Средна гора пътеводител 200 средна гора
Изтегляне 5.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Площ
- Религия
- Парична единица
- Кратка история на България и Българите
- Българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО Боянската църква
- Ивановските скални църкви
- Националният парк “Пирин”
| СРЕДНА ГОРА
Пътеводител 200... СРЕДНА ГОРА, пътеводител © ТАНГРА ТанНакРа ИК, издател 200... © Автори: Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов © Снимки – авторите © Графичен дизайн – © Морфохидрографски скици – авторите Консултант Евгений Динчев Коректор Предпечат Печат ISBN .......................... Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на части от пътеводителя под каквато и да е форма – електронна, механична, фотокопирна, презапис или по друг начин без изричното писмено разрешение на издателите. Използвани съкращения: авт. сп. – автобусна спирка аз. – азимут б. к. – балнеоложки комплекс б. х. – балнеохотел б.с. – балнеосанаториум в. – вила в. к. – възрожденска къща в.з. – вилна зона вр. – връх гр. – град жп гара – железопътна гара жп спирка – железопътна спирка з. – заслон к. – къща к. г. – къща за гости л. х. – ловна хижа м. – местност м-л – мотел н. в. – надморска височина п. д. – почивен дом рз. – резиденция р. – река рез. – резерват с. – село с. к. – селска къща с. х. – семеен хотел седл. – седловина ср. н.в. – средна надморска височина т. к. – туристическа къща т.д. туристически дом т.з. – туристически заслон т.к. – туристически комплекс т.с. – туристическо селище ТВК – туристически възпоменателен комплекс тур. д.во – туристическо дружество х. – хижа х. к. – хижен комплекс х.д.п. – хижа дом-паметник х-л – хотел
Пътеводителят СРЕДНА ГОРА е полезен справочник за всеки планинар и турист. В същото време той е и истинска книга за тази “най-българска” планина, която заема средищно място и в земята, и в историята българска. Написан с любов и вещина, пътеводителят е резултат на дългогодишните проучвания, изследвания и активната туристическа дейност на авторите, и тримата – старозагорци, т.е. “средногорци”. Пътеводителят съдържа кратко въведение, даващо най-общи данни за Република България, нейната история и българските обекти, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Средна гора е представена с обща част и туристически маршрути. Общата част съдържа информация за природната среда, инфраструктурата, уникалната история на планината, предпоставките и условията за развитието на различните видове туризъм в нея. Представени са всички основни морфохидрографски елементи на планината, стотиците ú забележителни върхове, прелестни долини (с над 30 пролома), природни и исторически кътове. Отбелязани са стотици природни и културно-исторически забележителности и обекти. Особено внимание е отделено на дейността на древните рудари, като тук за първи път се привеждат нови факти и се излагат твърдения, някои от които са диаметрално противоположни на досега известните. Описани са 215 основни туристически маршрута и над 100 варианта към тях из трите основни дяла на Средна гора. Дадени са и главните историко-географски данни за селищата – изходни пунктове за туристически походи и излети. Изданието включва библиографска справка, кратък актуализиран справочник и азбучен показалец на географските имена. Отделните части са написани, както следва: Обща част – д-р Тодор Ненов. Туристически маршрути: Ихтиманска Средна гора и Панагюрска Средна гора – д-р Т. Ненов и маг. инж. Веселин Ненов; Сърнена гора – маг. географ Георги Чорчопов. Библиография, Кратък справочник, Азбучен показалец и обща редакция – д-р Т. Ненов. Пътеводителят е предназначен за туристи и широк кръг от читатели, за които всяка среща с българската природа е желана и интересна. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е (Ще се оформи окончателно след цялостното завършване на работата по пътеводителя) С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е ВЪВЕДЕНИЕ ► Данни за Република България ► Кратка история на България и Българите ► Българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО СРЕДНА ГОРА Вместо предговор ► Информация за Средна гора
Морфохидрография Геоложки строеж, тектоника, палеография Геоморфоложко развитие Полезни изкопаеми Климат, води, воден режим Почви, растителност, фауна
► Исторически бележки ► Развитие на туризма в Средна гора
► ИХТИМАНСКА СРЕДНА ГОРА
► ПАНАГЮРСКА СРЕДНА ГОРА
101. Село Оборище – вр. Вран камък – с. Петрич 102. Село Оборище – х. “Оборище” 103. Х. “Оборище” – с. Петрич 104. Х. “Оборище” – х. “Сакарджа” 105. Х. “Оборище” – х. “Братия” 106. Х. “Оборище” – Панагюрски колонии
