Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Това е, което Рон Алън написа:

"Исус каза на Симон Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме? (Виж Йоан 21:15–17)

Най–важният въпрос, за всеки един от нас е: Какво искаш? Какво обичаш?

Ако не обичаме истината, красотата и добрината такива, каквито са в Исус, ние ще обичаме някаква друга добрина, друга истина или реалност. Ако нямаме Христос за наше добро, ние сме принудени да намерим по–добър или по–лош от Него.

Много малко са тези, които могат да живеят истински атеизъм. Да няма нищо, за което да живееш е ад.

Когато мъж или жена, живеят за нещо, което Христос няма да одобри те губят времето си. Не съществува никой, който е видял всичко, което Христос означава. Всички прилагаме на практика само фрагмент от това, което е Той. Ние струваме толкова, колкото сме разбрали от Него. Не повече.

Нашето общество изразходва суеверната си енергия за активности, които щяха да изглеждат много странни, ако не сме толкова много свикнали с тях. Помислете за милиардите долари, които са използвани в конни надбягвания и в други спортни състезания.

Не можем да избягаме от нуждата, която имаме за Христос. Ако се откажем от Него, ще останем с нуждата да открием друг, по–добър от Него. Светът ще продължи да бъде в мизерия с добрина, по–малка от Христовата.

Има ненадмината добрина в Христос. Христос притежава морална висота, която ни помага да видим истинската грозота на злото, в света и себе си. Да Го видим, е да познаем, че нашата крайна нужда е да се освободим от злото.

Толерирането на жестокост, нечистота и неправда не е случайност, след като сме срещнали Христос. Присъствието на Христовият Дух е, който споделя Неговото възмущение срещу всякакво деградиране. Не може да се въргаляме в лукс, след като знаем, че две трети от света гладува. Не можем да спим дълбоко, след като знаем, че има много хора, които спят без завивки на улиците.

На въпроса на Исус: "Обичаш ли ме?" е окачено бъдещето на Петър и нашето. Да отговорим утвърдително, значи да станем част от велико приятелство, приятелство с дълбока морална енергия, за която светът чака."

Какво изказване! Това е, за което Римляни 8 говори: "В плътта ли си или в Духа?"
Божият печат на Духа

Моля ви обърнете внимание на този много силен стих:

Овчарят слага знак на овците си. Златарят слага знака си на това, което е истинско. Цар, поставя печат на писмата си, за да може хората да знаят, че това е истинско писмо от царя.

Когато станем християни, Бог ни поставя знак. Той ни запечатва. Когато Библията говори за вярващия, когато получава Духа, нарича Духа "залог за нашето наследство." (Ефесяни 1:14) Залог е обвързване или гаранция.
Божият Дух изпраща небето в нас            

Когато Духът на Бог, дойде в живота ни, ние опитваме част от небето, в нашия живот.  

Христос каза: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас." (Йоан 14:18) Идването на Духа е идването на Христос. Това е, което прави християнина, християнин.

Злоупотребява се много с някои термини и термина "християнин" е станал почти безсмислен. Днес той не е пикантното определение, което беше в първия век. Тогава християните бяха смятани за  бунтовници, мога да кажа със сигурност, те бяха  свободомислещи. Те бяха съвършено различни, поради това, че бяха внимателни и любвеобилни, не жестоки и егоистични.  

Да бъдеш Християнин, означава да притежаваш Божията слава. И ако не притежаваме тази слава ние не принадлежим на Христос.
Не съвършени, но по–сладки                   

Разбира се, ние не говорим относно съвършенство. Римляни 8 вече обясни, че няма осъждане за грешниците, но не казва, че няма грях.

За нещастие, греха остава, за да ни дразни и притеснява. Той не може да ни разруши, тъй като ние притежаваме Христовият Дух. Ние намерихме нещо по–добро.

Както някой каза: "Ти винаги чувстваш това привличане. Знаеш, че има нещо по–високо, по–сладко, по–трайно в Христос отколкото навсякъде другаде."

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ОСМА

 

Въпреки че Римляни 8 ни дава увереността, че няма

осъждане за вярващия, тя също говори относно

напрежението между живот в Духа и смъртта

на собственото аз и греха. Римляни 8 не е

относно човек, различен от този в

Римляни 7.

