ШЕСТИ ПОДВИГ – ВЗИМАНЕ НА ПОЯСА НА ХИПОЛИТА

ШЕСТИ ПОДВИГ – ВЗИМАНЕ НА ПОЯСА НА ХИПОЛИТА

Великият Председателстващ извикал при себе си Учителя, който наблюдавал пътя на Херкулес.

• 
  Времето минава – казал той. – Как живее човекът, който е и син Божий? Готов ли е отново да тръгне напред и да изпита своята храброст срещу враг от различен вид? Може ли той да премине сега през шестите велики Порти?
  

– Да.

– Стани, о, Херкулесе, и премини през шестите велики Порти. После още една повеля прозвучала, но тя не била отправена към Херкулес, а към онези, които живеели на брега на великото море. Те се вслушвали и я чули.

По тези брегове живеела велика царица, която управлявала всички жени от известния тогава свят. Те били нейни васали и смели войни. В нейното царство нямало нито един мъж. Само жени, събрани около своята царица. Всеки ден те извършвали обреди в храма на луната и принасяли жертви пред Марс, бога на войната.

Те се били завърнали след ежегодния си набег срещу убежищата на мъжете. Събрани в храма, жените-войни чакали речта на Хиполита, тяхната царица, която стояла върху стьлбичките на висок олтар, опасана с пояса, подарен й от Венера, богинята на любовта. Този пояс бил символ на единството, постигнато след борба, конфликти и раздори, символ на майчинството и свещения Младенец, към когото всъщност е ориентиран целият човешки живот.

– Прозвуча слово – казала тя – че насам е тръгнал воин, чието име е Херкулес, син човешки, но и син Божий, и че аз трябва да му дам този пояс, който нося. Ще се подчиним ли на тази повеля, о, амазонки, или ще се сражаваме, въпреки словото Божие?

И докато те слушали нейната реч и размисляли над въпроса, прозвучал глас, че Херкулес вече е тук. Тъй като не желаел да чака, той пристигнал по-рано от уреченото време, за да вземе веднага свещеният пояс на царицата-войн.

И царицата-войн Хиполита се отправила да посрещне човешкия син, който бил и син Божий. Той обаче се нахвърлил върху й, глух за добрите думи, които тя се опитвала да му каже. Херкулес изтръгнал нейния пояс и едва тогава осъзнал, че нейните ръце сами били протегнати към него с този дар, символ на единството и любовта, на жертвата и вярата. Но той, сграбчвайки пояса, я убил, погубвайки тази, която го дарявала с нещо, от което толкова се нуждаел. И стоящ пред умиращата царица, потресен от стореното, той чул думите на своя Учител:

– Сине мой, защо да убиваме онова, което ни е нужно, близко и скъпо? Защо да убиваме онзи, когото обичаме, дарителя на добрите дарове, пазителя на възможното? Защо да убиваме майката на свещения Младенец? Отново отбелязваме поражение. Отново ти не разбра. Изкупи и поправи стореното, ако искаш да ме видиш отново.

Настъпила тишина и Херкулес, притискайки пояса към гърдите си, се отправил назад, оставяйки жените потънали в скръб, лишени от предводителство и обич.

* * *

Великият Председателстващ наблюдавал случващото се от Съвещателната Палата на Господ. Застанал близо до него, Учителят също наблюдавал. Херкулес минал обратно през шестите Порти като спасител на девойката и с пояса в ръце. Виждайки това, Учителят казал:

– Шестият подвиг е завършен. Ти уби тази, която те обичаше и неосъзнато за теб ти даде необходимата любов и сила. Ти помогна на онази, която се нуждаеше от теб, и така отново две стана едно.

