Средна гора пътеводител 200 средна гора

Гара Копривщица

► В близките околности на гара Копривщица заслужават да се посетят яз. “Душанци”, Пастърма поляна, м. Гламе. Интересен е и пешеходният преход до гр. Копривщица.

Гара Копривщица е удобен изходен пункт за старопланинските хижи “Вежен” и “Бенковски”, откъдето могат да се осъществят и редица маршрути из Панагюрска Средна гора.
94. Гара Копривщица – по долината на р. Дълбочица

От гарата се тръгва на запад покрай линията и след 15 мин по жп мост се пресича долината на р. Тополница. Скоро след това през втори мост линията отново минава на десния бряг на реката. След втория мост на северозапад през ниска гора за 10 мин (0,30 ч) се излиза на наклонена поляна. В западния край има скромен паметник на разстреляни през 1925 г. антифашисти.

Право на север, по голия южен склон на вр. Голямо Гламе води каменлив коларски път, който скоро завива на северозапад и след 30 мин (1 ч) се измъква на седловината между Голямо и Малко Гламе, в близост до две могили. Билото, просторно и широко, също е осеяно с могили. Те са пръснати и по всичките му разклонения, особено по спускащите се на юг към Тополница и яз. “Душанци”. От билото се открива прекрасна гледка на север към първенците на Златишко-Тетевенска планина и Въртопските теснини, а на юг – към Климаш и главното било на Панагюрска Средна гора.

На няколкостотин метра северно от вр. Малко Гламе минава старото шосе за Копривщица. Сега то е разбито и не се използва. Северно от него е новата магистрала. Излиза се на вр. Малко Гламе (1,15 ч). Право на запад, на около 150 м по-ниско, се вижда мястото, където жп линията пресича долината на р. Дълбочица. Дотам се слиза за 15 мин. (1,30 ч). Пресича се р. Дълбочица и се излиза на шосето при моста на реката. На 100 м северно от него (между шосето и жп линията) е паметникът на 4-ма лъжденски ятаци. Точно срещу паметника се издига ниското връхче Каменна могила.

Продължава се по шосето на юг, по течението на реката. След 15 мин (1,45 ч) по мостче се минава на десния бряг, където е паметникът на партизанина Стефан Минев – Антон (станал герой на балада на Веселин Андреев) и ятака Нешо Узунов, разстреляни тук на 2 юни 1944 г. Малко преди това, на 5 май, тук е разстрелян като ятак и 18-годишният син на Нешо Узунов – Иван Узунов.

На 250-300 м южно от паметника се достига красивият залив на яз. “Душанци”, където се влива бистрата р. Дълбочица, приятно място за риболов и отдих.

Връщането до гара Копривщица може да стане покрай жп линията по левия бряг на р. Дълбочица, покрай язовирното езеро и долината на р. Тополница (4 км – 1,15 ч). Втори вариант позволява да се отиде до с. Антон. По шосето до селото се отива за около 1,30 ч (6 км). По трети вариант може да се поеме към с. Душанци през Душанския рид на запад, покрай Драгоеви могили и Остра могила (1,15 ч).
95. Гара Копривщица–гр. Копривщица (9 км – 2ч)

Притисната от диплите на Климаш, Козница и Чумина, р. Тополница е изваяла такъв пролом, че гледайки безкрайните ú кривулици, на човек му се струва, че реката е готова всеки момент да се върне нагоре – толкова много са меандрите и толкова нагъсто са извити. Шосето, прилепнало по левия склон на пролома, след всеки завой разкрива нови кътчета от живописния му наниз.

Долинните склонове се дърпат полека-лека встрани, давайки простор на Копривщенското долинно разширение. До първите къщи на градчето остават не повече от 2 км и тук се намира малък паметник вдясно от шосето, ограден от борчета. Тук на 20 февруари 1942 г. е убит М. Тодоров, а наблизо в Гърми дол – неговият другар В. Болчев, първите партизани в този район. Километър след паметника, също вдясно от пътя, в м. Войводенец, е изграден красив кът за отдих с каменна чешма.

Град Копривщица

Копривщица (1010 м ср.н.в.) е живописно разположена по двата бряга на р. Тополница, която тук тече през китно долинно разширение, заградено почти отвсякъде с иглолистни гори. Планинските ридове наоколо са заоблени, покрити с просторни пасища и букови гори.

Градът отстои на 9 км от гара Копривщица, на 26 км от гр. Пирдоп, на 24 км от Срелча и на 103 км от София, с което има редовни автобусни връзки.

►Исторически бележки. Селището възниква в края на XIV в. по време на турското робство, когато, гонени от османлиите, тук се заселват бежанци от Търновско и Пирдопско. Смята се, че някогашното селище се е наричало Момина поляна. Като град за първи път се споменава през 1873 г. Съществуват няколко предположения за произхода на сегашното му име. Според едното името Копривщица идва от гр. копрос, т.е. “обор”. Селището действително възниква като пастирско. Други считат, че името е видоизменено от “куп речици”, което също не е лишено от основание, тъй като тук към Тополница се стичат десетки потоци.

Копривщица възниква и се развива като скотовъдно селище, което е основна предпоставка за достигането на забележителен напредък, а по-късно за развитие на занаятите и търговията. В Копривщица никога не се е вдигало минаре на джамия, дори в годините на робството то се е ползвало с известни привилегии, което не е попречило на кърджалиите три пъти да го нападат и опустошават (през 1793, 1804 и 1809 г.). От 1810 г. Копривщица расте и хубавее такава, каквато я виждаме сега. Голямо икономическо и културно развитие градът достига след Руско-турската война през 1829 г., когато населението нараства до 10-12 хиляди души. Особено прочути са били копривщенските платове, шаяците и одеалата, тънките платна, изящните гайтани, меката вълна и изкусно изпредените прежди. Известни са били и копривщенските майстори шивачи, някои от които имали дюкяни чак в Цариград. Оживена търговия свързва Копривщица с различни краища на Европа, Африка и Азия.

Икономическият напредък бързо се отразява и върху облика на Копривщица. Покрай Тополка, както нежно наричат копривщенци Тополница, се строят хубави къщи, църкви, училища, огладени речни камъни полека-лека застилат улиците между тях. От онова време идва тази ненадмината хубост на копривщенските къщи с разперени като криле широки стрехи, просторни слънчеви чардаци, двукатни дървени стълби. С не по-малко вкус и оригиналност се отличават и вътрешната им уредба: таваните, покрити с резби, стените, изписани с цветя, рисуваните прозорци. Плочници постилат дворовете, потънали в многоцветни градини, а дебелите и здрави ковани порти се открояват под истински арки, извити като вежди. Всяка копривщенска къща е била хубава по своему – от най- богатата до най-сиромашката.

Още през 1822 г. в Копривщица има обществено училище. Тук през 1837 г. изниква второто (след Габровското) взаимно народно училище в поробена България. Поканен от копривщенци, в него идва прочутият учител Неофит Рилски. През 1850 г. се открива и девическо училище. Мнозина копривщенци заминават да учат в чужбина. Найден Геров, учил 7 години в Русия, след завръщането си през 1846 г. открива класно училище, първообраз на сегашната гимназия. В Русия учат и Любен Каравелов, и Петко Каравелов. Рада Киркович (племенница на Найден Геров) основава едно от първите в България женски дружества – “Благовещение”. В Копривщица учителствува и известния Христо Г. Данов от Клисура. Копривщица е родно място на много наши големи просветители като Йоаким Груев, Найден Попстоянов, Никола Беловеждов, Христо Пулеков, Христо Марков, Константин Десимиров, Константин Геров и др.

