Източник: МЗХ/ИАГ 1.3. Възрастова структура и/или разпределение по степени на дебелина

През периода 2005 – 2010 г. средната възраст на горите е нараснала от 49 на 53 години. При иглолистните гори с най-голямо участие са тези на възраст от 21 до 40 години – 42,0%, следвани от средновъзрастните и дозряващите (от 41 до 80 г.) – 25,8% от площта на тази група гори. Иглолистните насаждения на възраст над 80 години заемат 20,9% от площта на иглолистните гори. В сравнение със съответните данни за 2005 г. се увеличава площта на средновъзрастните и на зрелите иглолистни гори за сметка на намаляване площта на младите гори. Данните за възрастовата структура на широколистните високостъблени гори показват нарастване на дела на средновъзрастните и на зрелите насаждения. Наблюдава се нарастване на възрастта на издънковите гори за превръщане в семенни и на нискостъблените гори. Установената тенденция има като следствие понижаването на прираста на тази група гори от 2,97 куб. м/ха на 2,41 куб. м/ха.

До този момент в България не са провеждани систематични проучвания на национално ниво, свързани с установяване разпределението на горските насаждения по степени на дебелина.
1.4. Въглероден запас

В Третия национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 година горите са поставени в сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗПЗГС). Съгласно Ръководството за добри практики секторът обхваща шест основни категории земеползване: „Гори”, „Обработваеми земи”, „Пасища и ливади”, „Водно-блатни земи”, „Населени места” и „Други земи”. Всяка една от тези категории се разделя на подкатегории: „Земи, оставащи в същата категория земеползване” и „Земи, преустроени в друг вид земеползване”. Определянето на поглъщане или емисии на парникови газове се базира на запасите на въглерод в почвите и растителната биомаса върху площта, заета от съответната категория земеползване

Балансът между емисии и поглъщане на парникови газове в сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” е в полза на поглъщането. Поглътители са териториите, заети от гори, пасища и ливади. Основен източник на емисии в сектора е промяната в земеползването при превръщането на гори, пасища и ливади в обработваеми земи и в урбанизирани територии.

През последните 21 години поглъщането на парникови газове в сектора компенсира между 11,35%-19,9% от общите емисии на парникови газове в България. С най-голяма роля за поглъщането и складирането на въглерод (94 - 95% от общото поглъщане за сектора) са териториите, заети от гори.

Количеството на фиксирания под формата на жива горска биомаса въглерод през 2010 г. e 202 млн. тона, което е с 40 млн. тона повече в сравнение с 2005 г. (Евростат, Forestry in the EU and the world, 2011). През последните шест години запасите от въглерод в биомасата на дървесните видове нарастват, което е резултат от увеличението на залесената площ и на дървесния запас. Съгласно прогнозите за динамиката на горските ресурси за периода 2015 - 2030 г. (Костов, Г., 2009) през 2020 г. българските гори ще са резервоар на 264 млн. тона CO₂, а през 2030 – на 288 млн. тона CO₂. Горите на ЕС, включително тези в България, извличат общо 0,5 милиарда тона CO₂ еквивалент годишно, докато емисиите на парникови газове от промишлеността в ЕС-27 се равняват на 5 милиарда тона CO₂ еквивалент годишно (Зелена книга относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата, ЕК, 2010).
2. Поддържане на здравето и жизнеността на горските екосистеми

По данни от Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда за периода 2006 – 2011 г., МОСВ, и от годишните отчети за дейността на НУГ/ ДАГ и ИАГ за периода 2006 – 2011 г. динамиката на здравословното състояние на горските територии според индикатори 2.1, 2.2 и 2.3 е следната:

През периода 2006 - 2011 г. в България продължава тенденцията за намаляване на нивата на емисиите на всички основни замърсители на атмосферния въздух, от което следва подобряване на неговото качество. В горските територии не са отчетени превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот.

Почвите в страната са в добро, устойчиво екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.

Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух през 2006 – 2011 г. има положително въздействие върху забавянето на динамиката на нивата на обезлистване в широколистните и иглолистните гори. Преобладават здравите и слабо увредените от обезлистване гори, чиято площ е нараснала с около 12% в сравнение с 2005 г., за сметка на намаляване дела на средно и силно засегнатите насаждения.

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на екологичния подход в лесозащитата и чрез извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства. По отчетни данни на ИАГ за периода 2006 - 2011 година лесозащитни мероприятия са проведени върху 43 896 ха горски територии, като са изхразходвани 1 267 470 лв. С цел недопускане на масово обезлистване от насекомни вредители в горските насаждения и култури е проведена авиоборба срещу бороволистни оси и борова процесионка на обща площ от 30 165 ха, за което са изразходвани 955 900 лв. Ефектът от авиоборбата, изразен в процент смъртност на гъсениците средно за периода, е в интервала от 85% до 95%. Наземната химична борба е проведена върху площ от 7111 ха, предимно срещу вредители и болести в горските разсадници и в младите горски култури. Изразходваните финансови средства са в размер на 476 392 лв. Механичната борба е проведена на площ от 6619 ха, предимно срещу плевели, мишевидни гризачи, тополов сечко и тополова стъклянка, самотна бороволистна оса и дивечови повреди в горските разсадници и културите, като за целта са изразходвани 152 582 лв.

В резултат на проведената профилактика и борба с болестите и вредителите не е допуснато влошаване на здравословното състояние на горите през периода 2006 - 2011 г. и обезлистване на обширни горски площи.

Предоставените данни от системата за наблюдение и превенция срещу различните абиотични и биотични фактори, увреждащи горите, показват, че през периода 2006 - 2010 г. ветровалите и ветроломите, снеговалите, сушата, свлачищата и наводненията не са оказвали забележимо негативно въздействие върху условията на развитие на горските екосистеми в страната.

За най-сериозни рискови фактори продължават да се смятат неправомерният добив на дървесина, горските пожари и нарушенията на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите.

Неправомерният дърводобив и бракониерството са едни от най-важните проблеми, свързани с опазването на българските гори. Статистическите данни за последните шест години показват устойчивост в броя на установените нарушения и в тяхната интензивност. Запазват се и регионите с висока концентрация на извършени незаконни действия в горските територии. Направените промени в нормативната база по опазването на горите в посока към увеличаване на санкциите за нарушителите и пълномощията на служителите по опазване на горите и контрол на дейностите в тях са допринесли за подобряване на контрола, но не в достатъчна степен. Ефективността от прилагането на наказателните разпоредби, предвидени в горското законодателство, изразяваща се в наложени санкции, е ниска. През 2011 г. са събрани общо 90 561 лв. от влезлите в сила наказателни постановления, което представлява 11,85% събираемост при 10,86% - през 2010 г.

Съгласно статистическите данни за последните 6 години са възникнали 3 624 горски пожара, които са засегнали 61 511,3 ха горски територии. Причинените щети са за 14,057 млн. лв. Над 75% от горските пожари са възникнали извън границите на горските територии и са причинени от паленето на растителност (стърнища и ливади) или от небрежност.

Необходимостта от рязко намаляване на броя и на щетите, нанесени от неправомерните дейности в горските територии, във възможно най-кратки срокове се определя от високата степен на обществена нетърпимост и очакване от страна на всички заинтересовани страни.

Балансът между средния годишен прираст и средногодишното ползване на дървесина е един от най-важните индикатори за оценка на устойчивото управление на горите. По данни на ИАГ през периода 2005 - 2010 г. средният годишен прираст се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. м. Средният годишен прираст на един хектар е 3,9 куб. м, при съответен средно 4,7 куб. м/ха за страните от ЕС. С най-висок прираст на 1 ха са иглолистните гори – 6,2 куб. м/ха, следвани от широколистните високостъблени – 3,7 куб. м/ха. Стойностите на средния прираст на издънковите и нискостъблените гори са в интервала от 2,3 до 2,5 куб. м/ха.

Средният годишен добив на дървесина през посочения период е 6 450 хил. куб. м стояща дървесна маса (5 705 хил. куб. м лежаща дървесна маса). Най-ниски стойности на количеството добита дървесина са отбелязани през 2009 г. и 2010 г., което е повлияно от икономическата криза. Почти две трети от годишния обем дървесина е добит в държавните горски територии с тенденция на нарастване през периода 2006 - 2011 година – от 68,3% до 77,0% от средния годишен обем на добитата дървесина. В общинските гори ползването през периода 2006 - 2011 г. e от 9,3% до 10,6% от общото количество отсечена дървесина от всички горски територии. Делът на добитата дървесина от останалите недържавни гори бележи тенденция за намаляване – от 21,1% от общия размер на ползването през 2007 г. до 13,6% - през 2011 г. В общинските гори ползването през периода 2007 - 2011 г. e от 9,3% до 10,6% от общото количество отсечена дървесина от всички горски територии (фиг. 1).



