Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Новата Английска Библия превежда Псалм 119:96 така: "Твоята заповед е безгранична." KJV казва: "Твоята заповед е превъзхождащо широка."

Позволете ми да илюстрирам, "превъзхождащо широка."

Беше закон в Израел, ако видиш, че вола или магарето на съседа ти са се заблудили, не само да си кажете: "Бедният Исак, вола му се е загубил." Вие ще сте виновен, освен ако заведете вола обратно при стопанина му.

Сега, ако аз съм виновен, когато не искам да помогна на моят съсед, когато вола или магарето му се изгубят, колко виновен съм аз, ако оставя съседа ми да се заблуди? Пазач ли съм на брата си? Не бъдете като маймуната в зоологическата градина, която попитала. На моят пазач, брат ли съм? Това не е проблема. "Пазач ли съм на брата си?" - това е проблема. И отговора е този, който не искам да чуя. Отговорът е "Да."

Най-трудната заповед, която познавам в Библията, след тази да обичам Бог с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила и ближният си както себе си е тази: "Не таи омраза срещу брат си в сърцето си. Изобличи съседа си откровено, за да не участваш във вината му." (Левит 19:17 NIV)

Аз не харесвам тази заповед. Но ако аз съм отговорен за изгубено магаре или вол, колко повече, ако брат ми се заблуди? А кой е моят брат? Всеки мъж. А коя е моята сестра? Всяка жена.
Смесени мотиви

След това, когато се вгледам в закона по от близко, той казва на едно място, че трябва да служа на Бог, като концентрирам погледа си само върху Него (виж Притчи 7:2 и Лука 11:34). С други думи, с цялостно, неограничено и неразделно сърце.

Но това е невъзможно. Всичко, което правим го правим със смесени мотиви, независимо дали е проповядване или молитва или дарения. Никога не сме направили нещо в живота си, концентрирайки се само върху него. Всяко нещо, което правим е със смесени мотиви.

Августин казва, че има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. Какво? Означава ли това, че трябва да приема буквално изказването: "да запленим всяка мисъл в покорство на Христос." (2 Коринтяни 10:5)

Трябва ли всяка моя мисъл и фантазия да бъдат толкова добри, колкото Адамовите преди грехопадението?

Аз съм застрелян. Аз се разпадам на парчета. Аз съм раздробен, когато взема под внимание дъха на Божият закон.

Бог е този, който ми помага да призная това. Бог не може да ме спаси, докато не призная.

Така че, закона е хирургическият нож, който отрязва, за да може да спаси. Той е мрежата на Рибаря, която довежда рибата при Рибаря. Той е Гръмотевицата в небето, която ми казва, че имам нужда от убежището на Канарата. Той е черното куче на Овчаря, което довежда овците при Овчаря.

Има едно нещо, което законът не може да направи; той не може да спаси. Друго нещо, което законът не може да направи е; той не може да прости. Законът обвинява и осъжда, но не прощава и не спасява.

Библията се опълчва срещу всеки, който представя своята правда. Правдата от закона е осъдена. "Всички, които се надяват на пазенето на закона, са под осъждане." (Галатяни 3:10 NIV)
Забавяне при правене на добро

Позволете ми да приложа закона дори по-остро.

Има безкрайна вина във всяка секунда, в която аз забавям моето "Да" за Бог и си играя с поканата от дявола.

Ние всички сме изкушавани хиляди пъти на ден да направим по-малката добрина. Може би няма да е нещо възмутително, тъй като то ще нарани нашата гордост, а всички ние искаме да изглеждаме добре и за това няма да направим нищо скандално.

Изкушенията често ни харесват. Ние си казваме: "Живота е тежък. Аз имам нужда от малко почивка, малко радост. За какво ми е апетита? Господи, ти си този, който ми го даде!"

Но има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. И всяко моментно закъснение да кажем "Да" на Божият дух е безкраен грях. Аз не си играя с червей. Аз се бавя с моето решение за моят Спасител и Създател.

Помислете за борбата, през която преминаваме, правейки нашият избор. И запомнете, че секундно закъснение да кажем "Да" на Бог е вечен грях.       
Абсолютно и относително

Всеки момент е пълен с вечни последици, което не означава, че всеки момент трябва да бъде изпълнен с религиозна дейност. Но всеки момент трябва да бъде прекаран, както Бог би го искал. Това е така, защото правдата е абсолютно предаване на абсолютното и относително на относителното.

