Страданието не продължава без прекъсване

Факт е, че по-голяма част от нашият живот преминава без силни страдания. Страданието идва на вълни.

Времето е много добър пример. Не вали всеки ден. Бурите не запълват деня, месеца или годината. Бурите ни идват на гости. И бурите от страдание ни идват на гости. 

Повечето от нас, са здрави през по-голямата част от живота си. И това е причината, че когато се разболеем ни изглежда толкова тежко. Ние се възпротивяваме. Ние не сме свикнали с него. Така че, третото нещо, което трябва да запомним относно страданието е, че то никога не продължава без прекъсване. Страданието е изключението не правилото, въпреки че се повтаря.

Опитали ли сте се да си представите, че сте много, много болен, много, много обезкуражен и нямате никой, който да ви съчувства. Това би било ужасно.

Но ние всички имаме някой, който да ни съчувства. Не само Бог и ангелите, ние имаме брачен партньор, братя, сестри, родители и деца. Те ни успокояват в нашите страдания. И вие знаете, че когато има нещо нередно с една част от тялото ви, останалата част продължава да функционира не особено зле.

Не отдавна аз помазах млад лекар - прекрасен човек - който карал на магистралата и изведнъж лека кола паднала отгоре му.

В един момент, той си карал щастливо по пътя, в следващия момент, той се видял в бърза помощ, където му било казано, че през останалата част от живота си той ще бъде сляп с едното си око. Аз няма да бъде никак радостен, ако това се случи с мен. Но Бог ни е дал две очи. Това не е ли прекрасно?

Бог беше много щедър, когато ни създаде. Вие можете да загубите голяма част от функцията на вашите бъбреци и ще продължите да живеете. Вие може да загубите голяма част от функцията на вашият черен дроб и въпреки това ще продължите да живеете. Вие можете да живеете без един дроб. Ние сме чудно и богато направени. Ако само мога да науча от Бог, че когато загубя нещо, аз трябва да броя това, което е останало и така ще бъда по-добър човек.

Аз винаги гледам на това, което съм загубил. Но Бог казва: "Събуди се Дез! Преброй това, което е останало." Винаги има повече, което е останало.
Страдание и надежда

Колкото и лоши да са страданията ни, има утеха. За това аз често казвам на приятели и близки: "Вижте, ако ние можем да ходим и ако храносмилателната ни система работи, ние не бива да се оплакваме от нищо."

Дори когато нещата станат толкова лоши, колкото може да станат, вие знаете, че съществува малката дума: "Надежда." И тя е безплатна.  В известни моменти, аз бих дал всичко, което имам за надежда. Но тя е безплатна.

Когато нещата са най-лоши, все още има надежда.

Има велико обещание в Библията, за което аз винаги се държа:

Но Бог знае как ние сме направени. Бог познава нашите странности, а ние всички имаме много от тях. Обещанието е ясно: Бог няма да позволи да бъдем опитани повече от това, което можем да понесем.

Павловият любим коментар е този:
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римляни 8:28)

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ГЛАВИ 9 - 11

 

Джон Калвин използваше Римляни глави 9 - 11, за да учи

индивидуално предопределение.  Когато този пасаж е изтълкуван на основата на благовестието, се вижда, че е относно Божия избор на определена нация,

за Негова служба. Павел пита: "Защо Израел отхвърли техният

Месия?" Павел отговаря: "Защото Израел предпочиташе

собствената си правда, пред Божията."

Сега ние ще направим бърз преглед на следващите няколко глави от Римляни. С това аз нямам намерение да бъда непочтителен към Павел.

Позволете ми да започна с глава 9.

Джон Калвин използваше тези глави и по специално глави 9 - 11, за да учи доктрината за индивидуално предопределение. Според тази доктрина, някой хора са предопределени от Бог за вечно страдание и някои за да се радват на вечно спасение. Тези хора нямат участие в това решение. Това е, което Бог е решил преди много време.

Това не е, за което глави 9 - 11 говорят. Те са относно избор за служба.

В глави 9 - 11 Павел говори за това как Бог избра Израел за служба на Бог. Също, той търси отговор на въпроса: "Защо по-голяма част от избраната нация отхвърля благовестието?"
Национален избор за служба

Когато Павел пише относно Яков и Исав (Римляни 9:10-14), той цитира от Малахия 1:2-3: "Яков възлюбих, а намразих Исав." (Римляни 9:13) Ако прочетете пасажа в Малахия, вие ще разберете, че пророка не говори относно Бог обичащ или мразещ личности. Пророкът използва личности, за да представи чрез тях цели нации - Израел и Едом.

Фараонът беше издигнат, за да прослави Бог. (Римляни 9:17-18). Фараона направи това чрез освобождаването на Израел или  противопоставяне на тяхната свобода. Бог щеше да накара Фараона да Го прослави независимо от неговото решение!