Римляни 8 продължава:

 

Грях, смърт и сън

Грехът е този, който донася смърт, мъка и страдание в света. Всяка болка е резултат от греха.

Това не винаги е резултат от нашият грях. Нашите тела са обречени на смърт поради първия грях, този на нашите първи родители Адам и Ева, които ние копираме, подражаваме и повтаряме ден след ден и година след година. Поради това, тялото трябва да умре.

Но, след това Римляни казва, че Духа е живот. Святият Дух, който дойде в сърцето ви, след като повярвахте донася със себе си вечен живот. Много хора ще умрат, без някога да са живели. С християните е обратно. Те живеят и никога няма да умрат в  пълния смисъл на думата.

Исус каза: "Никой, който е жив и вярва в мен, няма да умре до века." (Йоан 11:26)

Да, ние всички ще заспим. Гробът ще ни приеме и тези, които ни обичат ще хвърлят пръст върху нашият ковчег. Но що се отнася до Исус, за Него ние само спим. Само сън, очаквайки събуждането в деня на възкресението.
Дух, живот и правда

Духът е живот, поради правдата. Когато получите депозита, гаранцията, небесният печат, с други думи, идването на Святият Дух ние казваме: "Христос обича дори мен. Той умря за мен." То не е нещо, което трябва да дойде с екстаз, с говорене на непознати езици, правене на чудеса или силни емоции. То става, когато чуете благовестието и вашето сърце отговори на реалността на Божията любов за вас в Христос. Когато знаете това, Духа е дошъл във вас. Вие не можете да го знаете без Духа. (Римляни 8:16)

Павел пише относно Духа на Христос, казвайки: "живеещ във вас" (Римляни 8:11, виж стих 9) Духа не идва само на посещение. Той идва, за да живее, да пребъдва в нас.

Духа няма да ни изостави, когато благодатното време за този свят изтече.

Исус каза: "И Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века." (Йоан 14:16) Ние не сме вече сами.

Ние не притежаваме всичко в пълна мярка. Когато видим няколко много - талантливи хора, ние сме изкушени да мислим: "няма значение в каква ситуация са, те могат да се справят."

Но това не е истина.

Няма значение колко силни, колко мъдри, колко красиви сте. Ние можем да бъдем превърнати в нищо много бързо. По средата на живота си, ние можем да умрем.

Животът е твърде голям за нас. Но не е твърде голям за Бог. Когато притежаваме Духа на Бог, ние имаме живот.

Римляни 8 продължава: 

Ние сме мъртви към плътта (греховната природа) така, че ние не живеем според плътта. Ако ние живеем според плътта, ние ще умрем. Но ако чрез Духа, умъртвим делата на плътта, ние ще живеем.

Много християни смятат, че има голяма разлика между Римляни 7 и 8. До известна степен това е вярно, тъй като Римляни 7 представя нашата опитност, когато фокуса ни е върху нас, а Римляни 8, когато фокуса ни е върху Христос.

В Римляни 7 ние забелязахме, че личното местоимение е използвано около 30 пъти. Това е, когато се съсредоточим върху себе си. Това е нещо, което се случва с всички християни от време на време. Павел не говори за някого, който не се е научил да живее "победоносен живот." Павел не говори за някой, който живее живот без Христос. Има моменти в живота дори и на най-израсналите християни, когато те отместват очите си от Господа и допускат грешки. Това е Римляни 7.

Неправилно е, когато хората казват, "ние трябва да излезем от Римляни 7 и да влезнем в Римляни 8." Ситуацията в Римляни 7 е възможно да се случи с всеки християнин във всеки час на деня.

По надолу, когато в Римляни 8 Павел казва: "умъртвете телесните действия" (стих 13), той ни казва, че собственото аз е съвършено живо и трябва да бъде разпъвано непрекъснато.
Кажи не на собственото аз

Но, какво означава да: "умъртвиш телесните действия?"

Библията съдържа много фрази: "Вземи кръста си" (Матей 16:24); "А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света." (Галатяни 6:14); "Изпъди слугинята и сина й" (Галатяни 4:30); "Ако окото ти те съблазнява, извади го." (Марк 9:47); "Ако те съблазни ръката ти отсечи я." (Марк 9:43) 

Нито едно от тези неща не звучи привлекателно.       