Това голямо просветно огнище и крепост на българския дух се превръща и в революционно гнездо, записало ярки страници в борбите за национална независимост. Неугасящият през вековете огън на борбата разпалват народните хайдути. Цели 15 години из копривщенския балкан броди дружината на Богдан войвода. Легендарни са имената и на войводите Дончо Ватаха, Детелин, Драгой, Ангел, Добри Кескинеков и сред тях, войводката Добра. В Копривщица е роден Хаджи Михал, един от храбрите пълководци на гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит. Трима копривщенци участвуват в четата на Панайот Хитов, а Филип Петров – в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

В Копривщица през 1844 г. се ражда Гаврил Груев Хлътев, бъдещият титан на Априлската епопея Георги Бенковски. Апостолът Левски лично основава тук през май 1869 г. револиционнен комитет. Друг един копривщенец, Тодор Каблешков, син на богати родители, учил в прочутия френски колеж Галата сарай в Цариград, а по-късно станал началник на жп станцията в Белово, поема апостолската дейност още преди идването на Бенковски и Волов. И не само тук, а и в Стрелча, Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, та чак до Шипка.

Идва времето на историческата 1876 г. Макар че е люта януарска зима, апостолите на IV революционнен окръг вече са възкресили попарените след гибелта на Левски кълнове на революцията в редица селища из Стрямската долина и Тракия. В Копривщица Георги Бенковски идва (вероятно) откъм Старо Ново село (дн. Старосел) и още същата вечер в къщата на Тачо Шабанов се среща с Найден Попстоянов и Тодор Каблешков. На следващия ден най-преданите и будни копривщенци полагат революционната клетва. Копривщица става един от центровете на подготвяното въстание. Времето лети неусетно и ето че великият ден 20 април 1876 г. идва. Пристигналият в Копривщица с група заптиета Неджиб ага не успява да арестува Каблешков, затова пък той успява да разлюлее камбаната, чийто ек събужда не само Копривщица. При каменния Калъчов мост седем въстаници изпразват пушките си в омразните заптиета. Пръв гърми Георги Тиханек и това е първият изстрел на свободата! От втория етаж на спицерията (аптеката), където е въстаническият щаб, Каблешков пише историческото Кърваво писмо (с перо, натопено в кръвта на простреляния тиранин) и го изпраща към Панагюрище до Бенковски.

Цели десет дни Копривщица живее свободна. Последвалият разгром е тежък и страшен. Платеният голям откуп спасява Копривщица от пожарите, но не и от грабежите. Турската войска и башибозукът напълно ограбват китният град. Произволът, безчинствата и свирепите насилия са неописуеми. Впоследствие в околностите на града откриват повече от 150 трупа на копривщенци, а според Макгахан в града и в околностите са избити над 300 души. Голям е и броят на заточените, изкланите и избесените по-късно.

За българската свобода коприщенци се сражават и в Ботевата чета. В опълчението участват 74 души. Сред тях е полк. К. Кесяков, командир на Първа опълченска дружина. През 1878 г. отрядът на полк. Комаровски освобождава Копривщица.

Обществено-икономическите условия след Освобождението силно засягат града. Европейските фабрични тъкани скоро изместват от пазарите копривщенските. Мнозина копривщенци са принудени да търсят прехраната си далеч от родното гнездо. Останал встрани от главните пътища, градът бързо запада. По време на Първата световна война Стайко Филипов (Байото) и Пенчо Калканов, прозрели истината за войната, минават в нелегалност и в продължение на цели три години се укриват от властите. Използуват за подслон и Каменната колиба в м. Кръста, която по-късно партизаните наричат Барикадите. В кървавата касапница на Първата световна война загива един от най-големите български поети, копривщенецът Димчо Дебелянов. През 1924–1925 г. действува Копривщенската чета, която периодично установява връзка и провежда акции с Кискиновата и Троянската чета. В Коприщенскта партийна организация, създадена през 1919 г., израства Антон Иванов, съратник на Георги Кирков и Георги Димитров. Емигрант в СССР, член на Политбюро и секретар на нелегалния ЦК на БРП, през 1941 г. той се завръща в България. Арестуван на 26 април 1942 г. и жестоко инквизиран, Антон Иванов е разстрелян на 23 юли 1942 г. заедно с Никола Вапцаров и другарите им. Достойно място заема възрожденска и априлска Копривщица и във въоражената борба през 1941–1944 г. В партизанските редици до края на август 1944 г. се нареждат 17 бойци от Копривщица. Много копривщенци участвуват и в Отечествената война, в която падат още 4 жертви. През 1924–1925 и 1941–1944 г. Копривщица дава 29 партизани и командири, 27 политзатворници, 8 политемигранти, 43 ятаци, загиват 29 души, а 10 партизански и яташки къщи са опожарени. Той е първият град, овладян от партизаните след дръзка акция.

► Забележителности. Копривщица е град-музей, планински курорт, център на туризма, един от 100-те национални туристически обекта. Всяка година на 2 май тук се възпроизвеждат епизоди от Априлското въстание. Тук се провежда и известният Национален събор на българското фолклорно творчество. Копривщица е обявена за национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

Сред забележителностите в града се открояват: Мавзолеят на априлци, издигнат в чест на 100- годишнината от Априлското въстание; Братската могила на загиналите в антифашистката съпротива 1941–1944 г. и в Отечествената война; Сградата на спицерията (аптеката), сега дирекция на музеите; Къщата музей "Любен Каравелов" (три сгради от 1810 г., 1820 и 1835 г.); Къщата музей "Димчо Дебелянов" (1830 г.); Къщата музей "Георги Бенковски" (1831 г.); Ослековата къща (1856 г.) – най-известният архитектурен и етнографски паметник на града; Лютовата къща (1854 г.), един от шедьоврите на късната копривщенска възрожденска архитектура; Родният дом на Яко Доросиев; Родната къща на Найден Геров, с постоянна изложба; Къщата на дядо Либен (известен Каравелов герой) с изложба по "Българи от старо време"; Родната къща на Антон Иванов с постоянна изложба; Мемориалният комплекс със скулптурната фигура на Бенковски; Паметникът "Първата пушка" и Калъчев мост, където Георги Тиханек дава първия изстрел, поставяйки началото на Априлската епопея; Старото училище "Кирил и Методий" (1837 г); Църквата "Св.Никола" (1844 г.); Църквата "Успение Богородично" (1817 г.), в чиито двор са погребани пренесените през 1931 г. от Демирхисар кости на Димчо Дебелянов. Надгробният паметник на поета, изобразяващ трогателната фигура на майка, застинала в очакване на заминалия на фронта син, е дело на проф. Лазаров. Оригиналът на този паметник е поставен в двора на къщата музей "Димчо Дебелянов"); Къщите на Петко Доганов, Тодор Доганов, Генчо Стойков; Къщи като Марковската, Кантарджиевата, Бозовата, Млъчковата, Павликянската, Гърковата, Бъзевата, Хаджинейковата, Хаджиивановата къща и др.

В центъра на града, на пл. "20 април", се намира едноименният комплекс. Наблизо са хотел-ресторант "Копривщица" и странноприемницата "Дядо Либен". В града има и две туристически спални – "Войводенец" (60 места) и "Богдан" (33 места). На разположение на гостите са и още над 20 фамилни хотела, вили, къщи за гости, които предлагат добри условия за нощуване и почивка. Има множество битови и атракционни заведения.

►Копривщица е удобен изходен пункт за хижите “Павел Делирадев”, “Кръстьо Чолаков” и “Артьовица” в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. “Богдан”, “Барикадите”, “Чивира” и ТВК "Бунтовна" в източната част на планината.

От центъра, покрай църквата "Успение Богородично" се излиза в западния край на града (10 мин.). Тръгва се по пътя, който следва левия бряг на Бялата река (срещу течението ú). Той върви с леко изкачване през стройна борова гора. След 15 мин (0,35 ч) се минава покрай скромния паметник на разстреляния тук през май 1944 г. ятяк Борис Заков. Следва остра серпантина, с която за 10 мин (0,45 ч) се набира височина. Минава се покрай чешмичка. Продължава се нагоре по пътя (на запад) през смесена борово-букова гора и на отсрещния склон на вр. Малък Поп се вижда продълговата поляна с кичести брези – Хаджистойковата поляна. През гора, в която вече преобладава букът, се излиза на седл. Равна поляна (1,15 ч) – между вр. Голям Поп от юг и мощния клон на Климаш на север. Тази местност се нарича още Депото или Опитното поле. Оттук в западна посока се отделя път, който траверсира гористите северни склонове на билото между върховете Голям Поп и Урсулица и води към местността и заслона “Бялата вода”.

