Социална психология стойко Иванов, Милко Иванов
- Тренингови форми на работа, основани на индивидуален теоретичен подход
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Специализирано използване на тренинговите форми на работа в зависимост от възрастта, пола, професията и целите на техните участници
- Тренингови форми на работа
- Числен състав на групите
- Пол на участниците в групите
- Възраст на участниците в групите.
- Време за провеждане на занятията
- Тренингови форми на работа, основани на индивидуален теоретичен подход. Според тях всяка разновидност на индивидуално въздействие или психотерапия има свой вариант и възможности в груповата работа и груповата психотерапия. Изхождайки от тази позиция, се разграничават: психоаналитични тренингови групи, клиент-центрирани тренингови групи, групи за гещалт-терапия, екзистенционални тренингови групи, поведенчески тренингови групи, когнитивни тренингови групи и др. - Тренингови форми на работа, базиращи се на групов подход със собствена теоретична база (Т-групи, групи за срещи, психодрама, групи за транзакционен анализ, групи за арт терапия, групи за танцова терапия, групи за темоцентрирано взаимодействие и др.). - Специализирано използване на тренинговите форми на работа в зависимост от възрастта, пола, професията и целите на техните участници (тренингови форми на работа с деца; тренингови форми на работа с тинейджъри; тренингови форми за работа с родители на ученици; тренингови форми на работа с хора, злоупотребяващи с алкохол и др.). Тренингови форми на работа се влияят от многообразни организационни фактори: числен състав, пол, възраст на участниците, техническа обезпеченост на неговото провеждане, структура на групата, етапи на нейното развитие, цел и мотивация на участниците в групата, степен на нейната сплотеност и пр. Всеки от тях в някаква степен оказва влияние на неговата ефективност, а при определени условия може да бъде и решаващ за провеждането му. Числен състав на групите. Оптималният брой на членовете на групите е 8-12 човека. Не е добре, когато те са повече от 14-16 души и са по-малко от 5-6 човека. Защото надхвърлянето на горната граница води до по-бързото настъпване на умора и скука всред членовете на групата, особено ако те вече публично са се изказали по разисквания проблем. При по-големите групи се обособяват по-малки групички, като по-този начин се създава предпоставка за проява на груповщина в мисленето. Изискванията за долната граница се обуславят от факта, че механизмите на груповите взаимодействия, на чийто ефект се разчита отслабват, след като групата достигне до 3-4 човека и взаимодействията стават типични за взаимодействията характерни за индивидуалните консултации. Пол на участниците в групите. Най-добре е в зависимост от фактора пол участниците в групите да бъдат по равен брой мъже и жени. В групите, в които има повече мъже занятията са по-емоционални, а дискусиите - по-оживени. В групите, съставени само от жени, обсъжданията са по-делови и се постигат по-задълбочени резултати. Жените проявяват по-добри умения да наблюдават, да изслушват партньорите си в процеса на общуване и да решават конфликтни ситуации, но те значително по-трудно достигат до колективно решение. Следователно половият състав на групите оказва влияние върху съвместната им работа. Присъствието на представители на другия пол сякаш на подсъзнателно ниво влияе на поведенческите и комуникативни реакции на участниците в него. По принцип членовете на групите участват в едно необявено съревнование да привлекат по някакъв начин вниманието на представителите на другия пол. Този факт се разкрива най-добре чрез наблюдението и анализа на неречевите средства за общуване Възраст на участниците в групите. Възрастта на участниците в тренинговите групи не влияе върху тяхната активност. Технически средства. Специалното оборудване на учебните зали (видеомагнитофон с камера, микрофони и монитор; стереомагнитофон от висок клас; диапроектор и дъска с тебешир) и използването на аудио-визуална техника повишава ефективността от обратната връзка и съвместната работа на участниците в тренинговите групи като цяло. Особено силно е въздействието, когато някои упражнения се заснемат с камера и след това членовете на групите наблюдават поведенческите си реакции. Най-ефективни са видеозаписите на краткотрайни игри с продължителност от 3-4 минути. Те създават възможности за най-добро използване на обратната връзка. Време за провеждане на занятията. Социалнопсихологическият тренинг е ефективен, ако едно занятие се провежда за не по-малко от 3 учебни часа, а цялата му продължителност е поне 30 академични часа. Това са времеви изисквания, налагащи се от тренинговата форма на работа, защото тя предполага създаване и "вграждане" на всеки един от участниците в груповата атмосфера, силно преживяване на споделяния емоционален опит, което не може да се осъществи за по-кратко време. Всяка друга групова, интерактивна форма на работа по време на семинарните занятия, която се провежда за по-кратко време, навярно е полезна за учебния процес, но тя в никакъв случай не е социалнопсихологически тренинг и не бива да се обявява за такъв. "Блоковото" провеждане на занятията е в рамките на три дни в продължение на десет учебни часа на ден, докато другият вариант за провеждане на обучението е всяка седмица в продължение на поне три академични часа. Тези варианти си имат своите предимства и недостатъци. При втория вариант текучеството сред участниците е по-голямо и се "губи" относително повече време за създаване на "работна" атмосфера. Интезивният вариант за реализиране на социалнопсихологически тренинг (по 10 часа на ден) има това предимство, че участниците се откъсват от всякакви други дразнители и се включват много бързо в съвместната работа, като упражненията за разгряване и "разчупване на леда" се свеждат до минимум и по този начин се осигурява повече време за "същинска" работа. Недостатък