Това е така, защото най-трудното нещо в този свят е да кажем не на себе си. Повечето от нас с радост казват не, на други хора. Но да кажем не на себе си, това е трудно нещо. И когато Библията казва: "умъртвете телесните действия", тя приканва за смирение.

Исус не каза: "Вземи си възглавницата и ме следвай." Той каза: "Вземи кръста си."

Носейки кръста си не означава да се справяш с проблема на ревматизма си или свекървата. Носейки кръста си означава да разпънеш себе си. Означава да се отречеш от безбожие и от този свят. Това означава да ходиш в светлината.

То означава, че аз ще си спомням, че моят език бе кръстен, както остатъка от тялото ми.

То означава, че аз ще мисля в хармония с истината, че челото на моят Господ бе прободено с тръни, за да мога аз да мисля правилно. Той заплати за лошите ми мисли.

То означава, да предавам непрекъснато всичко, което имам, за всичко, което Той е.

То означава, цялостност. Святост е цялостност; то е пълнота. Всичко, което е по-малко от това не е автентично. То не е непогрешимост, но цялостност. То е да не предоставяме нашите тела като инструмент на беззаконие, но като инструмент на правда в Бог.

Това е, за което Писанията говорят, когато казват да умъртвим телесните действия. Тогава вие ще живеете.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕВЕТА

 

Римляни 8 потвърждава, че Божият дух ръководи вярващия.

За това ние сме идентифицирани не според популярната култура,

но според Духа. Духът ни учи, че всеки човек е безкрайно скъп

и ние сме деца на Бог. Ако сме деца, то сме също и

наследници. Духът ни помага в нашите трудности

и ни подбужда да се молим.

Нека продължим с нашето изследване на Римляни 8:

Библията използва две думи преведени като "ръководен."

Едната означава: "като голяма маса от вода устремена напред." Това е думата, която Петър използва, когато казва, че пророците са били мотивирани или ръководени от Святия Дух, изричайки техните пророчества. 
"Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [святите] човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух." (2 Петрово 1:21)
Но думата, която Павел използва в Римляни 8:14 е дума, която означава "нежно ръководене." Това е ръководене, както  овчар води овците си. Това е ръководенето на малко дете от неговата майка. Това е ръководенето на  туристи от екскурзовод. Това е ръководенето на студенти от преподавател. Това е ръководенето на рота от техния командир. Това е внимателно предвижване напред.

Защо трябва да бъда ръководен внимателно? Защото животът е опасен, а аз съм слаб. За това на мен ми трябва да бъда воден внимателно. И колкото по-малко мисля, че то ми трябва, толкова повече се нуждая от него.

Това е, което Павел има предвид, когато казва: "Когато съм слаб, аз съм силен." (2 Коринтяни 12:10)
Съвременната култура е нереална

Холивуд и популярната философия ни представят неправилна картина.

Популярната култура ни казва: "Ти трябва да си красив, за да си умен, за да си силен, за да си щастлив и успяващ."

Факт е, че никои от нас не попада в тези категории в реалността. Тъй като ние не попадаме в тях, ние се нуждаем от Духа. "Всички, които са ръководени от Духа на Бог." За това Библията ни предупреждава: "Не угасяйте Духа." (1Солунци 5:19); "Не се съпротивявайте на Духа." (Деяния 7:15); "Не оскърбявайте Божия Дух." (Ефесяни 4:30)

Едно малко момче си играело често с един гълъб. Един ден гълъбът долетял и когато бил готов да кацне на ръката на момчето, то отдръпнало ръката си. Гълъбът се опитал да кацне няколко пъти, но момчето винаги отдръпвало ръката си. По-късно през този ден, когато момчето повикало гълъба, той отказал да дойде.

Така ние можем да се противопоставим на Духа. Духът е много чувствителен, много нежен.

Ако ние искаме да бъдем водени от Божия Дух, ние трябва да имаме същата чувствителност. Ние трябва да бъдем готови, да бъдем водени и учени. Това е възможно само, ако ние оценяваме другите, както Христос оценява нас.

Има стих в Притчи, който аз намирам, че е много изследователен.

Колко изискващо! Но ако аз искам да бъда воден от Духа, това е, което Духа иска от мен.

Светът е място на робство. Културата на този свят съдържа робство, страх и измама. Благовестието ни предлага слава, свобода и истина.