Грях е, когато разменим тази формула и свържем относителното с абсолютното и абсолютното с относителното. Когато аз обръщам внимание на нещо повече, отколкото то заслужава, това е грях.
Християнско настойничество

Също така съществува ужасната увереност, че аз не притежавам нищо. Библията ме уверява в тази ми отговорност всеки момент. Аз не притежавам "Дез Форд", или употребата на талантите ми, възможностите ми и времето ми.

     Колко изискващ е закона! Помислете върху доктрина за християнското настойничество! Защо начина, по който използвам всяка стотинка показва дали аз обичам Бог на първо място и моят ближен, както себе си. Колко ужасна мисъл!

     Истината естествено е, защото ние сме паднали, родени в грях, родени без Святия Дух, защото проклятието на Адамовият грях е върху нас от самото начало, защото ние не можем да се подчиняваме на свят закон.

Представете си кораб. Господарят на кораба, капитана, пренебрегва изискванията на собственика на кораба. Капитанът използва кораба, като че ли е негов. Той злоупотребява с екипажа, отива с кораба, където си иска и прибира всичките пари от товара, който доставя.

     Това е илюстрация на това, какво означава обърнат грешник. Какво става при обръщането? Капитана убит ли е? Не. Не.

     Истината е, че старият капитан е все още на борда, въпреки че сега, той е обвинен капитан заключен в трюма. (Ние няма да се освободим от него, преди да пристигнем в пристанището.)

 

Стар кораб, нов капитан – битка на борда

Какво става, когато аз се обърна? Аз съм все още същият кораб и моята стара природа, старият капитан е все още на борда. Екипажът, който представя моите подсъзнателни мисли, апетит, мотиви, импулси и моите съзнателни импулси - са свикнали да се подчиняват на стария капитан.

     Въпреки че знам, че старият капитан е осъден и старата ми природа е осъдена на смърт, от време на време това убито старо морско куче ме подлъгва да правя неща, които правех преди. Аз предполагам или зная, че те са погрешни и се бунтувам срещи новият капитан, но това не променя посоката на кораба.

     Новият капитан е на кормилото и дори старият капитан да получи достъп до картите на кораба, той няма да може да ги прочете.

     Така че, дори след обръщането аз никога не изпълнявам нацяло Божият закон, дори и за един ден. Това е така, защото аз все още имам старата природа.

Когато видя това, аз разбирам какво означават думите, че Исус не дойде за праведните, но за тези, които са грешни и изгубени. Той не дойде за тези, които са здрави, но за тези, които са болни.

     Има много хора, които мислят, че са праведни и здрави. Те трябва да се сравнят с Божиите стандарти. Те трябва да признаят, че не съществува никой, който е цялостен и никой, който е праведен.

 

Ключовите думи в Римляни откриват естеството на книгата. Тя е

Ние сумирахме спасението като:

Има друг начин, по който можем да сумираме и изразим основата на спасението: Признай, Придай, Повери и Предай.

     Забележете трети стих в Римляни 10. Говорейки за непокорните Павел казва: "Те не се покориха на Божията правда." (Римляни 10:3)

     Те не се покориха! Не можем да бъдем горди и да влезем в Божието царство. Това е невъзможно.

     Когато се вгледаме в Божия закон, ние виждаме себе си толкова малки, че не трябва да отваряме вратата за царството, ние сме толкова малки, че можем да влезем само под нея.

 

Признай, придай, повери и предай

Повери всичко на Бог. Всичките ни тревоги, всичките ни притеснения, всичките ни надежди, всичките ни амбиции и всичките ни оплаквания. Ние трябва да ги поверим на Бог, защото те са твърде големи за нас.   

     След това ние трябва да предадем. Този, който пирува сам, не пирува наистина. Да си мисионер означава, как един просяк, казва на друг, къде има хляб.

     Ние трябва да признаем, да придадем себе си на Христос, след това да Му поверим всичко, което имаме и да предадем. Да предадем благовестието на други.

 

Два вида правда

Отново Римляни 10:

"Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бог. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, казва така: "Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христос?" (Римляни 10:1-6)

     Забележете, че има два вида правда. Едната е правда от закон, а другата е правда от вяра (стихове 5 и 6).

 

Правда от закон

Правдата от закона са нашите добри дела. Правдата от закона е тази, която идва от нашите най-добри стремежи. Това е нашата религиозност, ходенето на църква, пазенето на съботата. Това е нашата здравна реформа, даването на десятък, старанията ни на мисионерското поле, пеенето на химни. Всичко това е правдата от закона и всичко това е прекрасно, но тя няма да ни заведе в Божието царство, тъй като не е достатъчно добра.

     Ако можехме да влезем в Божието царство чрез правдата от закона, нашето послушание трябва да бъде винаги безупречно, винаги с желание. Много от нещата, които правя не ги правя с желание. Аз ги правя, защото те са прави, а не защото аз искам да ги правя. Аз трябва да съм ревностен за правдата, а не да я върша насила.

     Аз казвам: "Добре Господи, ако искаш може би ще е по-добре да го направя." Това не означава да си ревностен.

     Аз трябва да съм постоянен. Сутрин, на обяд и вечерта, аз трябва да бъда ревностен за това, което е право. Когато съм болен и когато съм здрав, когато съм обезсърчен и когато съм в добро настроение, когато преминавам през тежко изпитание или съм на върха на славата си. Ако искам правдата от закона да ме заведе в царството, тя трябва да е такава - безупречна, с желание, ревностна, постоянна, абсолютна.

     Тя трябва да започне с поемането на първата глътка въздух. Тя трябва да започне от момента, когато моята майка каза: "Моето малко ангелче." (Тя не знаеше, че определението е погрешно. Майка ми научи това в по-късни години.)

 

Правда чрез вяра

Така че, има правда от закона, която съдържа много добри неща, но не може да ни спаси, защото не е достатъчно добра.

     И след това има правда, която е от вяра.

     Цялата книга към Римляните говори относно това. Думата "вяра" се среща на 64 места в Римляни. Това е книгата относно вяра.

     Не забравяйте, думата вяра означава доверие. Това не е само съзнателно "Да". Тя е доверие, лично упование в Бог.

     Доверие в Бог за вчера, днес и утре. Доверие относно всичко мое - моят дух, моето тяло и разсъдък, моите деца, моите амбиции, моето богатство и моето здраве. Доверие в Бог за всичките тези неща.

     Това доверие започва с доверието за вечен живот, но след това продължава в доверие за всичко. Вяра е голяма дума.

 
Правда = Оправдание

На гръцки, думата, която е преведена на английски като оправдание, е също така думата, която е преведена като правда.

     Това е проблем само за английско говорещите. Когато чете Библията на други езици вие нямате проблема, който, ще имате, ако я четете на английски, където една дума е преведена по два различни начина. 

     Много хора спорят относно тази правда от вяра, за която Римляни пише.

     "Сега, какво е това? Каква е тази правда, която идва от вяра? Това оправданието ли е? Или е оправдание и освещение? Или е само освещение?"

     Тези, които знаят гръцки никога не задават тези въпроси. Те знаят, че "правда чрез вяра" винаги означава оправдание.

 

Христос нашата правда

Оправдание е стопроцентова правда, правда, която ми е придадена. Това е правда, която е извън мен, тази, която е постигната от Христос, която е в Него, тази, която ми е придадена, това е правдата, която спасява.

      За щастие, понеже моята друга правда, правдата от закона е толкова разпокъсана, непълна, дефектна и помрачена. "Мръсни парцали" е начина, по който Бог определя всичката ми правда. (Исая 64:6)

     Не е моята неправда това, което Бог нарича мръсни парцали, но моята правда. Твърде трудно е да преглътнем това. Аз се гордеех с тези добри дела. Бог ги нарича "мръсни парцали".

 

Ключови думи в Римляни

Това са ключовите термини в Римляни: "Вяра" (спомената е 64 пъти). "Оправдание" или правда чрез вяра (50 пъти). "Свят" и "оправдан" (4 пъти). "Живея" (15 пъти).

     Нека не пропуснем още една ключова дума: "Грях" или "грехове".

     Първите пет глави от Римляни, които са относно оправдание, говорят на широко относно грях. Глава първа изброява много грехове и осъжда всеки от нас, когато четем този списък.

     Глава трета ни напомня, че на всички от нас не ни достига Божията слава.  "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога." (Римляни 3:23)

     Всички съгрешиха (минало време), и не заслужават да се прославят от Бог (настояще продължително време).

     Предишните глави в Римляни обясняват, как можем да бъдем в правилни отношения с Бог и казват много относно грях и грехове. Те дори изброяват много грехове.

