Превъзходното величие на Неговата сила

Въведение

Това е най-необикновеното време, в което някога се е живяло. Да се познава Господа и да Му се служи в тези времена е вероятно най-вълнуващата привилегия, която някога е била предлагана на някой мъж или жена, и тя е била предложена на теб. Обаче, велика привилегия идва и голяма отговорност, а с великите възможности идват големи трудности. В действителност, вероятно никога не е било по-трудно да бъдеш в служение. Тази книга беше написана за да спомогне осветяването на почестите и отговорностите, трудностите и възможностите срещащи онези, които са в служение днес.

Промяната идваща сега върху света е толкова бърза, че единственото нещо, на което ние сега можем да разчитаме е промяна. Основите на всяка религия, философия и система на правителство са разклатени. Да се противопоставим ли на промяната, или да й помогнем да установи своя курс? Отговорът е и двете.

Ако ние не се противопоставим на промените, на които трябва да се противопоставим, ние ще станем предмет на промени, които не желаем. Както гласи старата поговорка, “Корабът във водата е добре, но вода в кораба не е добре!” Голяма част от църквата е била потънала под влиянието на хуманистичните сили, на които тя се е опитвала да влияе когато е трябвало да застане смело срещу тях. Много скоро църквата ще се срещне със своят вероятно най-голям изпит в това как тя ще се свърже със света. Онези, които не разбират промените, които идват ще бъдат пометени надалеч от тях. Онези, които ги разбират ще бъдат в позиция да им помогнат да ги насочат. Нуждата от пророческа яснота никога не е била по-голяма.

Тези хора ще бъдат първите във вашите молитвени списъци, и ще се опитват да погълнат толкова много от вашето време и енергия, че вие няма да имате нищо да дадете на другите. Тези ще се тълпят около пасторът след всяка служба, така че той няма да има време

да говори с никой друг. Те ще ви се обаждат и ще искат внимание в най-неподходящото време, и никакво количество внимание няма да бъде достатъчно за тях.

Тези хора не са съзнателно зли, и вероятно нямат идея, че вършат това. Мнозина са просто наранени хора, които постоянно се нуждаят от утвърждаване и внимание. Има голяма опасност, когато веднъж видим това да позволим на себе си да станем корави за основните нужди на хората. Ние трябва да ходим в разпознаване или често ще бъдем отклонявани от служението, за което Бог ни е призовал. Пазете се от онези, които вземат много от вашето време, внимание и сила, но не се променят истински.

Целият свят сега започна да разбира, че социализма не работи. Социализма уговаря хората да зависят от правителството да посрещне техните нужди. Това може да бъде доста добро в началото, но когато хората постепенно загубят своето чувство за лична отговорност (което неизбежно се случва под социализма), правителството започва да бъде обвинявано за всеки проблем, и искания са поставени върху него, за да посрещне всяка нужда и желание на народа. Скоро дори ужасни престъпления са извършени в обществената среда, което, разбира се е правителствената отговорност. Не е възможно за някое правителство да издържи този натиск, така че то накрая ще се сгромоляса.

Вероятно последната главна институция, която да разбере, че социализма няма да работи е църквата. В един смисъл това е разбираемо, защото ние знаем, че Бог снабдява всички наши нужди. Грешката е, че мнозина са тълкували това като че църквата снабдява всички наши нужди. Тази заблуда ще причини сгромолясването на онези, които са победени от нея. Църквата е тук за да помогне на хората да възстановят взаимоотношението си с Бог, а не да заема мястото на това взаимоотношение. Църквата не е тук, за да посрещне нуждите на хората, но да ги свърже с Единствения, Който може.

Това не отхвърля делата на милосърдие, които в действителност са основа на християнството. Обаче, има граница, която ние можем лесно да пресечем, което действително ще убие силата на истинското милосърдие, също и църквата или служението, които я пресекат.

Бездомни хора неотдавна започнаха да идват в нашите събрания. Те са чудесни хора, някои, от които наистина търсят Господа. Веднага някои от нашите членове се обърнаха към мен и попитаха какво ще направи църквата за тях. “Нищо,” беше моят отговор. Защото църквата като институция не трябва да им отговаря, отделните хора трябва да го направят. Истинското милосърдие трябва да бъде лично; То трябва да бъде взаимоотношение. Когато поставим отговорността за милосърдието върху институцията на църквата, ние лишаваме личностите от една от техните най-големи възможности да обичат другите. Силата на Бог да посреща нуждите се освобождава чрез любов, не чрез програми.

Това не означава, че няма някои дела на милосърдие, които ние ще правим заедно като събрание, но трябва да бъдем внимателни да вършим само това, което сме били призовани да вършим. Исус никога не отговаряше на човешките нужди; Той вършеше само това, което виждаше Неговия Баща да върши. Ние трябва да ходим в същия вид покорство или ще паднем в смъртоносна клопка, която е поставена за онези, които ходят в човешко състрадание вместо в Божието състрадание. Тази клопка е форма на социализъм, който накрая ще ни отдели от нашия истински Извор. Това също ще ни измори като ни принуди да носим човешкото иго вместо Господното.

Казвайки всичко това, аз знам, че един от най-големите проблеми в църквата днес не е, че се опитва да прави твърде много, но че не прави достатъчно. Ние сме изправени пред голямо “Лаодикийско равнодушие.” Обаче, главната причина за тази апатия се корени в досадата, която идва от опита да служим в човешко състрадание вместо чрез помазанието на Святия Дух. Църквата е изтощена от всички проекти и програми наложени върху нея. Пътят водещ вън от апатията не е да накараме църквата да се движи отново, но да види своето упълномощаване от присъствието на Господа. Когато тя е упълномощена по този начин тя ще види истински и траен плод от своето служение. Тя също така ще ходи в радостта на Господа, която е източникът на нейната сила.
Надвиснала катастрофа
“Спестявания и заеми” в САЩ бяха обвинени за мошеничество и безотговорност в своята област. Такива неща може да са допринесли за слабостта на компанията, но те не бяха причината за нейното сгромолясване. То беше предизвикано от законопроекта на Рейгън за данъчната реформа. Тази данъчна реформа беше много необходима и дори закъсняла, но тя беше въведена по такъв начин, че унищожи търговската стойност на имуществата, върху които компанията притежаваше повечето от ипотеките.

Стойността на истинското имущество е била погрешно подпряна от данъчните извити бърлоги, които трябваше да бъдат затворени. Обаче, промяната на данъчните закони по начина, по който нашето правителство често го прави има бизнес уловил се в нещо като опитвайки се да играе игра когато правилата да постоянно променяни. Една минута движение ти причинява отбелязване на удар, и следващия път, когато се движиш ти губиш. Това не е само разочароващо, то пречи на същността на дългосрочния план, който истинското икономическо изцеление изисква.

Ако данъчната реформа на Рейгън беше прокарана преди няколко години това би ни спасило всичките стотици билиони долари. Това беше случай на вършене на правилното нещо по погрешния начин. Сега ние отчаяно се нуждаем да имаме радикални промени направени в нашата благополучна система. Ако ги направим твърде бързо цената ще бъде далеч по-голяма, отколкото някога ще сме спестили в бюджета. Колкото и лоши да са сегашните правила, върху които много са изградили своя живот. Те няма да могат да променят техните животи толкова бързо колкото правителството вероятно ще изисква от тях. Тълпите от хора са близо да бъдат опустошени. Последната загуба както на хората така и на собствеността обещава да бъде много по-голяма, отколкото тази, която преживяхме със сгромолясването на “Спестявания и заеми.” Църквата и исляма се състезават да запълнят този вакуум. Църквата понастоящем не е в добра позиция за да се сражава в една от най-големите битки за душата на Америка, която някога е водена.
Капанът може да бъде врата
Църквата има силата да обърне тази надвиснала катастрофа в една от най-великите възможности за евангелието, която някога е имала. Стратегията на врагът ще бъде да се опита да накара църквата да отговори на сгромолясването на социализма със своя собствена форма на социализъм. Това ще завърши единствено в това църквата да бъде дръпната в плаващи пясъци. Ако ние ще бъдем способни да дръпнем някой вън от плаващите пясъци, ние трябва първо сами да стъпим на твърда земя. Това е целта на тази книга – да завърне служението на църквата на твърда земя. Ако тя се върне, тя ще бъде най-великата сила за промяна, която светът някога е познавал, и те ще бъдат променени с това, което всички ние можем да живеем.