107. Панагюрище – х. “Оборище” 108. Панагюрище м. “Пряслопа” – х. “Сакарджа” или х. “Братия” 109. Панагюрище – Панагюрски колонии 110. Панагюрище – м. “Душков челин” – м. “Белотруп” – х. Повел Делирадев 111. Панагюрище – х. “Кръстьо Чолаков”
112. Стрелча – х. “Кръстьо Чолаков” 113. Стрелча – Копривщица 114. Х. “Кръстьо Чолаков” – х. “Богдан” 115. Х. “Кръстьо Чолаков” ТВК “Бунтовна” 116. Копривщица – х. “Богдан” 118. Копривщица – хижа “Барикадите” (хижа дом паметник “Партизанска бригада Г. Бенковски” 119. Копривщица – ТВК “Бунтовна” 120. Козница – х. “Богдан”
121. Клисура – х. “Средногорец” 122. Клисура – х. “Богдан” 123. Клисура – Копривщица 124. Х. “Богдан” – х. “Средногорец” 125. Х. “Богдан” – хижа “Чивира” (хижа дом паметник “Партизанска бригада Васил Левски”) 126. Х. “Богдан” – “Барикадите” 127. “Барикадите” – х. “Средногорец” 128. “Барикадите” – “Чивира” 129. “Чивира” – х. “Средногорец” 130. Село Богдан - х. “Средногорец” 131. “Чивира” – х. “Фенера” 132. Село Каравелово – “Чивира” или х. “Средногорец” 133. Село Каравелово – х. “Фенера” 135. Х. “Фенера” - х. “Седемте партизани” 136. Село Климент - х. “Седемте партизани” 137. Село Войнягово – Хисаря 138. Село Войнягово – Хайдушкото кладенче – лобнато място на Найден Стоянов 139. Стрелча – ТВК “Бунтовна” 140. Село Кръстевич - ТВК “Бунтовна” 141. ТВК “Бунтовна” – “Барикадите” 142. ТВК “Бунтовна” – “Чивира” 143. Село Красново - ТВК “Бунтовна”
144. Село Старосел - ТВК “Бунтовна” 145. Село Старосел – т. к. “Белото камъне” – “Чивира” 146. Село Старосел – х. “Фенера”
147. Хисаря – х. “Фенера” 148. Хисаря – х. “Седемте партизани” 149. Хисаря – х. “Воден камък”
150. Село Поибрене – мах. Нейкьовец 151. Мах. Нейкьовец – м. “Йорданови поляни” 152. Село Оборище – вр. Букова могила - м. “Йорданови поляни” 153. Село Баня или с. Бъта - м. “Йорданови поляни” 154. Село Елшица – х. “Славея” - м. “Йорданови поляни” 155. Село Лесичово - м. “Йорданови поляни” 156. По билото на Овчите хълмове 157. Из Петричкия пролом на р. Тополница (двудневен преход) 158. Из проломите на р. Луда Яна 159. По билото на Панагюрска Средна гора (четиридневен преход) ► СЪРНЕНА ГОРА
160. Село Свежен – х. “Свежен” 161. Село Свежен – х. “Свежен” 162. Жп гара Калофер - х. “Свежен” 163. Село Александрово - х. “Свежен” 164. Х. “Свежен” – х. “Братан” 165. Село Александрово - х. “Братан” 166. Село Розовец - х. “Братан” 167. Х. “Братан” – х. “Каваклийка” 168. През Св. Николския проход 169. Село Турия - х. “Каваклийка” 170. Село Чехларе - х. “Каваклийка” 171. Село Славянин - х. “Каваклийка” 172. Село Медово - х. “Каваклийка” 173. Село Горно Ново село - х. “Каваклийка” 174. Х. “Каваклийка” – с. Пъстрово 175. Село Пъстрово – с. Казанка 176. Село Казанка – Старозагорски мин. бани 177. Село Остра могила – вр. Остра могила - Старозагорски бани 178. Старозагорски бани – Стара Загора
179. Стара Загора – вр. Черен Острец 180. Стара Загора – “Мечи кладенец” 181. Село Борилово – с. Дъбрава 183. Село Дъбрава – с. Боров дол – Стара Загора 184. Село Дъбрава – вр. Патрахилец 184. Село Дъбрава – Българското кале 185. До крепостта на Цветен рид 186. По Табашка река и с. Змеево 187. До пещерата Змейова дупка 188. Село Колена – х. “Морулей” 189. Село Люляк – с. Змейово 190. Село Шаново – с. Змейово 191. Село Змейово – х. “Морулей” 192. Село Люляк – с. Елхово 193. Село Елхово – с. Колена 194. Село Дълбоки – х. “Морулей” 195. Х. “Морулей” – “Милкини скали” – с. Колена 196. Село Дълбоки – с. Едрево 197. Село Дълбоки – м. “Сечена скала” – с. Дълбоки 198. Село Оряховица – с. Дълбоки 199. Село Братя Кунчеви – м. “Юрта” – с. Оряховица 200. Село Едрево – м. “Юрта” – с. Братя Кунчеви 201. Село Братя Кунчеви – м. “Юрта” – м. “Русева нива” 202. Село Паничерево – м. “Русева тива” 203. Село Паничерево – вр. Дебела глава 204. Село Караново – с. Крива круша – м. “Русева нива” 205. През Новозагорския проход 206. Язовир “Жребчево” – Кортенски бани 207. Кортенски мин бани – с. Бинкос 208. Село Старо село – с. Бинкос 209. През Бинкоския пролом 210. Село Ковачите – м. “Карабоа” 211. Село Глуфишево – вр. Твърдица 212. Ямбол – с. Кабиле 213. Ямбол – манастира “Рождество Богородично” 214. По билото на Сърнена гора, от Стряма до Тунджа (осемдневен преход) 215. По билото на Средна гора, от Искър до Тунджа (19-дневен поход) ПРИЛОЖЕНИЯ ► Морфохидрографски скици (картни схеми, карти) ► Справочник Лични върхове по главното било По-значителни средногорски реки Големи язовири около и във Средна гора Минерални