Оттук пътят отново завива на запад по равното широко било на м. Равни дял. След около 20 мин (2 ч) вдясно (на север) остава поляна, в чийто югоизточен край блика студен извор. След 5 мин се слиза на поляните североизточно от вр. Бич. Тук на север се отделя пътят за Урсулица с разклоните за з. “Бялата вода”, с. Душанци и х. “Артьовица”. Пътят завива на юг покрай каптажа, пресича поляните и заобикаля вр. Бич от изток, където е разклонът за х. "Кръстьо Чолаков". Връх Бич се изкачва за около 10 мин (2,15 ч). За х. "Павел Делирадев" се продължава по маршрут № 91 (още 1 ч, или общо 3,15 ч).

Този маршрут, от Копривщица до м. Белотруп, минава по дирята на Кървавото писмо, пренесено в съдбовния ден от вестоносците Петър Разложков и Съби Загорчинов. Има лентова, а по билото и стълбова маркировка. Обратният път се изминава за около 3 ч.
97. Копривщица–х. “Артьовица” (4,10 ч)

До поляните североизточно от вр. Бич се следва маршрут № 96 (2,05 ч). Оттук се продължава по отклонението на северозапад към вр. Урсулица. След около 20 мин (2,25 ч) се излиза на поляната южно от вр. Урсулица, където на изток е отклонението за з. “Бялата вода” и с. Душанци. На запад през Златьовица по маршрут № 92 за 1,45 ч (4,10 ч) се отива до х. "Артьовица".

По маршрута има лентова, а на места – и стълбова маркировка.
98. Копривщица–х. "Кръстьо Чолаков" (2,45ч)

До поляните североизточно от вр. Бич се следва маршрут № 96 (2,05ч). Оттук се продължава по пътя на юг, който подсича източния склон на вр. Бич. Югоизточно от върха той се свързва с билния път от х. "Павел Делирадев" за х. "Кръстьо Чолаков". Продължава се по пътя на югоизток по маршрут № 89 и покрай гроба на Кръстьо Чолаков се слиза до хижата (2,45 ч).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се взема за по-кратко време, около 2,15–2,30 ч.
Село Поибрене

Поибрене (420 м н.в.) е разположено на левия бряг на р. Тополница, при водослива на р. Павел. Южно от селото водите на Тополница се укротяват в яз. “Тополница”. Поибрене отстои на 71 км от София, на 7 км от с. Оборище, на 17 км от Панагюрище и на 14 км от с. Петрич, с които има автобусни връзки.

Край моста на р. Тополница (край шосето за София) има минерален извор и минерални бани, осигурени на селото посредством дълбок сондаж. На разположение на туристите в селото е туристическа къща “Мария”.

►Исторически бележки. Според В. Миков името на селото идва от Ибър, опустошено някогашно селище, намирало се в поречието на едноименната река. Такова е мнението и на К. Иречек и П. Делирадев. С името Поибрене за първи път се среща в турски документ от 1689 г.

Подобно на околните села и Поибрене се включва в борбите за свобода. Помнят се имената на Балчо войвода и на Станой Братоев, съратник на прочутия бранител от кърджалиите дядо Никола от с. Челопеч. Когато Левски идва тук и основава комитет, населението е готова да се включи в борбата. На 10 февруари 1876 г. откъм Оборище пристига Бенковски. Още същата вечер в къщата на Делчо Оливеров поп Неделчо Гърков заклева съзаклятниците. Още няколко пъти след това Бенковски посещава Поибрене. На събранието в Оборище местният комитет изпраща председателят Делчо Оливеров и Влад Пашов. Когато на 20 април в Панагюрище долита Кървавото писмо, комитетският деец от Поибрене Антон Зяпков веднага донася вестта в селото и то въстава. Късно вечерта пристига и Бенковски. Към конната му чета, която няколко дни по-късно ще се именува вече Хвърковата, се присъединяват 30-40 поибренци начело с Д. Оливеров и Вл. Пашов. А поп Недельо взема църковния кръст и става "кръстоносец" на четата, която поема надолу по Тополница към Мухово и пазарджишките села.

Свободата ликува в Поибрене 14 дни. През това време оттук още три пъти "прелита" Хвърковатата чета: към Петрич, Еледжик и Панагюрище. На 4 май въстанието е потушено, а Поибрене е изгорено. От 333 къщи 198 са изпепелени, 15 души са убити. Влад Пашов организира чета и с много премеждия дочаква Освобождението. Свободата доживяват и затворените Делчо Оливеров и поп Недельо.

► Забележителности. В центъра на селото се издига паметник на падналите в антифашистката съпротива 1941–1944). Наблизо е родната къща на Делчо Спасов (сега пощенска станция) с барелеф. До читалищния дом е бюстът паметник на Иван Пашов. Бюстове паметници са издигнати на Делчо Оливеров и на поп Недельо Гърков. Паметникът на поп Недельо 00се намира между училището (което сега носи неговото име) и църквата (1850 г.), до която е сградата на някогашното килийно училище. Във фоайето на общинската сграда (в центъра на селото) са поставени портретите на всичките 39 кмета на селото от Освобождението насам.

В околностите на Поибрене може да се посети яз. “Тополница”. На север от селото, в пролома на р. Тополница е канарата Момина стъпка, където до прокарването на шосето е имало издълбан жертвеник. В този район са запазени и фрагменти от древен път (м. Калдъръма), следи от два разрушени долмена, наподобяващи сакарските, както и отломки от тракийска керамика и няколко калета – все в близост до Тополница. В землището на с. Поибрене се намират: Шишманово кале (на 3 км северно от селото, на десния бряг на реката); Курилско градище (на юг от селото, на левия бряг на реката); Тропеврътско градище (югоизточно от мах. Тропев рът). Тези обекти заедно със следите от древен път около с. Мухово свидетелствуват, че проломната долина на Тополница е била охранявана и като древно вървище.

►Много приятни и съдържателни излети могат да се организират и из Петричкия пролом на р. Тополница.
99. Село Поибрене–с. Петрич (14 км – 3,30ч)

Маршрутът следва пролома на Тополница, из който реката лъкатуши с красиви меандри. Този пролом, през който някога се е промъквал древен друм (останки има в м. Калдъръма), е запазил и спомена за Хвърковатата чета на Бенковски. Както е известно, отправяйки се към с. Петрич на помощ, на 22 април в с. Мечка (дн. Оборище) Бенковски разделя четата на две: една част поема на северозапад през вр. Вран камък, а другата, начело с войводата, минава през с. Поибрене, а после на север по долината на Тополница. Старият път, лъкатушил някога по двата бряга на реката, на места е запазен и досега. След Песо поле и Добри дол в западното подножие на Градище (южно от с. Петрич), при Чебърски дол, четата спира за кратко при двете воденици (Чебърската и Игунската). Вълнуващо и трогателно Захари Стоянов описва срещата на четниците с мливарите и воденичарите. Малко по на север, при Сечен камък, четата е посрещната от цялото население на с. Петрич. Второто преминаване на Хвърковатата чета през пролома по обратния път, към Поибрене и Еледжик, е на 25 април. Тогава поп Недельо остава в Поибрене, а "кръстоносец" става отец Кирил Слепов, игуменът на Калугерския манастир.

