Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

1. 
   Правен спор.
   

• 
  за факти;
  
• 
  за материални правоотношения (няма спор за факти);
  

• 
  неоснователно претендиране на несъществуващо право;
  
• 
  неоснователно отричане на съществуващо право;
  

2. 
   Неизпълнение на задължение – напр. кредиторът е
   

3. 
   Предприемане на действия, които целят осуетяване на бъдещата реализация на правото.
   

1. 
   Гражданският процес като защита и санкция.
   
2. 
   Гражданският процес като производство.
   
3. 
   Гражданският процес като правоотношения.
   

Динамичен ФС.

Статичните ФС са присъщи на материалното право – трябва да се осъществят n брой елементи, за да се осъществи правната норма (пр. N) и да породи действие.
Динамичен ФС – осъществеването и развитието му до крайния момент е правно нормирано и правно гарантирано. Когато бъде задействан → ще бъде осъществен. В ГП-с държавата (Д) не се интересува дали един статичен ФС (напр. сделка) ще бъде сключен или не. Трябва просто да бъдат осъществени съответния брой елементи – напр. граждански брак, правна сделка, etc – въпрос на автономия на волята. Държавата е заинтересована да се осъществи динамичния ФС – така напр. тя да изпълни конституционното си задължение, според което лицата имат право на защита.

Многоличен ФС - в този динамичен ФС участват множество лица и във всички случаи повече от 2! Развива се благодарение на процесуални действия на участниците в производството. Събитията, ако имат значение за ГП, но то е индиректно.

229 (1) ГПК Съдът спира производството:

В този случай събитието е от значение. Съществува обаче хипотеза, в която страната е починала, но съдът не знае за това (няма информация). В този случай производството продължава и може да завърши със СР.

В друга хипотеза, в която е налице погрешна информация за смърт. Ще последва определение (О) за спиране (неправилно). Събитията се вземат предвид, но нямат пряко значение за ГП-с като динамичен ФС.

Всяко процесуално действие се явява реализация на процесуално право или процесуално задължение. Всяко следващо процесуално право или задължение правопогасява предходното и правопоражда следващото процесуално право.

Всички процесуални действия релевират СР, но когато то се постановяви СР може да бъде обжалвано и чрез това обжалване се обжалват и порочните определения. Не всички определения подлежат на обжалване.

- > Подаване на искова молба.

- > Разбореждане (Р) на първоинстанционния съд да бъде връчен препис от молбата и приложенията към нея на ответника и съобщение, че трябва да вземе становище в едномесечен срок;

- > Разпореждане на съда за първо съдебно заседание и да бъдат призовани страните;

- > Ответникът не се явява, при положение, че е редовно призован;

- > Ищецът казва: «Моля да постановите неприсъствено СР»;

- > Такова бива постановено и ответникът отново не реагира в едномесечен срок;

- > Процесът приключва.

1. 
   Първоинсанционно СР
   
2. 
   Въззъвно СР
   
3. 
   Касационно СР, с което връща делото на въззъвна инстанция
   
4. 
   Въззъвно решение
   
5. 
   Касационно решение (вече не може да връща).
   

Максималния ФС може да е много по – сложен.

• 
  многоличен ФС;
  
• 
  двустранно производство – участват две срещупоставени страни;
  
• 
  контрадикторно (спорно) производство - по изключение има производства, които нито са спорни, нито защитни (вероятно негово благородие има предвид двустранни). По традиция са уредени в ГПК – охранителните производства. Това са молбите за съдействие, които има предвид чл. 2 ГПК
  

В съвременна Европа и България не се смята, че процеса е частна работа на страните. Всяка социално ориентирана държава не е безразлична към това какво СР ще бъде постановено. Трябва да се постановяват правилни решения (умишлено не казва “справедливи”), основани на закона.

Вече не е дискусионно, че в ГП-с съществуват правоотношения.

Модели:

1. 
   Процесуални отношения между страните;
   
2. 
   Освен 1) съществуват и правоотношения със съда;
   
3. 
   Безспорно господстващ в България модел – между страните по делото не съществуват процесуални правоотношения. Има правоотношения между съда и страните.
   

Във всеки ГП – с има като минимум 2 П.О.

