Схема за контент-анализ на информацията в портали от Интернет

Схема за контент-анализ на информацията в портали от Интернет

Един от моментите, характеризиращи програмата на изследване, е отборът на материали, които да бъдат репрезентативни по отношение на комуникативната ситуация и по отношение на потока информация, който е бил излъчен. Ние можем да се опитваме да направим моментен срез на някаква комуникативна среда, или пък, напротив, да търсим продължителен процес, от гледна точка на трайно и продължително влияние на комуникатора върху неговата аудитория. Във втория случай ни се налага да формираме изискване за представителност на информацията, която се каним да събираме.

Например един вестник може на първо число от месеца да реагира политически и да проявява особена активност към политическата тематика във връзка с определена дата или някакви конюнктурни обстоятелства. На 15 число обаче той се намира под въздействието на други обстоятелства и неговата публикационна политика се е изменила, поради което той оценява ситуацията по съвсем различен начин. Едно спортно събитие е променило атмосферата в обществото и комуникаторът забравя за политиката, насочвайки се към спорта и поведението на спортните звезди.

Затова създаването на еднакви възможности за попадане на източниците на информация в извадката на анализа е свързано с определяне на отрязъка за подбор така, че за всеки материал да има вероятност да попадне в извадката на анализа. Това е свързано с избора на достатъчно голям отрязък от време и с механизъм на случаен отбор, който да постави в равно положение различните комуникатори, взети като обекти на анализа.

При положение, че в извадката влизат материали на комуникационни средства, които са отпечатани или излъчени в различни дни, съществува опасност, че ще бъдат отбрани материали, появили се в различни дни на седмицата. Всеки вестник или телевизия имат различни тематични рубрики за всеки ден от седмицата. За да се отрази седмичната цикличност, е изработен методът за “конструиране” на седмицата на Робърт Джонз и Рой Картър. Съгласно този метод в годишния тираж на вестника се отбелязват всички издания от понеделник, вторник и т.н. След това се взема всеки десети брой от понеделник, всеки десети от вторник и т.н. Конструираната по този начин седмица ще представя цялата година, избрана за анализ.

Квантификацията на данните представлява тяхната обработка с цел те да бъдат приведени в състояние, което позволява математически анализ. Освен честотата и обема, това означава формирането на променливи величини, които отразяват определени характеристики на текста – значения на признаците, които се стремим да характеризираме. Математическият анализ може да включва различни типове корелации между променливите, клъстерен анализ, факторен анализ и т.н.

Според класика на контент-анализа Г. Ласуел стратегията на контент-анализа се състои в определянето на знаци-стимули и отговори-реакции, чрез които може да бъде представена комуникативната верига. Систематичното изследване е изчисление и съответно анализ на тези знаци-символи, представени в текста чрез думи, съждения и цели фрагменти. Самият Ласуел въвежда единица за измерване “мент” (от английското mention - напомняне). Най-същественото за тази единица е това, че тя се конструира от всеки отделен изследовател за всяко изследване и зависи от неговите цели и инструментариум.

Изследователските възможности на контент-анализа произтичат от възможностите за универсално моделиране на комуникативния процес чрез текстовете, които се разпространяват от участниците в него. Класическите принципи за анализ на съобщението, формулирани от Г. Ласуел, разграничават петте основни аспекта на единия комуникативен акт: кой съобщава (анализ на управлението), какво съобщава (анализ на съдържанието), по какъв канал (анализ на средството), на кого (анализ на аудиторията), с какъв успех (анализ на ефекта).⁴⁷

Определените по този начин аспекти на комуникативния процес могат да бъдат обвързани с вътрешните рамки на текста и взаимовръзките между неговите структурни компоненти. Така става възможно практическото приложение на контент-анализа за решаването на различни по обхват изследователски задачи.

Указаните от Ласуел пет основни компонента на комуникативното действие, както и целите на съобщението несъмнено се налагат като аспекти на социологическо обяснение, което обаче не се затваря в пределите на самодостатъчни знакови функции и вижда в културата нещо повече от предаване на информация. Това е начин, по който човешките общности изграждат своята социална реалност чрез смисъла, който влагат в своята комуникация.

В техниката на контент-анализа влиза и разграничението между знак и символ. Думите, които хората употребяват, отразяват техните социални мотиви и цели. Освен функцията на думата да описва реалното положение на нещата и да посочва конкретни обекти, съществува и ситуация, при която думите говорят за идеи, ценности, представи и възгледи. Използването им в този контекст вече е свързано с тяхната функция на “символ”.

Всичко това свидетелства, че непрофесионалният анализ на текстове не би изпълнил задачите, които ние си поставяме. Той не би могъл да обобщи огромното многообразие от тези, изрази, образи съждения и концепции. Тенденциите могат да бъдат разкрити само ако изчисляваме честотата на значенията, които получаваме по всеки един от определените от нас признаци. Например: одобрението или неодобрението на даден лидер, положителни или отрицателни твърдения, или просто относително тегло на различни мнения.

Като типичен пример за провеждане на контент-анализ може да се посочи появата на герои от различна националност във филмите, създавани или излъчвани в определен период, оценките за тяхното поведение, техният социално-икономически статус, морална позиция, перспектива. Американските филми през 40-те години демонстрират превъзходството на белия човек, на който се пада доминиращ относителен дял от всички главни роли – 52%, ролите, предизвикващи симпатия – 80%, 39% - висш социално-икономически статус и 59% - висша морална позиция. Анализът на съвременните американски филми недвусмислено би показал, че във всички тези категории доминира афроамериканецът. Съдържанието им недвусмислено говори за промяна в културните нагласи на американското кино.

Контент-анализът може да се съсредоточи върху относителния дял на определен тип твърдения в разглежданите текстове и по този начин да характеризира социокултурните рамки, които определят комуникативното поведение на комуникативните източници.

Например:

1. Всички политици са корумпирани;

2. Хората са гласували на тези избори, защото са били заблудени;

3. Между политическите партии не съществуват различия, а всички мислят за лично обогатяване;

4. Условията на Европейския съюз са неизгодни за България и ще влошат живота на българите;

5. Развитите страни искат да унищожат ефективните и продуктивни отрасли на българската икономика;

6. Промените в страната са довели до загубване на предишните пазари;

7. Всички реформи са във вреда на обикновения човек;

8. Много добри и положителни неща в миналото са били отречени и отхвърлени несправедливо;

9. Преди 1990 година хората са живели добре, а сега лошо.

10. Допинг скандалите в спорта са начин да бъде навредено на България и нейните спортни позиции.
Ако тези твърдения се оценяват положително в по-голяма част от случаите, а се опровергават в по-малка, това вече показва профила на съответните комуникационни средства (или субекти на текстова дейност) и основните оси, по които се формира тяхната оценка на действителността.

Текстовете, подлежащи на анализ, могат да бъдат анализирани в съответствие с времето, в което се помества отразяваната от тях проблематика – минало, настояще, бъдеще. Така можем да конкретизираме техния социокултурен профил. Можем да предположим, че комуникатор, при който доминират положителните оценки на описаните по-горе тези, насочва своите послания преди всичко към миналото, оценява го положително, по сравнение с настоящето и се стреми да го проектира в бъдещето, т.е. приравнява бъдещето към миналото. Разбира се, тази хипотеза би се оправдала единствено ако миналото се среща в по-висок относителен дял от предаванията, вестникарските материали или изказванията на един или друг конкретен лидер.

Можем да анализираме текстовете и според това какво положение на нещата се отразява: реалното, възможното или желаното.

Например Р. Арнхайм анализира многогодишния цикъл на радиопредаванията, наречени “сапунени опери” (този жанр най-напред съществува като радиопиеса и се появява в Латинска Америка, а впоследствие се разпространява в други страни и завладява телевизионното кино). Изследването си поставя за цел да установи какви ценности и норми се внедряват в съзнанието на аудиторията на сапунените сериали, какви представи за живота предизвиква, какви модели на поведение се смятат за приоритетни. Определената ценностна характеристика на света, която се възпроизвежда чрез програмите на радиостанциите през 1941 г. (и телевизионните филми сега), се разгръща като една съвкупност от отделни определения, появяващи се във всяка една от единиците на този процес – отделните предавания.

