ГЛАВА VII
ПЪТЯТ НА ИЗПИТАНИЯТА
Подготовка за посвещение
Пътят на Изпитанията предхожда Пътя на Посвещението или Светостта и бележи този период от живота на човека, когато той застава определено на страната на еволюционните сили и се заема с изграждането на своя характер. Човек се взема в ръце и започва да формира липсващите му качества, като усърдно се стреми да постави личността си под контрол. Той съзнателно изгражда причинното си тяло, попълва всички празноти в него и се стреми да го направи подходящо обиталище за Христовия принцип. Твърде интересна е аналогията между преднаталния период в развитието на човешкото същество и фазите на утвърждаване на вътрешния дух. Тя може да бъде представена по следния начин:
1. Зачатието съответства на индивидуализацията.
2. Деветмесечната бременност отговаря на колелото на живота.
3. Раждането е аналог на първото посвещение.
Пътят на Изпитанията съответства на късния период на бременността, на вграждането на Христовото начало в сърцето на бебето. При първото посвещение това бебе започва своето странстване по Пътя. Първото посвещение е само началото. Била е изградена някаква структура на правилен живот, мислене и поведение, която ние наричаме характер. Сега тя трябва да бъде оживотворена и заселена. Текерей добре е описал този процес на изграждане със следните често цитирани думи:
"Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба."
Безсмъртната съдба на всеки от нас е да постигне съзнание за висшия "АЗ", а впоследствие и за Божествения Дух. Когато формата е готова и Соломоновият храм е изграден в каменоломната на личностния живот, тогава Христовият живот влиза и славата на Повелителя осеня храма. Формата започва да вибрира. В това е разликата между чистата теория и превръщането й в част от себе си. Някой може да има съвършена външност, но да му липсва живот. Животът може да бъде моделиран по божествено подобие и да се получи отлично копие, но да му липсва вътрешният Христов принцип. Зародишът е налице, но е в спящо състояние. И когато той бива разбуден и доведен до раждане, тогава първото посвещение е постигнато.
Вървейки по Пътя на Изпитанията, човек се научава принципно да познава себе си, да открива слабостите си и да ги преодолява. Отначало го учат как да работи като невидим помагач и това често заема няколко живота. По-късно, когато покаже напредък, той може да бъде насочен към по-специална дейност. Усвоявайки основите на Божествената Мъдрост, човек достига финалните степени в Двореца на Учението. Той е наблюдаван от Учител и за подготовката му се грижи един от учениците на този Учител, или ако е многообещаващ — някой посветен.
Класовете с приетите ученици и с тези, които са на изпитание, са водени от посветени от първа и втора степен всяка нощ между 22 и 05 часа навсякъде по света, така че да се осигури непрекъснатост на обучението. Събирането става в Двореца на Учението и методите са почти същите, както в големите университети — лекции, експериментална работа, изпити и постепенно придвижване нагоре, ако тестовете бъдат издържани. Известен брой Его-та, намиращи се по Пътя на Изпитанията, посещават отдел, аналогичен на гимназия; други са взели матура и са приети в университет. Обучението завършва с получаване на посвещение и новопосветеният влиза в Палата на Мъдростта.
Напредналите Егота и тези с духовна насоченост, които се приближават към Пътя на Изпитанията, са инструктирани от ученици, но понякога големи класове са водени и от посветени. Тяхната работа е по-елементарна, макар и окултна от светска гледна точка, тъй като те са обучавани (под наблюдение) да бъдат невидими помагачи. По правило невидимите помагачи се избират измежду напредналите Егота. Онези, които са много напреднали, както и встъпилите по Пътя на Изпитанията и близки до посвещението, често вършат това, което може да се опише като работа в рамките на отдела, където те формират групи от помощници към Членовете на Йерархията.
Методи на обучение
Три отдела ръководят и бдят над трите сфери на човешкото развитие.
Първо: Обучението има за цел да укрепва дисциплината на живота, формирането на характера, развитието на микрокосмоса според космичните замисли. Човек се учи да познава себе си; той започва да се разглежда като сложно и завършено цяло, като точно миниатюрно копие на външния свят. Изучавайки законите на собственото си същество, човек стига до разбирането за "А3"-а и за основните закони на системата.
