Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
СПОМАГАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ, СТИМУЛИРАЩИ КОРЕКЦИЯТА НА НАСТРОЕНИЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО И ПСИХОМОТОРИКАТА НА ДЕЦАТА
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мимиката и пантомимиката в рисунки
- Описание на играта с използване на шаблон А
- Описание на играта с шаблон Б
- Пантомимика в рисунки
- Игра с мастилени петна
- Свободно и тематично рисуване
- Музика
СПОМАГАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ, СТИМУЛИРАЩИ КОРЕКЦИЯТА НА НАСТРОЕНИЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО И ПСИХОМОТОРИКАТА НА ДЕЦАТАКъм спомагателните средства за общуване, които се използват в психогимнастиката, се отнасят рисуването и музиката. Рисунката, самото рисуване помага на децата да се обучават в навици за адекватно възприятие и изразяване на емоции, засилва ефекта от постоянно провеждания на занятията по психогимнастика тренинг за отделните видове неречево общуване – мимика и пантомимика. За възможностите да се използва изобразителната дейност с психокорекционни цели е споменавано в много трудове, посветени на детската психотерапия. Зад граница това е арттерапията (лечение чрез изкуството). При нас методът за използване, изобразителната дейност за лечебни цели се нарича рисункова психотерапия (А. И. Захаров, 1982), или изотерапия (Р.Б. Хайкин, 1988). Рисуването помага да се снеме напрежението при децата. «Графичното отреагиране» е особено важно за онези деца, които не могат да изразят своите конфликти и да ги осъзнаят, поради бедността на своя афективен речник. Рисунката е и средство за зрителна връзка между възпитател и аутично дете. На занятията по психогимнастика ние прилагахме такива видове изобразителна дейност като рисуване с помощта на шаблони и условни фигурки, игра с мастилени петна, тематично и свободно рисуване.
Мимиката в рисункиУмението да се разпознава емоционалното състояние чрез мимиката може да се тренира с помощта на нарязани шаблони от своеобразни пиктограми. Пиктограмата е набор от картички, върху които с помощта на прости знаци (поставяне обратно цифрата 7, чертички) са изобразени различни емоции. Ние използвахме пет пиктограми. Първата, символизираща радостно лице, се състоеше от овал (на лице), поставена обратно цифра 7 (нос), два полуовални края надолу (вежди) и два полуовални края нагоре (уста).
Третата пиктограма, символизираща страх върху лицето, представляваше овал, обърната надолу цифра 7, две наклонени чертички, събиращи се горе и кръгче (разтворена уста). Четвъртата пиктограма, изобразяваща разгневено лице, имаше овал, обърната надолу цифра 7, две наклонени чертички, събиращи се долу, правоъгълен овал (озъбена уста). Петата пиктограма, предаваща удивено лице, се състоеше от овал, две високи повдигнати над обърнатата цифра 7 чертички (вежди) и кръгче. Няколко пиктограми се обединяваха в шаблон.
Интересът към играта с картичките нараства, ако на всички деца се предложи да разиграят ситуация, оправдаваща техните бъдещи действия с пиктограмите. Веднъж след играта «Двамата сеньори» едно от децата измисли следната история: «Двамата сеньори – Минор и Мажор – си направили снимка. Дошъл Сърдитко, разрязал снимката и избягал. Какво да се прави? Трябва да се съберат и залепят фотографиите, преди да дойдат синьорите.» В случаите, когато се дава задача да съберат само онези лица, които им харесват, по-голямата част от децата при съпоставянето радост-мъка, събират весели лица, по-малката – тъжни, рядко събираха лица с различно настроение. (Тази игра, освен тренирането да познаваш емоциите, развива и способността за взаимодействие. Дете, забелязало грешка при другарчето си, веднага му я посочва, помага да се намери необходимата част от картичката.) Когато шаблоните се възстановят, на децата се дават моливи, фулмастери и боички. Те без чужда помощ допълват към лицата липсващите детайли, рисуват очи, коси, уши, понякога шапки и след това правят фон.