Процесуалните правоотношения са системни П.О. Това означава системно – организирани. Хаотични П.О. “разбира се” има, но те не са граждански процесуални отношения. Това го няма в учебника!

Системно организирани П.О, защото всеки ГП-с има една цел – да възстанови нормалното развитие на материалното гражданско правоотношение – за да стане това трябва да се стигне до крайния акт. Преди него обаче процесуалните отношения са системно организирани – верижен ФС – за да се стигне до крайния акт.
­Основни и допълнителни процесуални правоотношения.
ГП-с е немислим без основните. Допълнителние може да не съществуват, да не възникнат и ГП ще мине и без тях. Свидетелите също встъпват в процесуални отношения със съда. (според Стамболиев свидетел е онова лице, което е конституирано от съда като такъв!). Допълнителнителните П.О. са напр. със свидетел, с вещо лице (оттук нататък зловещото лице ще се обозначава “ВЛ”), с процесуален представител. В ГП-с освен основните страни могат да участват и подпомагащи, следователно и в този случай възникват допълнителни правоотношения.

Процесуалните правоотношения имат динамичен характер. Намират се в състояние на постоянна промяна. Това е свързано както с динамичния ФС, така и с динамичната промяна на на правото на правосъдие – то се развива в хода на производството, стига до своя апогей и се превръща в право на СР.

Процесуалните П.О. са предопределени от някои принципи:

• 
  служебно начало;
  
• 
  диспозитивно начало (по-малко, но има влияние);
  

Процесуални П&З на страните.

Участници в производството. Когато разглеждаме ГП-с като система от П.О. в тази система има S. В ГП-с, когато говорим за участниците, говорим за някой, който участва в самото производство.

S в ГП-с няма!

S има в процесуалните П.О.

В НПК разграничението на S и участници е неправилно. (У!)

Гражданско процесуално право

1. 
   Учебната дисциплина;
   
2. 
   Научната дисциплина;
   
3. 
   Част от действащото обективно право;
   

Като клон от обективното право ГПП представлява система от правни норми, които се намират в различни източници.

1. 
   КРБ
   
2. 
   Конвенции
   
3. 
   Европейски регламенти
   
4. 
   Решения на КС
   
5. 
   ГПК
   
6. 
   ЗМТА
   
7. 
   ТР на ВКС
   

В много материални закони има процесуални правни норми – напр. ЗЗД, ТЗ, СК и т.н.

Самият ГПК също съдържа материални норми. Всяка норма, независимо къде се намира трябва внимателно да се анализира, за да знаем ясно дали е материална и процесуална. Различно е положението, когато ВКС отмени решение заради СПН (съществено процесуално нарушение, колеги!) на процесуален закон и отмени СР заради нарушение на материална норма – процедурата е различна. Критерият е предмет и метод на регулиране на нормата.

NB! Всяка презумпция е процесуална норма.

Процесуалната норма е мащаб на поведението на съда. Как и какво съдът трябва да направи! От гледна точка на съда материалната норма е мащаб на чуждо поведение.

30.10.2007 Подведомственост и подсъдност

ас. Силвия Спасова

1. 
   Подведомственост
   

От гледна точка на въпроса – делата, които органът е овластен да разрешава – подчинеността на конкретния спор на властта на даден орган. Т.е. правото и задължението да се издаде съответния акт.

1. 
   Папката с документи, подредени по определен начин.
   
2. 
   Производство, разглеждане и разрешаване на спорове (правни!);
   
3. 
   Въпросът, с който съдът може да се занимае, вече сезиран;
   
4. 
   14 (1) – посочва всички граждански дела.
   

Гражданско дело – искането да се разреши спор за материалното ГПО в широк смисъл. ГПО са всички тези правоотношения регулиращи първични обществени отношения чрез метода на равнопоставеност на субектите – т.е. методът на правно регулиране предопределя възможността да бъде определено делото като гражданско.

1. 
   Преценяване на компетентния орган.
   
2. 
   Правораздавателния ред, по който ще се разгледа делото.
   

С обща власт да установява факти, както и да създават, изменят и прекратяват П.О-я, съдилищата не разполагат. Тези искове са допустими в предвидените от закона случаи.

Подведомствеността на българските съдилища не обхваща тези граждански дела, за които съобразно правилата на международната компетентност са компетентни други съдилища.
14 (2) ГПК – спорове за подведомственост. Съдът сам решава дали разглежданото дело му е подведомствено. Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Ако откажат – ищецът има право да повдигне спор за подведомственост пред ВКС. Актът на ВКС е задължителен за органа, на който спорът е изпратен за разрешаване.
Правно значение на подведомствеността – два аспекта:

1. 
   Подведомствеността сочи кой е компетентния орган и може ли със СПН той да разреши конкретния спор. Със СПН компетентния орган може да разгледа само гражданско правоотношение, което е предмет на гражданското дело (What the…?!!) То може да е свързано с други обуславящи или преюдициални отношения. Те могат да са обект на друга категория дела – например административи. Всеки орган, който разглежда гражданско дело може да извърши преценка на този преюдициален въпрос, който не е гражданско дело. (Е,...досетихме се...) Това е инцидентен (косвен) контрол на съда по гражданското дело, върху обуславящи правоотношения, които не са граждански.
   

Без власт да вземе становище по преюдициални въпроси, които са от компетентността на други органи, съдът няма да може да разреши спорът, за който е сезиран.

2. 
   Подведомствеността е процесуална предпоставка за образуване и развитие на производството.
   

Процесуалните предпоставки са условия, от които зависи образуването и развитието на делото. Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка, защото трябва да е налице и абсолютна т.к. за нейното наличие съдът следи служебно и то при всяко положение на делото.

2. 
   Подсъдност - наличността на конкретен съд, който да разгледа и да реши със СПН определен гражданско правен спор. Означава и подчинеността на конкретния спор на правораздавателната компетентност на конкретния съд. Чрез подсъдността се отговаря на въпроса кой от множеството функциониращи съдилища е компетентен по конкретното дело. Подсъдността е производна от подведомствеността, т.к. за да е подсъдно делото на определен съд, то трябва да е подведомствено на съдебната система.
   

Подсъдността бива два вида:

1. 
   Според основанието , от което произтича компетентността на конкретния съд:
   

• 
  Законова – правораздавателната власт на съда произтича пряко от закона.
  
• 
  Договорна - правораздавателната власт на съда произтича от договор между страните.
  

103 - 104 ГПК:

Основна подсъдност

Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Подсъдност на окръжен съд

Разпределението на делата зависи от предмета на конкретното дело – принципа е в 103 ГПК.

• 
  т. 1 – гражданско състояние (без бракоразводни);
  
• 
  т. 2 - + чл. 365 ГПК
  

Приложима уредба

• 
  т. 3 – собственост и други вещни права върху имоти над
  

Цена на иска

Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

Размер на цената на иска

Съгласно 69 (2) цена на иска имат само искове относно имуществени права. (Това как го извадихме като извод от 69 (2) не стана ясно!?)

Цената на иска представлява цената на собственически или други вещни права, които имат данъчна оценка, а ако няма такава – взема се пазарната цена на вещното право.

• 
  т.4 – по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
  

• 
  т. 5 – вписвания т.к. самите вписвания се извършват от ОС
  
• 
  т. 6 – искове, които според други закони са подсъдни на ОС – чрез препращаща норма.
  

Присъединяване на исковете за издръжка

Разпределя правосъдните функции по едно и също гражданско дело между различните по степен съдилища. Посочва се кой е компетентния въззивен и касационен съд.

ОС е въззивна инстанция по дела родово подсъдни на РС.

АС е въззивна инстанция по дела, по които ОС е бил първа инстанция.

ВКС – касационна инстанция по делата, по които въззивна са били ОС или АС.

Местна подсъдност

Определя на кой съд измежду еднаквите по степен съдилища е подсъдно дадено гражданско дело – т.е. разпределя делата по хоризонтала. Разпределението е според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Териториалните връзки на делата са доста. Условно ги делим в две групи:

1. 
   Обща – тя е принцип, а другите са по изключение – 105, 106 и 108 ГПК:
   

• 
  Срещу малолетни и напълно запретени – 106;
  
• 
  Срещу ЮЛ – 108 – вж. и 20 ТЗ