Второ: Наставленията се дават като към макрокосмос, с цел разширяване на разбирането за процесите в Космоса. Човек получава информация за природните царства, за управляващите ги закони и как те се проявяват във всички царства и на всички планове. Той натрупва богат запас от общо знание и когато стигне до предела му, човек бива посрещнат от онези, които го водят към енциклопедичното знание. Когато е постигнал целта, човек може да не знае за всяко отделно нещо, което трябва да се познава в трите свята, но ще му е известен начинът и пътят за неговото научаване — източниците на знание и резервоарите от информация са в ръцете му. Един Учител може по всяко време да открие всичко по всяка тема, без ни най-малко затруднение.
Трето; Дават се разяснения по т. нар. синтез. Тази информация е достъпна само при координираност на интуитивния проводник. Това е окултно разбиране за закона на гравитацията, или привличането (основен закон на тази втора слънчева система) с всичките му естествени последствия. Ученикът осмисля значението на окултното сцепление и на онова вътрешно единство, което поддържа системата като еднородна единица. Главната част от това обучение се дава след третото посвещение, но началото се поставя значително по-рано.
Учители и ученици
Учениците и напредналите Егота по Пътя на Изпитанията получават сега обучение с две конкретни цели:
а) Да се провери тяхната пригодност за специалната работа, която им предстои в бъдеще, като характерът на тази дейност е известен само на Водачите на расата. Оценява се умението им да живеят в общност, с оглед подходящите да бъдат привлечени в колонията на шестата подраса. Проверява се и способността им да работят в различни направления (често неразбираеми за нас сега), които обаче с напредване на времето ще стават утвърдени методи на развитие. Учителите се интересуват от онези индивиди, у които интуицията е достигнала еволюционна точка, показателна за началото на координацията на будхичния носител, или (за да бъдем точни) е достигнала състояние, при което молекулите на седмия подплан на будхичния план стават видими в аурата на Егото. Когато това е постигнато, Те могат да продължат с доверие работата по обучението, знаейки, че преподаваните факти ще бъдат разбрани.
б) Сега обучение се дава на особена група хора, които са дошли във въплъщение в този критичен период от световната история. Те идват почти едновременно по целия свят, за да работят за свързване на двата плана — физическия и астралния, чрез етерния.
Това твърдение заслужава дълбок размисъл, защото загатва за работата, която мнозина от по-младото поколение са дошли да извършат. За подобно свързване на двата плана са необходими хора, които са поляризирани в менталните си тела (или ако не са поляризирани там, поне да са добре оформени и балансирани), така че да могат безопасно и разумно да извършват такъв тип дейност. Търсят се най-вече хора, в чиито носители може да бъде открита известна част от атомичната материя на подплана, което позволява да се прокара пряка връзка между висшето и низшето през атомичното сечение на причинното тяло. Никак не е лесно да се опише този процес с думи, но диаграмата на стр. 27 от книгата на Ани Безант "Изучаване на съзнанието" може да се окаже полезна за изясняване на някои смущаващи въпроси.
Обсъждайки темата за Учителите и Техните ученици, ние трябва да разберем две неща:
Първо, че Йерархията не допуска напразна загуба на енергия, защото съблюдава закона за икономията. Всеки разход на сила от страна на Наставника или Учителя се прави след мъдро предвиждане и разграничаване. Както не възлагаме на университетски преподаватели да обучават начинаещи, така и самите Учители не работят индивидуално с хората, докато те не достигнат определено еволюционно ниво и не станат способни да се ползват от Техните напътствия.
Второ, трябва добре да се помни, че всеки от нас е разпознаван по яркостта на светлината му. Това е окултен факт. Колкото по-фина е материята, формираща нашите тела, толкова по-ярко ще сияе вътрешната ни светлина. Светлината е вибрация и нейното измерване показва достигнатата от учениците еволюционна степен. Нищо не може да спре прогреса на човека, който се стреми към пречистване на своите проводници. Вътрешната му светлина ще блести все по-ярко в хода на пречистващия процес, докато накрая атомичната материя стане преобладаваща и славата на вътрешния човек засияе в цялото си величие. Ние всички сме оценявани и степенувани (така да се каже) според силата на светлината, скоростта на вибрацията, чистотата на тона и яркостта на цвета. Кой ще бъде наш Учител зависи именно от тази степенуваща оценка. Тайната се крие в сходството на вибрациите. Много често ни е казвало, че ако искаме достатъчно силно, Учителят ще се появи. Ако формираме вярна вибрация и се настройваме към точния ключ, нищо не ще ни попречи да намерим Учителя.