Децата от предучилищната възраст могат да събират шаблоните А и Б с три контрастни емоции: печал-удивление-радост; радост-гняв-страх и т. н., но без в триадата да има емоциите страх и удивление, поради близостта на мимическите изражения. Пантомимика в рисункиОсобено любими на децата са занятията, по време на които върху хартия с помощта на условни рисунки се изобразяват различни пози. Децата ги наричат скелетчета. Условните фигурки бяха използвани в ролята на знаци, сигнализиращи емоционалното състояние на човека. Децата, след като получат картичка с изображение на фигурка в една или друга поза, трябваше да я дорисуват. С помощта на това упражнение се постига запомняне, коя поза на какво емоционално състояние съответства. 
На шест-седем годишните деца е още трудно в самостоятелни рисунки да покажат експресията на движенията, но те остават «очаровани», колко изразителни са техните рисунки. Увлича ги необикновеният начин за изобразяване, често с помощта на стъкло скелетчетата се прехвърлят върху хартия, а след като очите и ръката се потренират, се рисуват пози на хора доста изразително, вече без помощта на условни рисунки. Такива тренировки с използване на условни фигурки помагат на децата да разберат своето емоционално-психично състояние и това на другите хора. Игра с мастилени петнаИграта с мастилени петна помага за намаляване възбудата, при силно емоционално разстроени деца. Интересно беше да се наблюдава, как децата с безредни и бързи движения пръскаха върху листа гъста боя, как след това със замах прокарваха длан по сгънатия наполовина (с мастилените петна отвътре) лист хартия. Някои деца отначало самостоятелно, без подсказване не виждаха нищо в петната, но постепенно и у тях се пробуждаше въображението. То предизвикваше у децата емоциите радост и интерес, което пък от своя страна съсредоточаваше вниманието на детето върху физическите действия, предизвикващи тези емоции, т. е. всички действия, необходими за приготвянето на «картини» от петна. Разглеждането на разноцветните петна и фантазирането по тях стимулираха въображението и увлечението по време на играта. И колкото повече се увличаше детето, толкова по-съсредоточено ставаше то. Ако за прекалено активното дете е необходимо повече място за разгръщане на дейността, ако неговото внимание е разсеяно и неустойчиво, то в процеса на играта с мастилени петна се виждаше, как се стесняваше зоната на неговата активност, как се намаляваше амплитудата на неговите движения. Големите и неточни движения с ръцете постепенно ставаха по-точни и по-прибрани. Кръгът на внимание при детето също се стесняваше и съсредоточаваше в малка зона. Много агресивни и невъздържани деца при изготвянето на «картините» от петна отначало използваха кафяви, сиви и бледо мръсни оттенъци на основните цветове и бои. В петната децата отначало виждаха локви, след това животни, по-късно раздвижени картини. Често това представляваха караници между двама души или животни. Така, например, Виталик Б., видя в петната две биещи се котки. В дни, когато това дете цял час и повече беше далече от шумния колектив, когато неговите «агресивни» настроения намираха изход в приемлива форма (да види в петната сбиване, да го изобрази, а самият той да не се бие), то след това и в групата за известно време ставаше по-малко суетно и агресивно. След 5-6 индивидуални занятия по време на играта с петна при хиперактивното дете се канеха спокойни деца като полезен фон. Момичетата избираха за петната ярки бои и с тях рисуваха букети, приказни принцеси и принцове, а емоционално уравновесените деца забелязваха в разноцветните петна водни кончета, пеперуди, животни и хора, взаимодействащи си един с друг. Постепенно при децата с трудно поведение и характер сюжетите на рисунките, направени от петна, ставаха по-малко агресивни по съдържание и по-свежи, ярки и чисти по цвят Свободно и тематично рисуванеНавиците, придобити резултат на тренировки със шаблонни, условни фигурки и петна, децата по-късно използват в своите свободни и тематични рисунки. Понякога те боядисват лицето на изобразявания човек