     Но трета глава ни казва как можем да бъдем в прави отношения с Бог. Тази глава ми казва, че Бог ме произнася оправдан, 100% оправдан, в Христос и това е направено в един момент.

     Има живот в един поглед. Каещият се разбойник трябваше да каже само едно изречение: "Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си" (Лука 23:42) и той получи вечен живот. Съвършената правда беше негова. Раят. Вечният живот.

    

Оправдание и освещение

Оправданието чрез вяра е мое в момента, в който погледна с доверие към Христос.

     След като ми е подарил оправданието чрез вяра, поради това, което Той е извършил за мен, сега Христос започва работа в мен.

     Бог не прощава на бунтовника и не  го оставя да продължи да носи пистолет. Бог не може да произнесе прокаженият чист и след това да му позволи да умре от проказата си. Така че, след като ме е обявил за праведен (това е, което "оправдан" означава), Бог започва да ме прави праведен.

     Тук повечето от нас, християните, бъркат - ние продължаваме да гледаме в нашият прогрес. Ако сме честни, ще признаем, че няма много за виждане. Другите хора могат да видят повече, отколкото ние, но те не познават нашето сърце.

     Оправданието зависи от това, което Христос направи за мен, и това е 100% правда. Тя става моя чрез вяра. Освещението е това, което Христос прави в мен чрез Святия Дух.

 

Освещение и прославяне

Относно първия вид правда Исус каза: "Свършено е" (Йоан 19:30) Вторият вид правда не е завършена в този живот.

     Ако аз доживея до старост като Матусал, Святият Дух и ангелите ще кършат ръце и ще казват: "Ох, ние все още имаме много проблеми с Дез. Ние се опитваме вече хиляда години и виж го ти него!" Освещението не може да се завърши в този живот.

     Освещението е завършено в това, което ние наричаме прославяне. При второто пришествие на Христос, всяка клетка на тялото и ума е променена и трансформирана в миг на око (виж 1 Коринтяни 15:52) и всичката сила на греха в нашият живот е отнета.        

      Вижте, ние сме продукт на всичко това, което някога сме видели, което някога сме чули, всичко, което някога сме прочели, всичко, което някога сме направили и всичко, което ни е направено - ние сме продукт на всичко това. И ние не можем да се отървем от тези рани до второто идване.

 

Никога не се доверявайте на освещението

Поради тези рани и тъй, като грехът донася неспособност, а също така и вина аз не мога никога да се доверя на моето освещение. Аз вече съм пропилял част от таланта, който ми е даден по рождение по време на годините прекарани без Христос.

     Дяволът ще отклони вниманието ни. Той ще насочи вниманието ни върху нас самите. "Как се справям?" - питаме ние.

     Ако сме честни, отговорът ще е: "Патетично." Патетично, когато е сравнено с това, което трябва да правим. Законът може да се сумира в една дума: Любов. Обичай Бог нацяло, обичай съседа си, колкото себе си. Как се справяме с това? Не много добре.

Какъв настойник съм аз на моментите, на парите, на талантите и възможностите? Аз се опитвам да бъда добър настойник, но в Божиите очи имам повече неуспехи, отколкото успехи. Дори моето най-добро не е достатъчно.

 

Грях, великият проблем

Сега можем да видим защо трябваше да добавя "грях" или "грехове" към списъка с ключови думи в книгата към Римляните. Грехове е темата на първите пет глави. Следващите глави (освен 9 и 10) се занимават с освещението и са също така относно грях.

     Моят истински, дълбок, продължителен проблем не са моите престъпления преди да се предам на Христос. Моят продължителен проблем е, че грехът е все още в мен. Старият капитан е все още на палубата. Въпреки че е обвинен, той все още се опитва да управлява кораба. Той познава всичките членове на екипажа много добре. Той се опитва да ги завладее всичките, моите способности, моят апетит - да се разбунтуват срещу новия Капитан.

     Така че Римляни 6,7 и 8 са относно грях, грях, който живее в мен. Това е моят голям проблем.

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ТРЕТА

 да разберем разликата, между оправдание и освещение.

 Оправдание е само чрез вяра. Освещението също изисква вяра,

но усилие от наша страна е много необходимо.

