Професионално направление (на курса)



Дата11.03.2018
Размер102.18 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 27/2/2012


Филологии

ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА И ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.



Специалност(и)

<наименование>1




ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Увод в литературната теория

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


Окс „Магистър”

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>



6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>



7.Брой ECTS кредити

<естествено число>



8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Доц. Д-р Атанас Вангелов Бучков

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по дисциплината „Увод в литературната теория” ще са запознати с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука; ще са усвоили базовите литературнотеоретични понятия и категории; ще са формирали умения за анализ и интерпретация на художествени текстове и културни феномени.

ще могат ...

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Обучението по дисциплината предполага знания и умения, които са предвидени от ДОИ за завършилите гимназиален курс на обучение.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът по увод в литературната теория е предвиден в учебните планове на специалностите Български език и английски език, Български език и история, Начална училищна педагогика с чужд език /английски/. Дисциплината има за цел да даде на студентите базовата литературнотеоретична подготовка. Тя включва запознаване с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука. Същностните знания са съсредоточени върху възловите литературоведски категории понятия, необходими на студентите при овладяване на материала по конкретните литературноисторически дисциплини, застъпени в учебните планове. Логиката на курса се разгръща в няколко раздела, обхващащи в последователност знания за същността и строежа на литературната творба, за родовото и жанровото деление на литературата и историколитературната типология.

Хорариум – 20 часа /само лекции/


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


І. Учебници, христоматии, речници:

Богданов, Ив. Енциклопедичен речник на литературните термини. С. 1993.

Добрев, Д., Костадинова, М. Увод в литературната теория. Фабер, 2010.

Енциклопедичен речник на литературните термини. Изд. Хейзъл, С. 2001.

Игълтън, Т. Увод в литературната теория. С. 2003 (Eagleton, T. Literary Theory. An Introduction).

Литературная энциклопедия терминов и понятий. М., 2001.

Литературознание. Христоматия. Съст. Енчо Мутафов. Благоевград, 1998.

Марков Г., Ив. Попиванов. Литературна теория. С. 1984.

Панчева, Е. Личева, А. Янакиева, М. Теория на литературата. От Платон до постмодер­низма. С. 2005.

Помагало по теория на литературата. Част I. СУ. 1984.

Попиванов Ив. Теория на литературната творба. т. 1-2. С. 1987

Поэтика. Словарь актуальных терминов и понятий. М. 2008.

Речник по естетика и философия на изкуството. Под редакцията на Жак Моризо и Роже Пуиве. С. 2012.

Современная литературная теория. Антология /сост. И. В. Кабанова/. М. 2004

Теоретическая поэтика. Понятия и определения. Хрестоматия. М. 1999.

Теория литературы в двух томах /Под ред. Н. Д. Тамарченко/. Т. 1. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика. М. 2004.

Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000.

Томашевски Б. Теория литературы. Поэтика. М. 1996.

Фарино, Е. Введение в литературоведение. СПб, 2004.

Фаулър Р. Речник на съвременните литературни термини. С. 1993

Филипова, С. Речник по стихознание. С. 2010.

Хализев, В. Е. Теория литературы. М. 2002.

Abrams, M. H. Glossary of Literary Terms. New York. 1985.

Compagnon, A. Le demon de la theorie. Editions du Seuil. 1998; Компаньон, А. Демон тео­рии. М. 2001.

Dictionary of literary terms and literary theory. Penguin Books. 1997.

Kayser, W. Das sprachliche Kunstwerk. Eine Einführing in die Literaturwissenschaft. Bern, 1967.

Lodge, D. /ed./ 20-th Century Literary Criticism. Longman, 1991 (1972)

Morier, H. Dictionnaire de poétique et de rhétorique. Paris, 1975.

Staiger, E. Grundbegriffe der Poetik. Zürich, 1946.

Wellek, R. Warren, O. Theory of Literature, Penguin Books, 1956; Уэллек, Р. Уоррен, О. Теория литературы. М. 1978.

Wilpert, G. von. Sachwörterbuch der Literatur. 7., verbesserte und erweiterte Auflage. Stutt­gart, 1989.

ІІ. Специализирани изследвания:

Аристотел. За поетическото изкуство. С. 1975.

Барт, Р. Въображението на знака. С. 1991

Барт, Р. Разделението на езиците. С. 1995.

Бахтин, М. Въпроси на литературата и естетиката. С. 1983.

Бахтин, М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С. 1976.

Бахтин, М. Философия на Словесността. С. 1986.

Бахтин, М. Эстетика словесного творчество. М. 1979 (1986 - II изд.)

Бучков, А. Емилиян Станев и проблемът за кризата за авторството. Изд. ПУ, 1996.

Бучков, А. Литературнотеоретични фрагменти. Пловдив. 1994.

Бучков, А. Между писането и написаното. Пловдив, 2003.

Виготски, Л. Психология на изкуството. С. 1978.

Гадамер Х. Г. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. С. 1997.

Георгиев, Н. Анализ на лирическата творба. С. 1985.

Георгиев, Н. Мнения и съмнения. С. 1999.

Георгиев, Н. Пропасти и мостове на междутекстовостта. Пловдив, 1999.

Георгиев, Н. Тревожно литературознание. С. 2006.

Граници и възможности на литературознанието. С. 1986.

Де Ман, П. Алегории на четенето. С. 2000.

Джаджев, Ив. Основен курс по естетика. Варна. 1996.

Дичев, И. Еротика на авторството. С. 1991.

Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С. 1997

Елиът, Т. С. Традиция и индивидуален талант. Варна, 1980.

Женет, Ж. Фигури. 2002.