Източник: МЗХ/ИАГ
През разглеждания период промишленият дърводобив представлява средно 75% от отчетения годишния добив на дървесина. Останалото количество – 25%, представлява обемът дървесина, добита и ползвана по такса на корен. За периода 2006 г. – 2011 г. се наблюдава нарастване на дела на промишления дърводобив от 71,5% през 2006 г. до 83% през 2011 г. Дървесината от широколистни дървесни видове съставлява средно 60% от промишления дърводобив.

Разпределението на добитата през периода 2006 - 2011 г. дървесина по категории – едра, средна, дребна и дърва за горене, е съответно 20:18:4:57. При иглолистната дървесина то е 37:32:7:25 и при широколистната дървесина 11:11:2:75. Дървата за огрев от иглолистни и широколистни дървесни видове съставляват средно 57% от общото количество на добитата дървесина. Добивът на широколистни е главно за дърва за горене – 75%, докато от иглолистните дървесни видове се добива предимно средно- и едроразмерна дървесина.

Размерът на добитата обла дървесина през разглеждания период се колебае между 5 670 хил. куб. м и 6 205 хил. куб. м с изключение на големия спад през 2009 година.

При залесена площ за страната в рамките на 3 761 хил. ха, размерът на годишното ползване от всички сечи представлява 1,8 куб. м/ха или между 45% – 50% от средния годишен прираст на един хектар. Това показва добра устойчивост на управлението на българските гори и наличие на значителен потенциал за увеличаване на ползването от тях.

По отчетни данни на МЗХ и ИАГ през последните шест години средногодишните размери на реализираното ползване по площ и обем на добитата дървесина от отгледни сечи във всички горски територии са съответно с 34,8% и с 20,8% под нивото на предвижданията на горскостопанските (лесоустройствените) проекти (ГСП/ЛУП). Най-ниски стойности са отчетени през 2009 г. - площта на проведените отгледни сечи във всички горски територии е 55 855 ха (47,6% от предвидените в ГСП (ЛУП), а размерът на добитата дървесина – 2 090 282 куб. м (55,1% от предвидените в ГСП (ЛУП). Средногодишните размери на реализираното ползване по площ и обем на добитата дървесина от отгледни сечи в държавните горски територии са съответно с 30% и с 20% под нивото на предвижданията на ГСП (ЛУП). През 2010 г. и 2011 г. обемът на добитата дървесина от отгледни сечи в горските територии – държавна собственост, достига до 90% от предвидения в ГСП (ЛУП).

Общо за разглеждания период санитарни сечи са проведени върху 66 983 ха. Наблюдава се намаляване на тяхната площ през отделните години – 16 246 ха през 2006, 9 150 ха през 2009 г. и 7 915 ха през 2011 г. Със своевременното провеждане на отгледните сечи се постига увеличаване на продуктивността на горите, подобряване на тяхната устойчивост на болести, вредители, природни бедствия и други биотични и абиотични фактори.

По статистически данни на Евростат, докладвани за България, през периода 2006 г. - 2011 г. добивът на обла дървесина е както следва: 2006 г. – 5 992 хил. куб. метра, 2007 г. – 5 696 хил. куб. м, 2008 г. – 6 071 хил. куб. м, 2009 г. – 4 599 хил. куб. м, 2010 г. – 5 668 хил. куб. м и 2011 г. – 6 205 хил. куб. м. Делът на индустриалната дървесина през различните години се изменя в интервала от 48% до 55% от обема на добитата обла дървесина. Добитите дърва за огрев са в размер на 2 669 хил. куб. м средногодишно за разглеждания период (47%). Количеството на продадените дърва за огрев за периода 2005 - 2011 г. е по-слабо повлияно от икономическата рецесия в сравнение с колебанията в количествата на продадената индустриална дървесина за същия период. Обемът на добитата обла дървесина през 2011 г. е с 531 хил. куб. м повече спрямо докладвания през 2005 г., обемът на индустриалната дървесина – с 327 хил. куб. м, а обемът на дървата за огрев – с 204 хил. куб. м.

През периода 2006 - 2011 г. се наблюдава намаляване на размера на количеството на добитите недървесни продукти от горските територии – държавна собственост – диворастящи гъби, горски плодове, билки, шипки, горски семена (табл.3).

(2006 – 2011 г.)