Трябва да запомним, че ако разберем глави 9 - 11 правилно, ние ще знаем, че те не са относно индивидуално спасение. Те са относно избор за служба. (сравни с 3:2)

Проблема, с който Павел се бори тук е: "Защо Евреите, като нация отхвърлиха благовестието?" Когато Калвин написа своят коментар върху тези глави, той смяташе че темата, която Павел разглежда е защо едни са спасени а други изгубени. Не, не. Темата в тези глави е защо избраната нация отхвърли Месия.

Нека видим вдъхновения отговор:
"И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израел, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; " (Римляни 9:30 - 32)
"Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва." (Римляни 10:1 - 4)
Моля ви забележете Павловата дума "покориха." Изисква се смирение, за да получите Божият подарък. Израел не пожела да се покори на Божията правда, предложена в Исус.

Защото Христос е краят на закона, като метод за спасение. Тези, които вярват в Христос, се доверяват на Неговата правда. Те не се доверяват на тяхната правда или тяхното усилие, за да пазят Божият закон.

В тези стихове Павел отговаря на въпроса си: "Защо Израел като нация отхвърли Месия?" Поради тяхното законничество. Поради това, че гледаха в собствените си успехи. Защото не вярваха в благодатта, до степента да я приемат като подарък. Защото искаха да изработят собствен път до Бог, смятайки, че са достатъчно добри.

За да бъда спасен, на мен ми трябва противоположният на този дух. Аз трябва да знам, че автора на песента беше прав, когато написа: "Нищо в ръката си аз не донасям."  Спърджън цитираше тази мисъл толкова често, че един ден, някой му изпрати бележка: "Ние сме уведомени достатъчно, относно празнотата на вашата ръка."

Чудя се дали небето мисли, че ние сме достатъчно информирани относно празнотата на нашите ръце.

Просто за кръста се хващам

"Те не се покориха на Божията правда."

Скъпи приятели, ние трябва да бъдем на мястото на просяка. Ние трябва да бъдем на мястото на сляп човек. Ние трябва да бъдем на мястото на прокажения. Ние трябва да признаем нашата недостатъчност, нашата инвалидност и нашето духовно заболяване. Като грешници ние сме недостатъчни пред Бог и виновни.

В покорност ние трябва да кажем: "Господи, ти си единствената ми надежда. Единствената ми надежда, Господи." Това е покоряване на Божията правда.

Забележете причината, поради която Павел казва, че ние трябва да се покорим: "Защото Христос е краят на закона, така че всеки който има вяра да бъде оправдан." Христос е краят на закона като средство за добиване на правда.

Христос не е краят на закона. Вие не можете да анулирате вечните десет заповеди и това, което те ни учат относно живота. Вие никога не можете да ги премахнете. Те са вечни.

Павел използва "краят на закона", в смисъл на придобиване на правда чрез закона.

Христос е краят на закона за правда, само за тези, които вярват. Това е начина, по който Христос става край на закона.  Единствено Той, чрез рождение е нашата правда.

Забележете, че Павел говори отново за това в глава 11. Той обобщава защо Израел, като нация отхвърли Месия.

Писанията ни обещават, че накрая всичкият Израел ще бъде спасен.

Повечето християни всред фундаменталистите в САЩ мислят, че обещанието, "Целият Израел ще бъде спасен" е свято обещание и че всеки Евреин ще бъде спасен. Това не е така.

Няма дори и намек, никъде в Библията, че всеки един в някоя определена нация ще бъде спасен. Със сигурност не и Австралийците!
Избраните

Библията не обещава, че всеки Евреин ще бъде спасен. "Обаче не всички хора в Израел са истински Божии последователи." (Римляни 9:6 CEV)   С други думи:

Забележете, че тук няма нищо относно Палестина, новият храм, жертвена система или антихриста. Метода на Библейско изследване, който открива всичко това в Римляни 9 - 11 е без каквато и да е тълкувателна помощ. Позволете ми да кажа, че такива думи сигнализират  твърдо неодобрение.

Няма нищо тук относно Палестина и храма. Тези стихове просто казват, че древният Израел загуби поради неверие в Месия. Но тези, които повярват, ще бъдат присадени обратно и в последните дни много ще дойдат при Христос, чрез вяра. Те ще съставят целия Израел. Но, запомнете, че не всички, които са родени в Израел са израилтяни. "Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел." (Римляни 9:6)

Запомнете това. Не случайността на рождението, но благородният отговор на поканата на благодат е, което донася спасението.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

 

Доктрината за предопределението е обобщена от доктрините за:

Искам да ви говоря относно предопределението.

Какво учи тази доктрина? Тя учи.

Цялостна поквара не означава, толкова лош, колкото можеш да бъдеш. То означава, че ние сме слаби във всяка наша част.