Размисли отново за пътищата на живота, но също и за тези на смъртта. Върви и си почини, сине мой. ~ Тибетецът

Казват, че в някои отношения Дева е най-древният от зодиакалните знаци. В хода на вековете, като Лилит или Изида, като Ева или Дева Мария, ние срещаме образа на майката на света; но само Мария носи на ръце Младенеца. Именно в този знак се придобива Христово съзнание, после настъпва период на съзряване, докато накрая в Риби – в противоположния знак, се ражда Спасителят на света.

Както и в Лъв, опитът и тук се придобива в пещера, „в утробата на времето“, и се характеризира с топлина, тишина, дълбоки преживявания и с „бавна, но силна криза“. Това е синтезен знак. В тази връзка Тибетеца казва: „Символиката на Дева изразява цялостната задача на еволюционния процес, която се състои в това да скрие, да износи и накрая да разкрие отново забулената духовна реалност. Разбира се, всяка форма има свойството да скрива духовното, но човешката форма е организирана и настроена така, че да може да изразява тази реалност във вид, различен от другите проявления на божествеността, и така да направи осезаемо и обективно онова, за което е предназначен целият процес на творението.“ (Esoteric Astrology/ Езотеричнаастрология, стр. 251-252)

Това синтезно качество се подчертава и от факта, че осем други знаци (всички освен Лъв, Везни и Козирог) чрез своите планетарни управители изливат своите енергии през Дева. Тибетеца ни припомня, че сега навлизаме в осмия знак от Девата (в знака Водолей), който предшества този, в който се ражда Младенеца, т. е. знака, в който мнозина ще приемат посвещение. Не трябва да забравяме, че всички мъже и жени преминават през опита на всички астрологични знаци, а родените в Дева или имащи този знак като възходящ (като асцендент, или източна точка на картата, определяща целта на душата на ученика) проявяват характерни качества или енергии в много области: в организационната дейност, в изкуствата, в науката, във всичко, което изисква дълъг период на умствено съзряване и борба за претворяване на новите идеи в живота.

Другата уникална черта на Дева е в това, че тя има троен символен смисъл, който (освен за нея) е свойствен още само за Скорпион. Това е важно и поради обстоятелството, че тези два знака са „свързани с ръста на Христовото съзнание. Те бележат критичните точки от опита на душата, а именно точките на интеграция, в които душата съзнателно се съединява както с формата, така и с духа“ (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 481). Това твърдение е в основата на духовната теория за различните видове Триъгълници. Тибетеца добавя и следните дълбоки и завладяващи думи: „По волята на Божеството и на неизменната енергия в сърцето на проявения зодиак, те предизвикват промени в съзнанието, които в края на световния цикъл правят хората божествени“. И по-нататък: „Именно чрез смесването и сливането на трите планетарни енергии с посредничеството на човешката мисъл, откликваща на зодиакалните енергии, нашата земя ще бъде превърната в свещена планета“. Тези думи разширяват нашето виждане, задълбочават разбирането ни, дават ни вяра в бъдещето на човечеството и сила търпеливо да работим в настоящето.

Тълкуване на мита

Според митологичния текст великият Председателстващ е знаел, че в този подвиг Херкулес ще срещне „враг от различен вид“. Интересно е, че и в двата подвига, които Херкулес извършва лошо, той се сблъсква със своята полярна противоположност – жената. В Овен залавянето на кобилите-човекоядци така му завъртяло главата, че в своята гордост той се втурнална пред, като ги оставил на Абдер – на своята личност, от което те се възползвали и избягали, така че всичко трябвало да започне отначало. „Но Абдер бил мъртъв“. При подвига в Дева Херкулес убил царицата на амазонките, макар че тя сама протягала пояса към него, а след това му се наложило да спаси друга жена – девойката Хезиона, от корема на кита, за да изкупи безсмислено отнетия живот.

Тази война между половете има изключително древен произход и намира израз в двойствеността както на човечеството, така и на слънчевата система. Ярко потвърждение на това са множеството бракоразводни процеси, а съперничеството се наблюдава както у дома, така и в работата. В този разказ има малки, но важни детайли, които трябва да отбележим. С какво Хиполита съдейства за допускането на тази грешка? Тя вероятно е предложила на Херкулес пояса на единението, даден й от Венера, само защото така е повелил Председателстващият, а не защото е чувствала потребност от единение. Иначе казано, тя е направила това под натиск, а не от любов, и затова е загинала. Една мъдрост гласи, че злото така или иначе трябва да дойде на света, но горко на онзи, чрез когото то идва. В случая Херкулес не успял да разбере своята духовна мисия, макар че получил онова, към което се стремял.

Освен това можем да се запитаме защо амазонките веднъж годишно извършвали набези в света на мъжете? Дали това е било заради войната или в търсене на съюз, лишен от сърце? А може би така са се опитвали да привлекат нови членове в своя лишен от мъже свят? Но както се казва, Бог чете в сърцето. Хората със строги морални принципи могат да се шокират, че презряната проститутка понякога застава по-високо от жената, която дава църковна клетва без любов и без намерение да служи, а само за да получи пари, сигурност и обществено положение, тъй като по този начин тя прибавя към своята проституция още и богохулство. Ние рядко чуваме проповеди за жената, виновна в разврат, за която Христос е казал: „И аз не мога да те обвинявам. Върви в мир и не греши повече“. Всичко това до известна степен е включено в митологичния подвиг в Дева. Неговото практическо приложение, както и космичното или духовното му значение са просто поразителни. Казват ни, че „целенасочената война между половете сега е в своя разгар“.

 Този път Учителят не само казва, че работа е свършена лошо, но и ясно посочва: „Защо да убиваме майката на свещения Младенец? Отново отбелязваме поражение. Отново ти не разбра. Изкупи и поправи стореното, ако искаш да ме видиш отново.

Настъпила тишина и Херкулес, притискайки пояса към гърдите си, се отправил назад, оставяйки жените потънали в скръб, лишени от предводителство и обич.“ Това са сурови, но ключови думи и ние трябва да се вслушаме в тях.

Актът на смъртта е последван и изкупен от деяние на любовта, когато Херкулес с риск за живота спасил Хезиона и заслужил от Учителя си думите: „Размисли отново за пътищата на живота, но също и за тези на смъртта. Върви и си почини, сине мой“. Тук няма да се извиняваме за буквалното повтаряне на думите от мита, разказан ни от Тибетеца, защото те са във висша степен прекрасни и тяхната матрична сила само би загубила, ако ги бяхме преразказали.

Трябва също да отбележим, че този подвиг не е бил предварително описан на Херкулес, както е в другите случаи. Словото го е насочило единствено към страната, където царицата на амазонките управлявала света на жените, от който били изключени всички мъже. Херкулес получил възможност сам да осмисли природата на подвига, но в това той се провалил. Амазонките се кланяли на луната (т. е. на формата) и на Марс, бога на войната; следователно те също не разбирали своята истинска функция, защото Мария се изобразява с луна под краката си, държейки в ръце този, който е известен като Принц на Мира.

Както винаги, роденият в даден знак може да избира между доброто и злото, в зависимост от своя еволюционен статус и от степента си на възприемчивост. Наричат Девата богиня на добродетелта или на порока. Какво е обаче етимологичното значение на думата „порок“? То означава „да направиш нещо неефективно“, което за Дева се тълкува като отричане на целия замисъл на знака, защото казано е, че „Христос за нея е целта на съществуването“. Коренът на думата добродетел (virtue) идва от латинската дума vir, която означава „сила“, „мъж“, напр. В понятието „мъжественост“ (virility). Дълбокото значение на думата „порок“, разбирано като неефективност на духовния живот, отново ни пояснява казаното в едно от  Правилата на Пътя: „Защото всеки трябва да знае за подлостта на всекиго, но въпреки това да продължава да обича“ („Подлецът“ в този смисъл е просто един ограничен и недодялан младеж, жител на малко село, който не знае нищо зад границите на своята малка „сфера на ограничение“.)