 Живота на цар Давид е силна библейска илюстрация,

 за това как правим сериозни грешки по

 време на нашето освещение и въпреки това,

В листа от ключови думи в книгата към Римляни най-често срещани са "вяра" 52 (пъти) и "правда" (42 пъти).

Необходима ли е вяра, за да бъдем осветени? Да. Защо тогава те не са свързани никога?

     Защото вяра свързана с оправдание е само вяра. Но ние не можем да бъдем осветени само чрез вяра.

     Новият завет използва 27 глагола, които определят усилие, такива като "борба", "усилие", "тичам". Освещението изисква усилие. Не съществува такова нещо като недисциплиниран, зрял християнин. Изисква се много дисциплина, за да можем да ходим по пътеката на освещението. Много казване "не" на себе си.

     Павел пише: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен."(1 Коринтяни 9:27) "Подвизавай се в доброто воинстване на вярата" (1 Тимотей 6:12) "и с търпение нека тичаме на прилежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1) "Подвизайте се да влезете през тесните врата" (Лука 13:24)

     Оправдание само чрез вяра - това е само получаване на подарък. Затова Новият Завет никога не свързва освещението с вяра. Важно е да разберем това.

 

За нас и в нас

Глави първа до пета в Римляни се занимават с предмета за сто процентовата Христова правда. Това е Христовата правда за нас, която ни е придадена чрез вяра.

     След това глави 6,7 и 8 се занимават с темата за нашето освещение - това, което Христос прави в мен чрез Духа.

     След това в глави 9 - 11 е зададен въпросът ( и отговорен): "Защо нацията или хората в Израел няма да получат тази подарък правдата?

     Глави 12 - 16 се занимават с освещението.

 

Оправдание и свят живот

Ние намираме думата "живее" само веднъж в уводните глави в Римляни - главите за оправдание.

     Не забравяйте, че ключовата мисъл в Римляни е: "Тези, които са праведни чрез вяра, ще живеят." (Римляни 1:17) KJV казва: "Праведният ще живее чрез вяра" По правилен превод е: "Този, който чрез вяра е праведен, ще живее." (1:17 RSV)

     Думата "живее" се среща само веднъж, в главите за оправдание, защото тяхната тема е как Христос живя, какво Той направи. Ударението не е на това как аз живея, не върху това какво правя. Аз идвам за оправдание точно както просяк. Не може да има много относно моят живот в главите за оправдание.

     Святият Дух е споменат само веднъж. Святост е спомената само веднъж.

 

Освещение и свят живот

В контраст, когато се вгледаме в главите за освещение, глави 6,7,8 и 12-16 те са всецяло за това как трябва да живеем, как трябва да се държим.

     Сега "вяра" е спомената само 14 пъти. (Тя беше спомената повече от 50 пъти във въведителните глави.) "Правда" е спомената само 8 пъти. "Живея" сега се споменава на 14 места. Това е така, защото това са главите за освещението, за свят живот.

     Има доста в тези глави относно усилие. Святост се среща на три места, Святият Дух на 25. (Не забравяйте, че Той беше споменат само веднъж в главите за оправдание.) Така че, освещението е работа на Святият Дух, третият член на Божеството, в мен.

      Оправданието е работата на вторият член на Божеството (Христос) за мен. Работата  за мен е славно завършена. Работата, в мен не е завършена.

 

Всички допускаме грешки

Ако разберете това, което статистичните номера, които изброихме казват, това може да направи вашият живот пълен с мелодия. Ако разберете това, вие може да имате радост, когато сте отчаяни, когато сте объркали нещата отново, когато сте изговорили неща необмислено, когато сте направили нещо глупаво. (Това се отнася, както за нашето бъдеще, така и за нашето минало.)

     Прекрасен бял кон бил подплашен, докато пасял на ливадата. Той препуснал и в страха си не видял стъклената врата на къщата на господаря си. Той счупил вратата и се озовал в къщата. В страха си той изпочупил доста неща. Но собственикът обичал коня и не заповядал конят да бъде застрелян, поради това, което е направил в уплахата и страха си.

     Ние с вас много често сме като този прекрасен кон. Ние предизвикваме всякакъв вид разрушения. Всеки един от нас има духовни проблеми, духовни слабости, разновидни и очевидни, както физическите проблеми на малко дете.

     Моля ви да разберете това, че дори и да сте християнин от 50 години, вие все още имате толкова духовни проблеми, колкото са пчелите в кошера или мравките в мравуняка.