Цялостна поквара е Библейска доктрина. Исая казва:
"От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло. "(Исая 1:6)
Исус каза относно нас:
"И тъй ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!" (Матей 7:11)
Така че, Библията учи относно цялостна поквара, въпреки че това не означава толкова лош, колкото може да бъдеш. Ако в чаша вода, сложа лъжичка сол и я разбъркам, всичката вода ще бъде солена. Но не толкова солена, колкото може да бъде, ако сложа половин чаша сол в нея.

Хората все още отразяват образа на Бог. Природно, ние сме склонни към много добри неща, защото сме направени по Божие подобие. Но тъй като загубихме Святият Дух, чрез грехопадение в Едемската градина, ние сме родени егоисти и егоцентристи с преобладаващи погрешни желания.

За съжаление, дори и след обръщане, след като Святият Дух е дошъл в живота ни, старата природа остава и трябва да воюваме с нея, всеки съзнателен час от нашият живот.
Безусловен избор

Доктрината за цялостна поквара е съвършено права и Библейска. Но останалите не изглеждат твърде Библейски.

Това може да ви се стори много неоснователно, защото теолози, които са хиляда пъти по - добри от мен няма да се съгласят с това.

Безусловен избор. Какво означава това?

То означава, че Бог погледна надолу и каза: "Аз ще спася Рой, но не и Дез." Всъщност е по зле от това. "От тази група в Обърн, Аз ще спася Рой и никой от останалите."

Доктрината за безусловен избор казва, че от вечността, Бог  произволно реши (без значение как всъщност хората реагират): "Ние няма да пренаселим небето с всички тези, но ние ще вземем някои от тях."

Не бива да съм несправедлив. Твърде често евангелските доктрини не са придружени с евангелски дух. Много пъти аз съм попадал в това, изморявайки се в аргументирането. Това е грешка.

Позволете ми да повторя: Хората вярващи в доктрината за предопределението, като цяло, са прекрасна група от хора. Аз само ви представям моето мнение, защо смятам, че четири от петте доктрини не са Библейски. То е поради вярването, че Бог каза: "Аз ще спася няколко и ще осъдя останалите."

Ограничено умилостивение произлиза от "безусловен избор."

Ако Бог само ще спаси няколко, то Той няма да умре за всички.

Така че, ако вие вярвате в доктрината за предопределението, вие не можете да дойдете при мен и да кажете: "Дез, Христос умря за теб." Вие не знаете това със сигурност. Аз не знам също.

Ако вие вярвате в доктрината за предопределението, вие не можете да кажете на никого: "Христос умря за теб." Вие просто не знаете. Безусловен избор и ограничено умилостивение са свързани. Ако вярвате в безусловен избор вие трябва да вярвате в ограничено умилостивение.
Неотразима благодат

Вие също трябва да вярвате в останалите, неотразима благодат например.

Неотразима благодат следва ограничено умилостивение казвайки:  "Когато кажа, че ще бъдеш спасен, ти ще бъдеш спасен. Това е неотразима благодат.

Бог няма да каже: "Аз ще спася Рой" и след това да остави Рой да прави, каквото си иска. Бог ще работи в Рой, за да промени волята му така, че той да може да задоволи Бог. Бог няма да спаси Рой срещу неговата воля, но ще промени волята му.

Ние не бива да карикатуризираме тази доктрина. Това не означава, че хората ще бъдат спасени срещу тяхната воля. Това означава, че Той ще промени тяхната воля.

Естествено, това е наполовина вярно, защото Бог прави това за всеки един, който се обръща. Бог променя волята ни и след това нашите желания. Бог променя всичко това.

Това е: "Веднъж спасен, завинаги спасен."

Без значение е дали ще прелюбодействате днес, утре и на следващият ден. Няма значение дали ще пиянствате, играете на комар, дали ще убиете майка си и погребете жена си, вие ще постоянствате и вие ще бъдете спасен.
Гледайки към Исус

Сега, в тъжния сценарий относно постоянството на светиите има една хапка стръв. (Отново, аз трябва да бъда нащрек поради опасността от говорене за евангелска доктрина с не евангелски дух.)

Постоянство на светиите е много привлекателна доктрина. Според мен, много близка до истината, защото гледайки към Исус, вие не можете да бъдете изгубени.

Бог не ни прави автомати, той не ни прави марионетки. Бог е джентълмен и Той никога не насилва.

Библията учи, че когато гледате към Исус вие не можете да бъдете изгубени. Исус винаги държи отворена вратата си за нас. Въпреки това, на теория, Библията казва, че е възможно за нас, да тръшнем вратата в Божието лице. Възможно е за тези, които са изкупени с кръвта на Исус да отпаднат. Библията казва това в Евреи 10:26-31, 38-39, в Йоан 15 и на всякъде другаде.