Групите от Егота се формират:
1. Според техния лъч;
2. Съгласно техния подлъч;
3. Според честотата на вибрацията им.
За целите на класифицирането те се групират:
1. Като Егота, съгласно егоичния лъч;
2. Като личности, според подлъча, който управлява личността.
Всички те са класифицирани по степени и са водени на отчет. Учителите имат Архивни Зали със система за подреждане в нива и степени (неразбираема за нас поради гигантския обхват и неимоверната й сложност), които служат за хранилища на тези карти. За тях се грижи Чоханът на Лъча,* като всеки лъч има свой набор от карти, разделени по секции — съответно за въплътените, развъплътените и съвършените Егота, — които на свой ред попадат под грижите на по-нискостоящи пазители. Повелителите на Липи-ка (с Тяхната голяма група от помагачи) са най-честите ползватели на тези карти. Много развъплътени Егота, чакащи инкарнация или току-що напуснали земята, посвещават времето си в небесата, за да помагат в тази важна дейност. Въпросните Архивни Зали се намират предимно в най-ниските нива на менталния план и в най-високите равнища на астралните сфери, което ги прави леснодостъпни и най-пълноценно използваеми.
Посветените получават обучение пряко от Учителите или от някои големи деви, или ангели. Това става обикновено през нощта в малки класове или индивидуално (ако случаят изисква това) в личния кабинет на Учителя. Даденият метод се прилага за посветени във въплъщение или във вътрешните планове. Ако са на причинни (каузални) нива, те получават напътствия по всяко необходимо време пряко от Учителя към Егото, намиращо се в причинните сфери.
Учениците са обучавани на групи в ашрама на Учителя, или ако са въплътени — в класна стая през нощта. Наред с тези редовни събирания, с цел да получи пряк инструктаж от Учителя или поради някаква особена причина, ученикът може да бъде извикан в кабинета на Учителя за личен разговор. Това се случва, когато Учителят иска да види ученика, за да му изкаже похвала, предупреждение или да прецени дали посвещението е желателно. Главната част от обучението на ученика е поверено в ръцете на някой посветен или по-напреднал ученик, който наблюдава своя младши брат, отговорен е пред Учителя за неговия напредък и редовно докладва за развитието му. Кармата е главният арбитър на този тип отношения.
Сега, предвид острата световна необходимост, се прилага малко по-различна политика. Някои ученици получават интензивно обучение от Учители, Които досега не са приемали ученици. Тежестта на работата, падаща върху приемащите Учители, е толкова голяма, че Те поверяват някои от най-обещаващите Си ученици на други Учители, като ги събират за кратко време в малки групи. Този експеримент цели интензифициране на обучението и подлагане на ученици, а не на посветени, на честата и силна вибрация на Учителя. Макар и рискован, ако опитът се окаже успешен, той ще открие пътища за оказване на по-действена помощ за расата.
ГЛАВА VIII
УЧЕНИЧЕСТВО
Описание на ученика
Ученик е този, който освен всичко друго, е дал обет:
а) Да служи на човечеството;
б) Да съдейства за изпълнение плана на Великите, както го разбира и по най-добрия възможен за него начин;
с) Да развива силата на Егото и да разширява съзнанието си, докато започне да функционира на трите плана в трите свята и в причинното тяло; да следва водачеството на висшия "АЗ", а не диктата на троичното си низше проявление.
Ученик е този, който започва да разбира груповата работа и да измества центъра на активност от себе си (като ос, около която се върти всичко) към груповия интерес.
Ученик е този, който осъзнава както относителната незначителност на всяка единица съзнание, така и нейната огромна важност. Неговият усет за пропорция е балансиран и той разглежда нещата обективно; вижда хората такива, каквито са; самоосъзнава се като вътрешно тъждествен и се стреми да прояви дълбоката си същност.
