Най-чести проблеми при себеразкриването
Създаване на погрешно впечатление
Ако преувеличавате собствените си добродетели, прикривате недостатъците си или се опитвате да нагаждате идеите си спрямо желанията на другите хора, вие не само намалявате шанса си да постигнете успех в обществото, но и сами си създавате ред проблеми.
Създаването на погрешно впечатление неминуемо ще доведе до един от следните два варианта:
1. Съответният човек ще ви отхвърли, защото няма да се почувства привлечен от „съвършената" личност, за каквато сте се представили. А това ще ви накара да съжалявате, че не сте се опитали да го накарате да ви приеме такива, каквито сте.
2. Съответният човек ще бъде привлечен от обичливата персона, за която сте се представили. Ако стане така обаче, сами ще се лишите от възможността да се насладите на неговата топлота и безрезервна привързаност - ще ги получава измисленият от вас образ, а не вие. И нещо повече, в такъв случай никога няма да можете да се отпуснете и да бъдете такива, каквито сте в действителност, защото ще се страхувате, че измамата ви ще бъде разкрита.
Почти сигурно е, че най-добрият изход от така създалото се положение ще е да разплетете лъжите си. Ето два примера, върху които си струва да поразмислите:
Вики:
„С Дан се бяхме запознали наскоро и стана така, че при една среща заговорихме за деца. Той каза, че наистина страхотно обича децата и че би искал да има цяла сюрия свои собствени. Съгласих се с неговата гледна точка по въпроса, защото си мислех, че той точно това би желал да чуе от мен. Но истината е, че аз самата за нищо на света не бих приела цял живот да трябва да се разправям с банда хлапетии. Просто не съм жена от майчински тип. След известно време обаче с Дан доста се сближихме и той започна да настоява да се оженим. Е, нямаше мърда-не, трябваше да му призная истината за отношението ми по въпроса за децата! За жалост това сложи край на връзката ни. Чувствах се дълбоко нещастна от цялата тази неразбория и все
още ми е много мъчно. От време на време срещам Дан, но той ме отбягва."
Айвън:
„С Джордж се запознах на тенискорта. Поканих го да направим една игра, но му се представих за адвокат - струваше ми се тъпо да му кажа, че си изкарвам прехраната, като събирам парите от покеравтоматите. През следващите няколко седмици често се срещахме на корта и играехме заедно. Той дори ми предложи да ме запознае с някаква страхотна секретарка от неговия офис. Един ден обаче Джордж ми се обади от затвора и каза, че има нужда от адвокат и че иска аз да поема случая му. Какво можех да направя? Е, това бе краят. Никога повече нито ми се обади, нито се появи на кортовете, където се срещахме преди."
Когато се запознавате с нови хора, е много по-разумно да бъдете искрени и точни в себеразкриването. Е, ако ли пък се окаже.че някой от тях би предпочел да има за приятел по-скоро човек, който да е по-богат от вас, по-консервативен или да си пада примерно по марките или по колите антики - нещо абсолютно безинтересно за вас самите - чудесно. Вие определено нямате абсолютно никаква вина, че не споделяте хобитата на съответния човек.
Помислете си за някои хора, на които се възхищавате и с които бихте искали да поговорите, ако ви се отдаде такава възможност - може би с Роналд Рейгьн, Джоан Колинс, Маргарет Тачър, Мохамед Али, Пол Маккартни, Джон Траволта, Брус Спринг-стийн или Уди Алън. Те са сред най-популярните личности на света и при все това никой от тях не може да се похвали, че е обект на всеобщо одобрение. Е, щом дори тези хора и другите като тях не могат да го постигнат, нима е реалистично да очаквате, че вие самите ще се харесате на абсолютно всеки? Това е невъзможно. Ето защо ще постъпите много по-умно, ако искрено и откровено давате израз на истинската си същност и позволите на онези хора, които ви харесват, да станат ваши приятели.
Когато не ви вярват
Себеразкриването обикновено ще ви помага да установявате и да поддържате стойностни и удовлетворителни взаимоотношения и връзки на близост и интимност, но само ако хората, пред които показвате съкровената си същност, са убедени във вашата икреност. Съществуват три подходящи начина, чрез които можете да увеличите вероятността другите да ви повярват.
* Бъдете конкретни.
При себеразкриването си служете с имена, дати, подробности за местата, които споменавате. Например изявлението „През 1982-а работих в Европа" звучи много по-малко достоверно, отколкото ако кажете „През лятото на 1982-а преподавах английски език в Швеция, и по-конкретно в Малмьо."
Вместо да описвате как се чувствате, като си служите единствено с най-общи термини - „уморен", „щастлив", „ядосан", старайте се да създавате словесни картини. Например, ако кажете: „Обля ме студена пот", „Коленете ми се разтрепериха" или „Отворих уста да извикам, но от нея не излезе ни звук", това ще прозвучи много по-достоверно (и много по-интересно), отколкото простичкото изявление „Уплаших се".
* Разкрийте и някои свои отрицателни черти.
Ако разкриете и създадете у другите балансирана представа за самите себе си, има много по-голяма вероятност те да ви повярват, отколкото ако се представите в изцяло положителна светлина. Успехите ви в службата или на тенискорта например, ше звучат много по-достоверно, ако едновременно с това разкажете и за някои проблеми, с които сте се сблъскали и които са ви затруднили.
* Оставете другите хора да ви убеждават.
Ако не налагате незабавно своето мнение, а подемете със съответния човек дискусия относно всички „за" и „против" по дадена тема, има много по-голяма вероятност заключението или решението, до което той ви убеди да стигнете, да се окаже вашето собствено, а междувременно неговата малка „победа" да го настрои по-благодушно към вас.
Обезличаване на личните твърдения при себеразкриване
Мнозина маскират по най-различни начини изразяването на собствените си мнения и чувства при себеразкриване. Например веднъж един колега на Алън Пийз му казал: „Скапваш се от бачкане, ден след ден, и си от нещастен по нещастен, докато в един момент не започнеш да се питаш защо ли изобщо се трепеш тол-
кова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получаваш, е едното голямо нищо. И не след дълго започваш да се улавяш, че вече дори не се и стараеш. А другите почват да говорят зад гърба ти."
Трудно може да се отговори нещо на подобно изказване. Човекът сякаш говорел за себе си, но пък граматическата категория, която използвал в изявлението си - второ лице единствено число - навявала подозрението, че всъщност говори за Алън. А колко по-ясно би било всичко, ако той беше казал откровено и направо: „Скапвам се от бачкане, ден след ден, и съм от нещастен по-нещастен, докато в един момент не започвам да се питам - защо ли изобщо се трепя толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получавам, е едното голямо нищо. И не след дълго започвам да се улавям, че вече дори не се и старая. А другите почват да говорят зад гърба ми."
Друг подобен проблем на отчуждение при себеразкриването - особено често срещан при жените - е изразяването на мнения и на чувства под маската на въпроси. Но като прикривате съкровените си изживявания и убеждения зад метавъпроси от рода на „Не мислиш ли, че стана доста късно? или „Не е ли ужасно скъпо?", вие улеснявате другите хора да ги отхвърлят с лека ръка, примерно като ви отговорят: „Изобщо не е късно, партито сега започва" или „Можем да си го позволим". Ако искате другите хора да ви възприемат сериозно и да зачитат мненията и чувствата ви, то ги изказвайте директно, не ги отчуждавайте от себе си, а открито заявете правото си на собственост над тях, като говорите от първо лице единствено число - например „Уморена съм и искам да си тръгнем още сега" или „Мисля, че не можем да си го позволим".
Затваряне в себе си от страх, че може да отегчите другия човек
Ако някой иска просто да се посмее, плоча на Бил Козби или монолог на Уди Алън ще му свършат чудесна работа. Ако му се прииска да изживее тръпката на криминалната загадка, ще посегне към роман от Агата Кристи. Ако желае „нещо за душата", „Всички светли и красиви неща" от Джеймс Хериот е удачно попадение. Но хората искат много повече, а и вие притежавате нещо далеч по-ценно от всичко, което Бил Козби, Уди Алън, Агата Кристи или Джеймс Хериот биха могли да им дадат - безценния дар на личното общуване.
Почти всеки в нашето съвременно общество страда от липсата на достатъчно лично общуване. Мнозина имат само един-двама по-близки приятели, много други нямат ни един. Повечето от нас живеят с чувството, че ден след ден контактуват като програмирани роботи - с учители или с чиновници, с колеги, с продавачи или с разни майстори по подръжката на дома, дори с уж най-близките си хора, с които живеят под един покрив.
Ето защо, ако се опитате искрено и непосредствено да установите контакт на една по-задушевна и по-съкровена основа, така че наистина да се докоснете до другото човешко същество, то усилията ви ще бъдат посрещнати с радост и отзивчивост.
Осма глава
Как да отправяте покани така, че да бъдат приети
Психотерапевтът: Ако пишехте роман за живота си, как бихте го озаглавили? Неговият пациент: Не знам... Може би... „Нищо не се случи"?
Психотерапевтът:
|
Искате да кажете, като онази книга, „Нещо се случи", така ли?
|
Неговият пациент:
|
Да. Само че „нищо не се случи". През повечето време се усещам така, както сигурно се чувства някой охранител на банка - по цял ден гледам хората да минават насам-натам покрай мен, но аз всъщност не съм част от тях, нямам никакво участие в събитията, сякаш съм извън живота, никой не се интересува от мен, за никого нямам никакво значение.
|
Психотерапевтът:
|
Чувствате се като зрител, който гледа как животът минава и заминава пред очите му, така ли?
|
Неговият пациент:
|
Да. Просто зрител, не и участник. А когато все пак стане някакво чудо и срещна някого, никога нищо не се получава.
|
Психотерапевтът:
|
Искате да кажете, че често ви отхвърлят, така ли?
|
Неговият пациент:
|
Не, не че ме отхвърлят. Но разменим по няколко думи, поговорим малко, после си казваме довиждане и край. Точка. Това е всичко.
|
Психотерапевтът:
|
А не казвате ли на съответния човек, че искате да се видите отново, не го ли поканвате да се срещнете пак?
|
Неговият пациент:
|
Не. Защото мисля, че ако той наистина ме харесва, щеше сам да ми отправи покана за нова среща.
|
Повечето хора отреагирват именно по този начин. Те очакват другите първи да установят визуален контакт, първи да се усмихнат, първи да заговорят, първи да отправят покани. Но тъй като болшинството от другите хора, с които се срещат и запознават, също очакват да получат покана, всички изживяват разочарование. Вслушайте се в думите на онези, които имат навика да отреагирват, а не да поемат инициатива, и често ще ги чуете да мърморят и да се оплакват пасивно как „никога нищо не се получава", въпреки че би било много поточно, ако кажеха „Аз никога не съм се и опитал да предизвикам нещо да стане".
Повечето мъже и жени, които установяват и развиват успешни взаимоотношения и връзки с другите хора, работят активно, за да ги привлекат в своя живот. Два от най-важните начина, по които го постигат, е първи да започват разговор с онези, с които биха желали да се запознаят, и първи да отправят покани за среща към хората, които биха желали да опознаят по-отблизо. В Трета глава разгледахме основните стратегии за започване на разговор, а тук ще се спрем на някои същностни правила, чието спазване значително ще увеличи вероятността поканите ви да бъдат приети.
Прилагайте правилото за двойната перспектива
Различните хора имат различни интереси. Има много по-голяма вероятност поканите ви да бъдат приемани с удоволствие и на хората да им е приятно да бъдат с вас, ако мислите не само за онова, което вие самите бихте желали да правите, но и за предпочитанията на съответния човек. Това, че вие обичате да играете карти, да плетете или да гледате стари романтични филми от четирийсетте години на века, съвсем не означава, че другият човек ще прегърне с подобно на вашето въодушевление някоя от тези идеи за съвместно прекарване.
Двойната перспектива може да бъде постигната много лесно. Просто предварително попитайте съответния човек с какво обича да се занимава и към какво проявява интерес. А после от всичко споменато от него подберете някое занимание, което би било забавно и увлекателно и за вас също, и му го предложете, когато отправяте поканата си.
Ако не сте приложили правилото за двойната перспектива, преди да отправите поканата си, има голяма вероятност тя да не бъде приета или пък ако бъде приета, после самите вие горчиво да съжалявате изобщо че сте я отправяли. Преди няколко години Алън Гарнър покани съседа си Марио на риболов, Аяън много искал двамата да се опознаят по-отблизо и да се сприятелят, затова просто пропуснал покрай ушите си репликата на Марио, че като дете му прилошавало всеки път, щом се качвал на лодка или на туристическо корабче, поради което no-скоро би предпочел да поиграят тенис.
И така, двамата излезли за риба с лодката на Алън, но още при първото хвърляне на въдиците, Марио пребледнял и започнал да се оплаква, че му прилошава. И макар че се почувствал малко по-добре, след като повърнал, той се свил на дъното на лодката, редом до първата уловена и все още мятаща се риба, и простенал жално: „Казах ти, че ме хваща морска болест!".
Ето какво се получава, когато не прилагате правилото за двойната перспектива.
Бъдете прями
Добре е още преди края на първата ви среща, когато всъщност сте се и запознали, да успеете ца получите от съответния човек твърдо обещание, че ще се видите отново в резултат на отправената му от вас покана. Кажете му какво занимание имате пред вид, деня, часа и мястото, а може би и защо смятате (като тук именно приложите правилото за двойната перспектива), че той ще прекара приятно. После го попитайте дали би се присъединил към вас.
Не започвайте поканата си примерно с въпроса „Имаш ли нещо предвид за събота вечер?". Повечето хора биха се почувствали крайно неудобно да ви признаят, че са самотни, като ви отговорят: „Не, нямам абсолютно нищо предвид". Пък дори да го признаят, това би накарало някои от тях да изпитат неприязън към вас, поради факта, че по този начин сте ги принудили да приемат поканата ви, да направят някакво друго предложение или направо да ви заявят, че всъщност no-скоро биха скучали вкъщи, отколкото да правят каквото и да било с вас.
Започнете с нещо по-дребно
По-охотно бихте дали някому на заем петдесет цента, отколкото петдесет долара, нали? Е, същото е валидно и за другите хора. Колкото по-малко искате, толкова по-голяма вероятност има да го получите. Когато току-що сте се запознали с някой човек, много по-вероятно е той да приеме поканата ви за чашка кафе, отколкото ако му предложите вечеря със седем блюда в китайски ресторант.
Един от най-добрите приятели на Алън Гарнър постепенно заел постоянно и важно място в живота му, като отначало започнал със съвсем дребни неща. Скоро след като се запознали, този човек му се обадил и казал: „Алън, група приятели се съби-
раме на разговорка при мен в събота следобед и много ще се радваме, ако се присъединиш към нас". Въпреки че по онова време Алън не мислел, че между него и този човек има кой знае колко общи неща, които да ги сближават, той приел поканата му, защото решил, че не представлява някакво особено голямо обвързване, нямало да му коства много време, нито по-специални усилия, пък и предложението му прозвучало забавно.
По време на групов психотерапевтичен сеанс един самообя-вил се за Казанова мъж безцеремонно заявил, че неговата тактика за съблазняваме на жените се състои в това, „да мисли мащабно" и „да ги взема на таран", ето защо направо питал обекта на своя интерес: „Мога ли да спя с теб тази нощ?". И макар че до момента тази философия на мъжа изобщо не му носела успех, той вярвал, че все някога законът за средните стойности ще се прояви в негова полза и че е „по-добре една в торбата, отколкото сто в гората".
Използвайки неговия случай като поведенчески модел, участниците в групата преценили, че подобен директен подход изисква прекалено голямо обвързване от страна на жените и затова те му отказват. Посъветвали мъжа да промени въпроса си така, че като начало да им отправя покана за нещо по-дребно, което би увеличило шансовете му за успех.
Препоръчали му да започва „атаката" със следното предложение: „Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да спя с теб тази нощ?". По този начин, ако жената приеме поканата за вечеря, то ще е ясно, че автоматично приема и основната му покана. Но за всеобщо удивление, така формулираният нов въпрос не помогнал на мъжа. Ето защо:
Той: Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да
спя с теб тази нощ? Тя: Да, с удоволствие.
Той: Чудесно! И колко време ще ти отнеме вечерята, за да знам кога да дойда у вас?
Бъдете ненатрапчиви
Без да го съзнавате, вие самите до голяма степен предопределяте отговорите, които получавате от другите хора. Ако поканата ви звучи така, сякаш става въпрос на живот и смърт, съответният човек също би я възприел като нещо крайно сериозно и съдбовно. В този случай вероятността да я приеме е много по-малка, отколкото ако му я отправите просто като една добра възможност да се позабавлява и да си прекара приятно времето. Сами преценете коя от следните две покани вие самите ще сте по-склонни да приемете:
1. По лицето на събеседника ви се изписва загрижено изражение, той скръства ръце пред гърдите си и се обръща към вас с гробовен тон: „Знам, че сте безкрайно заети, но... Хмм...мно-го бих желал да излезем заедно някой път. Може би, ах, ако наистина имаме късмет, ще можем дори да се сприятелим. Чудя се дали бихте приели да поиграете голф с мен в събота сутринта?"
2. Събеседникът ви поглежда открито в очите, усмихва се сърдечно и се обръща към вас със съвършено непосредствен и ведър тон: „Радвам се, че се запознах с вас. Какво ще кажете да отидем заедно на голф в събота сутринта?"
Направени проучвания показват, че над 98% от запитаните ще приемат единствено втория тип покана. А от останалите 2%, които биха приели първия вариант, 1% са хора със занижени изисквания, склонни да приемат всякакви покани, а другият 1% са били толкова пияни, че изобщо не са разбрали за какво става дума.
Ако отхвърлят поканата ви
Ако събеседникът ви отхвърли отправената от вас покана, това не винаги и не задължително означава, че отхвърля и вас самите. Възможно е да няма нищо против и дори да иска да се сближите, но да не му е по вкуса направеното предложение за прекарване на времето или вече да има поет друг ангажимент за същия ден и час. В такъв случай той обикновено ще ви обясни каква е причината за отказа му, а после заедно ще се споразумеете за подходящо и за двама ви време и занимание.
Ако съответният човек отхвърли поканата ви, без да ви даде каквито и да било обяснения, предложете му друг ден и час и/ или друг тип занимание. Ако той отхвърли и новата ви покана, все така без да ви дава обяснения и без на свой ред да излезе с някакво предложение, то се налага изводът, че сближаването с вас не го интересува. Не настоявайте да узнаете причината за отказа му - все едно, вероятно няма да ви каже истината, пък и
ако започнете да го разпитвате, вероятно ще нажежите още повече и без това тягостната атмосфера. По-добре се оттеглете любезно и с достойнство, като си послужите с някое от стандартните клишета - „Жалко, че нямате възможност" или „И все пак се радвам, че се запознахме" - или оставете телефонния си номер и предложете на събеседника си да ви се обади в по-подходящо за него време.
Е, понякога е възможно да решите въпреки всичко да проявите настойчивост. Веднъж един адвокат от Вашингтон прочел интервю с Алън Гарнър във в. „Сан франциско кроникъл" и му се обадил по телефона, за да му каже, че е в града и би желал „да намине" към него, за да обсъдят някои спорни моменти от темата на интервюто. Но се оказало, че точно тогава Алън бил много зает. Зает бил и при следващите три обаждания, когато адвокатът идвал в Сан франциско и настоявал да се видят, за да поговорят. Всъщност отговарял на поканите му доста сдържано и изобщо не насърчавал по-нататъшно общуване. Но адвокатът продължил да му се обажда редовно и най-сетне, шест месеца по-късно, двамата се срещнали в Сан Диего. И оттогава до ден днешен са много добри приятели.
А когато приемат поканата ви - приятно прекарване!
Девета глава
Как да подхождате градивно към отправяните към вас критики
Независимо колко добри са взаимоотношенията ви с другите хора, от време на време неминуемо ще бъдете и критикувани.
„Винаги закъсняваш."
„Бих желала да се държиш по-мило с приятелите ми."
„Ще настинеш, ако излезеш без жакет."
„Трябва по-често да идваш да виждаш майка си. Никой не е вечен на тоя свят."
Начинът, по който ще подхождате към подобни критични забележки, има съществена и всъщност предопределяща роля за качеството на взаимоотношенията и на връзките ви с околните. Ако реагирате типично, сигурно ще заемате отбранителна позиция и ще се опитвате да се защитавате от крити-цизма по някой от четирите метода, за които ще говорим по-надолу.
Първо, възможно е да се опитате да избегнете критиките, като се правите, че не ги забелязвате, отказвате да обсъждате съответния въпрос, сменяте темата на разговора или си тръгвате. Ето как се справя Стив, когато след някакво парти жена му започва да го критикува:
Бевърли: Стив, направо съм бясна от яд срещу теб.
Стив: О, като каза „бясна"! Представи си само как ли се чувства мъжът на Мери!
Бевърли: Изобщо не ми пука за мъжа на Мери. Искам
само да ти кажа, че...
Стив: (опитва се да се измъкне, тръгва към вратата) Виж сега, не знам за какво става дума този път,-но каквото и да е - нека го оставим за утре. Прекарахме чудесна вечер и не ми се ще да си разваляме настроението.
Бевърли: (повишава тон) Важно е, Стив. С поведението си ти ме накара да потъна в земята от срам пред хората.
Стив: Утре сутринта ще обсъдим най-подробно всичко. Обещавам!
Бевърли: (докато той затваря вратата зад гърба си, тя крещи след него) Стив!!
Когато някой ви критикува, той обикновено иска най-вече да го изслушате и да приемете сериозно забележките и чувствата му. А когато вие дори не желаете да чуете какво има да ви казва, възникналият между вас проблем не само остава нерешен, но и се усложнява от незачитането, което показвате спрямо личните изживявания и мнението на съответния човек. Вместо да възстанови мира, тази стратегия обикновено изостря все повече и повече изблиците на скрито напрежение и води до все по-голямо емоционално отчуждение между двама ви, какъвто е случаят със Стив и Бевърли.
Второ, възможно е като самозащитна реакция спрямо нечии критични забележки да се опитате да отречете изцяло тяхната правота. Но отричането е също толкова потискащо и вредно за взаимоотношенията, колкрто и избягването на критиката, както можете да се уверите от следния примерен диалог между Алън Гарнър и съпругата му, проведен като ролеви модел за отричане:
Вики: Алън, много добре знам колко ти е легнала на сърцето тази кола, но просто не можем да си позволим да я купим точно сега.
Алън: Глупости! Когато човек иска нещо достатъчно силно, винаги намира начин да го получи.
Вики: Но вноските са по 570 долара месечно! Не разполагаме чак с толкова много пари, че да можем да заделяме подобна сума от бюджета си.
Алън: Е, просто ще трябва да го преразгледаме и да по-натамъним нещата.
Вики: Пък и четох някъде, че полицаите ненавиждали спортните коли. А това значи, че ако купиш тази кола, сигурно ще те сбъркват от глоби, така че всичко ще ни излезе дори още по-скъпо.
Алън: Ами, ами, глоби! С тая кукличка ще им бягам толкова бързо, че изобщо няма да могат да ме стигнат, за да ме глобят!
Впоследствие Вики сподели, че по време на целия този разговор имала усещането, че Алън изобщо не чува нейните забележки относно покупката на спортната кола. А това я изпълнило с толкова силни чувства на безсмисленост и гняв, че й се приискало да запищи, само и само за да накара Алън да обърне поне малко внимание на думите й. Ако двамата бяха провели този диалог не само като илюстрация към книгата ни, но в действителност, взаимоотношенията им несъмнено щяха да пострадат, а и вероятно Алън наистина щеше да има доста неприятности с колата, тъй като нямаше да вземе под внимание съображенията на Вики против покупката й.
Трето, възможно е да се опитате да извините поведението си, като започнете да го разяснявате в най-големи подробности, омаловажавайки значението му. Следващите няколко примера, дадени ни от наши студенти, са типични за подобен тип реакция:
Нанси: Май трябваше да ми се обадиш вчера.
Грант: О, извинявай. Но част от служителите в приемната стачкуваха и се наложи да върша й тяхната работа. Не мога да ти опиша какъв ад беше! А като се прибрах вкъщи бях просто като пребит.
Нанси: И най-спокойно ме остави да вися до телефона и напразно да чакам да ми позвъниш, така ли?
Грант: О, ти винаги си толкова заета, че не вярвам това да те е притеснило особено много. Пък и наистина ме е яд, че стана така!
Бащата: Как'е възможно да дадеш три хиляди долара, за да прекараш ваканцията си във Франция?!
Джуди: Татко, в днешно време три хиляди долара не са чак толкова много. Пък и освен това, вече съм достатъчно голяма, за да...
Бащата: Достатъчно голяма, за да си по-разумна. Та с тези пари спокойно можеше да се храниш цяла година или да си завършиш образованието в университета.
Джуди: Ще го завърша, татко, не се тревожи. Остава ми само още една година и знам, че ще го направя. Просто сега не му е времето.
Бащата: Е, да, но когато му дойде времето, няма да имаш и пукната пара. И пак ще опреш до мен.
Джуди: Татко, помолих те само за малък заем, докато си взема заплатата след пет дни. Винаги съм си връщала заемите навреме, нали?
Бащата: Да, така е, но самият /факт, че ти се налага да вземаш пари на заем, трябва да ти говори нещо. А то е, че живееш на ръба на бедността! Никога нищо не спестяваш за черни дни.
Джуди: (тихичко) Трудно ми е да спестявам. Бащата: Е, да, особено като профукваш по три хиляди долара за десетдневни ваканции. А на всичкото отгоре, там ще бъдещ сам-самичка!
Джуди: И сама мога да се грижа за себе си. Цяла година се трепах като вол в офиса и сега искам само да се поотърся от всичко и да вкуся на воля поне малко от удоволствията на живота.
Бащата: Така, както е тръгнало, ще вкусиш, наистина, но не удоволствия, а само неприятности.
Извиненията ви поставят в уязвима и определено губеща позиция. Човекът, който ви критикува, не само не получава от ваша страна признание, че зачитате неговите чувства и съображения, но не вижда дори знак, че поне сте ги отбелязали със съзнанието си. Ето защо той обикновено започва все повече и повече да се ядосва, като се опитва да обори всяко ваше извинение със свой контрааргумент. Твърде често този тип отбранителна техника става причина някои съвсем незначителни недоразумения да започнат да нарастват лавинообразно, докато най-сетне не се превърнат в яростни разпри.
Четвърто, желанието да се защитите може да ви подтикне да отговорите на критичните забележки също критично, тоест да отвърнете „на огъня с огън". Ето два примера:
Гей: Керъл, днес май не си се облякла особено подходящо за случая.
Керъл: Ти ли ще ми кажеш, с оня гащиризон, дето го беше намъкнала за партито миналата седмица! Пълен цирк!
Том: Дженис, трябваше да си отдавна готова. Ще закъснеем за представлението.
Дженис: О, я виж ти, господин Самото Съвършенство! Навярно въобще не помниш колко пъти ти пък си ме карал да те чакам!
Да отвърнеш на критиката с критика е твърде изкусително. Вашият критик, който в края на краищата също не е съвършен, едновременно и ви е нападнал, вас и/или вашето поведение, и ви е предоставил нужното ви оправдание, за да излеете предизвиканото от забележките му напрежение обратно върху него. При все това обаче, макар и да носи моментно удовлетворение, „озъбването" в отговор на направени критични коментари обикновено влошава силно взаимоотношенията и вреди на добрите междуличностни връзки. То почти никога не спомага да бъдат осмислени истинските проблеми, нито да бъдат постигнати евентуални компромиси. Тъкмо напротив - най-често разпалва яростни кавги и става причина хората да престанат да се уважават
едни други („Опитвам се да говоря разумно с него, но той само крещи насреща ми. Съмнявам се, че изобщо има и капчица ум в главата."), а също и да загубят всякакво самоуважение („Защо ли й го казах? Сега тя наистина ще си помисли, че не ми пука за нея. Ама че съм глупак!")
Очевидно е, че типичните самозащитни реакции, с които хората отвръщат на отправените им критики, не водят до нищо положително. Затова нека сега видим с каква искрена и градивна алтернатива разполагаме. Нейното осмислено и съзнателно прилагане ще ви помогне да се уверите, че не е необходимо да заемате отбранителна позиция, когато други хора ви посочват онова, което те смятат за ваши грешки. Нещо повече, използването на този алтернативен подход ще ви осигури безценната възможност да надзърнете в техния начин на мислене. И най-сетне, чрез него ще можете да умиротворите хората, които ви критикуват, като им позволите да осъзнаят, че се вслушвате и вземате предвид изказваните от тях мнения, дори когато не сте съгласни с възгледите им по един или друг въпрос.
Сподели с приятели: |