или фона около него в такъв цвят, който се асоциира с едно или друго емоционално състояние. Много от тях, за да покажат гневно лице, използват черен или червен цвят. С помощта на цвета детето може да сигнализира и за своето емоционално състояние. Децата с подтиснато настроение обичат люляковия цвят или лилавия тон. Така Люба Р. във всички свои рисунки, както тъжни, така и весели по съдържание, винаги използваше еднакъв – лилавия. Сивите и кафяви тонове се употребяваха от напрегнати, конфликтни и невъздържани деца. (М. Люшер счита, че пристрастието към сивите и кафяви тонове свидетелства за желанието да се снеме напрежението, да има спокойствие.) В същото време да говорим за някаква връзка, характерна за децата между избора на цвета и определено емоционално състояние, би било неоправдано. Тази връзка е строго индивидуална. Серьожа Л., дорисувайки всяко удивено лице, винаги го оцветява с небесно-син цвят. Сравнявайки рисунките на Яна М. и Ася В., ние веднага ще забележим, че Яна използва за изображение на злата магьосница съчетание от черен и тъмно-червен цвят, най-често използван и от много други деца за показване злото лице, а Ася, напротив, усилва въздействието на своята рисунка «Гневно лице» върху зрителя е това, че взема за фон наситен оранжев цвят, който при другите деца не се асоциира с това чувство. Тематичното рисуване добре се съчетава с мимичните и пантомимичните етюди. При редуванете на изобразителната дейност с игри, трениращи изразителни движения, се извършва взаимно усилване на влиянието на една или друга дейност върху детето, което от своя страна води до подобряване на общуването му с другите връстници. Тематичното рисуване на занятията по психогимнастика обикновено е насочено към показването и «графичното отреагиране» на различни страхове при децата, а също така и към затвърдяване на впечатленията от рисунката, получени по време на пантомимата. Често съдържанието на тези рисунки се превръща в тема за разиграване на една или друга пантомимична сценка. Така шестгодишната Катя И., страдаща от органично заболяване на главния мозък, аутично и амимично момиче, по собствена инициатива е отразила в рисунка страха си от инжекции. Анализирайки рисунката на момичето, се забелязва, че тя, въпреки проведените упражнения с шаблони, изобразява страха върху лицето неправилно – с усмивка. Това оше веднъж ни убеждава, че амимичните деца лошо запомнят и различават емоциите върху лицето, а това, от своя страна, влияе негативно върху качеството на общуването при такива деца с връстниците и възрастните хора. За емоционалното сближаване спомага изпълнението на съвместна работа: например, рисуване върху голям лист хартия, разгънат на пода (при изработката на пано от петна). Понякога децата заедно с водещия правеха приказни дворци, при които можеха да се отварят вратите и прозорците. Самият процес на рисуване успокоява децата. В психогимнастиката за разпознаване на емоциите се използват и илюстрации от различни списания, репродукции от картини. Освен това илюстрациите са полезни за по-образна представа у детето на чувството за напрежение и отпускане на мускулите. Така за усилване на чувството на напрежение в ръцете (етюд «Щанга») се показва фотография на момче, опитващо се да вдигне тежка щанга. И, обратно, за да се появи у децата отпускане, например в лежаща поза, преди това се разглеждат репродукции от типа типа на картината «Спящи деца». МузикаСред спомагателните средства за общуване като най-действено и организиращо се сочи музиката. Възприемането на музиката не изисква предварителна подготовка и е достъпно и за деца, ненавършили и година (В.М. Бехтерев). Естествено, музикалните образи и музикалният език трябва да съответстват на възрастта на детето. Още в миналото музиката е била лечебен фактор. Интересът към музикотерапията на лекарите и психолозите, които въз основа на своя опит откриха терапевтичната ценност на музиката, постоянно расте (К. Швабе, 1974). В.М. Бехтерев счита, че с помощта на музикалния ритъм може да се получи равновесие в дейността на нервната система при детето, да се нормализират твърде възбудените темпераменти и да се помогне на децата със задръжки да се отпуснат, да се регулират неправилните и излишните движения. За да се получи това, В.М. Бехтерев препоръчва да се открият ритмичните рефлекси и да се приспособи организмът на детето така, че да отговаря на определени дразнители (слухови и зрителни). Още в 1928 г. Г.П. Шипулин отбеляза благотворното влияние на ритмичните упражнения върху децата, отличаващи се с повишена нервна възбуда. Ритмичните занятия помагат да се предизвика, активизира и подбуди интересът към каквато и да е дейност. «Конвейерният» принцип на отделните упражнения спомага за въвличане в общата работа на трудните, негативно настроените деца. Организирането на движенията с помощта на музикалния ритъм развива у децата вниманието, паметта, вътрешната организираност (Н.С. Самойленко, В.А. Гринер, Е.В. Конорова, Е.В. Чаянова). Музикалните игри (вж. подвижните и организиращите игри) снемат психоемоционалното напрежение в групата, възпитават навици на адекватно групово поведение, безусловно приемане (ситуационно) ролята на лидера или водещия, т.е. социализират детето. Изработката на механизмите за възпиране се подкрепя с упражнения под музика. Ако смятаме, че трайно е установена зависимостта на моториката от психичното състояние, то не бива да се забравя и обратното влияние на моториката върху психиката (В.А. Гринер). Слушането на музика при психогимнастиката може да се предшества от етюд, помагащ на детето да навлезе в необходимото емоционално състояние. Така лиричната музика, (отразяваща най-тънките оттенъци на настроението), помага за общото успокояване, а драматичната музика, (отразяваща концентрираните емоции на афекта в цялата им сложност), възбужда, повишава жизнения тонус (Б.Г. Ананиев). Музиката може да служи и като фон, на които се развива действието на един или друг етюд. В този случай, тя усилва емоциите и прави по-ярки образните представи на децата (етюди от типа «Буря», «Клеветник» и др.) В 70-80 години излязоха няколко монографии, посветени на музикотерапията, като във всяка от тях има глави за прилагането на музиката е лечебна цел при децата, страдащи от неврози (К. Швабе, 1974), от ранен детски аутизъм (Р.О. Бенензон, 1973), от органични заболявания на главния мозък (Е. Кефер-Улрих, 1971). Направени бяха и изследвания върху обективизацията на влиянието на музиката върху децата. (Е. Грюс, Г. Грюс, З. Мюлер, 1971). В 1982 г. в Берлин излезе книгата на Ю. Брюкнер, И. Медераке и К. Улбрих «Музикотерапия за децата», в която детайлно са разработени всички възможни видове детска музикотерапия, включително пантомимата и различните форми на рисуване в съпровод на музика. За нас интерес представлява една от методиките, която може да се използва и на занятията по психогимнастика. Основна цел на тази методика е разпознаване на емоциите. Тя се състои от четири музикални урока с постепенно усложняване на задачите. На първия урок децата получават шест картички с изобразено върху тях детско лице с различни мимики: радост, гняв, тъга, удивление, замисленост и внимание. Авторите на тази методика ги нарекоха картички на настроението. След като изслушат музикалната пиеса, децата трябва да вдигнат една от картичките. Ако всички вдигнати картички съвпадат е настроението на музиката, то емоциите, изобразени на тях не се назовават. На следващите три урока децата се учат словесно да описват чувствата, предизвикани от контрастните музикални произведения и да ги съпоставят с картичките на настроенията. Тъй като мимиката върху картичките на настроенията е решена нееднозначно, то децата след прослушването на едно и също произведение могат да покажат две различни картички. За характеристика на музикалните образи и своите чувства децата използват таблица с полярни определения: весел – тъжен бодър – уморен доволен – сърдит спокоен – развълнуван смел – страхлив бавен – бърз празнична – делнична топла – студена задушевна – отчуждена радостна – тъжна ясна – мрачна красива – грозна
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|