Ученикът разбира жизнената или силовата страна на природата. Формата не привлича вниманието му. Той работи със сила и чрез сила; опознава себе си като силов (енергиен) център вътре в по-голям силов център и разбира отговорността си за насочване на енергията, която минава през него към каналите, чрез които носи полза на групата.
Ученикът знае, че (в по-голяма или по-малка степен) той е преден пост на съзнанието на Учителя и Го разглежда:
а) Като негово собствено егоично съзнание;
б) Като център на групата и като фактор, който оживотворя-ва частите й и ги сплотява в еднородно цяло.
Ученик е този, който премества съзнанието си от личностното към безличностното и в преходния стадий изтърпява по необходимост много трудности и страдания. Те възникват, защото:
а) Низшият "Аз" на ученика се бунтува срещу трансмутацията;
б) Най-близкото обкръжение на човека — приятели или семейство, въстават срещу растящата му безличностност. Те не желаят да се отъждествяват с него в жизнената сфера и се дистанцират там, където са засегнати желанията и интересите им. Законът обаче е неумолим и само в същностния живот на душата може да бъде познато истинското единство. Откритието за същността на формата е съпроводено с много мъка за ученика, но пътят в крайна сметка води до съвършеното единение.
Ученик е този, който осъзнава своята отговорност към всички единици, попадащи под неговото влияние. Това е отговорност за сътрудничество с плана на тяхната еволюция, изискваща от него да разширява съзнанието им и да ги учи на разликата между реалното и нереалното, между живота и формата. Това той прави най-лесно като проявява в собствения си живот всичко, което е негова цел, обект и център на съзнание.
Работата, която трябва да бъде извършена
Ученикът следователно се стреми към:
Чувствителен отклик спрямо вибрацията на Учителя.
Практическа, а не само теоретична чистота на живота.
Свобода от безпокойство. Не забравяйте, че тревожността се корени в личността и е показател за липсата на безстрастие и силната готовност за отклик спрямо вибрациите на нисшите светове.
Изпълнение на дълга. Тази точка включва безстрастно изпълнение на всички задължения и съответно внимание към кармичните дългове. Специално ударение (за всички ученици) трябва да се поставя върху ценността на безстрастието. Разполагайки с развит ум, съвременните ученици не страдат от недостиг на разграничителна способност, но липсата на безстрастие се среща много често. Трябва да се постигне състояние на съзнанието, при което да е налице устойчив баланс, без доминиране на болката или удоволствието, които са изместени от радост и блаженство. Това трябва добре да се разбере, защото е абсолютно наложително да проявяваме по-голям стремеж към безстрастие.
Изучаване на Кама-манасното тяло (тялото на желанието-ум). Това е наистина необходимо, защото то по много причини е най-важното тяло в слънчевата система, доколкото разглеждаме човешкото същество в трите свята. В следващата система менталният носител на себесъзнателните единици ще заеме място, аналогично на това, което физическото тяло е имало в предишната слънчева система.
Освен това, той трябва да работи научно върху изграждането на физическото си тяло. Това означава да се стреми при всяко въплъщение да формира тяло, което да му служи като все по-добър проводник на силата. Затова няма нищо непрактично в даването на информация за посвещенията, както може би някои си мислят. Няма такъв час на деня, когато тази цел да не може да бъде видяна и работата по подготовката — прекратена. Едно от най-великите средства за практическо развитие, дадено в ръцете на средните и напредналите хора, е инструментът на РЕЧТА. Онзи, който подбира думите си, говори с алтруистична цел и разпространява енергията на Любовта чрез езика, прави бързо началните стъпки в своята подготовка за посвещение. Речта е най-окултното проявление в битието; тя е средство за съзидание и проводник на сила. Сдържаността по отношение на думите (езотерически разбрано) води до съхраняване на силата. Заедно с това, любовта на слънчевата система — т. е. силата, която предпазва, укрепва и стимулира — се разпространява чрез употребата на правилно подбрани и изречени думи. Само онзи, който разбира тези два аспекта на речта, получава правото да застане пред Посветителя и да извлече от това Присъствие известни звуци и тайни, доверени му след като е дал обет за мълчание.
