Програма за управление на дейностите по отпадъците


ПРИЧИНИТЕЛИ И ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ОТПАДЪЦИ



страница7/23
Дата19.01.2018
Размер3.4 Mb.
#48897
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23

3.2. ПРИЧИНИТЕЛИ И ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ОТПАДЪЦИ


Образуването на отпадъци съпътства всички дейности в бита, индустрията, търговската дейност, предлагането на услуги и т.н.

Задълженията на причинителите на отпадъци са регламентирани със Закона за управление на отпадъците и издадените по реда на ЗОВВООС подзаконови нормативни актове, които се прилагат до издаването на нови, доколкото не противоречат на ЗУО.

В допълнение, Общинските администрации, чрез Наредбите за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени от­падъци, определят и допълнителни изисквания, които да бъдат спазвани от причинителите на отпадъци, на територията на съответните общини.

3.2.1. Промишленост


Промишлеността е основен причинител на отпадъци в страната и дейността на генераторите на отпадъци в различните индустриални сектори ще бъде повлияна в значителна степен от промените в законодателството и високите изисквания за опазване на околната среда при дейности с отпадъци.

В редица случаи причинителите на отпадъци в промишлеността извършват и специализирани дейности, свързани със събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на основната им дейност. В този смисъл към тях следва да бъдат прилагани и изискванията към специализираните фирми за третиране на отпадъци.



Задължения и отговорности

  • Общи задължения и отговорности:

Лицата, при чиято дейност се образуват или третират отпадъци, са длъжни да предприемат необходимите мерки, осигуряващи:

  • на първо място, предотвратяването или намаляването на количествата на образуваните отпадъци и съдържащите се в тях опасни вещества.

  • максимално оползотворяване на отпадъците, чието образуване не може да бъде предотвратено, чрез повторна употреба, рециклиране или използуването им като енергиен източник;

  • подходящо обезвреждане на отпадъците, които не могат да бъдат оползотворени.

Отпадъците могат да бъдат третирани:

1. от причинителя - в собствени съоръжения, съгласно утвърдения проект на производствената дейност;

2. от лицата, на които е дадено разрешение, съгласно Закона за управление на отпадъците или комплексно разрешително по Закона за опазване на околната среда.

Притежателите на отпадъци са длъжни:



  • да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;

  • да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;

  • да предприемат всички мерки за несмесване на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими с неоползотворими;

  • да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;

  • при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да създадат организация за безопасното им управление;

  • да водят отчетност за отпадъците;

  • в момента на поискване да осигурят достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, съоръженията за третиране на отпадъците и документацията за отпадъците;

  • да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци;

  • да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за обезвреждане на отпадъци;

  • да предвидят необходимите финансови средства за:

- реализиране на мерките, предвидени в програмите за управление на отпадъците;

- плановете за мониторинг;

- закриване на инсталациите и съоръженията за обезвреждане на отпадъци;

- следоперативен мониторинг и контрол.



  • да изготвят план за действие при възникване на аварии при осъществяване на дейности с отпадъци;

  • да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени в суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количествата или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства.

Притежателите на отпадъци са отговорни за увреждането на качествата на околната среда по смисъла на Закона за опазване на околната среда и здравето и безопасността на хората, изложени на въздействието на отпадъците.

Информация и отчетност

Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на производствени и/или на опасни отпадъци, както и лицата, извършващи дейности по третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят заверени от РИОСВ отчетни книги за отпадъците. При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на дадена площадка, причинителите предават отчетните книги на общинските администрации.



Разрешения, регистрации, лицензии

Лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци се изисква да притежават разрешение издадено по реда на ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, Раздел II от Закона за опазване на околната среда. Разрешения не се изискват, когато отпадъците нямат опасни свойства за дейностите по събиране, транспортиране и временно съхраняване и за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали.

За извършване на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се изисква лиценз, издаден от министъра на икономиката. За издаване на лиценз се изисква и удостоверение, издадено от директора на РИОСВ по местонахождението на площадката.

Програми

Лицата, при чиято дейност се образуват опасни отпадъци; производствени отпадъци, които не притежават опасни свойства и по общо количество надвишават 1 м3 или 1000 кг в денонощие; строителни отпадъци, които по общо количество надвишават 10 м3 в денонощие и лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци разработват и изпълняват програми за управление на дейностите по отпадъците. Програмите се съставят за продължителен период, който се определя в зависимост от очакваното развитие на производствените и други дейности, но не по-кратък от 3 години.

Годишната дейност по управлението на отпадъците и изпълнението на програмите за тяхното управление се отчита през първото тримесечие на следващата година, а екземпляр от отчета се изпраща на РИОСВ.

Възстановяване на разходите

Разходите за третирането и транспортирането на отпадъците са за сметка на причинителите, ако друго не е договорено. Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието фактическо притежание се намират отпадъците, до установяване на причинителя.

Всички разходи за възстановяване качествата на околната среда и разкриване на действителния причинител се възстановяват от действителните причинители.

Предаване и приемане на отпадъците

Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват въз основа на договор.

В редица случаи причинителите на отпадъци в промишлеността извършват и специализирани дейности свързани, със съхранение, транспортиране, преработка и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на основната им дейност. В този смисъл към тях следва да бъдат прилагани и изискванията, които се отнасят за специализираните фирми за третиране на отпадъци.

Производители и вносители на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци

Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Посочените задължения могат да бъдат изпълнени индивидуално, чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване или чрез заплащане на продуктови такси.



В случай, че изпълняват задълженията си индивидуално, производителите и вносителите на съответните стоки, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажбата на крайните потребители, са задължени да приемат обратно на мястото на продажба или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти.

СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

  • Някои промишлени сектори, като енергетиката, химическата промишленост и металургията, образуват значителни количества отпадъци, в резултат на използувани суровини и/или технологии.

  • Липсата на съоръжения за обезвреждане на опасни отпадъци налага съхраняване на значителни количества на територията на причинителите, което е свързано със съществени разходи и е потенциален риск за околната среда и възникване на аварийни ситуации.

  • В редица случаи е налице неизпълнение на условия в издадените от компетентните органи разрешения, основно свързани със срокове за закриване и привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващите площадки за съхранение и съоръжения.

  • Предприятията имат малък опит в планирането на инвестициите в сектора.

ТЕНДЕНЦИИ

  • Прилагането на нормативните изисквания ще доведе до нарастване на разходите за третиране на отпадъците в предприятията.

  • Може да се очаква, че в резултат на по-високите изисквания към съоръженията и инсталациите за обезвреждане на отпадъците ще бъдат закрити множество малки съоръжения на територията на предприятията и ще нарасне делът на отпадъците, предоставяни за третиране на външни фирми.

  • Нарастването на разходите за обезвреждане на отпадъците от своя страна се очаква да доведе и до засилване на мерките на фирмено ниво, свързани с предотвратяването, повторната употреба, рециклирането и други форми за оползотворяване на отпадъците. Предприятията ще полагат по-големи усилия за намаляване на разходите си за опазване на околната среда чрез въвеждане на нови технологии и използуването на суровини, водещи до образуване на по-малки количества отпадъци, както и за търсене на оптимални от икономическа гледна точка методи за третиране на отпадъците. В някои случаи по-високите разходи за обезвреждане могат да доведат и до закриване на неефективни производства.

  • Прилагането на изискванията на законодателството ще бъде свързано и с по-високи разходи за проучване, планиране, докладване, мониторинг на отпадъците и обучение на персонала.

  • Въвеждането на системи за управление на околната среда чрез прилагане на EMAS и сертифициране по БДС EN ISO 14001 ще играят съществена роля при обследване на екологичната ефективност при управлението на отпадъците и ще оси­гурят ме­ханизъм за определяне на мерките за предотвра­тяване и намаляване на отпадъците.

  • С повишаването на санкциите и засилването на контрола върху причинителите на отпадъци, следва да бъдат ограничени до минимум възможностите за неконтролирано освобождаване и обезвреждане на отпадъците.

  • Индустрията, чрез своите браншови организации и сдружения ще играе по-голяма роля в планирането на дейностите по отпадъците на общинско, регионално и национално ниво.


3.2.2. Домакинства


Домакинствата са другия съществен източник на отпадъци, изискващ особено внимание. Те заплащат таксата “битови отпадъци”, като размерът й се определя за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране на битовите отпадъци; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на населените места. Годишният размер на таксата се определя с решение на общинския съвет за всяко населено място и се заплаща от домакинствата, заедно с данъка върху недвижимите имоти.

Гражданите са задължени да изхвърлят отпадъците си на определените с общинските наредби места и да спазват останалите условия и изисквания за събиране на отпадъците и поддържане чистотата на населените места. ЗУО предвижда налагане на глоби в размер на 50 до 500 лв. на физически лица, които изхвърлят отпадъци на неразрешени за това места.

Независимо от общинските системи за сметосъбиране, в по-големите градове от страната функционират и изкупвателни пунктове за отпадъци за рециклиране – хартии, стъкло, пластмаси и метали, експлоатирани от частни фирми. В пунктовете гражданите могат да предадат срещу минимално заплащане сепарираните от тях по вид и качество отпадъци.

СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМИ И ОГРАНИЧЕНИЯ


  • Налице е обществена съпротива срещу повишаване на таксите за битови отпадъци, като това в значителна степен се дължи на липса на информация за рисковете за околната среда, в резултат на неправилно третиране на отпадъците, липсата на прозрачност и обществено обсъждане при определяне на таксите и обществен контрол върху разходите за опазване на околната среда.

  • Заплащането на таксите, пропорционално на данъчната оценка на съответния имот, не предоставя какъвто и да е стимул за гражданите да полагат усилия за намаляване и разделно събиране на отпадъците.

  • Повишаването на таксите за битови отпадъци не е непосредствено свързано с подобряване качеството на предлаганите услуги по събиране и транспортиране на отпадъци и почистване на населените места.

  • Налице са значителни различия между размера на таксите, определяни в различните общини, както и между населените места в рамките на една община, независимо от принципно еднаквите схеми за събиране и обезвреждане на отпадъци.

  • В редица случаи такси за битови отпадъци се събират и в населените места, където общината не предоставя услуга по събиране и транспортиране на отпадъците.

  • В последните години се наблюдава обществена съпротива срещу изграждането на нови съоръжения за обезвреждане на отпадъци (NIMBY синдрома).

ТЕНДЕНЦИИ

  • Прилагането на съвременните изискванията на законодателството ще доведе до нарастване на таксите за битови отпадъци, респ. на разходите на домакинствата, в резултат на:

- по-високите технически изисквания към съоръженията и инсталациите за обезвреждане на отпадъци и свързаните с това разходи;

- по-високи транспортни разходи, във връзка с преминаването към регионални съоръжения;

- разходите, във връзка с организирането на разделно събиране, преработка и обезвреждане на някои специфични отпадъчни потоци, като отпадъци от опаковки, батерии, електрически и електронни уреди, малки химически отпадъци (опаковки от химически препарати, козметика ) и др.


  • В допълнение, по-високите разходите за третиране на утайките от пречиствателни станции за битови отпадъчни води, в т.ч. в резултат на изграждането на нови пречиствателни станции, ще доведе до нарастване на разходите на домакинствата, заплащани на ВиК дружествата.

  • Прилагането на различни схеми за разделно събиране ще бъде в пряка зависимост от повишаването на общественото съзнание и активното участие на гражданите в различните схеми за разделно събиране. Това изисква по-големи усилия от страна на местните власти за информиране на обществеността, с цел предоставяне на възможно най-подробна информация за участието в различни схеми за разделно събиране. В тази връзка, обществото следва да бъде по-добре информирано за рисковете и ползите за околната среда, в резултат на дейностите с отпадъците.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница