Радиоводещият в българия



страница1/6
Дата23.07.2016
Размер0.54 Mb.
  1   2   3   4   5   6

mmanliher@yahoo.co.uk

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”




ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА


И МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ




Д И П Л О М Н А Р А Б О Т А

НА ТЕМА:
РАДИОВОДЕЩИЯТ В БЪЛГАРИЯ

сблъсък между образования радиожурналист и диджея

(анализ на основата на „Дарик”, „Хоризонт”, „Сити” и „ФРЕШ”)


ДИПЛОМАНТ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ :

Преслав Росенов Панчелиев доц. Д-р Снежана Попова

Радио журналистика подпис:

Фак. № 17 065

- СОФИЯ 2008 -

СЪДЪРЖАНИЕ
Увод……………………………………………………………...................... 4

Теза …………………………………………………………….......................5

Глава І. История на българското радио. Ролята на радиоводещия в Радио София – 1930-1940 г. Музиката в посочения период ..........……………………………………………………………….........8

І.1. Ролята на радиоводещия в Радио София – 1930-1940 г...............................8

І.2. Музиката в посочения период

.................................................................................13

Глава ІІ.......20 Радиоводещият в БНР „Хоризонт”

Глава ІІІ. Радиоводещият в Радио „Дарик”

Глава ІV. Диджеят в „Сити”

Глава V. Диджеят във „Фреш”

Глава VІ. Радиоводещият срещу диджеят – упадък на нравите или нова култура?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.......................................................................................49

БЕЛЕЖКИ................................................................................................53

БИБЛИОГРАФИЯ...................................................................................55

ПРИЛОЖЕНИЯ.......................................................................................58

УВОД

Защо светът слуша радио – сега и преди

Защо българинът слуша радио – сега и преди
Защо в България съществуват 98 % музикални радиостанции и 2% радиопрограми, в които освен музика, може да се чуят новини, културни или политически предавания? Къде е границата на сблъсъка между културния радиоводещ и агресивния диджей? Дали това не е сблъсък на поколенията? Кой слуша само музика? Стимулират ли диджейте музикалните ни интереси, създава ли положителни ценности и възможности за диалог? Дали не е упадък на нацията или пък се ражда нова култура в радиоводенето?

Отговорите на тези въпроси ще бъдат намерени чрез детайлно проучване и анализ на програмните схеми (ПС) и на радиоговора в съответните медии. Избрал съм темата за настоящата дипломна работа, защото се интересувам професионално от развитието на българските радиостанции. Смятам, че до този момент проблемът е добре изследван в исторически план в книгата на проф. Веселин Димитров “История на радиото в България” (Кн.1 и 2, 1994 г.), но състоянието на радиоводещият като тълковна дума у нас след демократичните промени от 1989 г. не е проучено достатъчно в съществуващата литература. В изследването ще използвам професионалния си опит като журналист – радиоводещ в студентското радио „Алма Матер”, главен редактор на музикално списание “Радио Га-Га”, главен редактор на 3 списания на морска и туристическа тематика – „Клуб ОКЕАН”, „Морски БИЗНЕС” и „Океан dreams” и знанията, придобити в изучаването на специалностите радиожурналистика и електронни медиив СУ “Св. Климент Охридски”.

Според книгата на Лъчезар Вачков “Радиото”: “Разликата между типа, характеристиката и формата на едно радио е в програмната специфика, която е насочена към ограничен сегмент от общата аудитория. Повечето формати се основават на определен брой стандарти и компоненти, които, приложени в радиопрограмата, не струват скъпо. Такива например са записаната музика, кратките новини, разговорните компоненти, дисководенето, рекламите.”1 Лъчезар Вачков обобщава, че в чуждестранната специализирана литература се споменават около 60 формата и определя 16 от тях като музикални. От значение за настоящата дипломна работа са следните музикални формати (МФ): съвременни хитове (Contemporary Hit Radio – CHR), диско рок (Album-Oriented Rock – AOR), фолк и шлагери. “Както се забелязва дори само от названията на форматите, в много голяма степен те са предопределени от насочването към конкретни възрастови групи, и то основно чрез музиката”1, казва Лъчезар Вачков.* Този факт е показателен за ПС и МФ на радиостанциите, които ще бъдат анализирани в настоящето изследване.

Избраните от мен медии – радио “Сити”, БГ Радио, радио “Вива” и радио “Веселина”, са сред най-слушаните в ефира на София-град, а аудиторията им е съставена предимно от млади хора (ученици, студенти, работещи). Музикалните им формати са следните: диско (“Сити”, “Вива”), ретро-диско (“Вива”), съвременни хитове (“Сити”, “Вива”), поп и рок музика, шлагери (БГ Радио), фолк и съвременни хитове (“Веселина”). Изследването ще бъде структурирано в теза, изложение от 4 глави и заключение.

В първа глава ще анализирам програмните схеми на “Вива”, “Сити” и БГ Радио. Тези три радиостанции имат обща характеристика: музикалната им концепция не допуска излъчване на попфолк или българска рап музика.




* В статията на Васил Димитров “Специализираните радиоформати”2 се изброяват 10 вида радиоформати, които са характерни за американската действителност. На трето място по рейтинг е музикалният формат CHR. (Цялата статистика виж в Приложение №1).