Ученикът трябва да умее да запазва равновесие пред лицето на злото. Той се учи да мълчи пред страданията на света, тъй като няма време за губене в безполезни жалби и показна скръб, а е призван да облекчава бремето на света и да работи, без да прахосва енергията си в приказки. Той обаче трябва и да говори, когато е необходимо да изрази подкрепа, като използва езика за конструктивни цели. Ученикът е готов да изразява силата на любовта на света, така че тя да тече през него натам, където ще служи най-добре за облекчаване на товара и снемане на бремето; той знае, че в хода на човешката еволюция любовта между половете с нейните проявления ще бъде издигната на по-висок план. Тогава с помощта на произнесена дума, а не чрез изразяване на физически план (както е сега), ще дойде разбирането за истинската любов, обединяваща всички, които са единни в служенето л стремежите си. Тогава любовта между човешките единици ще приеме формата на произнесената реч за целите на съзиданието на всички планове, а енергията, която сега у мнозинството намира израз чрез най-ниските (репродуктивни) центрове, ще бъде издигната към гърления център. Това все още е далечен идеал, но дори и сега някои хора са в състояние да го съзрат и да се опитат — чрез обединено служене, любящо сътрудничество и общност в устрема, мисълта и усилията — да му придадат макар и приблизителни очертания и форми.
Групова връзки
Трънлив е пътят на ученика — бодли преграждат всяка негова стъпка и трудности го срещат на всеки завой. Все пак движението по пътя, преодоляването на трудностите, всеотдайната грижа за доброто на групата, съответното внимание към индивидите и тяхното еволюционно развитие — всичко това постепенно ни приближава към целта. Появява се СЛУЖИТЕЛ на расата. Той е такъв, защото няма собствени цели на които да служи, и низшите му обвивки не излъчват вибрации, които могат да го отклонят от избрания път. Той служи, защото познава същността на човека; работейки в продължение на много животи с индивиди и групи, той постепенно е разширявал областта на своите усилия, докато събере около себе си онези единици съзнание, които може да енергизира и чрез които ще реализира плановете на висшестоящите. Такава е крайната цел, но междинните етапи са пълни с трудности за всички, които стоят на прага на себе-откритието и се готвят на свой ред да се превърнат в Път.
Ето някои практически съвети в тази връзка:
— Изучете внимателно първите три книги на "Бхагават Гита". Проблемът на Арджуна е общ за всички ученици и решението е винаги едно и също.
— Бъдете готови и наблюдавайте сърцето. Пренасянето на огъня от слънчевия сплит към сърдечния център е съпроводено с много болка. Не е лесно да обичаш (подобно на Великите) с чиста любов, която не изисква нищо в замяна; с безличностна любов, която се радва, ако срещне отклик, но не го търси и обича неотклонно, тихо и дълбоко при всички очевидни отклонения, знаейки, че когато всеки намери своя път към дома, той ще открие, че този дом е място на единението.
— Бъдете готови за самота. Това е закон. Когато човек се дистанцира от всичко свързано с неговото физическо, астрално и ментално тяло и центрира себе си в Егото, това предизвиква временно разделяне. То трябва да бъде изтърпяно и преодоляно, защото впоследствие то по-тясно ще съедини ученика с всички, които са свързани с него чрез кармата на миналите животи, чрез груповата работа и чрез дейността (която той отначало почти несъзнателно извършва) за събиране около себе си на тези, чрез които по-късно ще работи.
— Отглеждайте щастието, знаейки че депресията, болезненото изследване на мотивите и прекалената чувствителност към критицизма на другите води до състояние, в което ученикът става почти безполезен. Радостта се корени в доверието към вътрешния Бог, в правилната оценка на времето и в отричането от себе си. Приемайте всички потенциални радости като кредит, даден ви за да разпространявате щастието, и не се бунтувайте срещу радостта и удоволствието от служенето, смятайки че в това има нещо нередно. Страданието идва, когато низшият "Аз" се бунтува. Контролирайте този низш "Аз", отстранете желанието и всичко ще бъде радост.