извори и национални балнеоложки курорти Проломи Главни средногорски проходи Природни забележителности и феномени Исторически забележителности, местности и места Манастири Обекти в Средна гора, включени в “100 национални туристически обекта” Туристически хижи, заслони, домове, спални Ведомствени и частни хижи, туристически комплекси и планински хотели Хотели в основните изходни пунктове ► Азбучен показалец ► Основна литература – Карти на Европа (с България) и на България – ВЪВЕДЕНИЕ Данни за България Република България е държава в Югоизточна Европа, разположена в центъра на Балканския полуостров. На север граничи с Република Румъния, на изток с Черно море, на юг с Република Турция и Република Гърция, на запад с Република Македония и Република Сърбия. Национално знаме на Република България Държавен герб на Република България Площ – 110 993,6 кв. км Население – 7 973 673 души (2001 г.) Столица – София Големи градове: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Сливен Официален език – български Азбука – кирилица Религия – вероизповеданията са свободни. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание Национален празник – 3 март, Освобождение на България от османско владичество (1878) Парична единица – лев Държавно устройство – парламентарна република с еднокамарен парламент (Народно събрание) от 240 народни представители с четиригодишен мандат. Държавен глава на републиката е президентът, избиран за срок от пет години. Централен орган на изпълнителната власт е Министерският съвет Кратка история на България и Българите Днешните български земи са огнище на цивилизация от най-дълбока древност. От V-то хил. пр. Хр. датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна. През бронзовата епоха на Балканите се заселват Траките, които се занимават със земеделие и животновъдство и оставят богата материална и духовна култура. През I в. сл. Хр. балканските земи са завладени от Римската империя, а от V в. влизат в границите на нейната наследница Византия. От VI век насетне тук възникват първите древнобългарски и славянски поселения. От най-дълбока древност Българите играят ролята на цивилизационен фактор в евроазийската контактна зона. Прародината им е Средна Азия (Памир и Хиндукуш) – едно от огнищата на индоевропеизация. По произход индо-иранци (кавказки расов тип), Българите носят в тъканта на своята духовност важен импулс – държавотворният. Високо цивилизована обществена формация, древните Българи дълго време са определящ културен фактор в средноазиатските територии, носител на високи за времето си познания в областта на философското осмисляне на света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езика, строителството. Важен продукт на древнобългарското познание е съвършеният от астрономическа и математическа гледна точка слънчев календар, съзвездията в който носят имената на животни. ЮНЕСКО признава календара на древните Българи за един от най-точните сред известните до модерната епоха календари. Приносите на Българите в световната културна съкровищница са многопосочни. На първо място e идеята за държавност, основана на справедливост и толерантно отношение към Другия, отхвърляне на робовладението и организиране на общество на свободни граждани още в далечния II в. сл. Хр. Забележителна е сравнително ранната частична християнизация на Българите, които излизат в защита на бъдещата общоевропейска религия заедно с Арменците в битка на Аварайрското поле (451 г.). Падналите в боя Българи са обявени от арменската църква за великомъченици. Българската държавност в Европа, според най-стария български династически летопис “Именник на българските канове”, датира от 165 година. През VII в. могъщият български кан Кубрат (632-665) оглавява държава, известна като Стара Велика България, съюзник на Византия във войните ú с Аварите. В знак на почит ромейският император Ираклий удостоява Кубрат, който още в детството си приема християнската вяра, с високата римо-византийска титла “патриций” и го дарява с богати дарове. След смъртта на Кубрат в 665 г. Велика България е продължена от две нови държави – Волжка България в района на Средна Волга, и Дунавска България на Балканския полуостров, които през средните векове играят ролята на щит за европейското политическо и духовно пространство. Част от Българите остават в състава на Хазарския каганат, други установяват своя държавност в днешна Македония (Българите на Кубер) и на Апенините (Българите на Алцек). Волжките Българи изграждат блестяща ислямска цивилизация, чиято военна мощ се противопоставя на монголското нашествие през XIII в., но е унищожена от руския цар Иван Грозни в средата на ХVI в. Начело на Дунавска България (681 г.), която е естествено продължение на Старата Велика България, застава кан Аспарух (680-700), син на кан Кубрат. За нейна столица е обявена Плиска. Мощната българска държавност обединява Българите с древните Траки и славянските племена от т. нар. българска група. По време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889) Българите приемат християнството като официална религия (864 г.). Те се присъединяват към Православието и през 927 г. Българската православна църква е призната за автокефална (самостоятелна) патриаршия. В края на IX век братята Константин-Кирил Философ и Методий създават и разпространяват българо-славянската азбука и старобългарския книжовен език. Политическият и културен връх на средновековната българска държавност е по време на управлението на цар Симеон Велики (893-927). Това е епохата на т.нар. “Златен век на българската култура”. “Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна посредническа роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада”, подчертава японският изследовател Шигеоши Мацумаe. През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Още през първите години под византийско управление Българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. Българите начело с братята Асен и Петър отхвърлят властта на Византия. Възстановена е независимостта на българското царство, а Велико Търново става столица. По времето на цар Иван Асен II (1218-1241) българското царство достига своя най-голям разцвет. Турската експанзия в края на XIV в. ликвидира самостоятелната българска държавност. Започва най-мрачният период от българската история, продължил цели пет века. В това тежко за българския народ време Османска Турция провежда политика на дискриминация на християнското население, особено спрямо Българите. Процесът придобива черти на геноцид чрез избиване на мъжете-войни и мирното население – деца, жени и старци, чрез “кръвния данък”, платим с отнемането на момчета и превръщането им в мюсюлмански войници – еничари-убийци на собствения си народ. Геноцидът срещу българския народ е особено жесток, защото е религиозно мотивиран и безпощаден, а и продължителността му прави потърпевши много поколения наред. “Неверниците-Българи”, наречени “гяури”, са принизени до “второ качество” хора (“рая” – стадо) и са подхвърлени на планомерно изтребление в името на “правата вяра” – исляма. Този варварски процес, започнал от края на ХІV век, е завършен от младотурците през лятото на 1913 г. с етническото прочистване на Източна Тракия, чиито мъченици са хиляди Българи и още четвърт милион бежанци. Подобна злощастна съдба сполетява и Арменците през 1915 г., когато са погубени целенасочено милион и половина невинни човеци. Човешките загуби са големи и точно това дава основание на някои изследователи да говорят за “демографска катастрофа” или за “демографски колапс”, който за дълго обезкръвява българския народ. Проф. Санте Грачоти пише: “Историческата заслуга на България се състои в това, че създава преграда пред Турците в Европа. Тя заплаща кръвен данък за това, заплаща с вярата си, със свободата си и с упадъка на блестящата си култура по това време.” Независимо от различията в крайните оценки обаче, преживяният на границата между XIV-тото и XV-тото столетие кошмар на завоеванието тегне над поколения Българи чак до наши дни. В началото на XVIII век започва Българското възраждане. Символ на българските възрожденски пориви става “История славянобългарска” (1762 г.) на отец Паисий Хилендарски. Борбата за независима църква, издаването на книги, а по-късно и на периодика на български език, създаването на светски български училища и официализирането на езика и културата са стъпките към възраждането на нацията. Предприети са стъпки към политическо освобождение. Априлското въстание на Българите от 1876 г. поставя Българския въпрос пред световната демократична общественост. На свиканата в Цариград посланическа конференция на Великите сили е изработен проект за свободна България в границите на българското етническо землище. Документът е отхвърлен от Османска Турция и дава повод на Русия да ú обяви война, довела до Освобождението на България през 1878 г., установено с прелиминарния договор от Сан Стефано. Скоро след това на свикания Берлински конгрес Великите сили ревизират мирния договор от Сан Стефано и разпокъсват българските територии на три части – провъзгласено е Княжество България (дн. Северна