ТЕЗА
Радио “Вива” (93,9 Mhz) е създадено през лятото на 1994 г. Неговият музикален формат е Contemporary Hit Radio (CHR) и Диско. Аудиторията е на възраст от 12 до 25 години. Водещите са професионални ди-джеи. Най-популярните предавания на “Вива” са “Вива Радиобудилник” и “100 % Денс адреналин”. Характерно за тях е ритъма, доброто настроение и развлечение. Някои от медиите, които са конкурентни на радиото, са “Сити”, “Фреш”, “Експрес” и радио “Атлантик” с новата си денс концепция. Отношението “слово - музика” в ефира е 10% към 90% Смятам, че МФ на радиото има следните положителни характеристики: присъствието на най-новите хитове в ефира, непринудения тон на водещите и атмосферата, която е близка до тази на дискотеките. От друга страна, могат да бъдат изтъкнати и някои отрицателни черти. В програмата й липсват предавания, посветени на сериозните теми от живота на младежите. На второ място девизът “Дискотеката, в която може да влезе всеки от нас!” уеднаквява аудиторията. Възнамерявам да докажа, че негативните характеристики намаляват комуникативния ефект.

Радио “Сити” (за София – 99,7 Mhz) е създадено през февруари 2001 г. Музикалният му формат е Contemporary Hit Radio (CHR). Аудиторията е на възраст от 12 до 25 години. В радиото няма водещи освен на предаването Air Dance. Най-популярните предавания на “Сити” са “Хитове до скъсване”, “Уеб хит” и “Топ 15 в 15”. Екипът на радиото пуска най-актуалните хитове и ограмотява публиката единствено в музикално отношение. Конкурентни на радиото, са “Вива” и “Фреш”. Отношението “слово - музика” в ефира е 99 % в полза на музиката. “Сити” има и отрицателни черти. На първо място това е липсата на комуникация. Само музиката като средство не е достатъчна, за да навлезеш в интимния свят на един младеж. Защото радиото не служи само за забавление, то е твой приятел и съмишленик.

БГ Радио (за София – 91,9 Mhz) е създадено през 2001 г. Неговият музикален формат е: съвременна градска (Urban Contemporary), шлагери и рок музика. Аудиторията е на възраст от 12 до 60 години. Известни водещи са кака Лара, бате Наско, Богдана и Симеон. Най-популярните предавания на БГ Радио са “Стартер” и “Любими песни за любими хора”. Радиото няма конкуренти по отношение на музикалния си формат. Отношението “слово - музика” в ефира е 30% към 70%. Музикалната програма на радиото има следните положителни характеристики: водещите в радиото успяха да вдъхнат живот на старите шлагери, а в същото време да поднесат и модерна музика с поп и рок звучене, която звучи само на български. От друга страна могат да бъдат изтъкнати и някои отрицателни черти. Според мен девизът “Само българска музика” ограничава възможностите на тази медия. Като доказателство ще посоча факта, че оригинални български фолклорни изпълнения звучат изключително рядко в ефира й. Така се изправяме пред следния парадокс – от една страна, гореспоменатото мото претендира за всеобхватност по отношение на нашата музика, а, от друга, родният фолклор, който направи страната ни известна по света, е поставен на заден план в програмата на радиото.

Радио “Веселина” (за София – 99,1 Mhz) е създадено в края на 1992 г. Музикалният му формат е фолк и съвременни хитове (Contemporary Hit Radio – CHR). Слушателите са на възраст от 12 до 65 години. По известните водещи и предавания са Петър Краевски (хумористичните и сатиричните предавания "Петльо" и "Петкраски"), Мариана Узунова (“Неманципатки" и "Опа - Опа"), Методи Вълчев ("Ти черпиш" и "Опа - Опа"), Христо Топалов ("Опа - Опа" и "Петък - ден на майстора"), Радомира Михова ("Честито" и "Веда Словени"). Управител е Веселина Каналева, която ръководи професионално медията и притежава добри мениджърски качества.

Чрез гъвкавата музикална концепция радио и телевизия “Веселина” привличат много слушатели и зрители. Определението “гъвкава” означава, че тя допуска излъчването както на попфолк, така и на комерсиални изпълнения. В ефира му звучи и качествена европейска музика. Тийнейджърите слушатели на радиото очевидно харесват подобен “музикален коктейл”. Във втора глава ще заключа, че музикалният формат на “Веселина” се оказа уникално сполучлив за България и има бъдеще и ще докажа, че поп-фолк музиката у нас не е вулгаризация на нравите.

След детайлния анализ на музикалните формати на 4-те радиостанции ще преминем към проекта за създаване на младежко радио с музикална и социална насоченост описан в глава трета. В концепцията му ще бъдат отразени най-новите тенденции сред младежката аудитория. Моето проучване на българския радио пазар установи, че медиа от такъв тип не съществува и рецепиентът има нужда от нея. Екипът, с който ще работя ще посрещне слушателския интерес с разнообразни социални и забавни теми и добър музикален формат комбинирани в подходяща структура. Целта е да бъде изграден позитивен образ на българските тийнейджъри чрез професионален избор на рубрики, гости и актуални проблеми. Радиото ще бъде с масов характер като структурата му ще бъде фрагментирана, а задачата е младежите да бъдат привлечени с подходящо, най-вече музикално съдържание. В глава четвърта ще направя основните изводи за четирите радиостанции и техният музикален формат и ще заключа, че ново младежко радио би могло да се реализира на българския медиен пазар.




Каталог: gallery -> albums -> userpics -> 12122
12122 -> Близнаков припомня ангажимента на България за участие с осем процента от Сухопътните войски 1600 души в задгранични операции
12122 -> Унищожаването на 2011 Българската Армия
12122 -> Инициативен комитет за написване на книгата
12122 -> Осло. Полетите над Северна Норвегия в сряда вечерта бяха забранени поради опасения, че облаците пепел от възможното изригване на вулкан в Исландия могат да намалят видимостта, предаде афп
12122 -> За „коментари и анализи” Форсаж и после изведнъж падна Желязко Тенчев, в. Дума
12122 -> Българин на борда на най-големия круизен кораб в света
12122 -> Проектът genesis е най-скъпият в историята на корабостроенето!


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница