Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Биологичен пчелен мед

Европейският пазар на пчелен мед остава силно зависим от вноса (над 40 % от потреблението е внос), макар и по-малко, отколкото в миналото. „Специализиран доклад за продажбите на биологични продукти в Европа”, публикуван през май 2008 показва категоричният растеж във всички 27 страни-членки на EС, увеличаването на броя на новите магазини само за биологични продукти или големите вериги супермаркети, които предлагат все повече биологични продукти. 

Международният пазар на биологични продукти (в това число и на пчелен мед) расте годишно с 5 милиарда щатски долара. Обемът му през 2007 достигна 40 млрд долара, докладва „Органик Монитор”. 30.4 млн хектара са площите в света, на които се отглеждат биологични земеделски култури, в Европа площите с биологично производство са 8 млн ха. Най-големият дял е в Океания с 42%, следвана от Европа (24%) и Латинска Америка (16%). Площите с биологичен начин на производство ще продължи да нараства, каза Хелга Вилер от Института FiBL, Швейцария. Това се потвърждава от статистиката за Европа с растеж от 7%, като в страните от Централна и Източна Европа, темпът на растеж е по-голям.  Силният растеж на търговията на биологични продукти в САЩ позволи 5 кратно нарастване на продажбите през 2008 в сравнение с 2002 – от 20 млн долара на 112 млн, по данни на „Фарм Бил”. В много страни от Южна Америка производството е насочено предимно за северно­американския и европейския пазар, но се увеличават и различните стратегии за маркетинг на местния пазар. Най-забележителното явление на световния пазар е силното увеличение на цените. Това високо равнище на цените на пчелен мед, по-специално в Аржентина (спад на производството), която беше първият източник на доставки за ЕС, доведе до повишаване на вноса на китайски пчелен мед в ЕС. Освен в търговско отношение, секторът продължава да страда от проблема на намаляване на пчелните колонии. Според данните, съобщени от държавите-членки през 2007 г., общият брой на пчеларите е 595 775, от които 19 025 професионални (над 150 пчелни кошера). Ако броят на пчеларите се е повишил малко спрямо 2004 г., то това се дължи на разширяването на ЕС с България и Румъния. Общият брой на пчелните кошери е 13 602 719, от които 4 461 606 принадлежат на професионални пчелари (3,2 % от пчеларите притежават почти 33 % от кошерите). След преброяването през 2004 г. броят на кошерите в ЕС е нараснал с 1 971 419. Това се дължи отчасти на разширяването на ЕС през 2007 г., тъй като броят на кошерите,преброени в двете нови държави-членки, е 1 646 736 пчелни кошера. Между 2004 и 2007 година броят на кошерите се е повишил все пак и в ЕС-25. Според пчеларите това увеличение се е наложило като компенсация за смъртността на пчелите. Държавите-членки с най-голям брой кошери са Испания (17,06 %), Гърция (10,8 %), Франция (10 %) и Италия (8,5 %). С около 130 000 кошера по-малко в сравнение с 2004 г., Испания стана свидетел на значителен спад на дела на своите кошери в сравнение с общия брой на кошерите за Общността (17,1 % спрямо 21,9 %).

Според Програмата по пчеларство за тригодишния период 2008 - 2010 година (съобразeна с Регламент № 797/2004 година на съвета /ЕО/ от 26.04.2004 година) мерките подобряващи общите условия за производство и търговия с пчелните продукти в ЕС включват:

• 
  Техническата помощ е насочена към повишаване на ефективността на производството и предлагането на пазара чрез използване на по-добри техники. Курсовете и другите мерки за обучение на пчеларите и ръководителите на групировките или кооперативите са насочени по-специално към области, като отглеждане и предпазване от болести, условия на събиране и опаковка, на съхранение и транспорт на пчелния мед, както и маркетинг.
  
• 
  Борбата срещу вароатозата има за цел намаляване на разходите, свързани с прилагането на обработките на кошерите, или поемането на част от тези разходи. Това паразитно заболяване е понастоящем причина за голям спад на производителността на пчеларския сектор в ЕС и за загубата на пчелни колонии, ако не се прилага обработка. Вароатозата не може да бъде напълно унищожена и обработката на пчелните кошери с разрешени продукти (които не оставят следи в меда) е единственият начин да се избегнат последиците от тази болест. Бе счетено, че е необходима и финансова помощ, за да се предотврати обработката с неразрешени химични вещества или прибягването до неефикасни методи.
  
• 
  Рационализация на подвижното пчеларство има за цел управление на движенията на кошерите на територията на Общността, както и подготовката на места, където могат да се съберат големи концентрации от пчелари през сезона на цъфтеж.
  
• 
  Извършването на анализи на пчелния мед имат за цел да подобрят
  

• 
  Подновяването на пчелните кошери дава възможност, благодарение на финансирането на дейността в полза на производство на пчели майки и закупуване на пчелни пакети, да бъдат компенсирани загубите на пчели и следователно на продукция.
  

Средният добив на мед през 2009 година е 16.2 кг от едно пчелно семейство. Най-висок е средният добив в област Ямбол – 24.5 кг от едно пчелно семейство, следван от област Видин – 22.4 кг, а най-нисък е в област Смолян – 5.2 кг от едно пчелно семейство. В Северозападния район се намират 23.7% от пчелните стопанства. Най-малък е броят им в Североизточния район, но там средния брой на пчелните семейства в едно стопанство е най- голям - 39.4 броя. Северния централен район се отглеждат 20.0% от пчелните семейства. През 2009 година този район е с най-висок среден добив на пчелен мед, в сравнение с останалите райони –18.6 кг от едно пчелно семейство.

За периода 1-ви май 2008 година – 1-ви май 2009 година са реализирани общо 10 063 тона пчелен мед⁵⁴. Най-голям е делът на директните продажби на краен потребител (31.3%), при които и средната продажна цена за килограм продукт е най-висока. Количеството мед, предоставено на промишлеността (за козметика или за фармацевтика) се е увеличило с 24.2% спрямо предходния период, но относителният му дял остава най-нисък – 1.7%. Делът на родажбите на търговците на дребно се е увеличил със 77.7% и достига 12.9% от реализирания мед. Количеството за собствена консумация и подхранване на пчелните семейства се е увеличило с 10.8%. Наблюдава се тенденция към увеличаване на средната цена на реализация на пчелния мед. Нереализираното количество пчелен мед към 1-ви май 2009 г. е 817 тона.

Към 1-ви май 2009 година броят на стопанствата отглеждащи пчели е с 5.7% по-малко в сравнение с предходната година. Най-голямо е намалението на стопанствата отглеждащи между 10 и 49 пчелни семейства (-8.4%). Броят на пчелните семейства в тях намалява с 9.2% спрямо 2008 година. Стопанствата с 50 до 149 семейства се увеличават с 3.2%, а пчелните семейства в тях – с 2.7%. Средният брой на пчелните семейства в стопанствата се редуцира в повечето категории, като средният за страната се запазва.

През 2009 година са унищожени общо 54 758 пчелни семейства. Най-голям е броят на загиналите пчелни семейства в Северозападния район – 10 754. Най-слабо е засегнат Североизточния район – 7 972 броя. Загиналите от глад пчелни семейства са 10 409 броя. От общо унищожените пчелни семейства, вследствие на отравяния са загинали 12.4%, от болести – 14.1%, от глад – 19.0% и по други причини – 54.5%.

Правителството прие на Закон за пчеларството и политика за насърчаване и подкрепа развитието на отрасъла. Това разбиране ще допринесе за развитието на социалното предприятие в областта на пчеларството. В отрасъла над 80 % от заетите лица са над 60 години. Необходимостта от включването на млади хора е наложително, поради тяхната предприемчивост и склонност да експериментират с нови технологии и методи, които са съобразени с международните стандарти. Също така, уменията им да боравят с високите технологии и владеенето на чужди езици спомагат за създаването на ефективни контакти и бизнес-партньорства в страната и чужбина.

Усилията на пчеларските браншови организации трябва да се насочат към иницииране на срещи и обсъждания за увеличаване на бюджета на "Националната програма по пчеларство" за следващия тригодишен период (2011-2013 г.). Това става ясно от отчета на програмата за миналата година. Браншовите организации трябва да се насочат още към разработване на алтернативни програми и мерки за подпомагане на пчеларите в България. Целият бюджет на Програмата за 27 страни-членки на ЕС е 28 млн. евро на година. Той се разпределя от Европейската комисия на база деклариран брой пчелни семейства на всяка страна. Основната цел на "Национална програма по пчеларство" за тригодишния период 2008-2010 е подобряване на условията за производство и търговия на пчелен мед и пчелни продукти. Той също така цели повишаването на ефективността на производството, качеството и конкурентноспособността на българския пчелен мед, както и осигуряване на по-добра заетост и по-високи доходи на пчеларите. Големият интерес по процедурата за прием на документи и тяхното разглеждане беше облекчена в интерес на кандидатите, без да се нарушава нейната обективност и прецизност. Поради това и подаването на заявления за прием за 2010 г. стартира по-рано.

Още в първия ден за подаване на документи - на 23 ноември 2009 г., бяха подадени 407 заявления за подпомагане, припомнят от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

За да се превърне пчеларството в печеливш отрасъл е необходимо:

• 
  Първо, създаване на единна идентификационна система, с която да се извършва ежегодна инвентаризация на пчелните семейства.⁵⁵
  
• 
  Второ, създаване на предпоставки и условия за изнасяне на пчелните семейства извън населените места и настаняването им на общински, държавни и лични терени в екологични райони с добра медоностна растителност.
  
• 
  Трето, развитие на промишленото пчеларство чрез създаване на пчелини с над 200 пчелни семейства.
  
• 
  Четвърто, подобряване на здравния статус на пчелните семейства.
  
• 
  Пето, хармонизиране на нормативната база на пчеларството с изискванията на ЕС.
  
• 
  Шесто, изграждане на централизирани складове за пчелни продукти с лицензирани лаборатории за окачествяването им.
  
• 
  Седмо, организиране на постоянна реклама за популяризиране на пчелните продукти като храна, лекарство и др.
  
• 
  Осмо, повишаване на квалификацията на пчеларите чрез организиране на специализирани курсове за обучение и внедряване на прогресивни технологии за отглеждане на пчелите.
  

През последните двадесет години се наблюдава голям напредък в развитието на биологичното земеделие в ЕС. Въпреки, че през 2000 година биологичното земеделие е съставлявало само 3% от общата обработваема земеделска земя в ЕС, днес то се развива като един от най-динамичните сектори в селското стопанство в ЕС.

България отбеляза значително закъснение спрямо редица европейски страни, натрупали опит в биологичното производство. Съществуват редица причини за това, по-важните от които са: нарушаване принципите на това производство, неспазване правилата при изграждане на органично стопанство, недобро познаване на специфичните особености на тази строго регламентирана система за производство, недостатъчно използване на възможностите за финансиране на биологичното производство и др.

Въпреки съществуващите проблеми при реализация на агроекологичните дейности в растениевъдството, биологичното производство у нас все повече се развива и се превръща в перспективна форма на предприемачество в селските райони.

The development of the biological agriculture has improved significantly for the last ten years. Although bio-agriculture amounted to only 3% of the cultivated land in the EU in 2000, today it is developing as one of the most dynamic sectors of the EU agriculture.

Bulgaria marks a significant delay in comparison to other European countries experienced in biological production. A number of reasons could be pointed out to explain this, the most important of which are: breaking the principles of this type of production, infringement of the specific rules at building up organic farms, lack of knowledge of the specifics of this strictly regulated system of farms, insufficient utilization the opportunities for biological produce funding, etc.

Despite the on-going problems at realization of agro-ecological activities at plant-growing, the biological production in Bulgaria is in the process of development and turns into a perspective form of entrepreneurialship in the rural regions.

1. 
   Биологичното земеделие в България.
   

Общо сертифицираните биологични предприятия за 2008 г. в България са 311, от които 228 са земеделски производители. Контролните и сертифициращи органи с разрешение да работят в България са десет на брой. Сертифицираните биологични площи са 16 662 ха, от които в преход към био производство са 12 426 ха. Несъразмерно малко на общия фон са сертифицираните животновъдни ферми – не повече от десет. В биоферми се отглеждат само 470 говеда, 2470 овце и 1624 кози.

По-голямата част от произведената биологична продукция (над 90%) се изнася основно в страните от ЕС и Северна Америка. Изследвания на потребителските нагласи показват, че и в нашата страна нараства търсенето на биологични продукти. За съжаление българското производство, ориентирано към собствения пазар, е в малки обеми. Поради тази причина по-голямата част от биопродуктите, продавани на вътрешния пазар са вносни. Изследване на фондация Биоселена относно продажбите на местния пазар в края на миналата година показва, че от 733 артикула продавани в страната едва 7 % (51 артикула) са местно производство. Нарастват с бързи темпове продажбите, за последните три година броят на търговските обекти, предлагащи био храни се е увеличил до 2000. Общият оборот от продажби на биохрани в България за 2008 е около 8 000 000 лева.

2. 
   Състояние на биопроизводството в България
   

Като държави съпоставими с България по площ и население бихме могли да сравним данните от Евростат за 2007 г. за България с данните на три европейски държави – Австрия, Чехия и Словения. Чехия е съпоставима и по линия на идентичната политическа ситуация през последните 60 години. Аналогично е и при Словения, която макар и в пъти по-малка като площ и население от България, е постигнала много добри резултати в биопроизводството.