена индивидуалност.
A3: И материалистът е прав поне в едно — защото за човек без вяра и вътрешни възприятия безсмъртието е невъзможно. За да може да води съзнателен живот в света, който го очаква, човек най-напред трябва да вярва в този живот по време на земното си съществуване. Върху тези две твърдения на Тайното учение се гради цялата философия на отвъдното съзнание и безсмъртието на душата. Его-то винаги получава според това, което заслужава. След разлагането на тялото за него настава време на пълно и ясно съзнание, състояние на хаотични сънища или безпаметен сън, неразличим от анихилацията. Това са трите състояния на съзнанието. Физиолозите откриват причината за сънищата и виденията в несъзнателната подготовка За тях, когато сме будни; защо да не се приеме същото и за сънищата в отвъдното? Аз повтарям: смъртта е сън. След смъртта пред духовник поглед на душата започва едно представление, чиято програма е заучена и много често съставена несъзнателно от нас самите; това е практическата изява на правилните вярвания или на илюзиите, които сами сме създали. Методистът ще е методист, мюсюлманинът — мюсюлманин, разбира се, само за малко — само докато трае периодът на блаженото заблуждение, което всеки си създава сам. Това са отвъдните плодове на дървото на живота. Естествено, това дали вярваме или не във факта на съзнателното безсмъртие не може да "повлияе на безусловната реалност на самия факт, щом като той съществува; но вярата «ли неверието в това безсмъртие, както и продължаването или унищожаването на отделни същности не може да не придаде нюанси на факта при прилагането му към всяка от тези същности. Сега започнахте ли да разбирате?
ТОЙ: Мисля, че да. Материалистът, не вярващ в нищо, което не може да му бъде доказано чрез неговите пет сетива или чрез научни доводи и отричащ всяка изява на духа, приема живота за единственото съзнателно съществуване. Следователно според"вярата им ще им се въздаде. Те ще изгубят своите собствени Ега и ще потънат в безпаметен сън до момента на следващото пробуждане. Така ли е?
A3: Почти. Помнете универсалното езотерично учение за двата вида съзнателно съществуване: земното и духовното. Последното трябва да считаме за истинско поради самия факт, че то съдържа вечната, неизменна и безсмъртна причина за всичко; докато въплъщаващото се Его облича нови дрехи, съвсем различни от тези, които е носело при предишното си въплъщение и в които всичко освен неговия духовен прототип е обречено на промяна толкова коренна, че да не остави никаква следа след себе си.
ТОЙ: Чакайте!. . . Значи съзнанието на моите земни Ега може да изчезне не само временно, както съзнанието на материалиста, но във всеки случай дотолкова, че да не остави никаква следа след себе си. Така ли?
A3: Според учението то трябва да изчезне точно така и изцяло, изчезва всичко освен онова начало, което, обединило се с монадата, се е превърнало в чисто духовна и неразрушима същност и я придружава във вечността. Но в случая на отявлен материалист, чието собствено „Аз" никога не е отразявало Буди, как може последното да отнесе в безкрая и една единствена частица от тази земна индивидуалност? Вашето духовно „Аз" е безсмъртно, но от вашата сегашна същност то може да отнесе в отвъдния живот само онова, които е заслужило безсмъртие, а именно — само уханието на цвета, покосен от смъртта.
ТОЙ: Добре, _а цветът, земното „Аз"?
A3: Цветът, както всички предишни и бъдещи цветове, които са разцъфнали и умрели, и които ще разцъфтят отново върху клонката, върху Сутрагма, всички деца на един корен или Буди, ще се превърне в прах. Вашето сегашно „Аз", както сам знаете, е не тялото, което сега седи пред мен, нито пък това, което аз бих нарекла Манас-Сутратма, а Сутратма-Буди.
ТОЙ: Но това съвсем не ми обяснява защо наричате живота след смъртта безсмъртен, безкраен и истински, а земния — просто фантом или илюзия, щом като дори отвъдният живот има граници, без значение колко no-широки могат да бъдат те от тези на земния.
A3: Без съмнение. Духовното Его на човека се движи във вечността подобно на махало между часовете на живот и смърт. Но ако тези часове, отбелязващи периодите на земен и духовен живот, имат ограничена продължителност, и ако самият брой на такива състояния във Вечността между сън и пробуждане, и илюзия и реалност, има своето начало и своя край, духовният „пилигрим" от друга страна е вечен. Следователно часовете на неговия отвъден живот — когато, лишен от тялото, той застане лице в лице с истината, а не с миражите на неговото преходно земно съществуване през периода на това пилигримство, което наричаме „цикълът на прераждания" — са единствената реалност в нашата концепция. Такива интервали, въпреки своята ограниченост, не пречат на Егото, докато то непрекъснато се усъвършенства, да следва неотклонно, макар и постепенно и бавно, пътя към своето - последно превъплъщение, когато това Его, вече постигнало целта си, се превръща в божественото ВСИЧКО. Тези периоди и. етапи подпомагат достигането на този окончателен резултат, вместо да му пречат; и без такива ограничени интервали божественото Его не може никога да достигне своята крайна цел. Това Его е актьорът, а многобройните му и различни въплъщения — ролите, които изпълнява. Можете ли да наречете тези роли и костюмите за тях индивидуалността на самия актьор? Както този актьор Егото е принудено да играе през целия Цикъл на необходимостта до самия праг на Пара-нирвана много роли, някои от които вероятно и неприятни за него. Но както пчелата събира меда си от всяко цвете, като оставя останалото за храна на земните червеи, така прави и нашата духовна индивидуалност, независимо дали я наричаме Сутратма или Его. Тя събира от всяка земна личност, в която Карма я принуждава да се въплъти, само нектара на духовните качества и самосъзнание п, обединявайки ги в едно цяло, излиза от какавидата като славния Дхяни Чохан. И толкова по-зле за онези земни индивидуалности, от които не може да събере нищо. Те със сигурност не могат да надживеят съзнателно своето земно съществуваме.
