РОДИТЕЛСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА

Мисля, че за да разберем духовния смисъл на това да бъдеш родител, трябва да видим тази сфера от живо­та във възможно най-широка перспектива. Децата ни са тук при нас, защото желаят да усвоят нашия подход към живота, включително духовните ни убеждения. Нека да повторим, няма нищо по-важно от това да споделяме на­шия живот открито с децата си. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта им, когато обсъждаме някои теми, но най-важното е да бъдем искрени. Можем да на­мерим начин да споделим с тях онова, което преживява­ме, онова, което сме открили в духовно отношение за то­ва как да живеем пълноценно, така че нашите деца да могат да ни изслушат и да ни разберат.

Друг проблем възниква в някои семейства тогава, когато майката или бащата започва да живее само зара­ди децата си. Нямам предвид случаите, в които майката или бащата остават вкъщи и посвещават цялото си вре­ме на възпитанието и отглеждането на децата си, като едновременно с това продължават да се развиват личностно и да израстват. Имам предвид онези родители, Които престават да имат свой живот и насочват цялото си внимание върху децата и започват да живеят само посредством преживяванията на своите деца, къде ус­пешно, къде неуспешно.

Още по-тежък е случаят на онези родители, които възлагат надеждите си на детето - то да определя тяхна­та самооценка и социален статус, както се забелязва у ро­дители, които прекалено много залагат на успеха на дете­то си в спортния отбор или на конкурсите за най-красиво дете. От особено голямо значение е да продължим своето личностно развитие и да реализираме своята истина са­ми. Нашите деца са били родени от нас, за да станат сви­детели на живота ни такъв, какъвто самите ние го живе­ем, така че да научат нещо от собственото ни развитие и да продължат да градят на тази основа своето.

И накрая, разбира се, трябва да имаме предвид, че това е взаимен процес. Децата ни също ни помагат да си изясним смисъла на своя живот и да постигнем развитие в плана на синхроничността. Ако ние сме тези, които първоначално трябва да им отдават енергия, много ско­ро децата ни започват да ни дават обратно много същес­твени познания от синхронен характер. Те подражават на нашето поведение и по този начин ни дават възмож­ност да се видим по-ясно. И това се отнася не само до езика и начина на изразяване. По-късно включва и отно­шенията ни, и творческите ни подходи.

Ако не сме се справили с някои свои схеми на поведе-ние и негативни реакции, те ще се върнат обратно към нас, отразени в поведението на нашите деца. По този на­чин греховете на бащите се плащат от децата в съвсем ре­ален социологичен план. Ако не друго, то поне това би трябвало да бъде достатъчно основание за нас да се осво­бодим от властните си драми и да се свържем с божестве­ната енергия в нас самите, за да се развиваме съзнателно.

Както видяхме, новата етика между хората има много широк диапазон на проявление. След като осъзна­ем, че повечето от проявленията на синхронност в на­шия живот идват чрез другите хора, ние започваме да из­ползваме енергийната динамика, която сме усвоили, за да издигнем енергията на всички хора, с които ни среща животът. Както видяхме, това дава своите резултати, както при индивидуална работа, така и в групи от всяка­къв характер и е от особено значение при любовните взаимоотношения. Любовта е предизвикателство към нашата способност да запазим вътрешния си център и връзка с божествената енергия и още повече ни доказва, че трябва да разчитаме на вътрешния си източник на бо­жествена енергия, за да се чувстваме сигурни. Във всич­ки случаи етиката изисква да отдаваме енергия на своите партньори, а не да отнемаме от тях, и тази способност определя колко силни могат да бъдат едни отношения.

Етиката изисква да отдаваме на децата енергия, да ги напътстваме искрено, без да прекаляваме с контрола върху тях и да им позволим да разберат кои сме в дейс­твителност. Като отплата получаваме същата богата синхроничност, каквато ни спохожда винаги, щом съб­людаваме тази етика спрямо всички. Колкото повече любов и енергия отдаваме, толкова по-бързо идват до нас нещата, които трябва да узнаем в плана на синхро­ничността, а оттам и животът ни се разгръща по-твор­чески, по-одухотворен и вдъхновен.

Аз обаче съм убеден, че в дъното на тази нова ети­ка стои още по-дълбока мотивация. Ние знаем дълбоко в себе си, че когато едно критично количество от хора успее да поддържа нивото на енергията си на достатъч­на висота и се стреми да живее според законите на тази етика, светът се подготвя да направи голям скок в своя­та еволюция.

Следващата ни стъпка в реализацията на новото духовно съзнание в живота е всеобщата интуиция за то­ва накъде ни води еволюцията на нашето съзнание. Как­во би станало например, ако всеки живее с новото съз­нание, което описахме току-що? Как това би се отрази­ло върху човешката култура?

Когато търсим отговорите на тези въпроси, в нас започва да се открива вътрешна визия за човешкото предопределение - и аз съм убеден, че вече можем да си представим как някои от аспектите на културата ни за­почват да се преобразяват.

Навсякъде в класическата мистична литература се твърди, че съществува универсален закон на даването и получаването. Независимо дали това е „каквото посеете, това ще пожънете" или законът на кармата на Изтока, религиите учат, че нашите собствени намерения и дейс­твия спрямо другите, се връщат върху самите нас, за добро или за лошо. „Каквото дадеш, това ще получиш", е друг начин за изразяване на тази идея.

Мнозина религиозни мислители и мистици са при­лагали този принцип към един идеал за обръщението на парите в обществото, свързвайки тази идея за причинно-следствената" връзка между нещата със старозаветната идея за десятъка. Чарлз Филмор, основоположник на Унитарисгката църква, Наполеон Хил и Нормън Винсент Пийл са отстоявали мнението, че когато отдаваме любов и енергия, включително когато даваме пари, това винаги дава своето отражение върху света, който ни се отплаща, като ни връща повече пари и възможности⁶⁹. Доколкото ми е известно, никой не е проучвал този въп­рос в буквалния смисъл, но има есе повече свидетелства в подкрепа на този принцип, тъй като хората все повече го практикуват.

Един от проблемите в миналото е бил този, че тра­диционните църкви, повлияни от старата парадигма, ко­ято премахва тайнството и чудото от вселената, са спо­менавали за десятъка само във връзка с набирането на средства за съществуването си. Това е оставило у мнози­на хора впечатлението, че десятъкът е само средство за подпомагане на църквата. Но според мен откритата об­мяна на духовен опит през последните десетилетия бър­зо разширява разбирането ни за процеса на събиране на десятъка. Все повече се затвърждава убеждението, че актът на даването задейства метафизически процес, напълно съответстващ на познанието ни, че вселената от­кликва на нашите мисли и действия.

Друг проблем от миналото е къде да даваме своя де­сятък. Някои от хората все още са убедени, че само цър­квите са достойни да го получат, защото те са пазители щ вярата и постоянно подкрепят нашите духовни позна­ния. Други твърдят, че всеки благотворителен дар е един вид десятък и вселената му откликва. Според мен ние вече откриваме, че даването на десятък е процес, който трябва да се впише в цялостното синхронно развитие на нашия живот. С други думи, сами ще разбираме в кои случаи трябва да дадем - в зависимост от синхронния ха­рактер на ситуацията.

От тази гледна точка има две форми на десятък. Ед­ната е интуитивна и възниква като спонтанно желание да дадем пари на човек или организация, защото нещо вът­решно ни подтиква да направим това. Един мой приятел казва, че го ръководи въпросът: Ако Бог не е могъл да се яви и е изпратил теб, кой друг освен теб трябва да го нап­рави? От висша гледна точка ние даваме, защото това се иска от нас. Ако ние не реагираме, то кой тогава?

Другата форма на десятък, която е от особено зна­чение за трансформацията на човешкото общество, това е десятъкът, който се дава на онези, от които сме полу­чили важна духовна информация - тоест на онези, които дават тласък на синхронните проявления в нашия жи­вот. Тъй като църквите и духовните организации могат да ни дадат нужното познание точно когато това ни е особено потребно, те ще продължат да се ползват от де­сятъците на хората, но също така ще се ползват и отдел­ни лица, които са се появили в резултат на синхронно съвпадение точно тогава, когато това ни е било необходимо. Както вече видяхме, винаги другите хора ни подс­казват онова, което трябва да узнаем, за да продължим духовното си развитие. Десятъкът е един от начините да се отблагодарим.

Нека сега да си представим, че всеки, който е поел пътеката на синхроничното развитие, започне да възнаг­раждава с десятъка от доходите си онези, които му дават ценна синхронична информация. Това ще отприщи нов тип икономически взаимоотношения. Ние спонтанно ще възнаграждаваме финансово онези, които ни предават ценни послания, и от своя страна, когато съобщим важ­на истина на другите, ще получаваме пари по същия на­чин. (Лично аз съм получавал парични десятъци и съм ги предавал от своя страна като десятък. И бих помолил всеки, който би искал да ми даде такъв десятък в бъде­ще, да го предостави за местни благотворителни цели.)

Моето убеждение е, че спонтанното даване ще се превърне в допълнителен икономически лост, който до­пълнително ще затвърди убеждението и доверието във възможностите на синхронността да подпомогне и раз­шири с ново измерение планирането, което досега е би­ло единственият икономически механизъм в рамките на старата парадигма. Не е нужно да се отказваме от вече развитите системи на придобиване на печалба. Просто спонтанно ги обогатяваме, освобождавайки цялата гло­бална икономическа система, за да може тя да се издиг­не на ново ниво на продуктивност.
НОВАТА ИКОНОМИКА

Въвеждането на системата на синхроничния десятък ще ни помогне също да се адаптираме към някои иконо­мически тенденции, които са обезпокоителни: стеснява­не и съкращаване на производството в индустрията, биз­неса и корпорациите и стагнацията на заплатите в разви­тите страни поради глобалната конкуренция.

Съкращаването на хора в производството не би могло да се осъществи, ако останалите работници не пови­шат своята производителност, което става възможно бла­годарение на компютъризацията и подобрената система за комуникации. Може да се очаква все по-голяма конкуренция, ако и останалата част на света вземе участие в то­ва ниво на творчески възможности, което сме постигна­ли в развитите страни, тъй че тази тенденция ще се задъл­бочава и ние трябва да се приспособим към нея, Това не означава, че трябва да поощряваме развиващите се стра­ни да допуснат същите грешки, който ние сме допуснали, като например преексплоатирането на природните богат­ства или експлоатацията на труда, но ще се съгласите, че и те имат своето право да бъдат пълноправни участници в световните икономически процеси.

Как тогава да се справим с тези проблеми? Преди всичко трябва да видим по-широката картина на иконо­мическа еволюция. В Съединените щати едни от най-добре следените икономически индикатори са тези, кои­то измерват производителността, количеството стоки и услуги, които се падат на единица труд. Когато произво­дителността расте, смята се, че икономиката се развива успешно. Но трябва да си зададем въпроса докъде може да стигне този процес? С всяка измивала година все по-малко ще са хората, които ще участват в производство­то за удовлетворяване на нашите жизнени потребности. Ние сме изправени пред предизвикателството да за­почнем да гледаме на това развитие като на позитивен, а не негативен процес, защото тъкмо той в крайна смет­ка ще доведе до пълното ни освобождаване, за да се пос­ветим на творческа реализация. Сигурен съм, че всички разбират, че онова, което ни се случва, е част от предоп­ределеното икономическо развитие на света и най-добре можем да се ориентираме, като си дадем съзнателно сметка за тези процеси.

Като начало трябва да се адаптираме към прехода суг индустриално производство, което става все по-авто­матизирано, към работа и бизнес, който осигурява не стоки, а информация. И сведенията показват, че вече ус­пяваме да го постигнем. В Съединените: щати все повече хора започват самостоятелен бизнес - но той е свър­зан не с търговия и производство, изискващи голямо вложение на капитали; това са дейности, които могат да се вършат индивидуално при домашни условия. В Аме­рика 35 милиона домакинства имат свой домашен биз­нес и тяхната дейност се съсредоточава в голямата си част в информационния сектор.

Но аз съм убеден, че с течение на времето задоволя­ването на основните ни потребности ще стане напълно автоматизиран процес и икономическият ни живот ще се ориентира почти изцяло към подаването на информа­ция. В началото това ще бъде информация, свързана с процеса на автоматизация, но постепенно ще стане отра­жение на еволюционното преминаване на културата на духовно ниво и ще съдържа информация от чисто духов­но естество.

Внедряването на десятъка в тази система очевидно ще даде тласък на този процес, като в началото подпо­мага нашите доходи в периода на икономически преход, а после постепенно ще измести старата система на зап­лащане на услугите със система, при която всеки ще спо­деля своята истина в непрестанния поток на синхронични срещи и ще получава пари от онези, които му отделят за това своя десятък. Колкото и необичайно да изглеж­да това от позицията на старата парадигма на конкурен­цията, аз съм убеден, че тази система е вътрешно зало­жена в развитието на капитализма.

Както ще разгледаме по-нататък, ако наистина сме мотивирани от капиталистическия принцип, според кой­то откриваме какви потребности са ни необходими и ги удовлетворяваме, това е единственото възможно бъдеще за нашата икономика. Първият етап в установяването на такава система е правото на собственост, може би посредством акции, върху автоматизираните производства. Това ще ни гарантира задоволяване на нашите жиз­нени потребности, след което ще се сдобиваме и с дохо­ди, като даваме синхронична информация и помощ. В условията на подобна система евентуално ще престанем да имаме нужда от използването на пари — точно както предричат писателите фантасти. Това, разбира се, може да стане само когато новото духовно съзнание, което си представяме дотук, бъде реално постигнато.

В допълнение ще трябва да се направят и някои съ­ществени технологически открития, включително д а се намери евтин източник на енергия. Но ние сме близо до тези открития, както никога досега. Според доктора на науките Юджийн Ф. Малоув ние сме пред прага на внед­ряването на няколко нови източника на енергия, вклю­чително и много дискутирания процес на студен синтез⁷⁰. Ако може да се внедри евтина енергия в световната ико­номика, процесите на автоматизация ще се разширят повсеместно.

Но най-важното е, че още сега трябва да започнем да прилагаме в живота си тази нова концепция за иконо­миката. Ще възникнат ли икономически проблеми по този път? Ако е прав Уилям Грайдър в най-новата си книга Светът, готов или не⁷¹, трябва да очакваме извес­тен икономически срив в резултат на финансовите спе­кулации в последно време. Според Грайдър светът се е озовал в същото положение, в което са били Съединени­те щати през 1929 година: твърде много заеми се вземат и се вкарват във финансови спекулации. Когато през 1929 година кризата избухва, банките изведнъж се озова­ват в положение да нямат пари в брой. Банки, които са отпускали кредити, фалират и биват закрити и мнозина хора загубват доживотните си спестявания.

Вследствие на това Съединените щати налагат ог­раничения върху личните заеми и установяват депозит­ни гаранции. По подобен начин действат и ред други правителства. Но в последните години, в резултат, на разрастващия се световен пазар, правителствата допус­наха финансови капитали да преминават през граница без достатъчно стриктна система за регулации на този процес, тъй че в момента голямо количество пари са вложени и въведени в оборот в други страни по същия начин, довез до икономическата катастрофа през 1929 година. Днес тези финансови сделки в световен мащаб Включват всички основни валути, без никое правителст­во да може да се справи с тези процеси. Огромни коли­чества пари могат да бъдат изтеглени от банки в една страна и внесени в оборот в друга при съвсем незначи­телни ограничения. Дали при това положение са възможни погрешни стъпки и загуби, които сериозно да застрашат банковата система и валутата на някои стра­ни? Разбира се, че е възможно.

Подобни проблеми от глобален характер само пот­върждават необходимостта местните икономики да ста­нат още по-силни. Синхроничното плащане на десятък може да помогне за преодоляването на някои проблеми, произтичащи от излишъка.

Какво може да се каже за другите промени в човеш­ката култура, които са резултат на новото духовно съз­нание? Може би най-важната от тях е постоянното разг­ръщане на енергетичните нива на личността. Когато човек преживее всеобхватния прилив на енергия по време на мистическо преживяване и синхронността в живота започне да ни открива личната ни истина, можем систематично да постигаме в живота си все до-високи степе­ни на първичната мистична енергия, като станем прино­сители На истината: С други думи, когато следваме синхроничната пътека на развитие, ще сме способни да из­дигнем? живота си на все по-високи нива на енергия.

Но нима това не е процесът, който се крие зад цяло­то развитие на човешката история и стремежи от самото начало? Откакто имаме записани данни, хората все пове­че са укрепвали и продължителността на живота им се е удължавала с всяко изминало поколение. И по-нататък, човешката цивилизация е родила примери на все по-за-дълбочаваща се гениалност. В настоящия момент все по-голяма част от населението на света води одухотворен живот на високо енергетично ниво. В миналото тези про­цеси бяха обяснявани с материалния прогрес - като резул­тат на по-доброто хранене, хигиена и медицински грижи,

Въпреки това, както вече видяхме, старият матери­алистически мироглед започва да се домогва до ново познание, според което материята не съществува. На най-дълбоките нива атомите на нашите тела се превръ­щат просто в енергийни матрици, вибрационни вълни, които могат да се видоизменят я реконструират но най-удивителен начин. Как иначе да си обясним такива явле­ния като спонтанното лечение, при което изчезват тумо­ри и се появяват нови тъкани практически за една нощ⁷²? Прогресът, който се осъществява от поколение на поко­ление, е прогрес, дължащ се на вдъхновение, вяра и упование и на издигане нивата на вътрешна енергия.

Ако говорите със страстните привърженици на спорта д физически практики от всякакъв характер, ще установите, че повечето от тях се занимават с тези активности не заради вълнението на победата; нито за да подобрят външния си вид, а заради вътрешното удовлет­ворение, което изпитват. Бягането и аеробиката създа­ват вълнуващото усещане и еуфория, че човек е преодо­лял „стената", ограниченията, чувството, че по-нататък не може. След такива изтощителни активности, практи­куващите твърдят, че се чувстват по-олекнали, по-спо­койни, по-координирани и по-лесно подвижни.

Ние се занимаваме със спорт и аеробика, защото, докато ги упражняваме, се чувстваме по-силни, изпълне­ни с енергия и дори по-интелигентни. И с всяка измина­ла година постигаме дори още по-добри резултати в то­ва отношение. Културизъм, бягане, бойни изкуства, те­нис, кънки, скачане, голф, плуване, гимнастика - всички тези спортове дават възможности и за постоянно подоб­ряване на старите рекорди с нови постижения

В системата на стария мироглед, която свежда чо­вешкото тяло до мускули, кости и сухожилия, не може да се даде реален отговор докъде води този процес. Ако трябва да даде отговор, материалистът би казал, че цел­та е човешкото тяло да постигне пълния си потенциал -бегачът да реализира предела на човешките възможнос­ти в бягането; щангистът да не може да вдигне нито грам повече, тенисистът да постигне максималния брой попадения. При вее това човекът постоянно доказва, че може да подобри всеки рекорд. Продължаваме да показ­ваме, че можем да се движим по-бързо и по-бързо, с по-добра координация, скорост и лекота.

И докъде в крайна сметка ще ни изведе това? Един­ственият отговор, който съответства на фактите, е, че този процес няма никога да спре. Рано или късно атлетите, които се състезаващ на сто метра бягане, ще започ­нат да се движат толкова бързо, че телата им мигновено ще се преобразяват, за да откликнат на волята за пости­гане и ще се движат по пистата като лъч светлина.
СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ЙОГИТЕ

НАКЪДЕ ВЪРВИМ

На протежение на цялата човешка история Изтокът винаги е раждал хора, които са надмогвали й разширя­вали границите на човешките възможности. В своето важно изследване Бъдещето на тялото авторът Май­къл Мърфи привежда голямо количество документира­ни случаи на необичайни трансформации на тялото, включително способността да се левитира, спонтанни промени във формата и извършването на невероятни си­лови подвизи⁷. Мнозина мислители в традицията на Из­тока считат тези способности за оптималния резултат от йогистката практика, който е все още може би рядко достижим, но който може да се очаква след дългогодиш­на медитация и упражнения.

Векове наред Западът е оставал в пълно недоумение пред подобни способности. В Библията се говори, че Исус е бил виждан да се появява и изчезва според воля­та си, да върви по вълните и така нататък, но след като Нютон налага представата за една вселена, която напо­добява часовников механизъм, на подобни възможности започва да се гледа като на някакви магически или ме­тафорични представи, резултат на митове или измисли­ци, но не л пример за действителните възможности на човека. По-късно християнската църква обяснява тези способности като белег за божественост и отрича въз­можността хората да ги постигнат.

Въпреки това, както и Майкъл Мърфи показва, примери за трансцендентални способности изобилстват в историята на Запада и Изтока и пробуждането, което се осъществява напоследък, "ни кара да преоценим" въз­можностите не само що се отнася до избрани адепти, но също р по отношение на теб и мен.

Когато размишляваме върху тези развои, ние си представяме по какъв начин човешката култура ще се промени в бъдеще. И тези представи ще ни дадат кураж да променим начина си на живот в бъдеще и напълно да приемем духовния свят, в който живеем.

Новият свят, както видяхме, може да бъде свят на големи творчески възможности и реализация на лич­ността. Представете си как би изглеждал животът, кога­то повечето хора започнат да разбират процесите на ду­ховно развитие и очакват от всеки разговор онова, кое­то той може действително да им каже.

Развитието и стилът на човешките взаимоотноше­ния напълно ще се видоизменят и това бързо ще се от­рази и върху икономиката. Когато достатъчно хора за­почнат да разбират и на практика докажат преимущест­вата на принципа на десятъка, ние ще приемем напълно този Процес и ще даваме процент от доходите си на оне­зи източници на синхронична за нас информация, които се чувстваме подтикнати да подкрепим. По същия начин възможности и средства ще потекат и към нас, сякаш по някакво чудо, в съответствие със собствените ни очаква­ния. Резултатът е истинското потвърждение на правилността на теорията.

Икономиката, основана на принципа на даването, първоначално ще служи за подпомагане на редовните ни доходи, докато технологическите постижения съз­дават условия за автоматизирано производство за за­доволяване на нашите материални потребности, след което ще обхване информационната епоха напълно, когато вниманието ни от трупане на материални блага се пренасочи към участие в синхроничното развитие на духовното съзнание. И нека да повторим - с разгръ­щането на синхроничните развития и духовните търсения телата ни ще постигат все по-високи нива на енер­гия, докато се превърнем в духовни същества, изтъка­ни от светлина.