— Имайте търпение. Издръжливостта е една от характеристиките на Егото. То постоянства, защото разглежда себе си като безсмъртно. Личността се обезсърчава, знаейки, че за нея времето е кратко.
С ученика не може да се случи нищо извън плана и когато мотивът и душевният стремеж на сърцето са насочени към осъществяване волята на Учителя и служене на расата, тогава всичко, което се случва, носи семената на следващо постижение и създава условия за предстояща стъпка напред. Това разяснява много неща и може да служи за опора на ученика, когато той спре по пътя си поради замъглено виждане, наличие на вибрация по-ниска от необходимата или ако проницателността му бъде притъпена от миазмите на обстоятелствата на физически план. При мнозина това става в астралното тяло и се базира на стари вибрации, без всъщност да има сериозно основание. Битката трябва да се води за контрол над астралната ситуация, така че сегашните тревоги и безпокойство да прераснат в доверие и покой, а трескавото усилие и взаимодействие да еволюира към спокойствие.
Възможно е да се достигне състояние, където нищо не може да наруши вътрешното спокойствие; където се изпитва покой, надвишаващ всяка представа, защото съзнанието е центрирано в Егото, което самото е мир, бидейки сфера на будхичния живот; където цари равновесие, защото центърът на живота е в Егото, което в същността си е хармония; където господства ненарушим покой, защото божественият Знаещ държи юздите на управлението и не допуска намеса от страна на низшия "Аз"; където се познава самото блаженство, коренящо се не в обстоятелствата на трите свята, а във вътрешното (свободно от "неАЗ"-а) разбиране на битието, в съществувание, което продължава дори когато времето, пространството и всичко, което те съдържат, изчезне. Това състояние се постига, когато всички илюзии на низшите планове бъдат изпитани, преживени, преодолени, преобразени и отминати; то остава дори когато малкият свят на човешките стремежи се разпръсне и си отиде, губейки ценността си за нас; и накрая — то е основано върху знанието, че АЗ СЪМ ТОВА.
Такова поведение и опит са присъщи на всички, конто упорстват в своите висши стремления, не придават значение на нищо, което ги отклонява от целта, и неуморно следват пътя си независимо от обстоятелствата. Те гледат само напред, вслушвайки се в Гласа на вътрешния Бог, който звучи в тишината на сърцето; краката им твърдо стъпват по пътя, водещ към Портала на Посвещението, а ръцете им са протегнати в помощ на света като целият им живот е подчинен на повика за служене. Тогава всичко, което се случва с тях, е за добро — болестта, благоприятната възможност, успехът и разочарованието, подигравките и интригите на неприятелите, липсата на разбиране от страна на онези, които обичаме — всичко това може да бъде използвано и всичко съществува, за да бъде преобразено. Тази непрекъснатост на визията, на устрема и на вътрешния контакт има за тях по-голяма значимост от всички други неща. Именно към такава непрекъснатост трябва да се стремим въпреки и независимо от обстоятелствата, а не благодарение на тях.
В хода на своето развитие стремящият се не само успява да балансира двойките противоположности, но и постига тайната на разкрилото се сърце на събрата. Той става утвърдена сила в света и се слави като човек, на чието служене може да се разчита. Хората се обръщат към него за съдействие и помощ според вида му на дейност и вибрацията му започва да звучи толкова силно, че става доловима в света на девите, или ангелите. На дадения етап той постига това чрез перото в литературата, чрез словото в преподаването, чрез музиката, рисуването, изкуството. Той стига до човешките сърца по един или друг начин и става помощник и служител на расата. Тук трябва да се споменат още две особености, характерни за тази фаза:
Стремящият се разбира окултната ценност на парите в служенето. Той не иска нищо за себе си с изключение на това, което му позволява да извършва възложената работа, и гледа на парите и на благата, които те носят, само като на нещо, което може да бъде използвано за общото благо, и като на средство за осъществяване плановете на Учителя, доколкото може да ги разбере. Окултната значимост на парите е слабо разбрана, въпреки че един от най-важните тестове за напредъка на човека по Пътя на Изпитанията е неговото отношение към парите и боравенето му с това, към което мнозинството се стреми с единствената цел да задоволява желанията си. Само който не желае нищо за себе си, може да бъде получател на финансовата щедрост и разпределител на вселенските богатства. Във всички останали случаи натрупваното богатство не носи нищо друго, освен грижи, нещастия, тревоги и злоупотреби.