Златанов, Бл. Интенция и смисъл на стиховия текст. С. 2002.

Идеи в културологията. т. 1, С. 1990, т. 2, С. 1993.

Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С. 2004.

Ингарден, Р. Исследования по эстетике. М. 1962.

Ковачев, О., Кьосев, А. (съст) Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. С. 2003.

Козлуджов, З. Идентичност и интерпретация. Пловдив. 2001.

Козлуджов, З. Литературният сказ и проявите му в българската проза. Пловдив. 1998.

Козлуджов, З. Повествователят. Подстъпи към интерпретацията му. Пловдив. 1994.

Козлуджов, З. Херменевтичният подход – основания и изпитания. С. 2005.

Коларов, Р. В художествения свят на романа "Хоро". С. 1988.

Коларов, Р. Звук и смисъл. С. 1983.

Коларов, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. С. 2009.

Кроче, Б. Естетика. Избрани естетически съчинения. С. 2006.

Кунчева, Р. Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега. С. 2000.

Лесинг, Г. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. С. 1978.

Лотман, Ю. Анализ поэтического текста. Л. 1972. О поэтах и поэзии. Анализ поэтического текста. Статьи. Исследования. Заметки. СПб. 2011.

Лотман, Ю. Лекции по структуральной поэтике. –В: Ю. М. Лотман и тартуско-московская семиотическая школа. М. 1994.

Лотман, Ю. Структура художественного текста. М. 1970.

Лукач, Д. Хаос и форми. С. 1989.

Милчаков, Я. Стих и поезия. С. 1990.

Мукаржовски, Ян. Студии по теория на изкуството. С. 1993

Натев, Ат. Беседи върху самобитността на изкуството. С. 1988.

Натев, Ат. Подстъпи към теорията на драмата. С. 1972.

ОПОЯЗ. Шумен. 1996

Паси, И. Смешното. С. 1978.

Паси, И. Трагичното. С. 1962.

Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив. 1992.

Растие, Фр. Знаци и изкуства. Семантика и семиотика. С. 2004.

Растие, Фр. Изкуства и науки за текста. С. 2003.

Рикьор, П. Живата Метафора. С. 1994.

Рикьор, П. От текста към действието. Херменевтични опити. Т. 2. С. 2000.

Рикьор, П. Прочити. С. 1996.

Сапарев, О. Критически илюзии, т. 1-2. С. 2011.

Сапарев, О. Литература и интерпретация, Пловдив 1988.

Сапарев, О. Литертурната комуникация. Пловдив. 1994.

Сапарев, О. Фантастиката като литература. С. 1990.

Сартр, Ж. П. Литературна теория и критика. С. 1996.

Семиотика. Между нещата и думите. С. 1991. Семиотика. Материя на мисълта. С. 1991.

Смирнов, И. П. Олитературенное время. (Гипо)теория литературных жанров. СПб, 2008.

Сонди, П. Теория на модерната драма. 1990.

Стайнър, П. Руският формализъм. Шумен. 1995.

Структурализм: "за" и "против". М. 1975.

Теория метафоры. М. 1990.

Тодоров, Ц. Поетика на прозата. С. 2004 (1985).

Тодоров, Цв. Въведение във фантастичната литература. С. 2009.

Уд, Дж. Как действа литературата. С. 2010.

Успенски, Б. Съчинения, т. 1. Семиотика на изкуството. Поетика на композицията. С. 1992.

Фрай, Н. Анатомия на критиката. С. 1987.

Христов, Ив. Литературността. С. 2009.

Янакиев, М. Българско стихознание. С. 1960.

Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С. 1998.

Eco, U. Lector in fabula. Bompiani, Milano, 1979; Eco, U. The Role of the Reader. University of Indiana Press, Bloomington, 1979; Эко, У. Роль читателя. Санкт-Петербург-Москва, 2005.

Eco, U. Opera Aperta. Forma e indeterminazione nelle poetiche contemporanee. Bompiani, Milano, 1985; Эко, У. Открытое произведение. Форма и неопределенность в современной поэтике. Санкт-Петербург, 2006

Eco, U. Six Walks in the Fictional Woods. Harvard University Press, Cambridge, 1994; Эко, У. Шесть прогулок в литературных лесах. Санкт-Петербург, 2007.

Literary Theory. A Very Short Introduction by Jonathan Culler. Oxford University Press, 1997; Каллер, Дж. Теория литературы: краткое введение. М. 2006.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с изпит

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц д-р Атанас Бучков

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


ТЕМА 1. Предмет и специфика на литературната наука.

ТЕМА 2. Естетически характер на художествената литература.

ТЕМА 3. Проблемът за автора. Исторически аспекти и съвременни схващания. Становището на Михаил Бахтин.

ТЕМА 4. Художествена интенция.

ТЕМА 5. Познавателни функции на художествената литература.

ТЕМА 6. Художествена условност. Основни аспекти. Типове художествена условност.

ТЕМА 7. Художествен образ. Минало и настояще на категорията. Своеобразие на образа в литературата.

ТЕМА 8. Персонаж, герой, характер в литературната творба. Изграждане и типология.

ТЕМА 9. Стилът в художествената литература. Същност, обем и граници на понятието. Стил и стилизация.

ТЕМА 10. Тропи и стилистични фигури.

ТЕМА 11. Особености на стиховата реч. Видове стихосложения.

ТЕМА 12. Лирика. Основни белези на литературния род.

ТЕМА 13. Епос. Основни белези на литературния род.

ТЕМА 14. Драма. Основни белези на литературния род.



ТЕМА 15. Същност и функции на литературния жанр. Жанрова класификация и ролята на жанро­вете в литературната традиция.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 11 март 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница