Тълкуване на сънищата пиер Дако

1) Да вземем един човек с ниска култура и беден живот. Той е заобиколен от предмети без стойност, които за него са безценни. Затова се превръщат в символи. Какво му напомнят те в емоционален план? Детството? Скърби или радости, неизразими с думи? Някоя голяма любов, излиняла с времето? Съгласие с природата? Ами тази благочестива картинка, кътана като фетиш, не символи­зира ли единението с Абсолютното по мярата на нашия човек, който по този начин става огромен?

2) Да вземем друг човек с добре развит вътрешен жи­вот. За него всичко се превръща в символ - дървото и вятърът, денят и нощта, долината и камбанарията, оке­анът и приливът, работата и почивката. Този човек е неизмеримо богат.

3) Ето и трети човек, който е прекалено рационален; вътрешният му живот сякаш е пресъхнал. За него симво­лите са само архаичен обект на любопитство, откъснат от всякакъв емоционален контекст.

Но идва нощта и с нея сънищата. Тогава и у тримата възникват еднакви образи. Това са големите символи.

Те съществуват у всички - у невежия и образования, у младия и стария, у мъжа и жената, у детето и първобит­ния човек. Големите символи не зависят от раса, рели­гия или морал. Те са преминали през вековете. Родили са безброй митове и легенди. Подхранвали са потребност­та от рай и ад на всички народи.

Благодарение на тях се появяват „големите съновиде­ния", чийто произход трябва да се търси в архетиповете.

що е архетип.

Ако е трудно да се определи що е символ, то е почти невъзможно да се обясни какво е архетип! А архетипове­те съществуват, след като произвеждат символи. Само че самите те са „неуловими" като осезаема и ясна дейст­вителност. Какво значи това?

Архетипът е чисто усещане. Той е чиста потенииалност. Нещо като психически склад. Ако се опитаме да си представим архетипа, в съзнанието ни ще се появи сим­вол. Той ще е повече или по-малко близък до архетипа, но все пак ще е само символ.

Можем да направим едно сравнение: архетипът е не-диференцирана енергия, докато символът е нейният „ви­дим образ". Или; архетипът, това са виртуалните фото­ни, свързани с електроните; символът е светлината; про­изведена от фотоните, „активирани" след възбуждането на електроните.

Да си представим, че някой художник например реши да нарисува архетип. Това е невъзможно - както казахме no-горе, той ще изобрази символ. Ясно е обаче, че същес­твуват твърде близки до архетипа символи, които бук­вално са „слепени" с него. Това са много големите сим­воли, онези, които карат човешките същества да реаги­рат по един и същи начин навсякъде по земята.

Така разбираме колко могъщ е близкият до архетипа символ, когато се появи в съня ни с всичките си емоцио­нални и енергетични последствия! Дотолкова, че поня­кога може изцяло да промени живота ни... Ще видим това в следващите страници.
VI

ГОЛЕМИТЕ СЪНОВИДЕНИЯ

В някои сънища „индивидуалните" символи изчезват. Това може да изглежда в противоречие с казаното досе­га, тъй като в контекста на дадена личност всеки символ е индивидуален.

Но в „големите" сънища се явяват символи, дошли пря­ко от дълбоките усещания, свойствени на цялото чове­чество. Тези сънища са могъщи, понякога незабравими. Те могат да бъдат заредени с огромна енергия и да поро­дят у човека много положителен или много отрицателен психологически климат.

Преди всичко по наситената атмосфера, която цари в него. Това е сън, който човек се чувства длъжен да раз­каже на някого, дори на безразличен съсед. Сън, от кой­то трябва да се „разтоварим", дори ако не можем да го разтълкуваме.

•Символите, които се появяват в него, се отнасят почти винаги до най-силните човешки усещания - живот и смърт, щастие и нещастие, безгранична любов, едине­ние със себе си или разпадане на личността, големите надежди на детството и пр.

Те изобразяват - нерядко във величествени образи - При­родата, силата й, опасностите, които крие, сливането на

човешкото същество с животинския свят и вселената. По­някога от тях блика неудържима поезия (положителна или отрицателна); около сънуващия се разнася музика, вълну­ващи пейзажи се разкриват пред омаяните му очи. Това са сънища с ярка светлина или непрогледна тъмнина, със слънца и луни, с всякакви видове водни пространства. В тях има и „посоки" - ще ги разгледаме по-нататък. Сънуващи­ят безкрайно се изкачва или слиза. Сияят цветове с мощен емоционален заряд. Появяват се и числа и геометрични форми - и на тяхната символика ще се спрем отделно.

•Великите митове също присъстват - царе и царици, ве­щици, вечни и легендарни жени, които населяват души­те на мъжете, тяхната Анима. Или пък великани, прин­цеси, лабиринти, кръстопъти, коридори, вълшебни или омагьосани пещери, феи...

Не липсват и огънят, вятърът, бурите. В големите съни­ща човек обхожда равнини, долини, планини, лети като по вълшебство, господар е на света и на небесата. Тогава се разкриват други измерения на душата, напълно непоз­нати във всекидневието - а всъщност те са си там, дълбо­ко в нас, иначе защо ще ги сънуваме?

Явяват се и идеализирани, горещо желани от човеш­ката душа лица - бащи, майки, сестри, братя.

Предлагам ви сега да се върнем към цитирания в на­чалото на тази книга сън. Ще го повторя за улеснение.

- Намирах се на някакво възвишение, откъдето виждах прекрасна вълниста долина. Това беше райската градина. Забелязах безброй овощни дървета, обсипани с цвят и зрели плодове. Има­ше много ябълки и розови храсти. Долината бе покрита със сочна трева; навсякъде пасяха бели крави. На места групи от хора бавно танцуваха тритактов танц, нещо като забавен, извънвременен валс. Беше фантастично... Чувах музика­та съвършено ясно - тя извираше отвсякъде. Бе началото на една от кантатите на Бах: „ Wie schon leuchtet der Morgenstem". Хората се държа­ха за ръце и ми правеха знаци. Чувствах се без-

Това е чисто и просто великолепен сън, който вдъхна на сънувалия го енергия и ентусиазъм. Образите в него пряко засягат големите усещания на човешката душа.

Тук откриваме:

•АНИМАТА. Неин символ е огромната и прекрасна до­лина, която сънуващият обхваща с един поглед, тъй като се намира на възвишение. Сънуващият е сякаш „извън времето". Той просто гледа, той е неподвижен свидетел, А като знаем, че Анимата е може би най-могъщото не­осъзнато усещане на мъжа, като знаем, че единствено хармоничното осъществяване на Анимата позволява на мъжа да стане това, което е, вече предугаждаме колко е важен подобен сън.

•МУЗИКАТА. Цитираната част от кантата на Бах е всъщ­ност нещо като валс - много бавен, много нежен. По тази музика може да се танцува. Това и правят хората в доли­ната. И тук цари извънвременна атмосфера. А като си припомним и думите от кантатата „Как сияе утринната звезда", още по-добре ще разберем красотата на съня, изгрял като слънце в душата на сънуващия...

•РАСТИТЕЛНОСТТА, КРАВИТЕ. Ето я голямата тема за плодородието (на душата). Овощните дървета симво­лизират Земята-Майка. Сочна трева покрива почвата

на долината. Бели крави пасат навсякъде. Кравата е оче­видно основен земеделски символ. Собствената й плодо­витост зависи от плодородието на почвата. Кравата оли­цетворява Майката. Тя дава мляко и напомня за детст­вото. Представлява също Земята-Майка, както и търпе­ливата нежност, и е практически универсален символ. Знаем и колко я тачат в Индия.

•САМОЛЕТИТЕ. Те са реактивни, което е знак за огром­на мощ. Но тази мощ остава потенциална, „в резерва", защото самолетите летят бавно, близо до земята и тихо! Освен това образуват триъгълник, важна геометрична фи­гура, както ще видим по-нататьк. Сънуващият прелита над долината. Така той отново е свидетел, свидетел на себе си.

•ТАНЦУВАЩИТЕ ХОРА. Те се държат за ръка и тан­цуват много бавно. Това е нещо каторитуален танц, поч­ти свещен. Всъщност става дума за оргия във високия смисъл на термина. В случая танцът означава общение със Земята и нейното плодородие. Той установява връзка между Земята-Майка и Анимата на сънуващия. Бележи важен духовен етап. Танцът е и символ на приобщаване ъ сплотеност (хората се държат за ръце). Той е движение, жест, който има смисъл. Да си припомним танците на остров Бали - и най-дребният жест разкрива свещен смисъл, смисъл на принадлежност към общността. В сравнение с тях западните танци са само бледи копия, тъй като не се облягат на отдавна загубения стремеж към единение, който нарекохме „религиозност".

Накратко, този сън насочва сънуващия към основно­то у него, към принадлежността му към всичко на света. Това той дължи на силната си и хармонична Анима.

Сънуван от четирийсетгодишен мъж, инженер, женен.

Ето какво казва мъжът за съновидението си:

- Никога не съм сънувал no-странен сън! Още чувам гласа! И това безкрайно плато... Навява ми чувство за абсолютна самота - аз, сам със себе си, търсещ мястото си във вселената... Вярно е, че се намирам на кръстопът в живота си; не ми харесва да съм инженер... или no-скоро не харесвам тясната специалност, в която съм ограничен; бих желал да правя астрономически из­следвания с метафизична цел... Ще ми се да се откажа от професията си, но как? Знаех, че платформата се върти, както се върти Земята, без да усещаме центро­бежната сила поради дължината на радиуса. Но как ме зовяха тези хоризонти, до един различни, неописуеми! Бях някак неподвижен във Времето, някак вечен... Платфор­мата спря и всичко спря. После този глас... Чували ли сте подобни?

-Да-

Повече не видях този човек и не можахме да продъл­жим заедно тълкуването на големия му сън. Какво озна­чаваше той? Вярно е, че всичко в него изглежда ледено.

Каквото и да разправя човекът, не е изключено сънят му да е израз на дълбоката му душа в дадения момент от живота му. Високият тенор, който наистина не вибрира, е дискант. Днес той звучи в изпълненията на старинна музика. За отбелязване е, че някога било забранено жени да пеят в църквите и затова Йохан Себастиан Бах използ­вал детския глас вместо сопрано и дисканта вместо алт. Бах често прибягвал до дискант, когато музикалният текст разказвал за „падение", за покаяние. Ясно е защо -алтьт е „паднало" сопрано, тъй като не може да достиг­не до „височините" му. А сънят? Дали в ледения безкрай не се е изгубила Анимата на сънуващия? Обвинителен ли е гласът? Или предупредителен? Дали обявява „присъ­да", наказание, „кастрация" на личността? Дали у съну­ващия присъства латентна „хомосексуалност" - някога високите тенори са били гласове на „кастрати", днес те се постигат чрез специално обучение, Сънят очевидно е много странен и би трябвало да се узнае какво „посла­ние" изпраща мощната и смразяваща песен...

Ще видим по-нататък друг „голям сън", също на ин­женер.

Явил се на трийсет и пет годишна жена, журналистка.

- Това става през деня. Намирам се в дълъг ла­биринт, но на повърхността на земята. Усеща­нето е грандиозно. Вървя към изхода. Стигам до затворена врата. Отварям я. Но отвън про­никва червено-оранжев лъч, много прав, и ме отблъсква назад в лабиринта. Правя отчаяни усилия да изляза, но лъчът не ми позволява. Не изпитвам никакъв страх. Казвам си само: „Как­во става? Какво иска този лъч?"

Коя е жената? Тя е твърде общителна, твърде екстро-вертна, живее бурно, неомъжена е, няма семейство, то­ест няма център. Явно е, че прекалената й отвореност я кара да бяга навън от нещо, несъмнено от себе си.

Какво означава сънят? Основните му елементи са ла­биринтът и отблъскващият лъч. Да ги разгледаме. •ЛАБИРИНТЪТ. Да си припомним изрази като „лутам се из лабиринта" и „търся изход от лабиринта". Думата подсказва и трудности в ориентирането, навява мисли за маршрути, стигащи до задънена улица, и пр. Очевидно е, че при тази жена става дума за лабиринта на собствения й живот.

Лабиринтът е сроден с кръстопътя. Той ни предлага много посоки. Така че имаме колебание, после избор на посока.

Тук е необходимо да се открие „ключът" за излизане от лабиринта, както в легендата го е сторил Тезей, зат­ворен от Мйнотавъра в критския палат на Минос; извест­на е историята с нишката на Ариадна.

Но лабиринтът може преди всичко да символизира търсенето на център. В такъв случай функцията му е да забави пътника, който се е устремил към вътрешния си център, към своя истински Аз. Става дума за стремеж към духовност.

В символно отношение лабиринтът е пътешествие за избраници. Непосветените не могат да открият тайния център. Човек трябва да преодолее множество, изпита­ния, преди да го достигне. Лабиринтът е концентричен. Той е магически символ и означава: съсредоточи се върху себе си, отстрани вътрешните препятствия, не се оста­вяй да те подмамят пътищата, които не водят доникъде, не се доверявай на привидното и пр.

Лабиринтът е символ на вътрешното обновление и е близък до Мандалата, за която ще стане дума след малко.

•ЧЕРВЕНО-ОРАНЖЕВ ЛЪЧ. Той напомня за просло­вутия лазерен лъч, с който сънуващата била горе-долу запозната пр силата на професията си. За обикновените хора лазерният лъч символизира могъществото, концен­трираната светлина. Той реже, пробожда, убива (той е лъчът на смъртта).

Това е много красив сън. „Посланието" му е просто -журналистката трябва да престане непрекъснато да бяга

от вътрешните си лабиринти; тя Ще намери изход от труд­ностите си в центъра на самата себе си. Там ще открие своята интровертна част, Онази, която е загърбила. Не­обходимо да се обърне назад, спешно е - мощта на отблъс­кващия я лъч го показва. Лъчът я предупреждава също за грозящата я опасност - и обществото може да я отблъсне, ако продължава да си играе на агресивност. Мислейки за лазерния лъч, тя ми каза:

-Превърнала съм се в копие на мъж. Подобен лъч е фалически! А знаете ли колко мъже са ме отблъсквали! За­явяваха ми открито или ми даваха да разбера следното: „Стани жена, способна да има семейство (=център), и ще те обичам."

Сън с град

Става дума за кошмар, сънуван от мъж на четирийсет и две години.

- Никога не бих могъл да предам ужасяващата мощ на този сън. Намирах се в град. Той бе свръхмодерен, кафкиански, широко разпрострял пипалата си. Усещах, че диша! Градът живееше, задъхваше се, мърдаше! Беше жив и сякаш нада­рен със съзнание! Разнасяха се чудовищни шумо­ве - всичко бе чудовищно в този кошмар. Нада­рен със съзнание град, който знаеше какво иска -това ме ужасяваше най-много. Чувствах се сам, изолиран, изгубен, макар там да имаше огром­ни тълпи, тълпи на гроздове, и да се намирах в центъра на един от тях, който също дишаше в унисон, като едно-единствено тяло. На хоризон­та се стелеше океанът. Водите му дишаха! На­дигаха се и спадаха с огромно дрезгаво хъркане -ужас! Струваше ми се, че ей сега ще се разлее и ще погълне града. На едно място в града, имен­но в града, забелязах издигнат на платформа кораб.

Кораб в града - представяте лиси? Беше страш­но и странно... На борда се виждаха членовете

на екипажа в летни униформи. Стояха неподвиж­но и гледаха града, който все no-хаотично се движеше. Явно нямаха нищо общо с него. От­върнах очи от кораба. След това градът главо­ломно закръжи. Всичко започна да потъва, ся­каш всмукано от огромна фуния. Събудих се с вик: „Не искам вече, не искам вече!"

Ето какво означава този сън - без да се разпростираме в подробности - така, както го разтълкувахме заедно със сънувалия го.

Последният беше „директор" на голямо семейно пред­приятие някъде из франция. Намираме се следователно в средата на „дребната индустриална буржоазия". Тук па­ролите са богатство, имидж и ефикасност. Специфично­то обаче е, че предприятието и дъщерните му фирми са управлявани от жени - от бабата до съпругата през май­ката на директора. Иначе казано: жените са фалически, а мъжете са загубили своята мъжественост. Веднага се вижда, че Анимата на този човек е била буквално вгра­дена в жените, които са го заобикаляли от най-ранното му детство. Той нямаше лична „душа"; служеше си с душата на майка си и на баба си, на която майката бе вярно копие; към това се прибавяше всепоглъщащото присъствие на съпругата; Баща му? Несъществуващ, и той изяден от жена си. А човекът работеше по четири-найсет часа дневно - за да се изтръгне от непоносимия женски климат, разбира се, но и за да избегне и най-мал­кия упрек (който би го изпълнил с тревожност). Значи имаме мъж, чиято „душа" е изядена, погълната от жени­те, представата за които у него е напълно отрицателна и заредена с опасност.

Да се върнем на съня:

•ДИШАЩИЯТ ГРАД. Тук градът може да се разглежда като символ на майката. Градът закриля. Той притежа­ва - символично - оградни стени, укрепления, врати. Градът съдържа жители - той е образът на майката-закрилница на децата си. Ето защо - пак символично - жената е напълно подходяща да бъде начело на града, кой­то управлява като добра стопанка.

Но макар градът да се родее с женското начало, Ани-мата на сънуващия е в окаяно състояние! Вместо да му носи закрила и блаженство, градът от съня се превръща в разрушителен кошмар. Той диша, задъхва се и сякаш притежава „съзнание". При това заплашва да погълне сънуващия. Последният се чувства напълно безпомощен. Шум и безумие. Тълпа, която го задушава, изолира го от всяка възможна подкрепа. - Дишането (на града)

Откакто Западът е горе-долу информиран за йогите, той познава физическото и символичното значение на дишането. Въздухът е символ на духа и на дъха. На свой ред дъхът е основополагащ за живота и съзиданието. Но приложимо ли е това за града от съня?

Той е град не на живота, а на смъртта. А и сънуващият винаги е отъждествявал (несъзнателно) своя живот със смъртта на личността си, на свободата си, на личната си самостоятелност, всички те заличени от властта на же­ните!

Защото, ако градът е символ на Майката, той е и об­раз на живота; следователно той може да представлява и неговата противоположност -разрушението и смърт­та. Анонимността и самотата, дълбоко усещани в някои градове, не са ли също „смърт" на личността?

Освен това всеки град притежава „център", символи­чен или не (например някой голям площад), от който лъчеобразно тръгват улиците (това е символът на Ман­далата). Градът от съня няма такъв видим център. Всич­ко в него е объркано, хаотично. Той несъмнено диша, но това е ужасно, заплашително дихание - диханието на Анима, която е на път всичко да налапа и погълне.

•КОРАБЪТ И ЕКИПАЖЪТ МУ. Корабът се намира не във водата, а в града, но без да е част от него. Той сякаш нещо чака, а членовете на екипажа са в летни униформи - това е „соларният" кораб, с който може да се избяга от ужасния град. Но сънуващият отвръща поглед и не му

отдава дължимото внимание. Пренебрегвайки едно оче­видно просто обстоятелство, което би могло да го спаси, той се погубва. Самият океан заплашва да го залее.

Следва финалът: всмукване към някакъв „център". Какъв център? Центърът на болната му Анима, напълно обсебена от опасния образ на жената.

Този сън е много сериозно предупреждение. Центърът вероятно сочи наличие на дълбока депресия, може би дори на психоза. Впрочем човекът вече бе загубил кон­такт с радостната и свободна действителност на същест­вуването й се бе подложил на психоанализа. Цитираният сън се оказа етап в еволюцията му и доведе по-късно до излекуването му.

Сънуван от петдесетгодишен писател.

- Седях в голям парк. Наблизо имаше друг парк, no-скоро градина, съвършено кръгла, очертана, но без да е ограничена, от малки цветчета. От тази градина тръгваха пътища във всички посоки, ся­каш тя бе център на колело. Четири деца пиеха вода от един извор - две момченца и две момичен­ца. Изпитвах желание да запея и за моя изненада си подсвирквах през цялата сутрин след съня!

•ЩО Е МАНДАЛА? Мандалата е съставена от център, около който е описана или окръжност, или квадрат, или различни по-сложни геометрични фигури. В някои съни­ща градът може да бъде Мандала - ако притежава кре­постни стени например. Площад Етоал в Париж е ис­тинска Мандала; улиците тръгват от него като радиуси на окръжност. Квадратът също е Мандала; четирите страни са равни и на равно разстояние от центъра. Коле­лото в някои сънища също е Мандала (център, спици и окръжност като в горния сън).

Според някои ориенталски представи Мандалата е об­разът на света (с център и окръжност). Ориенталските

килими често са възхитителни Мандали; те насърчават медитацията и се смята, че могат да донесат просветле­ние на онзи, който ги съзерцава.

Да споменем и трогателните медальони с пожълтели портретчета вътре, дори с кичури коса - и те са кръгли „Мандали", чийто център неустоимо привлича окото.

Големите съновидения с Мандала се срещат доста ряд­ко и се явяват в момент на вътрешно обновление (в края на психоанализа например). Те обикновено са завършек на бавно съзряване на душата, на еволюция към психо­логическа хармония, към проникновена „мъдрост".

Такъв бе случаят с писателя, цитиран no-горе. Необ­ходимо ли е да се анализира този сън? В него Мандалата е представена от кръгла градина, от която тръгват мно­гобройни лъчи във всички възможни посоки. Имаме също и числото 4 - две момчета, две момичета. (Ще се спрем на числата по-нататък.) Изворът, знак за вечна младост, символизира Анимата на сънуващия. Мъжки­ят и женският полюс са съединени. Не е ли това самото щастие?

Големите съновидения и възрастта

Големите сънища са свойствени на всяка възраст. Те чес­то се явяват на децата, но не са знак за ранно вътрешно обновление, а показват до каква степен детството остава близко до големите символи. Разбираемо е - детето още не „се е отлепило" от дълбокото несъзнавано.

Големи сънища се явяват и в края на юношеството, когато човек се намира „на кръстопът" и трябва да по­еме в някоя посока, от която нерядко няма връщане. Даден „голям сън" повежда юношата по широк друм, друг го тласка към поведение, понякога застрашаващо лич­ността му.

Големите сънища се зараждат в решаващи периоди от живота (юношество, старост, промяна във вътрешното състояние, смяна на професията и rip.). Както и по време

на често несъзнавани психологически кризи, които е на­ложително да се преодолеят, за да не доведат до дегради­ране на личността. В такива случаи големият сън раз­режда напрежението, което би могло да отрови вътреш­ния живот.

Бдйн голям сън (на петдесетгодишна жена)

- Бях сама в коша на балона, който се издигаше нагоре. Изпитвах много силно усещане, че се приб­лижавам до съдбата си, вмествам се в нея, сли­вам се с нея. Усещане, че всичко в живота ми е имало смисъл и ме е водело към сегашния мо­мент. Балонът спря. Тогава очарована видях ог­ромната земна повърхност. Тя представлява­ше целият ми живот. Безупречно единство...

Според асоциациите на тази жена най-впечатляващо било чувството, че открива многопосочната почти без­крайна земя. Така балонът се явявал „център" на гигант­ска окръжност. Ето я и тук темата за Мандалата.

Жената добави:

Да отбележим, че би могло да става дума и за „сексуа­лен" сън в много широк смисъл (издигане, надут балон). В такъв случай сънят изразява сублимиране на афективността чрез прегрупиране на енергиите, крито работят заедно в името на обща цел.

Големите образи на два важни символа

Както вече казахме, всеки символ „разцъфва" в букет от образи. Струва ми се интересно да прегледаме онези от тях, които са породени от най-често срещаните в „големите съновидения" символи. Нека повторим, че сам по себе си символът няма голяма стойност и че трябва да имаме предвид цялостната личност, ако искаме да дадем сери­озно и полезно тълкуване на съня й. Освен това всеки го­лям символ може да има положителен или отрицателен аспект... И тук положителното или отрицателното зависят от вътрешния живот на сънуващия в дадения момент.

Един от най-големите символи е вероятно този на Май­ката, затова е нормално от него да „извират" многоброй­ни образи. Да видим най-напред положителните.

Положителната майка

1) Всичко, което приема, закриля, стопля, успокоява, обгръща...

Например:

КЪЩА ПЕЩЕРА ПЛЕВНЯ

СТРАННОПРИЕМНИЦА СЕЛО ГРАД

ЗАТВОРЕНА ГРАДИНА РАКЛА ГАРДЕРОБ

2) Всичко, което кърми, храни, дава живот; всичко, ко­ето съдържа обещание...

Например:

ЗЕМЯ

ЯЙЦЕ

ОВОЩНА

МОРЕ

РЕКА

ЕЗЕРО РАВНИНА

СНЯГ ХОРИЗОНТ

ПЪТ

НОЩ ТИШИНА ЗАСНЕЖЕНА ПЛАНИНА

ЛУНА

СЯНКА

ДИВО ЖИВОТНО

БЛАТО

ПОДЗЕМИЕ

5) Всичко, което затваря, съдържа, обхваща (като май­чината утроба)... Например:

КОРАБ КУФАР КЪЩА

ПОДВОДНИЦА

АСАНСЬОР

ГАРДЕРОБ

ЦВЕТНА ЧАШКА

ПОДЗЕМИЕ

6) Всичко, за което се смята, че притежава тайната на живота... Например:

ЦИГАНКА ГАДАТЕЛКА'

ВЕЩИЦА ВРАЧКА

Все във връзка с майката, да преминем сега към сим­волите, обикновено усещани като отрицателни, но сред които ще видим и някои цитирани no-горе като положи­телни. Още веднъж повтарям: всичко зависи от вътреш­ното състояние на сънуващия.

Отрицателната майка

1) Всичко, което напомня за миналото; което симво­лизира детството; което „слиза" към миналото, към несъзнаваното, към тъмнината...

Например:

ДЕТСТВО СТЪЛБИ, ВОДЕЩИ

НАДОЛУ ИЗБА ПОВЕХНАЛИ ЦВЕТЯ

СКЛОН, ПО КОЙТО

СЕ СПУСКАМЕ СЛИЗАНЕ В ПОДЗЕМИЕ МОРСКО ДЪНО ИЗОСТАВЕНА ГРАДИНА

2) Всичко, което е вглъбено в себе си... Например:

СЪН

ВГЛЕЖДАНЕ В СЕБЕ СИ ТАНЦ НОЩ САМОТА НЯКОИ ВИДОВЕ МУЗИКА

3) Онова, което ни пречи да „пораснем", да напреднем; което ни задържа в детството... Например:

СТЕНИ

ЗАТВОР

ЗАТВОРЕНА ВРАТА МЕГА-ГРАД

4) Онова, което може да ни „прокълне", да ни направи черна магия...

Например:

ВРАЧКА „МАГИЧЕСКИ" ЖИВОТНИ

ВЕЩИЦА (бухал, жаба, змия и др.)

5) Онова, което заплашва, обрича на самота... Например:

ЗАСТОЯЛА ВОДА МЪЛЧАЛИВО ОЧАКВАНЕ ПЕЩЕРА ТУНЕЛ ПУСТ ГРАД

ТЪМНА НОЩ БЕЗЛЮДНА УЛИЦА ЛАБИРИНТ НОЩЕН ГРАД ПУСТИНЯ

6) Онова, което изисква да се покаже „пропуск", преди да се продължи нататък или преди да се премине грани­цата (към зрелостта)...

Например:

МИТНИЧАРИ

СЪДИИ

ПОЛИЦАИ

ЛАВИНА

ВОДОРАСЛИ

КРОКОДИЛ

КАПАН

ДЖУНГЛА

ДАВЕНЕ

ОКЕАН ОКТОПОД ПОДПЛАШЕН

КОН

ПРОПАСТ ПОТЪВАЩ

СПИРАЛА

ПАЯК

ПАДАНЕ

НАВОДНЕНИЕ