България) със столица София, начело с княз Александър Батенберг, обособява се Източна Румелия (дн. Южна България), начело с губернатор-християнин, а Тракия и Македония остават под управлението на турския султан. През 1885 г. се осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В останалите под турска власт земи на Македония с преобладаващо българско население през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание, което е потушено жестоко от турските власти. България участва в Балканската война (1912 г.), за да обедини Българите, останали извън териториите на Отечеството, печели войната, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от предишните си съюзници, които откъсват от нея нови територии, населени с Българи. Участието на България в Първата и във Втората световна война на страната на Германия е отново с цел национално обединение, но завършва с катастрофа. На 9 септември 1944 г. в страната се установява правителството на Отечествения фронт. България е провъзгласена за република. На власт идва Българската комунистическа партия и се установява тоталитарен режим. Десети ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, започва изграждането на пазарна икономика. Днес България с ускорен темп се интегрира към голямото европейско семейство, като утвърждава свой модел на етническа толерантност, опрян на традиционните български демократични ценности и исторически опит. От 2 април 2004 г. България е приета за пълноправен член на Североатлантическия пакт (НАТО), а на 1 януари 2007 г. страната се присъединява към Европейския съюз. България продължава да бъде важен фактор за стабилността на Балканите, независимо от трудния и сложен социален и икономически преход. Българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО Боянската църква. Притежава уникални стенописи от 1259 г., считани за едни от шедьоврите на европейската средновековна живопис. Намира се на около 8 км от центъра на град София (в кв. Бояна), в подножието на Витоша. Ивановските скални църкви. Скален манастирски комплекс “Св. Архангел Михаил” с частично запазени църкви. Стенописите в църквата “Св. Богородица” се определят като едни от най-значителните постижения на българското средновековно изкуство от ХІV в. Намират се на около 20 км от град Русе, източно от село Иваново, в скалите на природния парк “Русенски Лом”. Казанлъшката гробница. Тракийска гробница от края на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр. Стенописите в гробната камера и коридора имат изключителна художествена стойност. Намира се на хълма Тюлбето край град Казанлък. Мадарският конник. Скален барелеф, изсечен върху мадарските скали по северния склон на Провадийското плато на височина 23 м. Това е най-значителният паметник на монументалното изкуство от епохата на ранното средновековие, доказващ, че българите носят индоевропейско начало и култура и са високоцивилизован държавотворен народ. Този единствен по рода си паметник в европейската културна история се намира до село Мадара, на около 16 км от град Шумен. Националният парк “Пирин”. Част от красивата планина Пирин. Разположен е във високите дялове на Северен Пирин. Характеризира се със специфичен релеф и неповторим растителен и животински свят. Включва биосферния резерват “Баюви дупки-Джинджирица” и резервата “Юлен”. Резерватът “Сребърна”. Биосферен резерват в долината на река Дунав, включващ езерото Сребърна и околностите му. Създаден е за опазване на редки растителни и животински видове. Намира се на 16 км западно от град Силистра. Рилският манастир. Най-монументалният манастирски комплекс в България с изключителни архитектурни и художествени качества. Основан през Х век, преизграждан през ХІІІ – ХІV в., книжовен център през ХV в. Многократно опожаряван от турците, манастирът е цялостно завършен в днешния си впечатляващ вид през ХІХ в. Духовен център на българите. Намира се в Северозападна Рила, на около 20 км от град Рила и на около 120 км от град София. Свещарската гробница. Тракийска гробница от първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Централната гробна камера е с изключително богата украса и впечатляващ висок релеф от кариатиди. Намира се край село Свещари, на 7 км северозападно от град Исперих. Несебър, старият град. Архитектурно-исторически и археологически резерват на черноморското крайбрежие с ценни археологически останки от различни периоди, оригинални църкви от V до ХVІІ в. и автентични възрожденски къщи. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 5.5 Mb. Сподели с приятели:
|