Стих 15 казва, че ние получаваме Дух на осиновяване, с когато викаме "Татко, Татко." Чули сте, че "Авва" е арамейската дума, която малките деца използват за "татко." Думата "Авва" се намира на три места в Библията. Исус я използва веднъж, в Гетсимания (Марк 14:36). Павел я използва два пъти, веднъж в Галатяни 4:6 и веднъж в Римляни 8:15

Когато Духът дойде във вашият живот и вие разберете колко много Бог ви обича, Духът ви води да се молите с молитвата на доверяващо се дете. Вие можете да наречете Бог, вашият Баща, "Татко, Татко."
Свидетелството на молитвата

Доказателството, че сме родени отгоре (или новородени) е, че ние имаме инстинкта да се молим с увереност. Човек, който не се моли, не е новороден.  

Ние викаме "Авва Отче!" Божият Дух е този, който свидетелства с нашият дух, че ние сме Божии деца.

Когато се молите така, това е доказателството, че Божият Дух е дошъл във вас.

Когато Самуил Уесли, бащата на братята Уесли, умираше, той каза: "Вътрешният свидетел, вътрешният свидетел. Момчета, вътрешният свидетел." Самуил Уесли говореше за факта, че Духа свидетелства на всеки християнин, убеждавайки ни в любовта на Бог. Поради факта, че този свидетел, или това убеждение, е вътре в нас, ние не винаги получаваме поразително убеждение. Има моменти, когато ние не го чуваме изобщо.

То е като разликата между луната и слънцето. Ако свидетелят беше на небето, щеше да е както слънцето. Но понеже е вътре в нас, е повечето като луната. Но свидетелството на Духа е реалност за всеки християнин. Това е убеждението, че съм обичан, независимо какъв съм аз.

По нататък в тази глава се говори относно Духа помагащ ни в нашите слабости.

Много хора си мислят, че те не притежават Духа. "Погледнете моите слабости", казват те. Тук ние имаме славен стих който казва:
"Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим, както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;" (Римляни 8:26)
"Духът също ни помага в нашите слабости." Римляни приема за дадено, че Бог ни обича и че Бог живее в хора с много проблеми и слабости. Бог ни помага в нашите слабости.

Стихът не казва, че Бог ни помага да се освободим от нашите слабости. Щеше да бъде ужасно, ако ние бяхме толкова умни, толкова силни, за да почувстваме някак си, че можем да се оправим без  Бог. Ние трябва да признаем, че нямаме много шанс в това, ако сме нацяло честни. Животът е непрекъснато по-голям, отколкото нас. Ние не можем да направим всичко, което искаме за хората до нас, какво ли остава за тези на мисионерското поле.

Какво е това, което родител може да реши за детето си? Нищо. Няма значение колко ерудиран сте или колко големи са мускулите ви. Вие не можете да вземете решение вместо детето ви. Но Духът живее в тези, които имат слабости. Това е много успокояващ пасаж.
Деца и наследници

Забележете илюстрацията в следващия стих:

Ние не можем да бъдем родени без Христос и не можем да бъдем родени чрез Христос без вяра. Така че, последователността е: Вяра в Христос, новорождение като деца и тогава наследници.

Наследник на какво? Има стих в Стария завет, който казва: "Господ е делът на наследството ми." (Псалм 16:5) Ние с вас мислим относно принадлежности. Но мъдрецът някога си е казал: "Ние не можем да живеем без принадлежности. Но този, който живее само за принадлежности, не е човек."
Наследството на всичко

Нашето основно наследство е Бог. С Бог ние получаваме всичко, от което се нуждаем.

Представете си какво означава да имаме Бог. Това означава да имаме Божията мъдрост, за да ни напътва; Божията сила, за да ни закриля; Божият дом, всемира и вечността, като място за пребиваване.

Бог, нашият небесен Баща, е авторът на музика, на песни, на смях, на вкус и на миризма. Всички добри неща, Бог е автор на всяко едно от тях.

Да имаме Бог, означава да имаме всичко. Да имаме всичко без Бог, означава да нямаме нищо.  

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕСЕТА

 

Римляни 8 ни казва, че няма осъждане за вярващия. Но тава

не означава, че няма да страдаме през живота си. Ние трябва да запомним

четири неща относно страданието: 1)Ние сме родени за неприятности.

2) Ние сме причината за повечето от нашите страдания.

3) Страданието не продължава без прекъсване.

4) Страданието не е непоносимо. Във всичките

ни страдания има надежда, защото всичко

съдейства за добро на тези, които

обичат Бог.

Но, аз не се спрях на едно нещо. Ако искате Христовата мъдрост, Неговата любов и сила, никога не бива да забравяте, че Христос също има и кръст.

Стих 17 говори относно това как "ние участваме в Неговите страдания." Христос страда за нас и ние страдаме за Него. Той страда за нашето умилостивение, разбира се, ние не можем да извършим умилостивение.

Но никой не може да бъде християнин, без да страда.
По-добре за вярващите

Позволете ми да коментирам накратко относно страданието.

Аз не харесвам страданието, което по всяка вероятност е причината, поради която обикновено проповядвам на тази тема. Опитвам се да свикна с него. Но аз мраза да страдам. Ако не си християнин, ти ще страдаш много повече. Човекът, който сее само за плътта страда най-много.

Човешкото тяло е невероятно издръжливо. Много пъти се чудя, как можем да доживеем до края на нашите тридесет години и да продължим да живеем, след като злоупотребяваме с телата си толкова много. Но след като достигнем четиридесетте, идва началото на жътвата. Хората, които искат да живеят, употребявайки цигари и алкохол, и злоупотребяват със сексуалните си възможности, ще изпитат много повече болка, отколкото един християнин.

Ян Флеминг бе най-силният атлет, който английското частно училище Итън някога познаваше. Неговите прародители бяха мулти милионери, и той беше невероятно надарен. Но, той пушеше по 70 цигари на ден, хранеше се с пържоли и пиеше руска водка. Морално, той беше разпуснат като развяващо се перде.

Флеминг започна да умира, когато беше четиридесетгодишен. В началото на петдесетте си години, той получи сърдечен удар и на 56 той бе мъртъв точно когато неговите книги за Джеймс Бонд, започнаха да носят милиони.
Роден за неприятности

Римляни 8 не говори само за слава, не говори само за Духа, не говори само относно ръководство от Бог, не говори само относно липса на обвинение. Римляни 8 говори относно страдание, смърт и въздържание.

Така че, има няколко неща, които аз трябва да запомня.

Първо, Библията казва: "Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвърчат на високо." (Йов 5:7) Така че, ако не очаквате трудности в живота си, ще ви бъде много трудно да понасяте трудностите, когато дойдат. Ако ги очаквате, те няма да са и на половина трудни за понасяне.

Ние сме родени за страдание. То ни е необходимо, тъй като няма по-добър учител, отколкото болката. Ти си учен на 30 неща 100 пъти от твоите родители, но то не означава нищо за теб, докато живота не те научи чрез болката. Тогава ти може би ще си спомниш.

Дори и светски човек изпитва неприятност в страданието, така че, нека да не се оплакваме, когато християните изпитват също болка. Ако християните бяха освободени от страдание, църквата щеше да е пълна с хора, претендиращи, че са християни, които щяха да разрушат духовната сграда. Християните трябва да страдат също.
В повечето случаи моя грешка

Второ:  Не трябва да забравям, че повечето от моите неприятности са последица от мои грешки.

Християните не са непогрешими. Като християни ние не винаги сме мъдри и всички сме егоисти. Старото его няма да се предаде до като умрем.

Какъв е смисъла от да се оплаквам? Повечето от моите неприятности са по моя вишна. Аз мразя да получавам главоболие. Но всеки път, когато получа такова, аз знам защо го имам. Никой друг не ми е виновен за това освен аз.

Но, има други неща, за които можем да мислим и които са успокояващи. Болката и страданието, през които християнина преминава, не са продиктувани от вина. Това е, защото, благовестието е уредило проблема с вината ни.

И нещата не натежават толкова много, ако притежавате ключа за вечността. Вие знаете, че Бог е за вас, ако сте приети във Възлюбения. Ако всемира е в унисон с вас, останалите неща са само торба с приказки. Всичките ни страдания са временни, всички те са малки, когато са сравнени с факта, че ние сме обичани от Бог. Всичко останало е много малко.

Страданието е неминуемо, дори и за християнина. Но вашето страдание не идва от вина. Вашите грехове са простени в Христос. Както Лутер казва: "Господи, няма значение какво ти ще направиш сега, след като съм оправдан пред теб."