Сега през пролома минава асфалтирано шосе. На 3 км северно от Поибрене, западно (и високо над реката) остават Шишманово кале и Момина стъпка. Преминало по десния бряг на Тополница, шосето продължава на север, подминава водослива на Дисагов дол и достига мястото, където в долината забива острия си ръб ридът Градище, увенчан от руините на древна крепост (10 км). Тук са водосливите на Добри дол (десен приток) и Чебърски дол (ляв приток). На това място някога са се намирали Чебърска и Игунска воденица. След мъничко долинно разширение проломът се стеснява и непосредствено преди да се стигне с. Петрич, се минава покрай Сечен камък – мястото, където петричани посрещат за първи път Хвърковатата чета на Бенковски.
100. Село Поибрене–с. Оборище (7 км – 1,30 ч)

Старият път, свързвал с. Поибрене и с. Мечка (дн. Оборище), вече го няма. Отсечки от него са запазени на места, северно от долината на р. Павел. По стария път към Поибрене минава Хвърковатата чета при първата (20 април) и при втората си обиколка (22 април) – от Панагюрище през с. Мечка за поречието на Тополница и с. Петрич. Вероятно по него тръгва отначало и на 1 май, след като откъм Еледжик минава през изгореното вече Поибрене към Панагюрище и Лисец. Старият път се е спускал към Поибрене откъм Св. Петка и бившата махала Павел, минавайки през Елов дол, долината на р. Павел и през възв. Разтивица – непосредствено на запад от с. Оборище.

Сега асфалтираното шосе, прекарано по десния бряг на р. Павел, пресича стария път на няколко места, а на кратко растояние съвпада с него.

Село Оборище (640 м н.в.) е разположено в малко понижение, отворено на югоизток към Меченска река (Банска Луда Яна). Оградено е от ниски куполовидни върхове – гористият Илинден от юг, Кольовица от север, Разтивица и Ковачевица от запад и северозапад.

С. Оборище отстои на 7 км от Поибрене, на 10 км от Панагюрище и на 78 км от София, с които има автобуски връзки.

►Исторически бележки. Няма категорични данни кога е основано селото. По някои находки и имена на местности може да се съди, че районът е бил обитаван още в древността. В землището на Оборище е намерена оброчна плочка на тракийски конник, а югоизточно от селото, в местностите Раева нива и Цареви ливади – две каменни статуи, останки от старо селище, стари монети и недатирана керамика. На северозапад, в посока към мах. Сребриново, е м. Стражата; на североизток по вододела между Меченска и Панова река е м. Кулата; на югоизток, в Меченския пролом има руини на византийска крепост.

Под името Мечка селото се споменава за първи път в документ от 1689 г. По един надпис, оцелял по чудо при опожаряването на старата църква (1014 г. по арабското летоброене, отговаряща на 1605 г. според М. Дринов), посетилият селището през 1883 г. К. Иречек смята, че това е годината на изографисването ú. Запазено е и по-старото име Павлево село, наречено на местния войвода Павел, чието име носи и реката. Името на друг местен бранител на българщината – Хайдут Пано (Пане) Кършеков, носи Панова река. До наши дни са стигнали и имената и на поборниците от Мечка Дядо Буки (Иван Домусчиев) и Хайдут Дядо Никола. Спорен е въпросът за родното място на Новак войвода (с. Петрич или с. Мечка). От с. Мечка е и Ненчо Дураков (Бошняка). Сегашното си име селото носи от 1950 г. по наименованието на близката историческа местност Оборище, чийто произход според В. Миков идва от "обор" (близкият връх се именува Пладнище).

И в с. Мечка Апостолът Левски основава револиционен комитет. По-късно той е съживен от Бенковски, който идва на 9 февруари 1876 г., съпроводен от поп Грую Тренчев (Бански) от с. Баня и от бъдещия председател на комитета Димитър Коклев. Те пристигат откъм с. Баня, минавайки през живописния Меченски пролом. Бенковски посещава още няколко пъти будното село. Паметно е идването му на 31 март, когато по време на богослужението в църквата той произнася огнено слово от владишкия трон, а поп Грую заклева всички присъствуващи (над 400 души) за святото дело. Изборът на тайно място за провеждане на историческо събрание в IV револиционен окръг Бенковски възлага на Димитър Коклев, който е и делегат на събранието.

На 20 април, на път Поибрене, комитският деец Антон Зяпков донася вестта за преждевременното избухване на Априлското въстание. Църковната камбана известява великия час на началото, оръжието е в ръцете на меченци. Вечерта те посрещат Бенковски и четата му. Една група въстаници заминават на помощ на Панагюрище, а други над 20 души начело с Димитър Коклев се присъединява към Бенковски. Останалите (според предварителния план) се изнасят към Илинден и Вран камък. На 2 май с. Мечка споделя трагичната участ на Панагюрище. От 100 къщи 78 са опожарени, селото е ограбено и опустошено, мнозина въстаници, между които и Димитър Коклев, са заловени. Освобождението, както и в Поибрене, идва в началото на 1878 г. с отряда на ген. Кридинер.

► Забележителности. В центъра на с. Оборище сред малък парк е издигнат бюст паметник на Делчо Наплатанов. До главната улица е паметникът на загиналите в антифашистката съпротива (1941–1944). Там има бюст паметник на Димитър Коклев. В селото са издигнати две братски могили на руски воини, загинали тук през Освободителната война. В западния край на селото се намира Шишковата чешма. Наречена така на името на възстановилия я търговец от панагюрския род Шишкови, чешмата е изградена на мястото на древен градеж от недялани камъни и червен хоросан.

► Селото е удобен изходен пункт за историческата местност Оборище, за хижите "Сакарджа" и "Братия", както и за маршрутите из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.

Маршрутът минава през местности, свързани с историческия път на Бенковски при основаването на комитетите през зимата и пролетта на 1876 г.

Тръгва се от северния край на селото (западно от м. Кольовица) и за 20 мин се излиза на разлатото оголено било, вододел между р. Шальовица и десния ú приток Димов дол. Продължава се по път на север и леко на северозапад, който се изкачва по източния склон на Дълги рът. Пътят подсича вр. Дълги рът от изток и за около 40 мин (1 ч) излиза на седловината между него и гористия вр. Озрен. Някъде в този район нощува Хрърковатата чета по пътя си от вр. Еледжик през с. Поибрене за Лисец на 1 май вечерта. Пътят продължава на север през наклонени поляни и, набирайки плавно височина, за 40 мин (1,40 ч) излиза на билния път точно в южното подножие на вр. Могилата (Орела). Западно остава голямото хвощохранилище на “Люляковица”, на чийто западен бряг е историческото Кърваво кладенче. Пътят води на изток по тесен и каменлив черен път. Той минава покрай скални феномени, образувани в лавови (андезитови) скали, излиза на билото и за 15 мин (1,55 ч) стига до вр. Вран камък. Дотук маршрутът съвпада както с пътя на част от меченското население, изтеглило се на стан с петричани и поибренци по време на Априлското въстание, така и с пътя на част от Хвърковатата чета, отправила се на 22 април от с. Мечка към с. Петрич. Това е и пътят, по който бяга населението след погрома на въстанието.

От Вран камък се открива широк обзор към Ихтиманска Средна гора на запад, към веригата на Стара планина на север – от Мургаш докъм Косица и Паскал, към Голец и надигащия се зад него масив на Братия. На преден план на запад (към пролома на Тополница) и на юг надигат заострени чела Градището, Големия Кумнак, Филипов зъбер, Пангалов Кумнак, Върла могила, Мичина могила.

От Вран камък се продължава по широкия билен път – обратният път на Маршрут № 76, Вариант (3,10 ч).

Вариант. От южното подножие на вр. Могилата (1,40 ч) се продължава на изток до подножието на вр. Кошутица – 20 мин (общо 2 ч), където има чешма с 11 каменни корита. Продължава се по билото на север до седловината в подножието на вр. Китката, откъдето по маршрут № 76 може да се слезе към с. Петрич или да се продължи към х. "Сакарджа" (още 2,15 ч, общо 5 ч).

Маршрутите до сливането с маршрут № 76 не са маркирани. По обратния път те се изминават за същото време.

От селото до хижата води асфалтиран път (7 км), отклонение от шосето за Панагюрище. На около 500 м преди разклона (вдясно от шосето), под няколко липи е паметникът на Никола Муховски от с. Оборище, убит от цанковиските през 1925 г. А след разклона, в посока към Панагюрище, също на около 500 м и вдясно от шосето, край изградена в битов стил чешма е оформен приятен кът за отмора.