Колко очевидни, но същевременно и възпитаващи истинска търпимост, са тези коренови значения. Прекалено дълго ние възприемахме физическото тяло като корен на всяко зло, а всъщност то (злото) е дело единствено на нашите ограничени умове и на студените ни малки сърца, които са причина за погрешните ни мнения и навици, докато тялото е само апарат за отклик и се намира под контрола на вътрешния човек. Във връзка с това съществува разбирането,че „грях“ (sin) означава буквално „нещо, направено погрешно“. Да пропусне „бичето око“, или „окото на просветлението“, за което говорихме в Телец, е грях за човешкия син, който е и син Божий. Колко съвършено тези основни идеи се допълват и потвърждават, когато се откажем от усложненията на нисшия ум! Девата е наричана и „богиня на двата пътя“, защото като принцип на Светата Майка, тя символизира материята и е пазителка на Христовия живот.

Много значим е и фактът, че този шести знак е числото на активност във физическия план и се нарича число на Звяра. В тази идея изглежда мнозина откриват някакво ужасно очарование, но тя всъщност означава, че Дева е символ на тройствеността – 6 на физически план, 6 на емоционален план и 6 на ментален план, а това съвсем не прави 666.

Трябва да помним, че лъвът е цар на животните. Човек достига в Лъв състояние на завършена личност. В Дева той прави първи крачки към духовността; душата се нарича син на ума, а Меркурий, носещ енергията на ума, управлява Дева.

В лекцията си за този знак А. А. Бейли привежда няколко много интересни пророчески изказвания за Девата: „Виж, аз ще доведа раба мой, клонката“ (Захарий, 3:8). Един от символите на Дева е жената с класове пшеница или с плодни клонки в ръце. Спомнете си също и пророчеството на  Исая, върху което се базира Новия Завет: „И девица ще носи и роди син“ и допълнете това към онази строфа от  Послания към Ефесианите, където Св. Павел казва, че някога ние ще разберем величието на Христос и ще се изпълним с него. Напомням ви, че Христос неизменно е поставял ударението върху новото раждане, а не върху кървавата жертва. Езотерично тази мисъл се съдържа в израза „кръвта е живот“. Ние често сме прекалено буквални.

Така, както обичаят за принасяне в жертва на убити животни остана в миналото, така трябва да си отиде и идеята за изкуплението с помощта на христовата кръв. Тя се е родила от средновековния комплекс за вина и за умъртвяване на плътта (физическия инструмент) с цел да се постигне господство на духа, но истината е в това, че тялото трябва да стане съзвучно на душата, за да прояви цялата нейна красота и да я спаси. Всичко това се съдържа в Дева и в делата, извършени под този знак.

В Тайната Доктрина има ясно указание за цялостното послание на знака: „Материята е средство за проявление на душата върху тази дъга от спиралата, душата е средство за проявление на духа върху по-висока извивка от спиралата, а трите заедно са Троицата, синтезирана от Живота, който ги прониква всички“.

Трите съзвездия, които се намират в непосредствена близост до Дева, са следните: Косите на Вероника (Сота Веrenice) – майка единствено на формата; Кентавър – човек, препускащ на кон или кон с човешка глава и торс, като олицетворение на човешкото същество, тъй като човекът е животно плюс бог. Това е най-ниското от съзвездията и трябва да отбележим, че Херкулес, макар и преминал през пет Порти, претърпява неуспех при Шестата и отново му се налага да почне отначало, за да изкупи липсата на любов и разбиране. Това често се случва с напредналите ученици. Третото съзвездие, съдържащо обещание за бъдещето, е Воловар (Вооtes), или „този, който идва“, бъдещият спасител в Риби, който освобождава човечеството от подчинеността спрямо формата.

Дева е чашиевидно съзвездие с три основни звезди, определящи контура – чашата на единението, за която Христос е казал: „Пийте всичко от нея“ и която в своето висше значение е Светият Граал. Най-ярката звезда там е Спика, което означава „пшеничен клас“. Христос се ражда във Витлеем, което се превежда като „дом на хляба“. Ние казваме „Хляба наш насъщний дай ни го и днес“, манната е хлябът небесен, а хлябът и виното са символи на причастието. Символиката на хляба преминава през целия Стар и Нов завет и днес големият икономически проблем си остава осигуряването на хляба, символ на храната, за гладуващия свят: хляб за тялото и хляб за тези, които изпитват глад и жажда за праведност. Всичко това е част от хранещата функция на Майката на Света, която отглежда формата и скритото в нея Христово съзнание.

Мутабелен кръст и планетни управители

Дева е един от лъчите на мутабелния (променливия) кръст и заедно с противоположния й знак Риби, с въздушния знак Близнаци и с огнения Стрелец образува четирите му лъча. Това е общ кръст за тези, които са с изпитателен статут. Неговото описание е следното: „Мутабелният кръст е кръст на Светия Дух, третото лице на християнската Троица, който организира субстанцията и пробужда сетивен отклик в самото вещество.“ (Забележете колко красиво това се съотнася с факта, че Светият Дух е осенил Мария.) На този кръст човекът достига етапа на смирение и устременост, готвейки се за фиксирания кръст на ученичеството. Забележителното е, че „мутабелният кръст на личността посвещава разпънатия върху него човек на материалните цели с цел той постепенно да се научи да ги използва божествено“. „Грехът против Светия Дух“ често е бил обект на нездраво любопитство. Тибетеца казва: „Неправилното използване на веществото и подчиняването на материята за зли цели е грях против Светия Дух“. Именно този грях, най-големия в рамките на своите странствания, извършва Херкулес в Дева, без да разбере, че царицата на амазонките трябва да бъде спасена чрез единение, а не убита. Тибетеца особено подчертава факта, че „чрез човечеството ще се постигне „светла“ ефективност, която ще направи възможно проявлението на цялото“. Ние все още допускаме грешката на Херкулес, като забравяме, че триъгълникът на Троицата е равностранен и всичките му ъгли имат еднакво значение за осъществяването на Плана. (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 558 инататък.) Именно в Дева, след пълната индивидуализация в Лъв, се прави първата крачка към съюза на духа с материята, „към подчиняване на живота във форма спрямо волята на вътрешния Христос“.

Както отбелязахме, трите управителя на Дева я свързват с осем други знаци и това я прави най-значимият знак на синтеза. Като включим и самата Дева, получаваме девет знака или девет взаимодействащи си енергии, което съответства на броя на месеците, необходими за износване на човешкия зародиш. Отново виждаме правилото „Каквото е горе, такова е и долу“.

Ортодоксалният (екзотеричният) управител на Дева е Меркурий – „подвижната енергия на сина на ума, душата“, посредникът между Отеца и Майката. Езотеричен управител на този знак е Луната, която забулва Вулкан. Луната управлява формата и тук отново ни се напомня, че такава е волята на Бога – да се проявяваме чрез формата. Вулкан е проявление на енергията на първи лъч, докато луната изразява енергията на четвърти лъч. Юпитер, йерархичният управител, който представя втората творческа Йерархия (божествените строители на планетната проява на земята), внася енергията на втори лъч.

Тибетеца посочва, че Меркурий, Сатурн и Венера управляват трите декади и ни напомня, че ако човек се движи по колелото на ученика (обратно на часовниковата стрелка), той ще влезе в знака под влиянието на Венера, докато средният човек ще влезе в него под управлението на Меркурий. Това е пример колко неправилно можем да изтълкуваме даден хороскоп, ако не познаваме еволюционния статут на родения в знака. Обикновената, лишена от синтез астрология, може да бъде подвеждаща и повърхностна. Когато някой новак възкликвал колко точно се изпълнява неговата карта-хороскоп, Алис Бейли обичала закачливо да отбелязва: „Колко жалко! Ако живеехте с центровете над слънчевия сплит, вашата карта на личността нямаше да работи толкова точно“. В астрологията на бъдещето ще се използва картата на душата, а не тази на личността. Това пояснение е скрито в твърдението на Тибетеца: „Основа на астрологичната наука е излъчването, предаването и приемането на енергии, както и преобразуването им в сили от приемащата същност“. Това ясно посочва какво трябва да бъде нашето отношение към медитацията в пълнолуние и към използването на индивидуални хороскопи. „Тук аз бих искал да посоча – казва Тибетеца – че всичко това е въпрос на развито възприятие и сетивност“.

Значение на знака и неговата полярна противоположност

В Русалката, богинята на рибите, виждаме символа на единението на Дева с нейния противоположен знак – Риби. Винаги съществува двойственост, присъща и на нас, и на нашата слънчева система; самият втори лъч на слънцето е двойствен – Любов-Мъдрост. Урокът за родения в Дева, както казва Д. Радиар в Даровете на Духа, е в това да придобие „ясно разбиране, че никоя истина не е пълна и реална, ако не включва в себе си и своята противоположност, както и всичко случващо се между тях“. Като напомня още веднъж, че чрез Дева действат осем енергии и че това е знак на синтеза, Радиар твърди, че тук е необходимо по-скоро преображение, отколкото трансформация.

Трите необходими добродетели са търпимост, състрадание и милосърдие: човекът израства, ставайки все по-включващ. Едно от най-полезните разсъждения в този коментар е разглеждането на търпимостта и нейната истинска природа, която често носи привкус на превъзходство и снизхождение. Радиар казва: „Истинската търпимост стига много по-дълбоко от девиза „живей и позволи и на другите да живеят“, който често има оттенък на самодоволство и егоистично безразличие към всичко отвъд твоята собствена истина... Търпимостта е способност „да понесеш“. Да изтърпиш какво? Да носиш бремето от необходимостта на промените и растежа... Типичното за Дева увлечение по детайлите на работата, по техниката, здравето и хигиената, както и аналитичният разбор на себе си и другите по същество изразяват фиксиране върху негативните страни на кризата“. Ако тази криза в Дева се разреши положително, тогава „веществото на самото съзнание се обновява и заедно с този процес, внасяйки своя оттенък, протича по необходимост преформулиране на целта“.

За Риба – противоположния на Дева полюс, ключова нота е мъжеството. Темпераментът на Рибите се нарича поле на сражението, защото тяхната задача е „освобождението“, а за свободата трябва да се борим, тя трябва да се заслужи и не може да се получи като подарък. „Всички конфликти се разрешават, а преходните процеси се разтварят в раждането на Христос“, което е кулминация на проявлението на скритото в Дева Христово съзнание.

Висините и дълбините на шестия подвиг са ясно очертани в основните положения на знака: при нормалната посока на въртене по зодиака указанията се съдържат в следните думи, описващи дейността в Дева: „И прозвучало слово: „Нека управлява материята“. По-късно, при движението в обратна посока (т. е. по колелото на ученичеството), гласът излиза от самата Дева: „Аз съм и майката, и детето. Аз съм Бог, аз съм материя“. Тибетеца добавя: „Размислете над красотата на този синтез и учение и знайте, че вие сами сте произнесли първата дума като душа, спускайки се в лоното на времето и пространството в едно далечно минало. Сега е дошло време, когато можете, ако поискате, да провъзгласите своята тьждественост с двата божествени аспекта – с материята и духа, с майката и младенеца.“ (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 284-285). Първият синтезиращ принцип е следният: „Христос е във вас, упование на славата.“