На този етап животът на кандидата става инструмент на разрушението в окултния смисъл на тази дума. Където и да отиде, силата, която тече през него от висшите планове и от вътрешния му Бог, предизвиква необичайни резултати в обкръжението му. Тя стимулира както доброто, така и злото. Лунните Питриси (или малките животи), които формират човешкото тяло, също са стимулирани, активността им расте и мощта им става по-изразена в негативен аспект. Тази закономерност се използва от Онези, Които работят от вътрешната страна за постигане на някои желани резултати. Това е причина и за временните падения на напредналите души. Те не могат да устоят на силата, която се излива върху тях, и стигат до гибел в резултат на временните превъзбуди, които изтощават техните центрове и проводници. Това явление се наблюдава както при отделните индивиди, така и при групите. И обратно, ако Лунните Повелители (или животите на низшия "Аз") са били навреме обуздани и поставени под контрол, тогава въздействието на силите и енергиите се насочва към стимулиране на отклика на физическото съзнание и на центровете на главата спрямо егоичния контакт. Така разрушителната доскоро сила става фактор на доброто и на благотворната стимулация и може да бъде използвана от Знаещите, за да води хората към по-нататъшно просветление.
Тези стъпки трябва да бъдат осъществени на всичките три низши плана и в трите тела, при това в съответствие с конкретния им лъч или подлъч. Така протича работата на ученика по обучението и тестуването. По този начин той (чрез правилно насочване на енергиите и умно боравене със силовите потоци) бива доведен до Портала на Посвещението и преминава от двореца на Учението в Палата на Мъдростта, където постепенно ще стане "познавач" на силите и на латентната мощ, скрити в собственото му Его и в егоичната му група. Тук силата на егоичната група е на негово разположение, защото той е спечелил доверието, че ще я насочва само в помощ на човечеството; и също тук (след четвъртото посвещение) той става деен сподвижник, комуто се поверява дори част от енергията на Планетарния Логос и така му се дава възможност да изпълнява еволюционните планове на този Логос.
Добре е да напомним, че хората от първи лъч разбират ученичеството главно в смисъл на енергия, сила, или активност, докато тези от втори лъч го разглеждат повече в аспекта на съзнание или посвещение. Оттук и различията в използваната терминология и липсата на взаимно разбиране между мислителите. Би било полезно да представим идеята за ученичеството от гледна точка на различните лъчи, т. е. през призмата на проявеното служене на физически план:
1 -ви Лъч.....Сила..............Енергия..........Действие.........Окултист
2-ри Лъч .... Съзнание......Разширение... Посвещение ... Мистик
3-ти Лъч.....Адаптация.... Развитие........Еволюция.......Маг
4-ти Лъч.....Вибрация......Отклик...........Изражение......Творец
5-ти Лъч.....Мислене.......Знание............Наука...............Учен
6-ти Лъч.....Преданост .... Абстракция ... Идеализъм......Поклонник
7-ми Лъч ....Заклинание .. Магия.............Ритуал.............Ритуалист
Не трябва да се забравя, че тук ние говорим само за учениците. По-късно, когато те напреднат, различните еволюционни линии се сближават и се сливат. Всички вече са били магове, доколкото са преминали третия лъч. Проблемът сега е свързан с мистиците и окултистите и с техния краен синтез. Внимателният анализ на казаното ще доведе до разбирането, че проблемите между мислителите и между учениците от всички групи, се коренят в тяхното самоотъждествяване с някакви форми и в невъзможността им да разберат различната гледна точка на другите. С течение на времето и влизайки в по-близки отношения с двамата си Учители — със своя вътрешен Бог и с личния си Учител, хората ще надмогват неспособността си за сътрудничество и ще се учат да сливат интересите си за благото на групата; така сходството на стремежа и намерението, допълнено с взаимно сътрудничество, ще измести тъй често срещаната сега различност. Трябва добре да обмислим гореказаното, защото то дава ключ за разбиране на голяма част от това, което озадачава и измъчва мнозина.
Сподели с приятели: |