До хижата води и пряк туристически път. От центъра по главната улица в посока към Панагюрище за 10-ина минути се излиза в източния карй на селото. Тук в североизточна посока се отделя черен път, по който се минава северно от стадиона и за 20 мин се пресича долината на р. Люляковица. На юг остават шосето за Панагюрище и водосливът между Люляковица и Панова река, които образуват Меченска река. Продължава се с леко изкачване на изток-североизток и се излиза на Търкуловица (0,35 ч) – обширна поляна, през която минава и асфалираният път за хижата. По него на североизток за още 10 мин се отива до х. “Оборище” (0,45 ч).

Старата хижа “Оборище” (695 м н.в.) е строена през 1964 г. и е преустройвана през 1983 г. Тя е малка (25 места), електифицирана, с външни санитарно-хигиенни възли. Стопанисва се от тур. д-во “Бунай” – Панагюрище.

Новият туристически дом "Оборище" (700 м н.в.) се намира на около 300 м югпзападно от старата хижа. Изграден е през 1976-1983 г. Триетажната сграда разполага с 87 места в стаи с по 2, 3 и повече легла и 3 апартамента. Има централно отопление, вътрешни санитарно-хигиенни възли. Край дома има малък спортен комплекс. Сега сградата е изоставена, с неизяснен статут, и се руши.

На около 1 км северно от х. “Оборище” и паркинга, в усойната долина на Панова река, се намира историческата местност Оборище – един от 100-те национални обекти. До нея се отива за около 20 мин по красиво оформена алея, която прехвърля на няколко места реката. Покрай алеята на специални фундаменти, върху плочи от полиран гранит са издълбани мисли на бележити наши революционери, поети, държавници, откъси от въстаническата клетва.

От 10 до 13 април 1876 г. на Оборище пристигат около 65 делегати (според З. Стоянов делегатите са 56, според Д. Страшимиров – 67, според К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов – 60 плюс 4 апостола). Събранието се открива на 14 април призори. Поп Грую Бански ръководи полагането на свещената клетва, след което Волов и Бенковски произнасят речи. Взема се решение център на въстанието да бъде Панагюрище, обсъжда се датата за вдигането му, избира се комисия от 12 души за изготвяне на програма и план, на военни инструкции и др. Привечер делегатите се разотиват, а комитетът, ръководен от Бенковски, продължава работата си в Панагюрище.

След Освобождението, през 1885 г. тук е поставен паметник кръст, а през 1928 г. е изграден сегашният паметник, на който са изписани имената на делегатите.

От х. "Оборище" по алеята за 20 мин се стига до историческата местност Оборище. Оттук по сръмна пътека в северозападна посока за 15 мин (0,35 ч) се излиза на Бойков рът. До това място за същото време се стига и по пътя на северозапад, като се заобикаля от запад гористото връхче Пладница. Най- високата кота на Байков рът се подсича от запад, след което се слиза на седловината в северното му подножие (40 мин). През седловината минава каналът откъм МОК "Асарел" към хвощохранилището в долината на р. Люляковица. Оттук се следва вододелът между р. Люляковица и Панова река по опороен път в североизточна посока. На няколко места завоите му се пресичат по преки пътеки. След около 30 мин се траверсира източният скат на вр. Мечит, а след още 5 мин се излиза на откритата седл. Яловарника (1,15 ч) – важно туристическо кръстовище. Оттук в северна посока води път (след това пътека) към х. "Сакарджа", а на североизток – към Сивата грамада, Лисец, Пряслопа, х. “Братия” или Панагюрски колонии. Към с. Петрич се продължава на запад-северозапад, като се следва главното било на Панагюрска Средна гора, което тук разделя водосборите на р. Беререй на север и реките Люляковица и Димов дол на юг.

От седл. Яловарника се продължава по билен път на запад-северозапад. След 15 мин (1,30 ч) се минава покрай увенчано с двуметрова могила връхче. Пътят постепенно се стеснява и преминава в пътека. В същата посока, почти по билото или непосредствено северно от него, за 20 мин (1,50 ч) се слиза на открита седловина в източното подножие на вр. Върла могила. От това място на североизток през гористата долина на р. Беререй се открива красив изглед към вр. Голец. Пътеката заобикаля вр. Върла могила от север през гората, излиза на седловината в западното му подножие и продължава на запад, пресичайки няколко полянки. След 15 мин (2,05 ч) се стига на обширна поляна с пръснати тук-там диви крушови и сливови дървета. Почти по средата ú се издигат две могили. Точно до тях в северна посока се отделя пътека, която бързо слиза в долината на р. Беререй. След 500 м надолу по течението маркираната пътека от с. Петрич за х. "Сакарджа" пресича реката (вж. маршрут № 76). От тази поляна се открива хубав изглед към Голец, Каменна мандра, Китката.

В западния край на поляната се издигат още няколко могили. Тук се излиза на широк път, който идва от юг, откъм долината на р. Люляковица (пресича долината на р. Люляковица при водослива между рекичките Увода и Радилово ягнило и покрай Тачова кошара и западните склонове на вр. Пладнище слиза до х. "Оборище" – може да бъде използуван като вариант за разнообразяване на маршрута). Следва леко изкачване в югозападна посока, при което се прехвърля билото на рида Зъба. По него на северозапад води пътека към вр. Китката (вж.маршрут № 101, Вариант). След 15 мин в южна посока, по западния склон на Зъба се стига на седловината в северното подножие на вр. Кошутица (2,20 ч) при чешмата с 11 каменни корита.

Оттук започва леко изкачване по северния склон на върха в южна посока. След като излезе от гората, пътят завива на запад-югозапад, поляга почти по хоризонтал и извежда източно от вр. Кошутица. По билото на запад, покрай 6 метрова могила и през южния склон на вр. Могилата (Орела) се стига до мястото, където излиза пътят откъм с. Оборище (2,40 ч). Оттук до с. Петрич се продължава по маршрут № 101 през вр. Вран камък (още 1,30 ч, общо 4,10 ч).

Маршрутът за х. “Оборище” до седл. Яловарника има стълбова и лентова маркировка, а в останалата част не е маркиран. По обратния път се взема за малко по-дълго време, около 4,30 ч.

От х. “Оборище” до седл. Яловарника се следва маршрут № 103 (1,15 ч). Оттук до х. “Сакарджа” може да се отиде по два основни варианта: през вр. Лисец и през Сандаклийски дол.

Останалата част от маршрута до х. “Сакарджа” (45 мин, общо 2,50 ч) следва маршрут № 80 в обратна посока. По маршрута има стълбова и лентова маркировка. Обратния път се изминава за 2,15 ч.

От х. “Оборище” до вр. Лисец се следи маршрут №104, Вариант І (2,05 ч). От вр. Лисец до м. Пряслопа се отива за 30 мин (2,35 ч) по маршрут № 80, Вариант І. От Пряслопа до х. “Братия” се продължава също по маршрут № 80, Вариант І (1,15 ч, общо 3,50 ч) или Вариант ІІ (1,30 ч, общо 4,05 ч).

Маршрутът има стълбова и лентова маркировка. По обратния път се взема за по-кратко време, за около 3,30 ч.
106. Хижа “Оборище”–Панагюрски колонии (4 ч)

От х. “Оборище” през седл. Яловарника и вр Лисец до м. Пряслопа се отива за 2,35 ч (по маршрут № 105). Оттук до Панагюрски колонии се стига за 1,20 ч (3,55 – 4 ч) по маршрут № 82 (в обратна посока).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка. Обратният път се взема за по-кратко време, за около 3,30 ч.

Забележка. Възможно е маршрутите от № 103 до № 106, както и свързаните с тях предходни маршрути, минаващи между открития рудник “Асарел” и хвостохранилището “Люляковица” и/ или пресичащи (обхождащи) масива на вр. Лисец да претърпят изменения, а някои дори да бъдат прекъснати поради бързото разрастване на открития рудник и свързаните с него дейности и съоръжения (б.а.).
Панагюрище

Град Панагюрище (520 м н.в.) е разположен в малката и слънчева Панагюрска котловина, през която бърза р. Панагюрска Луда Яна. На север и изток изправят могъщи снаги Братия и Буная, чийто крайни разклонения Никулден, Дойчов рът, Кукла и Бърдото почти опират в града. На юг се издигат Св. Никола и Вития чукар, между които е реката, образувайки къс, но красив пролом. От запад спускат полегати склонове Паново бърдо и Радулица.

Панагюрище беше крайната гара на жп линията Пловдив – Панагюрище (сега линията е спряня). От София отстои на 91 или на 109 км (съответно през с. Белица или гр. Пирдоп), на 42 км от Пазарджик, на 37 км от Пирдоп и на 14 км от Стрелча, с които има редовни автобусни връзки.

На разположение на гостите на града са хотелският комплекс “Каменград”, туристическата спалня “Бунай” (45 места), няколко фамилни хотела.

►Исторически бележки. Богатото архелогическо наследство свидетелствува, че Панагюрският край е бил обитаван още в древността. Според някои автори първите обитатели са били скотовъдни племена, но те със сигурност са били преди всичко рудари. Присъствието на траките по тези места се бележи не само от стотиците могили, но и от уникалното Панагюрско съкровище (ІV–ІІІ в. пр.Хр.). Историята не е запазила името на древното тракийско селище, чийто приемник по-късно става Литополис (Каменград). През елинизма, римското владичество и късната античност този район има важно стратегическо значение. По времето на хан Омуртаг Средногорието е включено в пределите на българската държава. Панагюрският край има важно стратегическото значение и по времето на османското нашествие, което се потвърждава от останките на множество крепости. Стари пътища, фрагменти от които са запазени и досега, са кръстосвали тези места.

Според П. Делирадев селището, приемник на древна трако-римска твърдина, е съществувало на това място още преди османското нашествие, като отначало се е състояло от пръснати махали, централната от които се е наричала Панаирище. След падането под турско робство, около средата на ХVІ в. тук се заселват хора от с. Войника. Селището е войнишко и се ползвува с известни привилегии. Покрай народното име Панагюрище (Панигюрище) се появява и официалното турско име Отлукьой, което се среща за първи път през 1575 г. Панагюрци, макар и да продължават да наричат селището си “село” до Освобождението, не приемат турското име, което отново се споменава през 1689 г. Миков е на мнение, че името Панагюрище (идващо от панагюра, т.е. пазар, панаир) се появява по-късно, с развитието на селището като пазарен център.

Голям икономически и културен напредък достига Панагюрище през ХVІІІ в. и въпреки че в началото на ХІХ в. е опустошено от кърджалийски банди, бързо надвива разрухата. Главно значение в поминъка има скотовъдството и свързаните с него занаяти като производството на вълна, прежди, платове, кожи. Успоредно с това са развити златарството, бакърджийството, търговията. Значителният за времето си стопански разцвет оказва голямо влияние върху развитието на културно-просветното дело. През 1840 г. тук е открито взаимно училище, през 1841 г. – мъжко, а през 1843 г. – женско (второто в България) класно училище. В навечерието на Априлската епопея в Панагюрище има общо около 800 ученици и 9 преподаватели. Между учителите е и Райна Попгеоргиева, известна по-късно като Райна Княгиня.

Своя исторически апогей Панагюрище достига по време на Априлската епопея, но и дотогава то славата на бунтовно гнездо. Непокорството на местното население е документирано още през 1575 и 1689 г., а историята пази и до днес имената на Балчо войвода, Стоян войвода (Юруков), Яна и Драгула войводи, на Желю Куков, Иван Попов (Папазоглу), Кара Димо, поп Недялко Докузан, Хайдут Тольо, Тасо Хайдутов, Пенчо Пехливан, Велко Мичюров, Събо Новака и др. Иван Георгиев участвува в четата на Панайот Хитов и Филип Тотю, Пенчо Стоянов – в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ангел Коджабашев и Иван Неделчев – в Ботевата чета.

Когато в началото на февруари 1876 г. Бенковски, придружен от Георги Манов, пристига тук от Стрелча, условията за изграждане на революционен комитет са налице. Защото дейността на стария комитет, основан през 1870 г. от Левски, е затихнала, но не е прекъсвана. А в периода 1873–1876 г. тук неведнъж идва и Тодор Каблешков, който е в течение на подготвяното Старозагорско въстание. Бенковски отсяда в къщата на Найден Дринов – брат на Марин Дринов, ханджия и търговец, член на комитета от 1870 г., съратник на Левски. На организираната първа среща освен Найден и Пею Дринови идват учителите Павел Бобеков и Искрьо Мачев, търговецът Тодор Влайков, т.е най-изтъкнатите патриоти в града. На 7 февруари Бенковски свиква ново, по-разширено събрание в Панагюрище, в което вече участват почти всички членове на комитета от 1870 г. Именно на това събрание панагюрци полагат клетва и избират “приготвителен комитет”. По-късно, когато Панагюрище става център на ІV революционен окръг, този комитет фактически се превръща в главен комитет, а по време на самото въстание – в главен щаб и привременно правителство. Бенковски продължава своята апостолска мисия из Тракия и Средногорието. На 13 февруари той отново идва към Панагюрище, а няколко дни по-късно тук пристига и Волов. Панагюрският комитет за кратко време извършва огромна подготвителна работа за вдигане на въстанието. На събранието в Оборище делегати от Панагюрище са Искрьо Мачев и Георги Нейчев. Избраната там 12-членна комисия продължава работата си на 15, 16 и 17 април в Панагюрище.

Преждевременното избухване на въстанието в Копривщица и пристигането на Кървавото писмо вдигат на крак цяло Панагюрище. Нестихващия звън на църковните камбани събира на площада над 500 въоръжени бойци. Революционният комитет (като военен съвет и привременно правителство) се настанява в къщата на на Пенчо Хаджилуков. Първата грижа е да се укрепят позициите откъм Златица и Пазарджик. “Оръжейната” на майстор Никола Бимбашев изработва скоростно черешови топчета. Преписи от Кървавото писмо и прокламации полетяват във всички посоки. На 21 април Бенковски се завръща от първата си обиколка, а на 22-ри става тържественото освещаване на знамето от поп Грую Бански. То церемониално е пренесено на кон от Райна Попгеоргиева, следвано от внушително шествие през града. Същия ден в ливадите край реката е формирана официално Хвърковатата чета.

Боевете за Панагюрище започват на 28 април, на запад от р. Черяшка, а на следващия ден е организирана защита в местностите Буево ниве и Банова горица. С най-голяма сила се разгарят боевете на 30април. Срещу Панагюрище са струпани огромни вражески сили – редовна войска, артилерия, башибозук и черкези. Същият ден боят се пренася в самия град, къщите се превръщат в крепости. Геройски се сражават въстаниците Стоян Пъков, Рад Клисаря, Тодор Хайдутина. Заобиколен отвсякъде, за да не попадне жив в ръцете на извергите, Петър Щърбанов се самоубива. Павел Бобеков, Ворчо войвода, Маньо Манев и други успяват да се оттеглят към Копривщица, за да продължат борбата.

Страшни са дните на погрома, нечувани са зверствата на турците. Панагюрище е ограбено, опожарено и опустошено. От над 2500 къщи оцеляват едва 20-ина. Убити са над 600 души, мнозина са ранени, затворени и измъчвани, заточени. Изпепелен, градът посреща братята освободители от отряда на ген. Криденер в началото на 1878 г. За свободата се сражават около 70 опълченци от Панагюрище.

Основите на група на БРСДП тук се полагат още през 1898 г. След войните, през 1919 г., тя е възстановена. Отделни нейни членове и земеделци – единофронтоваци, вземат участие в Юнското и Септемврийското въстание през 1923 г. Четирима панагюрци участвуват в Октомврийската революция. В Кискиновата чета има четирима. Панагюрище дава 3 жертви през 1923 г., 12 през 1923–1925 г., 3 през 1932–1935 г. В края на 1942 и началото на 1943 г. от Панагюрище излизат първите партизани. Много панагюрци подпомагат и непосредствено участвуват в борбата на отряд “Георги Бенковски”. През този период и в Отечествената война градът дава още 9 жертви.

Градът е родното място на редица бележити българи, сред които: Марин Дринов, първият български професор в Русия, историк и държавник; Нешо Бончев, един от първите български литературни критици, преводач; Сава Радулов, даровит книжовник, основател на класното училище в Панагюрище; Петър Карапетров, книжовник, един от основателите на българското печатарско дружество; Васил Чолаков – учител, книжовник и етнограф, Тома Георгиев, Цвятко Георгиев, Велко Каролев и др. Към тези имена трябва да се добави и името на Павел Делирадев, голям изследовател, пътешественик и учен, един от изтъкнатите дейци на БТС.

► Забележителности. Някогашният мегдан, където се стичат въстаниците на 20 април 1876 г., днес се нарича пл. “Георги Бенковски”. Източно от него, на Бърдото (Маньово бърдо), в чест на 100-годишнината от Априлското въстание е изграден величественият комплекс “Априлци”. В централната част на композицията се открояват средногорски въстаник с развято знаме, лъв и черешово топче. На барелефите до него са изобразени организирането на комитетската мрежа, освещаването на революционното априлско знаме, боевете за Панагюрище начело с черешовата батарея, Хвърковатата чета. Към комплекса води широко каменно стълбище, в чието начало има жертвеник с вечен огън. На около 400 м югоизточно от тук, по алея от борова гора (част от оформящия се голям парк “Априлци”) се отива до паметник, издигнат на мястото, откъдето е гръмнало черешовото топче на Стоил Финдеков. Малко пò на изток е историческата Каменица, откъдето се открива чудна гледка към града и местата на някогашните въстанически позиции. На изток са Банова горица и вр. Висок, откъдето са се спуснали главните сили на турските орди. На юг е Св. Петка, където край шосето за Стрелча сред нов парк също се издига паметник. На гранитен балван има надпис: “На тези позиции цялото население на с. Смилец влезе в бой с турската войска, защитаваше свободата и Панагюрище през април 1876 г.”. Още пò на юг, в началото на пролома е възвишението Св. Никола, където са били позициите на бранителите откъм Пазарджик. Сега тук се издига обновеното манастирче “Св. Никола”. На север са отбранителните гнезда Куклата и Хълмът на свободата (Спасовден). През октомври 1925 г. тук е бил обесен Лука Врагов. Сега на това място има братската могила.

Интерес представлява Градският исторически музей, разположен в двора на Дудековата къща (1856 г.), където на 30 април загиват Петър Щърбанов, Петър Дудеков и други въстаници. Експозицията на музея илюстрира различни моменти от богатата история на региона и особено от Априлската епопея. Има и интересна.природонаучна зала. По сполучлив начин в двора е възстановена част от старата панагюрска чаршия с 12 занаятчийски работилници. Недалеч от историческия музея се намира къщата музей “Райна Княгиня”. В двора са гробовете на майката и бащата на героинята, а по-късно тук намират покой и кости на славната българка. На някогашния площад пред църката “Св. Георги” се издига и нейния паметник. През една къща е домът на Пенчо Хаджилуков – седалище на военния съвет и привременното правителство по време на въстанието. Интерес преставляват и Тутевата къща (където се получава Кървавато писмо и откъдето Бенковски и въстаниците, стичайки се надолу към площада възвестяват “България е свободна!”), Финджековият дюкян, къщите на Рад Клисаря, Марин Дринов, Ильо Пятдесятника, Смолската, Ланджеевата, Каменната и други къщи, двете църкви “Св. Богородица” и “Св. Георги”. Повечето от сградите са реставрирани и включени в музейния комплекс. В града са издигнати и много паметници и бюстове: на Г. Бенковски, П. Волов, П. Бобеков, З. Стоянов и др.

В околностите на Панагюрище са запазени следи от от праисторически селища – в м. Барето, край Русалин, Красен, Самодивското дърво и др. Има и множество тракийски могили. В региона личат останките на редица крепости като Койчово кале край Раслатица, Красинско кале, крепостта край с. Баня, Калето в южния край на Панагюрския пролом, крепостта в м. Душков челин и др.

► Панагюрище е удобен изходен пункт за хижите “Оборище”, “Сакарджа”, “Братия”, “Павел Делирадев”, “Кръстьо Чолаков”, за Панагюрски колонии, за маршрутите из южните разклонения на Панагюрска Средна гора.

От Панагюрище до х. “Оборище” води асфалтирано шосе – отклонение от пътя за с. Оборище и София. От Панагюрище до хижата има и турически път – алея (сега оцеляла тук-там), която следва пътя на апостолите на Априлското въстание, на делегатите на Великото събрание, на Хвърковатата чета. Алеята започва от западния край на града и върви успоредно и южно от шосето за София, минава покрай Оптикоелектронния завод и отклонението за МОК “Асарел”. След около 1 ч се достига седловината между Радуловица от север и Стърчовица от юг (м. Гроба), през която минава асфалтираното шосе. Тук алеята се прехвърля северно от него, спуска се през борова гора и пресича коритото на Асарелска река, а след това минава през плоския вододел южно от Душина могила (1,40 ч). Продължава се в северозападна посока и се излиза на поляната Търкуловица и шосето за х. “Оборище” (2 ч).

По маршрута има стълбова и лентова маркировка.
108. Панагюрище– м.Пряслопа–х. “Сакарджа” или х. “Братия” (3,45–4 ч)

От Панагюрище до м. Пряслопа водят два асфалтирани пътя – през Панагюрски колонии и МОК “Медет” (21 км) и през МОК “Асарел” (16 км). Туристическият преход се осъществява по пряк път, който минава между тях, през поречието на Марашка река.

От централния площад се тръгва покрай хотелския коплекс “Каменград” по главната улица, която води към шосето за Панагюрски колонии. Преди да се завие покрай църквата “Св. Георги” и Историческия музей, тя се изоставя и се продължава на запад-северозапад по улицата срещу течението на Марашка река. След 15 мин се излиза в северозападния край на града. Продължава се на север-северозапад срещу течението на реката (покрай разсадник) и след 15 мин (30 мин) се подминава гористият хълм Никулден, който остава на изток. Пътят постепенно се извива на север, приближавайки гористите склонове на Остри могили. Те също се заобикалят от западната страна, покрай реката, след което се излиза на наклонените поляни Лютиви храсти (1 ч). Продължава се на север с леко изкачване към гористия рид Мулейска чукара – източен вододел на Марашка река. Навлиза се в дъбова, а по-нагоре в букова гора, като за 20-ина минути (1,20 ч) се изкачва до седловината северно от вр. Мулейска могила. Оттук в северозападна посока отново през гора, прошарена от няколко поляни, за около 40 мин (2 ч) се достига асфалтираният път от МОК “Асарел” за МОК “Медет”. По него се продължава на север и за 30 мин (2,30 ч) се стига до м. Пряслопа.

От м. Пряслопа до х. “Сакарджа” се отива по маршрут № 80 (в обратна посока) за 1,15 ч (3,45 ч) по Вариант І или за 1,25–1,30 ч (4 ч) по Вариант ІІ.

От м. Пряслопа до х. “Братия” се продължава също по маршрут № 80, Вариант І.

Вариант. След като се излезе на асфалтираното шосе МОК “Асарел” – МОК “Медет”, вместо да се продължи по него на север (към м. Пряслопа), пътят се пресича и се излиза на оголеното вододелно било между Асарелска река на запад и Мулейска река на изток (2,05 ч). Продължава се по билото на север, навлиза се в гористия пояс и след около 15 мин се достига главното било и билната маркировка, източно от вр. Лисец (2,20 ч). По нея на запад за 20 мин се изкачва вр. Лисец (2,40 ч). Оттук до х. “Сакарджа” се отива за 45 мин (3,25 ч) по маршрут № 80 – Вариант І (в обратна посока).
109. Панагюрище–Панагюрски колонии (15 км)

От Панагюрище през Панагюрски колонии има редовна автобусна линия.