Но, гледайки към Исус, доверявайки се непрекъснато на Неговите заслуги, не може да се случи друго, освен да бъдем спасени за вечността.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

 

Историята на доктрината за предопределението, е история

Нека поговорим относно историята на доктрината за предопределението.

Това не е истина. Числото на вярващите в тази доктрина се увеличава непрекъснато. Позволете ми да ви запозная с историята и и след това ще говорим за доктрината.

През първите 400 години от историята на християнската църква, доктрината за предопределението беше непозната.

През първите 400 години от историята на християнската църква, християните казваха:
"Христос умря за всеки." (2 Коринтяни 5:14-15) "Който пожелае, може да дойде." (Откровение 22:17) "Не забравяйте, този, който устои до край, ще бъде спасен." (Матей 10:22) "Внимавайте да не се съпротивявате на Святия Дух, не го огорчавайте и не го угасяйте." (1 Солунци 5:19)
Това са някои от стиховете, които опровергават четири от петте доктрини, съставящи доктрината за предопределението.
Августин от Хипо

В петия век, се появи прекрасен човек, казващ се Августин (354 - 430).  (Трябва да бъдете внимателни с надарени мъже и жени. Много често те са тези, които създават еретичество. Никога еретичество не се е появило от скромни мъже и жени.)

Августин беше велик мъж. В ранните си години той беше много похотлив. Моника, неговата майка християнка, се молеше за него. Той каза на себе си. "Аз трябва да отида далеко от майка си. Тя е лош пример за мен. Тя е християнка."

Първо той отиде в Рим и след това в Милано. Но молитвите на неговата майка го следваха и той бе покръстен от епископа на Милано.

Августин взе решението си, когато се разхождаше в една градина, размишлявайки. Изведнъж той чу детски глас, който приканваше: "Вземи и прочети. Вземи и прочети." Тъй като той бе теолог, той имаше част от Новият завет със себе си. Той го отвори и прочете: "Облечете се с Господ, Исус Христос и не мислете как да задоволите желанията на грешната си плът." (Римляни 13:14 NIV)

Въпреки че живееше с наложница в този момент той се обърна. Той стана най-важният човек в църквата за следващите 1 000 години. От Августин води началото си почти всичко, което е най-добро в теологията след Павел, а също така и най-лошото.

По това време се появи мъж, който се казваше Пелагий (в края на четвърти и началото на пети век). Есенцията на това, което той каза е:

"Вижте какво, няма извинение за начина, по който християните се държат. Ние знаем, какво трябва да правим. Нека да започнем да го правим. Не използвайте извинението за първоначалния грях и това, че сте родени лоши.

Всяко дете е малък ангел и малък светия, всеки човек е роден така, че може да се подчини на Бог, ако пожелае. Няма извинение за никого.

Всички имаме свободна воля и можем да правим правилните неща ако пожелаем. Ние нямаме причина да грешим и  трябва да бъдем съвършени."
Отговора на Августин

Августин беше велик полемист. Той се включи в борбата и каза нещо подобно:

Господин Пелагий, не е точно така!

Библията казва, че аз съм роден в грях, заченат в неправда, престъпник от утробата. Въображението на сърцето ми е непрекъснато само зло, тъй като от сърцето идват зли мисли, прелюбодейство, разврат, кражба и магьосничество. (Псалм 51:5; Битие 6:5; Матей 15:19)

Господин Пелагий, не знаете ли, че дори желанието за грях е грях? Десетата заповед всъщност говори относно грешни желания: "Не пожелавай погрешно." Ако законът е толкова дълбок и ако нашият Спасител каза, че ние можем да нарушим седмата заповед с поглед и шестата заповед с невнимателна мисъл, в такъв случай господин Пелагий, това, което казвате е съвършено погрешно.
Августин и предопределението

Борбата беше разгорещена. Пелагий не беше идиот. Възможно е да имате добро съдебно дело, започващо с нещо лошо.

Августин в неговата старост защитаваше величието на Божията благодат, и подчертаваше безпомощността на човешката природа.

Той се огледа около себе си и видя, че не всеки един в църквата прави правилните неща. Той не се подведе към универсализъм (доктрината, че всеки ще бъде спасен). Той каза, че само някои ще бъдат спасени. И така се появи доктрината за предопределението. Той каза:

"Истината е, че ние сме отишли толкова на далеко, ние сме толкова мъртви в нашите грехове и престъпления, че никой от нас не може да намери пътя, обратно до Бог. Бог трябва да го направи. Бог трябва да дойде а да се засели в нас."

Всичко това е истина. След това Августин каза:

"И това, което Бог прави, той го прави добре. Когато Бог дойде във вас, вие само трябва да вървите с течението и вие ще бъдете спасени. Въпреки това аз съжалявам, но има само няколко такива хора."