на този вариант обаче е, че реално на участниците не остава време да осъзнаят и да асимилират получаваната информация и натрупвания емоционален опит по време на занятията. В този случай те нямат възможност да си набавят и да се запознаят своевременно с препоръчваната им специализирана литература. Слабост на този вариант е и че се натрупва голяма психична умора. Оптималният вариант за провеждане на социалнопсихологически тренинг е два или три пъти седмично по три или четири часа на занятие. Всяко от занятията има комплексно въздействие относно развитието на социалния интелект на участниците, усъвършенстването на тяхната компетентност за междуличностно общуване и преодоляването на създаваните бариери от проявите на субективизма, предубежденията и традиционализма във взаимодействията между хората. Занятията обаче трябва да са насочени и целево относно усъвършенстването от участниците на определени перцептивни и комуникативни умения като: себеопознаване, наблюдателност, професионално слушане (нерефлексивно, рефлексивно и емпатично), емоционална устойчивост, асертивност, емпатичност, креативност, толерантност, умения за работа в екип и преодоляване на конфликти. За постигането на тази цел се използват следните методи, средства и похвати: минилекция, ролеви игри, решаване на казуси, групова дискусия, тестове, проективно рисуване, демонстрация на модели на изисквано поведение, индивидуално консултиране, психично разтоварване, автогенна тренировка, психогимнастика и самообучение. Благодарение на тях в групата се създава работна и емоционална атмосфера. Участниците се тонизират, мобилизират и мотивират за работа. Създават се неопределени и необичайни ситуации, в които стандартните модели на поведение и общуване между хората не могат да се прилагат. По този начин участниците биват предизвиквани да се демаскират и разкрият своята същност, което е необходимо условие за опознаването им от техните колеги, а и от самите себе си. От първостепенно значение за провеждане на социалнопсихологически тренингг е участниците да се информират за основните правила и принципи, които трябва да спазват при взаимодействията помежду си, а те са: правилото "тук и сега"; правилото, според което обръщенията трябва да са винаги на малко име и на "ти"; правилото, според което трябва да се спазва точно часа за началото на занятията и времетраенето на почивките; правилото за подаване на обективна обратна връзка; правилата за активност, доброволност, доброжелателност, равнопоставеност, конфиденциалност, доминиране на емоционалността над рационалността на изказванията и др. Тези правила и принципи на поведение в началото имат ориентировъчен характер и много от участниците нямат твърде ясни представи относно смисъл им. Това налага накратко тяхното разясняване. След първите занятия обаче участниците бързо разбират целесъобразността им. Тогава в процеса на съвместната работа, базирайки се на опита, който вече са придобили, могат да се въведат по подходящ начин и други правила като: правото на всеки участник да говори по всеки проблем и задължението му да изслушва всеки споделен чужд проблем; изказванията относно другите участници да са конкретни, безоценъчни и др. Обобщаването на написаното разкрива, че върху процесите на тренигови форми на работа оказват влияние различни фактори и се използват различни похвати за психично въздействие. Всеки от тях се отличава с определени достойнства и затова не трябва да се пренебрегва, още повече, че липсва такъв, който да е с универсален характер. Това обуславя изискването при провеждането на социалнопсихологически тренинг те да се използват в комплекс.
Андреева, Г. М. Социальная психология. София, 1998. Андреева, Л. Социалното познание и междуличностното взаимодействие. София, 1998. Бардов, И. Психологически възгледи за личността. София, 2001. Битянова, М. Р. Социальная психология. Москва, 2001. Гришина, Н. В. Психология конфликта. Москва, 2001. Десев, Л. Социално-психологически и педагогически аспекти надоктрината "човешки отношения". София, 1975. Десев, Л. Психология на малките групи. Социални илюзии и проблеми. София, 1977. Десев, Л. Психологически климат в колектива. София, 1981. Десев Л. Речник по психология. София, 1999. Джонев, С. Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения. София, 1990. Джонев, С. Социална психология. София,1996. Джонев, С. Социална организация. Теория, диагностика, консултация. София, 2000. Иванов, С. Социалнопсихологически тренинг на студенти. Шумен, 2004. Иванов, С. Професионално-педагогическо общуване. Шумен, 2004. Игнатов, М. Интензивно общуване и личностна промяна. София, 1990. Майерс, Д. Социальная психология. СПб. 1998. Ойстер, К. Социальная психология групп. Москва, 2004. Парыгин, Б. Д. Основы социально-психологической теории. Москва, 1971. Парьігин, Б. Д. Анатомия общения. СПб, 1999. Пенчева, Е. Социалнопсихологическият тренинг в обучението на възрастни. София, 1989. Петров, П., Атанасова, М. Образованието и обучението на възрастните. София, 1999. Петровская, Л. А. Теоретические и методические проблемы социально-психологического тренинга. Москва, 1982. Петровская, Л. А. Компетентность в общении: социально психологический тренинг. Москва, 1989. Реан, А. А., Коломинский, Я. Л. Социальная педагогическая психология. СПб, 1999. Руденский, Е. В. Социальная психология. Москва, 1998. Силгиджиян-Георгиева, Х. Аз-концепция и психосоциална идентичност. София, 1998. Куницына, В. Н., Казаринова, Н. В., Поголша, В. М. Межличностное общение. СПб, 2001. Стоицова, Т. Живеем с другите. Социално психологически проблеми. София, 1998. Социална психология (под ред. на С. Московичи). София, 1998. Социальная психология (под редакцией А. В. Петровского). Москва, 1987. Минчев, Б. Проблеми на общата психология. София, 1998. Тодорова, Е. Социална психология. София, 1994. Шибутани, Т. Социальная психология. Москва, 1999. Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|