Шосето напуска северния край на града и плавно набира височина по десния долинен склон на Мулейска река. На запад се издигат потъналите в борови гори Никулден и Остри могили, а ниско на югоизток се виждат Хълмът на свободата, Куклата, долината на Луда Яна и крайречните лъки на Мулейска и Стара река. Южно от м. Вихнята новото трасе на пътя изоставя долината на реката, с широк завой обхожда от юг хълмовете на Богородич, промушва се през тясна седловина (която отделя вр. Окошка могила) и излиза на откритото било Фетенци. От него се открива панорама към Братия и Буная. Не след дълго се минава покрай възпоменателната чешма “Април 1876”, където вляво е отклонението на стария път за м. Пряслопа. Следват (вдясно) крайпътната чешма и отклонението за х. Павел Делирадев” и се излиза в центъра на летовището.
110. Панагюрище–м. Душков челин–м. Белотруп–х. “Павел Делирадев” (6 ч)

От централния площад по пътя за Панагюрски колонии за 15 мин се излиза в северния край на града. Тук от главното шосе надясно (на североизток) се отделя тясно асфалтирано шосе, което води към х. “Кръстьо Чолаков” (с продължение за Копривщица). То се спуска към долината на Мулейска река и следвайки нейния десен долинен склон, след 15 мин (30 мин) я пресича по мост недалеч от водослива ú със Стара река. На север се издига ниският вр. Орлова могила, по-нагоре надига остро чело Окошка могила, която пази спомена за Ильо войвода, а от юг долината се загражда от Дойчов рът, Куклата и Висока гора.

Движейки се по шосето в източна посока по десния долинен склон, след около 40 мин (1,10 ч) се пресича коритото на Окошка река. Тук в североизточна посока през м. Пресвета Неделя се отделя път, който също извежда към м. Белотруп. Именно по този път идват откъм Копривщица на 20 април 1876 г. куриерите с Кървавото писмо. От него има разклонение, което следва (почти в северна посока) вододела между Окоша и Рогочевска река и през м. Три кладенци излиза на шосето за х. Павел Делирадев” в м. Гьола. Малко преди да се пресече Окошка река (а и след това), шосето плавно завива на североизток, а към устието на Гърми дол (1,45 ч) следва почти северна посока. Скоро асфалтовата покривка се сменя с чакълна. Минава се покрай изоставен вече рибарник, няколко вилни постройки, пчелин и след 20 мин (2,05 ч) вдясно през кичестите корони на дърветата се вижда бившата Босева мандра. Над нея се издига оголеното чело на вр. Ланджова чукара.

Продължава се по пътя на север, минава се покрай чешмичка и устието на левия приток Брежки дол (2,25 ч), след което се преминава на левия долинен склон на реката. По пътя след 20 мин (2,45 ч) се минава покрай водослива на десния приток на Рогочевска река (м. Чернич) и се навлиза в малко долинно разширение, заето от крайречна поляна. Недалеч оттук през 1943–1944 г. е имало две партизански землянки. Първата е на около 1 км северозападно от поляната (0,30 ч.).

Продължава се по пътя на север и североизток по течението на реката, която тук се нарича Елашка. След около 15 мин (4 ч) шосето отново минава на десния бряг на реката. На 10-ина метра след моста се тръгва вляво (на североизток), без пътека по левия бряг на плитък дол и само за 7–8 мин се излиза на висока тераса над реката. Тя е осеяна от руините на средновековната крепост Калето (Татарското, Реманското кале), свързана с много предания. Местността на север се нарича Душков челин, което идва от преданието за владетеля на някогашната крепост, боляринът Душко (в някои източници и Калето наричат Душков челин). Сега от нея са останали зидове от недялан камък. На 300 м северно оттук, като се върви по тясно и гористо билце, се слиза в дълбок дол, където е втората землянка (4,20 – 4,25 ч). Тя е съвсем близо до коритото на потока – на десния му бряг. Тук на малък гранитен блок е издълбан възпоменателен надпис.

От землянката се продължава нагоре, срещу течението на дола в северозападна посока. На няколко места се пресичат тревясали и обрасли вече горски пътища и пътеки. Изкачването по стръмния и горист склон, изпъстрен със стърчащи тук-там скали, е сравнително трудно, но кратко. След около 35 мин (5 ч) се излиза на обрасла с папрат поляна, от която на северозапад води широка пътека. Само след 10 мин (5,10 ч), като се минава под короните на вековни буки, по нея се излиза на открита седловина, северно от вр. Овчарника. Той се издига в централната част на билото Ливадата – вододел между реките Елашка и Рогочевска, осеяно с множество могили, вероятно рударски.

След вр. Овчарника се продължава на север по път през поляни и седловини. Подминава се едно ляво разклонение и след 25 мин (5,35 ч) се излиза на седловината на някогашната Панагюрска мандра. Тук има чешма с корита. Това хубаво кътче, където маршрутът отново се кръстосва с дирята на Кървавото писмо, панагюрските туристи наричат Ехото. От него в североизточна посока покрай гората за 15 мин (5,50 ч) се излиза в западната част на м. Белотруп, при някогашната ведомствена хижа на бившето АПК и чешмата.

Характерни за релефа на м. Белотруп са множеството стърчащи единично или на групи заоблени гранитни блокове, образуващи красива скална композиция. Отдалеч те наподобяват руини на древна крепост. Някои имат интересни, причудливи форми, други приличат на животни. Прави впечатление уникалната 5-метрова скална фигура Птицата (Бухала), увенчала върха на най-близката до хижата скална група. Поляните около тези природни феномени, заемащи значителна площ, са изпъстрени с хвойна.

От ведомствената хижа в северна посока за няколко минути се достига главният билен път, по който на запад за 15 мин се отива до х. “Павел Делирадев” (6 ч).

Част от маршрута – между м. Душков челин и м. Ехото – не е маркиран. Обратният път се изминава по-бързо, за около 4,45 – 5 ч.

От свинефермата друг път води на североизток през Рогочевска река, покрай извора Дядо матьова стублица и м. Хайдушка бука на североизток и за около 30 минути (3,25 ч) излиза на осеяното с могили било Ливадата. На север след 15 минути (3,40 ч), като се заобикаля от изток вр. Овчарника, се стига на седловината северно от него. Оттук по описания основен маршрут през м. Ехото и м. Белотруп за около 1 ч. се отива до х. “Павел Делирадев” (4,40 ч).

Между м. Пресвета Неделя и м. Белотруп маршрутът съвпада с пътя, по който е било пренесено Кървавото писмо. Има лентова маркировка.

Вариант ІІ. От първата землянка (3,20 ч) се слиза отново на м. Богоеви ниви. Оттук на северозапад, по източния вододел на Рогочевска река, за около 30 минути (3,50 ч) се достига пътят, който идва откъм кошарите и свинефермата в м. Три кладенци през Рогочевска река. Продължава се по Вариант І.
111. Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков” (22 км – 5.30 ч)

До м. Душков челин се следва маршрут № 110 (3,05 ч). Продължава се по камионен път на североизток, срещу течението на реката. След 20 мин (3,25 ч) се минава покрай стари бараки и сеновал на срещуположния десен бряг. След 15 мин (3,40 ч) се стига до водослива на двата основни дола, които образуват Елашка река. Оттук пътят, вече без настилка, продължава по вододела им с поредица завои. Те се пресичат по преки пътеки. Набирайки височина, пътят отново наближава речното корито на левия приток (4,40 ч), където има стари рампи за товарене на трупи, барака и сеновал. Оттук на югоизток се разпръскват няколко стари трупчийски пътя, които пълзят по западния склон на Буная и излизат към Краището и Малкия венец. По основния път, който със завои набира височина по вододела, се пресича Елашка поляна и в североизточна посока след 40–50 мин се стига до х. “Кръстьо Чолаков” (5,30 ч).

По пътя и преките пътеки, които пресичат завоите му, има лентова маркировка. Обратния път се изминава за 4,45–5 ч.