Изучени са 43 предавания през март и април 1941 година, излъчвани от радиостанциите на Ню-Йорк от 8 до 18 часа. Авторът прави извода, че производителите на тези предавания целят отъждествяване на слушателите (особено тези от женски пол) с действащите лица на сериалите. Действието се извършва в малки и средни градове и основните действащи лица в тях са домакини. Отсъстват работници. Трудностите и опасностите, на които те са подложени, представляват следствие на междуличностно общуване, социално-икономическите и политически проблеми отстъпват на заден план. Желанията и мечтите на героините (т.е. тези, с които трябва да се идентифицират самите слушателки) се удовлетворяват безпрепятствено – проблемите се предизвикват от самите герои и се решават от тях.

Повтаря се стереотипът, че добрите страдат по-рядко от лошите. Например страдащите мъже са 59% лоши, 33% слаби, 5% добри и 3% съмнителни. От страдащите жени 70% са лоши, 20% слаби, 6% съмнителни и 4% добри. Наблюдаваните характерни черти на излъчваните текстове ясно очертават социокултурната функция на сапунените сериали.

Когато анализира музикалната култура на западноевропейските страни А. Мол използва метода на контент-анализа. Според него именно известността е факторът, който влияе върху възприятието на изкуството (в случая музиката). Като съберем музикалния текст на обществото във вид на произведенията, предавани по един или друг канал на радиото или телевизията, получаваме характеристика на музикалната култура на тази общност, сред която действа самото комуникационно средство (или средства). Разбира се, тази характеристика ще бъде пълна, ако анализираме потока, излъчван от всички средства, до които има достъп съответната общност. Данните за разпространението на музика от радиостанциите на западноевропейските страни, които А. Мол привежда, показват, че половината от излъчваната музика се пада на 14 композитори, ¾ - на 35 композитори.

Ранг на композитора

Ранг Композитор

1 Моцарт

2 Бетховен

3 Бах

4 Вагнер

6 Шуберт

8 Чайковски

9 Верди

10 Хайдн

12 Шопен

14 Менделсон

15 Дебюси

16 Волф

18 Штраус Рихард

19 Мусоргски

20 Дворжак

21 Стравински

22 Форе

24 Рахманинов

25 Сметана

26 Пърсел

27 Пуччини

28 Григ

30 Прокофиев

31 Росини

32 Римски-Корсаков

33 Скарлатти Д.

34 Берлиоз

35 Равел

Останалите 49 композитори трябва да се задоволят с ¼ от изпълняваната музика.⁴⁸

Именно процедурата на контент-анализа позволява да бъде изработен мащабен подход за изследване на културата, който А. Мол нарича “ екран на културата”. Анализът на съдържанието на продукцията, която една културна система създава за единица време във вид на масови комуникации, хартиени издания, различни типове информационни носители, компютърни мрежи и мултимедия, създава представа за глобалното семантично пространство, в което се изгражда социокултурният континуум, съдържащ представите, традициите, нравите, ценностите и нагласите на различните общности и групи в обществото и формите на тяхното взаимодействие.

На тази основа чрез метода на контент-анализа Джон Нейзбит прави своите забележителни прогнози за тенденциите в развитието на пост-индустриалното общество и прехода към неговата информационна фаза.

Естествено от методическа гледна точка е възможно приложението на извадковия метод като се анализира ограничен масив от текстове, който обаче трябва да бъде представителен за съответната социокултурна ситуация. А. Мол например анализира съдържанието на текстовете, натрупани в библиотеките като представителни за конкретен момент във възпроизводството на културата. На тази основа той формулира т.н. социокултурна таблица, която показва относителните дялове на различни културни сфери в цялостния информационен масив. Разбира се, тази социокултурна таблица в никакъв случай не трябва да се разглежда като стандарт, още по-малко в някакъв ценностен аспект, като задължително състояние, към което някой трябва да се стреми. Тя по-скоро дава конкретен срез на една ситуация и служи за сравнение между различни културни системи, ситуации или комуникативно поведение.

А. Мол определя следните очертания на социокултурната таблица:

Екран на културата