ТОЙ: Тогава изглежда, че за земната индивидуалност безсмъртието е все пак условно. Значи ли това, не самото безсмъртие не е безусловно?
A3: Ни най-малко. Но то не може да се. докосне до несъществуващото. За всичко онова, което съществува като CAT, вечно стремящия се CAT, безсмъртието и вечността са Абсолютни. Материята е полюсът, противоположен на Духа, и въпреки това двете са едно. Същността на всичко това, т. е. на Дух, Сила и Материя, или на трите в едно, е толкова безкрайна, колкото и безначална; но формата, приета от триединството при въплъщенията, външността, е със сигурност само илюзията на нашите лични схващания. Затова и наричаме ние реалност единствено отвъдния живот, а земния и земната му личност захвърляме в призрачните сфери на илюзията.
ТОЙ: Но в такъв случай защо да не наричаме съня реалност, а пробуждането — илюзия, вместо обратното?
A3: Защото използваме израз, предназначен да улесни схващането на въпроса, а от гледна точка на земните възгледи той е съвсем правилен.
ТОЙ: Въпреки това не мога да го разбера. Ако животът, който ни очаква, се основава на справедливостта и заслужената отплата за всички наши земни страдания, как може, в случая на материалистите, много от които са изключително почтени и великодушни хора, от тяхната индивидуалност да не остане нищо друго освен повяхнал цвят!
A3: Никой никога не е твърдял подобно нещо. Ако един материалист е добър човек, макар и невярващ неговата духовна индивидуалност не може да умре завинаги. Казах друго — че съзнанието за един живот може да изчезне изцяло или частично в случая на крайния материалист — в дългата поредица от животи не остава и следа от тази индивидуалност, която не е вярвала.
ТОЙ: Но това не означава ли анихилация за Егото?
A3: Съвсем не. Можете да заспите като мъртвец, във влака по време на дълго пътуване, да пропуснете една или няколко гари без никакъв спомен или съзнание за това, да се събудите на друга гара и да продължите пътуването, като си спомняте за други спирки, до края на пътя, когато целта е постигната. Бяха ви изброени три вида сън: безпаметният, хаотичният и онзи, истинския, при който за спящия човек сънищата се превръщат в пълна реалност. Ако вярвате в последното, защо не можете да повярвате и в предишното? В каквото човек е вярвал и очаквал след смъртта, това и ще получи. Този, който не е очаквал живот след нея, ще получи в промеждутъка между две прераждания абсолютна празнота, стигаща до анихилация. Това е просто осъществяването на програмата, за която говорихме и която е създадена от самия материалист. Но, както казвате, има разни видове материалисти. Себичният, „порочен егоист, непролял нито една сълза за друг, освен за себе си, и така прибавил към безверието си пълно безразличие към целия свят, ще трябва завинаги да остави пред прага на смъртта своята индивидуалност. Тъй <като тази индивидуалност няма сетива за състраданието към света около нея и следодателно нищо, с което, да се закачи за нишката на Сут-ратма, последния дъх прекъсва всяка връзка между двете. Щом няма Девахан за такъв материалист, Сут ратма ще се превъплъти почти веднага. Но онези материалисти, не сгрешили в нищо, освен в неверието си ще пропуснат само една гара. Нещо повече, ще дойде времето, когато бившият материалист ще види себе си във Вечността и вероятно ще съжали, че е изгубил и един единствен ден — една гара — от вечния живот.
ТОЙ: Все пак не би ли било no-правилно да се каже, че смъртта е раждане в нов живот, или поредна връщане към прага на вечността?
A3: Кажете го така, ако ви харесва. Само помнете, че.ражданията се различават, и че понякога се раждат и „мъртвородени" същества — тези раждания са неудачи. Нещо повече — с вашите непоклатими западни убеждения за 'материалния свят думите „житие" и „Битие" са съвсем неприложими към чисто субективните условия на отвъдните съществувания. Точно заради такива идеи — освен при малцина философи, които не се'четат от мнозинството и които сами са прекалено объркани, за да представят една ясна картина — в крайна сметка всички ваши схващания за живота след смъртта са станали толкова ограничени. От една страна те са довели до невежеството на материализма, а от друга — до още по материалните възгледи за отвъдния: живот, които спиритистите са формулирали в своята „Земя на вечното лято". Там човешките души ядат, пият и се женят. Те живеят в един Рай, почти толкова чувствен и земен, колкото този на Мохамед, само че още по-малко философски. Не са по-добри и възгледите на неуките християни — те дори са още по-материални, ако това въобще е възможно. От една страна са ангелите с подкастрени криле, медните тромпети златните арфи, улиците на райските градове, покрити със скъпоценни камъни, а от друга — пламъците на Ада. И всичко изглежда като сцена от коледна пантомима. Именно поради тези ограничени възгледи ви з толкова трудно да разберете. А точно защото животът на освободената от тялото душа, макар и притежаваща блясъка и яснотата на реалността както в някои сънища, е лишена от каквато и да е лъскава обективна форма на земен живот, източните философи са го сравнили със съновидение.
Сподели с приятели: |